Поръчки към Вселената

Гордеех се със способността си да му измислям подаръци. Най-дългото време, което ми е отнемало от идеята до нейното реализиране беше няколко седмици, но пък онзи случай беше специален. Затова много се напрегнах, когато започнах да търся една книга и вече няколко месеца не я намирах. Бях се свързала с повечето онлайн антикварни книжарници, както и с няколко магазина, а резултатът беше все така обезкуражаващ.

Тогава реших да помоля Вселената. Както може би знаеш, за поръчки към Вселената има няколко правила. Правило ➊, да бъдеш много конкретен – името на книгата, автора, издателството и дори годината на издаване, която в моя случай беше особено важна. Правило ➋, да поставиш ясен срок – дадох ѝ 24 часа.

Вселената се обади след четиринадесет часа, а гласът ѝ беше на млада жена от една онлайн книжарница. Каза, че е намерила изданието което ме интересува и искаше да потвърдя заявката си. Бях много развълнувана. Разменихме си адресите и тъй като времето вече не беше от значение оставихме да уточним подробностите по е-поща.

Същият ден с него имахме уговорка. Исках да споделя въодушевлението си, но успях да го прикрия зад подаръка който му бях приготвила за празниците. След изненадата, радостите и благодарностите, той сподели че се вижда с друга. Любимият ми ябълков пай изведнъж се превърна в буца лепкава каша, а мислите ми бяха дезертирали, за да мога да се съсредоточа върху две действия – дишай, издишай, дишай, издишай, дишай ...

Рано на следващата сутрин, Вселената се обади. 'Много се извинявам', каза гласът на същото онова момиче, 'но е станала грешка. Книгата която сме намерили не е вашата. Съжалявам и още веднъж се извинявам ...' Вече не я чувах.

Правило ➌, да благодариш.


Катя.

прочети повече ..

Чък Спезано: Ако боли, не е любов

името му се промъкна в разговора в един топъл следобед. помня деня, мястото и думите. говорихме за връзките и за болката, и за любовта. реших още тогава в онзи момент, че ще прочета книгата му за любовта сега!веднага. прибрах се и упорито зарових из нета. на български я нямаше. продължих на английски. накрая след много минути, вече имах електроното издание на английски език на Ако боли, не е любов [If it hurts, it isn't love] и дните на четене се заточиха. тя не е от книгите, които изчиташ на един дъх. нито от тези, които забравяш. прочитах страница и имах нужда да поема прочетенето. всяка дума бе премерена и носеща послание.

оттогава мина време. книгата вече е преведена на български. а мъжът написал я, ще кацне в София, за да я представи след броени дни. Чък Спезано, до преди две години не-познато име за мен, днес е символ на мъдрост, спокойствие и откривателство. все още чета и пре-прочитам думите му. и винаги намирам това, което душата ми търси. понякога просто избирам произволна страница, друг път започвам отначало. а трети път от края. всяка страница е нов урок. 366 урока за връзките, за любовта, за това, какво тя, любовта, не е. а болката не е любов. изискванията не са любов. очакванията не са любов. зад тях се крият безброй нужди, които търсят да бъдат задоволени.

извадих по традиция думи, които ми говорят. които накратко ми дават най-ценното, което искам да помня. споделям ги, вярвайки, че те са универсални за всеки обичал, обичащ и носещ обич в сърцето си. споделям ги, и защото напоследък живота ме среща с жени и мъже, в чиито очи се чете болка. души, които страдат от случващото се във връзките им с партньорите. тези откъси са и за тях.

---

смисълът на връзките е да се освободим от погрешните представи за себе си и да открием и прегърнем все повече от това, което действително представляваме.

конфликтите във връзките ни с другите ни посочват нещата в нас, които чакат да бъдат излекувани. когато станем способни да извървим целия път до пълната прошка и любов с един човек, ще открием Рая.

откажете от саможертвите, които правите. те са единствените пречки по пътя ви към успеха във връзката и кариерата.

доверието лекува всичко, но то не бива да се бърка с желанието ни да контролираме изхода или начина на развитие на нещата.

когато в мислите ви се промъкне съмнение и болка, изберете онова, което ще ви донесе мир.

саможертвата изглежда нещо истинско, но всъщност е лъжа. в нея човек дава, но е неспособен да получи, което означава, че това не е истинско даване.

болката ни кара да отцепваме части от себе си, да разделяме мъжката си същност (даващата) от женската (приемащата).

чувстваме се отхвърлени, само когато се опитваме да получим нещо от другите.

избрали сме родителите си с определена цел, за да научим онова, което трябва да научим.

когато отхвърляме нещо в себе си, ние го създаваме във външния свят, привличаме хора, които го носят като качество, или събития, които ни карат отново и отново да го преживяваме.

изборът е най-мощният инструмент, който имаме. способността ни да избираме определя света, който виждаме, отношенията, който имаме и успеха, които преживяваме.

безброй пъти сме се спъвали и падали докато сме преследвали любовта. но ако боли, това не е любов. може да ни боли единствено страхът от това, че не ни обичат. може да ни боли единствено ако се противопоставяме на любовта.

ние бъркаме любовта с нужда. любовта никога не боли. не задоволяването на нашите нужди боли.

ако искаме да запазим живота на една връзка, трябва да й даваме живот.

външният свят е отражение на вътрешния, а всяка конфигурация в живота ни е отражение на някоя наша връзка – тази с родителите ни, с близките ни, с партньора ни, децата ни, с нас самите, с Господ или някоя висша сила, в която вярваме.

всяка връзка е възможност за изцеление и личностно израстване.

всеки проблем е възможност да излекуваме болката от миналото, маскирана като болка в настоящето. това показва, че всяка болка е недоразумение. с разрешаването на проблемите ние получаваме ново разбиране за миналите и настоящи събития, а това променя към по-добро нашето минало и бъдеще.

когато се сблъскваме с нещо болезнено, обикновено скриваме осъзнаването на смисъла му от себе си. поемайки отговорността за събитията, ние си възвръщаме силата да направим нов избор и да променим нещата, които не харесваме в нашия свят.

смисълът на всичко е любовта. любовта е същностната, най-крайна цел. останалите по-малки цели като щастие, сигурност, успех, власт и богатство, губят стойността си ако липсва любов. любовта е самият Рай и въпреки това много от нас преминават през Ада докато я достигнат.

каквото и да ни спохожда в една връзка, каквито и въпроси, съмнения или болка да изникват и за какъвто и проблем да става въпрос, отговорът ще дойде тогава, когато започнем да се доближаваме към партньора си. близостта с партньора ни и свързването с него на едно по-високо ниво може да излекува всичко.

най-голямата грешка, която правим във връзките си е да очакваме от другия да ни даде нещата, от които се нуждаем – да ни привлича, да се грижи за нас, да ни дава любов, да е забавен, да може да се разчита на него и т.н.

мога да се почувствам отхвърлен, само когато се опитвам да взема нещо от другия!

всичко извън връзката е метафора, огледало на нещо, което се случва в съзнанието и сърцето на връзката. ако ни заобикаля недостиг това означава, че имаме недостиг във връзката ни, че е дошло време да се научим да даваме и да получаваме с щедрост.

колкото повече се оплакваме, че нямаме нещо, толкова повече всъщност се страхуваме да го имаме.

дори в най-трудните ситуации винаги има решение, което позволява всички да бъдат победители.

колкото повече очакваме, толкова по-малко получаваме. очакванията ни са картина на това, което ще ни направи щастливи, но рядко сме щастливи, дори когато получим точно това, което искаме. щастието не е нещо, което можем да изискаме от ситуацията, то е нещо, което се генерира от вътре.

когато сме достатъчно възприемчиви, животът ни поднася подаръците си.

под всяка защита се крие стара болка.

всяко осъждане към другите е осъждане към мен самия.

емоционалната болка е термометъра, който ни уведомява, че правим грешка. Информира ни, че там има ненаучен урок, който призовава за нашето внимание. ..

прочети повече ..

Истината за мъжете

Той просто не ви харесва. Престанете да измисляте оправдания за неговите постъпки, те сами говорят – той просто не ви харесва.

Явно не му харесвате чак толкова много, щом не ви кани на среща.

Защото ако ви харесва, той обезателно ще ви покани на среща.

Оправдание ➊ Той не иска да разруши нашето приятелство.
Tова оправдание не издържа на никаква критика. И не говорете, че той просто се 'страхува'. Единственото, от което се бои, е да признае, че не го привличате.

Оправдание ➋ Навярно той не се решава да направи първата крачка.
Вие може да намекнете на мъжа, че изпитвате към него симпатия, но не трябва да му помагате да ви покани среща. Това че ще му се усмихнете и ще му намигнете игриво трябва да е напълно достатъчно.

Оправдание ➌ Може той да не иска да избързва.
Ако мъжът ви харесва, но съществува дълбока лична причина, поради която той не иска да избързва, той ще ви го каже. Няма да ви остави в неведение. На него му е нужна увереност, че няма да се разочаровате и изчезнете от неговия живот.

Оправдание ➍ Но нали той вече ми даде своя телефонен номер.
Не му позволявайте да използва евтини трикове, за да ви накара вие да го поканите на среща. Ако му харесвате, той ще вземе всичко в свои ръце.

Оправдание ➎ Възможно е да е забравил за мен.
Бъдете сигурни, вие сте му направили впечатление. А сега оставете нещата както са. Ако ви харесва, той ще си спомни за вас дори след цунами, наводнение или загуба на националния по футбол.

Запомнете!

