Поръчки към Вселената

Гордеех се със способността си да му измислям подаръци. Най-дългото време, което ми е отнемало от идеята до нейното реализиране беше няколко седмици, но пък онзи случай беше специален. Затова много се напрегнах, когато започнах да търся една книга и вече няколко месеца не я намирах. Бях се свързала с повечето онлайн антикварни книжарници, както и с няколко магазина, а резултатът беше все така обезкуражаващ.

Тогава реших да помоля Вселената. Както може би знаеш, за поръчки към Вселената има няколко правила. Правило ➊, да бъдеш много конкретен – името на книгата, автора, издателството и дори годината на издаване, която в моя случай беше особено важна. Правило ➋, да поставиш ясен срок – дадох ѝ 24 часа.

Вселената се обади след четиринадесет часа, а гласът ѝ беше на млада жена от една онлайн книжарница. Каза, че е намерила изданието което ме интересува и искаше да потвърдя заявката си. Бях много развълнувана. Разменихме си адресите и тъй като времето вече не беше от значение оставихме да уточним подробностите по е-поща.

Същият ден с него имахме уговорка. Исках да споделя въодушевлението си, но успях да го прикрия зад подаръка който му бях приготвила за празниците. След изненадата, радостите и благодарностите, той сподели че се вижда с друга. Любимият ми ябълков пай изведнъж се превърна в буца лепкава каша, а мислите ми бяха дезертирали, за да мога да се съсредоточа върху две действия – дишай, издишай, дишай, издишай, дишай ...

Рано на следващата сутрин, Вселената се обади. 'Много се извинявам', каза гласът на същото онова момиче, 'но е станала грешка. Книгата която сме намерили не е вашата. Съжалявам и още веднъж се извинявам ...' Вече не я чувах.

Правило ➌, да благодариш.


Катя.

прочети повече ..

Чък Спезано: Ако боли, не е любов

името му се промъкна в разговора в един топъл следобед. помня деня, мястото и думите. говорихме за връзките и за болката, и за любовта. реших още тогава в онзи момент, че ще прочета книгата му за любовта сега!веднага. прибрах се и упорито зарових из нета. на български я нямаше. продължих на английски. накрая след много минути, вече имах електроното издание на английски език на Ако боли, не е любов [If it hurts, it isn't love] и дните на четене се заточиха. тя не е от книгите, които изчиташ на един дъх. нито от тези, които забравяш. прочитах страница и имах нужда да поема прочетенето. всяка дума бе премерена и носеща послание.

оттогава мина време. книгата вече е преведена на български. а мъжът написал я, ще кацне в София, за да я представи след броени дни. Чък Спезано, до преди две години не-познато име за мен, днес е символ на мъдрост, спокойствие и откривателство. все още чета и пре-прочитам думите му. и винаги намирам това, което душата ми търси. понякога просто избирам произволна страница, друг път започвам отначало. а трети път от края. всяка страница е нов урок. 366 урока за връзките, за любовта, за това, какво тя, любовта, не е. а болката не е любов. изискванията не са любов. очакванията не са любов. зад тях се крият безброй нужди, които търсят да бъдат задоволени.

извадих по традиция думи, които ми говорят. които накратко ми дават най-ценното, което искам да помня. споделям ги, вярвайки, че те са универсални за всеки обичал, обичащ и носещ обич в сърцето си. споделям ги, и защото напоследък живота ме среща с жени и мъже, в чиито очи се чете болка. души, които страдат от случващото се във връзките им с партньорите. тези откъси са и за тях.

---

смисълът на връзките е да се освободим от погрешните представи за себе си и да открием и прегърнем все повече от това, което действително представляваме.

конфликтите във връзките ни с другите ни посочват нещата в нас, които чакат да бъдат излекувани. когато станем способни да извървим целия път до пълната прошка и любов с един човек, ще открием Рая.

откажете от саможертвите, които правите. те са единствените пречки по пътя ви към успеха във връзката и кариерата.

доверието лекува всичко, но то не бива да се бърка с желанието ни да контролираме изхода или начина на развитие на нещата.

когато в мислите ви се промъкне съмнение и болка, изберете онова, което ще ви донесе мир.

саможертвата изглежда нещо истинско, но всъщност е лъжа. в нея човек дава, но е неспособен да получи, което означава, че това не е истинско даване.

болката ни кара да отцепваме части от себе си, да разделяме мъжката си същност (даващата) от женската (приемащата).

чувстваме се отхвърлени, само когато се опитваме да получим нещо от другите.

избрали сме родителите си с определена цел, за да научим онова, което трябва да научим.

когато отхвърляме нещо в себе си, ние го създаваме във външния свят, привличаме хора, които го носят като качество, или събития, които ни карат отново и отново да го преживяваме.

изборът е най-мощният инструмент, който имаме. способността ни да избираме определя света, който виждаме, отношенията, който имаме и успеха, които преживяваме.

безброй пъти сме се спъвали и падали докато сме преследвали любовта. но ако боли, това не е любов. може да ни боли единствено страхът от това, че не ни обичат. може да ни боли единствено ако се противопоставяме на любовта.

ние бъркаме любовта с нужда. любовта никога не боли. не задоволяването на нашите нужди боли.

ако искаме да запазим живота на една връзка, трябва да й даваме живот.

външният свят е отражение на вътрешния, а всяка конфигурация в живота ни е отражение на някоя наша връзка – тази с родителите ни, с близките ни, с партньора ни, децата ни, с нас самите, с Господ или някоя висша сила, в която вярваме.

всяка връзка е възможност за изцеление и личностно израстване.

всеки проблем е възможност да излекуваме болката от миналото, маскирана като болка в настоящето. това показва, че всяка болка е недоразумение. с разрешаването на проблемите ние получаваме ново разбиране за миналите и настоящи събития, а това променя към по-добро нашето минало и бъдеще.

когато се сблъскваме с нещо болезнено, обикновено скриваме осъзнаването на смисъла му от себе си. поемайки отговорността за събитията, ние си възвръщаме силата да направим нов избор и да променим нещата, които не харесваме в нашия свят.

смисълът на всичко е любовта. любовта е същностната, най-крайна цел. останалите по-малки цели като щастие, сигурност, успех, власт и богатство, губят стойността си ако липсва любов. любовта е самият Рай и въпреки това много от нас преминават през Ада докато я достигнат.

каквото и да ни спохожда в една връзка, каквито и въпроси, съмнения или болка да изникват и за какъвто и проблем да става въпрос, отговорът ще дойде тогава, когато започнем да се доближаваме към партньора си. близостта с партньора ни и свързването с него на едно по-високо ниво може да излекува всичко.

най-голямата грешка, която правим във връзките си е да очакваме от другия да ни даде нещата, от които се нуждаем – да ни привлича, да се грижи за нас, да ни дава любов, да е забавен, да може да се разчита на него и т.н.

мога да се почувствам отхвърлен, само когато се опитвам да взема нещо от другия!

всичко извън връзката е метафора, огледало на нещо, което се случва в съзнанието и сърцето на връзката. ако ни заобикаля недостиг това означава, че имаме недостиг във връзката ни, че е дошло време да се научим да даваме и да получаваме с щедрост.

колкото повече се оплакваме, че нямаме нещо, толкова повече всъщност се страхуваме да го имаме.

дори в най-трудните ситуации винаги има решение, което позволява всички да бъдат победители.

колкото повече очакваме, толкова по-малко получаваме. очакванията ни са картина на това, което ще ни направи щастливи, но рядко сме щастливи, дори когато получим точно това, което искаме. щастието не е нещо, което можем да изискаме от ситуацията, то е нещо, което се генерира от вътре.

когато сме достатъчно възприемчиви, животът ни поднася подаръците си.

под всяка защита се крие стара болка.

всяко осъждане към другите е осъждане към мен самия.

емоционалната болка е термометъра, който ни уведомява, че правим грешка. Информира ни, че там има ненаучен урок, който призовава за нашето внимание. ..

прочети повече ..

Истината за мъжете

Той просто не ви харесва. Престанете да измисляте оправдания за неговите постъпки, те сами говорят – той просто не ви харесва.

Явно не му харесвате чак толкова много, щом не ви кани на среща.

Защото ако ви харесва, той обезателно ще ви покани на среща.

Оправдание ➊ Той не иска да разруши нашето приятелство.
Tова оправдание не издържа на никаква критика. И не говорете, че той просто се 'страхува'. Единственото, от което се бои, е да признае, че не го привличате.

Оправдание ➋ Навярно той не се решава да направи първата крачка.
Вие може да намекнете на мъжа, че изпитвате към него симпатия, но не трябва да му помагате да ви покани среща. Това че ще му се усмихнете и ще му намигнете игриво трябва да е напълно достатъчно.

Оправдание ➌ Може той да не иска да избързва.
Ако мъжът ви харесва, но съществува дълбока лична причина, поради която той не иска да избързва, той ще ви го каже. Няма да ви остави в неведение. На него му е нужна увереност, че няма да се разочаровате и изчезнете от неговия живот.

Оправдание ➍ Но нали той вече ми даде своя телефонен номер.
Не му позволявайте да използва евтини трикове, за да ви накара вие да го поканите на среща. Ако му харесвате, той ще вземе всичко в свои ръце.

Оправдание ➎ Възможно е да е забравил за мен.
Бъдете сигурни, вие сте му направили впечатление. А сега оставете нещата както са. Ако ви харесва, той ще си спомни за вас дори след цунами, наводнение или загуба на националния по футбол.

Запомнете!

Всяко оправдание от негова страна значи, че не го интересувате. Мъжете не се страхуват да 'разрушат приятелство'. Не се поддавайте на неговите уловки и не го канете на среща. Ако ви харесва сам ще ви покани. Ако вие можете да го намерите значи, че и той може да ви открие. Ако го иска ще го направи. 'Хайде да се срещнем на парти, в някой бар или у един приятел', това не е покана за среща. Вие сте достатъчно добра, за да ви поканят на среща.

Явно не му харесвате чак толкова много, щом не ви звъни.

Мъжете умеят да използват телефон.

Оправдание ➊ Той често е на път.
Дайте си сметка. Мъж, който се интересува от вас, ще иска да прекарва времето си с вас.

Оправдание ➋ Неговата глава е заета с други дела.
Важният въпрос тук звучи така - Нормално ли ще е, ако мъжът е забравил да ми позвъни. И си отговорете Не. Той никога не бива да забравя, че е обещал да ви се обади. Нима не чакате мъж, който по-скоро би забравил за всичко в досегашния си живот, отколкото да забрави вас.

Оправдание ➌ Той не говори това, което мисли в действителност.
Целият проблем е в това, че в края на срещата или на телефонния разговор много мъже казват това, което според тях искате да чуете. Те мислят, че така е по-добре от нищо. Затова ако мъжът, с когото се срещате, не звъни, независимо от всичките си обещания, то струва ли си да се настоявате? На вас ви трябва мъж, който си държи на думата.

Оправдание ➍ Той е много зает.
Извънредната 'заетост' може да изглежда като убедително оправдание, но на практика зад това понятие се крие мъж, който не е заинтересован да ви позвъни.

Запомнете!

