Как да преживея раздялата?
На всеки му се е случвало (да се разделя) и не е лесно, но такъв е живота. Докато преживявах една от разделите в моя живот, открих тези въпроси и отговори. Не знам кой е автора, но всичко казано е толкова близко до всеки от нас. Искам да го споделя!
.......................................
Гениален пълководец е онзи,
който може с мирни средства да избегне войната.
Най-напред трябва да уточня, че няма такова понятие като ‘лош човек’. Има само лоши съчетания от хора. За съжаление понякога и ние ставаме част от такива съчетания. И понякога го осъзнаваме твърде късно.
Какво е раздялата?
Раздялата представлява загуба. Загубата на близък човек, любима вещ или жадувана перспектива. Когато загубя нещо, което съм превърнал в част от себе си, болката е изключително остра и осезаемо физическа. Сякаш с остър нож са отрязали ръката ми. Трудно е да се разделя дори с непотребни вещи, които са ми скъпи, само защото съм свикнал с присъствието им. Хиляди пъти по-трудно е да откъсна от себе си обичан човек, с когото са свързани най-красивите ми и щастливи преживявания.
Всеки ден преживявам раздяла. Някои раздели са ежедневни и незабележими. Когато изхвърлям празната кутия от цигари, аз се разделям с нея завинаги. Тя вече е празна, няма никаква стойност и веднага след това си купувам нова, пълна и изобщо забравям за старата. Тя няма никакво значение за мен. След десет секунди вече не помня нищо за нея. Когато изхвърлям изхабени дрехи, вече изпитвам различими чувства. Пред очите ми минават спомени как съм ги купил, къде съм ги носил, кога съм ги обличал. Изпитвам лека тъга, но съм напълно спокоен, защото дрехите се сменят сравнително често, а и имам десетки различни. Когато се разделям с приятел, който заминава на дълъг път, вече емоциите са значително по-силни от разума и болката е реална. Макар да знам, че след месеци или години пак ще го видя, той е станал малка част от мен и знам, че тази част ще потъне в забвение за известно време. А във времето, в което се разделям с любимия човек, не мога нито да мисля, нито да знам какво ще правя сега. Тогава силната физическа и емоционална разруха взима връх над всичко и ме оставя парализиран за дълго време. Раздялата е страдание. Страданието е познание. С всяка раздяла ставам все по-зрял. От тук насетне ще говоря само за раздялата с любимия човек.
На кого се случва?
Случва се на всекиго. Имам приятели, които завършиха по 5 или 6 дълготрайни връзки с раздяла. Аз самият съм се разделял 2 пъти. Сред най-близките ми стотина души все още има 3 двойки, които са заедно от над 10 години. Младите хора се разделят много по-често и по-болезнено от зрелите.
Колко често се случва?
Всеки човек има индивидуални качества. При мен раздялата се случи на 2 пъти през 4-5 години. На теб може да случи по-скоро или пък никога. Това до голяма степен зависи от теб и човека до теб, а понякога обстоятелствата са решаващи. Така или иначе знаците, които предсказват една раздяла трудно се разпознават, ако не си подготвен.
Защо се случи на мен?
В това няма логика. Днес се случва с мен, утре ще се случи с най-добрия ми приятел, точно този, от когото най-малко съм очаквал. Това, че преживявам раздяла, не ме прави по-несъвършен и по-различен от другите. Напротив: доказва, че съм най-нормален човек.
Можеше ли да не се случи?
Да. Ако умея да виждам признаците, ще разбера, че раздялата наближава. Страстта, която влагам във връзката си, не може да се поддържа без да се полагат усилия. Понякога това изморява. Понякога ежедневната инерция взима връх над страстта и това става незабелязано. Когато се боря за една връзка, напрягам всичките си сили. Не е възможно непрекъснато да го правя. Започвам да отслабвам силите си и да си давам почивки, в любовта се появяват празнини и те постепенно стават все по-големи. Огънят може и да се поддържа умерен, защото големият пожар изхабява запасите от страст много по-бързо. Но, без да наливам масло, огън не става. Ако допусна близкият човек да се превърне в част от мебелировката, връзката е обречена.
Фатално ли е?
Не. Фатална е само смъртта. Това, което не ме убива, ме прави по-силен. Колкото и дълбока и красива да е била една връзка, раздялата вече се е случила. От тук насетне пред мен стоят само 2 задачи: да се възстановя и да запазя всичко ценно, което ми е дала току-що отишлата си любов.
Ще оцелея ли?
Да. Най-напред ще открия каква неподозирана сила имам в себе си. Разбира се, че ще е трудно. Много по-трудно, отколкото очаквам. Ще има дори моменти, в които ще се питам дали си струва. Да, струва си. Раздялата е болезнено изживяване, но макар и бавно, болката отшумява и на нейно място, също така бавно, се настанява щастието. Точно както след всяка зима идва пролет и след всеки залез има изгрев.
Защо ме боли?
Любимият човек е най-близкото същество. С него съм споделял най-съкровените си желания и очаквания. В него съм намирал най-голяма опора и съм изпитвал най-силната вяра. Изведнъж всичко това рухва. Неочаквано и обикновено не по най-красивия начин. Може и да се чувствам излъган, измамен, опетнен, омърсен. В това няма нищо нередно. Единственият начин да преодолея болката, е да й се отдам. Страданието не е срамно нещо. Човек, който страда, е достоен за уважение.
Другият ми липсва!
До съвсем скоро огромната част от живота ми е била изпълнена със смисъл, който сега липсва. Изведнъж съм се озовал насаме със себе си и с огромна дупка време. Съвсем естествено е желанието ми да се върна към предишното състояние. Това трае дълго. Колкото по-бързо осъзная, че връзката е приключила, толкова по-лесно ще преодолея липсата.
Колко ще продължи?
Колкото по-дълбока и щастлива е била една връзка, толкова по-дълго трае болката от раздялата. Няма да задържам страданието в себе си. Няма да се крия от самия себе си. Ще страдам на воля, защото докато не изтече и последната сълза, причинена от раздялата, болката ще продължи да ме разяжда. Няма срокове, но страданието рядко продължава и половината от продължителността на самата връзка.
Как да се държа пред приятелите?
Ще се държа откровено. Не, за да парадирам с болката си. Не, за да търся съжалението и състраданието на околните. Няма нищо нередно в страданието. То ме изгражда наново и ме прави по-зрял. И ще помня: раздялата не означава, че съм недостоен за любов. Ще търся опора в старите приятели и никога в родителите си. Не се иска от мен да съм силен точно сега. Напротив, ще бъда слаб и няма да се правя на велик, защото лъжа само себе си.
Мога ли да превъзмогна липсата?
Да. След раздялата ми се струва, че такава непоносима болка и липса никога няма да изчезне. В началото ще ми е трудно и ще ми изглежда невъзможно. Но в живота има много други неща освен изчезналата любов. Те изглеждат дребни и незначителни, но това са моите сламки сега, ще се хвана се за тях и няма да се удавя.
Редно ли е да страдам?
Раздялата сама по себе си е страдание и болка. Това, което не е редно, е да се прикривам и да си придавам излишна сила.
Срамно ли е да страдам?
Както не е срамно да бъда щастлив, така не е и срамно да бъда нещастен. Не е срамно да съм изоставен, не е срамно да съм отхвърлен. Срамно е само да се правя, че няма нищо и да тая болката в себе си, усмихвайки се нелепо, за да не притеснявам околните.
Какво да правя, за да не страдам?
Единственият начин да спра да страдам е да изстрадам болката докрай.
Времето лекува ли?
Времето е най-верният ми съюзник сега. Най-болезнено е самото осъзнаване на раздялата. Оттам насетне с всеки минал ден болката намалява и наново се отварям за щастието. Колкото и бавно да се случва това, каквито и усилия да полагам, трябва да мине време, за да заличи лошите спомени и силната болка.
Кой е виновен?