Всяко оправдание от негова страна значи, че не го интересувате. Мъжете не се страхуват да 'разрушат приятелство'. Не се поддавайте на неговите уловки и не го канете на среща. Ако ви харесва сам ще ви покани. Ако вие можете да го намерите значи, че и той може да ви открие. Ако го иска ще го направи. 'Хайде да се срещнем на парти, в някой бар или у един приятел', това не е покана за среща. Вие сте достатъчно добра, за да ви поканят на среща.

Явно не му харесвате чак толкова много, щом не ви звъни.

Мъжете умеят да използват телефон.

Оправдание ➊ Той често е на път.
Дайте си сметка. Мъж, който се интересува от вас, ще иска да прекарва времето си с вас.

Оправдание ➋ Неговата глава е заета с други дела.
Важният въпрос тук звучи така - Нормално ли ще е, ако мъжът е забравил да ми позвъни. И си отговорете Не. Той никога не бива да забравя, че е обещал да ви се обади. Нима не чакате мъж, който по-скоро би забравил за всичко в досегашния си живот, отколкото да забрави вас.

Оправдание ➌ Той не говори това, което мисли в действителност.
Целият проблем е в това, че в края на срещата или на телефонния разговор много мъже казват това, което според тях искате да чуете. Те мислят, че така е по-добре от нищо. Затова ако мъжът, с когото се срещате, не звъни, независимо от всичките си обещания, то струва ли си да се настоявате? На вас ви трябва мъж, който си държи на думата.

Оправдание ➍ Той е много зает.
Извънредната 'заетост' може да изглежда като убедително оправдание, но на практика зад това понятие се крие мъж, който не е заинтересован да ви позвъни.

Запомнете!

Ако той не ви звъни, значи не мисли за вас. Ако той дава обещания, а след това ви подвежда за дребни неща, какво ще се случи когато дойдат сериозните неща. Не се надявайте на отношения с този, който не е способен да удържи обещанията си. Ако не желае да положи и най-малкото усилие, за да ви успокои и изглади назряващите конфликти във вашите отношения, то той просто не уважава вашите чувства и потребности. Вие заслужавате да ви се обадят.

Явно не му харесвате чак толкова много, щом не иска да признае че се срещате.

Да прекарвате времето си заедно не е същото като да излизате на срещи.

Оправдание ➊ Той току-що е преживял болезнена раздяла.
Пазете се от думата 'приятел', тя се употребява от мъжете или жените, които са влюбени в тези мъже, за да оправдаят тяхното безобразно поведение.

Оправдание ➋ Ние действително се срещаме.
Мъжете, както и жените, се стремят към чувството на сигурност и безопасност, когато виждат че отношенията стават сериозни. Един от начините да се постигне това е да заявиш правата си над любимия човек. Мъжът, който действително е увлечен от вас ще иска вие да му принадлежите безрезервно.

Оправдание ➌ Това е по-добро от нищо.
На вас ви е нужен мъж, който ви иска, който ви звъни редовно и ви кара да се чувствате най-сексапилната и желана жена на света. Ако се срещате с някой мъж веднъж на две седмици или веднъж на месец и не виждате в него любов или симпатия - това може да продължи ден, седмица, месец. Но може ли да продължи цял живот?

Запомнете!

Мъжете говорят за своите чувства, дори когато вие отказвате да слушате или не вярвате в техните признания. 'Аз не съм готов за сериозна връзка' означава 'Аз не съм готов за сериозна връзка с теб'. 'По-добре от нищо' не трябва да ви устройва. Ако не разбирате какво се случва във вашите отношения, няма нищо страшно да му зададете няколко въпроса. Има на света един мъж, който ще иска да каже на целия свят, че той е вашето гадже. Спрете с глупостите. Идете и го намерете.

Явно не му харесвате чак толкова много, щом не иска да прави секс с вас.

Ако един мъж харесва една жена, той винаги ще иска тя да го докосне. Истината е проста - вие не го привличате и той не иска да ви нарани.

Оправдание ➊ Той се бои да не бъде наранен.
Бои ли се? Да, той не иска да ви обиди и затова не ви обяснява вашите отношения. Той ви обича като приятелка. Ако ви обича като жена, той не би могъл да се контролира и би започнал с вас бурен роман.

Оправданиe ➋ Аз така съм му взела ума, че той не проявява никакъв интерес.
Да, много хора в миналото са страдали и сега се страхуват от сериозни отношения. Но трябва да знаете, че ако един мъж ви харесва, нищо, дори и страхът от сериозни отношения, не може да му попречи да се обвърже с вас. Ако той действително има проблеми с обвързването, то той би могъл да започне лечение, но никога не би ви държал в неизвестност.

Оправдание ➌ Но това е толкова готино.
Преди се е считало, че една жена се отказва от секс, когато се стреми на наложи своята власт над мъжа. Силният пол също се е научил на тези похвати. Ако мъжът лежи с вас на дивана, похапва си и гледа филми, то вие просто не го привличате.

Оправданиe ➍ Той за всичко намира обяснения.
Вие може да вярвате на тези отговори, но преди всичко задайте на себе си въпроса – устройват ли ви такива отношения? Най-важното тук е дали искате да се чувствате така цял живот? Все пак сексът е сред най-големите удоволствията, които може да изпитва човек.

Запомнете!

Хората постоянно говорят за това какви са в действителност. Ако мъжът ви казва, че моногамията не е за него, то нямате причина да не му вярвате. Общуването е прекрасно нещо, но когато общуването се съчетае със секс - това е още по-добре. Назовавайте нещата с истинските им имена, и по-точно наричайте приятеля си приятел, но си намерете такъв другар, който да не може да се въздържи да ви докосва. Ако имате понижено самочувствие, то ще ви се наложи да отделите повече време за неговото повишаване отколкото на търсенето на нов приятел.

Явно не му харесвате чак толкова много, щом той спи с друга жена.

Не съществува нито едно смислено оправдание за измяната.

Оправдание ➊ Той няма оправдание и знае за това.
Измяната е лошо нещо, но неспособността да обясниш защо си изменил е още по-лошо. Ако една червена лампичка не ви е достатъчна, какво ще кажете за две? Не се срещайте с мъже, които не знаят защо са извършили дадена постъпка.

Оправдание ➋ Аз напълнях.
Tрябва незабавно да се освободите от едни 90 килограма представляващи именно вашето гадже, а не от онези двайсет, за които говори той. Незабавно се избавете от този неудачник.

Оправдание ➌ На него му е нужен повече секс отколкото на мен.
Няма никакво оправдание за това че той ви изневерява. Точка. Има достатъчно начини да се реши този често срещан проблем, който възниква от разликата в сексуалния апетит.

Оправдание ➍ Ама той я знае каква е.
Не е важно, той или ви обича или не. Той ви е дал ясно да разберете, какво е неговото отношение към връзката ви. Той го е направил съзнателно, направил е така, че да се окаже насаме с друга жена, да я целуне, да й свали дрехите и да направи всичко останало, което се случва когато двама възрастни се занимават със секс.

Запомнете!

За измяната няма оправдание. За измяната няма оправдание. За измяната няма оправдание. Единственото, за което носите отговорност, са вашите собствени чувства. Измяната си е измяна. Затова няма значение с кого ви е изменил и колко пъти се е случило. Лъжците никога не са щастливи, защото са си мерзавци. Неверните мъже първо изменят на себе си, защото не могат да създадат нормални отношения с вас.

Явно ме му харесвате чак токова много, щом иска да ви види само когато е пиян.

Ако му харесвате той ще се стреми да ви види, когато мозъкът му е чист от алкохолни пари.

Оправдание ➊ На мен ми харесва, когато е пийнал.
Ако докато седи в бара подпийнал и ви казва неща от рода на: 'Колко си красива, малката!', като при това ви притиска към себе си, малко по-силно отколкото е нужно, то отдавна е време да разберете едно нещо - Не трябва да вярвате на всичко, което казва един мъжа, когато е пиян. Нима ви е нужен такъв?

Оправдание ➋ В крайна сметка той не пие твърд алкохол.
Не се заблуждавайте. Мъж, който не подгъва колене и не пикае в гащите заради пиянство, не бива да се разминава безнаказано, защото тихо си 'отвърта главата' с други, по-леки способи, всеки път когато сте заедно.

Запомнете!

Думите му не значат нищо, когато са произнесени в нетрезво състояние. 'Обичам те' казано под въздействието на какъвто и да е алкохол няма сила в съда и в реалния живот. Употребата на алкохол и наркотици – това не е пътят към най-съкровените чувства на човека. Вие заслужавате човек, на когото не са му нужни опиати, за да прекарва времето си с вас.

Явно ме му харесвате чак токова много, щом не иска да се ожени за вас.

Всеки от бившите ви мъже, който ви е казвал, че не иска да се жени или че не вярва в брака или че се съмнява в брака, все някога ще се ожени, но няма да е за вас.

Запомнете!

'Не иска да се жени' и 'Не иска да се ожени за мен' са две различни неща. Направете така, че да сте наясно в коя категория попада вашият избраник. Ако имате различни виждания за брака, е много вероятно да се появят и други въпроси, които ще доведат до разногласия в бъдеще. Ако във вашите отношения не настъпва промяна, на какво се надявате? Някъде по земята има човек, който иска да се ожени за вас.

Явно ме му харесвате чак токова много, щом ви е напуснал.

Оправдание ➊ Аз съм му нужна.
Не се задоволявайте с това, че на него му е скучно без вас. Така и трябва. Вие сте неповторима. А какъвто и да е бил той, все пак си остава човекът, който ви е изоставил.

Оправдание ➋ След такова решение, всичко е много по-лесно.
Ако приятелят ви не мисли да живее без вас, има едно нещо, което никога няма да направи - няма да ви изостави.

Оправдание ➌ Така правят всички.
О да, секс след раздяла – това не е зле, защото е хубаво да спиш с човек, когото познаваш. Но е още по-добре да спиш с човек, към когото изпитваш силни чувства.