Ако той не ви звъни, значи не мисли за вас. Ако той дава обещания, а след това ви подвежда за дребни неща, какво ще се случи когато дойдат сериозните неща. Не се надявайте на отношения с този, който не е способен да удържи обещанията си. Ако не желае да положи и най-малкото усилие, за да ви успокои и изглади назряващите конфликти във вашите отношения, то той просто не уважава вашите чувства и потребности. Вие заслужавате да ви се обадят.

Явно не му харесвате чак толкова много, щом не иска да признае че се срещате.

Да прекарвате времето си заедно не е същото като да излизате на срещи.

Оправдание ➊ Той току-що е преживял болезнена раздяла.
Пазете се от думата 'приятел', тя се употребява от мъжете или жените, които са влюбени в тези мъже, за да оправдаят тяхното безобразно поведение.

Оправдание ➋ Ние действително се срещаме.
Мъжете, както и жените, се стремят към чувството на сигурност и безопасност, когато виждат че отношенията стават сериозни. Един от начините да се постигне това е да заявиш правата си над любимия човек. Мъжът, който действително е увлечен от вас ще иска вие да му принадлежите безрезервно.

Оправдание ➌ Това е по-добро от нищо.
На вас ви е нужен мъж, който ви иска, който ви звъни редовно и ви кара да се чувствате най-сексапилната и желана жена на света. Ако се срещате с някой мъж веднъж на две седмици или веднъж на месец и не виждате в него любов или симпатия - това може да продължи ден, седмица, месец. Но може ли да продължи цял живот?

Запомнете!

Мъжете говорят за своите чувства, дори когато вие отказвате да слушате или не вярвате в техните признания. 'Аз не съм готов за сериозна връзка' означава 'Аз не съм готов за сериозна връзка с теб'. 'По-добре от нищо' не трябва да ви устройва. Ако не разбирате какво се случва във вашите отношения, няма нищо страшно да му зададете няколко въпроса. Има на света един мъж, който ще иска да каже на целия свят, че той е вашето гадже. Спрете с глупостите. Идете и го намерете.

Явно не му харесвате чак толкова много, щом не иска да прави секс с вас.

Ако един мъж харесва една жена, той винаги ще иска тя да го докосне. Истината е проста - вие не го привличате и той не иска да ви нарани.

Оправдание ➊ Той се бои да не бъде наранен.
Бои ли се? Да, той не иска да ви обиди и затова не ви обяснява вашите отношения. Той ви обича като приятелка. Ако ви обича като жена, той не би могъл да се контролира и би започнал с вас бурен роман.

Оправданиe ➋ Аз така съм му взела ума, че той не проявява никакъв интерес.
Да, много хора в миналото са страдали и сега се страхуват от сериозни отношения. Но трябва да знаете, че ако един мъж ви харесва, нищо, дори и страхът от сериозни отношения, не може да му попречи да се обвърже с вас. Ако той действително има проблеми с обвързването, то той би могъл да започне лечение, но никога не би ви държал в неизвестност.

Оправдание ➌ Но това е толкова готино.
Преди се е считало, че една жена се отказва от секс, когато се стреми на наложи своята власт над мъжа. Силният пол също се е научил на тези похвати. Ако мъжът лежи с вас на дивана, похапва си и гледа филми, то вие просто не го привличате.

Оправданиe ➍ Той за всичко намира обяснения.
Вие може да вярвате на тези отговори, но преди всичко задайте на себе си въпроса – устройват ли ви такива отношения? Най-важното тук е дали искате да се чувствате така цял живот? Все пак сексът е сред най-големите удоволствията, които може да изпитва човек.

Запомнете!

Хората постоянно говорят за това какви са в действителност. Ако мъжът ви казва, че моногамията не е за него, то нямате причина да не му вярвате. Общуването е прекрасно нещо, но когато общуването се съчетае със секс - това е още по-добре. Назовавайте нещата с истинските им имена, и по-точно наричайте приятеля си приятел, но си намерете такъв другар, който да не може да се въздържи да ви докосва. Ако имате понижено самочувствие, то ще ви се наложи да отделите повече време за неговото повишаване отколкото на търсенето на нов приятел.

Явно не му харесвате чак толкова много, щом той спи с друга жена.

Не съществува нито едно смислено оправдание за измяната.

Оправдание ➊ Той няма оправдание и знае за това.
Измяната е лошо нещо, но неспособността да обясниш защо си изменил е още по-лошо. Ако една червена лампичка не ви е достатъчна, какво ще кажете за две? Не се срещайте с мъже, които не знаят защо са извършили дадена постъпка.

Оправдание ➋ Аз напълнях.
Tрябва незабавно да се освободите от едни 90 килограма представляващи именно вашето гадже, а не от онези двайсет, за които говори той. Незабавно се избавете от този неудачник.

Оправдание ➌ На него му е нужен повече секс отколкото на мен.
Няма никакво оправдание за това че той ви изневерява. Точка. Има достатъчно начини да се реши този често срещан проблем, който възниква от разликата в сексуалния апетит.

Оправдание ➍ Ама той я знае каква е.
Не е важно, той или ви обича или не. Той ви е дал ясно да разберете, какво е неговото отношение към връзката ви. Той го е направил съзнателно, направил е така, че да се окаже насаме с друга жена, да я целуне, да й свали дрехите и да направи всичко останало, което се случва когато двама възрастни се занимават със секс.

Запомнете!

За измяната няма оправдание. За измяната няма оправдание. За измяната няма оправдание. Единственото, за което носите отговорност, са вашите собствени чувства. Измяната си е измяна. Затова няма значение с кого ви е изменил и колко пъти се е случило. Лъжците никога не са щастливи, защото са си мерзавци. Неверните мъже първо изменят на себе си, защото не могат да създадат нормални отношения с вас.

Явно ме му харесвате чак токова много, щом иска да ви види само когато е пиян.

Ако му харесвате той ще се стреми да ви види, когато мозъкът му е чист от алкохолни пари.

Оправдание ➊ На мен ми харесва, когато е пийнал.
Ако докато седи в бара подпийнал и ви казва неща от рода на: 'Колко си красива, малката!', като при това ви притиска към себе си, малко по-силно отколкото е нужно, то отдавна е време да разберете едно нещо - Не трябва да вярвате на всичко, което казва един мъжа, когато е пиян. Нима ви е нужен такъв?

Оправдание ➋ В крайна сметка той не пие твърд алкохол.
Не се заблуждавайте. Мъж, който не подгъва колене и не пикае в гащите заради пиянство, не бива да се разминава безнаказано, защото тихо си 'отвърта главата' с други, по-леки способи, всеки път когато сте заедно.

Запомнете!

Думите му не значат нищо, когато са произнесени в нетрезво състояние. 'Обичам те' казано под въздействието на какъвто и да е алкохол няма сила в съда и в реалния живот. Употребата на алкохол и наркотици – това не е пътят към най-съкровените чувства на човека. Вие заслужавате човек, на когото не са му нужни опиати, за да прекарва времето си с вас.

Явно ме му харесвате чак токова много, щом не иска да се ожени за вас.

Всеки от бившите ви мъже, който ви е казвал, че не иска да се жени или че не вярва в брака или че се съмнява в брака, все някога ще се ожени, но няма да е за вас.

Запомнете!

'Не иска да се жени' и 'Не иска да се ожени за мен' са две различни неща. Направете така, че да сте наясно в коя категория попада вашият избраник. Ако имате различни виждания за брака, е много вероятно да се появят и други въпроси, които ще доведат до разногласия в бъдеще. Ако във вашите отношения не настъпва промяна, на какво се надявате? Някъде по земята има човек, който иска да се ожени за вас.

Явно ме му харесвате чак токова много, щом ви е напуснал.

Оправдание ➊ Аз съм му нужна.
Не се задоволявайте с това, че на него му е скучно без вас. Така и трябва. Вие сте неповторима. А какъвто и да е бил той, все пак си остава човекът, който ви е изоставил.

Оправдание ➋ След такова решение, всичко е много по-лесно.
Ако приятелят ви не мисли да живее без вас, има едно нещо, което никога няма да направи - няма да ви изостави.

Оправдание ➌ Така правят всички.
О да, секс след раздяла – това не е зле, защото е хубаво да спиш с човек, когото познаваш. Но е още по-добре да спиш с човек, към когото изпитваш силни чувства.

Оправдание ➍ След това той ще поиска да се върне обратно.
За съжаление след вашата раздяла, вашият приятел ще се опита да си намери нещо по-добро. А когато не успее и го обземе самотата, той ще се завърне 'у дома'. И това няма да е защото му харесвате много, а защото не му харесва да е сам.

Оправдание ➎ Аз отказвам да приема факта, че ме е изоставил.
Aко отново и отново се опитвате да го върнете, само ще го накарате да мисли 'Какво изобщо съм намирал в тази психясала кучка?'. Запомнете един съвет - бъдете на висота и никога не си губете ума.


Запомнете!

Вие няма да можете да предотвратите раздялата с разговори. Дискусиите тук няма да ви помогнат. Прекратяване на отношенията е окончателно решение и не подлежи на обжалване. Сексът след радялата не означава, че отново сте заедно. Не е нужно да му напомняте колко сте прекрасна. Той и сам може да се погрижи за котката си. Някъде ви очаква човек, който ще бъде щастлив, че не сте се събрали отново с бившия си.

Явно ме му харесвате чак токова много, щом просто е изчезнал.

Тук всичко е ясно. Дал ви е да разберете, че до такава степен не сте му по вкуса, че дори не си е направил труда да ви остави съобщение.

Оправдание ➊ Може да е умрял.
Няма нищо по-лошо от това да не получите отговор от любимия. Единствената причина, заради която си струва да му пишете отново – е желанието да получите ясен отказ в писмена форма. Нима забравихте? Вие сте толкова заета с вашите обожатели, че нямате време за подобни глупости.

Оправдание ➋ И какво сега, излиза, че дори не мога да се скарам с него за последно?
Като за начало може да ви се струва, че ще ви олекне ако му позвъните и му устроите скандал. У вас може да възникне усещането, че сте позволили да му се размине. Но повярвайте ми, той е наясно с всичко, което бихте искали да му кажете. А вие имате и други неща, за които да използвате времето си.

Оправдание ➌ Но аз просто искам да получа отговор.
Вие заслужавате да знаете какво всъщност се е случило. Несъмнено. Аз мога да ви разкажа какво се е случило - вие сте се срещнали с ужасен човек.

Запомнете!

Възможно е да лежи в болница и да е получил амнезия, но по скоро той просто не ви харесва. Отсъствието на отговор е също отговор за вас. Не му давайте възможност да ви отблъсне отново. Оставете майка му да му вдига скандали. Вие сте твърде заета, за да се занимавате с това. Няма никаква загадка - той просто си е отишъл от вашия живот, а и е бил недостоен за вас.

Явно ме му харесвате чак токова много, щом е женен.

Ако вие не можете да се обичате свободно и открито, това не е истинска любов.

Запомнете!

Той е женен. Ако той не ви принадлежи изцяло и в пълнота, значи той принадлежи на нея. В света има много добри мъже, които не са обвързани. Пробвайте да се срещнете с някой от тях. Не е лесно да го забравите. Нека той сам ви намери, когато е готов за нови отношения.

Явно ме му харесвате чак токова много, щом се държи като егоист и глупак.

Ако той ви обича действително, ще положи усилия, за да ви направи щастлива.