И двамата поравно. Другият си тръгна, но дори и да не съм го прогонил аз, нали го оставих да си отиде, сякаш това се случва на кино или на някой друг. Със сигурност обаче да го обвинявам е по-лесно и по-леко в началото. Дори е за препоръчване, за да мога да оцелея и да се възстановя. Когато стана отново силен, мога да му простя всичко и да бъда честен със себе си. Защо не се запитам кой беше виновен за щастливите мигове заедно? И двамата поравно. Както и при раздялата. И не си мисля, че него не го боли. Боли го със сигурност.
Какво не направих?
Каквото и да съм пропуснал да направя, за да предотвратя раздялата, вече е късно. Впоследствие ще видя всички свои пропуски, но няма да се укорявам, ще си извлека поуки и няма да съжалявам за нищо.
Какво направих?
За раздялата няма конкретна причина. Не може едно събитие, колкото и значимо да е то, да отблъсне любимия човек. Неща като лъжа, изневяра, скандал или пиянска вечер могат да бъдат само поводи натрупаната през времето енергия да се отприщи. Най-важното, независимо какво правя, любимият човек може да вижда в него предимно лошото или предимно доброто, в зависимост от това дали вече е решил да се разделим или напротив.
Мрази ли ме?
Не. Ако демонстрира омраза, зная, че това е фалшиво. Дори и да не ме е обичал дълбоко и отдадено, както в мен, така и в него в крайна сметка остават само хубавите спомени. Понякога може да ми се струва, че ме мрази, но истината е, че у него винаги ще остане частица топлина от щастието, което сме изпитвали заедно.
Защо не ми каза по-рано?
Темата за раздялата е много трудна за споделяне и винаги се избягва до последно. Почти никой не е склонен да предупреди любимия си, че нещо не е наред във връзката. Дори и тези, които се осмеляват да го сторят, не винаги избират подходящия тон. Но истина е, че когато в една връзка има диалог, много недоразумения се пресичат още в зародиш, преди да са се превърнали в крупни проблеми.
Свободата ли е по-важна?
Ако гледам на връзката като на задължение или ограничение, раздялата е предопределена. Няма по-свободен човек от влюбения. Любовта наистина освобождава, разкрепостява, дава сила и воля за всичко. Да се изтъква необходимостта от свобода като причина за раздялата, е само оправдание и прикриване на сериозните причини.
Какво да правя след раздялата?
Раздялата поражда силна загуба на доверие и надежда. Изведнъж всичко около мен губи смисъл и значение. Иска ми се да променя обстановката, да се преселя другаде или поне да се захвана с нови неща, които ще ми помогнат да преживея болката.
Как да живея без другия?
Както дойде. Не мога да се напрягам да измислям стратегии, защото съм поразен от страдание и защото каквото и да реша, ще е силно повлияно от емоциите ми, а сега не мога да си позволя да правя грешки, които още повече ще ме задълбаят. Така или иначе ще трябва да живея без другия, ще правя просто това, ще живея.
Да пътувам?
Да. Пътуването внася много нови впечатления и настроения. Пътуването не е само разсейване, а себеопознаване.
Да работя?
Макар да нямам никакво настроение да работя, ежедневните задължения ме връщат към реалността и ми дават усещането, че поне с нещо сега съм полезен. Намирането на нова работа няма да е лесно, но новите предизвикателства ще отклоняват вниманието ми и ще ми помагат да забравя болката.
Да търся ли нова връзка?
Може би трябва да се доверя на мъдростта ‘клин клин избива’. Но в момента ми е много трудно да си събера съзнанието за нова връзка. Все едно, току-що превързал раните си от изгаряне, да търся нов огън. Но ако ми се удаде случай, не бих пропуснал новата любов , с нейна помощ по-лесно ще превъзмогна болката. Новата връзка може и да е само жертвено агне, но може и да се окаже по-силна от току-що изгубената.
Да се опитвам ли да го върна?
Не. Вече си изясних този въпрос.
Да променя ли външността си?
Точно сега ми се иска да променя всичко, което ми напомня за изгубеното щастие. Най-лесно е да променя външността си. От това няма голяма полза, но е добър знак, че се опитвам да преодолея болката. Подстригването на косата, смяната на стила на обличане, поставянето на обеци или татуировки са първите неща, които ми хрумват. Някои от тях ще направя още днес, за други ще си помисля.
Да променя ли жилището?
Да. Всичко в старото ми жилище напомня за него – стените, прозореца, гледката, звуците. При първа възможност ще се преместя другаде, за да започна на чисто. Това ще ми помогне. Ако остана на старото място, спомените и болката ще имат много повече причини да се появяват.
Да отида другаде?
Не. Това, че съм загубил един скъп човек не означава, че трябва да загубя всичките си приятели изведнъж, отивайки в друг град или държава. Не съм чак толкова силен, че да започна всичко съвсем отначало, без никакви опорни точки.
Да се самоубия?
Категорично Не. Самоубийството не е желание да залича себе си, а желание да залича света, който ми причинява болка. Но освен страданието в момента, има и толкова красиви и приятни неща, които ме очакват, че дори не си и помислям за самоубийство.
Надеждата?
Не мога заради една раздяла, била тя и раздялата на живота ми, да изгубя надежда за живота си въобще. Трябва да съхраня надеждата си, че пред мен стоят щастливи събития, нови емоции и неочаквани красиви моменти. Надявам се, че отсега насетне хубавото в моя живот предстои.
Прошката?
Смятам, че докато не оневиня другия, докато не му простя всичко, няма да мога да се отърва от болката. Ще напрегна силите си, за да простя всичко от дъното на душата си, защото само така ще мога да продължа на чисто.
Вярата?
Ще запазя вярата си. Вярата в доброто, в любовта и в щастието. Само ако силно вярвам в тях, те съществуват. Изгубя ли вярата си сега, никога няма да мога да изпитам любов и щастие отново.
Любовта?
Любовта се появява и изчезва по неведоми пътища. Пресреща ме неочаквано, изпълва живота ми със смисъл и радост, държи ме на гребена на вълната. А сетне изчезва без предупреждение, оставяйки ме унищожен и съсипан. Но само любовта може отново да ме издигне на крака и да възроди щастието у мен.
Как да се държа с другия?
Както дойде. Няма да се насилвам да го отблъсквам с всички средства, нито ще се насилвам да го привличам обратно към себе си. Ще се държа естествено – без да влагам стратегии в поведението си, без да се прикривам. И няма да го мразя, защото очевидно и за двама ни е по-добре да се разделим.
Да останем ли приятели?
Да. Ако можем да запазим известни добри отношения, в това няма нищо лошо. Все пак аз съм бил посветил сърцето, душата и живота си на този човек. Сега мога да му даря поне приятелството си. Стига така да се чувствам.
Да го допусна ли обратно?
Който ме е предал веднъж, ще го стори повторно. Да се опитвам да възвърна предишното щастие, е наивно. Колкото по-бързо се откажа от идеята за втори опит, толкова повече болка ще си спестя. Дори и да се разкъсвам от желание да се върна обратно, ще мобилизирам всичките си сили и няма да се изкушавам. Ще срежа с нож миналото и ще гледам само напред.
Всяко зло за добро?
Народната мъдрост е красиво формулирана. Единственият начин да се науча да се боря с неочакваните трудности, е те да ми случват. С всяка преживяна болка ставам все по-силен и по-зрял. Цената е висока, но ако това не се беше случило, можех да остана сляп за много важни неща в живота. Оттук насетне ще преодолея болката, ще си извадя поуки и в следващата връзка ще влагам повече усилия. За да изпитам по-дълбока любов и по-пълно щастие. И за да не допусна дребните различия да прераснат в сериозни проблеми, които да доведат до раздяла.
И отново ще обичам!
.......................................
Гениален пълководец е онзи,
който може с мирни средства да избегне войната.
Най-напред трябва да уточня, че няма такова понятие като ‘лош човек’. Има само лоши съчетания от хора. За съжаление понякога и ние ставаме част от такива съчетания. И понякога го осъзнаваме твърде късно.
Какво е раздялата?