Оправдание ➍ След това той ще поиска да се върне обратно.
За съжаление след вашата раздяла, вашият приятел ще се опита да си намери нещо по-добро. А когато не успее и го обземе самотата, той ще се завърне 'у дома'. И това няма да е защото му харесвате много, а защото не му харесва да е сам.

Оправдание ➎ Аз отказвам да приема факта, че ме е изоставил.
Aко отново и отново се опитвате да го върнете, само ще го накарате да мисли 'Какво изобщо съм намирал в тази психясала кучка?'. Запомнете един съвет - бъдете на висота и никога не си губете ума.


Запомнете!

Вие няма да можете да предотвратите раздялата с разговори. Дискусиите тук няма да ви помогнат. Прекратяване на отношенията е окончателно решение и не подлежи на обжалване. Сексът след радялата не означава, че отново сте заедно. Не е нужно да му напомняте колко сте прекрасна. Той и сам може да се погрижи за котката си. Някъде ви очаква човек, който ще бъде щастлив, че не сте се събрали отново с бившия си.

Явно ме му харесвате чак токова много, щом просто е изчезнал.

Тук всичко е ясно. Дал ви е да разберете, че до такава степен не сте му по вкуса, че дори не си е направил труда да ви остави съобщение.

Оправдание ➊ Може да е умрял.
Няма нищо по-лошо от това да не получите отговор от любимия. Единствената причина, заради която си струва да му пишете отново – е желанието да получите ясен отказ в писмена форма. Нима забравихте? Вие сте толкова заета с вашите обожатели, че нямате време за подобни глупости.

Оправдание ➋ И какво сега, излиза, че дори не мога да се скарам с него за последно?
Като за начало може да ви се струва, че ще ви олекне ако му позвъните и му устроите скандал. У вас може да възникне усещането, че сте позволили да му се размине. Но повярвайте ми, той е наясно с всичко, което бихте искали да му кажете. А вие имате и други неща, за които да използвате времето си.

Оправдание ➌ Но аз просто искам да получа отговор.
Вие заслужавате да знаете какво всъщност се е случило. Несъмнено. Аз мога да ви разкажа какво се е случило - вие сте се срещнали с ужасен човек.

Запомнете!

Възможно е да лежи в болница и да е получил амнезия, но по скоро той просто не ви харесва. Отсъствието на отговор е също отговор за вас. Не му давайте възможност да ви отблъсне отново. Оставете майка му да му вдига скандали. Вие сте твърде заета, за да се занимавате с това. Няма никаква загадка - той просто си е отишъл от вашия живот, а и е бил недостоен за вас.

Явно ме му харесвате чак токова много, щом е женен.

Ако вие не можете да се обичате свободно и открито, това не е истинска любов.

Запомнете!

Той е женен. Ако той не ви принадлежи изцяло и в пълнота, значи той принадлежи на нея. В света има много добри мъже, които не са обвързани. Пробвайте да се срещнете с някой от тях. Не е лесно да го забравите. Нека той сам ви намери, когато е готов за нови отношения.

Явно ме му харесвате чак токова много, щом се държи като егоист и глупак.

Ако той ви обича действително, ще положи усилия, за да ви направи щастлива.

Оправдание ➊ Но той наистина иска да се поправи.
Хората, които обичат, се опитват да се отнасят добре един с друг и дори получават удоволствие от това да проявят нежност и загриженост към любимия. Ако на вашия партньор това не му се получава, то значи ще берете същите плодове, каквито и в ситуацията 'Вие не му харесвате достатъчно'.

Оправдание ➋ Него така са го възпитали.
Изобщо не е задължително да си загуби ума по вашата колекция от компакт-дискове. Изобщо не е задължително да хареса всичките ви обувки. Но всеки пълноценен и благоразумен мъж е задължен да направи усилие и да хареса вашите приятели и вашето семейство.

Оправдание ➌ Той ще се промени.
Избухливостта не е временен проблем. Хората, които крещят на другите просто не умеят да се контролират и се нуждаят от психологична помощ. Хората, които крещят на другите, считат, че имат това право.

Оправдание ➍ Важно е само това, което се случва между нас когато сме сами.
Защо да бъдем с човек, който има нужда да ни унижава, за да почувства собственото си превъзходство. Особено пред приятели! А защо вие трябва да обръщате внимание на това, че той се отнася добре с вас, когато сте сами?

Оправдание ➎ Той просто се опитва да помогне.
Трудно е да повярвате, че заслужавате любов, когато някой се опитва да ви убеди, че вие не сте достойна за нищо в този живот. Като начало проумейте – вие сте твърде добра за подобно отношение.

Запомнете!

Не си струва да усложнявате живота, който и без това не е лек, като го споделяте с човек, който ви носи само кавги. Вие сте достойна за мъж, който във всяка ситуация се отнася с вас както е подобаващо. Не забравяйте, че и вие трябва да се държите добре с него. Мястото на глупаците е в цирка, а не във вашия дом. Избавете се от безполезните хора и така ще получите много свободно време, което ще можете да използвате за неща, които ви носят удоволствие.

Какво да правите?

Ами, ако няма следващ роман? Изпратете тези плашещи мисли на далечно плаване с кораб, който непременно ще потъне, защото му е писано да се разбие в рифът на остров Тъга.

Нови искания

Няма да се срещам с човек, който сам не ме кани на среща. Няма да се срещам с човек, който ме кара да чакам обаждането му с часове. Няма да се срещам с човек, който не е сигурен, че иска да се среща с мен. Няма да се срещам с човек, заради когото се чувствам сексуално непривлекателна. Няма да се срещам с човек, който злоупотребява с алкохол и наркотици. Няма да се срещам с човек, който се страхува да прави планове за бъдещето заедно с мен. Няма да се срещам с човек, който веднъж вече ме е отхвърлил. Няма да се срещам с женен мъж. Няма да се срещам с мъж, който в същността си не е искрен.


Превод: Мими и Катя
Източник: Вся правда о мужчинах

 
 

прочети повече ..

Път през есента

Той я чакаше на моста след есенния дъжд...

Беше подранил и нервно поглеждаше часовника си. Знаеше, че това ще е последната им среща, затова искаше да запомни всеки миг, всяко докосване, всяка нейна дума. Тя дойде. Както винаги ухаеше на цветя, имаше усмивка, която може да прогони и най-тъжните облаци и да извика Слънцето. Прегърна я силно, целуна я нежно по врата, погали меката и коса и вече беше готов да се раздели с Любовта...


След този ден всичко се промени...

Той пожертва Любовта, тя остана притихнала в нощта. Имаха един към други неизречени въпроси, обвиненията вътре в тях се сипеха като дъжда, самотата завладяваше деня, болката разкъсваше гърдите им. Мечтите останаха напразни илюзии, обещанията недоизречени почти. Самотата обсеби сънищата им. Нищо друго нямаше освен спомени и сълзи. Единственото, което им остана е Пътят. Път на две търсещи души...


Тя дълго не можеше да осъзнае какво се бе случило в онзи ден...

Денят, в който той реши да си отиде от живота и завинаги. Думите му отекваха в сърцето и спомените се блъскаха в съзнанието и, всяко докосване, всяка нежност се бяха превърнали в далечен мираж. Всичко изречено между тях го прелистваше като стар, пожълтял албум и търсеше в него отговори, които така и не идваха. Всичко беше тишина, тази тишина я обгръщаше всяка студена нощ, а самотата и разказаше приказки за Любовта. Всичко беше една неспирна тъга. Душата и беше разбита на малки стъкла и вятъра ги носеше през цветовете на есентта. Тя реши да събере останалата и гордост, доброта, надежда и да тръгне в дъжда. Да тръгне с болката на обичаща жена и да търси себе си по пътеката на Любовта...


Той грижливо събра всичките им спомени: снимки, подаръци, въздишки, спиращи дъха моменти и ги заключи някъде дълбоко в сърцето си...

Опитваше се да не мисли за нея, да изтрие с гумичка Любовта, но уви тя не се трие със спомени пропити от тъга. Продължи да живее така все едно Тя никога не е била, а когато по улиците се разминаваше с жена, която прилича на нея, бързо минаваше на другия тротоар, вярвайки, че може да избяга от собственото си минало. Той винаги е вярвал, че мъжете не ги боли от Любовта и не можеше да разбере какво се беше случило с неговата съдба. Вечер отваряше бутилка отлежало вино, пускаше любимият си валс и като в унес се бореше със себе си, с чувството си на вина, как я беше оставил там на моста, сама...под дъжда. Беше го решил спонтанно! Беше повярвал, че той може да живее без нея! Не искаше да приеме недостатъците й, не искаше да приеме, че няма съвършенство в интимността и беше решил да се раздели с нежността! Душата му страдаше така силно, като че ли беше ехо на неговото отричане и отчаяние. Сънят му беше пропит от кошмари - все тя беше там, нейните очи като въглени го горяха, усещаше нежната и кожа и мечтаеше да я има пак...

Осъзна, че е направил грешка, но не намери смелостта да и го каже! Остави тишинита да застане между тях, остави болката да тлее в душите им. Остави времето да разпилее чувствата им като есенни листа. Остави Любовта и тръгна да търси себе си по пътеките на Света...


Любовта им наблюдаваше отстрани, притихнала, умаляла, а гласът и вече не се чуваше от задушаващата болка...

Тя имаше цялата сила на света, а в такива моменти свободната Воля имаше властта да води Съдбите им. Когато Той произнесе думата Сбогом, Любовта тихо заплака, дъждът в онази нощ беше сълзите й, вятърът олицетворяваше тъгата, а във всяко есненно листо, което се носеше над реката, бяха техните спомени, мисли и мечти...