Оправдание ➊ Но той наистина иска да се поправи.
Хората, които обичат, се опитват да се отнасят добре един с друг и дори получават удоволствие от това да проявят нежност и загриженост към любимия. Ако на вашия партньор това не му се получава, то значи ще берете същите плодове, каквито и в ситуацията 'Вие не му харесвате достатъчно'.

Оправдание ➋ Него така са го възпитали.
Изобщо не е задължително да си загуби ума по вашата колекция от компакт-дискове. Изобщо не е задължително да хареса всичките ви обувки. Но всеки пълноценен и благоразумен мъж е задължен да направи усилие и да хареса вашите приятели и вашето семейство.

Оправдание ➌ Той ще се промени.
Избухливостта не е временен проблем. Хората, които крещят на другите просто не умеят да се контролират и се нуждаят от психологична помощ. Хората, които крещят на другите, считат, че имат това право.

Оправдание ➍ Важно е само това, което се случва между нас когато сме сами.
Защо да бъдем с човек, който има нужда да ни унижава, за да почувства собственото си превъзходство. Особено пред приятели! А защо вие трябва да обръщате внимание на това, че той се отнася добре с вас, когато сте сами?

Оправдание ➎ Той просто се опитва да помогне.
Трудно е да повярвате, че заслужавате любов, когато някой се опитва да ви убеди, че вие не сте достойна за нищо в този живот. Като начало проумейте – вие сте твърде добра за подобно отношение.

Запомнете!

Не си струва да усложнявате живота, който и без това не е лек, като го споделяте с човек, който ви носи само кавги. Вие сте достойна за мъж, който във всяка ситуация се отнася с вас както е подобаващо. Не забравяйте, че и вие трябва да се държите добре с него. Мястото на глупаците е в цирка, а не във вашия дом. Избавете се от безполезните хора и така ще получите много свободно време, което ще можете да използвате за неща, които ви носят удоволствие.

Какво да правите?

Ами, ако няма следващ роман? Изпратете тези плашещи мисли на далечно плаване с кораб, който непременно ще потъне, защото му е писано да се разбие в рифът на остров Тъга.

Нови искания

Няма да се срещам с човек, който сам не ме кани на среща. Няма да се срещам с човек, който ме кара да чакам обаждането му с часове. Няма да се срещам с човек, който не е сигурен, че иска да се среща с мен. Няма да се срещам с човек, заради когото се чувствам сексуално непривлекателна. Няма да се срещам с човек, който злоупотребява с алкохол и наркотици. Няма да се срещам с човек, който се страхува да прави планове за бъдещето заедно с мен. Няма да се срещам с човек, който веднъж вече ме е отхвърлил. Няма да се срещам с женен мъж. Няма да се срещам с мъж, който в същността си не е искрен.


Превод: Мими и Катя
Източник: Вся правда о мужчинах

 
 

прочети повече ..

АЗ СЪМ ЛЯТО!

Облечена съм с кафява риза, дълга кафява пола на ситни кремави цветчета, с дълги чорапи от плътна дантела, разбира се кафява. Дори и дамската ми чанта е от кафява кожа.

- Това ли е любимият ти цвят? - ме пита рейки терапевта.
- Не, но това са единствените дрехи, които ми стават в момента. Постоянно трупам килограми и всичко ми е отесняло. - смънквам сякаш има нужда да се оправдавам.
- Хм, а може би просто не искаш да носиш предишните си дрехи. Може би е време за промяна. - Не го казва като въпрос, по-скоро като констатация.

Въздържах се от желанието си да й възразя, защото се сетих за всички дрехи в гардероба си, които не съм носила с години очаквайки някой подходящ момент, който все не идва.

От известно време знаех за анализите на цветовете на My Beautiful I, но не се решавах да посетя студиото. В онзи момент реших, че не искам да отлагам повече. В пълно съзвучие с моите намерения Вселената, в този случай в лицето на една добра приятелка, ми изпрати подарък - анализ на цветовете.

Веднага разбрах, че ще си ангажирам час и за анализ на личния стил – просто нямаше как да пропусна да получа и двете в един ден. Малко преди датата, първоначалното ми въодушевление постепенно се замени от леко напрежение, както всеки път, когато очаквам да открия нещо ново за себе си. А и какво щях да правя ако ми кажеха, че гардеробът ми е пълен с неподходящи дрехи?

В деня на анализа ме посрещна Марго. Появи се в рамката на врата, като живописна картина. Ако имаше някой, който можеше да овладее страховете ми, това беше тя. Спокойна и внимателна, съзнаваща, че това което ще направим е деликатна операция, ме подготвяше за нея с много информация. Нещо като информирано съгласие да се видиш такава, каквато си.

Беше дълъг, интересен и няма да е честно ако не спомена, твърде емоционален процес. Марго излъчва онази увереност, която е присъща на хората, които не само разбират от онова което правят, но и го вършат с удоволствие. Нежно и внимателно тя ме превеждаше през сезоните, които определят цветовата гама, и твърдо и решително ме водеше през различните стилове, докато аз правех коментари като – Това ли? Абсурд! Няма начин! Аз и блясък, да бе да!

Накрая, въпреки всичките си съпротиви, знаех, че всичко, което ми беше казала е вярно. Аз съм ЛЯТО. Мога да бъда която пожелая, но само когато съм себе си съм истинска, и това е образът, на който другите ще повярват.

Тръгнах си от студиото с повече знание и разбиране за мен самата и за това, което бях избрала да мисля за себе си. Дали ще имам сили да го променя, предстои да разбера. Може би е време за промяна!

Катя.

прочети повече ..

РАХАЗ

Калин беше на път да се прибере у дома. Не го беше правил от много години, от как замина да работи в онази далечна страна. Докато чакаше на летището, си поръча кафе. Сложи три захарчета. Разбърка го. Отпи. Остави чашата и се сети за жена си. Тя се беше прибрала седмица преди него със сина му. Толкова много я обичаше и не разбираше защо трябваше постоянно да се карат. Дори сутринта преди пътуването успяха да се скарат по телефона. За глупости. Посегна към топлата чаша с кафе. Отпи. Олекна му. Някак забрави за случката. Взе чантата и се отправи към самолета. Полетът беше много дълъг. Мина леко и ето, че вече кацна на родна земя. Това го напрегна. Започна да се притеснява. Малки капчици пот избиха по челото му. От самолета се отправи директно към тоалетната. Остана в нея до като се успокои. Излезе. Отправи се към паспортен контрол. Имаше малка опашка. Изчака. Мина без проблем. Тръгна към митническата проверка. Служителят го погледна, забеляза едва доловимото му напрежение и го спря.

-

Господине…

Калин се притесни. В главата му се завъртя спомена за крадеца, който завари да ум рови по багажа, преди да излети. Обля го пот.

- …моля, елата с мен. Седнете на този стол. Първо ви моля, да ми дадете личната си карта.

Калин я извади и подаде.

-

Удобно ли ви е на стола така? - попита служителят.

Що за въпрос помисли си Калин. Точно в този момент да ме пита дали ми е удобно. Погледна го подозрително. Напрежението вътре в него растеше бясно. Сърцето му щеше да изскочи. Беше готов да хване служителя за врата и да го удуши или разкъса с нокти и разкара от пътя си. Не беше направил нищо, а се изнерви толкова много.

-

Защото, ако не ви е удобно, ето там им възглавнички. Може да ги ползвате. Този стол е стар и не е от най-удобните.

'Боже Господи! Това ли било!' каза си на ум Калин. Прокара ръка през косата си. Олекна му. Погледна служителят и с облекчение отговори:

-

Не, благодаря. Удобен ми е. Може ли да ми обясните какво става, защо ме спряхте?

-

Има процедура, която трябва да изпълня в случай като вашия. Първо ще ви задам няколко въпроса. Готови ли сте да започнем.

-

Да.

-

Ще започна с една гатанка. Една жена в продължение на 20 минути родила две момичета, които не са близначки. Как е възможно това?

-

А бе вие ебавате ли се с мен? Що за въпрос?

-

Не, следвам процедурата, която ми е зададена. Опитайте да отговорите на въпроса.

Калин погледна подозрително. Прецени ситуацията. Луда история, но беше притиснат. Знаеше, че този служител имаше власт да промени живота му. Трябваше да се опита да отговори. Започна да премисля варианти и анализира ситуацията. Това е абсурд. 'Различни майки - ох, не неставаше. А различни баща, не - това е по-зле'. Изнерви се още повече.

-

Няма начин - отговори той. - Ще ви дам още един шанс. Опитайте - подкани служителят.

Тогава на Калин му хрумна:

-

Цветна бременност.

-

Как обяснява тя случката?

-

Не знам.

-

И аз не знам.

-

А какъв е отговорът тогава? - сопна се Калин. - Не са били близначки, а тризначки. Ще отбележа този въпрос като неотговорен. Нека минем към втория въпрос. Кога е роден най-добрият ви приятел?

-

Казва се Тодор, но кога е роден не знам. И втори шанс да им дадете, няма как да измисля. Ползвам устройства да ми напомнят.

-

Ясно. Следващият въпрос е: Колко прави 4 по 28 минус 3?

-

Хахаххахахх - изсмя се Калин - А бе вие наистина се ебавате с мен. Аз да не съм ученик, че да ме питате такива неща. Вие сте митничар, а не учител по математика.

-

Опитайте да пресметнете - подкани отново служителят с мек глас. Калин започна да се мъчи да сметне. Опитваше да си спомни как смяташе в училище, но нещо не се получаваше. От години не го беше правил на ум и май умът му го предаваше. Оп, сети се! Трябваха му лист хартия и химикалка. Помоли служителя да му даде. Написа 4 пъти 28 едно под други, тегли една черта и започна да събира. Така стигна до 72. От него извади 3 и получи 68. Почувства се много горд и с подобаващ тон заяви резултата.

-

Отбелязвам отговорът ви за неверен.

-

Ма как? - възкликна Калин. - Две се причините. Първо сбъркахте при ваденето, второ отне ви много време и дори помощните средства не можаха да ви помогнат. Познато ли ви е отчаянието?

-

Не. Аз съм силен характер и мога да се справям с всичко.

-

Добре, отбелязвам. Повишавате ли тон на жена си?

'Как да не и повишавам? Та ние се караме редовно. И не само, че и повишавам тон. И по далеч сме стигали. Тя е толкова тежък характер.' помисли си Калин. Обаче знаеше, че не е добре да каже тези работи. Те трябваше да останат скрити.

-

Аз, да повишавам тон на жена си?!? Не, няма такова нещо!

-

Добре - отбеляза служителя и дописа нещо, след което продължи.

-

Ето и последния въпрос. То е по-скоро задача, а именно да нарисувате една къща, която… - и без да довърши, Калин го прекъсна:

-

Аз не мога да рисувам. По-добре забравете.

-

ОК. Отбелязвам и сме готови. Искате ли да чуете резултатите.

-

Да, естествено, ако изобщо такива безумни въпроси, може да имат резултати.

