ЖЕНАТА...

Прилича ти старинната прическа.
Прилича ти, като че ли ме гледа
тракийката от приказната фреска,
направена от влюбени прадеди.

О, ще изрежа на скалата сива
главата ти, косите разпилени…
Да знаят колко си била красива
жените неродени...

ХРИСТО ФОТЕВ

и

ЖЕНА НА БАЛКОНА

Каква жена, каква камбанария,
застанала пред моя млад олтар.
Защо ли да се правя на светия,
когато аз съм раждан за звънар.
За такава хубава жена,
сътворена от магия блага,
дяволското ми сърце призна,
че глава и къща се залага.
Колко огън, колко нежен плен
има в двете й очи небесни.
Господи, дадеш ли я на мен,
черква ще ти построя от песни.

ЕВТИМ ЕВТИМОВ




ЧЕСТИТ ПРАЗНИК мили дами, всеотдайни майки, прекрасни любими!

прочети повече ..

Тони Калушкова : Happy mums

Натали стартира нова поредица, в която разказваме за срещите си с {не}обикновените жени на България. Започна с НИНА, която е Консултант по Щастие и на мен ми се иска да продължа с темата за щастието. Да, отново ще става дума за жени, но щастливи в малко по-различна насока - майчинска.

За това искам да те запозная с Антоанета Калушкова, или просто ТОНИ. Тя е акушерка по образование, а в момента ръководи Училището за родители във Велико Търново, което посещавах. Без да се налага да я питам, смятам че името му никак не е случайно (Happy mums) , защото ТОНИ иска точно това - щастливи мами, които да гледат с радост своите щастливи бебчета.

Но нека да започна от началото. Първата ни 'среща' се състоя за няколко секунди докато чаках да дам изследванията си на гинеколога и попълвах анкета на училището. ТОНИ беше жената, която взе попълнените листи, последният от които моят. За толкова кратко успях да забележа една интересна жена с приветлива усмивка. Не знаех нито коя е, нито с какво точно се занимава.

Вече писах защо и как съм решила да посещавам това училище и не желая да се повтарям. Искам да ти разкажа за срещите си с ТОНИ и защо я смятам за една от {не}обикновените българки. Следващата ни среща беше в училището (макар и не в залата, в която обикновено се провеждат събиранията). Нямах някакви специални очаквания (освен да науча нагледно някои основни неща за грижите за бебето), а останах очарована. Хареса ми непринудената атмосфера; сприятелих се с момичетата, които също като мен очакваха мъници за първи път; останах доволна от предаването на информацията; когато всяка от нас споделяше притесненията си, прочетено или преживяно, научихме доста неща, които се оказаха полезни и разбира се всяко занятие се съпътстваше от същата приветлива усмивка на ТОНИ, която ми направи впечатление още първия път. Тя беше човекът, който направи всичко възможно да сме подготвени за майчинството, да изчистим страховете си, да имаме необходимата информация и подкрепа.

За първи път ми е трудно да предам усещанията си с думи, но ще кажа само, че с нея и момичетата ми беше много уютно. Имах период, когато ме изнервяха други хора и показателното беше, че в този период аз с огромно нетърпение чаках срещите ни в училището. Бяха ми нещо като оазис, където се отпусках и без капка притеснение обсъждах единственото нещо, което в момента имаше значение за мен. Да, колкото повече наближаваше раждането, толкова по-малко ме интересуваше нещо друго, но мисля, че си беше нормално. Липсваха ми, когато се разболях и прекарах последния месец като 'затворник' вкъщи.

Наскоро питах ТОНИ защо е решила да направи това училище и тя сподели, че не е била удовлетворена от работата си в Женска консултация. С лека усмивка на съжаление ми каза, че е била щастлива докато учи за акушерка - една много хуманна професия, но е смятала, че ще може да помага повече на мамите /помагащите на другите напоследък не са мнозинство и винаги ги смятам за {не}обикновени/. Без да навлизам в отношенията и разпределението на работата между доктори, акушерки и сестри, ще кажа само, че системата е била друга - когато е започнала работа. Акушерките правели повечето процедури и давали информация, а тяхно задължение било да посетят изписаната родилка, за да проверят и помогнат за възстановяването й, да консултират за кърмене. В общи линии са били хората, които можеш да попиташ за всичко.

Като сравних описаното с обстановката при моите консултации ми се струва, че дори несъвършена в много отношения, онази система е била по-добра за мамите. Имали са право на избор - дали да се възползват от помощта и знанията, които им се предоставят. Всички бъдещи мами в училището споделяхме, че сега никой нищо не ти обяснява и ако нещо те интересува ти трябва да нахалстваш да си разпитваш гинеколога за това и онова. Вероятно са приели, че можеш да си набавиш всякаква информация по Интернет, от книжки за родители и т.н. В някои отношения са прави, обаче тя е толкова противоречива, че се чудиш на какво и кого да вярваш!