Коя е тя Любовта?

Любовта винаги се появява, когато най-малко я очакваш. Влиза в живота ти с аромат на канела, пролетни цветя и с красотата си изпълва света. Дарявате само с доброта, спокойствие и спиращи дъха моменти. Тя не очаква, не изисква, не задължава. Дава цялата свобода, от която се нуждаеш и не иска нищо в замяна. Любовта е приемане на другия, такъв какъвто е. С всичките му усмивки и сълзи, със всичките му страхове и мечти, със всичките му недостатъци. Любовта дава силата да прощаваш, да се извисяваш, да летиш! Тя е най-мечтаното, мило, хубаво и желано нещо, което може да ти се случи! Цени я, когато е в живота ти, почитай я, уважавай я, обичай я. А тя ще ти даде безброй мигове, които ще са безценни, слънчеви и добри!

Единствено от нас зависи дали Тя ще разцъфти или ще си отиде с есенната буря и сълзи...

EsiKa

прочети повече ..

Естер Перел за любовта и страстта ..

Защо добрият секс толкова често отмира, дори при двойки, които продължават да се обичат както винаги? И защо добрата интимност не гарантира добър секс, в противоречие с общоприетото? Или, би могъл да бъде следващият въпрос, можем ли да искаме това, което вече имаме? Това е въпрос за милиони долари, нали? Защо забраненото е толкова еротично? Какво толкова има в трансгресията, че прави желанието толкова силно? И защо сексът прави бебета, а бебетата предвещават еротично бедствие при двойките? Това е вид фатален еротичен удар, нали? Как се чувствате когато обичате? А когато желаете, с какво се различава?




Естер Перел: Тайната на желанието в една дълготрайна връзка

Това са някои от въпросите, които са в центъра на изследването ми върху природата на еротичното желаение и върху дилемите, които съпътстват съвременната любов. Пътувам по света и забелязвам, че навсякъде, където има романтика, сякаш има криза на желание. Криза на желанието, в смисъл на притежаване на искането – желание, като израз на индивидуалност, на свободен избор, на предпочитание, на идентичност – желанието, което е станало централно понятие, като част от съвременната любов и индивидуалистичните общности.

Знаете ли, това е първият път в историята на човечеството, когато се опитваме да преживеем сексуалността дългосрочно, не защото искаме 14 деца, за което се нуждаем дори от повече, защото много от тях няма да оживеят, и не защото това е задължение на омъжената жена. За първи път искаме секс в продължение на времето заради удоволствието и връзката, които са вкоренени в желанието.

Значи, какво поддържа желанието живо и защо това е толкова трудно? Мисля, че най-важното за поддържане на желанието в една стабилна връзка, е съчетаването на две основни човешки нужди. От една страна, нуждата ни за сигурност, за предсказуемост, за безопасност, за разчитане, за надеждност, за дълготрайност – всички тези закрепващи преживявания, които наричаме дом. Но имаме и друга, еднакво силна нужда – мъже и жени – за приключения, за новости, за мистерия, за риск, за опасност, за непознатото, за неочакваното, за изненада – разбрахте ме – за пътешествия, за пътуване. Съчетаването на нуждата ни за сигурност и нуждата за приключения в една връзка, или това, което обичаме да наричаме страстен брак, преди беше противоречиво. Бракът беше икономическа институция, която ни предоставяше вечно партньорство и с него, деца и социален статут и продължение на рода и другарство. Но сега искаме от партньора си да ни даде всички тези неща, а в допълнение и да бъде най-добрият ни приятел и довереник и страстен любовник и да живеем двойно повече. Отиваме при даден човек и всъщност искаме от него да ни даде това, което едно време осигуряваше цяло село. Дай ми принадлежност, дай ми идентичност, дай ми продължителност, но също и трансцеденталност и мистерия и удивление, всичко наведнъж. Дай ми удобство, дай ми острота. Дай ми новост, дай ми познатост. Дай ми предсказуемост, дай ми изненада. И го приемаме за даденост, мислейки че секс играчките и бельото ще ни спасят.

Значи, сега стигаме до екзистенциалната част на историята, нали? Защото мисля, че по някакъв начин – и ще се върна към това – кризата на желанието често е криза на въображението.

Защо добрият секс толкова често отмира? Каква е връзката между любов и желание? Как се свързват и как си противоречат? Защото там е тайната на еротизма.

Според мен, ако има глагол, който е свързан с любовта, той е 'да имам'. Ако има глагол, свързан с желанието, той е 'да искам'. В любовта, искаме да имаме, искаме да опознаем любимия. Искаме да минимизираме разстоянието. Искаме да намалим празнината. Искаме да неутрализираме напрежението. Искаме близост. Но в желанието, имаме тенденцията да не искаме да се връщаме на местата, където вече сме били. Очакваното заключение не поддържа жив интереса ни. В желанието, искаме един Друг, някой от другата страна, когото можем да посетим, с когото можем да прекараме време, в чийто район с червени светлини можем да отидем да видим какво става. В желанието, искаме мост, който да пресечем. Или с други думи, понякога казвам, че огънят се нуждае от въздух. Желанието се нуждае от пространство. И, казано така, често звучи доста абстрактно.

Но после взех със себе си един въпрос. И посетих повече от 20 държави през последните няколко години с книгата си „Еротична Интелигентност“ и питах хората кога чувстват най-голямо влечение към партньора си. Не да ги привлича сексуално, а по-скоро да ги влече. И независимо от културата, религията или пола – с изключение на един – получавах все същите няколко отговора.

Първата група е: 'Чувствам най-голямо влечение към партньора си когато го няма, когато сме разделени, когато се видим отново.' На практика, когато възвърна своята способност да си се представя заедно с този партньор, когато въображението ми се върне в картината и когато успея да го обвържа здраво с отсъствието и копнежа, който е основен компонент на желанието. Но втората група е още по-интересна: 'Чувствам най-голямо влечение към партньора си когато го виждам в студиото, когато е на сцената, когато е в своята среда, когато прави нещо, към което изпитва страст, когато е на парти и привлича други хора, когато виждам, че е център на вниманието.' Когато видя партньора си лъчезарен и уверен, май това най-много възбужда по цял свят. Лъчезарен, в смисъл на независим. Гледам този човек – между другото, в желанието, хората рядко говорят за това когато се сливат в едно, на пет сантиметра един от друг. Не знам колко е това в инчове. Но и не говорим за когато другия човек е толкова далеч, че вече не го виждате. Случва се когато виждам партньора си от удобно разстояние, и тогава този човек, който вече ми е толкова познат, за момент става пак донякъде мистериозен и неуловим. И в това простванство между мен и другия, възниква еротичният устрем и онова влечение към него. Защото понякога, както казва Пруст, мистерията се състои не в търсенето на нови пейзажи, а в погледа с нови очи. Така че, когато виждам партньора си сам, да прави нещо, което го увлича, го поглеждам, и за миг настъпва промяна в разбирането ми, и оставам отворена към мистериите, които са непосредствено до мен.

Но още по-важно е, че в това описание на другия или на себе си – все едно е – най-интересното е, че в желанието няма състояние на нужда. Никой не се нуждае от никого. Няма грижовност в желанието. Грижовността е да обичаш много силно. Тя е мощен антиафродизиак. Още не съм видяла човек, възбуден от това, че някой се нуждае от него. Да ги желаеш е едно нещо. Да се нуждаеш от тях е тотална трагедия, и жените го знаят от край време, защото всяко нещо, което води до родителство, по принцип намалява еротичния заряд. И с основание, нали така?

Третата група от отговори обикновено е: 'Когато съм изненадана, когато се смеем заедно, – както ми каза някой днес в офиса – когато е облечен в смокинг.' А аз отвърнах: 'В смокинг или с каубойски ботуши.' Обикновено се случва когато възникне новост. Но не става въпрос за нови позиции. Не е репертоар от техники. Новото се състои в това, кои ваши части изтъквате. Кои части от вас излизат наяве чак сега? Защото, в определен смисъл, може да се каже, че сексът не е нещо, което правите. Сексът е място, където отивате. Това е едно пространство вътре във вас, в което влизате заедно с друг или с други. Значи, къде отивате по време на секс? С кои части от вас установявате връзка? Какво искате да изразите там? Това място за трансцеденталност и за духовен съюз ли е? Това място ли е, където може да сте палави и безопасно агресивни? Това място ли е, където можете най-после да се отпуснете и да престанете да се чувствате отговорни за всичко? Това място ли е, където можете да изразите детските си желания? Какво има там? Това е език. Това не е просто поведение. И поетиката на този език е това, от което се интересувам, и поради което започнах да изучавам понятието „еротична интелигентност”.

Знаете, животните правят секс. Това е ключово, това е биология, това е естествен инстинкт. Единствено ние имаме еротичен живот, което означава, че сексуалността се трансформира от човешкото въображение. Единствено ние можем да се любим с часове, да прекараме времето чудесно, с много оргазми без да пипаме никой, защото можем да си го представим. Можем само да го загатнем. Дори не трябва да го правим. Можем да изпитаме това силно нещо, наречено предчувстване, което е циментът на желанието, способността да си го представим като че ли се случва, да го преживеем все едно се случва, докато всъщност нищо не се случва, и в същото време се случва всичко. Така че, когато започнах да мисля за еротизма, се замислих и за поетиката на секса, и ако я приема като вид интелигентност, тогава тя е нещо, което се култивира. Кои са съставните ѝ части? Въображение, игривост, новост, любопитство, мистерия. Но в действителност централният агент е това нещо, наречено въображение.