-

Имат. При това много еднозначен резултат. Това не са случайни въпроси и не е детска игра. Това е специално разработена анкета от психолози. Първият въпрос показва състоянието на логиката и гъвкавостта на мислите ви. При вас те са замъглени, което се потвърждава и допълва от втория въпрос. Той показва закърнялостта на паметта ви. Само по себе си това до тук е достатъчно. Третият въпрос е само да потвърди нещата. Следва низ от непризнаване на отчаянието, преструване, че сте силен, агресия към най-близките ви, допълнени от агресия към мен, неискрен отговор, лъжа, съмнения, липса на доверие и не на последно място липсата на увереност, че поне може да опитате да нарисувате нещо, а също и липсата на творчество, видна от последния въпрос. Всичко това ме кара да заключа без съмнение, че вие употребявате от веществото. Процедурата изисква щателна проверка на багажа ви. Моля, да отворите куфара и извадите нещата от него върху тази маса.

Калин беше смаян. Не трябваше да се стига до тук. Положението беше зле. Но не това беше най-смайващото. Нещата които му каза служителят, те бяха много по-силни. За миг нещо се обърна в него и той прозря, призна си, че е така. Както беше готов да се защитава и оправдава, да му обясни, че няма право да си прави такива заключения от няколко детски въпроси, че неговото семейство е прекрасно, така нещо в него го накара да осъзнае положението си. Дори забрави за куфара. Другото беше толкова силно. Къде се загуби логиката му, яснотата му, творчеството му, неагресивното общуване, искреността, доверието, увереността. Къде изчезнаха тези неща? В какво се изроди любовта към жена му, към най- близките му хора? Лицето му се промени. Служителят забеляза това. Отдели достатъчно време, без да притеснява Калин.

Когато цветът му се завърна, служителят повтори:

-

Моля, да отворите куфара и извадите нещата от него върху тази маса.

Калин се изправи. Отиде до масата. Отвори чантата. Започна да вади нещата едно по едно. Стигна до едно пликче.

Служителят го взе и с нескрито удивление възкликна:

-

Та това е половин килограм! Не помня от години някой да се е опитвал да пренесе толкова голямо количество.

Устните на Калин пресъхнаха. Дори не помнеше какво има в това пликче. А може би онзи крадец… Служителят се държеше сякаш е заловил огромно престъпление. Какво ще стана с животът му? Какво щяха да го правят? Да го вкарат в затвора, тъмница? Щеше ли да види бял ден? А жена си? А синът си? Не!! Кошмар! Пресъхналото му гърло едвам промълви:

-

Какво ще ме правите? Какво ще бъде наказанието ми?

-

Наказание? Ние от години не наказваме. По време на големите промени осъзнахме, че човек стигнал до твоето състояние няма нужда от наказание. То не помага. Такъв човек има нужда от помощ.

Калин не можеше да повярва какво чуват ушите му. Даваше заето от вътре и за това повтори въпроса си:

-

Какво ще ме правите?

-

Нека видя в инструкциите, че не знам за такова голямо количество, какво се полага… Да, ето тук… А, ха. Присъдата е 6 месеца в среда на любов.

-

Какво?? - стъписан попита Калин - Какво е това? Публичен дом ли?

-

Това е специално място, където цари любов. Хората се прегръщат, уважават имат си доверие и са искрени помежду си. Не е публичен дом. Ти имаш нужда да бъдеш обичан, за да можеш да започнеш и ти да обичаш. Забравил си какво е това. Опитваш се да го заместиш, употребявайки веществото, но не става. Напротив отдалечаваш се още повече от любовта.

-

Че къде има такава среда на любов? Рая? Ще ме убивате ли?

-

Не. Няма да те убиваме. Ма ти явно от много години не си се прибирал в родината. Такива места има няколко. Наричаме ги Ровтаз. Това са всъщност сградите на бившите затвори, напълно преустроени. Сега вратите им са отворени. Всеки може да ги посети, когато има нужда. Парковете им са невероятно красиви. Вътре е пълно с произведения на изкуството. Организират най-страхотните концерти и представления в тях. А хората вътре! Това са най-отдадените, любящи хора, които съм виждал. Те не се натрапват, дори не е нужно да те прегърнат. Те просто излъчват спокойствие и приемане. Способни са да разтопят и най-скованото сърце.

Kалин не можеше да повярва. Чудеше се къде се намира и за това помоли служителя да разкаже повече по въпроса.

-

Всичко започна с група хора, които се подложиха на експеримент. Искаха да разберат какъв ще бъде животът им, ако престанат да използват веществото. Промяната в тях беше толкова силна, че не отне дълго време и други хора да се включат. В един момент нещата толкова се разраснаха, че хората престанаха да посещават сладкарници. Нямаха нужда от тях. Те разбраха, че другото е много по-силно. Че използването на заместители само прави нещата още по-болезнени. Сладкарниците бяха заменени от новите заведения, където хората се събираха да се прегръщат, да общуват без борба, без да се сравняват и обиждат. Любовта и уважението започнаха да изместват властта, агресията, замъглеността, тъпотата. Тогава бяха направени и новите промени в закона ни, според който основна задача на властите е да предпазват населението от зараза с веществото. Това обърна светът ни абсолютно на опаки. Сега живеем в хармония не само по между си, но и с природата. Станахме по чувствителни. Много професии отпаднаха.

-

Защо?

-

Защото сега сме толкова чувствителни и свързани, че усещаме сами промените във времето и нямаме нужда от синоптици. От как агресията спадна драстично, спадна и нуждата от правна система, полиция и армия, които да регулира насилието. Компютрите и телефоните вече нямат онази сила, защото хората помнят, имат кристално логично мислене, а когато искат да общуват, не говорят или пишат, а отиват в заведенията за прегръщане. И новините престанаха да ги интересуват. Така медиите отпаднаха. Пък и те се издържаха от реклами, а днес никой не гледа реклами, защото всеки знае и усеща от какво има нужда. Днес е много трудно да излъжеш някой. Хората престанаха да боледуват. Вече няма нужда от лекари, лекарства, терапевти. А когато някой иска да умре, ние уважаваме избора му и го изпращаме с любов.

-

Че какво правят всички тези хора, като не работят по 8 часа на ден?

-

Грижат се за себе си, играят игри, забавляват се, прегръщат се, танцуват, пеят, рисуват, творят, спортуват, обичат се. Има толкова много неща за правене и сега имаме време да ги правим. Сега всеки отделя по много време на децата си. Така отпадна нуждата от детски градини и училища. Най-важният урок, на който всеки родител трябва да научи детето си е как да се забавлява, как да обича. Науките някак изгубиха тежестта си. Още ги има, но не са най-ценното. Рядко можеш да видиш някой да бърза. Общуваме по улиците, гледаме се в очите. Чак се чудя как преди за работата съм отделял толкова много време и за любов не ми е оставало.

-

Но ти си на работа сега и пак не ти остава?

-

Ние всички вече работим за удоволствие. Сменяме си работата като ни омръзне. От как изпитах удоволствието да върша работата си с любов, вече не мога да работя по стария начин. Понякога правя нещо само за час и после се местя на друго място. Работното ни време е ограничено до максимум 6 часа на седмица. Забелязахме, че ако е повече, сърцето се изчерпва, няма вдъхновение. После то има нужда от грижа.

-

Кое е веществото? - попита Калин.

-

О, не мога да го произнеса. Станахме толкова чувствителни към него, че дори не изричаме името му. То е абсолютно забранено в страната ни.

-

Добре. Тогава можеш ли поне на опаки да ми го кажеш?

-

Рахаз.

Последва голямо мълчание, тишина. Калин разбра за пликчето. То си беше негово. Крадецът нямаше нищо общо с историята.

-

Но аз не мога без нея. - заяви изплашено с тих глас.

-

Никой не може без любов.

-

Не, нямах предвид това. Аз не мога без веществото.

-

Да, знам че така разбираш живота си в момента. След 6 месеца в Ровтаз ще имаш съвсем друга визия за него. Дори ще се чудиш, защо си се заблуждавал толкова време. Защо си хвърлял прах в очите си.

-

Не разбирам. Каква е връзката между веществото и прегръщането, логиката на ума ми, агресията ми?

-

То е пречка, преграда. Употребявайки го в голямата част от случаите човек се мъчи да замести липсата на любов. Но това е невъзможно. Когато спре да го употребява, тогава се изправя пред глада си за любов. Тогава започва да търси как да го нахрани. Именно това търсене беше причината да се появят новите заведения. Не можеш да разбереш докато употребяваш. След като го изживееш в Ровтаз, ще разбереш.

-

Как разбрахте, че употребявам? Какво ви накара да ме спрете? То всеки употребява.

-

Не. Не и в нашата страна вече. Беше много лесно да разбера. Ти си един от онези типични примери за които човек няма съмнение. Видях колко бързаше, усетих тревогата и агресията ти, притеснението и неувереността. Тези работи не могат да бъдат скрити от никой днес. Това ни дава възможност да се подкрепяме взаимно. Ако усетим, че някой е загубил връзката със сърцето си, го изпращаме в Ровтаз. Това е нещото от което има нужда, а не да употребява от веществото или да бъде наказан.

[Димо]

прочети повече ..

прислужниците, принцесите, кралиците

Прислужниците мечтаят за добрата фея. Принцесите за прекрасния принц. Кралиците не мечтаят, а действат. Прислужниците са слаби, но изглеждат силни. Принцесите са силни, но изглеждат слаби. Кралиците минават и без маски. Прислужниците идват по-рано. Принцесите закъсняват. Кралиците идват винаги навреме. Прислужниците за всичко винят себе си. Принцесите винят другите. Кралиците правят изводи. Прислужниците не умеят да побеждават. Принцесите не умеят да губят. Кралиците не се съревновават. Прислужниците смятат себе си за втора ръка. Принцесите смятат себе си за красавици. Кралиците нямат време да се вглеждат в огледалото. Прислужниците може да не забелязваш. Принцесите не бива да не забелязваш. Кралиците не бива да не забелязваш, когато на тях им е нужно това. Прислужниците са покорни. Принцесите са своенравни. Кралиците са дисциплинирани. Прислужниците понасят унижения. Принцесите отмъщават за тях. Кралица да унижиш е невъзможно. Прислужниците искат да получат похвала. Принцесите внимание. Кралиците опит. Прислужниците не умеят да искат. Принцесите не умеят да чакат. Кралиците знаят, че всяко нещо с времето си. Прислужниците не искат да пораснат. Принцесите не искат да остареят. Кралиците знаят, че всяко нещо с времето си. Прислужниците виждат света в черно. Принцесите в розово. Кралиците в розово, в черно и във всички останали цветове. С прислужниците е лесно. С принцесите е сложно. С кралиците е интересно. Да си прислужница е сложно. Да си принцеса е леко. Да си кралица си заслужава!

прочети повече ..

Плакал ли си заради жена?...

Заведението беше пълно. Тълпи от танцуващи, усмихнати, влюбени и замаяни от алкохола хора. Всъщност нямаше много влюбени двойки, но дори наличието на една единствена правеше престоя му там непоносим и като обтегнато около врата му въже, го задушаваше. Всеки път щом погледът му попаднеше на някоя от тях, ледена буца сковаваше гърлото му и той свиваше юмруци в гняв, болка и безсилие. Лека, иронична усмивка се плъзгаше по лицето му. И очите му се отместваха инстинктивно, в самозащита.

