Път през есента


Той я чакаше на моста след есенния дъжд...

Беше подранил и нервно поглеждаше часовника си. Знаеше, че това ще е последната им среща, затова искаше да запомни всеки миг, всяко докосване, всяка нейна дума. Тя дойде. Както винаги ухаеше на цветя, имаше усмивка, която може да прогони и най-тъжните облаци и да извика Слънцето. Прегърна я силно, целуна я нежно по врата, погали меката и коса и вече беше готов да се раздели с Любовта...


След този ден всичко се промени...

Той пожертва Любовта, тя остана притихнала в нощта. Имаха един към други неизречени въпроси, обвиненията вътре в тях се сипеха като дъжда, самотата завладяваше деня, болката разкъсваше гърдите им. Мечтите останаха напразни илюзии, обещанията недоизречени почти. Самотата обсеби сънищата им. Нищо друго нямаше освен спомени и сълзи. Единственото, което им остана е Пътят. Път на две търсещи души...


Тя дълго не можеше да осъзнае какво се бе случило в онзи ден...

Денят, в който той реши да си отиде от живота и завинаги. Думите му отекваха в сърцето и спомените се блъскаха в съзнанието и, всяко докосване, всяка нежност се бяха превърнали в далечен мираж. Всичко изречено между тях го прелистваше като стар, пожълтял албум и търсеше в него отговори, които така и не идваха. Всичко беше тишина, тази тишина я обгръщаше всяка студена нощ, а самотата и разказаше приказки за Любовта. Всичко беше една неспирна тъга. Душата и беше разбита на малки стъкла и вятъра ги носеше през цветовете на есентта. Тя реши да събере останалата и гордост, доброта, надежда и да тръгне в дъжда. Да тръгне с болката на обичаща жена и да търси себе си по пътеката на Любовта...


Той грижливо събра всичките им спомени: снимки, подаръци, въздишки, спиращи дъха моменти и ги заключи някъде дълбоко в сърцето си...

Опитваше се да не мисли за нея, да изтрие с гумичка Любовта, но уви тя не се трие със спомени пропити от тъга. Продължи да живее така все едно Тя никога не е била, а когато по улиците се разминаваше с жена, която прилича на нея, бързо минаваше на другия тротоар, вярвайки, че може да избяга от собственото си минало. Той винаги е вярвал, че мъжете не ги боли от Любовта и не можеше да разбере какво се беше случило с неговата съдба. Вечер отваряше бутилка отлежало вино, пускаше любимият си валс и като в унес се бореше със себе си, с чувството си на вина, как я беше оставил там на моста, сама...под дъжда. Беше го решил спонтанно! Беше повярвал, че той може да живее без нея! Не искаше да приеме недостатъците й, не искаше да приеме, че няма съвършенство в интимността и беше решил да се раздели с нежността! Душата му страдаше така силно, като че ли беше ехо на неговото отричане и отчаяние. Сънят му беше пропит от кошмари - все тя беше там, нейните очи като въглени го горяха, усещаше нежната и кожа и мечтаеше да я има пак...

Осъзна, че е направил грешка, но не намери смелостта да и го каже! Остави тишинита да застане между тях, остави болката да тлее в душите им. Остави времето да разпилее чувствата им като есенни листа. Остави Любовта и тръгна да търси себе си по пътеките на Света...


Любовта им наблюдаваше отстрани, притихнала, умаляла, а гласът и вече не се чуваше от задушаващата болка...

Тя имаше цялата сила на света, а в такива моменти свободната Воля имаше властта да води Съдбите им. Когато Той произнесе думата Сбогом, Любовта тихо заплака, дъждът в онази нощ беше сълзите й, вятърът олицетворяваше тъгата, а във всяко есненно листо, което се носеше над реката, бяха техните спомени, мисли и мечти...

Коя е тя Любовта?

Любовта винаги се появява, когато най-малко я очакваш. Влиза в живота ти с аромат на канела, пролетни цветя и с красотата си изпълва света. Дарявате само с доброта, спокойствие и спиращи дъха моменти. Тя не очаква, не изисква, не задължава. Дава цялата свобода, от която се нуждаеш и не иска нищо в замяна. Любовта е приемане на другия, такъв какъвто е. С всичките му усмивки и сълзи, със всичките му страхове и мечти, със всичките му недостатъци. Любовта дава силата да прощаваш, да се извисяваш, да летиш! Тя е най-мечтаното, мило, хубаво и желано нещо, което може да ти се случи! Цени я, когато е в живота ти, почитай я, уважавай я, обичай я. А тя ще ти даде безброй мигове, които ще са безценни, слънчеви и добри!

Единствено от нас зависи дали Тя ще разцъфти или ще си отиде с есенната буря и сълзи...

EsiKa

Facebook Comments

1 коментарa :

Анонимен каза...

Прекрасно!

Публикуване на коментар