винаги да казваме Благодаря.

Laura Trice, a по-правилно е да се каже доктор Лаура, е терапевт и коуч*. създател на терапевтична програма, наречена Писане за възстановяване. и основател на Laura's Wholesome Junk Food, цяла една компания занимаваща се с приготвянето на здравословни бисквитки и сладки.

нямаше да седна да се вълнувам какво е направила Лаура. ако не бях попаднала на 3 минутно нейно видео. в което тя говори за силата на Благодаря. и препоръчва винаги да казваме Благодаря.

всъщност видеото е от TED. на български се произнася точно като матраците ТЕД. а иначе идва от съкращението на Technology, Education and Design или Tехнологии, образование и дизайн. и става дума за поредица от конференции под мотото (идеи, ценни за разпространяване). и те са точно такива.

Laura Trice ни препоръчва винаги да казваме Благодаря. лекцията й има и субтитри на български, които само чакат да бъдат избрани от менюто под видеото.

Здравейте. Тук съм за да говоря за важността на възхвалата, уважението и благодарността, и специфичното и истинското в това да ги притежаваш. Това, което ме заинтересува в тази насока беше, че когато растях, забелязвах и това беше до преди няколко години, че когато исках да благодаря на някого, исках да ги похваля, исках да приема похвалите им към мен, и просто се спирах. И се запитах, защо? Чувствах се срамежлива, чувствах се притеснена. И тогава изникна въпросът, Аз ли съм единствената, която прави така? И така, реших да разследвам. Имам щастието да работя във възстановителен център, и виждам хора, които се изправят лице в лице с живота и смъртта с пристрастяването. И понякога се свежда до простата истина, че ядрото на раната им е, че баща им е починал, без да им е казвал, че се гордее с тях. Но после чуват от всичките си роднини и близки, че баща им е казвал на всички, колко се е гордял, но никога не е казвал това на сина си. Това е, защото той не е знаел, че синът му е имал нужда да го чуе. Та въпросът ми е, защо не търсим нещата от които имаме нужда? Познавам господин, женен от 25 години, който би искал да чуе жена си да казва, (Благодаря ти, че изкарваш хляба и затова мога да остана вкъщи при децата), но никога няма да попита. Познавам жена, която е добра в това. Веднъж седмично, тя казва на мъжа си (Наистина бих искала да ми благодариш за всички неща, които правя в къщата и за децата). А той отговаря (О, това е прекрасно, прекрасно). Благодарността трябва да е откровена, но тя поема отговорността за нея. Една приятелка, Ейприл, която имам от детската градина, тя благодари на децата си за вършенето на домакинската работа. Тя казва (Защо да не им благодаря, въпреки че това са техни задължения). Та въпросът е, защо аз спирах това? Защо други хора го спират? Как мога да кажа (Искам пържолата си средно изпечена), (Имам нужда от обувки 37 номер), но не мога да кажа, (Би ли ми благодарил). И с това, че показвам недостатъците си, аз ви казвам, че съм неуверена. Казвам ви го, когато се нуждая от помощ. Третирам ви, моят близък кръг от хора, като че вие сте врагът. Защото какво можете да направите с тази информация? Вие можете да ме пренебрегнете. Можете да злоупотребите с това. Или можете да посрещнете моите нужди. Занесох велосипеда си в магазина -- обичам това -- същия велосипед, и те направиха нещо наречено (центриране) или (вярване) на колелата. Човекът каза : Когато 'центрираш' (си верен на) колелата си, това ще направи велосипеда много по-добър. Взех велосипеда обратно, и всички малки отклонения бяха премахнати от същите колела, които имах от две и половина години, и велосипеда сега е като нов. Ще ви отправя предизвикателство. Искам да бъдете верни на колелата си. Бъдете честни относно похвалата, която имате нужда да чуете. Какво имате нужда да чуете? Приберете се вкъщи при жена си, и я попитайте от какво има нужда? Приберете се вкъщи при съпруга си, от какво се нуждае той? Приберете се вкъщи, задайте тези въпроси и помогнете на хората около вас. И това е лесно. И защо трябва да ни е грижа за това? Говорим за световен мир. Как може да има световен мир с различни култури, различни езици? Мисля, че това започва семейство по семейство, под един покрив. Нека да го направим направо в нашия двор. И искам да благодаря на всички вас в публиката за това, че сте чудесни съпрузи, чудесни майки, приятели, дъщери и синове. И може би никой не ви го е казвал, но вие сте свършили една наистина, наистина добра работа. И благодаря за това, че сте тук, че сте дошли и че променяте света с вашите идеи. Благодаря. (и аплодисменти) правейки малки неща днес ще ни помогне да правим големи неща в бъдеще. Laura Trice *коуч, коучър, човек занимаващ се с коучинг. консултирайки се с коучър достигаш определени цели в работа, връзката, семейството, обществото, в кратки срокове. това е!

прочети повече ..

как още да ти помогна?

имало едно време, някога си, един човек, на който Господ помагал винаги и във всичко. с каквото и да се захванел човека, все добре се получавало. но един ден станало наводнение. близката река придошла и заляла селцето, в което живеел нашия човека. настъпила пълна какафония. всички търсили начин да се спасят. само нашия човек си стоял кротко и мирно.

нивото на водата се качвало с бясна скорост. нашият човекът се качил на покрива. и тогава минала една лодка с народ. народът му извикал да се качи при тях. а той им махнал с ръка, да продължават. а наум си мислел = мен Господ ме обича и няма да ме изостави.

водата продължавала да се качва. вече стигнала до кръста на нашия човек. минала втора лодка. и сценката се повторила. а след това и потретила.