Нямаше ден, час, минута, секунда, в която да не мислеше за нея. Красивото й лице изплуваше в съзнанието му всеки път щом затвореше очи, а усмивката й го примамваше още с настъпването на нетърпеливото и празно утро. Беше празно, защото в него я нямаше нея. Въпреки че аромата й все още беше разпръснат в стаята, разпилян по чаршафите, просмукан във всяка фибра на тялото му. Само щом вдишаше и затвореше очи, усещаше присъствието й и беше готов да се обзаложи, че тя все още е там някъде, близо до него.

Но в мига, в който отвореше очи, смазващата действителност грубо го удряше в лицето. Нея я нямаше. Нямаше я вече няколко месеца. Спря да брои дните, защото като че ли положението ставаше все по-тежко и не виждаше смисъл в това. Така или иначе тя нямаше да се върне. Беше си тръгнала. И остави след себе си съкрушеност и разруха.

А той се залъгваше, че не му пука, че може да живее без нея, че както е било преди, така ще бъде и сега. Че консумирането на алкохол във вечери като тази ще го накара да забрави, да притъпи болката от празнотата. Да прости. Бяха му казали, че времето ще му помогне, ще го излекува от тази агония. Но то сякаш беше безмилостно и непреклонно. Както и болката, която го притискаше неуморна и му се присмиваше нагло в лицето.

В бара на един метър от него беше седнала жена. Беше с компания, но видно не обръщаше внимание на приятелите си, нито на някой друг около нея. На него също не би му направила впечатление, ако в един миг погледите им не бяха се срещнали и сякаш сродни искри на болка, безразсъдство, гняв и смазваща самота, разкъсваща пространството, не се бяха сблъскали помежду си.

Тя държеше чашата си и беше забила поглед в нищото. Леко се олюляваше под звуците на музиката. И алкохола. Сякаш искаше да изкрещи, но мълчаливото й изражение и позата на тялото й дори, говореше много повече и от най-шумната компания.

Не беше много красива. Но имаше нещо в нея... Някакво магнетично излъчване, на което трудно един мъж би устоял. Дали защото черните й кичури коса бяха разпиляни непокорно около раменете и лицето й, дали защото в тъмните й, привидно топли очи имаше толкова пламък и жажда за живот, каквито много рядко вече можеха да се срещнат. Но определено тази жена нямаше как да остане незабелязана с този ореол от магнетично присъствие.

Докато той се чудеше каква е причината за тъгата и срутеното й настроение, тя стана от стола и се отправи с бавна, олюляваща се крачка към него. Приближи се, държейки чашата си с коняк. Няколко секунди стоя, отправила погледа си в него. Сякаш събрала цялото любопитство, на което беше способна.

После заговори:
- Плакал ли си заради жена?... - Провлачи въпроса си. Личеше си, че беше прекалила с алкохола. Сякаш като него се опитваше да притъпи усещанията си. – Защото... повярвай ми... – продължи тя, без да го поглежда и да изчака отговора му - ... Да плачеш заради мъж - ама хич... хич не е достойно... И по-лошото, остави достойнстовото, по-лошото е, че адски боли, приятелю, адски много боли...

Мълчание от негова страна. Вперен към него поглед и очакване за отговор, от нейна. Явно беше нетърпелива, защото продължи:

- О да, вие не плачете, защото сте мъже... – тук гласа й прозвуча доста напевно и провлачено, най-вече заради сарказма в думите й - Но бас ловя, че всеки един от вас, поне веднъж в живота си е бил раняван от жена, жена, която му е разбила сърцето. Зверски и може би пагубно... Затова се превръщате в гадове, долни нещастници и пълни боклуци... – Тя се изхили иронично, с изкривено от болка лице. Вдигна чашата си в знак на тост и я пресуши до дъното. Тръшна я на бара и с хаотичен, объркан, луд поглед се обърна и се изгуби в тълпата.

Все едно току що му бяха зашлевили шамар. Така му подействаха думите й. Макар казани импулсивно и необмислено. А може би звучаха и глупаво, защото бяха думи, изречени в пристъп на болка и гняв. И то от жена, чието съзнание беше размътено от алкохола. Всеки на негово място би реагирал с насмешка. А той усети как буца заседна в гърлото му.

Прокара си път в навалицата от хора. Танцуващи, усмихнати и влюбени.

Излезе навън. Ледения вятър въздъхна в лицето му. Без да наруши ни най-малко каменното му изражение. Отвътре сърцето му гореше. Пламенно и жарко. Спотаено.

Запали цигара. И тръгна по притихналата улица. Вдиша от студения въздух и усети как се просмуква в него и вледенява дробовете му. Затвори очи. Отново тя. Лицето й. Усмивката. Аромата й.

... Сълза се стече по бузата му.

прочети повече ..

Любовта е навсякъде около нас...

Днес познах любовта. Срещнах я в очите на двама старци. В преплетените им пръсти. В хармонията помежду им. В изражението на лицата им и излъчването на телата им. Уверени и сигурни в себе си. Изправени пред света, оцеляващи в тези трудни времена. Имайки най-силното оръжие – любовта си. Това, че са заедно. Споделени в немощта и старостта си. Но заедно.

Бях седнала на едно заведение. Сама. Обичам да наблюдавам хората. Интересни са ми. Израженията на лицата им, погледите им, стойката, излъчването. Наблюдавах минувачите. Този ден някаква буца стягаше гърлото ми през цялото време. Имах колебания, свързани с мен самата, с бъдещето ми, с хората, които обичам и съм обичала. Правих си разни равносметки. Определено ми трябваше разтърсване. И то силно и пробуждащо. И това, както винаги, трябваше да го направя аз, сама за себе си. И както винаги се беше случвало досега, отговорът си идваше сам.

Тогава се появи той - побелелия старец с търсещ поглед. Спря се насред заведението и започна да се оглежда. Помислих си първоначално, че търси свободна маса да седне. А всъщност той чакаше нея. Жената с не по-малко прошарена коса, но с блестящ поглед, насочен единствено и само към любимия си мъж. Приближи се към него. Той й подаде ръка и тя я пое. Нямаше нищо неестествено в тази ситуация, нищо необичайно. Магията беше другаде. В погледите им. В любовта и спокойствието, което излъчваха. В благите им усмивки, породени от близостта им. В начина, по който тя го хвана за ръка и така извиси глава все едно беше най-щастливата и горда жена на света. Че е точно до този мъж и че остарява точно с него.

Така хванати за ръце, те продължиха по пътя си. Щастливи. И влюбени. Събрали в себе си цялата обич и любов на света. Открили и изживели истинския смисъл на дните си.

Сърцето ми се изпълни с умиление и радост при вида на тази гледка. Тези хора ми дадоха надежда, дадоха ми стимул да продължа да мечтая и да вярвам.

Защото днес познах любовта.

прочети повече ..

<Най-странната тайна>

<Най-странната тайна> e магически аудио запис на Ърл Найтингейл, известен като основоположник на личностното развитие. записът е направен през далечната 1956. по онова време Ърл Найтингейл е известен радио водещ и собственик на застрахователна компания, който прекарвал часове в мотивиране на екипа си. така възникнала и идеята да запише няколко вдъхновяващи думи към агентите, работещи в компанията му. по-късно записът бива озаглавен <Най-странната тайна> и разпространен в милиони копия. и до днес мощта на казаното не е намаляла, всеки ден хора се вдъхновяват към по-добро благодарение на прозрението на Ърл Найтингейл.



_______________________________________________________

Искам да ви разкажа за най-странната тайна на света. Преди няколко години, покойният нобелов лауреат доктор Алберт Швайцер бил попитан: Докторе, какво не е наред с хората днес? Той замълчал за момент, след което казал: Хората просто не мислят!

Затова искам да поговоря с вас сега. Живеем в златна епоха, време за което хората са чакали, мечтали и работили в продължение на хиляди години. Но след като е тук го приемаме наготово. Ние сме особено щастливи, тъй като живеем в най-богатата епоха съществувала някога в историята. Във време на изобилни възможности за всеки. Но знаете ли какво се случва? Нека вземем 100 човека на 25 годишна възраст.....

Има те ли някаква идея какво ще се случи с тези хора, докато станат на 65 години? Всички те, когато са били на 25 си мислели, че ще успеят в живота. Ако попитате всеки дали е искал да бъде успешен, ще ви каже Да и ще забележите, че е бил нетърпелив към живота и е имал онзи ярък пламък в очите и дръзко поведение. Животът му се е струвал едно интересно приключение. Но до момента, в който тези 100 човека станат на 65, 1 ще бъде богат, 4 ще са финансово независими, 41 все още ще работят, и 54 ще бъдат разорени. Помислете за момент, от 100 само 5 стават велики. Защо толкова много се провалят? Какво се случило с пламъка в очите им, когато са били на 25? Какво е станало с мечтите, надеждите и плановете, и защо има такова отчаяние между това, което тези хора са искали да постигнат и това, което всъщност са постигнали..

Когато говорим за 5% постигнат успех, трябва да дефинираме успеха. Ето най-добрата дефиниция, открита досега: Успехът е прогресивна реализация на достоен идеал. Ако човек се стреми към предварително определена цел и знае къде отива, този човек е успял. Ако не прави това, той е провал. Успехът е прогресивната реализация на достоен идеал.

Роло Мей, известният психиатър, е написал една чудесна книга наречена Стремежът на човека към себе си и в нея казва: Противоположното на куража в нашето общество не е страха, а конформизма. И това е проблемът днес, конформизмът. Хора, които действат като всички останали, без да знаят защо или къде отиват.

Сега си помислете за момент. В България има над 2 милиона хора на над 65 годишна възраст и повечето от тях са разорени. Те разчитат на някой друг за нещата от първа необходимост. Учим се да четем, когато сме на 7. Учим се да изкарваме прехраната, докато сме на 25. И често тогава не само се издържаме, но се грижим и за семейство и все пак, докато станем на 65 не сме се научили как да бъдем финансово независими в най-богатата земя. Защо? Защото сме конформисти! Проблемът е, че повечето от нас действат като неправилната група, онези 95%, които не успяват.

Защо тези хора се подчиняват? В действителност не знаят. Те вярват, че живота им се оформя от обстоятелства, от неща, които се случват, от външни сили. Те са направлявани отвън. Веднъж беше проведено едно изследване, което включваше широка маса от работещи хора. Те били попитани: Защо работите?, Защо ставате сутрин от леглото? 19 от всеки 20 нямали понятие. Ако ги притиснете ще ви кажат: Всеки отива на работа сутрин. И това е причината, те да го правят, защото всеки друг го прави.

Нека се върнем сега на дефиницията ни за успех. Кой успява? Единственият човек, който успява е този, който прогресивно осъществява достоен идеал. Човекът, който заявява: Ще постигна това! И започва да работи за осъщестяването на този идеал. Ще ви кажа кои са успелите хора. Успешна е учителката, която преподава в училище, защото това иска да прави. Успешен е мъжът, който управлява газстанция, защото това е била мечтата му и защото това желае да прави. Успешни са предприемачите, които развиват собствена компания, защото са мечтали за това, и това са искали да постигнат. Успешен е успешният консултант, който иска да е номер 1 и да развива себе си и организацията си, и прави стъпка към тази цел. Успешен е всеки, който преследва целенасочено предварително обмислена цел, но само 1 от всеки 20 го прави. Ето защо днес няма кой знае каква конкуренция, освен ако не я направим сами. Вместо да се съревноваваме, просто трябва да създаваме.