И още по-важно е, че за да започна да разбирам кои са двойките, при които има еротични искри, които поддържат желанието живо, трябваше да се върна към първоначалната дефиниция на еротизъм, мистичната дефиниция. Преминах през нея чрез раздвоение, анализирайки всъщност травмата – която е другата страна – и го направих, наблюдавайки общността, в която съм израснала, една белгийска общност на оцелели от Холокоста. В нея имаше две групи хора: тези, които не бяха починали и тези, които се бяха върнали към живота. Тези, които не бяха починали, често живееха много земен живот, не можеха да изпитват удоволствие, не можеха да се доверят, защото когато си бдителен, разтревожен, напрегнат и несигурен, не можеш да повдигнеш глава и да полетиш, да бъдеш игрив, спокоен и изобретателен. Тези, които се бяха върнали към живота, виждаха еротиката като антитяло срещу смъртта. Знаеха как да се запазят живи. И когато започнах да слушам за липсата на секс при двойките, с които работя, понякога ги чувах да казват: 'Искам повече секс!', но обикновено хората искат по-добър секс, а за да е по-добър, трябва да възобновят връзката си с тази живост, това подновяване, тази жизненост, този ерос, тази енергия, които сексът им е доставял или са се надявали, че ще им достави.

И така, започнах да задавам различен въпрос. Въпросът беше: 'Угасвам когато ...' 'Изгасвам желанията си, когато ...', което не е същото като 'Това, което ме изгасва е ...' и 'Изгасваш ме когато ...' И хората започваха да казват: 'Угасвам, когато се чувствам мъртъв отвътре, когато не харесвам тялото си, когато се чувствам стар, когато не съм имал време за себе си, когато не съм имал възможност дори да ти се обадя, когато не върша добре работата си, когато имам ниско самочувствие, когато нямам чувство за себезначимост, когато не чувствам, че имам право да искам, да взимам, да получавам удоволствие'.

И после започнах да задавам обратния въпрос: 'Възбуждам се, когато ...' Защото повечето пъти хората обичат да задават въпроса: 'Ти ме възбуждаш, това, което ме възбужда …' и аз оставам извън въпроса. Знаете ли? Ако сте мъртви отвътре, другият човек може да прави много неща за Свети Валентин. Но няма да пожъне успех. На рецепцията няма никой. Значи, възбуждам се когато, включвам желанията си, събуждам се, когато ...

В този парадокс между любов и желание, объркващото е, че самите съставните части, които подхранват любовта – взаимност, закрила, безспокойство, отговорност за другия – понякога са същите елементи, които задушават желанието. Защото желанието идва с цял куп чувства, които не винаги са любимци на любовта: ревност, чувство за притежание, агресивност, сила, надмощие, палавост, дяволитост. Фактически повечето от нас ги възбуждат през нощта същите неща, срещу които роптаят през деня. Нали знаете, еротичното съзнание не е политически коректно. Ако всички фантазирахме в легло от рози, не бихме имали такива интересни разговори по тази тема. Но не, горе в съзнанието ни се случват цял куп неща, които не винаги знаем как да изразим пред човека, който обичаме, защото мислим, че в любовта трябва да има себеотдаване, а в желанието – известно количество егоизъм, в най-добрия смисъл на думата: като способността да не губите връзка със себе си в присъствието на друг.

Искам да ви нарисувам тaзи малка картинка, защото се раждаме с необходимостта да съчетаем тези два комплекта от нужди. Нуждата ни за връзка, нуждата ни за самостоятелност или нуждата ни за сигурност и за приключения, или нуждата ни да бъдем заедно и за автономия. Представете си, че едно малко дете седи в скута ви, където му е удобно и уютно, и се чувства много защитено, но в един момент всички ние имаме нужда да тръгнем по света да откриваме и да проучваме. Това е началото на желанието, тези изследователски нужди, любопитството, откритията. И тогава, по някое време те се обръщат и ви поглеждат, и ако им кажете: 'Хей, дете, светът е страхотно място. Давай напред! Там има много забавления', тогава ще могат да се отдалечат и да изпитат чувството на връзка и раздяла едновременно. Ще могат да се отдалечат във въображението си, в тялото си, в своята игривост, защото през цялото това време ще са наясно, че когато се върнат, някой ще ги чака.

Но ако пък от тази страна има някой, който казва: 'Тревожа се. Неспокоен съм. Депресиран съм. Партньорът ми дълго време не се е грижил за мен. Какво толкова хубаво има навън? Нямаме ли всичко, от което се нуждаеш, когато сме заедно, ти и аз?', тогава възникват няколко малки реакции, които са ни прекалено познати на всички. Някои от нас ще се върнат, върнали са се преди много време, и това малко хлапе, което се връща, е детето, което ще се откаже от една част от себе си, за да не загуби другата. Ще загубя свободата си, за да не загубя връзката. Ще се науча да обичам по някакъв начин, който ще бъде обременен с допълнително безпокойство и допълнителна отговорност и допълнителна закрила, и няма да знам как да те напусна, за да отида да играя, за да отида да изпитам удоволствие, за да откривам, за да вляза в себе си. Преведете това на езика на възрастните. Започва в много млада възраст. Продължава по време на сексуалния ни живот и чак до края. Дете номер две се връща, но постоянно гледа, ей така, през рамо. 'Там ли ще стоиш? Ще ме наругаеш ли? Ще ми се караш ли? Ще ми се разсърдиш ли?' И може да са си тръгнали, но никога не са наистина далеч и често това са хората, които ви казват, че в началото е било супер горещо. Защото в началото, растящата интимност не е била още толкова силна, че да доведе до намаляването на желанието. Колкото по-свързана бях, толкова по-отговорна се чувствах, толкова по-малко можех да се отпусна в твое присъствие. Третото дете въобще не се връща.

Значи, това, което трябва да постигнете, ако искате да поддържате желанието, е едно диалектично равновесие. От една страна, искате сигурност, за да можете да се отдалечите. От друга страна, ако не можете да се отдалечите, не можете да изпитате удоволствие, не можете да стигнете до кулминация, не можете да достигнете до оргазъм, не се вълнувате, защото прекарвате времето си в тялото и в главата на другия, а не в собствените си.

Значи, в тази дилема около съчетаването на тези два комплекта от основни нужди, има няколко неща, които разбрах, че правят еротичните двойки. Първото е, че имат голяма сексуална интимност. Съзнават, че всеки един от двамата има собствено еротично пространство. Знаят също, че любовната игра не е нещо, което се прави пет минути преди истинското нещо. Любовната игра започва в края на предишния оргазъм. И са наясно, че еротичното пространство не е за да започне единият да милва другия. Състои се в създаването на едно пространство, в което напускате Мениджмънт ООД., където може би зарязвате програмата за управление на проекти, и всъщност просто влизате в това пространство, в което преставате да бъдете добрият гражданин, който се грижи за нещата и e отговорен. Отговорността и желанието са в конфликт. Не се понасят много. Еротичните двойки също разбират, че страстта идва и си отива. Тя е като луната. Има непрекъснати еклипси. Но са наясно, че знаят как да я възобновят. Знаят как да я възвърнат, и знаят как да го направят, защото са демистифицирали един голям мит, мита за спонтанността, според който тя ще падне просто от небето докато сгъвате прането, като deus ex machina, и разбират, че каквото и да ще просто да се случи, в една дълготрайна връзка вече се е случило.

Ангажираният секс е умишлен секс. Той е съзнателен. Той е преднамерен. Той е фокусиране и присъствие.

Естер Перел, един от най-оригиналните и вдъхновяващи гласове по темата за интимните връзки и секса, е семеен и сексуален терапевт в Ню Йорк. Естер Перел пристига за първи път в България на 28 октомври 2013, за да представи своята книга Еротична интелигентност и да проведе двудневен семинар на тема: Тайната на желанието в дълготрайните връзки.

прочети повече ..

Плакал ли си заради жена?...

Заведението беше пълно. Тълпи от танцуващи, усмихнати, влюбени и замаяни от алкохола хора. Всъщност нямаше много влюбени двойки, но дори наличието на една единствена правеше престоя му там непоносим и като обтегнато около врата му въже, го задушаваше. Всеки път щом погледът му попаднеше на някоя от тях, ледена буца сковаваше гърлото му и той свиваше юмруци в гняв, болка и безсилие. Лека, иронична усмивка се плъзгаше по лицето му. И очите му се отместваха инстинктивно, в самозащита.

Нямаше ден, час, минута, секунда, в която да не мислеше за нея. Красивото й лице изплуваше в съзнанието му всеки път щом затвореше очи, а усмивката й го примамваше още с настъпването на нетърпеливото и празно утро. Беше празно, защото в него я нямаше нея. Въпреки че аромата й все още беше разпръснат в стаята, разпилян по чаршафите, просмукан във всяка фибра на тялото му. Само щом вдишаше и затвореше очи, усещаше присъствието й и беше готов да се обзаложи, че тя все още е там някъде, близо до него.

Но в мига, в който отвореше очи, смазващата действителност грубо го удряше в лицето. Нея я нямаше. Нямаше я вече няколко месеца. Спря да брои дните, защото като че ли положението ставаше все по-тежко и не виждаше смисъл в това. Така или иначе тя нямаше да се върне. Беше си тръгнала. И остави след себе си съкрушеност и разруха.

А той се залъгваше, че не му пука, че може да живее без нея, че както е било преди, така ще бъде и сега. Че консумирането на алкохол във вечери като тази ще го накара да забрави, да притъпи болката от празнотата. Да прости. Бяха му казали, че времето ще му помогне, ще го излекува от тази агония. Но то сякаш беше безмилостно и непреклонно. Както и болката, която го притискаше неуморна и му се присмиваше нагло в лицето.