водата продължавала да се качва. скоро щяла напълно да залее нашия човек. чак тогава той се притеснил и се замолил на Господ.

Господи, защо ме изоставяш? цял живот си ми помагал. и точно сега, когато имам огромна нужда от теб, точно сега ли, ще ме оставиш?

и Господ се появил пред него. и му казал:
как още да ти помогна? 3 лодки ти изпратих. а ти на нито една не пожела да се качиш.


и да, точно така се случва понякога. не само в приказките. ами и в реалния живот. тръшкаш се, че не получаваш помощ. а всъщност тя е пред теб. правилните хора. правилните покани. правилните ситуации. ала ти не си го представяш точно така. и драпаш ли, драпаш за помощ.

прочети повече ..

ти, от какво имаш нужда?

сама съм. сама в къщата. сама с мислите си. и това е събитие. през последните дни и седмици рядко срещано. все има някой наоколо. нещо се говори. обсъжда. и се усещам как чуждите мисли и действия проникват в мен, срастват се с моите. и е трудно да ги различа. за това имам нужда (потребност) да остана насаме. за да чуя какво казвам аз.

и ставайки дума за този мир. ми отправиха въпрос : от какво имаш нужда още? и първите, които ми изникнаха в главата .. бяха тишина, която върви за ръка със сама, и още машината, на която пиша. или поне молив и лист хартия. малко храна и малко вода. толкоз ми стига, за да съм в хармония. и окей. любов, не ми хрумна да кажа. защото тя всъщност извира от свързването със самата мен. така (тъй) че тя си е налична.

ами, ти? ти от какво имаш нужда, за да си окей?

прочети повече ..

Живей приятелю

Един стих събрал в себе си толкова много и толкова малко едновременно. Казал много с малко думи...

Понякога нещата се случват без да ги искаме...
Винаги в трудни моменти в съзнанието ми изниква този стих, който искам да споделя с теб, защото ми е помагал не веднъж. И не веднъж ми е давал силата да се изправя след като съм паднала...

Живей, когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей когато ти се плаче,
или от плач си отвратен...
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай негови сън
и ако всичко си отрекъл
повикай Слънцето отвън.

Живей дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечии нож в гърба.

Живей когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне лудо,
метални устни да кове.

Живей за всичко, а когато
живота вече изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей и всяка адска жега-
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
Живей приятелю, живей!

Матей Шопкин



Желая ти един прекрасен, усмихнат и слънчев ден.

прочети повече ..

за Мъжете и хубавото вино...

ЗА ЖЕНИТЕ , НА КОИТО ЩЕ ИМ Е ПРИЯТНО ДА СЕ ПОСМЕЯТ...
и за мъжете, които биха преглътнали това....


Приятните, добри мъже са грозни.

Красивите мъже не са приятни и добри.

Красивите и приятни мъже са хомосексуални.

Красивите, приятни и хетеросексуални мъже са женени.

Мъжете , които не са чак толкова красиви, но са приятни, нямат пари.

Мъжете, които не са чак толкова красиви, но са приятни и при това с пари, смятат, че ги преследваме заради парите.

Красивите мъже без пари преследват нашите пари.

Красивите мъже, които не са чак толкова приятни и са донякъде хетеросексуални, не смятат, че сме достатъчно красиви.

Мъжете, които ни смятат за красиви, които са хетеросексуални, донякъде приятни и имат пари са прасета.

Мъжете, които са донякъде красиви, донякъде приятни, имат достатъчно пари и – слава богу! – са хетеросексуални, са стеснителни и НИКОГА НЕ ПРАВЯТ ПЪРВАТА КРАЧКА!

Мъжете, които никога не правят първата крачка, автоматично изгубват интерес, когато ние поемем инициативата.

Мъжете са като хубавото вино. В началото са гроздови зърна и е наша работа да ги смачкаме и да ги държим на тъмно, докато узреят и се превърнат в нещо, с което да ти е приятно да вечеряш.

Ах, мъжете...

прочети повече ..

една и съща грешка повтарям.

досадно е. повтарям една и съща грешка и ...само който е минал през същото, ще ме разбере. една и съща грешка. един и същи сценарий. един и същи актьорски състав. сякаш нещо ме тегли наобратно. вървя срещу себе си. срещу принципи и ценности. като омагьосана.

защо така се получава? това карма за изчистване ли е? не-научен докрай урок? само-разрушителна сила, която живее в мен? защо се вкарвам в един и същи филм, чийто край ми е известен до болка?

от няколко дни тези въпроси са ми на дневен ред. и за да е по-весел купона, по едно и също време аз и още една моя приятелка, изживяваме същото. това, обаче, ми помогна. да видя отстрани по-пълна картинката. и реших да (метна) грешката ..замислих се какво я отключва. откъде започва всичко? и осъзнах, че към днешна дата в зората на много от събитията в живота ми е телефонът (мобилния). откакто той се появи, много неща се промениха. та. така. щом всичко оттам започва, от един телефонен звън. тогава, знам какво да правя. седнах и смених имената на всички, замесени в моя филм. сложих какво ли не? все неща, които да ме подсещат. щом телефонът звънне. и така вместо Марийка, Гошко и Петранка. в телефона ми се срещат *Life is short. I like simple. Proud of me. дали е умно или не? дали ще проработи? нямам си никаква идея. обаче, го дължа на себе си. искам да мина в по-горен клас. и други грешки да правя.

не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали. е казал Айнщайн.



*Животът е кратък. Предпочитам го просто. Гордея се със себе си.

прочети повече ..

Пазител на (българската) Традиция

колкото повече скитам по света, толкова по българка ставам. толкова по отчитам какво си имаме у дома. вкусни манджи, напевни песни и много цвят, втъкан в черги, килими и глина. и колко още много има, за което дори не подозирам.