В продължение на 20 години търся ключа, който ще определи, какво би се случило с човека. Исках да знам дали има ключ към узнаването на бъдещето, който да го превърне в обещание. Има ли начин да се гарантира бъдещия успех на човек, ако той знае как да го използва. Има такъв ключ. Питали ли сте се някога: Защо толкова много хора работят усилено и честно, и никога не постигат нищо определено? И защо други изглеждат така сякаш нищо не правят и имат всичко. Сякаш притежават магически допир. Чували сте да казват за някого: Всичко, което докосва се превръща в злато. Забелязали ли сте как този, който има успех, продължава да бъде все по-успешен и от друга страна онзи, който е провал, продължава да се проваля? Разликата е в целите. Някой от нас имат цели, други нямат. Хората с цели успяват, защото знаят накъде са тръгнали. Толкова е просто.

Представете си един кораб, който напуска пристанището. Представете си го с цялостното планиране на треакторията на пътуването. Капитанът и екипажът знаят с прецизност къде отива кораба и колко време ще му отнеме да стигне там. Тук има дефинирана цел. И 9,999 от 10,000 случая корабът ще акостира там, където е трябвало. Сега нека да вземем предвид друг кораб, точно същия като първият, но без екипаж и капитан на него. Нека не му даваме цел, нито предназначено пристанище. Просто стартираме двигателите и го пускаме. Мисля, че ще се съгласите с мен, че ако успее да излезе от пристанището, ще потъне или ще отиде на безлюден остров, изоставен. Не може да стигне доникъде, защото няма цел и напътствие.

Същото е и с човешкия ум. Да вземем например консултантът. Няма никой друг на света, чието бъдеще да е по-светло от това на консултанта. Продаването е най-скъпо платената професия на света, ако сте добри и знаете накъде отивате. Всяка компания има нужда от топ консултанти и ги награждава богато. Граница им е небето, но колко такива ще намерите. Икономиката днес може да се сравни с конвой по военно време. Цялата й структура е забавена, за да поддържа най-слабото място, точно както конвоя използва скоростта, която да позволи на най-бавният кораб да остане в групата.

Ето защо е толкова лесно да си изкараме прехраната днес. Не се изисква определен ум или талант, за да се издържа семейство. Имаме една основа, така наречената сигурност, ако човек търси това. Но всички ние трябва да решим колко над тази плоскост да се целим.

Нека сега се върнем към най-странната тайна на света. Историята, която исках да ви разкажа днес. Защо хората с цели успяват в живота и хората без тях се провалят. Нека ви кажа нещо, което ако наистина разберете, ще промени живота ви веднага. Изведнъж ще откриете, че привличате късмета. Нещата, които искате просто ще идват към вас, и от този момент няма да имате проблемите и тревогите, измъчващата бучка на безпокойство, които може би сте изпитвали. Съмнението и страхът ще останат в миналото. Ето ключът към успеха, както и към провала: Ние се превръщаме в това, което мислим. Нека да го кажа отново: Ние се превръщаме в това, което мислим.

В миналото велики учители и мъдреци, философи и предсказатели са спорели относно различни неща. Но само по този въпрос са били съвършенно и единодушно съгласни: Ние се превръщаме в това, което мислим.

Чуйте какво е казал великият император Марк Аврелий: Животът на човека е това, което той сам мисли за него. Бенджамин Дизраели е заключил: Всичко идва, ако човек само почака. След дълги медитации съм дошъл до заключението, че човешкото същество с предварителна цел трябва да я осъществи и нищо не може да устои на волята, която оправдава справедливото съществуване на нейното осъществяване. Ралф Уолдо Емерсън е написал следното: Човекът е това, за което мисли през целия ден.

Уилям Джеймс е казал: Най-голямото откритие на моето поколение е идеята, че човек може да променя живота си като промени умствената си нагласа. И също, нуждаем се само от хладнокръвно действие сякаш въпросното нещо е истинско и то ще стане непогрешимо истинско. Установявайки връзка с живота ни, ще стане толкова вплетено в навиците и емоциите ни, че интересите ни за него ще се превърнат в онези характеризиращи вярата, казал е и следното: Ако се интересувате достатъчно от определен резултат със сигурност ще го постигнете. Ако искате да бъдете богати, ще забогатеете. Ако искате да сте учени, ще станете. Ако искате да бъдете добри, ще бъдете. И продължава: Само трябва наистина да искате тези неща и единствено тях, а не в същото време да желаете 100 други неосъществими неща също толкова силно. В Библията четем Евангилието на Марк: Ако може да повярва всички неща, в които вярва, са възможни за него.

Старият ми приятел доктор Норман Винсънт Пийл го е казал по следния начин: Това е един от най-страхотните закони на Вселената. Пламенно искам да го бях открил като млад, но ме осени доста по-късно в живота и смятам, че е най-страхотното откритие. Дори моето най-страхотно откритие извън отношението ми с Бог. Този закон накратко гласи: Ако мислите негативно, ще имате негативни резултати. Ако мислиш по позитивен начин, ще получавате положителни резултати. Този прост факт продължава и е в основата на невероятен закон за собствените качества и успеха. В четири думи: Вярвай и ще успееш.

Уилям Шекспир го е казал по следния начин: Съмненията ни са предатели и ни карат да губим доброто, което често можем да спечелим, като не се страхуваме да опитаме. Джордж Бърнард Шоу е написал: Хората винаги винят обстоятелствата, за това което са. Аз не вярвам в обстоятелствата. хората, които идват на този свят са тези, които се изправят и търсят обстоятелствата, които искат и ако не ги намират, сами ги създават.

Доста е ясно, нали? И всеки човек открил това за кратко е помислил, че е първият, който стига до тази истина. Ние се превръщаме в това, което мислим. Очевидно е, че човекът, който мисли за стабилна и достойна цел, ще я постигне, защото ние се превръщаме в това, което мислим. И обратно, човекът, който няма цел, не знае къде отива и чийте емоции са такива на объркване, притеснение, страх или безпокойство, се превръща в това, което мисли. Животът му придобива безпокойство, страх и притеснение. И ако мисли за нищо, се превръща в нищо.

Как работи този принцип? Защо се превръщаме в това, което мислим? Ще ви кажа как работи. За да направя това, искам да ви опиша една ситуация, която е паралел на човешкия ум. Човешкият ум прилича на парче земя. Представете си, че един фермер има парче земя и тя е добра и плодородна. Земята дава на фермера избор да посее каквото пожелае в нея. Земята не се интересува от това, какво е посято. Това зависи изцяло от фермера, помнете че сравняваме човешкия ум със земята на фермера, защото ума, както и земята, не се интересува какво посявате в него. Нека да предположим, че фермерът има две семена в ръката си. Едното е пшеница, а другото е беладона, смъртоносна отрова. Той изкопава две малки дупки и засажда и двете семена. И пшеницата, и отровата. Покрива дупките, полива ги и се грижи за земята. Какво ще стане? Земята неизменно ще даде това, което е засято в нея, както е написано в Библията: Каквото посееш, това ще пожънеш. Помнете, че земята не се интересува, ще произведе отровата, в същото изобилие, както пшеницата. Така че се появяват и двете растения. Едното пшеница, а другото отрова. Човешкият ум е много по-изобилен и невероятен от земята, но действа по същия начин. Не се интересува какво засаждаме, успех или провал. Стабилна, достойна цел или объркване, неразбирателство, страх, безпокойство и т.н. Но това, което засадим, трябва да се върне при нас. Човешкият ум е последният голям не-изследван континент на планетата, той притежава богатства надвишаващи мечтите, ще ни върне всичко, което посеем. Бихте попитали: Ако това е истина, защо хората не използват ума си повече. Мисля, че са измислили отговор на този въпрос. Проблемът е, че умовете ни идват като част от стандартното оборудване по рождение безплатно, а нещата, които са ни дадени безплатно, ние не ценим достатъчно. Нещата, за които даваме пари, ценим високо. Парадоксът е, че точно обратното е истина. Всичко, което е стойностно в живота ни, идва безплатно. Умовете ни, душите ни, телата ни, надеждите ни, мечтите ни, амбициите ни, интелигентността ни, любовта ни към семейството и децата, и приятелите, и родината. Всички тези безценни притежания са безплатни. Но нещата, които ни струват пари са всъщност евтини и могат да бъдат заменени по всяко време. Един добър човек може да е напълно разорен и да забогатее отново, може да го направи няколко пъти. Дори ако домът ни изгори, можем да го построим отново. Но нещата, които сме получили в замяна на нищо, не можем да заменим.

Човешкият ум не е използван, защото го приемаме наготово. Може да свърши всяка задача, която му поставим, но като цяло го използваме за малки неща, а не за големите важни въпроси. Така че решете сега: Какво искате? Посейте целта в ума си, това е най-важното решение, което някога ще направите в живота си. Какво искате да бъдете виден консултант, да блеснете в работата си, да постигнете определени позиции в компанията или общността си, да бъдете богат. Това, което трябва да направите е да посеете това семе в ума си, да се грижите за него, да работите усилено към вашата цел и тя ще стане реалност. Не просто ще стане, а няма начин да не стане. Виждате ли, това е законът, като законите на сър Айзък Нютон за гравитацията. Ако се качите на върха на една сграда и скочите, ще полетите надолу никога нагоре, същото е и с останалите закони на природата. Винаги работят, неумолими са. Помислете за целта си по-спокоен и позитивен начин. Представете си как постигате тази цел. Нашата епоха е наречена фернобитолна, време на язви, нервни сривове и успокоителни, когато медицинските изследвания са ни издигнали на нова платформа на добро здраве и дълголетие. Прекалено много от нас се тревожат и скъсяват живота си, опитвайки се да се справят с нещата по свои малки лични методи без да научим няколко велики закона, които ще се погрижат за всичко вместо нас. Ние довеждаме тези неща при себе си чрез постоянство в начина ни на мислене. Всеки един от нас е сума равна на мислите ни. Ние сме на мястото, на което се намираме понеже то е точно там, където искаме или чувстваме, че заслужаваме да бъдем, независимо дали го признаваме или не. Всеки от нас трябва да се прехранва с плодовете на нашите мисли в бъдеще, защото това което мислите днес и утре, следващия месец и година ще моделира живота ви и предоопредели бъдещето ви. Вие сте ръководени от ума си.

Спомням си веднъж минавах през Източна Аризона забелязах един от онези гигантски багери да бучи с 35 мили в час по пътя с нещо, което приличаше на 30 тона боклук върху него. Невероятно огромна машина и на върха й стоеше малък човечец с ръце на кормилото управлявайки я. Докато си карах по пътя, бях зашеметен от подобието на тази машина с човешкия мозък. Просто си представете, че контролирате такъв голям източник на енергия, ще си позволите ли да скръстите ръце, докато машината отива в канавката или ще държите с двете си ръце здраво волана и ще управлявате силата й към специфична, заслужаваща си цел. Зависи от вас. Вие седите на мястото на шофьора.