Раздялата представлява загуба. Загубата на близък човек, любима вещ или жадувана перспектива. Когато загубя нещо, което съм превърнал в част от себе си, болката е изключително остра и осезаемо физическа. Сякаш с остър нож са отрязали ръката ми. Трудно е да се разделя дори с непотребни вещи, които са ми скъпи, само защото съм свикнал с присъствието им. Хиляди пъти по-трудно е да откъсна от себе си обичан човек, с когото са свързани най-красивите ми и щастливи преживявания.
Всеки ден преживявам раздяла. Някои раздели са ежедневни и незабележими. Когато изхвърлям празната кутия от цигари, аз се разделям с нея завинаги. Тя вече е празна, няма никаква стойност и веднага след това си купувам нова, пълна и изобщо забравям за старата. Тя няма никакво значение за мен. След десет секунди вече не помня нищо за нея. Когато изхвърлям изхабени дрехи, вече изпитвам различими чувства. Пред очите ми минават спомени как съм ги купил, къде съм ги носил, кога съм ги обличал. Изпитвам лека тъга, но съм напълно спокоен, защото дрехите се сменят сравнително често, а и имам десетки различни. Когато се разделям с приятел, който заминава на дълъг път, вече емоциите са значително по-силни от разума и болката е реална. Макар да знам, че след месеци или години пак ще го видя, той е станал малка част от мен и знам, че тази част ще потъне в забвение за известно време. А във времето, в което се разделям с любимия човек, не мога нито да мисля, нито да знам какво ще правя сега. Тогава силната физическа и емоционална разруха взима връх над всичко и ме оставя парализиран за дълго време. Раздялата е страдание. Страданието е познание. С всяка раздяла ставам все по-зрял. От тук насетне ще говоря само за раздялата с любимия човек.
На кого се случва?
Случва се на всекиго. Имам приятели, които завършиха по 5 или 6 дълготрайни връзки с раздяла. Аз самият съм се разделял 2 пъти. Сред най-близките ми стотина души все още има 3 двойки, които са заедно от над 10 години. Младите хора се разделят много по-често и по-болезнено от зрелите.
Колко често се случва?
Всеки човек има индивидуални качества. При мен раздялата се случи на 2 пъти през 4-5 години. На теб може да случи по-скоро или пък никога. Това до голяма степен зависи от теб и човека до теб, а понякога обстоятелствата са решаващи. Така или иначе знаците, които предсказват една раздяла трудно се разпознават, ако не си подготвен.
Защо се случи на мен?
В това няма логика. Днес се случва с мен, утре ще се случи с най-добрия ми приятел, точно този, от когото най-малко съм очаквал. Това, че преживявам раздяла, не ме прави по-несъвършен и по-различен от другите. Напротив: доказва, че съм най-нормален човек.
Можеше ли да не се случи?
Да. Ако умея да виждам признаците, ще разбера, че раздялата наближава. Страстта, която влагам във връзката си, не може да се поддържа без да се полагат усилия. Понякога това изморява. Понякога ежедневната инерция взима връх над страстта и това става незабелязано. Когато се боря за една връзка, напрягам всичките си сили. Не е възможно непрекъснато да го правя. Започвам да отслабвам силите си и да си давам почивки, в любовта се появяват празнини и те постепенно стават все по-големи. Огънят може и да се поддържа умерен, защото големият пожар изхабява запасите от страст много по-бързо. Но, без да наливам масло, огън не става. Ако допусна близкият човек да се превърне в част от мебелировката, връзката е обречена.
Фатално ли е?
Не. Фатална е само смъртта. Това, което не ме убива, ме прави по-силен. Колкото и дълбока и красива да е била една връзка, раздялата вече се е случила. От тук насетне пред мен стоят само 2 задачи: да се възстановя и да запазя всичко ценно, което ми е дала току-що отишлата си любов.
Ще оцелея ли?
Да. Най-напред ще открия каква неподозирана сила имам в себе си. Разбира се, че ще е трудно. Много по-трудно, отколкото очаквам. Ще има дори моменти, в които ще се питам дали си струва. Да, струва си. Раздялата е болезнено изживяване, но макар и бавно, болката отшумява и на нейно място, също така бавно, се настанява щастието. Точно както след всяка зима идва пролет и след всеки залез има изгрев.
Защо ме боли?
Любимият човек е най-близкото същество. С него съм споделял най-съкровените си желания и очаквания. В него съм намирал най-голяма опора и съм изпитвал най-силната вяра. Изведнъж всичко това рухва. Неочаквано и обикновено не по най-красивия начин. Може и да се чувствам излъган, измамен, опетнен, омърсен. В това няма нищо нередно. Единственият начин да преодолея болката, е да й се отдам. Страданието не е срамно нещо. Човек, който страда, е достоен за уважение.
Другият ми липсва!
До съвсем скоро огромната част от живота ми е била изпълнена със смисъл, който сега липсва. Изведнъж съм се озовал насаме със себе си и с огромна дупка време. Съвсем естествено е желанието ми да се върна към предишното състояние. Това трае дълго. Колкото по-бързо осъзная, че връзката е приключила, толкова по-лесно ще преодолея липсата.
Колко ще продължи?
Колкото по-дълбока и щастлива е била една връзка, толкова по-дълго трае болката от раздялата. Няма да задържам страданието в себе си. Няма да се крия от самия себе си. Ще страдам на воля, защото докато не изтече и последната сълза, причинена от раздялата, болката ще продължи да ме разяжда. Няма срокове, но страданието рядко продължава и половината от продължителността на самата връзка.
Как да се държа пред приятелите?
Ще се държа откровено. Не, за да парадирам с болката си. Не, за да търся съжалението и състраданието на околните. Няма нищо нередно в страданието. То ме изгражда наново и ме прави по-зрял. И ще помня: раздялата не означава, че съм недостоен за любов. Ще търся опора в старите приятели и никога в родителите си. Не се иска от мен да съм силен точно сега. Напротив, ще бъда слаб и няма да се правя на велик, защото лъжа само себе си.
Мога ли да превъзмогна липсата?
Да. След раздялата ми се струва, че такава непоносима болка и липса никога няма да изчезне. В началото ще ми е трудно и ще ми изглежда невъзможно. Но в живота има много други неща освен изчезналата любов. Те изглеждат дребни и незначителни, но това са моите сламки сега, ще се хвана се за тях и няма да се удавя.
Редно ли е да страдам?
Раздялата сама по себе си е страдание и болка. Това, което не е редно, е да се прикривам и да си придавам излишна сила.
Срамно ли е да страдам?
Както не е срамно да бъда щастлив, така не е и срамно да бъда нещастен. Не е срамно да съм изоставен, не е срамно да съм отхвърлен. Срамно е само да се правя, че няма нищо и да тая болката в себе си, усмихвайки се нелепо, за да не притеснявам околните.
Какво да правя, за да не страдам?
Единственият начин да спра да страдам е да изстрадам болката докрай.
Времето лекува ли?
Времето е най-верният ми съюзник сега. Най-болезнено е самото осъзнаване на раздялата. Оттам насетне с всеки минал ден болката намалява и наново се отварям за щастието. Колкото и бавно да се случва това, каквито и усилия да полагам, трябва да мине време, за да заличи лошите спомени и силната болка.
Кой е виновен?
И двамата поравно. Другият си тръгна, но дори и да не съм го прогонил аз, нали го оставих да си отиде, сякаш това се случва на кино или на някой друг. Със сигурност обаче да го обвинявам е по-лесно и по-леко в началото. Дори е за препоръчване, за да мога да оцелея и да се възстановя. Когато стана отново силен, мога да му простя всичко и да бъда честен със себе си. Защо не се запитам кой беше виновен за щастливите мигове заедно? И двамата поравно. Както и при раздялата. И не си мисля, че него не го боли. Боли го със сигурност.
Какво не направих?
Каквото и да съм пропуснал да направя, за да предотвратя раздялата, вече е късно. Впоследствие ще видя всички свои пропуски, но няма да се укорявам, ще си извлека поуки и няма да съжалявам за нищо.
