Чък Спезано: Ако боли, не е любов
 |
името му се промъкна в разговора в един топъл следобед. помня деня, мястото и думите. говорихме за връзките и за болката, и за любовта. реших още тогава в онзи момент, че ще прочета книгата му за любовта сега!веднага. прибрах се и упорито зарових из нета. на български я нямаше. продължих на английски. накрая след много минути, вече имах електроното издание на английски език на Ако боли, не е любов [If it hurts, it isn't love] и дните на четене се заточиха. тя не е от книгите, които изчиташ на един дъх. нито от тези, които забравяш. прочитах страница и имах нужда да поема прочетенето. всяка дума бе премерена и носеща послание.
оттогава мина време. книгата вече е преведена на български. а мъжът написал я, ще кацне в София, за да я представи след броени дни. Чък Спезано, до преди две години не-познато име за мен, днес е символ на мъдрост, спокойствие и откривателство. все още чета и пре-прочитам думите му. и винаги намирам това, което душата ми търси. понякога просто избирам произволна страница, друг път започвам отначало. а трети път от края. всяка страница е нов урок. 366 урока за връзките, за любовта, за това, какво тя, любовта, не е. а болката не е любов. изискванията не са любов. очакванията не са любов. зад тях се крият безброй нужди, които търсят да бъдат задоволени.
извадих по традиция думи, които ми говорят. които накратко ми дават най-ценното, което искам да помня. споделям ги, вярвайки, че те са универсални за всеки обичал, обичащ и носещ обич в сърцето си. споделям ги, и защото напоследък живота ме среща с жени и мъже, в чиито очи се чете болка. души, които страдат от случващото се във връзките им с партньорите. тези откъси са и за тях.
---
конфликтите във връзките ни с другите ни посочват нещата в нас, които чакат да бъдат излекувани. когато станем способни да извървим целия път до пълната прошка и любов с един човек, ще открием Рая.
доверието лекува всичко, но то не бива да се бърка с желанието ни да контролираме изхода или начина на развитие на нещата.
саможертвата изглежда нещо истинско, но всъщност е лъжа. в нея човек дава, но е неспособен да получи, което означава, че това не е истинско даване.
чувстваме се отхвърлени, само когато се опитваме да получим нещо от другите.
когато отхвърляме нещо в себе си, ние го създаваме във външния свят, привличаме хора, които го носят като качество, или събития, които ни карат отново и отново да го преживяваме.
безброй пъти сме се спъвали и падали докато сме преследвали любовта. но ако боли, това не е любов. може да ни боли единствено страхът от това, че не ни обичат. може да ни боли единствено ако се противопоставяме на любовта.
ако искаме да запазим живота на една връзка, трябва да й даваме живот.
всяка връзка е възможност за изцеление и личностно израстване.
когато се сблъскваме с нещо болезнено, обикновено скриваме осъзнаването на смисъла му от себе си. поемайки отговорността за събитията, ние си възвръщаме силата да направим нов избор и да променим нещата, които не харесваме в нашия свят.
каквото и да ни спохожда в една връзка, каквито и въпроси, съмнения или болка да изникват и за какъвто и проблем да става въпрос, отговорът ще дойде тогава, когато започнем да се доближаваме към партньора си. близостта с партньора ни и свързването с него на едно по-високо ниво може да излекува всичко.
мога да се почувствам отхвърлен, само когато се опитвам да взема нещо от другия!
колкото повече се оплакваме, че нямаме нещо, толкова повече всъщност се страхуваме да го имаме.
колкото повече очакваме, толкова по-малко получаваме. очакванията ни са картина на това, което ще ни направи щастливи, но рядко сме щастливи, дори когато получим точно това, което искаме. щастието не е нещо, което можем да изискаме от ситуацията, то е нещо, което се генерира от вътре.
под всяка защита се крие стара болка.
емоционалната болка е термометъра, който ни уведомява, че правим грешка. Информира ни, че там има ненаучен урок, който призовава за нашето внимание. ..
прочети повече ..
оттогава мина време. книгата вече е преведена на български. а мъжът написал я, ще кацне в София, за да я представи след броени дни. Чък Спезано, до преди две години не-познато име за мен, днес е символ на мъдрост, спокойствие и откривателство. все още чета и пре-прочитам думите му. и винаги намирам това, което душата ми търси. понякога просто избирам произволна страница, друг път започвам отначало. а трети път от края. всяка страница е нов урок. 366 урока за връзките, за любовта, за това, какво тя, любовта, не е. а болката не е любов. изискванията не са любов. очакванията не са любов. зад тях се крият безброй нужди, които търсят да бъдат задоволени.
