Моята среща с раждането и кърменето

Преди време публикувах усещанията си за {Най-женските неща}. Последният коментар ме прикани да споделя нещо повече от преживяното за идващите след бременността ми раждане и кърмене, и дойде време да го направя. За раждането си загатнах в {На училище} и сега ще опиша накратко всички вълнения от онзи ден.


Моята бебка реши да избърза с две седмици и се наложи да ни помогнат оперативно, защото от третия месец, както си застана седалищно (за непросветените - с дупето надолу), повече не се обърна. От училището научих, че не е невъзможно да се роди седалищно разположено бебе, но това крие доста рискове и позата му трябва да е идеална. Е, при нас не беше - всеки месец като я гледахме и някак все в профил стоеше и си криеше муцунката с ръце, с крака и зад плацентата! Като я вадиха докторите казаха, че доста е била увита пъпната връв около нея и докато приключваше процедурите попитах гинеколожката си дали това е била причината да не се обърне и тя потвърди, че вероятно е за това. Като цяло за раждането мога да кажа, че бях подготвена да бъде естествено, бях настроена доста положително и не ме беше страх. Всичко започна на 06.02 някъде след 4 часа сутринта. Първоначално ми беше странно, защото не бях сигурна дали са ми изтекли водите (един от показателите, че е време да се тръгне към Родилно), но като започнаха някакви контракции реших, че не съм сгрешила. След три разговора с моята доктор Паньова към 10 и нещо ме приеха в Родилното и от там всичко се разви толкова бързо, че нито имах време за страх, а пък и изгарях от нетърпение да видя сладкото мъниче. Акушерката, която ме прие е близка на нашия татко, та имах още едни познати ръце и очи (освен докторските). В 11,30 се качихме в операционната и там имах също една позната сестра, с която ни свърза моята работа, когато тя имаше нужда от мен... и просто си знаех, че всичко ще бъде наред! Имам много добри спомени от целия екип, в който не се съмнявах за миг и не усетих паниката от първото си стъпване в операционна зала. След 13,30 ме свалиха в Родилно отделение и най-отговорно заявявам, че не съм имала никакви болки след излизане от упойката - естествено заради обезболяващи, но като цяло се възстанових доста бързо (вероятно заради спиналната упойка). На следващия ден ми казаха, че когато стана - ще ми дадат бебка в стаята и това беше доста добър стимул. Не очаквах да ми се завие свят, но след първия опит наистина ми причерня и трябваше да поседна, но всичко беше наред и следващия ден - когато ходех все по-уверено ми я дадоха и от там започнаха неволите със следващото най-женско нещо...

Кърменето се превърна за мен в постоянен източник на сълзи и се съмнявам, че докато описвам ще се размина с тях. Не мислех да споделям за това, но скоро си говорих с една позната мама, която се е сблъскала с този проблем подобно на мен и видях, че не съм единствената. Ще пиша за това, за да мога да бъда полезна на някоя бъдеща мама или да помогна на някоя настояща мама да се почувства разбрана, подкрепена. Пък и като погледна проблема от по-различен ъгъл се надявам да спра да се тормозя.

Основно моят проблем бяха гърдите. Винаги са ми били в тежест (буквално и преносно)! Още докато бях бременна, мама ми обясняваше как обикновено жените с големи гърди нямали много кърма - сякаш се опитваше да ме подготви. В Родилното моят доктор бе на същото мнение - те били, за да плашат мъжете. Освен това при мен млечните канали били по-назад, пък и като няма оформено зърно - мисията е почти невъзможна! Така беше! С доста кърмещи майки съм говорила и зная, че първите дни при тях също е било много трудно, но при мен го сравнявах все едно тиках на детенце планина, а то няма удобно за катерене място и силите не му стигат. Резултатът беше ревящо от глад бебе и ревяща от болка и безизходица мама! Като се добавят и наставленията на една сестра да го слагам на гърда поне по 10 минути, то ще се научи... ти идва не знам какво да направиш като гледаш сбръчканото от плач личице, което върти глава пред това нещо. Бях чела много за процеса, за позите, но просто за нас нямаше удобна позиция, защото трябваше някак хем да държа бебето, хем да придържам гърдата да не му запушва миниатюрното носле. Зная, че жената се опита да ми помогне, но явно не бе нацелила начина. Попитах как мога да кърмя легнала, защото освен всичко ми тежеше и на операцията, а тя ми се изсмя, че не се кърмило в легнало положение и това в интернет ли съм го била прочела?!!!