Какво направих?
За раздялата няма конкретна причина. Не може едно събитие, колкото и значимо да е то, да отблъсне любимия човек. Неща като лъжа, изневяра, скандал или пиянска вечер могат да бъдат само поводи натрупаната през времето енергия да се отприщи. Най-важното, независимо какво правя, любимият човек може да вижда в него предимно лошото или предимно доброто, в зависимост от това дали вече е решил да се разделим или напротив.
Мрази ли ме?
Не. Ако демонстрира омраза, зная, че това е фалшиво. Дори и да не ме е обичал дълбоко и отдадено, както в мен, така и в него в крайна сметка остават само хубавите спомени. Понякога може да ми се струва, че ме мрази, но истината е, че у него винаги ще остане частица топлина от щастието, което сме изпитвали заедно.
Защо не ми каза по-рано?
Темата за раздялата е много трудна за споделяне и винаги се избягва до последно. Почти никой не е склонен да предупреди любимия си, че нещо не е наред във връзката. Дори и тези, които се осмеляват да го сторят, не винаги избират подходящия тон. Но истина е, че когато в една връзка има диалог, много недоразумения се пресичат още в зародиш, преди да са се превърнали в крупни проблеми.
Свободата ли е по-важна?
Ако гледам на връзката като на задължение или ограничение, раздялата е предопределена. Няма по-свободен човек от влюбения. Любовта наистина освобождава, разкрепостява, дава сила и воля за всичко. Да се изтъква необходимостта от свобода като причина за раздялата, е само оправдание и прикриване на сериозните причини.
Какво да правя след раздялата?
Раздялата поражда силна загуба на доверие и надежда. Изведнъж всичко около мен губи смисъл и значение. Иска ми се да променя обстановката, да се преселя другаде или поне да се захвана с нови неща, които ще ми помогнат да преживея болката.
Как да живея без другия?
Както дойде. Не мога да се напрягам да измислям стратегии, защото съм поразен от страдание и защото каквото и да реша, ще е силно повлияно от емоциите ми, а сега не мога да си позволя да правя грешки, които още повече ще ме задълбаят. Така или иначе ще трябва да живея без другия, ще правя просто това, ще живея.
Да пътувам?
Да. Пътуването внася много нови впечатления и настроения. Пътуването не е само разсейване, а себеопознаване.
Да работя?
Макар да нямам никакво настроение да работя, ежедневните задължения ме връщат към реалността и ми дават усещането, че поне с нещо сега съм полезен. Намирането на нова работа няма да е лесно, но новите предизвикателства ще отклоняват вниманието ми и ще ми помагат да забравя болката.
Да търся ли нова връзка?
Може би трябва да се доверя на мъдростта ‘клин клин избива’. Но в момента ми е много трудно да си събера съзнанието за нова връзка. Все едно, току-що превързал раните си от изгаряне, да търся нов огън. Но ако ми се удаде случай, не бих пропуснал новата любов , с нейна помощ по-лесно ще превъзмогна болката. Новата връзка може и да е само жертвено агне, но може и да се окаже по-силна от току-що изгубената.
Да се опитвам ли да го върна?
Не. Вече си изясних този въпрос.
Да променя ли външността си?
Точно сега ми се иска да променя всичко, което ми напомня за изгубеното щастие. Най-лесно е да променя външността си. От това няма голяма полза, но е добър знак, че се опитвам да преодолея болката. Подстригването на косата, смяната на стила на обличане, поставянето на обеци или татуировки са първите неща, които ми хрумват. Някои от тях ще направя още днес, за други ще си помисля.
Да променя ли жилището?
Да. Всичко в старото ми жилище напомня за него – стените, прозореца, гледката, звуците. При първа възможност ще се преместя другаде, за да започна на чисто. Това ще ми помогне. Ако остана на старото място, спомените и болката ще имат много повече причини да се появяват.
Да отида другаде?
Не. Това, че съм загубил един скъп човек не означава, че трябва да загубя всичките си приятели изведнъж, отивайки в друг град или държава. Не съм чак толкова силен, че да започна всичко съвсем отначало, без никакви опорни точки.
Да се самоубия?
Категорично Не. Самоубийството не е желание да залича себе си, а желание да залича света, който ми причинява болка. Но освен страданието в момента, има и толкова красиви и приятни неща, които ме очакват, че дори не си и помислям за самоубийство.
Надеждата?
Не мога заради една раздяла, била тя и раздялата на живота ми, да изгубя надежда за живота си въобще. Трябва да съхраня надеждата си, че пред мен стоят щастливи събития, нови емоции и неочаквани красиви моменти. Надявам се, че отсега насетне хубавото в моя живот предстои.
Прошката?
Смятам, че докато не оневиня другия, докато не му простя всичко, няма да мога да се отърва от болката. Ще напрегна силите си, за да простя всичко от дъното на душата си, защото само така ще мога да продължа на чисто.
Вярата?
Ще запазя вярата си. Вярата в доброто, в любовта и в щастието. Само ако силно вярвам в тях, те съществуват. Изгубя ли вярата си сега, никога няма да мога да изпитам любов и щастие отново.
Любовта?
Любовта се появява и изчезва по неведоми пътища. Пресреща ме неочаквано, изпълва живота ми със смисъл и радост, държи ме на гребена на вълната. А сетне изчезва без предупреждение, оставяйки ме унищожен и съсипан. Но само любовта може отново да ме издигне на крака и да възроди щастието у мен.
Как да се държа с другия?
Както дойде. Няма да се насилвам да го отблъсквам с всички средства, нито ще се насилвам да го привличам обратно към себе си. Ще се държа естествено – без да влагам стратегии в поведението си, без да се прикривам. И няма да го мразя, защото очевидно и за двама ни е по-добре да се разделим.
Да останем ли приятели?
Да. Ако можем да запазим известни добри отношения, в това няма нищо лошо. Все пак аз съм бил посветил сърцето, душата и живота си на този човек. Сега мога да му даря поне приятелството си. Стига така да се чувствам.
Да го допусна ли обратно?
Който ме е предал веднъж, ще го стори повторно. Да се опитвам да възвърна предишното щастие, е наивно. Колкото по-бързо се откажа от идеята за втори опит, толкова повече болка ще си спестя. Дори и да се разкъсвам от желание да се върна обратно, ще мобилизирам всичките си сили и няма да се изкушавам. Ще срежа с нож миналото и ще гледам само напред.
Всяко зло за добро?
Народната мъдрост е красиво формулирана. Единственият начин да се науча да се боря с неочакваните трудности, е те да ми случват. С всяка преживяна болка ставам все по-силен и по-зрял. Цената е висока, но ако това не се беше случило, можех да остана сляп за много важни неща в живота. Оттук насетне ще преодолея болката, ще си извадя поуки и в следващата връзка ще влагам повече усилия. За да изпитам по-дълбока любов и по-пълно щастие. И за да не допусна дребните различия да прераснат в сериозни проблеми, които да доведат до раздяла.
И отново ще обичам!
71 коментарa :
Благодаря за тази статия.
Прекрасна е!
браво статията е страхотна,наистина ми вдъхна мн кураж.благодаря
супер е, много точно написано, макар че дали болката изчезва въобще някога?!
Чудесно написана статия. Отговаря на всичко, което преживявам в момента след 4 г.връзка в която дадох всичко. Мисля, че написаното много ще ми помогне да преодолея болката която ме изгаря.
В момента съм точно в такъв период! Благодаря ти, който и да си, защото това ми ПОМАГА МНОГО!
blagodarq,za vsi4ko napisano tuk.Sega otnovo imam sili da prodalja da jiveq jivota si makari sama....
Благодаря, в този момент ми беше необходимо да порчета това!