извадих по традиция думи, които ми говорят. които накратко ми дават най-ценното, което искам да помня. споделям ги, вярвайки, че те са универсални за всеки обичал, обичащ и носещ обич в сърцето си. споделям ги, и защото напоследък живота ме среща с жени и мъже, в чиито очи се чете болка. души, които страдат от случващото се във връзките им с партньорите. тези откъси са и за тях.
---
смисълът на връзките е да се освободим от погрешните представи за себе си и да открием и прегърнем все повече от това, което действително представляваме.
конфликтите във връзките ни с другите ни посочват нещата в нас, които чакат да бъдат излекувани. когато станем способни да извървим целия път до пълната прошка и любов с един човек, ще открием Рая.
откажете от саможертвите, които правите. те са единствените пречки по пътя ви към успеха във връзката и кариерата.
доверието лекува всичко, но то не бива да се бърка с желанието ни да контролираме изхода или начина на развитие на нещата.
когато в мислите ви се промъкне съмнение и болка, изберете онова, което ще ви донесе мир.
саможертвата изглежда нещо истинско, но всъщност е лъжа. в нея човек дава, но е неспособен да получи, което означава, че това не е истинско даване.
болката ни кара да отцепваме части от себе си, да разделяме мъжката си същност (даващата) от женската (приемащата).
чувстваме се отхвърлени, само когато се опитваме да получим нещо от другите.
избрали сме родителите си с определена цел, за да научим онова, което трябва да научим.
когато отхвърляме нещо в себе си, ние го създаваме във външния свят, привличаме хора, които го носят като качество, или събития, които ни карат отново и отново да го преживяваме.
изборът е най-мощният инструмент, който имаме. способността ни да избираме определя света, който виждаме, отношенията, който имаме и успеха, които преживяваме.
безброй пъти сме се спъвали и падали докато сме преследвали любовта. но ако боли, това не е любов. може да ни боли единствено страхът от това, че не ни обичат. може да ни боли единствено ако се противопоставяме на любовта.
ние бъркаме любовта с нужда. любовта никога не боли. не задоволяването на нашите нужди боли.
ако искаме да запазим живота на една връзка, трябва да й даваме живот.
външният свят е отражение на вътрешния, а всяка конфигурация в живота ни е отражение на някоя наша връзка – тази с родителите ни, с близките ни, с партньора ни, децата ни, с нас самите, с Господ или някоя висша сила, в която вярваме.
всяка връзка е възможност за изцеление и личностно израстване.
всеки проблем е възможност да излекуваме болката от миналото, маскирана като болка в настоящето. това показва, че всяка болка е недоразумение. с разрешаването на проблемите ние получаваме ново разбиране за миналите и настоящи събития, а това променя към по-добро нашето минало и бъдеще.
когато се сблъскваме с нещо болезнено, обикновено скриваме осъзнаването на смисъла му от себе си. поемайки отговорността за събитията, ние си възвръщаме силата да направим нов избор и да променим нещата, които не харесваме в нашия свят.
смисълът на всичко е любовта. любовта е същностната, най-крайна цел. останалите по-малки цели като щастие, сигурност, успех, власт и богатство, губят стойността си ако липсва любов. любовта е самият Рай и въпреки това много от нас преминават през Ада докато я достигнат.
каквото и да ни спохожда в една връзка, каквито и въпроси, съмнения или болка да изникват и за какъвто и проблем да става въпрос, отговорът ще дойде тогава, когато започнем да се доближаваме към партньора си. близостта с партньора ни и свързването с него на едно по-високо ниво може да излекува всичко.
най-голямата грешка, която правим във връзките си е да очакваме от другия да ни даде нещата, от които се нуждаем – да ни привлича, да се грижи за нас, да ни дава любов, да е забавен, да може да се разчита на него и т.н.
мога да се почувствам отхвърлен, само когато се опитвам да взема нещо от другия!
всичко извън връзката е метафора, огледало на нещо, което се случва в съзнанието и сърцето на връзката. ако ни заобикаля недостиг това означава, че имаме недостиг във връзката ни, че е дошло време да се научим да даваме и да получаваме с щедрост.
колкото повече се оплакваме, че нямаме нещо, толкова повече всъщност се страхуваме да го имаме.
дори в най-трудните ситуации винаги има решение, което позволява всички да бъдат победители.
колкото повече очакваме, толкова по-малко получаваме. очакванията ни са картина на това, което ще ни направи щастливи, но рядко сме щастливи, дори когато получим точно това, което искаме. щастието не е нещо, което можем да изискаме от ситуацията, то е нещо, което се генерира от вътре.
когато сме достатъчно възприемчиви, животът ни поднася подаръците си.
под всяка защита се крие стара болка.
всяко осъждане към другите е осъждане към мен самия.
емоционалната болка е термометъра, който ни уведомява, че правим грешка. Информира ни, че там има ненаучен урок, който призовава за нашето внимание. ..