традициите са отражението на един народ. онова, без което той трудно би оцелял по време на войни и кризи. те (традициите) са се предавали от поколение на поколение. достатъчно дълго във времето. че да се сраснат с бита на един народ.

и тъй като е ред на нашето поколение. да запази и да обогати оставеното като обичай, занаят, фолклор от нашите предци, и да го предаде нататък. само от нас зависи какво ще се шири по българските земи по нататък във времето. можем да го направим, нека го направим. да подкрепим нашите майстори, нашите художници, нашите музиканти.

само преди броени дни стартира национална инициатива под наслов : Пазител на традициите (2010).  А.Р.И.З. 7 = Асоциацията за Развитие на Изкуствата и Занаятите е инициатор на идеята, за което (Евала). подбрани са по 4 пазителя в 3 традиции : Занаяти, Фолклор и Изобразително изкуство. опитах се да извадя по няколко думи за всеки един пазител на традицията. ще се изненадаш колко малко знае чичко Google за тях, и колко нарядко са техните снимки. а те заслужават вниманието ни:

номинации в категория Занаяти

(1) Иван Нешев Длъгнев, майстор грънчар от Троян, който е в занаята от 30 години. изработва изделия с традиционни форми и украса.

(2) Христо Топчиев, смолянски майстор гайдар и гайдаджия, който изработва красиви чанти за гайди, като за украсата им използва старинни мотиви.

(3) бай Минчо Минчев от с. Могилица, майстор-дърворезба, прави заструзи, бъклици, бурета, бурилки, каци и дървени тавани слънца, а щом влезем в неговото село ни посреща неговата композиция от 4 метрова дървена лъжица и 56 литрова бъклица.

(4) Петър Лазаров, или Петьо Гайдата, онзи майстор от етнографския комплекс, който всички помнят. един от най-излъчващите и харизматични майстори на Стария Добрич.

номинации в категория Фолклор

(5) Ангел Добрев, преподавател по гъдулка, съпровод, камерна музика във Факултета по начална и предучилищна педагогика при Софийския университет.

(6) Светла Караджова, дъщеря на Надка Караджова и нейна достойна последователка, диригент на квартет Славей, и соло певица в Мистерия на българските гласове, и Големите гласове на България.

(7) Ради Радев, хореограф на Шопския ансамбъл, извел го до най-високите върхове на танцовото и музикално изкуство.

(8) Иван Тодоров, художествен ръководител на много танцови колективи, години наред. танците, който е създал са много, Джиновски танц, Шопска сюита, Общобългарска ръченица и още доста.

номинации в категория Изобразително изкуство

(9) Даниела Данова, художник, който итерпретира народни обичаи, кукери, фолклорни празници в творбите си.

(10) Надежда Кутева, дъщеря на Филип Кутев, добре познат художник, който изследва – по своему – нашето фолклорно наследство и създава поредица от цикли, пресъздаващи българските обичаи, обреди.

(11) Самуил (по-известен като Сули) Сеферов, художник, завършил живопис в Художествената академия и е един от най-титулованите ни съвременни хуожници.

(12) Любен Пашкулски, художник, съсредоточил вниманието си върху стенопис, мозайка и керамика, а напоследък работещ и в областта на графиката и акварела.


благодаря ти, че отдели от времето си на българските традиции, българския фолклор, българското творчество и българските занаяти. твоят глас за Пазител на Традициите (2010) е ценен.

прочети повече ..

Моята среща с раждането и кърменето

Преди време публикувах усещанията си за {Най-женските неща}. Последният коментар ме прикани да споделя нещо повече от преживяното за идващите след бременността ми раждане и кърмене, и дойде време да го направя. За раждането си загатнах в {На училище} и сега ще опиша накратко всички вълнения от онзи ден.


Моята бебка реши да избърза с две седмици и се наложи да ни помогнат оперативно, защото от третия месец, както си застана седалищно (за непросветените - с дупето надолу), повече не се обърна. От училището научих, че не е невъзможно да се роди седалищно разположено бебе, но това крие доста рискове и позата му трябва да е идеална. Е, при нас не беше - всеки месец като я гледахме и някак все в профил стоеше и си криеше муцунката с ръце, с крака и зад плацентата! Като я вадиха докторите казаха, че доста е била увита пъпната връв около нея и докато приключваше процедурите попитах гинеколожката си дали това е била причината да не се обърне и тя потвърди, че вероятно е за това. Като цяло за раждането мога да кажа, че бях подготвена да бъде естествено, бях настроена доста положително и не ме беше страх. Всичко започна на 06.02 някъде след 4 часа сутринта. Първоначално ми беше странно, защото не бях сигурна дали са ми изтекли водите (един от показателите, че е време да се тръгне към Родилно), но като започнаха някакви контракции реших, че не съм сгрешила. След три разговора с моята доктор Паньова към 10 и нещо ме приеха в Родилното и от там всичко се разви толкова бързо, че нито имах време за страх, а пък и изгарях от нетърпение да видя сладкото мъниче. Акушерката, която ме прие е близка на нашия татко, та имах още едни познати ръце и очи (освен докторските). В 11,30 се качихме в операционната и там имах също една позната сестра, с която ни свърза моята работа, когато тя имаше нужда от мен... и просто си знаех, че всичко ще бъде наред! Имам много добри спомени от целия екип, в който не се съмнявах за миг и не усетих паниката от първото си стъпване в операционна зала. След 13,30 ме свалиха в Родилно отделение и най-отговорно заявявам, че не съм имала никакви болки след излизане от упойката - естествено заради обезболяващи, но като цяло се възстанових доста бързо (вероятно заради спиналната упойка). На следващия ден ми казаха, че когато стана - ще ми дадат бебка в стаята и това беше доста добър стимул. Не очаквах да ми се завие свят, но след първия опит наистина ми причерня и трябваше да поседна, но всичко беше наред и следващия ден - когато ходех все по-уверено ми я дадоха и от там започнаха неволите със следващото най-женско нещо...