Благодаря наистина, които и да си ти мисля да гледам напред и да се държа като добър приятел с момичето което беше до мен.
imax nyjda to4no ot tova Blagodarq
Мъдро,точно и правилно.Когато човек падне и си удари коленете-боли,но ти не продължаваш живота си лазейки на колене,а ставаш,изтупваш се,стискаш зъби и продължаваш да крачеш с високо вдигната глава,преглъщайки сълзите си.Болката е твоя и никой няма да ти помогне да боли по-малко!Хубаво е да запомниш,че тангото се танцува от двама,затова,ако искаш да танцуваш си намери намери партньор,който наистина да покрива твоите изисквания и критерии!Няма случайни неща-щом живота ви е разделил,значи,че това не е била твоята половинка....ДЕРЗАЙ И ЖИВЕЙ С УСМИВКА!!!!
Благодаря! Иска се човек да си стисне зъбите веднъж и търпение,търпение...времето лекува всичко!Изпитвала съм го,наистина само времето може да загаси тоя огън в корема ми!
mamka mu ISKAM DA SE SAMOUBIQ
Samo iskam da kaja, che ako vseki prochita tova!!!1 ot vreme na vreme, dori i na grebena na vulnata i v centura na svojata idealna vruzka!!!! moje da mu pomogne tja da produlji ili nikoga da njama razdjala!!!Uspokoih se kato vijdam 4e preodoljavam razdjalata i izjivjavam pochti sashtite chuvstva, javno ima clasicheski modeli za tova...i poneje sam na faza "Brey, kolko silna si bila..", nadjavam se i chakam vremeto da mi doizlekuva ranite...Tuk horata kazvat:"Da izgubush partjora si pri razdjala, e ravno na smurt/bolkata i tugata sa ednakvo silni, no...nikoj ne idva da ti donese cvetja i isprashta saboleznovanija...murtveca obache e nepogreban...traurat trae, dokato mu prostish..
статията е супер-писана е от някой с опит и има много истина в нея.
...всъщност прочетох себе си...благодаря!:)
Благодаря!(hug) and (kiss)
Каквато и развръзка да има след една раздяла,преживяното заедно винаги остава като нещо прекрасно,а между хората една топлота,при мен завинаги,надявам се.Затова така трудно отдавам любовта си,всеки един си е заслужавал.Времето помага,несъмнено,но периода на болката,безсмислието,тъгата при мен е много дълъг.И не съм силна,винаги бих опитала на мига отново,макар,че съм съгласна със статията по този въпрос.Като цяло ми беше много полезна,благодаря,Сайта също е чудесен:)
чуствам се ужасно,не ми се живее немога да повярвам че ми се случва,немога да го проумея разбирате ли.10 год този човек беше всяка вечер до мен ,много ми е трудно не виждам изход :(((
И аз съм след прясна раздяла и до сега несъм се чувствала така,никога...на 24 години съм и за първи път съм толкова наранена.Да грешала съм,виновна до някъде,но опитах всичко за да върна любовта...но точно сега казвам край.Всяко зло е за добро.Благодаря за тази статия,наистина човек може да се облекчи след като я прочете.
Благодаря ...
Как ли да погледна напред... като в този човек открих всичко близко до мен, всичко което харесвах, всичко което ми даваше надеждата за живот дори и вярата... Всичко написано е много хубаво, но на мен не ми помага.... Едно е да те възхвалят в момента когато те зарязват "да много си приличаем, ти си прекрасен човек, но аз не съм за теб" и накрая да извърти всичко за да ти каже просто "не те харесвам"... а защо поиска всичко това? защо прие да сме заедно и да казва да? и накрая да съм бил само тръпката за миг ... огън... само ако са двама... 1 човек не е длъжен сам да се справя с любовта, но ако другия не иска, той сам не може да се оправи... не мога да накарам, човека след като ми вика "перфектен си" да се върне при мен, след като си противоречи с думите "не чувствам онова трептене на сърцето когато те видя" ... е то не се ли ражда с времето пропиляно между двамата... защо трябва от един хубав миг да прескочи в най-ужасния ден в живота ми... и както казвам... бях за миг в рая, но дявола отново ме дръпна в ада... какво да се прави... такъв е бил живота...
Минавам през това в момента, още плача сле последния ни разговор, че да се разделим ще бъде по-добре и за двама ни.... А как да забравя 9 години щастлив семеен живот????
Съгласна съм със всеки ред. Аз се разделям след 10 годишна връзка и едно прекрасно дете. Перфектната връзка и за двама ни. 10 години без скандали и пререкания, заедно в радости и проблеми. Напук на всички. Но дойде един ден човек от миналото, който е бил неосъществена любов за моята половинка. Той ми сподели, че иска да изживее тази любов. Аз го обичам, но не мога да живея в съмнения и тревоги.Затова го изпращам при нея. Дано си е заслужавало.Мисля че мога да се справя. Вие ми помагате за това.
срещнах прекрасен човек и изживях много хубави моменти с него през двете ни години заедно,..но пътищата ни се разделиха...и ми е много тежко..болката ме съсипва...все едно светът е свършил,голямата ми любов си отиде..и аз направих много грешки във връзката,.само ако можеше да се върне времето назад...само ако,сега той е с друга и казва че е щастлив,тя му дава това което аз не съм,много ми е тежко...
Времето не лекува болката.Времето само ни помага да разберем своето отношение към нея. Помага ни да направим избора си-дали да й се отдадем(на болката от раздялата) и да страдаме или да поемем дълбоко въздух и да продължим напред...сами. Дали очакването на нова любов или впускането в нова връзка ще ни помогне да преодолеем болката е малко вероятно. Липсата на диалог и липсата на компромиси са пагубни за връзката и времето е само враг на надеждата и очакването .
i az blagodarq za statiqta:).trqbva da prodalja ,dulja go nai-malkoto na sebe si i blizkite mi...
Ne mislq 4e moje pri vsi4ki hora da e taka.Bolkata e golqma naistina,no i horata sa razli4ni.Za men statiqta e hybava.No vseki trqbva da se bori sam,za da se izmukne ot vsi4ko koeto my teji.Gre6no e vednaga da se suzdava vruzka.Na 42 god sum i znam tova.Gre6no e i da se pie bezrazborno,prosto trqbva vsi4ko da se izjivee.
statiqta e mnogo xybava naistina..V momenta sam v perioda ot edna dalga vruzka.vruzkata koqto izpalvashe jivota mi s smisal..Sega neznam kakvo da pravq..neznam kak se sluchva..nishto ot napisanoto ne mi pomogna .. ni6to
Болката е жестока и само който не я е усетил не знае какво е.Не мога да се храня, да спя, да мисля...След 4г. обич и вярност той ме замени с друга сякаш съм предмет.Не мога да се примиря и да приема, че е възможно да бъдеш забравен толкова лесно.Знам, че когато се появи друг човек целия ти интерес е насочен там и точно това ме плаши, че можеби не се и сеща за мен.Дали някога ще ме оцени дори и късно или увлечен в новата си връзка ще ме забрави много лесно...толкова много въпроси от които толкова много боли.
blagodarq za statiqta,prekrasno e v truden moment da prochetesh takiva neshta.razdelih se s priqtelq si sled 5 godishna vruzka,nai hubavite mi 5 godini minaha s nego,no po red prichini reshih da se razdelim.boli me i oshte go obicham no se nadqvam che sum vzela pravilnoto reshenie...tazi statiq opredeleno mi dade kuraj da produlja
Благодаря!В трудни моменти, като този е много утешително и отрезвяващо да погледнеш преживяното отстрани/защото изживяваме едно и също-неописуемата болка/, да разбереш, че не си нито първия,нито последния за когото светът се е сринал.Това е част от ЖИВОТА,без която ще останеш сляп за много истини.Аз съм само на 20, с първия мъж в моя живот имахме една прекрасна 4 г.връзка,която приключи, няма да мога да ви опиша преживяванията си, защото за мен си остажат неописуеми-безкраина празнота и "огнено кълбо в корема ми"/както някой по-горе писа/.Какво правя в момента...живея както мога ,ден за ден с надеждата ,че времето лекува.В живота ми останаха само дребни и незначителни неща, те са моите слами и аз ще се хвана за тях и няма да се удавя.