Вижте закона, който ни дава успеха, е нож с две остриета. Трябва да контролираме мислите си. Същото правило, което може да отведе хората до успех, богатство, щастие и всичко, за което са мечтали за тях самите и семейството им. Същото това правило може да ги отведе в канавката. Всичко се състои в това как се използва, за добро или за лошо. Това е най-странната тайна на света. Защо казвам, че е странна и защо я наричам тайна? Всъщност изобщо не е тайна. Най-напред е оповестена от някой от първите мъдреци и се повтаря отново и отново в Библията. Но много малко хора са я научили или разбрали. Ето защо е странна и по еднакво странен начин фактически остава тайна.

Вярвам, че ако излезете на главната улица във вашия град и питате всеки човек каква е тайната му на успеха, най-вероятно цял месец няма да срещнете такъв, който да ви отговори. Тази информация е невероятно ценна за нас, ако наистина я осмислим и приложим. Безценна е не само за живота ни, но и за живота на хората около нас, семействата ни, служителите ни, колегите, приятелите ни. Животът трябва да бъде едно вълнуващо приключение. Никога не трябва да е скука. Човек трябва да се раздава изцяло, да бъде жив, трябва да сте доволни, когато се събуждате сутрин. Трябва да работите нещо, което ви харесва, защото го правите добре.

Веднъж чух реч на Гроуф Патерсън, великият покоен редактор на Толедо Дейли Блейт, като привършваше речта си той каза нещо, което никога не съм забравял: Годините ми във вестникарския бизнес са ме убедили в няколко неща. Сред тях е, че хората по принцип са добри и идваме от едно място, за да отидем на друго, така че трябва да направим времето си тук на Земята едно вълшебно приключение. Архитектът на Вселената не е изградил стълба водеща никъде. Най-добрият учител, дърводелецът от равнините на Галилей, ни дава тайната отново и отново. Ако повярваш в нещо, то ще ти се случи.

Обясних ви най-странната тайна на света, както и как работи. Сега нека ви обясня как да докажете огромните възможни ползи в собствения си живот, като приложите тайната в практически тест. Необходимо е да направите един тест за 30 дни. Няма да е лесно, но ако положите усилие и изцяло ще промени живота ви за по-добро.

През 17 век сър Айзък Нютон, английският математик и натур философ, ни е дал естествените закони на физиката, които са еднакво приложими за хората, както и за движенията на телата във Вселената. И един от тези закони гласи: За всяко действие съществува равно противодействие. Казано по-прост начин, както се отнася за вас и мен означава, че не можем да постигнем нищо вместо да платим цената.

Резултатите от 30 дневния експеримент ще бъдат в права пропорционалност на усилията, които сте вложили. За да бъдете лекар трябва да платите цената с дълги години образование. За да бъдете успешни в продажбите и помнете, че всеки от нас успява в живота, дотолкова доколкото има способност да продава, да продава на семейството идеите си, да продава предимствата на добрия и честен живот на децата си и разбира се самата професия на продаване. Но за да успеем да продадем начина си на добър живот трябва да сме готови да платим цената. Каква е цената?

Всъщност е няколко неща: 1. Цената е емоционално и интелектуално да разберем, че буквало се превърщаме в това, което мислим и че трябва да контролираме мислите си, ако желаем да имаме контрол върху живота си. Напълно да разбираме, че колкото посеем, толкова ще пожънем. 2. Да премахнем оковите на съзнанието си и да му позволим да се извиси до степента на божествено предназначение. Осъзнайте, че границите ви са наложени от вас самите и възможностите днес са огромни отвъд вярата. Трябва да се извисите над тесногръдата сприхавост и предразсъдъци. 3. Да използвате целия си кураж, да се накарате да мислите позитивно за проблема си. Да определите ясна и категорична цел за себе си и да позволите на невероятния си ум да мисли да мисли за тази цел от всички възможни ъгли. Да оставите въображението си да действа свободно над много вероятни решения. Да откажете да повярвате, че има достатъчно силни възможности, които да предотвратят постигането на целта. Да действате веднага и решително, когато курса ви е ясен и постоянно да сте наясно с факта, че в този момент стоите насред собствения си акър от диаманти, както го е нарекал Ръсел Колуен. 4. Пестете най-малко по 10% от всичко, което изкарвате. Също помнете, че каквато и да е сегашната ви работа, има страхотни възможности, ако сте склонни да платите цената.

Нека припомним важните точки на цената, която всеки от нас трябва да плати, за да има невероятен живот. Той, разбира се, си струва всяка цена. 1. Мисъл. Ще се превърнеш в това, което мислиш. 2. Въображение. Помни думата въображение и позволи на съзнанието ти да се извиси. 3. Кураж. Концентрирай се върху целата си всеки ден. 4. Спестяване. 10% от това, което печелиш. 5. Действие. Идеите са безполезни, ако не действаме според тях.

Сега ще очертая 30 дневния тест, които искам да направите като имате предвид, че няма какво да загубите, ако направите теста, но може да спечелите всичко. Две неща могат да бъдат казани за всеки човек. 1. Всеки от нас иска нещо. 2. Всеки от нас се страхува от нещо.

През следващите 30 дни следвайте тези стъпки, докато постигнете целта си. Искам да напишете на 1 лист какво желаете най-много. Може да искате да удовоите печалбите си или да направите определена сума пари. Може да искате красив дом, успех в работата, определена житейска позиция, хармония в семейството. Всеки от нас желае нещо. Напишете на един лист точно какво желаете. Опишете само една цел и ясно я дефинирайте. Не е нужно да го показвате на когото и да е било, даже е най-добре да не го показвате на никого. Носете картончето с вас, така че да можете да го гледате по няколко пъти на ден. Мислите за целите си по весел, отпускащ и позитивен начин всяка сутрин, когато станете и веднага ще имате към какво да се стремите, причина да ставате от леглото сутрин, смисъл на живота ви. Поглеждайте картончето всеки ден и преди да си легнете. Докато го гледате помнете, че ще стане това, за което мислите. И тъй като мислите за целта си, ще осъзнаете колко скоро ще я постигнете. Всъщност тя е ваша в момента, в който я напишете и започнете да мислите за нея. Вижте изобилието около вас, което наблюдавате всеки ден на път за работа. Имате право на това изобилие колкото всяко друго същество. То е ваше, ако го поискате.

Сега стигаме до трудната част. Трудна, защото обяснява създаването на чисто нов навик. Новите навици не се формират лесно, но веднъж изградени ще ви преследват до края на живота ви. Спрете да мислите от какво ви е страх. Всеки път щом неприятна или негативна мисъл ви дойде на ум, заменете я с мисловната картина на позитивна и заслужаваща си цел. Ще има моменти, когато ще искате да се откажете. По-лесно е за човек да мисли негативно, отколкото позитивно, за това само 5% успяват. Започнете да мислите за себе си като част от тази група. За 30 дни трябва да поемете контрол над съзнанието си. То ще мисли само за това, което му позволите. През всички 30 дни от този тест правете повече, отколкото трябва. Като допълнение на веселата, позитивна перспектива давайте повече от себе си, отколкото досега. Правете това, знаейки че това, което получавате в живота ще бъде в права пропорционалност на това, което сте дали. От момента, в който си поставите цел и я задействате, вие вече сте се превърнали в успешна личност, вече се намирате в рядката и успешна категория хора, които знаят накъде са тръгнали. От всеки 100 човека вие принадлежите на първите 5. Не се безпокойте прекалено много как ще постигнете целта си. Оставете това изцяло на сила по-висша от вас. Отговорите ще дойдат по своя воля в правилното време. Това, което трябва да знаете, е къде отивате. Запомнете тези думи от притчата на планината и ги помнете добре. Дръжте ги близо до себе си по време на месечния тест. Питай и ще ти бъде дадено. Търси и ще намериш. Почукай и ще ти отворят. Защото всеки, който пита, получава и който търси, намира, и който чука, му отварят. Толкова е невероятно и просто. Ако сте консулстант, раздайте се както никога до преди, но не с трескав маниер, а със спокойна и весела сигурност, че добре отделеното време ще ви донесе изобилието, което искате и заслужавате. Независимо от работата си, вършете е както никога по време на 30 дни и ако сте се фокусирали върху целта си всеки ден, ще се възхитите и учудите на новия живот, който ще сте намерили.

Доротея Бранде, изтъкната писателка и редакторка, открила това за себе си и го описва в книгата Събуди се и живей. Цялата й философия е сведена до думите: Действай така сякаш е невъзможно да се провалиш. Тя е направила собствен тест с искреност и вяра, и целия й живот бил променен от изумителен успех. Сега вие направете своя тест за 30 пълни дни. Не започвайте, докато не сте твърдо решение да издържите до край. Проявете упорство и демонстрирайте вяра. Упоритостта е просто друга дума на вяра. Ако нямате вяра, никога не бихте устояли. Ако се провалите през първите 30 дни, като с това имам предвид да бъдете затрупани от негативни мисли, трябва да започнете наново в продължение на още 30 дни. Постепенно новия ви навик ще се формира, докато видите себе си като член на онова прекрасно малцинство, за което почти нищо не е невъзможно. И не забравяйте картончето си. На едната му страна напишете целта си, каквато и да е тя, на другата страна запишете думите от притчата: Питай и ще ти бъде дадено. Търси и ще намериш. Почукай и ще ти бъде отворено. Защото всеки, който пита, получава.

Нищо велико не е постигнато без вдъхновение. Направете така че през първите 30 дни вашия собствен импулс да е на върха. Преди всичко не се тревожете. Тревогата носи страх, а страхът осакатява и паралелизира. Единственото нещо, което може да ви накара да се тревожите по време на теста, е че се опитвате да постигнете всичко сами. Знайте че това, което трябва да сторите е да държите целта пред вас, всичко останало ще се реши от само себе си. Помнете също да бъдете спокойни и ведри. Не позволявайте на дребни неща да ви ядосат и да ви отклонят от пътя. След като изпълняването на този тест е трудно, някой ще кажат: Защо въобще го правя? Ами, погледнете алтернативата. Никой не иска да се провали. Никой всъщност не желае да е посредствен. На никой не му се живее в страх, безпокойство и безсилие. Следователно помнете, че каквото посеете, това ще пожънете. Ако сеете негативни мисли, животът ви ще се изпълни с негативни неща. Ако сеете позитивни мисли, животът ви ще бъде весел, успешен и позитивен. Постепенно ще има тенденция да забравяте това, което сте научили току-що. Пускайте си този запис често. Напомняйте си какво трябва да направите, за да формирате този нов навик. Събирайте цялото си семейство в равни интервали и слушайте това, което е казано тук.

Повечето хора ще ви кажат, че искат да правят пари без да се съобразяват със закона. Единствените хора, които правят пари, работят в монетен двор, останалите от нас изкарват пари. Това е причината някой хора, който търсят нещо в замяна на нищо да се провалят в живота. Единственият начин да се печелят пари е като дадеш на хората услуги и продукти, от които имат нужда и които са полезни. Обменяме времето и продукта или услугата си с парите на другия човек. Следователно законът гласи: Финансовата ни полза да е право-пропорционална на обслужаването ни. Нашият успех не е резултат от печеленето на пари. Печеленето на пари е резултат от успеха. Успехът е пропорционален на обслужването ни. Повечето хора виждат този закон наобратно. Те си мислят, че си успешен, ако печелиш много пари. Истината е, че можеш да печелиш пари, единствено ако си успешен. Това е като историята с човека, който седял срещу печката и си говорел: Дай ми топлина и след това ще сложа дърво. Колко мъже и жени познавате със същото отношение към живота. Има милиони такива трябва да сложим горивото преди да очакваме топлина. По същия начин трябва да служим на хората преди да очакваме пари. Не се ангажирайте с парите. Служете на хората. Изграждайте. Работете. Мечтайте. Създавайте. Направете това и ще видите, че няма граница за просперитета и изобилието, което ще дойде при вас. Просперитета се основава на взаимен обмен, всеки човек, който допринася за просперитета, трябва да просперира. Понякога наградата няма да идва, директно от онези, които обслужвате, но трябва да дойде при вас отнякъде, защото това е закона. За всяко действие съществува равно противодействие.