Кърменето се превърна за мен в постоянен източник на сълзи и се съмнявам, че докато описвам ще се размина с тях. Не мислех да споделям за това, но скоро си говорих с една позната мама, която се е сблъскала с този проблем подобно на мен и видях, че не съм единствената. Ще пиша за това, за да мога да бъда полезна на някоя бъдеща мама или да помогна на някоя настояща мама да се почувства разбрана, подкрепена. Пък и като погледна проблема от по-различен ъгъл се надявам да спра да се тормозя.

Основно моят проблем бяха гърдите. Винаги са ми били в тежест (буквално и преносно)! Още докато бях бременна, мама ми обясняваше как обикновено жените с големи гърди нямали много кърма - сякаш се опитваше да ме подготви. В Родилното моят доктор бе на същото мнение - те били, за да плашат мъжете. Освен това при мен млечните канали били по-назад, пък и като няма оформено зърно - мисията е почти невъзможна! Така беше! С доста кърмещи майки съм говорила и зная, че първите дни при тях също е било много трудно, но при мен го сравнявах все едно тиках на детенце планина, а то няма удобно за катерене място и силите не му стигат. Резултатът беше ревящо от глад бебе и ревяща от болка и безизходица мама! Като се добавят и наставленията на една сестра да го слагам на гърда поне по 10 минути, то ще се научи... ти идва не знам какво да направиш като гледаш сбръчканото от плач личице, което върти глава пред това нещо. Бях чела много за процеса, за позите, но просто за нас нямаше удобна позиция, защото трябваше някак хем да държа бебето, хем да придържам гърдата да не му запушва миниатюрното носле. Зная, че жената се опита да ми помогне, но явно не бе нацелила начина. Попитах как мога да кърмя легнала, защото освен всичко ми тежеше и на операцията, а тя ми се изсмя, че не се кърмило в легнало положение и това в интернет ли съм го била прочела?!!!

Проблем се оказа и сглобяването на помпата за кърма. Нещо толкова просто, както се оказа когато се прибрах вкъщи! Не мога да си обясня дали заради напрежението, умората, или невниманието ми когато я сглобявахме когато я купих (мислех, че ще имам време да си я разуча по-подробно). Въпросната сестра поне ми показа как да изцеждам на ръка, защото откакто има помпи - едва ли много често го практикуват. Резултатът от НЕродилните ми мъки в отделението беше, че когато си сложих сутиена при изписването едната ми гърда бе видимо доста по-голяма от другата, което ме хвърли в паника, но си отивахме вкъщи и знаех, че там ще е по-различно.

Определено няма нищо по-хубаво от това да се върнеш вкъщи! Хем познато място, хем с много нови неща (защото таткото все казваше, че имало време и за няколко дни трябваше да подготви сам всичко за прибирането ни). Помпата бе сглобена и вече действах с нея, макар че от време на време опитвахме да я прилъжем да захапе. На три-четири пъти успя да суче малко и усетих какво е чувството! Завиждам благородно на всяка жена, която е кърмила/и! Обля ме такава нежност, чувствах връзката ни сходна като през бременността, а с помпата се чувствах като дойна крава... Вярно, благодарение на помпата (Isis на Avent), тя яде кърма няколко месеца, но като виждаш да яде кърма през биберона - чувството е съвсем различно.

Имах много помощ от свекърва си, която е детска сестра и й се доверявах за всичко. Обясни ми какви храни да ям за повече кърма, какво да избягвам поради риск от алергии и да се наливам с течности - основно прясно мляко. Ядях орехи, жито, малко лук, пийвах по малко бира от време на време. През последните месеци от бременността проядох пак месо, защото чувствах, че за мен почти нищо не остава, а и хемоглобинът ми беше паднал доста. Не зная дали беше от храните, или защото съм винаги наопаки - бях живо доказателство, че и големите гърди могат да имат доста кърма. Имаше дни, в които бебка ядеше само кърма и макар да беше през биберона, аз бях щастлива. Чувствах се добре, че храната идва от мен, че съм успяла да се погрижа за нея!

Тази идилия обаче не продължи дълго! Имах толкова кърма, че направих нещо като мастит. Гърдата, която даваше два пъти повече мляко се сдоби с бучка, която изглеждаше така, сякаш имам две гърди една върху друга. Визията не ме притесняваше, но болката беше невъобразима! Един ден се събудих и се заврях в другата стая, за да не събудя всички край мен - виех от болка, вероятно родилната треска ме беше хванала по-късно, защото цял ден бях с температура над 39 градуса. Съответно веднага бягахме на доктор и се наложи да пия антибиотик и да слагам студено, за да се ограничи възпалението. След като около седмица, тъй като буцата не спадаше, се стигна и до посещение при хирург, но човекът ме успокои, че не било толкова зле и да слагам топло, защото когато има възпалителен процес някъде в човешкото тяло се слага студено, обаче само на гърдите - топло. Предписа друг антибиотик, топло и много цедене...