Проблем се оказа и сглобяването на помпата за кърма. Нещо толкова просто, както се оказа когато се прибрах вкъщи! Не мога да си обясня дали заради напрежението, умората, или невниманието ми когато я сглобявахме когато я купих (мислех, че ще имам време да си я разуча по-подробно). Въпросната сестра поне ми показа как да изцеждам на ръка, защото откакто има помпи - едва ли много често го практикуват. Резултатът от НЕродилните ми мъки в отделението беше, че когато си сложих сутиена при изписването едната ми гърда бе видимо доста по-голяма от другата, което ме хвърли в паника, но си отивахме вкъщи и знаех, че там ще е по-различно.

Определено няма нищо по-хубаво от това да се върнеш вкъщи! Хем познато място, хем с много нови неща (защото таткото все казваше, че имало време и за няколко дни трябваше да подготви сам всичко за прибирането ни). Помпата бе сглобена и вече действах с нея, макар че от време на време опитвахме да я прилъжем да захапе. На три-четири пъти успя да суче малко и усетих какво е чувството! Завиждам благородно на всяка жена, която е кърмила/и! Обля ме такава нежност, чувствах връзката ни сходна като през бременността, а с помпата се чувствах като дойна крава... Вярно, благодарение на помпата (Isis на Avent), тя яде кърма няколко месеца, но като виждаш да яде кърма през биберона - чувството е съвсем различно.

Имах много помощ от свекърва си, която е детска сестра и й се доверявах за всичко. Обясни ми какви храни да ям за повече кърма, какво да избягвам поради риск от алергии и да се наливам с течности - основно прясно мляко. Ядях орехи, жито, малко лук, пийвах по малко бира от време на време. През последните месеци от бременността проядох пак месо, защото чувствах, че за мен почти нищо не остава, а и хемоглобинът ми беше паднал доста. Не зная дали беше от храните, или защото съм винаги наопаки - бях живо доказателство, че и големите гърди могат да имат доста кърма. Имаше дни, в които бебка ядеше само кърма и макар да беше през биберона, аз бях щастлива. Чувствах се добре, че храната идва от мен, че съм успяла да се погрижа за нея!

Тази идилия обаче не продължи дълго! Имах толкова кърма, че направих нещо като мастит. Гърдата, която даваше два пъти повече мляко се сдоби с бучка, която изглеждаше така, сякаш имам две гърди една върху друга. Визията не ме притесняваше, но болката беше невъобразима! Един ден се събудих и се заврях в другата стая, за да не събудя всички край мен - виех от болка, вероятно родилната треска ме беше хванала по-късно, защото цял ден бях с температура над 39 градуса. Съответно веднага бягахме на доктор и се наложи да пия антибиотик и да слагам студено, за да се ограничи възпалението. След като около седмица, тъй като буцата не спадаше, се стигна и до посещение при хирург, но човекът ме успокои, че не било толкова зле и да слагам топло, защото когато има възпалителен процес някъде в човешкото тяло се слага студено, обаче само на гърдите - топло. Предписа друг антибиотик, топло и много цедене...

При други мами, дори и кърмещи пак се получават бучки и ще споделя какво ми помогна да се отърва от моята - КОМПРЕС С РАКИЯ И СУХ МАГДАНОЗ! Правих си го с найлон, напоен с ракия памук, поръсвах със сушен магданоз и спях с него. Вероятно загрява и отпуска - за четири - пет дни видимо намаля и като се добави топлото и постоянното цедене се оказах победител. Естествено не мина без много нерви и сълзи, защото се наложи да хвърлям кърма (бебка нещо се разстрои - вероятно от антибиотиците) и да даваме адаптирано мляко, на което с дебели букви пише, че 'Майчината кърма е най-добрата храна за вашето бебе!' Таткото се опитваше да ме извади от граничещото ми до фанатизъм желание да кърмя, като даваше пример с други бебчета, които са отраснали с адаптирано мляко и важното било аз да се оправя, обаче аз само се измъчвах. Исках да дам най-доброто!