В бара на един метър от него беше седнала жена. Беше с компания, но видно не обръщаше внимание на приятелите си, нито на някой друг около нея. На него също не би му направила впечатление, ако в един миг погледите им не бяха се срещнали и сякаш сродни искри на болка, безразсъдство, гняв и смазваща самота, разкъсваща пространството, не се бяха сблъскали помежду си.

Тя държеше чашата си и беше забила поглед в нищото. Леко се олюляваше под звуците на музиката. И алкохола. Сякаш искаше да изкрещи, но мълчаливото й изражение и позата на тялото й дори, говореше много повече и от най-шумната компания.

Не беше много красива. Но имаше нещо в нея... Някакво магнетично излъчване, на което трудно един мъж би устоял. Дали защото черните й кичури коса бяха разпиляни непокорно около раменете и лицето й, дали защото в тъмните й, привидно топли очи имаше толкова пламък и жажда за живот, каквито много рядко вече можеха да се срещнат. Но определено тази жена нямаше как да остане незабелязана с този ореол от магнетично присъствие.

Докато той се чудеше каква е причината за тъгата и срутеното й настроение, тя стана от стола и се отправи с бавна, олюляваща се крачка към него. Приближи се, държейки чашата си с коняк. Няколко секунди стоя, отправила погледа си в него. Сякаш събрала цялото любопитство, на което беше способна.

После заговори:
- Плакал ли си заради жена?... - Провлачи въпроса си. Личеше си, че беше прекалила с алкохола. Сякаш като него се опитваше да притъпи усещанията си. – Защото... повярвай ми... – продължи тя, без да го поглежда и да изчака отговора му - ... Да плачеш заради мъж - ама хич... хич не е достойно... И по-лошото, остави достойнстовото, по-лошото е, че адски боли, приятелю, адски много боли...

Мълчание от негова страна. Вперен към него поглед и очакване за отговор, от нейна. Явно беше нетърпелива, защото продължи:

- О да, вие не плачете, защото сте мъже... – тук гласа й прозвуча доста напевно и провлачено, най-вече заради сарказма в думите й - Но бас ловя, че всеки един от вас, поне веднъж в живота си е бил раняван от жена, жена, която му е разбила сърцето. Зверски и може би пагубно... Затова се превръщате в гадове, долни нещастници и пълни боклуци... – Тя се изхили иронично, с изкривено от болка лице. Вдигна чашата си в знак на тост и я пресуши до дъното. Тръшна я на бара и с хаотичен, объркан, луд поглед се обърна и се изгуби в тълпата.

Все едно току що му бяха зашлевили шамар. Така му подействаха думите й. Макар казани импулсивно и необмислено. А може би звучаха и глупаво, защото бяха думи, изречени в пристъп на болка и гняв. И то от жена, чието съзнание беше размътено от алкохола. Всеки на негово място би реагирал с насмешка. А той усети как буца заседна в гърлото му.

Прокара си път в навалицата от хора. Танцуващи, усмихнати и влюбени.

Излезе навън. Ледения вятър въздъхна в лицето му. Без да наруши ни най-малко каменното му изражение. Отвътре сърцето му гореше. Пламенно и жарко. Спотаено.

Запали цигара. И тръгна по притихналата улица. Вдиша от студения въздух и усети как се просмуква в него и вледенява дробовете му. Затвори очи. Отново тя. Лицето й. Усмивката. Аромата й.

... Сълза се стече по бузата му.

прочети повече ..

Любовта е навсякъде около нас...

Днес познах любовта. Срещнах я в очите на двама старци. В преплетените им пръсти. В хармонията помежду им. В изражението на лицата им и излъчването на телата им. Уверени и сигурни в себе си. Изправени пред света, оцеляващи в тези трудни времена. Имайки най-силното оръжие – любовта си. Това, че са заедно. Споделени в немощта и старостта си. Но заедно.

Бях седнала на едно заведение. Сама. Обичам да наблюдавам хората. Интересни са ми. Израженията на лицата им, погледите им, стойката, излъчването. Наблюдавах минувачите. Този ден някаква буца стягаше гърлото ми през цялото време. Имах колебания, свързани с мен самата, с бъдещето ми, с хората, които обичам и съм обичала. Правих си разни равносметки. Определено ми трябваше разтърсване. И то силно и пробуждащо. И това, както винаги, трябваше да го направя аз, сама за себе си. И както винаги се беше случвало досега, отговорът си идваше сам.

Тогава се появи той - побелелия старец с търсещ поглед. Спря се насред заведението и започна да се оглежда. Помислих си първоначално, че търси свободна маса да седне. А всъщност той чакаше нея. Жената с не по-малко прошарена коса, но с блестящ поглед, насочен единствено и само към любимия си мъж. Приближи се към него. Той й подаде ръка и тя я пое. Нямаше нищо неестествено в тази ситуация, нищо необичайно. Магията беше другаде. В погледите им. В любовта и спокойствието, което излъчваха. В благите им усмивки, породени от близостта им. В начина, по който тя го хвана за ръка и така извиси глава все едно беше най-щастливата и горда жена на света. Че е точно до този мъж и че остарява точно с него.

Така хванати за ръце, те продължиха по пътя си. Щастливи. И влюбени. Събрали в себе си цялата обич и любов на света. Открили и изживели истинския смисъл на дните си.

Сърцето ми се изпълни с умиление и радост при вида на тази гледка. Тези хора ми дадоха надежда, дадоха ми стимул да продължа да мечтая и да вярвам.

Защото днес познах любовта.

прочети повече ..

романтични филми (продължението)

поредицата с романтични филми, зареждащи ни, замислящи ни, успокояващи ни, лекуващи ни, продължва.

231. Артър / Arthur (1981)
232. Вечеря за глупаци / Le Diner de Cons (1998)
233. Корабокрушенецът / Cast Away (2000)
234. Да целунеш Джесика Стейн / Kissing Jessica Stein (2001)
235. Мъжки работи / A Guy Thing (2003)
236. The Five People You Meet in Heaven (2004)
237. Алфи /Alfie (2004)
238. Завръщането на Поли / Along Came Polly (2004)
240. Разговор с друга жена / Conversations With Other Women (2005)
241. Твоите, моите и нашите / Yours Mine and Ours (2005)
242. Хората говорят / Rumor Has It (2005)
243. Хитч / Hitch (2005)
244. В един миг / Imagine me and you (2005)
245. Щрак / Click (2006)
246. Най-скъпото / Priceless (2006)
247. Светът на Дан / Dan in Real Life (2007)
248. Гаджето на майка ми / I Could Never Be Your Woman (2007)
249. Смяна на местата / Changing Sides (2008)
350. Любов и други невъзможни неща / The Other Woman (2009)
251. Бившите / Ex (2009)
252. Пазачите на фара / The Lightkeepers (2009)
253. Ню Йорк, обичам те! / New York I Love You (2009)
254. Коко преди Шанел / Coco avant Chanel (2009)
255. Моят фалшив годеник / My Fake Fiance (2009)
256. Събуждане / Wake (2009)


257. Лесна, А? / Easy A (2010)
258. Ще те чакам завинаги / Waiting for forever (2010)
259. Туристът / The Tourist (2010)
260. Как да разбера / How Do You Know? (2010)
261. Пълно за празно / The Switch (2010)
262. Речта на краля / The King's Speech (2010)
263. Приятелят на гаджето ми / My Girlfriend's Boyfriend (2010)
264. Любов от разстояние / Going The Distance (2010)
265. Такъв е животът / Life As We Know It (2010)
266. Любовта е опиат / Love and Other Drugs (2010)
267. Prada и чувства / From Prada to Nada (2010)
268. Доброто момче / The Good Guy (2010)
269. Пак ли ти / You again (2010)

270. Жена назаем / Just Go with It (2011)
271. Неразделните / Intouchables (2011)
272. Любов, сватба и брак / Love, Wedding, Marriage (2011)
273. Шаферки / Bridesmaids (2011)
274. Нещо назаем / Something Borrowed (2011)
275. Кухнята на любовта / Love's Kitchen (2011)
276. Лари Краун / Larry Crowne (2011)
277. По приятелски / Friends with Benefits (2011)
278. Монте Карло / Monte Carlo (2011)
279. Вода за слонове / Water for Elephants (2011)
280. Новогодишна нощ / New Year's Eve (2011)
281. Опашата коледна сватба / A Christmas Wedding Tail (2011)
282. Полунощ в Париж / Midnight in Paris (2011)
283. Скъпа, няма не мога / I Don't Know How She Does It (2011)
284. Наръчник по любов / Manuale d'am3re (2011)
285. Просто секс / No Strings Attached (2011)
286. Как да се омъжиш за милиардер / Chalet Girl (2011)
287. Опашати сватовници / Zookeeper (2011)
288. Винаги в същия ден / One Day (2011)
289. Принц Смотльо / Geek Charming (2011)
290. Когато Хари реши да се жени / When Harry Tries to Marry (2011)
291. Изгубеният Свети Валентин / The Lost Valentine (2011)
292. Готов / Ready (2011)
293. Любов просто съвпадение /Ask Tesadufleri Sever (2011)
294. Парче от Рая / A Little Bit of Heaven (2011)
295. Желязната лейди / Iron Lady (2011)
296. Как да забременеем / Conception (2011)
297. Животът се случва / Life Happens (2011)
298. Това е, което съм аз / Thats What I Am (2011)

299. Сватбен обет / The Vow (2012)
300. Мъж на ръба / Man On a Ledge (2012)
301. Рапунцел и Разбойникът завинаги / Tangled Ever After (2012)
302. Огледалце, Огледалце / Mirror, Mirror (2012)
303. Ekk Deewana Tha (2012)
304. Чудо сред ледовете / Big Miracle (2012)
305. Талисманът / The Lucky One (2012)
306. Безкрайният годеж / Five years engagment (2012)
307. Peace, Love and Misunderstanding (2012)
308. Шпионски свалки / This Means War (2012)
309. Мисли като мъж / Think Like a Man (2012)
310. Страст към пътешествия / Wanderlust (2012)
311. Хора като нас / People Like Us (2012)
312. Ловец на глави / One for the Money (2012)
313. What to Expect When You're Expecting (2012)
314. Любовна терапия / Hope Springs (2012)
315. Животът на Пи / Life of Pi (2012)
316. Сбогом, първа любов / Goodbye First Love (2012)
317. Така е на 40 / This is 40 (2012)
318. Наръчник на оптимиста / Silver Linings Playbook (2012)

прочети повече ..