При други мами, дори и кърмещи пак се получават бучки и ще споделя какво ми помогна да се отърва от моята - КОМПРЕС С РАКИЯ И СУХ МАГДАНОЗ! Правих си го с найлон, напоен с ракия памук, поръсвах със сушен магданоз и спях с него. Вероятно загрява и отпуска - за четири - пет дни видимо намаля и като се добави топлото и постоянното цедене се оказах победител. Естествено не мина без много нерви и сълзи, защото се наложи да хвърлям кърма (бебка нещо се разстрои - вероятно от антибиотиците) и да даваме адаптирано мляко, на което с дебели букви пише, че 'Майчината кърма е най-добрата храна за вашето бебе!' Таткото се опитваше да ме извади от граничещото ми до фанатизъм желание да кърмя, като даваше пример с други бебчета, които са отраснали с адаптирано мляко и важното било аз да се оправя, обаче аз само се измъчвах. Исках да дам най-доброто!

Лека полека се примирих и май се отказах точно когато можеше нещо да се получи. Когато стана на месец тя много изненадващо захапа. Тогава на няколко пъти кърмих, но околните започнаха да мрънкат, че така не виждаме колко изяжда, няма да знаем колко да й правим за дохранване... Толкова малко ми трябваше, за да прелее чашата и се предадох! Доста бях намалила течностите, изцеждах още известно време, но по този начин свърши по-бързо.

Скоро бях на сбирка, организирана от списание '9 месеца', където се разискваха въпросите за храненето и захранването на кърмачето. Бях отишла заради захранването, тъй като има толкова много стари, нови, местни, чужди схеми за това, че свят ти се завива! Почистването и преобуването на нааканото ни дупе не успя да ме отвлече достатъчно от темата за кърменето и отново да се почувствам по-ниска от тревата! Лекторката обясняваше за ползите от кърменето; за по-пълната връзка между мама и бебе; че кърмените деца боледуват по-малко, че се чувстват по-обичани; по едно време чете някаква друга статистика, че некърмените бебта можело да имат психични отклонения... За малко да си тръгна, особено когато се обясняваше как "нямало жена, която да иска да кърми и да не може"! Разбирам, че се прави, за да се стимулират бременните, но тези, които не сме се справили - не сме добри майки ли?!!!

Не мисля, че е така! Омръзна ми да се обвинявам, че не съм дала най-доброто; да ми се насълзяват очите, когато посягам към кутията с мляко; да мисля, че аз съм виновна, ако бебче се разболее! Иска ми се да не се бях предала, но не мога да върна времето назад, за да видя какво ще се случи, макар нищо да не ми гарантираше успех. Все пак правиш своя избор и трябва да се държиш за него.

В крайна сметка мисля, че за детенцето е по-важно да има спокойна мама, която да му обръща достатъчно внимание и която може да компенсира липсата на кърма с двойна доза обич! Определено усмивката на моето съкровище ми показва, че се чувства обичана и щастлива и с кърма, или без кърма аз ще се постарая да я запазя на прекрасното й личице!

прочети повече ..

щастие (в един ден наопаки)

има такива дни, в които просто не върви. днешният е за пример. още не съм разтрила сънено очи и вече всичко се е подредило с главата надолу. вече съм казала един куп безсмислени думи + наранила съм, които с каквото съм могла. ядосала съм се на себе си. на другите. на съдбата. на винта, който не искаше и не искаше да се завърти, както и когато аз исках.

има дни (като днешния), когато ми е трудно да приема, че просто има такива дни. и в такъв един ден да търся причини за щастие, си е предизвикателство. и така. ясно беше, че не мога да оправя кашата, ако остана в нея. за това си грабнах чантата и хукнах навън. в търсене на любимо място, любим стол и нещо сладичко, подкрепено с дълго кафе. взех със себе си, книга, листчета .. химикал. и идея. да изследвам един ден наопаки и да открия щастливото в него.

1. какво ме прави щастлива, обичаща в един ден наопаки? любимият диск от Санторини (Santorini). красив спомен за време, когато бях щастлива. за море. и любов.

2. какво ме прави щастлива, спокойна в един ден наопаки? познато място. познат стол. усещане за навик, ..спокойствие и сигурност. в моя случай тази роля беше изиграна от Dunkin' Donuts Coffee. друг път от някоя от чайните в София. или някое скътано ресторантче като Слънце и Луна. някъде, където се усещам добре. и не се налага да се сблъсквам с факта, че няма нищо без месо в менюто.

3. какво ме прави щастлива, изпълнена в един ден наопаки? да харча. не е важно колко. важно е да е цветно. ярко. красиво. като нова рокля. чехли. или просто шарен лак за нокти.

4. какво ме прави щастлива, освободена в един ден наопаки? да изхвърлям. стари, непотребни вещи. днес в кофата заминаха един куп тениски в комплект с буркани и каквото ми попадна пред погледа.

5. какво ме прави щастлива, окрилена в един ден наопаки? да казвам благодаря. за отстъпения стол. за поднесената напитка. за подадената чанта. за нещо си, каквото дойде. усещане за сладост. благост. и за минутки няколко на брой, съм отново аз ...

6. какво ме прави щастлива, полезна в един ден наопаки? да ситня с ножа по дъската за рязане. дали обектът ще е чесън. или магданоз. или шепа орехи. значение няма. напоследък ми става все по-трудно да обясня с думи какви химични процеси протичат в тялото ми, когато се заловя да готвя. симбиоза от спокойствие, отдаденост, обич, споделяне .. много са.

7. какво ме прави щастлива, добра в един ден наопаки? да поправя нещо. нещо счупено. скъсано. днес така стана, че най-после стегнах с тиксо едно парче пластмаса, част от интериора на колата.

8. какво ме прави щастлива, щастлива в един ден наопаки? да пъхна ключа в ключалката, да го превъртя 4 пъти и да прекрача прага на дома ми. където и да ходя, каквото и да се случва в душата, и сърцето ми ...се завръщам у дома. в моя свят. който напоследък често определям като моя рай.