Лека полека се примирих и май се отказах точно когато можеше нещо да се получи. Когато стана на месец тя много изненадващо захапа. Тогава на няколко пъти кърмих, но околните започнаха да мрънкат, че така не виждаме колко изяжда, няма да знаем колко да й правим за дохранване... Толкова малко ми трябваше, за да прелее чашата и се предадох! Доста бях намалила течностите, изцеждах още известно време, но по този начин свърши по-бързо.

Скоро бях на сбирка, организирана от списание '9 месеца', където се разискваха въпросите за храненето и захранването на кърмачето. Бях отишла заради захранването, тъй като има толкова много стари, нови, местни, чужди схеми за това, че свят ти се завива! Почистването и преобуването на нааканото ни дупе не успя да ме отвлече достатъчно от темата за кърменето и отново да се почувствам по-ниска от тревата! Лекторката обясняваше за ползите от кърменето; за по-пълната връзка между мама и бебе; че кърмените деца боледуват по-малко, че се чувстват по-обичани; по едно време чете някаква друга статистика, че некърмените бебта можело да имат психични отклонения... За малко да си тръгна, особено когато се обясняваше как "нямало жена, която да иска да кърми и да не може"! Разбирам, че се прави, за да се стимулират бременните, но тези, които не сме се справили - не сме добри майки ли?!!!

Не мисля, че е така! Омръзна ми да се обвинявам, че не съм дала най-доброто; да ми се насълзяват очите, когато посягам към кутията с мляко; да мисля, че аз съм виновна, ако бебче се разболее! Иска ми се да не се бях предала, но не мога да върна времето назад, за да видя какво ще се случи, макар нищо да не ми гарантираше успех. Все пак правиш своя избор и трябва да се държиш за него.

В крайна сметка мисля, че за детенцето е по-важно да има спокойна мама, която да му обръща достатъчно внимание и която може да компенсира липсата на кърма с двойна доза обич! Определено усмивката на моето съкровище ми показва, че се чувства обичана и щастлива и с кърма, или без кърма аз ще се постарая да я запазя на прекрасното й личице!




Facebook Comments

14 коментарa :

Анонимен каза...

Все едно прочетох себе си!!! Моята принцеса е на годинка и девет месеца и е едно здраво и жизнено дете (досега не се е разболява, дано имуннната система да й е достатъчно силна). Желая ти само щастие и много усмивки, които да осмислят всяка минута от живота ти!

Анонимен каза...

Димана, ти си направила всичко, което е зависело от теб, колкото си могла, толкова си кърмела. Имала си желание и си го правела, въпреки болката и всички препятствия, за които споменаваш. Нека малката ти носи много радост! :)

Dimana каза...

Благодаря ви! Много се колебаех дали да пиша за това, но прецених, че ако успея да вдъхна кураж на някоя жена като мен, си струва! Казвали са ми за жени, които можели да кърмят, а не го правели - обаче аз не вярвам да има майка, която съзнателно да лишава детето си от кърма!

Анонимен каза...

Пък не мога да не обърна внимание, че психически отклонения имат (и докарват на децата си най-успешно) именно тези лица, които се вманиачават по най-различни теми, ключова от които е кърменето... Изкуствената храна не знам на някой толкова страшно да е навредила, но от тревожна и протективна майка е пострадал буквално всеки втори.

Милена каза...

Поздравления за силата да се бориш, въпреки болката! Ти си добра майка, не се съмнявай в това, дала си всичко от себе си! Моята дъщеря също не се обърна и раждах с операция. Когато ми я дадоха на следващия ден имаше желание да суче, но не можеше да захапе плоските ми зърна. Цедях с помпата и я хранех с шише. След няколко дена настаниха ново момиче при мен в стаята. От нея разбрах за силиконовите зърна и с тях детето ми успя да засуче. След около месец и половина ги махнах напълно и кърмих дъщеря си цели 18 месеца. :) Винаги ще съм благодарна за това велико изобретение! :) Подкрепям тезата за имунната система при кърмените деца - до 2 години дъщеря ми не боледува нито един път, с изключение на прекарания миналото лято ентеровирус. Но за психичните отклонения при некърмените деца малко невероятно ми звучи, според мен там играят други фактори.. Както и да е.. Хубаво беше да си спомня за тези първи радости и терзания, благодаря ти!! :)

Vasilka Marcheva каза...