За малките цветни неща...

Беше в края на февруари. Денят беше мрачен, студен, дъждовен, мъглив. От онези дни, в които ти се ще да не излизаш навън, а да си стоиш безпаметно в леглото и да се самосъжаляваш, защото точно днес, освен всичко останало и времето е против теб и живота, който живееш. Безсмислен, празен, не обещаващ нищо цветно, пореден и рутинен.

Така изглеждаше на пръв поглед. Докато...

Крачех привидно бодро към офиса, който по протокол беше работното ми място. Но не и по усещане и сърце. Не исках да се връщам там. Нищо, че навън валеше и че дори и дърветата плачеха унили. Тъга виждах във всеки чифт очи, които срещнех по пътя си. Сълзи едва забележимо проблясваха и в моите очи. Не беше заради времето. А заради болката, която като смазващ стокилограмов камък лежеше на гърба ми. Страх, несигурност, самота, любов. Тези ми усещания така ме бяха сграбчили за гърлото, че ме душаха с все сила. Задушаваха усмивката ми, изпиваха живителните ми сили, мачкаха позитивизма ми и слънцето, което винаги си носех в джобчето. Така бях чувала, че трябва. А и винаги ми е идвало отвътре.

Напоследък, все по-често ми правеше впечатление, че всички хора около мен, близки и не толкова, са нещастни. Нещо все им липсва, нещо все се случва с живота им, което ги поставя в криза. Всъщност истината беше, че просто НИЩО не ги правеше щастливи. Боях се да не стана и аз една от тях. Защото моят път беше такъв, че да съм щастлива. Да намирам смисъл във всяко едно нещо, просто да се чувствам преизпълнена и усещаща пълноценно живота си.

Мечтаех... а и сега... да виждам повече усмихнати хора, да виждам надежда в очите им, да усещам оптимизъм, да виждам повече розови очила... мечтая... И надеждата ми нямаше как да умре, защото... Точно тогава...

В онзи мрачен, дъждовен, студен и безнадежден февруарски ден ми се случи чудо. Чудото на добрия жест и топлината на човешкото сърце.

Минавах покрай пазарчето с цветя. Винаги се заглеждам по тях. Букети, пъстрота, аромат, магия. Истинско блаженство и наслада за окото.

Поздравих една от жените, които продаваха там. Познавах я бегло. Винаги ми се усмихваше, когато минех покрай нея. Този път отново не пропусна. Широка усмивка от нейна и от моя страна. Последва комплимент за букета, който аранжираше в момента.

Тогава тя ме спря. Искаше да ми подари лалета. Не, запротивих се аз. Красиви наистина, но... защо? А тя просто настоя. Оправда се с това, че трябва да изпробвам трайността им. Съгласих се. После ми пожела хубав ден.

Хубав ли? Не. Прекрасен. Приказен. Вълшебен. Тази жена, с този жест, изпълни деня ми! Направи го необикновен. С невероятно милия си жест на доброта, сърдечност, човечност, внимание, позитивизъм. Даде ми надежда. Даде ми усмивка. Сътвори магия.

Просто защото превърна един сив, мрачен, студен, дъждовен февруарски ден в необикновен. И извади закътаното слънце от джоба ми. За да го постави обратно в сърцето ми. Където му беше мястото.

прочети повече ..

Укротяване на опърничавата

Казах ти от самото начало - ако искаш да ме променяш, не се занимавай с мен. Ако поискам, аз ще го направя сама. Но само когато реша, че ти си този, който заслужава. Знам, че има нещо объркано в мен. Не мога да бъда като другите, генетично ми е заложена различността. Смея се, когато хората смятат, че трябва да бъда съкрушена. Обичам да скитам сама и да навлизам навътре в неизвестното. То ме привлича. Опасността искам да ме държи за ръката. А Страхът нека ходи след мен като вярно куче. Не казвам, че не ме е страх. Напротив! Но аз знам, че той винаги ще е зад мен и съм свикнала с него.

А там, в далечината, там, където погледът не може да достигне - там искам да отида аз. Не ми се карай, че шляпам по двора боса. Аз така обичам. Не ме съди, че съм избухлива и нетърпелива. За кратко съм тук и нямам време. Не се сърди за нещата, които казвам, когато съм ядосана. Понякога не знам какво говоря. Осъзнавам го след момента на изричане, когато вече е късно. Не ми казвай постоянно кое е правилно и кое - не. Аз знам. Но искам да го направя по моя начин. Не съм свикнала мъж да се грижи за мен. Затова и не знаех как да се държа аз, когато ти искаше да ми помагаш. Не си мисли, че чета мисли. Ако искаш нещо - кажи го. Аз ще ти отговоря. Не мога да играя игрички. Не ме ограничавай. Щом съм била с теб, значи наистина съм искала да бъда. Ако не те исках, щях да го кажа. Може би е грешно, но за мен нещата са черни и бели. Аз признавам крайностите. Желание и нежелание. Любов и страх.

След толкова много лутане осъзнах едно - всичко на този свят се крепи на една единствена дума - ЖЕЛАНИЕ. Искаш ли нещо - правиш го. Останалото са оправдания. Не те моля за съвети каква трябва да бъда според теб.

Просто е. Ако ме искаш такава, аз ще бъда с теб. Ако не - продължи по пътя си.

прочети повече ..

Да срещнеш любовта...

Може би се случва само веднъж в живота. Шанса да срещнеш любовта. Своята мечтана, споделена, истинска любов. Тази, която разтърсва сетивата ти и те оставя бездиханен. Онази едничка любов.

Може би се случва само веднъж да го срещнеш. И още от първия миг вече знаеш, че това е той. Човекът, който е за теб. Онзи, с когото говориш с очи и правиш любов с думи. С когото общуваш със сърце и се разбираш с докосване. Не е нужно много време да осъзнаеш, че това е той. Не са нужни години, търсения, колебания или доказателства. Просто го знаеш. Усещаш. Цялото ти същество шепти, че това е другарчето ти, а сърцето ти крещи, че иска точно и само него.

Да, животът ни предоставя този шанс. През един прекрасен, слънчев ден, в точно определен час, в дадена пресечна точка. Попадате там заедно. Още с първото докосване на погледите припламва и искрата помежду ви. А след първите думи, усмивка и смутени очи вече чувствате, че този човек е по-специален. В него просто се крие сродната душа, която всеки от нас цял живот търси.

И ако всичко беше толкова просто. И ако хората бяхме устроени така, че да си опростяваме живота, вместо да го усложняваме излишно, то нямаше да има пречка тази история да продължи и завърши с хепи енд. Е да, но така се случва рядко. Или по филмите. По филмите героите, след като съдбата веднъж ги срещне, в даден момент го прави отново. И става така, че те преминават през огън и вода, за да бъдат заедно. И накрая просто са. Ех... в живота обаче не се случва точно така.

Но можем ли още в първия миг да разберем? Да разберем и познаем любовта? Можем ли да я уловим и да не я пуснем? Защото втори шанс едва ли ще имаме някога отново. Ето тук е жалкото в цялата история. Понякога оставаме слепи и глухи пред зова на сърцето си. И се разминаваме. Изпускаме я. Онази любов. Която, може би, но дано не е така, се случва само веднъж в живота ни.

...Днес на този ъгъл те си стиснаха ръцете, за да си кажат Сбогом. Бяха късметлии, че пътищата им се пресичаха за втори път в рамките на няколко дни. Пламъкът се разгоря още в първия миг, в който преплетоха погледите си. Определено и двамата усещаха, че има нещо специално помежду им. Сякаш и пространството около тях трептеше от всепоглъщащата енергия, струяща от телата им. Успяха да си разменят няколко думи, макар и да говореха на различни езици. В буквалния смисъл. Не им трябваше да знаят много един за друг. Всичко беше между сетивата им, в сърцата им, в погледите.

Въпросът беше дали някога отново щяха да се срещнат, защото и двамата живееха на различни места с различни култури. В различни части по света. А тук, сега, беше тяхната пресечна точка.

Беше красив момент. Няколко изпълнени с магия красиви мига.

И после всичко свърши.

Той сви зад ъгъла. Тя се обърна назад, за да го потърси. За послен път се спогледаха. Тъжна усмивка. Тягостно усещане. Махнаха си с ръце. И всеки потегли по пътя си.

Тя се загледа пред себе си, вперила поглед в празното пространство. Каква пустош. А преди малко светът около нея беше пълен. Беше изпълнен. Май досега не се беше чувствала по този начин през целия си живот.

Дали някога щеше да го види отново? Изплаши се при тази мисъл. Може би, ако животът ни предоставяше само един подобен шанс, то това означаваше... Никога...

прочети повече ..

ОБИЧАМ ТE Пабло НЕРУДА

Обичам те някак необяснимо,
всъщност неизразимо, по начин противоречив.
Обичам те с многобройните си нагласи на духа,
които променят състоянието си непрекъснато.

