ЕДИН ПЕРФЕКТЕН ДЕН. НЕЩОТО.
 |
Nathalie ми изпрати покана за участие в поредната блогърска игра: Един перфектен ден на Пламен Петров и ето на пак сядам да пиша...
То, моето, е нещо като изповед, нещо като мечта, нещо като порив към НЕЩО. Писането ми в Сайтът на Една Жена стана ‘случайно’ и от там нататък всичко в живота ми се промени към по-перфектно. Това си е комплимент към Nathalie и нещо като благодарност.
Нещо... НЕЩОТО търся постоянно и от време на време то ме намира. Та за това нещо искам да ви разкажа.
Ето го пак това НЕЩО - намери ме точно днес, когато се готвя да празнуваме годишнина от сватбата ни – двадесет и ПЪРВАТА ни годишнина. Толкова много ми се иска да е перфектна-перфектна като ПЪРВАТА.
А иначе, то и сега животът ми си е перфектен всеки ден.
Ставам всяка сутрин с усмивка и с трясъка на кофите за боклук. Естествено родните ни мургави братя са много внимателни и старателни с любимото си занимание – да почистват града ни и шума, който вдигат е придружен с ярки и цветисти изрази на възможно най-силен глас. То няма как да не се събудиш и да си сигурен, че си на този свят.
Е, после всичко си идва на своето перфектно място - трите последователни (неуспешни естествено)опита да събудя сина ни най-после завършват със светване на лампата и волю-неволю той се измъква от леглото. Сутрешният диалог с него е най-лесния за мен начин за комуникация с порастналия ми ‘мъж’ – аз питам нещо и сама си отговарям или питам и той отвръща нещо нечленоразделно и аз се отказвам да питам удовлетворена, че няма да е много важно щом той не подема пръв разговора.
Кафето е най-перфектният начин за придобиване от мен на човешкия вид, който мога да покажа на света. Първото кафе е силно, чисто и придружено с ликовете на политическия ни ‘елит’ от ‘малкия екран’. Така разбирам, че имало и по-тъжни от мен хора, които всяка сутрин отнасят ‘благословии’ по адрес на майките си.
Най-хубавата част от деня тепърва предстои - сблъсъка с българската действителност и преброяване на рундовете. Ето ме вече на светофара на път за работа, борейки се с желанието си за спазване на правилата за движение и инстинкта си за самосъхранение. Тази борба е неравна, но в крайна сметка инстинкта ми побеждава и пресичам на червено, запазвайки здравето и живота си. Така ме беше посъветвал преди време един по-препатил от мен и аз не му повярвах, та затова всяка сутрин водя онази неравна битка в себе си, която винаги е с предизвестен край. Адреналинът ми вече се е вдигнал и съм готова за перфектния работен ден.
Стигам в офиса и се уверявам, че слава богу всичко си е по старому. На дневен ред пак е спора дали да се отварят прозорците или да се пускат климатиците. И тук се намира перфектното решение - правят се и двете неща: в единия край на стаята се пуска климатика, а в другия се отварят два прозореца. Че какво по-перфектно от това за един обикновен български държавен офис?
Нататък деня си върви както си му е реда - редуват се клиенти, които си викат, недоволни от българската държава, от законите, от чиновниците, от бюрокрацията до момента, в който ги попиташ: ‘а Вие защо нарушавате законите’ и те снишават тона и казват: ‘Ми те всички ги нарушават, не сме само ние, идете и вижте и еди кой си и той така прави’. Чудничко, направо перфектно - щом другия може, значи и аз мога, кво толкова... То работния ден понякога е и по-перфектен. Тогава завършва с ходене в съда и там да видите колко е перфектно... Там... американските филми за правосъдие ряпа да ядат. В нашия съд трябва да влезе съдия Ейми, че да види как се води процес, как се изслушват страните и колко са компетентни българските съдии. Май затова няма български сериал за български съдии, защото всичко там си ни е перфектно. И какъв скучен ще е този сериал?!
Е, до тук с реалността.
Сега да ви споделя НЕЩО, което искам винаги да бъде реалност.
Перфектно ще е денят ми да започва с паневритмия, а не с кофите за боклук, но това ще стане реалност съвсем скоро (искрено се надявам да е така).
Перфектно ще е, ако синът ми е доволен от себе си и се чувства самодостатъчен, където и да се намира. Е, перфектно ще е и ако ме дари с внуци - когато, тогава.
Перфектно ще е, ако всяка година празнуваме ПЪРВАТА годишнина от сватбата ни.
Перфектно ще е, ако мъжът ми спечели джакпота от тотото. Просто, защото той така иска. Дали след това ще е перфектно?... Не знам, но се надявам да е така.
Перфектно ще е работата ми да е с хора, с които имаме сродни души (засега е така като налице е само една сродна душа, но кой знае може за в бъдеще да са повече).
Перфектно ще е, ако мога непрекъснато да правя все нови и нови неща, без значение какви точно. При мен е винаги така - някаква идея ме връхлита изневиделица и пак така ме отминава, давайки път на новата.
Перфектно ще е да мога все така да се срещам с приятелките си и да се смеем всеки път все по един и същ начин както го правим обикновено в петъците или съботите на нашето си женско парти ала Сексът и градът. Градът може да е някъде по света или у нас, а сексът ... е, желателно е винаги да е секс...
Перфектно ще е винаги да имам до себе си хора, с които да садя дръвчета (това вече го направих и усещането е страхотно - пожелавам ви го от сърце) или да правя снимки на всичките хубави места, на които сме били заедно или да паля барбекю (даже и вегетариантско, когато се налага да не изкушаваме приятел) или просто да си поседим, загледани нанякъде...
