На училище

Казват, че животът е училище и всички в него сме ученици. Вярвам, че е точно така! Като малки опознаваме света с широко отворени очи, тръгваме развълнувани на училище и година след година се връщаме при училищните чинове да трупаме нови знания и опит. Срещаме се с други деца, с различни учители, сприятеляваме се, разделяме се, след това идват следващите... и така докато не изкласим всички 11 - по мое време, а сега 12 класа. После идва ред евентуално на университета, чиято цел е да ни подготви професионално в дадена област, където сме избрали да се реализираме.

Стига да имаш желание, можеш да се научиш на всичко! А как да бъдеш родител?! От скоро съм мама и мисля, че всеки ден научаваш по нещо ново, заедно с детенцето. И все пак като за начало можеш да получиш доста прилична подготовка в УЧИЛИЩЕ ЗА РОДИТЕЛИ.

Защо реших, че не е излишно да посещавам такова? В началото на бременността ми разбрах от жена, която съвсем скоро беше минала по този път, че и в нашия град има фитнес, йога, водна гимнастика, курсове за бременни, но прецених, че не е необходимост. Чувствах се добре, четях книжки, имах си и работата, та го сметнах едва ли не за 'глезотийка'. Един ден, докато чаках да дам изследвания на моя доктор, ми дадоха да попълня една анкета, която включваше въпроси дали зная как да действам при задавяне, рана и други по-сериозни ситуации /при някои неща си знаех, но признавам - други направо ме ужасяваха и се почувствах неподготвена/. Дали считам за важно да науча някои основни неща относно грижите за бебчето, колко време и средства бих отделила за това? Все пак едно е да чета на теория, а друго е да ти покажат къде да го хванеш при къпане, как да сменяш памперс, вярната поза за кърмене, как да помогнеш като хълца, ако се задави, ако погълне твърд предмет... Определено си е нещо полезно!

Как тръгнах отново на училище? Бях оставила мейла си на анкетата и след няколко дни получих съобщение, че започва нов курс за бъдещи родители, който включва няколко модула - подготовка за раждането, за кърменето, грижи за новороденото. Пишеше, че е хубаво да се започне към 7мия месец, а аз тъкмо влизах в него. Без колебание се записах! Тъкмо бях започнала да се замислям и за самото раждане, защото колкото повече наближава си е нормално да те хваща страх... Дали всичко ще е наред, колко ще боли, как е по-добре да родиш, какво се случва като влезеш в родилното?

Защо ми хареса да бъда на училище? Доста неща успях да науча за бременността, за различните видове раждане, за упойките, как да си помагам през време на контракциите. Посетихме родилното, та бях напълно подготвена какви процедури ме очакват там, кое след кое следва, какво трябва да нося за мен и за бебче. Не на последно място, като във всяко училище много са важни и приятелчетата. Бяхме заедно четири бъдещи мами, които очакват бебоци в началото на годината. Обстановката винаги бе много приятна, защото всяка споделяше какво я притеснява, какво е прочела, какъв опит има с определено нещо. По този начин научих, че мога да неутрализирам рефлукса (тъй наречените киселини) с чаша прясно мляко (страхотно помага). Друго си е да споделяш с жени, които са в същото положение, които се интересуват от същите неща, които греят по същия начин! Дамата, която беше наш учител, приятел, помощник също допринасяше за прекрасната атмосфера. Запознаваше ни с всичко, което ни интересува, искаше да ни подготви, да изчисти страховете, да ни улесни за всичко... Тони, благодаря! Когато моето мъниче прецени, че трябва да излиза, аз бях готова. Поех към родилното без страх, макар в началото да не бях много сигурна водите ли са ми изтекли, трябва ли да тръгвам, но после си започнаха и контракциите (за които разбрах, че не е задължително да те боли и кръста) и ми стана ясно, че скоро ще си гушна мъничето. При мен всичко мина много бързо. Родих със секцио, защото бебка не се беше обърнала, а се оказа, че пъпната връв е била доста увита около нея и вероятно тя я е държала в това положение. Бях със спинална упойка не само, защото си ме е страх от пълна, а и защото за нищо на света не бих искала да пропусна да чуя как малка изплаква за пръв път. В общи линии не усетих кой знае колко болка. Контракциите бяха леки и нерегулярни, знам че щяха да се засилят, но щях да се справя и с естествено раждане, но нямаше как. За нас това беше най-добре!

Какво не успях да науча? Не трябва да се очаква, че е възможно да научиш всичко, но като цяло можеш да получиш достатъчно добра основа. Така се случи, че след Нова година се разболях и се наложи да отсъствам от училище. Пропуснах половината курс за кърменето и грижите за новороденото. В движение се научих да се справям с грижите, а и в началото имах много помощ от бабите, но не съм сигурна дали дори да бях завършила занятията за кърмене щях да имам успех. Мисля, че е много важно освен теоретично, предварително да подготвиш и тялото си за кърмене. А и не е зле първите дни да има кой да помогне, защото това е естествен процес, който напоследък се оказва доста труден. Не успях да се преборя, а доста се помъчих. И все се чудя дали е било достатъчно от моя страна, дали не се отказах точно когато бебка захапа - чак когато стана на месец, дали ако кърмех нямаше да свърши толкова бързо... Но трябва да се гледа напред, нали!?

Други предимства? Идват след като се появят бебетата. Поне тук при нас организират мероприятия, които можеш да посещаваш с детенцето, можеш да се научиш да плетеш, да ходите на фитнес с колички, да се виждаш с другите мами и да обменяте опит, да имаш винаги прясна информация за новите инициативи за деца в твоя град, запечатване по неповторим начин на щастливите физиономии на малките и пораснали палавници...

Къде има такива училища? Исках да бъда полезна и на теб, порових да намеря подобни на моето училище в други градове и установих, че {тук} може да намериш координати за доста от тях (включително и на моето - Happy Mums).

С или без училище ти пожелавам успех с родителството (когато и да се случи)! Важното е да даваш много обич и да бъдеш много търпелив!




Facebook Comments

0 коментарa :

Публикуване на коментар