Заради... но ти вече знаеш – времето, животът, смъртта...
Обичам те в един свят, който ми е непонятен,
сред хора, за които оставам неразбран,
с противоречията на душата си, с нелогичните си постъпки,
с фаталността на съдбата, с прикритостта на желанието,
с двусмислеността на извършеното.

Дори, когато ти казвам, че не те обичам, те обичам.
Дори когато те мамя, не те мамя.
Всъщност най-съкровеният ми подтик е
да се опитам да те обичам по-добре.

Обичам те неразумно, несъзнателно, необмислено,
стихийно, инстинктивно, импулсивно, ирационално.
Всъщност нямам логични аргументи, нито дори импровизирани,
за да обоснова тази любов, която чувствам към теб,
която избликна мистериозно от нищото,
която не промени магически нищо, но чудно как,
малко по малко, някак успя да подобри най-лошото в мен.

Обичам те. Обичам те плътски, без мисъл,
от сърце, неразумно и с глава, загубила координация.

Обичам те необяснимо, без да се питам защо те обичам,
без да ме интересува защо те обичам,
без никакво съмнение защо те обичам.

Обичам те просто, защото те обичам.
Аз самият не знам защо те обичам.
Обичам те с многобройните си нагласи на духа,
които променят състоянието си непрекъснато.

Заради... но ти вече знаеш – времето, животът, смъртта...
Обичам те в един свят, който ми е непонятен,
сред хора, за които оставам неразбран,
с противоречията на душата си, с нелогичните си постъпки,
с фаталността на съдбата, с прикритостта на желанието,
с двусмислеността на извършеното.

Дори, когато ти казвам, че не те обичам, те обичам.
Дори когато те мамя, не те мамя.
Всъщност най-съкровеният ми подтик е
да се опитам да те обичам по-добре.

Обичам те неразумно, несъзнателно, необмислено,
стихийно, инстинктивно, импулсивно, ирационално.
Всъщност нямам логични аргументи, нито дори импровизирани,
за да обоснова тази любов, която чувствам към теб,
която избликна мистериозно от нищото,
която не промени магически нищо, но чудно как,
малко по малко, някак успя да подобри най-лошото в мен.

Обичам те. Обичам те плътски, без мисъл,
от сърце, неразумно и с глава, загубила координация.

Обичам те необяснимо, без да се питам защо те обичам,
без да ме интересува защо те обичам,
без никакво съмнение защо те обичам.

Обичам те просто, защото те обичам.
Аз самият не знам защо те обичам.


_________________________________
Нефтали Рикардо Рейес Басуалто е по-известен с псевдонима Пабло Неруда. чилийски поет, Нобелов лауреат за литература и един от великите в световната поезия на 20 век.

прочети повече ..

Съвършените мигове...

Спомняш ли си онзи миг?
Вплетените погледи и усмивката, предизвикваща незабравимо очакване... Първото неволно докосване и магията, разнасяща се из въздуха... Първата целувка и онова трепетно усещане, обземащо цялото ти същество... И онези пърхащи пеперуди, докосващи с крилата си корема ти, оживели от полъха на любовта... Топлината, която усещаш в прегръдките на любимия човек...


Помниш ли първата среща с рожбата си, току що появила се на бял свят - истинското тържество на Любовта и олицетворението на Живота! А онези малки крехки ръчички, които те обгръщат с толкова много обич... Първата крачка, първата дума, първото „Обичам те”...

Спомняш ли си всеки малък успех, който си постигнал с огромни усилия, отдал цялата си енергия и същество за постигането му?...

Помниш ли гледката на красивия залез, на безкрайното море, на танца на есенните листа?... Помниш ли тези моменти? На екстаз и пълноценно щастие? Моментите, които не искаш никога да свършват...

Има моменти, които спират дъха ти. Моменти, които те отнасят в друго измерение и те карат да забравиш за света. Моменти, в които сякаш времето спира. Такива моменти, в които преставаш да дишаш и улавяш само пулса на сърцето си. Моменти, които те карат да се чувстваш жив, които те подсещат колко прекрасен е живота. Които те карат да мечтаеш, които ти дават тласък, които те вдъхновяват. Онези моменти, в които се чувстваш специален - все едно си сам в целия свят и този свят пулсира единствено и само заради теб. Пулсира заедно с теб. Това са моменти на възторг и опиянение, на жажда за живот. Онези моменти, в които се отдаваш на насладата и красотата им. Магически и силни, животворни. Моментите, които ни превръщат в приказни герои. Защото сме на този свят, точно тук, в този момент, за да направим приказката реалност, да накараме чудесата да се случат. Това е перфектния момент – на щастие, на възторжена радост, на задоволство и екстаз, на любов... Моменти на любов. В които виждаш света и живота, обагрени в най-прекрасните и магически цветове, обагрени от най-великото и изпълващо чувство... любовта...

Това са просто онези моменти, в които спираш да мислиш и да търсиш смисъл на съществуването си, защото именно този момент е смисъла!

Има моменти, които спират дъха ни. За един миг. А оставят следа за цяла вечност. Това са моментите, заради които си струва да живеем.

прочети повече ..

Печелим или губим?...

Казват, че след края на всяка връзка печелим по нещо. Учим уроци, таим противоречиви спомени, ставаме по-мъдри вследствие на допуснатите грешки. Казват, след всяка връзка остава и по нещо хубаво и положително, от което да се поучим занапред. За да не допускаме и повтаряме същите грешки отново. Със сигурност е така. И дали това го казва някой, който в действителност е успял да извлече всичко положително от връзката си, пускайки на воля най-философските си възгледи или го е казал човек, който никога не е имал такава. Но определено се иска огромно усилие да погледнеш толкова одухотворено и положително на това.

И питам се – ако ни остава по нещо хубаво от всяка връзка, то тогава какво губим? Защото аз смятам, че ние губим. Губи не само единия партньор. Губят и двамата. Губим време. Губим усилия. Губим части от себе си. Хабим емоции, чувства, сълзи. С всяка изминала връзка се чувстваме по-ограбени и по-ограбени. Пилеем надежди, мечти. И да, печелим! Разочарования и болка. Трупаме огорчения, вина и правим тъжни равносметки. Започваме да се страхуваме, че щом това не е бил подходящия човек за нас, а сме възлагали толкова много надежда и сме влагали толкова много любов, как ще бъде и какво ще се случи със следващия в живота ни? Дали той няма да е поредното ни разочарование и провал?

И колкото и да не ми се иска да си го призная, и колкото и да съм оптимист и да се старая да гледам в повечето случаи от позитивната страна на нещата, с огромна тъга на сърцето си, казвам: Аз губя. Губиш и ти. Губим и двамата. Но пък печелим времето, което е пред нас и което ни предстои да изживеем. Точно, както мечтаем.

И можем ли в такъв случай да съхраним любовта си, която някога сме изпитвали един към друг? За да имаме силата и куража да продължим да търсим другарчето си. Онова, с което ще шепнем „Завинаги”. Онова, с което ще остареем.

прочети повече ..

Изрази любовта си

Нещо напоследък странно се е поизкривил светът. Прави ми впечатление нещо... Всъщност питам се: Защо ни е толкова трудно да изразяваме това, което чувстваме към някого? Да покажем, изкажем или демонстрираме любовта си към него. Ако я изпитваме в действителност, защо трябва да премълчаваме? И най-неразбираемото за мен – защо трябва да правим всичко възможно, за да не се издадем какво чувстваме и да влагаме енергия не в положителния израз на любов, а в това да я скрием? Страхуваме се да не бъдем отхвърлени, наранени, поставени в доста неизгодна и уязвима за нас позиция? Че ще станем обект на присмех, ще ни сметнат за глупаци или ще ни укорят? Да не би да има нещо странно и демоде в това най-чистосърдечно да признаеш чувствата си към някого? Не е ли това най-естествения път към любовта? Не е ли това всъщност израз на любовта? Защо я крием? Защо я спотайваме и не смеем да я изразим и покажем наяве?

Защо трябва да сме сдържани и да се пестим по отношение на чувства, себераздаване и любов? От какво ще се опазим? Какво ще постигнем? Та това е най-естествената човешка потребност – нежността, любовта, обичта, отдаването.

Не може да търсиш и да се надяваш на любов, да искаш да я получаваш и усещаш в изобилие, насочена точно към теб и в същото време да си толкова пестелив и сдържан що се отнася до твоят израз на такава. Не е ли нужна взаимност? Няма да станем по-уязвими, ако се отдадем на любовта си. Това е нашата сила, а не слабост. Силата, даваща ни смисъл да живеем. Тласъкът на житейския ни ритъм.

Мисля, че аз когато съм влюбена, ще искам да го крещя на целия свят! А да не говоря за човека, към когото са насочени чувствата ми. Ще искам и най-вече ще изпитвам нужда всячески да му показвам обич и да я изразявам. По този начин аз дарявам любовта си. Давам част от себе и се чувсвтвам дебре – удовлетворена и преизпълнена. И всеки миг на себеотдаване ще е моя заряд за следващия момент, час, за прекрасния ден, който живея... с любов в сърцето си.

Вероятно разсъждавам прекалено първосигнално. Вероятно за мнозина този мой възглед ще е прекалено наивен. Вероятно, ако съм преживяла много разочарования и през живота ми се е налагало да получавам прекалено много удари от любовни несполуки няма да мисля точно по този начин. Вероятно да. Но не е ли човекът по природа изтъкан от любов (от необходимостта да дава и да получава)? Не е ли смисълът на човешкото съществуване именно любовта? А какво е любовта, ако не я отдаваме постоянно? Ние сме изворът на любов – хората. Ако тя не извира от нас наяве, то все едно е изгубена. Аз не искам моята да е изгубена. А ти?

прочети повече ..