9. какво ме прави щастлива, .. в един ден наопаки? да потъна в думите. прочетени или написани. понякога е еднакво. а понякога много различно. а днес имаше и от двете. думите на Исабел Алиенде за секс, любов и омлети в Афродита. и думите написани сега от мен, вървейки по пътя на щастието в моя ден наопаки.

и номер 10 няма. не, защото не се сещам. а защото обичам (понякога) да не-спазвам правилата, без значение какъв ден е.

прочети повече ..

Mоят Bucket list

Имаш ли си 'Bucket list'?

Може би и ти си гледал филмът с това същото заглавие и си ме изпреварил и си имаш вече такъв лист...

Аз честно да си кажа, все отлагам и не сядам да го напиша, имам го като идея от години, стои си... закътан на дълбоко, и някак позабравен... дали с извинението, че нямам нужното време и средства сега да го изпълня точка по точка... или просто наистина не му е дошъл реда... знам ли?

Познавайки се най-добре, мисля, че рано или късно ще го изпълня и то не в голям период от време, ами може и да ми дойде музата и да го завърша за рекордно време... не, че съм обявила съревнование с времето и имам за цел да подобря нечии рекорд... просто се знам каква съм... някои неща ги отлагам с години, но когато си поставя за цел нещо - го правя.

Реших да седна и да го направя този мой лист, или поне част от него, защото мисля, че винаги и постоянно той трябва да се допълва, и задължително когато се отвори свободно място в него...

1. Да се науча да управлявам мотоциклет и да си купя такъв. (в малка част съм го започнала този процес, но има още МНОГО да се желае) .
   
2. Да стана горд и щастлив притежател на жълта кола най-накрая. (това ми е детска мечта, имаше една възможност преди доста години да стане реалност ... не знам как бях убедила родителите ми да стигнат до решението заради мен да закупят такава, но мисля единствената пречка тогава беше липсата на произведена такава с този специфичен цвят и липсата на опцията да се правят поръчки за цвят)....
3. Да си взема една година ваканция и да я посветя САМО на пътуване по света...Рим, Барселона, Париж, Египет, Тибет, Рио де Жанейро, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Москва... винаги има и място за още допълнения... Земята, макар и кръгла... не е малка...
   
4. Да се запиша на курс по стрелба с лък. (също детска мечта... може би и факта, че съм зодия Стрелец е + в това ми желание) .
   
5. Да нарисувам моето си щастие. (ТОВА Е ТРУДНО, макар и да изглежда на пръв поглед лесно...) .
   
6. Да изкача поне една планина, въпреки болките на които ще се подложа. (веднъж направих един полу-опит, неуспешен естествено... отказах се лесно, без да се боря... грешка., следващият път няма да има лесно отказване - обещавам) .
   
7. Да науча италиански и да го говоря свободно. (за мен този език е олицитворение на любов, романтика и красота... и ми звучи като мелодия... не случайно оперите са написани на италиански, мисля...) .
   
8. Да се науча да свиря на китара. (или по-точно да се доуча, защото въпреки уроците, които взех, не съм убедена, че мога) .
   
9. Да се науча да разпознавам звезди и съзвездия. (пак говори кентавъра в мен).
10. Фотографията да не ми е само хоби, а да се превърне в професия.

И така, засега си позволих една малка вратичка да открехна и да ти споделя само десет от моите-мечти/цели/посоки/желания.... оставям на теб да си напишеш твоите..... мечтай на воля.... и както се казва - The Sky is no longer the limit...

прочети повече ..

на-пожелаване по новолуние.

от началото на годината (2010) правя нещо специално по новолуние. пожелавам си. всичко започна покрай женските сбирки на Наистина жена. събирахме се, за да си напожелаем всичко онова дето ни е на сърце. a в това начинание ни водеше книгата на Жан Спилър, Астрология на Новата Луна. учебника ни по пожелаване. говорейки, четейки, в процеса се раждаше истината и всяка една от нас откриваше съкровените си желания, и най-добрия за нея начин да ги формулира. и тъй като днес (11 юли) в 22:40 ще настъпи новолунието над нашата страна, реших да разкажа за пожеланията по новолуние.

новолунието или новата Луна е, когато Луната остава невидима за нас земните обитатели. когато се ражда отново. а с нея и ние имаме шанс да започнем отначало. да се свържем със светлината вътре в нас. да помогнем на съдбата си, като я уведомим по подходящ начин и в подходящо време за това, което желаем да ни се случи...

когато настъпи новолунието, имаме приблизително 8 часа време да напишем желанията си. това е най-мощният период за пожелаване. не че по-късно не можем. или по всяко друго време. прекаленото дефиниране не е на много добре.

и така. започваме. тишина. тишина. тя ни е нужна, за да се свържем със сърцето. да игнорираме какво казва ума, който често бива зависим от обстоятелствата. а сърцето, защото то не греши. когато се почувстваме готови, изпълнени с вяра кои са желанията ни, отваряме очи. и ги записваме. записваме ги на лист хартия. под формата на прости изречения. колкото по-точни, толкоз по-добре. и не повече от 10 желания. и не пожелаваме за другите. защото това е намеса, където не ни е работа. остава да сгънем листчето и да поблагодарим на Вселената за сбъдването на желанията ни.

когато аз приключа с изписването на желанията си. надрасквам датата върху листчето. и го прибирам старателно в една дървена кутия. и забравям за него. това е основно магическо правило. първо, силно пожелаваш нещо, а после забравяш за него. пише го по дебелите книги. желанията се сбъдват, когато не си нонстоп фокусиран върху тях, и позволиш на Вселената да ги изпълни по най-добрия за теб начин. разбира се, има и втори начин, който работи. когато толкоз много си се надявал, че вече си се отчаял. вдигнеш ли ръце от желанието, и то идва.