4eta i neznam kakvo da kaja,vseki e prav za sebe si.na men mi idva na sekundata da se mahna ot tozi svqt,prosto nqmqm smelosta.neznam dano oceleq i dano da ima smisal,za6toto bez smisal za6to mi e da preodolqvam vsi4ko tova
Статията е невероятна, аз също Ви благодаря,защото болката от раздяла е жестока особенно когато е внезапна!
Аз бях 6 години с моя приятел и съм съсипана от това. Незнам дали е от раздялата може да е от причините поради които са разделихме, лошото е че останаха много неизказани и неизяснени неща между нас. А още по-лошо е когато трябва да се справиш сам без приятели до теб.
Ноо все пак мисля че,трябва да вярваме в любовта.
След 7 години на хармонична връзка без скандали, просто видях един мейл, забравен на компютъра ни и провокираният от мен разговор по темата просто приключи с неговото : искам да се разделим, по-добре е. Чувството е на дете, на което са ударили шамар незаслужено, смазана съм, три дни не съм спала и яла, не искам да правя скандали, осъзнавам, че няма смисъл да го моля да преосмисли, но го правя, знам, че пак ще ме предаде, но сърцито и сълзите ми сякаш нямат нищо общо с разума... Как минава това, КОГА...
Четвърти ден ни ям,ни спя.Пропуших май се побърквам.Дали да не отида на психолог?!А всичко беше толкова хубаво :( Ако не постна нов коментар до една две седмици,значи съм на ония свят.Не ми се живее бе хора,не издържам мамка му..
@Анонимен, ако така го усещаш, иди на психолог. само не се отказвай от живота, защото с една любов животът не свършва. нови изпитания, нови любови, нови уроци те чакат.
Повече от 11 години имах връзка. Тя замина да работи в чужбина и ме остави сам. Каза, че нямало вече смисъл и да не съм се опитвал да отивам при нея, да не я чакам да се върне. Трудно ми е да го проумея. Трудно ми е да продължа сам. Страх ме е от утрешния ден. Страхувам се да имам нова връзка.
Събуждам се и заспивам с мисълта за нея и така вече 6 месеца. Много боли и няма край този ад.
промените ни отнемат време. дай си времето, което ти е необходимо. един ден тъгата ще си отиде и желанието за нова връзка и живот сега, ще се върне.
Жив съм мамка му.Няма да се дам така лесно,сега съм по спокоен,разбрах някои неща за бившата си приятелка,въртяла ми е номера,то колелото се върти само това ще ви кажа,мислете преди да правите нещо,в живота има кръговрат така е устроен целия свят.Правете добро за да ви се връща добро.Искам да пожелая на всички тук,едно незъбравимо лято изппълнено с много емоции,щастие и любов,истинска любов пожелавам я на всички.Бъдете живи и здрави приятели и запомнете:
"Не прави на другите това, което не искаш те да ти правят."
Боли!Ужасно боли,не мога да свикна с раздялата,той беше смисъла на живота ми,аз съм една празна безчувствена душа жив труп.
Наистина се чувстам по същият начин. Не ми се живее, не се радвам на изгрева, нито на зваздите, не забелязвам никого и нищо. Усещам огромна празнота и един въпрос постоянно въртущ се в главата ми - защо?
Мислех, че това е моята духовна половина и продължавам още да мисля така. Даже не вярвам, че ме е изоставил Той просто изчезна, спря да отговаря на и мейлите, изключи телефонът си. Поне да беше казал, че ме оставя , а не по този начин. Наистина ужасно ме боли и страдам неутешимо. Благодаря на този който е написал тези чудесни неща и на всички които не се поколебаха да споделят как се чувстват. Аз съм една от вас. Нямам приятели, но тук сред хората, които са споделили болката си, виждам точно приятелите, които бих искала да имам.Все пак да не забравяме, че когато човек губи, не знае какво печели и обратно.
Благодаря ви и дано всички намерим утеха за болката си!
Алекс- Александер
Разделихме се с приятелката ми преди повече от година след като бяхме заедно повече от 10 години. Болката не отминава. Опитвам се да забравя, но не се получава. Много съм самотен, много съм нещастен. Работя много и поне за кратко успявам да се разсея от негативните мисли, но когато се прибера вкъщи става много тегаво. Сам си поставям спирачки, не искам дори да се опитам да потърся нова любов, защото чувствата са още много силни, а и съм вътрешно убеден, че няма да срещна човек, с който така добре да се чувствам. Събуждам се и заспивам с мисълта за нея и трудно издържам. Живея в град, в който нямам много приятели, а тези които се пишат такива не ми помагат да преодолея болката. На ръба съм.
Имах 8 годишна връзка с бившия ми приятел,не беше идеална,но за мене това беше истинската любов. Аз си тръгнах,защото той не ми даваше никаква перспектива за бъдещето,аз исках семейство,деца-той не.Не съм спирала да го обичам нито за миг,вече 12 г сме разделени и аз все още мисля само за него и само него обичам. Омъжена съм за много добър човек, когото обаче не обичам. Мислех ,че ще мога да го обикна с течение на времето,но не се получи,а си обичах другия.Няма какво да се заблуждаваме времето не лекува,то само леко притъпява болката, но зависи дали това е била истинската, единствената любов,както и какъв тип характер имаш. При мен не се получава,нито го забравям,нито мога да спра да го обичам ! Надявам се един ден да стане чудо и ние да се съберем ! Всъщност вярвам в това !
Aз също не мога да забравя. Убеден съм, че тя беше истинската ми любов и каквато и да срещна за в бъдеще, няма никога да забравя моето мило момиче.Моят характер е по-особен, много трудно преживявям такива неща и с времето не минава болката. Мина повече от година откакто се разделихме и мисля за нея всеки ден. Събуждам се и заспивам с мисълта за нея. Ако се съберем някога пак ще бъде най-щастливия човек на света. Сега съм жив труп.
моят приятел ме напусна след 8 години заедно, мисля, че душата ми умря... знам какво е правилно да направя и правя точно обратното... все пак, благодаря за статията... щом някой го е написал, значи го е преживял.
Чувствам се по същия начин. Душата ми умря. Живея ден за ден, а почти всяка нощ я сънувам и няма край мъчението. Идва ли някоя края на този ад?
Sus men se slu4va su6toto tova ne6to kakto pri vsi4ki ostanali.no nie imame i edno malko angel4e koeto e na 2 god.az ne vijdam izhod.vremeto ne mi pomaga,naprotiv ot den na den stavam vse po zle.mnogo mi e trudno.bolkata e ubiistvena.dori i da ne q vijdam izvestno vreme,kogato otida da vzema detenceto mi pak se sbluskvam s neq.v kraq na denq kato q vurna obratno i kato se pribera v ku6ta bolkata e neopisuema.zashtoto detskiq smqh koito e prisustval do predi malko go nqma.tova me ubiva.imam momenti v koito mi idva da umra.pomognete mi.molq vi
Ръката ми се опразва, за да получа нещо по-добро, само че още не съм го осъзнал... ;(
Blagodarq mnogo na avtora na statiqta. Ponqkoga dumite, za da opishesh sustoqnieto si v podoben moment se reqt razburkano v glavata i da prochetesh podobni misli podredeni i izpulneni sus smisul pomaga. Az se namiram v sushtoto polojenie - predi pochti 3 meseca 6-godishnata vruzka s priqtelq mi prikluchi. Az bqh chovekut, koito vze reshenieto i vupreki tova surceto mi se kusa. Imahme 6 godini izpulneni sus shtastie i problemi - ne golemi i nepopravimi ( s izkluchenie na izneverqta mu v nachaloto na vruzkata ni), no po-skoro nedoizkazani i neizqsneni.Greshki sum dopuskala i az i toi. Imahme krasivi planove za budeshteto si... shtqhme da imame kushta izpulnena s mnogo deca i shtastie, no uvi!