Докато трае 30 дневния тест, успехът ви ще бъде измерван от количеството и качеството на обслужване, което отдавате и парите са критерии и мерило за това обслужване. Никой не може да стане богат, ако не обогати първо другите. Няма изключение на това правило. Някога да сте се замисляли, за този критерий. Интересен е. Веднъж разбрал изцяло този закон мислещият човек може да предскаже съдбата си. Ако иска повече, трябва да служи повече на тези, от които получава възнаграждението си. Ако иска по-малко, трябва просто да намали това, което дава. Това е цената, която трябва да платите за това, което искате. Ако вярвате, че можете да се обогатите като заблуждавате околните, ще свършите заблуждавайки единствено себе си. Може да отнеме известно време, но със сигурността, с която дишате това, което сте дали, ще се върне при вас. Не правете грешката да смятате, че можете да предовратите това. Невъзможно е. Може да избягаме от човешките закони за кратко, но има по-велики закони, които не могат да бъдат сломени.

Един известен лекар наскоро описа 6 стъпки, които ще ви помогнат да осъзнаете успеха. Ето ги. 1. Поставете си ясна цел. 2. Престанете да критикувате себе си. 3. Спрете да мислите за всички причини да не можете да бъдете успешни и вместо това мислете за причините, поради които можете. 4. Проследете отношението си назад до детството и открийте къде първо сте придобили идеята, че не може да сте успешни. Ако това е начинът, по който разсъждавате. 5. Променете представата си за себе си като напишете описание на човека, който искате да бъдете. 6. Действайте в роля на успешна личност, в която сте решили да се превърнете. Лекарят написал тези думи е известния психиатър от Западния бряг доктор Дейв Харъл Финт.

Правете това, което експерти още от зората на историята са ви казали да направите. Платете цената като станете човека, който искате да бъдете. Съвсем не е толкоз трудно, колкото да живеете безуспешно. Направете този 30 дневен тест, след което го повторете, след което го повторете отново. Всеки път той ще става по-голяма част от вас, докато се почудите как сте живели по другия начин досега. Живейте по този нов начин и портите на изобилието ще се отворят и ще излеят повече богатства, отколкото някога сте мечтали. Пари? Да. Много пари? Но по-важното е ще притежавате спокойствие. Ще сте част от прекрасното малцинство, което води спокоен, весел, успешен живот. Започнете днес. Нямате какво да губите. Но имате целия си живот да спечелите.

Това е Ърл Найтингейл.
Благодаря ви.



<Най-странната тайна> на български
<Най-странната тайна> на английски

прочети повече ..

работата, за която сме родени.

има книги, които избираш и книги, които те избират. тази беше от вторите. в един студен мрачен ден книгата бе подадена в ръцете ми. и аз я поех. започнах да я чета бавно. зачитах я и я оставях. завърших я преди година, докато живеех на плаваща къща из каналите на Холандия. мястото, времето и състоянието на духа ми бяха в пълен синхрон с редове на Работата, за която сме родени на Ник Уилямс, пътеводител в намирането на призванието и живота, посветен на любовта и благодарността, даването и получаването. колкото повече четях, толкоз повече си записвах. това е само изрязък от записките ми. ..

стр.30
не ходете на работа, за да изкарвате пари, а за да разпръсвате радост.

стр.69
убежденията ни са по-често нeсъзнателни и приличат на стъклени стени - не ги виждаме и узнаваме, че съществуват едва след като сме се сблъскали с тях.

стр.104
това, което търси неразвитият човек, е извън него. това, което търси напредналият човек, е вътре в него.

стр.105
може да се каже, че зад всеки недостиг се крие изобилие. зад всяка мъка има радост. зад всяка болест, цялостност. и точно както музиката се получава от разстоянието между нотите, така и животът ни се създава от пространството между собствените ни мисли, а зад всичко стои същността.

стр.120
да караш другите хора да се чувстват важни и ценени и да помислиш от какво може да имат нужда. опитай се да даваш, а не да получаваш. и виж какво ще се получи.

стр.122
преживяваме работата чрез отношението, с което работим и духа, който влагаме в нея. подобно на костюм или на роля от пиеса, в нея самата няма живот, докато ни й вдъхнем такъв.

стр.132
когато сме в синхрон със самите себе си сме естествени, сме склонни да бъдем щастливи, а когато се разминаваме със себе си, изпитваме нещастие.

стр.138
това, което сме способни да дадем и това, което сме, е едно и също.

стр.141
има 2 неща, които хората желаят по-силно от секса и парите - похвалата и признанието.

стр.149
любовта буквално лекува.

стр.151
сърцето никога няма да ни каже какво трябва и какво е желателно или задължително да правим. то никога няма да ни каже как да спечелим или победим някой друг. това са команди на личността и на егото. сърцето просто ни показва как да бъдем верни на себе си, на своята собствена природа. то никога няма да ни накаже или да ни се ядоса, независимо колко дълго сме го игнорирали, но винаги ще ни казва как да оправим погрешното си мислене и да се върнем на верния път. сърцето ни иска само да регулира, а не да наказва. то се обръща към нас само с любов.

стр.157
бъдете като птичка, която пее сутрин независимо дали някой я слуша или не. чудесно е да се чувстваме ценени от другите, но още по-прекрасно е да ценим себе си за това, че живеем живота, който искаме.

стр.164
за да можем наистина да познаем любовта в живота си, трябва да сме готови да се разкрием напълно пред хората около нас, които държим на 1 ръка разстояние или от които се опитваме да се защитим. а може и да научим, че няма нужда да крием нищо.

стр.200
някога забелязвали ли сте, че когато наистина сте искали нещо, отчаяно сте копнели за него и сте го преследвали, не се го получавали? това е привързаността.

стр.215
колкото повече даваме от себе си, като служите, толкова повече ще получавате, за да можете да давате. давайте заради радостта от споделянето.

стр.227
егото ни казва, че целта е да притежаваме колкото се може повече, но духът ни казва, че ключът е в това да позволим на парите да представляват безкрайния кръговрат на даване и получаване, като бъдат просто проводник.

стр.228
ако искате повече любов, бъдете по-любящи. ако искате повече уважение, отдайте повече уважение. ако искате повече пари, бъдете по-щедри.

стр.241
няма как да вкарваме голове, ако защитаваме само собствената си врата.

стр.265
духът ни не се нуждае от одобрение или позволение. тъй като не познава чувството на страх. страхът и нуждата от одобрение са присъщи единствено на ролите и на погрешните за нас убеждения.

стр.270
докато навършиш 18 години получаваме похвала, подкрепа или насърчение общо около 25000 пъти. докато навършим 18 години търпим и критика, прекъсвани сме, чуваме, че сме глупави и ни се присмиват приблизително 225 000 пъти. т.е съотношението е 9:1

стр.272
интимност произлиза от латинският термин in terme, което означава без страх.

стр.280
най-лесният начин да разберем в какво сме превърнали тъмната си страна е, като се вгледаме в това, което не можем да понасяме в другите. кои качества ви дразнят най-много? кое е качеството, което ясно разпознавате в другите и отричате, че притежавате.

стр.282
като прекараме известно време с добър учител, си тръгваме с мисълта колко велик и свят е той. а когато прекараме известно време с наистина велик учител, си тръгваме с убеждението колко свети и прекрасни сме самите ние и всички хора. великите учители просто ни напомнят онова, което сме забравили.

стр.317
истинското служене означава да получаваме и да приемаме дарбите от духа си и да сме готови да получаваме повече, за да можем да споделяме и да даваме повече. даването и получаването са едно и също нещо и всички познаваме чувството на удовлетвореност, когато сме дали най-доброто от себе си.

стр.323
служенето не е проява на лукс, когато вече сме успели, а пътят към истинския успех.

стр.327
през живота си сме давали по-скоро условно, с идеята да контролираме или да получим нещо в замяна. номерът е да се научим да го правим, без да имаме очаквания. защото, ако очакваме да получим нещо обратно, означава, че сме привързани към резултата, с което блокираме безпрепятствения поток на даването и получаването. парадоксът е, че когато не очакваме нищо в замяна, получаваме много, защото, като не се нуждаем от нищо, не сме обвързани и с резултатите.

стр.328
осъзнавам, че не мога да бъда наранен, когато давам, освен ако не се опитвам да получа нещо в замяна. така постеппно стигам до етапа, в който давам просто заради радостта от даването и се опитвам да имам все по-малка нужда от одобрение и похвала.

стр.337
играем роля, за да докажем колко сме ценни, което всъщност прикрива дълбокото ни вярване, че не сме достатъчно ценни. затова даваме, за да получим. обикновено играем роли, защото изпитваме чувство за малоценност или за превъзходство.

стр.338
обикновено възприемаме даването като някакво действие или нещо материално. някои от най-ценните неща, които можем да дадем обаче, са времето, вниманието или присъствието си.

стр.339
може да ни се струва, че действията ни са като капка в морето, но и самото море в съставено от милиони капки, както и любовта се състои от милионите добри дела, които ние всички можем да правим. любовта е експоненциална. дарбите ни се умножават и разпространяват като вълнички в морето.

стр.359
изразходваме толкова много време и енергия в опити да избегнем това, от което ни е страх, а когато се изправим срещу него, му се наслаждаваме и разбираме, че години наред сме се лишавали от радостта и удоволствието на това преживяване.

стр.361
една поговорка гласи, че единственият начин да бъдем в безопасност е никога да не изпитваме сигурност.

стр.363
единственото по-лошо нещо от това да изпитваме чувства, е да не ги изпитваме, да ги потискаме или отричаме.

стр.365
в сърцевината на всеки проблем битува вярването, че той ще ни даде нещо, което можем да загубим, ако се освободим от проблема, така че в основата му е страхът от загубата.

стр.371
обикновено промяната се случва в резултат на една от двете мотивации: вдъхновение или отчаяние.

стр.384
най-важното е да не забравяме да се наслаждаваме на всеки етап от пътя, по който вървим, във всеки един миг, и да усещаме 'уханието на розите'.

стр.385
несигурността е огромен дар от живота. ако постоянно изпитвахме сигурност, щяхме да бъдем лишени от радостта на новите открития и нямаше да гледаме с интерес в бъдещето, защото щяхме да знаем пред какво сме изправени.

стр.389
един от начините, по които наистина можем да си помогнем да се променим, е като позволим на съзнанието си да си почине.

стр.456
когато правите това, което винаги сме правили, получаваме това, което винаги сме получавали.

стр.505
успехът не e нещо, което постигаме, той е това, което сме.

прочети повече ..