Zdravej,Dimana .Izvinqwam se za latinicata , no ne moga s BDS-a ...
Purvo - pozdrawqwam te za naj-prekrasnoto ne6to - da bude6 majka.:)
Az samata syshto imam malka bubolechka veche na 7 meseca i syshto minah prez dosta trudnosti s kurmeneto , zatowa prekrasno razbiram vsichko, koeto si iztyrpqla. Za razlika ot teb az prosto popadnah na hora, koito razbirat, za6toto povecheto izob6to ne sa naqsno ( JP , pediatri i t.n. ) s procesite na kurmeneto.
Eto tuk mi pomognaha : http://karmene.wordpress.com/
Konsultatntkata za na6iqt rajon vednaga se otzova i bukvalno spasi men ot mastit i malkata ot otbivane. Az sy6to bqh na praga na mastita, no za dwa dni ne6tata se opraviha. Prosto celiqt problem idva ot ujasnite pompi i cedene. Az sym bezkrajno blagodarna na kabineta i v 4astnost na Nada , jenata koqto mi pomogna .Zatova ne mojah da ostana bezu4astna kato prochetoh tvoqt razkaz, za6toto mnogo jeni minavat po tozi pyt i za sujalenie lishavat decata si ot naj-dobrata hrana.Zatova nadqvam se zanapred tazi informaciq da e polezna za teb i za vsi4ki drugi jeni, koito 4etat prekrasniq vi blog. Otvorena sym za o6te razgovori , ako nqkoj proqvqva interes , za6toto da kurmi6 e edna ot prekrasnite use6taniq da si majka.
Pregru6tam vsichi vi, za6toto ste 4udesni i vseki den me karate da se usmihvam :)

mamaani каза...

и също " всичко за кърменето е тук!" > http://missby.wordpress.com/bf/

mamaani каза...

"но околните започнаха да мрънкат, че така не виждаме колко изяжда, няма да знаем колко да й правим за дохранване... " на мене нямаше кой да ми мрънка за това , така че сама си качвах тези филми.Акушерките ми казаха да меря детето преди и след сучене, но нямах точен кантар и се отказах...
Истината е че детето само си дозира млякото. Когато е гладно - суче. А гърдите наваксват после изпитото.
Въпреки това около 3 месеца изпомпвах за да видя колко е изпила. А и тя се роди месец предварително и ми се струваше че няма сили да суче от гърдата , зашото много бързо след поставяне се уморяваше и заспиваше.

Анонимен каза...

Изследванията показват, че кърмените деца наистина имат по-стабилен имунитет. За добро или лошо обаче, това се отнася само за периодна на кърменето (което все пак си е значителна полза). След това имунитетът им веднага се изравнява с този на некърмените деца. За успокоение на некърмещите майки: децата им скоро ще получат "равен старт" по отношение на имунитета.

Анонимен каза...

поздрави за смелата майка аз не съм кърмила че ми се отвори раната от секциото и бях на антибиотик и за месец бебо вече беше свикнал с биберона и колкото и да го мъчех го мързеше да суче завиждам ти дори и за малкото време в което пиленцето е сукало сега сина ми е на 5 и е див здрав и добър МЪЖ/според него /не се шашкай за дребни неща че после за по сериозните ще откачиш

Анонимен каза...

Дали детето ми (вече 12г) беше и е толкова здраво и устойчиво, не зная дали се дължи на кърменето. Но със сигурност не само на него.

Не зная дали си допуснала грешка- изглежда, че си. Но непростимото не са самите грешки, а неспособността да си ги простим и да продължим. Без страх, стрес и вини от допуснатите грешки и от онези, които предстои да извършим. И без компенсаторни идеи.
Вече нямаш кърма. Но даваш най-доброто от това, което имаш- сега.