Sled razdqlata ni napravih tochno edno ot neshtata izbroeni po-gore : vpusnah se v nova vruzka s chovek, koito praveshe i beshe vsichko, koeto mi se e iskalo bivshiq mi priqtel da bude. Napravih go, zashtoto znaeh che ako ostana sama toi nqmashe da se otkaje ot men i az oshte sushtata vecher shtqh da reva na vratata mu. Podtisnah vsqkakvi chuvstva v sebe si, za da pokaja pred nego, che reshenieto mi e okonchatelno. Vrushtaneto mi nqmashe da bude reshenie, zashtoto chovek ne moje da se promeni korenno. Ot tozi den natatuk sum kamuk...vse edno tqloto mi e prazno i sum edna kuha obvivka. Postoqnno mislq za nego, sled vreme loshite spomeni izchezvat i ostavat samo hubavite. Izoliral me e ot jivota si, za uspee da se spravi s razdqlata ni i ne moga da se spravq s tova, che zagubih naj-dobriq si priqtel. Na vsichkoto otgore vurshi vsichko tova, koeto mi se iskashe da napravi s jivota si, za da bude po-uveren vuv vruzkata ni vmesto da go izmuchva revnost, vseki put kogato ne sum do nego, zashtoto misli che shte namerq nqkoi po-dobur (tursi si rabota vmesto da se opravdava, che ne moje da nameri, sportuva, izliza vecher).Placha sutrin, obed, vecher....izpitvam ujas che nikoga poveche nqma da obicham taka silno i iskreno. Lipsva mi bezkraino, no ne bih mogla i da se vurna zashtoto schupenoto vinagi shte si ostane takova. Sega chovekut do men mi kazva, che me obicha i sum prekrasna, dava vsichko ot sebe si i se starae, a na men ezikut mi e vurzan na vuzel i vse edno imam truni v ustata, kogato otvrushtam "az sushto". Molq se nqkoi den bolkata da namalee i lipsata mu da ne e taka muchitelna.
Времето не лекува. Минаха близо 2 години а аз я сънувам всяка нощ. Все още много, много я обичам. Опитвам се да не мисля за нея през деня, работя много, но нощите са ад. Будя се през половин час. Болката е неописуема. Не съм и се обаждал от месеци, а много искам да я чуя, ей така просто да си погорим. Ако го направя обаче се връщам в началото на кошмара и болката се засилва още повече. Осъзнавам, че 99,99 % никога повече няма да сме заедно, но.... Просто много я обичам. За мен тя е единствена.
Само едно знам - лесно се говори, но трудно се преживява раздяла . Някои хора наистина са незаменими . И липсват - дори с всеки изминал ден се убеждавам, че все повече ми липсва . Как да се боря??? Няма друго същество, което да изпълни живота ми и да покрие празнотата
Благодаря на автора на статията. В този момент сърцето ми е напълно опустошено. След 8-годишна връзка, всичко приключи, заради нов човек в неговия живот. Освен да приема това и да продължа напред, друг изход няма. Някъде преди време прочетох следното: "Всяка раздяла те приближава към човека, за когото си предопределен." Силно вярвам в това и се надявам, че след тази тъпа болка, някъде ме чака много щастие. Желая на всички, преживяващи този ад, много-много щастие и любов.
Prazninata koqto ostavi choveka kogoto obichah i vse oshte obicham e kato cherna propast v men .... V nqkoi momenti se chuvstvam silna a v drugi prosto placha s glas v staqta i chuvstvam che nikyde ne sam na mqstoto si .... Edinstvenoto koeto iskam e prosto da se sgusha do nego i pone edna vecher da zaspq spokoino nametnala negoviqt aromat vyrhu sebe si ..... Samo tova.... Tova mi stiga da byda shasliva ...
v sa6toto polojenie sam,ne mi se jivee,bez neq.iskam da se varne otnovo pri men
Приятели, болката не минава. След 2,3 месеца ще станат три години. Опитах какво ли не. Завиждам благородно на хората, които могат да махнат с ръка, да продължат живота си и да забравят. Аз не мога. Ще я обичам докато съм на този свят. Просто искам да свърши този кошмар и да немеря покой...
Вчера имах прекрасна събота. Днес, в 17.30ч. като че ли светът спря да се върти. Разбрах, че годеницата ми, с която бях от 8 год. и щяхме да се женим, е била с един пич на пейка в града / прегръдки, целувки, седене в скута/, докато мислех, че е при майка си. По-рано през деня дори си говорихме какво ще готвим ... По телефона си призна - искала само да я прегръщат ... Няколко часа по-късно си пренесе вещите / живееше при мен/ - така я помолих. Върна ми и ключовете. После плаках. Не е срамно - боли, но хората, в моменти на трудност, сме способни на чудеса. Знам, че ще ми е гадно, но гадости се случват. Ще го преживея и ще намеря нова любов. :-) П.С. Не се правете глупости - не се напивайте, дрогирайте и не мислете за самоубийство! Намерете истински приятел и споделете болката! После се съвземете! Ще успеем!
Strahotna statiq.Vseki osaznava kakvi bolki e pri4inil na drugia no edva kogato go zagubi.Kasno e.....Sled vsqko zlo idva dobro,rano ili kasno vsi4ko se vra6ta.
Прочетох статията и е уникална!при мен е малко по-различно раздялата ми предстои.........от 14 години съвместен живот и едно прекрасно слънчице...има повече болка от колкото щастие постоянни изневери,нямат край.Няколко дадени шанса да се промени но не.........пак е в поредната си забежка а мене много много ме боли от унижението от лъжите от убидите.........но мисля вече да не отстъпвам този път ще кажа край!В този рвд на мисли ше ви кажа мили хора......когато всичко си отива не се опитвайте да лепите и да прощавате и да потъпквате достойнството си в името на една умираща връзка......от опит зная че го боли само прощаващият.По добре сами от колкото живот изпълнен само с лъжи.Жярвам че в името на детето ще се изправя и ще продължа живота си напред!
mn xubav saıt blagodarq na tozı koıto e slzdal saıta mn mı pomogna da vzema pravılnı re6enıq
moje i taka da e,no az ne moga. Ve4e pove4e ot 3 godini bolkata ne spira. A mi se iska da spre
Минаха вече няколко месеца от раздялата а всеки ден става все по зле и по зле малко по малко де отказвам от вдичко единсвенното което ми се прави и да ходя на работа. Нямам никакви приятели а с познати няма как да споделиш. Усещам как малко по малко се променям нон стоп съм ядосана не ми се говори с никой а най-лошото е че невиждм смисъл да започна нова връзка. За мен вече връзките са само лъжи, лоши чуства, главоболия. Същевременно искам и не искам някой до себе си било за връзка или за приятелство. Хиляди пъти съм се замисляла за лесния край. Просто вече нищо не остана в мен. Никакви сили. Осъзнах че нито любов нито приятелство се намира. Просто вече незнам какво е решението на всички тези чуства, безсъние, нерви и на безразличието.
СТАТИЯТА Е СТРАХОТНА !Преживях на няколко пъти раздяла с г-н незаменим .Първо - незаменими хора няма !Второ , ако човекът , който ви е изоставил е държал на вас , нямаше да го направи !Трето , разрешете му да продължи напред , вие също . Аз направих грешка , когато преди година със съобщение ми бе казано , че всичко приключва .Плаках , молих се да остане и той обеща , че ще продължим .За една година се видяхме само два пъти и повярвайте беше кошмар .Преди две седмици тотално спря да ми вдига телефона и пак приключи всичко с есемес " всеки по пътя си , съжалявам " .Първият ден незнаех къде съм , но днес след трудотерапия на село и продължителен разговор с брат ми , който е разкошен човек ми светна , че съм голяма глупачка . Всеки е уникален , няма друг като теб самия , щом като те е напуснал или напуснала , така е трябвало .Да, обичам го , но живота продължава и вместо като щрауси да си завираме главите в пясъка , нека се порадваме на слънцето сами !
Три години и три месеца минаха. Болката не намалява. Колко време е нужно още, за да намеря покой и поне да се опитам да продължа напред. Няма край този кошмар... Лицето й е навсякъде. Не мога да забравя, много я обичам.
