Пространство за общуване

комуникацията в ежедневието ни често е само един обмен на информация, с който целим да убедим или постигнем нашето, каквото и да е то. един процес, който обслужва личния ни интерес и който често ни води към чувството на недоволство, неудовлетворение и все думи започващи с отрицание.

как да си върнем задоволството от общуването вкъщи и на работното място? как да приложим ненасилствената комуникация ефективно в живота си? как да разбираме и уважаваме онова, което другите преживяват?

Пространство за общуване е отговор на търсенията ни. той е първият форум посветен на общуването, свързването и емпатията между дете и родител, дете и дете, мъж и жена, съпруг и съпруга, колеги и шефове, бизнес партньори. събитието е замислено като симбиоза от лекции и отворен форум, където водещи и публика да обменят опит и идеи.

24 март, Емпатия и емоционална интелигентност в бизнес среда
25 март, Емпатия в семейна и училищна среда

първият ден Пространство за общуване ще се занимае с ефективната бизнес комуникация, как да доставим правилното съобщение на правилните хора в правилния момент, още с ролята на емоциите при преодоляването на конфликти на работното място. гост на деня ще бъде Али Гюлюм, корпоративен обучител и мениджър на групата в LinkedIn: HR лидери Турция. той ще представи пътя на емпатията в бизнеса.

вторият ден Пространство за общуване ще се посвети изцяло на темата за отглеждането и възпитаването на децата с помощта на метода за ненасилствена комуникация. гост на деня ще бъде Д-р. Беате Шмид Белау, обучител и мениджър на Европейски проекти за образование. тя ще говори за срещата между родители и деца като среща на две култури.

и двата дни на форума ще са наситени с интересни срещи и нови подходи. всички бг експерти в областта на общуването ще са там + гостите от Турция и Германия. аз също ще съм там, за да добавя автентичност и емпатия в общуването си със заобикалящия ме свят.

ако и ти искаш да станеш част от първия форум по общуване, регистрирай се на сайта [communication-academy.eu]. ако го направиш до 15 март, можеш да се възползваш от отстъпките за участие.

Йоселе - светият скъперник

Много отдавна в покрайнините на малък град един богат човек на име Йоселе живеел сам в огромното си имение. Въпреки че имал повече пари, отколкото можел да похарчи, Йоселе бил известен като ужасен скъперник. Появял ли се някой бедняк на прага му, за да изпроси няколко гроша или нещо за хапване, бивал гневно отпращан. Нямало значение колко сърцераздирателна била молбата на този нещастен човечец или колко отчаяна е нуждата му - Йоселе никога не давал нищо на никого.

Когато скъперникът най-сетне умрял, никой не пролял и сълза за него. Нямал семейство, нито приятели и никому нямало да липсва. Всъщност самата мисъл, че е там, непристъпен в имението си, била потискаща за всички, и когато си отишъл, целият град въздъхнал с облекчение.

Тогава обаче се случило нещо много странно и неочаквано. Едно след друго, всички по-бедни семейства започнали да посещават дома на равина и всички разказвали една и съща история. Много години наред някой тайно оставял вързопчета с пари под прага им всяка сряда вечер. Семействата се нуждаели изключително много от тази ежеседмична помощ, но ето че сега, твърде необяснимо, тя внезапно спряла. Хората били притеснени и объркани, разчитали на нея...

Равинът се опитвал да ги утешава. Но докато изслушвал тези семейства едно след друго, го осенила удивителна мисъл. Случило се било само едно нещо, което можело да обясни внезапния край на тази благотворителност, помогнала на толкова много хора. И това било смъртта на Йоселе. Възможно ли било човекът, който се представял за скъперник, да е бил нещо съвсем различно? Щом паднала нощта, равинът се оттеглил в усамотение и се помолил за отговор.

Тъй пламенна била неговата молитва, че съзнанието му напуснало времето и пространството. Преминало дори границата на смъртта и влязло в Райската градина, в която се връщат душите на праведните, когато напуснат този свят. И там, в Градината, го чакал не друг, а самият Йоселе, заобиколен от душите на патриарси и велики древни мъдреци.

-Защо, Йоселе? - попитал равинът. - Защо реши да скриеш добротата на сърцето си? Защо възприе образа на егоист и презрян човек? Йоселе се поколебал, после меко казал:
-Някога действително бях човекът, когото описваш. Колкото повече имах, толкова повече исках. Като че ли изглеждаше, че имам всичко. И тук идва най-странното. Колкото повече получавах, толкова повече чувствах, че губя. И всеки ден приличаше на катерене по пясъчен хълм. Тичах с всичка сила, но в сърцето ми се струваше, че непрекъснато се хлъзгам назад. Въпреки всичко, което имах, се чувствах така беден, сякаш нямам нищо. Така че определено нямах никакво желание да споделям с другиго.

Като гледал Йоселе в божествената градина, равинът внезапно почувствал, че започва да разбира. Ето човекът, когото всички наричали скъперник, а всъщност той бил избрал този неприятен образ, за да спечели наградата си в идния живот. Сърцето на равина се разтуптяло от това прозрение:
-Благословен си ти безмерно! - извикал той. - Да бъдеш приет от тези велики души сигурно наистина е рай.

Бегла усмивка минала през лицето на Йоселе.
- Да - рекъл той, взирайки се дълбоко в очите на равина, - чудесно е да бъдеш в присъствието на богоизбраните. Но нищо, нищо не може да се сравни с радостта, която изпитвах, когато скривах онези вързопчета всяка седмица. Това тук е раят, но онова беше истински дълбока радост.