Аз успях да кърмя почти до навършване на първата година. Не без описаните (и добавъчни) усложнения и мои издънки...
Година кърмене ми се струваше малко. Знаех, че много неща не направих "както трябва". Сега, попадайки на съвети и техники на кърмене, се доубеждавам и откривам още свои грешки и пропуски в минало време; не мога да ги извиня с липсата на достатъчно информация тогава.
Не изпитвам и нужда да ги извинявам, нито пък изпитах навремето. Не ми хареса приключването на кърменето (меко казано). Не ми хареса да съм "несправила се". Но го приех. И се отдадох на онова, което имаше смисъл; за което и ти пишеш- което (още и немалко) имам- него да отдам- "другата "кърма".

:)
С.

~~~
Изравняване на имунитета (скоро) след прекратяване на кърменето?!? :)))
(отивам да си препрочета дефиницията за имунитет... и малката подробност, че временен можел да бъде само специфичния такъв)

Анонимен каза...

Миличка, не се притеснявай- аз сина ми съм го кърмила 20 дни и минахме на адаптирано мляко и за 7 години живот той нито веднъж не е боледувал и пил антибиотици!

Анонимен каза...

Мила Димана, бих искала да изразя своето възхищение от това, че имаш силата и смелостта откровено да споделиш своите неволи и тревоги! Май няма по-голям лек за изстрадалото сърце от този да разбере, че не е само в своите терзания.Убедена съм, че искреността ти е върнала спокойствието и усмивката на лицето на много жени с подобни проблеми.
Прозвуча ми ужасно тесногръдо и нечовешко това, което сподели за изнесената лекция, предполагам от професионалисти. Аз съм на 42 години и имам две пораснали деца. Синът ми е на 20 години, а дъщеря ми е на 15.За разлика от теб, аз не мога да се похваля с "плашещ мъжете бюст":), но ще споделя, че аз също бях фанатизирана на тема кърмене. За съжаление аз съм пример, че малките гърди може също да не дават тази безценна храна - кърмата. Имам прекрасно оформени зърна, но какво от това?!Аз също изпитвах чувство на вина, че лишавам децата си едва ли не от тяхното здраве. Синът успях да го покърмя около 40 дни, но той постоянно плачеше, след което се оказа, че нямам достатъчно кърма. А за дъщерята имах за около 20 дни само!Нея я отгледах с адаптирани млека, а за синът ми имаше само обикновено кисело мляко в бедните 1991/92 години. Искам да споделя, че тя израстна здраво и изключително рядко боледуващо дете, а брат и, за който имаше повечко кърма, антибиотиците бяха ЕЖЕМЕСЕЧНА необходимост до към петата му годинка!Да, той сега е здраво и силно момче,слава Богу, но какво показва опита?!
Затова, мили мами, на които природата е отнела тази привилегия да имат достатъчно кърма, не слушайте "професионални" мнения на вещи лица, не се поддавайте на отчаянието и не се самообвинявайте за несъществуваща вина! "Хранете" децата си със спокойствие и много, много любов! Това ще ги направи здрави Хора!

Анонимен каза...

Аз не кърмих дъщеря си нито един ден /тя сега е на 3 месеца/ и ще се побъркам от съжаление и от чувство за вина. Не предполагах, че ще се чувствам така. Взех сама решението да не кърмя много скоро след раждането със секцио в момент на изтощение и болка. Въпреки, че бях чела за ползите от кърменето нямах ясна мотивация за това, някак не можех да го приема самия процес, макар да е толкова естествен. Сега толкова съжалявам и искам да кърмя, дори се опитах да стимулирам лактация, получи се, но недостатъчно. Нямам с какво да се оправдавам, що за майка съм аз ? Страдам вече толкова време, измъчвам се, но не мога нищо да променя. Непрекъснато чета теми за кърмене. Успокоението, че ще поправя грешката с второто дете някак не приемам. А толкова исках това дете. Само ако можех да върна времето назад ...

Публикуване на коментар