Не искам да омаловажавам работата на доктор Паньова, гинекологът когото избрах и пак ще избера, ако ме сполети отново щастието да забременея. Но някак ми беше неудобно да задавам въпросите, които ме вълнуват, но които на един специалист вероятно ще се сторят глупави. Освен това за нея почти винаги имаше върволица от бъдещи мами и не исках да се бавя повече от необходимото. Знаех, че съм в добри ръце и ако има нещо нередно - тя ще ми каже. Но може би малко повече внимание, особено за бременната жена, никога не е излишно.

Някой може да се зачуди какво толкова специално намирам в училището и в жената, която го е създала. Ще кажеш, че си плащаш за информацията и за другите услуги, които предлагат и толкова. Да, разбира се, че информацията струва пари и ти си преценяваш дали да отделиш средства и време, или не. Избрах, платих (между другото цените са съвсем достъпни и съобразени със заплащането в моя град) и си набавих нужните знания. Обаче същината не е в това. Получих много повече!

На първо място беше безценно човешко отношение. Говорили сме си с часове и ТОНИ винаги се притесняваше да не ни измори, а ние изобщо не усещахме как минава времето. На тръгване винаги питаше дали имаме превоз и тъй като аз обикновено нямах, ме караше с колата си до вкъщи. Когато благодарих, защото винаги го правя като има за какво, ТОНИ се усмихваше мило и казваше, че тя е благодарната, че споделяме трепетното си очакване с нея. А тя много добре знае какво изживяваме, защото е майка на двама прекрасни младежи - Тео и Габи!

Освен това създадохме един нов приятелски кръг, в който децата са движещата сила. Имаме си компания за разходките в парка, жени на една вълна, с които да споделим притеснения, мнения и опит (макар и не твърде голям за момента) и имаме ТОНИ. Тя е тази, която все още можем да попитаме за всичко; която се рови да ни запознае с най-различни полезни за родители неща; която от време на време ни организира по някое интересно мероприятие, за да се съберем всички и пак да се потопим в онзи уютен оазис, да видим кой колко е пораснал и какви номера е научил...

Да, всичко това е ТОНИ - една {не}обикновена жена, която раздава щастие на другите! И повярвай ми - то стига точно до целта и предполагам, че именно в това се крие тайната за нейната сияеща усмивка!

прочети повече ..

Nina Ray : НАИСТИНА ЖЕНА

седя пред празния екран и умувам откъде да започна. ще пиша за първата {не}обикновена жена. една от жените на България. нямам модел, който да следвам. и ми е едно объркано в главата. това няма да е биографична справка. нито интервю. а моята история за срещата ми с една жена.

и най-лесно ще е да започна. от самото начало. срещнах НИНА (Nina Ray) първо в писмата. пишехме си. около блогa срещнах много жени така. симпатията ми бе мигновена. нещо ме привлече в нея. глътката свежест. оптимизъм. позитивен заряд.

и да минавам нататък. наговорихме се с НИНА да се видим в чайната на Гладстон. бях гледала снимки, и знаех, че пред мен ще застане една красива жена. и да, пред мен седна на възглавницата едно крехко, нежно създание.


мисля, и двете си бяхме предвидили нещо като час за срещата. но всъщност останахме многооооо по-дълго. мисля беше, около 3 часа. пихме чай. хапнахме супичка. споделихме залък хляб. и говорихме. безспир. така, както само две приказливи жени могат.

НИНА е Консултант по Щастие. {да, правилно прочете.} тя е първата, която познавам. един ден, сигурно ще са много. трябва да видиш как грейва лицето й, когато произнася думичките. Консултант по Щастие.

в свят, който преследва щастието, и всеки ден нова рецепта намира. {нещо като диетите. всеки ден по една нова.} преследваме щастието, като котето опашката си. и повече от всякога, имаме нужда от помощ. имаме нужда някой да ни насочва, да ни показва очевидното. което е под носа ни, а сме забравили, че е там.

разпитвах я. за какво ли не. говорихме си за коучинга. навлизащо с бясна сила понятие. което иде от любимия ми английски. ако трябва буквална да съм, тренирам. {коучингът е събирателно понятие за набор от техники, чрез които да намериш твоя си път и твоя си начин за достигане на целите, както и да откриеш нови навици и умения.}

говорихме си за емоционалното освобождаване. също и за скритите ни ползи. как самосиндикално избираме да сме болни, тъжни, нещастни. разговорът вървеше без посока. започвахме една тема и минавахме на друга. въодушевявайки се една друга от историите си.

дотук се движа само по повърхността. време е да се потопя. нещото, което ни събра с НИНА на една маса. е семинарът НАИСТИНА ЖЕНА.

за части от секундата, когато за първи път се сблъсках с идеята, през съзнанието ми мина: но аз съм жена, истинска, наистина. природата ми е женска. и в следващия момент се сетих, как се извинявам за силата си. как честичко се изправям срещу света, като един истински мъж. после си припомних не една или две случки, в които аз съм изземвала ролята на мъжа до мен, и без да искам съм го подтискала. как тичането ми от сутрин до вечер ме е направило агресивна, как не се плаша да ругая поредния некадърен шофьор, та бил той и жена. как дори и след 30 години на таз земя, все още се питам защо мъжете мълчат. и как да им изтръгна мислите, и те да се превърнат в думи, които аз да разбера, без да търся двуякото им значение. и ей такива. как се лутам между женското и мъжкото в мен.

