Преходност!

Преходността и обратностите в живота....

Имам нуждата да пиша и така да изразя онази част от себе си, която не мога да изкажа гласно. Да напиша за онези чувства и мисли, които остават притихнали в мен. В последната една седмица тези мисли са много, емоциите също и всичко се преплита от гамата на любовта до тъгата и обратно. Когато си мислиш, че всичко е наред винаги се случва нещо, което да докаже, че не ти си изцяло господар на живота...

Така се случва и при мен, постоянно.

Бях постигнала хармония и вътрешен мир, успокоих се и реших, че за да живееш пълноценно трябва да го правиш чрез действията си. Седейки и мислейки за нещата те не се случват, излизайки от зоната си на комфорт осъзнаваш, че чудесата са именно там - след като прескочиш собствените си граници. Навлизаш в полето на неограничените възможности, твориш чрез мисъл и действие. Случват се неща и решаваш да не ги анализираш, а просто да ги изживяваш. Да се спуснеш в заешката дупа от приказката 'Алиса в страната на чудесата', това е магията на живота. Тя е винаги тук и сега, ако имаш смелостта да живееш я живееш, ако не, оставаш с мислите как би живял.

Нещата са толкова прости, че от страх ги сътворяваш сложни и непонятни. Когато се отпуснеш и решиш, че не се интересуваш от крайния резултат те се случват по най-добрия начин. Какво имам предвид ли? Ако си мислиш, че много искаш да изживееш любовта, да намериш 'подходящият човек' и всичко подчиняваш на мислите си как би трябвало да изглежда има огромен шанс да пропуснеш нещата, събитията и хората, които са около теб. Любовта не винаги изглежда така както си я представяш, дори в 99% от случаите тя дори не се докосва до онзи идеален образ. Мигът, в който се освободиш от очакванията и чудото се случва.

Това ме навежда веднага на мисълта за божествената игра в живота ни. Дадена ни е силата да творим, дадена ни е свободната воля да избираме, но често пропускаме шансове, възможности и ситуации. Вкопчени в представата си за света пропускаме важните и ценни неща, страха да направим крачка напред към себе си, да си признаем, че не сме точно това, за което се мислим, а напротив - много по-добри. Ето това ни спира на моменти, а тези моменти понякога са дни, месеци и години.

Когато допуснеш животът да протече през теб, да го усетиш с всяка фибра на тялото си, тогава ще осъзнаеш, че ритъма на Вселената тупти в унисон със сърцето ти и единственото, което ти остава да направиш е да полетиш към най-висшите си идеали и метчи...

EsiKa

прочети повече ..

седем години по пътя

последните години бяха пре-обръщащи. прекосих светове. пътища и домове. преживях любови и раздели. болки и радости. преоткрих ценности. думи и усещания. срещнах безброй чудеса и приятелства. вятърът ме подпираше. носеше. показваше ми пътя. всъщност път нямаше. накъдето и да тръгнех, утъпквах стъпките си. живеех и живея нов живот.

и нищо нямаше да е такова, каквото бе и е, без едната крачка напред. без този сайт. този блог. тази общност. тези жени. да можеха пръстите ми да уловят спектъра от емоции вътре в мен и да го поднесат на екрана, така прецизно и изящно както само сърцето може. .. ..


окрилена от радостта да празнувам 7* рожден ден на Сайтът на Една Жена, предизвиквам теб и мен да направим всички онези крачки в изследване на неизвестното, които носим в мислите си. да дадем живот на изгарящата страст, за която като заговорим очите ни светват. и да приемем с детинско очарование странностите в живота, гледайки смело напред. .. ..

и думите просто излизат от сърцето. .. ..




прочети повече ..