Перфектно е... НЕЩОТО.
прочети повече ..
То, моето, е нещо като изповед, нещо като мечта, нещо като порив към НЕЩО. Писането ми в Сайтът на Една Жена стана ‘случайно’ и от там нататък всичко в живота ми се промени към по-перфектно. Това си е комплимент към Nathalie и нещо като благодарност.
Нещо... НЕЩОТО търся постоянно и от време на време то ме намира. Та за това нещо искам да ви разкажа.
Ето го пак това НЕЩО - намери ме точно днес, когато се готвя да празнуваме годишнина от сватбата ни – двадесет и ПЪРВАТА ни годишнина. Толкова много ми се иска да е перфектна-перфектна като ПЪРВАТА.
А иначе, то и сега животът ми си е перфектен всеки ден.
Ставам всяка сутрин с усмивка и с трясъка на кофите за боклук. Естествено родните ни мургави братя са много внимателни и старателни с любимото си занимание – да почистват града ни и шума, който вдигат е придружен с ярки и цветисти изрази на възможно най-силен глас. То няма как да не се събудиш и да си сигурен, че си на този свят.
Е, после всичко си идва на своето перфектно място - трите последователни (неуспешни естествено)опита да събудя сина ни най-после завършват със светване на лампата и волю-неволю той се измъква от леглото. Сутрешният диалог с него е най-лесния за мен начин за комуникация с порастналия ми ‘мъж’ – аз питам нещо и сама си отговарям или питам и той отвръща нещо нечленоразделно и аз се отказвам да питам удовлетворена, че няма да е много важно щом той не подема пръв разговора.
Кафето е най-перфектният начин за придобиване от мен на човешкия вид, който мога да покажа на света. Първото кафе е силно, чисто и придружено с ликовете на политическия ни ‘елит’ от ‘малкия екран’. Така разбирам, че имало и по-тъжни от мен хора, които всяка сутрин отнасят ‘благословии’ по адрес на майките си.
Най-хубавата част от деня тепърва предстои - сблъсъка с българската действителност и преброяване на рундовете. Ето ме вече на светофара на път за работа, борейки се с желанието си за спазване на правилата за движение и инстинкта си за самосъхранение. Тази борба е неравна, но в крайна сметка инстинкта ми побеждава и пресичам на червено, запазвайки здравето и живота си. Така ме беше посъветвал преди време един по-препатил от мен и аз не му повярвах, та затова всяка сутрин водя онази неравна битка в себе си, която винаги е с предизвестен край. Адреналинът ми вече се е вдигнал и съм готова за перфектния работен ден.
Стигам в офиса и се уверявам, че слава богу всичко си е по старому. На дневен ред пак е спора дали да се отварят прозорците или да се пускат климатиците. И тук се намира перфектното решение - правят се и двете неща: в единия край на стаята се пуска климатика, а в другия се отварят два прозореца. Че какво по-перфектно от това за един обикновен български държавен офис?
Нататък деня си върви както си му е реда - редуват се клиенти, които си викат, недоволни от българската държава, от законите, от чиновниците, от бюрокрацията до момента, в който ги попиташ: ‘а Вие защо нарушавате законите’ и те снишават тона и казват: ‘Ми те всички ги нарушават, не сме само ние, идете и вижте и еди кой си и той така прави’. Чудничко, направо перфектно - щом другия може, значи и аз мога, кво толкова... То работния ден понякога е и по-перфектен. Тогава завършва с ходене в съда и там да видите колко е перфектно... Там... американските филми за правосъдие ряпа да ядат. В нашия съд трябва да влезе съдия Ейми, че да види как се води процес, как се изслушват страните и колко са компетентни българските съдии. Май затова няма български сериал за български съдии, защото всичко там си ни е перфектно. И какъв скучен ще е този сериал?!
Е, до тук с реалността.
Сега да ви споделя НЕЩО, което искам винаги да бъде реалност.
Перфектно ще е денят ми да започва с паневритмия, а не с кофите за боклук, но това ще стане реалност съвсем скоро (искрено се надявам да е така).
Перфектно ще е, ако синът ми е доволен от себе си и се чувства самодостатъчен, където и да се намира. Е, перфектно ще е и ако ме дари с внуци - когато, тогава.
Перфектно ще е, ако всяка година празнуваме ПЪРВАТА годишнина от сватбата ни.
Перфектно ще е, ако мъжът ми спечели джакпота от тотото. Просто, защото той така иска. Дали след това ще е перфектно?... Не знам, но се надявам да е така.
Перфектно ще е работата ми да е с хора, с които имаме сродни души (засега е така като налице е само една сродна душа, но кой знае може за в бъдеще да са повече).
Перфектно ще е, ако мога непрекъснато да правя все нови и нови неща, без значение какви точно. При мен е винаги така - някаква идея ме връхлита изневиделица и пак така ме отминава, давайки път на новата.
Перфектно ще е да мога все така да се срещам с приятелките си и да се смеем всеки път все по един и същ начин както го правим обикновено в петъците или съботите на нашето си женско парти ала Сексът и градът. Градът може да е някъде по света или у нас, а сексът ... е, желателно е винаги да е секс...
Перфектно ще е винаги да имам до себе си хора, с които да садя дръвчета (това вече го направих и усещането е страхотно - пожелавам ви го от сърце) или да правя снимки на всичките хубави места, на които сме били заедно или да паля барбекю (даже и вегетариантско, когато се налага да не изкушаваме приятел) или просто да си поседим, загледани нанякъде...
Перфектно е... НЕЩОТО.