та, така. семинарът е само за жени. жени, които искат да открият баланса, хармонията вътре в себе си. които искат да общуват по-леко с мъжете. които искат да се избавят от натрупалото се в тях напрежение, от вечната борба на мъжкото и женското начало в тях.

{иска ми се да бях научила всичко това, преди много години. още докато бях малко момиченце. щях да си спестя многото въпроси и големите дози сълзи.} след това мое кратко лирично отклонение. да се върна на днешната жена.

НИНА е човекът, който стои зад семинара НАИСТИНА ЖЕНА. тя е жената, която ни учи да се вслушваме във вътрешния си глас. да открием скритите си желания и да посегнем към тях, за да ги получим. учи ни да получаваме любов. {ахъ, точно така. признай си, колко си добра в даването. и как честичко играеш ролята на съвременната Пепеляшка. която не вярва, че заслужава да бъде глезена, прегръщана, обичана.}

не съм добра в терминологията, но въпросният начин за достигане до всички тези, така важни неща. е невро-лингвистично програмиране. метод, чрез който се учим да чуваме вътрешните си желания и нужди.

и той е само един от многото, които НИНА използва в практиката си. а и в семинара. този и другите, които води. само за статистиката, ще изброя някои от тези, за които с нея си говорихме : терапия чрез изкуство, или арт терапия, работа с тяло или oвладяване на езика на тялото, психодрама, енергийна психология, учене чрез преживяване и хипнотерапия.

да си призная, всички тези начини са замаскирани зад прости, лесни, приятни игри. аз му казвам : учене чрез игра. не ти е нужно да знаеш какво точно се случва, просто играеш, участваш, и участвайки откриваш парченца от себе си. припомняш си забравени мигове на щастие.

на няколко месеца НИНА прави женския семинар. когато я питах, чисто прагматично по мъжки, какво научават жените след 3 дни прекарани в игри. тя ми се усмихна, и каза : учим се как да вървим. тя имаше предвид буквално. че жените преоткриват освен всичко друго и женската си чувствена походка. но на мен някак в миг ми проблесна. ми да, това е. видях пред себе си жената, която харесвам, по която се заглеждам на улицата. жената, върху която работя всеки ден. видях я как кърши снага по улицата, излъчвайки увереност, а и спокойствие. всичко в нея говори, че е доволна и щастлива, там, където е.

и задълбахме по темата с НИНА. та, жените, се учат как да са уверени, спокойни, да приемат силата си и да я изваждат на бял свят без излишна агресия. учат се как да говорят на език достъпен за мъжете, така както биха ги разбрали и биха им дали това, което искат. и да, учат се как да откриват грешките, а и страховете си, да се изправят срещу тях и да ги елиминират.

аз съм си любопитка и питах какво ли не. питах какви жени ходят на семинара. отговорът на НИНА бе : като нас, търсещи души. жени, които искат да се развиват. да бъдат добри, спокойни, уверени. които са готови да се учат от грешките си. и да вървят напред.

време е да кажа и за поуката на тази приказка. никак не е случайно, че точно НИНА РАЙЧЕВА е първата сред жените на България. точно тя ме наведе на мислите за българките, които just do it. които успешно съвместяват мъжкото и женското. че е хубаво да можеш всичко, включително да си смениш крановете в банята. хубаво е да си независима и силна. а още по-хубаво да знаеш кога да спреш и да оставиш на мъжете около теб, да се почувстват истински мъже. да им дадеш поле за изява.

има и още. възхитих се на хъса й да помага на жените, на тийнейджърите, на мъжете. да ги води по пътечката на щастието.

и само още едно за последно. Намери си работа, която ти харесва, и никога няма да ти се налага да работиш. казал го е Конфуций. и с пълна сила НИНА го е приложила в живота си. начинът, по който говори за работата си, е заразителен. и си го пожелавам на себе си, а и на теб, на всички нас. жените на България.

разказах каквото аз видях и усетих. едно парче от пъзела НИНА РАЙЧЕВА или още НИНА, или Nina Ray. както и да я наречем, тя е нашият Консултант по Щастие.

прочети повече ..

жените на България

мислих си аз. каква поредица нова искам да споделя.
не мина много време. и идеята сама дойде.

аз съм жена. определям себе си като обикновена жена.
с емоциите. с мечтите. с желанията си. с историите си.
но всеки ден животът ме среща с {не}обикновени жени.
жени, на които се възхищавам, от които се уча.
жените на България. без възраст. без ограничение.
и така. вече почти го изрекох.
жените на България.
е най-новото в Сайтът на Една Жена.
съвсем логично. и напълно на място.
жени ще пишат за други жени.
и търсейки уникалното в другите. ще откриват и себе си.
поне за сега, аз ще почна. пък после какво ще стане.
то само ще си се нареди.

заредена с емоция. сядам да пиша за първата жена.
подкрепи ме, с коментарче. кажи ми какви жени, срещаш ти.
и как ще е по-забавно да го направим.
като лексикон ли. или като разказ. приказка.
приемам идеи.

прочети повече ..