***
Такoва е и моето разбиране за даването, споделянето, благотворителността. Смятам, че не само Кабала ни учи на това - да даваме така, че едната ръка да не знае какво прави другата, да даваме от сърце и да получаваме от това толкова радост и удовлетворение, че да не може да се опише с думи ...

И друг извод, който аз си направих от тази притча (който го уча и с приятели) - никога да не слагам етикети на хората, защото всеки е свободен да се променя.



Предишните притчи от 'Тайната - Да открием източника на радостта и удовлетворението' на Майкъл Бърг можеш да намериш тук:

1. Нечаканият гост.
2. Свещите и диамантите.
3. Хлебарят и просякът.

Хлебарят и просякът

Имало едно време един хлебар, който веднъж изпекъл необикновен, чуден самун хляб - тъй прекрасен и тъй съвършен бил той, сякаш бил излязъл право изпод ръката на Създателя. Вместо да го продаде хлебарят решил да го занесе в синагогата като дар към Създателя, който сторил възможна направата на този съвършен самун хляб.

Останал сам в светилището, хлебарят отворил дарохранителницата и положил самуна вътре. Помолил се на Създателя да приеме дара му и си тръгнал.

В този момент се случило покрай синагогата да минава просяк. От дълго време не бил слагал залък в устата и се чувствал така, сякаш всеки момент може да умре от глад. Някак си обаче не можел да повярва, че това е съдбата, отредена му от Създателя. Затова влязъл в синагогата и тихо пристъпил. Коленичил пред дарохранителницата и отправил към Създателя мъката си.

Когато свършил молитвата, просякът отворил дарохранителницата, а там открил прекрасния самун хляб! Шепнейки нова молитва на благодарност, просякът взел хляба и бързо излязъл от синагогата.

Хлебарят пък от своя страна се чудел дали дарът му за Създателя е бил приет и не могъл да се сдържи да не се върне да провери. Когато отворил дарохранителницата и видял, че хлябът го няма, сърцето му подскочило от радост. И решил всяка седмица да принася нов дар от съвършено изпечен самун хляб.

Така се случило, че когато хлебарят оставил новия дар, просякът отново бил изпаднал в отчаяние от глад. И отново се помолил в храма, а после отворил дарохранителницата и отново намерил нов самун хляб. Хлебарят и този път се върнал да види дали дарът му е бил приет и с радост открил, че дарохранителницата е празна. Така двамата мъже, по различни причини, чувствали, че са получили отговор на молитвите си и че са в единство със Създателя. Тази размяна продължила четиринадесет години и всеки път хлебарят бивал дълбоко удовлетворен, че дарът му е приет, както и нито веднъж просякът не останал без дар.

* * *
Тази ми стана любимата притча от книгата. Духовната връзка не е задължително да е мащабна, можем да я изпитваме във всеки момент от ежедневието си. Важното е да сме осъзнати и да следим кога се чувстваме най-радостни и удовлетворени. Това е индикаторът, че изпълняваме това, заради което сме се появили на този свят.

Можеш да си припомниш предишните притчи, с които Майкъл Бърг ни разкрива Тайната на радостта и удовлетворението:

1. Нечаканият гост.
2. Свещите и диамантите.

Свещите и диамантите

Имало едно време беден свещар на име Яков. Чул той за тайнствен остров, на който диамантите били повече от песъчинките на брега на морето. Един ден Яков напуснал дома си и се отправил към най-близкото пристанище. Като поразпитал, разбрал, че островът на диамантите наистина съществува, но трябвало да побърза: до острова плавал кораб само веднъж на седем години и тъкмо сега тръгвал! И Яков се втурнал на борда.

Щом пристигнал на острова, открил, че всичко, което се говорело, е вярно! Имало диаманти навсякъде, толкова много - подобно на песъчинките на брега. Яков коленичил и започнал да тъпче дисагите си с блестящите скъпоценни камъни, замаян от мечти за това колко богат ще бъде, когато се върне у дома.

Тогава обаче до него се приближил един от жителите на острова.
-Губиш си времето, като си пълниш дисагите с тия безполезни камъчета - рекъл човекът. - Тъй като ще останеш тук седем години, по-добре си намери начин да се прехранваш. Имаш ли занаят?
-Ами, свещар съм - отвърнал Яков.
-Много добре. Значи се захващай със свещите.

Точно така и сторил Яков, и много скоро се сдобил с процъфтяващ бизнес. Тъй като нямало други свещари, с които да се конкурира, той станал най-важният човек на острова. Неусетно, изтекли седемте години и ето че един ден пристигнал корабът.
Яков бързо си приготвил всички вещи и скочил на борда.

Когато се върнал у дома, близките му с нетърпение надникнали в дисагите. Удивлението им нямало граници.
-Къде са диамантите? - попитали жена му и децата. - Нямаше те седем години, а ни носиш само свещи?

Яков се засмял. Нима не разбирали? Свещите го били превърнали във важна личност на острова! Но щом си отворил устата да го каже, изведнъж го връхлетяла истината. Бил забравил с каква цел е отишъл на острова, а сега нямало нищо по-ценно от това, което придобил там...


* * *
Майкъл Бърг включва и тази притча в книгата, в която ни разкрива Тайната на радостта и удовлетворението.

Този остров е физическият свят. Диамантите са хилядите ни възможности да даваме и споделяме, които съществуват навсякъде около нас. Тъй като те са толкова многобройни, колкото зрънцата по пясъка, ние ги подминаваме заради привидно неотложните нужди, които ни налага ежедневието. Обсебени от тези нужди, лесно забравяме истинската цел, с която сме дошли тук, а именно да живеем в радост и удовлетворение.