В подобна ситуация съм като Анонимна от 09 септември, 2014 11:06. Да не кажа почти на 100 % сходна ситуация.
Здравейте всички !Всички имаме един и същи проблем .Аз лично прочетох всички коментари .Моето мнение по казуса "раздяла с любимия човек " е следното : Когато сме били с този човек , всичко е било като даденост и този човек ни е бил "под ръка " , при раздяла всичко се идеализира , този човек става от обикновен , в незаменим .От нас самите зависи колко дълго ще държим спомена за този човек да ни следва като наша сянка .Аз лично имах връзка с човек , в когото бях влюбена , но той пожела да се разделим .Преминах през следните фази - желание да умра , липса на самоконтрол , молби да размисли , липса на желание за каквото и да е , пълна апатия .Предполагам , че хората които искат раздяла изпитват страх от обвързване , имат някакви комплекси , не са достатъчно зрели или са страхливи по природа .В моя случай , човекът който обичах бе отгледан в дом , беше четвърто дете и винаги е бил лишаван .Разделихме се по негово желание , защото "сме прекалено различни " , моето мнение е , че той гони недостижими идеали , неща които никога няма да има .Все още много го обичам и не вярвам друг да заеме мястото му , но ако след време бъдем заедно отново , няма да е същото , как ще бъде същата чаша която е била счупена на парчета , въпреки че е залепена , тя никога няма да изглежда като преди .Та , моето мнение , да в живота любовта идва веднъж или няколко пъти , трябва да я изживеем колкото време ни е отредено и да и се радваме .Любовта и раздялата са като живота и смъртта , неибежни са .Пожелавам късмет на всички и напред , как ще разберем че красивата роза има бодли , ами когато от ръката ни потече кръв и усетим парещата болка .
bravo za statiata, mnogo dobre napisano. Minaloto e minalo napred i s novi sili. Jivota produljava i e hubav :) Ne se otchajvajte a se radvajte che ste se oturvali. Winagi sledwashtata lubov e po hubava.
Много от коментарите са написани от хора, които са си мислели, че обичат истински този човек или са от типа хора за които живота е една глупава игра. Махат и размахват ръце, трият с гумички, чаши вази и пълни глупости. Хора без сърца и хора егоисти преди всичко!
Когато си изгубил истинския и единствен човек в живота си, то повярвайте ми, времето въобще не лекува. С години наред ставаш, лягаш,храниш се, спортуваш... С мисълта за този човек. Просто свикваш да е постоянно в главата ти и никакви приятели, пътувания и жени не помагат, нищо! За нова връзка е дори абсурдно да се говори. Изгарящата агония когато го срещнеш да му махнеш и усмихнеш, или и ти да се правиш на безразличен като него, вэпреки че сте си дали дума никога да не го правите... Болката е адска и нищо и никой не може да я изкорени, когато това е бил този истинския и единствен човек. Дори сега се пълнят очите ми със сълзи, след тази почти 5 годишна връзка, придружена със всекидневно 7 годишно приятелство и две годишна раздяла. Над 30 съм, не ми е първата връзка нито първата сериозна, но този път положението е направо отчайващо болезнено. Никога в началото не съм си мислил че ще я обикна толкова силно и дълбоко, дори вначалото ми беше просто симпатичната наѝ-добра приятелка, а с течение на първите месеци от връзката ни, тя стана тази единствена и искрена собственичка на моето сърце и душа. Дори днес бих дал душата си, че и тялото си, само за да знам, че тя ще е добре и усмихнана, па макар и с друг! :(
Аз съм Клои Диксън. Чувам как хората говорят за могъщия мъж, наречен д-р Огунделе, Казват, че той може да възстанови разбитите връзки и брака, така че се свързах с него за помощ да ми върне съпруга ми след 9 години развод. След 24 часа работа съпругът ми се прибра и ме молеше за прошка. Благодарен съм и оценявам добрата ви работа. Благодаря ви и живейте дълго, за да помагате на хората в проблеми. Свържете се с Dr.Ogundele, ако имате нужда от помощ в WhatsApp: +27638836445. Споделям моето свидетелство в знак на признателност.
Никога не съм мислил, че ще се усмихна отново, но д-р Санго върши честната си работа, за да ми помогне. Съпругът ми ме остави с двете ми деца за една и две седмици. Всички опити да го върна се провалиха, мислех, че никога повече няма да го видя, докато не срещнах една дама на име Линда, която ми каза за заклинател на име Dr.Sango. Тя ми даде своя имейл. Пощенски адрес и номер на мобилен телефон, свързах се с него и той ме увери, че съпругът ми ще се свърже с мен след два дни. Работният му процес не отнема много време, не забавя нищо и работеше за мен. Съпругът ми се върна при мен и още не мога да повярвам как се случи всичко, но беше толкова истинско и ефективно. Ако имате нужда от помощ, можете да се свържете с него: Dr.Sango ще гарантира, че ще получите перфектния резултат веднага. електронна поща
spellspecialistcaster937@gmail.com
Бях много тъжна и наранена, когато съпругът ми реши да ме напусне заради момиче, много по-младо от мен. Съпругът ми е доста богат, толкова много дами се стекоха при него. Но той е любящ и грижовен мъж, но тази конкретна млада дама го плени по специален начин, който не можех да обясня. В един момент си помислих да посегна на живота й, защото съпругът ми много я обичаше, но приятелят ми ме разубеди да не го направя. Трябваше да потърся духовна помощ от интернет, след това прочетох различни прекрасни коментари за д-р Пелар, много хора дадоха различни свидетелства за добрите му дела и възстановяването на брака. Взех имейла му. изпрати имейл на drpellar@gmail.com от един от препоръките и се свърза с него. Разказах му за моя проблем и той ми даде инструкции, които да следвам, и ми даде да купя стоката.
В рамките на седем 10 дни съпругът ми прекъсна всички средства за комуникация със злата дама, разкая се и ме помоли за прошка.
Казвам ви много, д-р Пелар, господарю, и ще бъда винаги благодарен за вашата помощ. Надявам се, че ще видите това свидетелство, защото обещах да споделя свидетелството, ако ми помогнете. drpellar@gmail.com
Името ми, Изабела Самуел След 12 години брак, съпругът ми и аз имахме голямо неразбирателство по един или друг начин, докато той най-накрая ме напусна и се премести в Калифорния, за да бъде с друга жена. Имах чувството, че животът ми е свършил и децата ми си мислеха, че никога повече няма да видят баща си. Опитвах се да бъда силна само към децата, но не можех да контролирам болката, която измъчваше сърцето ми, сърцето ми беше изпълнено с мъка, съжаление и болка, защото бях наистина влюбена в съпруга си. Мисля за него всеки ден и нощ и винаги ми се иска той да се върне при мен, бях наистина разстроен и имах нужда от помощ, затова потърсих помощ онлайн и попаднах на уебсайт, който предполага, че д-р Апата може да помогне на бившия си бивш да се върне. Така че почувствах, че трябва да опитам. Свързах се с него и той ми каза какво да правя. Направих го и тогава той ми направи любовна магия. 48 часа по-късно съпругът ми наистина ми се обади и ми каза, че много му липсват и децата, толкова невероятно!! И така, той се върна онзи ден с много любов и радост и се извини за грешката си и болката, която причини на мен и децата. Бракът ни беше по-силен от преди, благодарение на д-р АПАТА. Той е толкова могъщ и реших да споделя историята си онлайн, че д-р Апата беше истински и могъщ магьосник. Винаги ще се моля тя да живее дълго време, помагайки на децата си във времена на нужда, ако сте тук и имате нужда от бивш обратно или съпругът ви се е преместил при друга жена, спрете да плачете, свържете се веднага с това мощно колело за правопис. Ето неговия имейл адрес за контакт на: {drapata4@gmail.com} или WhatsApp / viber чрез неговия контакт по-долу (+447307347648) Благодаря ви, д-р Апата.
Публикуване на коментар