и тъй като това е много индивидуален процес. всеки си прави сам открития в него. за себе си, разбрах, че колкото по-лесно ми се вижда едно желание за изпълнение, толкоз по-бързо идва. понякога дори светкавично бързо. открих, че няма нужда да повтарям едни и същи желания при всяко новолуние. защото всеки път допълвам и допълвам към тях, и съвсем естествено те се бавят във времето. открих и колко е ценно да формулирам правилно желанията си, да са насочени към мен, и само към мен. а когато много, много искам да помогна и на другите, .. да напиша: искам да бъда канал за изцелението, за осъзнаването, за намирането .. на еди-си-кой. и пак всичко да опира до мен.

а от Roshavka (приятелка моя) се сдобих и с още едно откритие. щом едно желание пристигне в живота ми, да напиша благодарствено писмо и да го пъхна в дървената кутия. открих, че написаното благодаря носи много повече сила в себе си. и изпълва сърцето ми по необикновен начин.

и за край ще добавя само това : Вселената иска да сме щастливи.

желания от книгата Астрология на Новата Луна:
*искам да постигна пълно изцеление...
*искам да мога да казвам Не, когато това е в мой интерес..
*искам да разбирам и приемам другите без да ги осъждам...
*искам да вярвам, че всичко, което ми се случва е за добро...
*искам да оставя с лекота тревогите в ръцете на Вселената...
*искам да ми е лесно да бъда откровена с другите...
*искам да мога лесно да устоявам себе си по най-добрия начин...
*искам да виждам живота по начин, който ми носи радост...
*искам да разпозная възможностите, когато те се появят...
*искам да изчезнат всички мои страхове...
*искам да се изпълня с нетърпение за изследването на всеки нов ден..
*искам да се радвам по вълнуващ начин на всеки мой ден...
*искам да се справям с отлагането и да водя себе си към успеха...
*искам да се изпълня с увереност, постигайки успешно целите си...

кога е следващото новолуние?
Лунен календар 2011
Лунен календар 2012
Лунен календар 2013
Лунен календар 2014

продължението на историята:
на-пожелаване по новолуние (ъпдейт)
краят на един ритуал

прочети повече ..

мъдрецът от Тибет обобщава:

Отвръщай с добро за стореното добро.
Следвай примера на почтените хора.

Чети свещените книги и открий смисъла на живота ти.

Просякът днес, ще бъде утре принц, а принцът просяк.
Богатствата се въртят като колелетата на колесница.
Днес са твои, утре ще са на друг.

Слушай гласа на душата си. Тя има какво да ти каже.

Мъдрецът от Тибет, Т. Лобсанг Рампа

прочети повече ..

Понеделник (без месо).

мислех вече да си лягам. но преди да го направя минах за по-напряко през facebook. и какво да видя? на стената на един от приятелите ми : снимка на храна. сготвен гъши дроб с екстри. под него коментар пак на приятел(ка). и две различни становища. за месото в нашата чиния. и там ли му е мястото? и после още куп коментари на будни защитнички на месото. какво да ти кажа? един срещу всички. всички срещу един. и реших да се включа. защото аз избрах живота. преди 2 години станах вегатарианка. всичко се случи бавно, постепенно. решение, което взех със сърцето си. и решение, с което съм щастлива. и въпреки, че понякога правя коментари. като цяло съм толерантна към всеки и неговия избор. просто знам, че не е лесно да се откажеш от нещо, с което си захранен. с което, поне нашето общество, те облъчва всекидневно. и пак от опит знам, че не е лесно да си различен. знам и още нещо, когато веднъж поемеш по този път, нещо в теб се променя.

това бе въведението. а сега съществената част. няма да те убеждавам (за) или (против). а ще те питам? колко дни в седмицата хапваш месо? и склонен ли си да опиташ един ден без? ...идеята не е моя. идва от известния Бийтълс, Пол Маккартни. той призовава веднъж в седмицата (в понеделник) да хапваме без месо. и така всички заедно да допринесем за борбата с промените в климата.

Реалността е, че много хора не ядат месо всеки ден. Не трябва да бъдеш вегетарианец, за да не ядеш месо един ден в седмицата. Това е нещо, което всеки може да направи. казва Стела Маккартни и аз се присъединявам към нея.

повече инфо има на Meat Free Monday, Понеделник без Месо и във facebook.

и минавам към заключението. в началото на всяко пътешествие е първата крачка. драсни един коментар какво си мислиш (ти). и пълен напред към крачка номер две. менюто за понеделник.

прочети повече ..

Кажете днес добрите думи.

Кажете днес добрите думи. Недейте за утре отлага, недейте. Може би те са нужни днес, а може би веднага. Кажете днес добрите думи. Недейте за утре отлага, недейте. Изстиват чувствата таени в нас, но болката остава.

Зъзнат в пространството боси думи пристигнали късно, думи обречени за любов. Къде са днес добрите думи? Защо ги оставихме тъй да си идат? Може ли без икона днес? И може ли без вяра?

Кажете днес добрите думи, Росица Кирилова
Mузика и текст, Борислав Мирчев

прочети повече ..

декор в бяло. идея на заем.

лято е. и вече никой не изказва подозрения относно този факт. и освен всичко е времето, когато съседите отляво бръмчат. дрънчат. тези отсреща се санират. стълбището заприличва на строителна площадка.

