краят на един ритуал

толкоз отдавна не съм писала, че за миг съзнанието ми бе пронизано от колебание, дали все още знам как става. за щастие, писането е като карането на колело, не се забравя. дори и за дълго да го изоставиш, винаги можеш да се върнеш към него.

бе един ден в ноември. предусещах, че когато настъпи Новата луна, аз ще съм на съвсем друга вълна и нагласих аларма в телефона си за точния час и минута. когато алармата издрънча, в мен се появи онова знание, че аз съм до тук. че това бе краят на моето на-пожелаване под този форма и съдържание.

практикувайки 2 години на-пожелаването по новолуние:
научих, че когато нещо се превърне в трябва. в нещо, което просто правя. тогава то спира да ми носи позитиви. няма ли забавление. няма я онази силна емоция. ритуалът е вече рутина, без чар и сила. това бе един от уроците, който измъкнах от на-пожелаването. каквото и да правя, да поддържам усещането за страхотност. да чувствам удоволствието, щастието от правенето. {урок по забавление}

научих, че колкото повече използвам нещо, толкоз по-добре го разбирам. процесът по на-пожелаване и акта на получаване си заслужават да бъдат разследвани. на-пожелаването ми помогна да разбера какво искам. да направя разлика между това, което аз искам, и това, което другите искат и очакват от мен. да открия какво със сигурност не искам. и защо се случва да получавам неща, които уж искам, но всъщност не искам. {урок по опознаване}

научих, че колкото по-благодарна съм, толкова повече са нещата, за които съм благодарна. изпитвайки заразителната енергия на благодарността я привнесох от ритуала по на-пожелаване във всеки един мой ден. благодарност за уроците. благодарност за възможностите. благодарност за срещите. за пътуванията. за работата. за почивката. за доверието. за богатството в мен. {урок по благодарност}

научих, че колкото по-добре се грижа за себе си. за чистотата на мислите си. за нещата, до които се докосвам. за хората, които са около мен. толкоз повече получавам от това. каквато съм, каквито са мислите ми, такъв е и живота ми. {урок по синхроничност}

бе един ден в декември. едно по едно изгорих всички мои желания прилежно събирани през последните две години. изпитах просто облекчение. защото всичко е вътре в мен, не в списъка с желания.