един сезон в годината, когато слънцето е най-високо и ни топли най-силно. тогава се отдаваме на шев и кройка в нашите малки къщурки.

по план, и аз тази година ще съм на същата като съседската вълна. но преди това, от мен се иска да нарисувам бъдещия декор и да го пратя на моите майстори за мнение, и ценообразуване. и тук е моментът, където мързела ме налегна здраво. и отлагането ме връхлетя. вече втора, а може би трета седмица се ослушвам и не предприемам никакво действие.

докато не се намесиха мои приятели-строители от Лондон (builders London). и не ме замериха с един куп страхотни снимки на малък, изключително бял апартамент. които съвсем леко прилича на моя и на моята идея за него. много бяло. много светло. много семпло. и много книги. а също и възглавници. апартаментът от снимките е 61 квадрата. а мястото някъде из Швеция. красота и простота. вдъхнових се от раз. току виж съм спестила и на теб времето за мислене по новия декор. а дано.

снимков материал : freshome.com

прочети повече ..

това аз ли съм. или не съм аз.

тръгнах да пиша за мен, и моето .. какво аз, как аз. и се спрях. измислени уж да помагат. всъщност ми пречат да бъда аз. просто аз. без етикет.

и това е днешната тема. за аз(а) и не(аз)а. и как става така, че цял един живот актьори сме във театър. и така сме се вкопчили в ролите, и образите си. дори си имаме любими. че не се познаваме. не казваме каквото мислим. дори не чувстваме. защото ролята не го изисква. и нататък, за трансформацията ни.

преди години историята за хората с тела, покрити с рани, много ме впечатли. тя е из ОВЛАДЯВАНЕТО НА ЛЮБОВТА, или известна още като Умението да обичаш: Толтекска книга на мъдростта на Дон Мигел Руис. много ясно видях наяве думите на Дон Мигел Руис, и се свързах с тях. и често разказвам истории за хората покрити с рани. тук има една такава. провокирана наскоро.
@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@

има време, има и планета. и ти, и аз живеем на нея. и целите ни тела са покрити с рани, множество малки и големи, всички до една отворени. докоснем ли ги, болят много. с дни, месеци, болката тупти в нас. обаче всичко това си е съвсем нормално и естествено. защото така го приемаме. няма как, понякога се случва да докоснем някой друг, и в замяна на болката му, той ни докосва и нас пак ни боли.

обаче не е така, когато се раждаме. тогава сме здрави, с гладка и мека кожа. смеем се. играем си. мечтаем на килограм. понякога падаме, ала бързо ни минава и забравяме. и пак сме във вихъра си. не знаем нищо за бъдещето, а още по-малко за миналото. познаваме само това, което е сега. и винаги казваме на големите каквото си мислим, без много да го мислим. и никой не може да ни спре да го правим.

обаче растем. колкото повече растем. толкова повече големите ни заразяват. не става от раз. отнема време. и всичко това попива в нас. в телата и умовете ни. и един ден вече сме много болни, с безброй рани.

до преди това не мислехме какви сме, защо сме. просто си играехме. сега искаме да ни харесват. поглеждаме се, виждаме раните. и се научаваме как да ги замаскираме. слагаме им тонове грим. от това те се инфектират още повече. за това пък ставаме все по-добри в избора на грима. за това представление, слагаме от този. за другото от онзи. и всеки път сме различни. скоро забравяме изобщо кои сме. и така може дълго да продължа да разказвам.

един ден се събуждаме и а, чудо. кожата ни е здрава. няма я болката и раните ги няма. докосваме се и усещаме, приятно и нежно е. не е нужно да се пазим повече. и от гримове нямаме нужда. оглеждаме се и това сме ние. прекрасни обичащи същества.

и тръгваме да излизаме, да поздравим другите. и тогава виждаме, че те си носят раните. опитваме се да ги уловим, за да им кажем. а те побягват, в бързината ги докоснахме. и тях ги заболя.

тогава осъзнаваме, че каквото и другите да правят, то не ни наранява. че защитата ни е паднала напълно. но каквото ние правим, може да нарани. и така. натам.

@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@
в тази история се случи чудо. една сутрин станахме и болката вече я нямаше. убедена съм, че и такива случаи има. аз мога да кажа само за моя. този, който наблюдавам най-отблизо и най-внимателно. и всичко в него започна с осъзнаването. разбрах в колко много филма съм се вкарала. последва отхвърлянето на някои роли. други обаче останаха. все още не ми е известно до кога. както се казва проучвам въпроса. и да, понякога всичкото това ми е леко не-комфортно. но далеч не-болезнено. продължавайки в стила на историята, иска се да се грижа с любов и внимание за всяка една рана. че да я излекувам. а колкото до другите. спрях да давам акъл, как .. процесът е уникален при всеки. сега само слушам, слушам сърцето си и другите. и се изпълвам с радост откривайки парченцата от пъзела аз.

прочети повече ..

6 [шестте] грешки на човека.

Шестте грешки на човека: (1) Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите. (2) Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени. (3) Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим. (4) Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания и навици. (5) Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим. (6) Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот..

Марк Тулий Цицерон [Marcus Tullius Cicero]
велик римски оратор, философ и държавник.

прочети повече ..

как деня ти да е перфектен?

докато търсех картинка за един перфектен ден, открих една статия в 24 часа = Да направим деня перфектен.

синтезирано би звучало така. да пия кафе. да си рисувам нещо. да си мисля за хубави неща. да се усмихвам поне в продължение на 6 секунди. да се обръщам към другите за помощ и подкрепа. да информирам. да давам воля на чувствата си. да се храня с вкус. да флиртувам.

и да, колко му трябва на човек! малко, ала от сърце!

прочети повече ..