Спри да чакаш!

Вероятно си чувал, че...

Животът е това, което се случва,
докато ТИ си кроиш планове за него!


* * *

Често ли ти се случва да гледаш през прозореца,
да следиш с поглед стичащите се по стъклото капки вода
и да мислиш, че светът е безкрайно скучно място за живеене?




Събуждаш се сутрин
и тайничко надничаш зад завесата.
С надеждата, че през този ден слънцето
ще свети по-силно от обикновено...




Но то само те заслепява с лъчите си
и дори ти се присмива сякаш...
Жалко, казваш си ти тогава.
Явно и този ден няма да е
с нищо по-различен от другите...




Затова продължаваш да чакаш.
Чакаш да свърши денят, седмицата, месецът, годината...
А след време се усещаш, че животът безвъзвратно си отива,
докато ти все още стоиш и чакаш подходящия момент,
за да му се насладиш и да го изживееш пълноценно...




И от един момент нататък,
някак несъзнателно, като по навик
започваш да чакаш всичко да свърши.
А това ти носи безкрайно разочарование и умора...




Питаш се,
кога най-накрая ще започне "истинският живот" -
онези прекрасни, незабравими моменти, заради които
си струва да преглътнеш всички сълзи и обиди
и да гледаш с вяра напред...




Сякаш всички вече сме забравили първоначалната си цел
и просто ей така си чакаме по навик. Чакаме "нещо"...
Забравили сме какво искаме и какво всъщност е важно за нас...




Не осъзнаваме, че докато чакаме
да се случи нещо "голямо, интересно, важно"...,
всъщност пропускаме реалната красота около нас,
пропускаме същественото...




Пропускаме малките неща, които се случват,
докато ние просто си стоим и очакваме
да се случи нещо велико и грандиозно,
за да бъдем щастливи...




Пропускаме
усмивките и погледите...




Пропускаме
изгревите и залезите...




Пропускаме
любовта и емоциите...




Пропускаме настоящето
в стремежа си да дочакаме бъдещето!
Пропускаме "днес", защото все искаме да живеем "утре"...




Докато ти гледаш през прозореца
и следиш с поглед стичащите се по стъклото
дъждовни капки...




Докато ти стоиш там така вглъбен,
апатично чакайки да блеснат
слънчевите лъчи...




Часовникът на Живота продължава
тихо и монотонно да отброява
изгубените ти минути...




Бавно, но последователно и безвъзвратно
отлитат миг след миг от твоя Живот
и се превръщат в минути, часове, дни, седмици...
Превръщат се в минало!




И без изобщо да усетиш как е станало,
някой ден с ужас ще установиш,
че почти е излетял Животът ти...




Не чакай да дойде този ден!
Направи го сега - спри дъжда!
Разкъсай облаците и създай свое собствено слънце,
което да огрее с лъчите си деня ти!




Спри да чакаш!
Направи нещо с Живота си!
Сам създай своето щастие,
не стой и не чакай то да дойде само при теб!




Стани приятел на часовника!
Вземи го уверено в ръцете си
и сам стани господар на Живота си!




Живей Тук!
Живей Днес!
Живей Сега!
Живей на Мига!




* * *

Хубав ден
и успешна нова седмица
ти желая!
И дано има повече
слънчеви дни в Живота ти!
(усмивки)





Facebook Comments

19 коментарa :

Anelly Aya каза...

Мале Мел, разплака ме, страхотно е, мила!!! Благодаря тииииииии, мн красиво, много вярно! Страхотно, поздравления!

Анонимен каза...

Толкова си права -чак боли и как е трудно да спреш да чакаш , а трябваааааа!Благодаря -все пак като го прочетеш -нещо се събужда у нас и това не е малко !!!

Анонимен каза...

Благодаря за събуждането! Действително имаме нужда от едно такова събуждане от зимния сън, в който сме изпаднали. :)

Melisa каза...

Вярно е, че от осъзнаването и пробуждането боли...
Но то си боли и докато апатично си дремем пред прозореца, взирайки се в стичащите се капки, които са всъщност отлитащите мигове Живот...
Но понеже това е притъпена болка, с която свикваме с времето, от един момент нататък като че ли спираме да я осъзнаваме...
Скорошно и "безболезнено събуждане" ви желая! :)

Анонимен каза...

Браво на теб. Трябва пробуждане на колкото може повече хора.Мисията ти е хубава.Успех............

Анонимен каза...

tova e edna drevna filosofiq...nare4ena dao....iskam da te pozdravq i da ti pojelaq vsi4kite hubavi ne6ta koito tarsi6.....
Tihomir........nazar-zahir

Анонимен каза...

Моисей е развеждал Еврейският народ 40 години из постинята за да забрави (Народът),че е бил поробен от Египед!
Това изначава,че е необходимо цяло едно поколение да се смени за да се забрави робството,а в нашия случай с Бтлгария още дори не сме се освобоодили от робство,така че си правете изводите за перспективите и "светлото" бъдеще в страната!!!

Анонимен каза...

олееее
това е жестоко .. просто ме остави без думи .. и за съжаление е много верно .. :(

veracooper каза...

Много затрогващо. Докато чакаме да дойде онова добро, току виж животът си е заминал. Трябва да се освободим от задължителното "ако", за да разберем, че хубавото предстои.

Анонимен каза...

za da ima smisyl jivota vi pyrvo si postavite cel i q postignete nezavisimo kakva e tq malka ili golqma, za da stignete do tuk znachi ili ste postignali vsichki celi v jivota vi i ste izgubili smisyl da tyrsite novi ili stradate ot tova, che ne moje da gi postignete.a, nai shtalivite hora nqmat granici, nito zadryjki, nito moral, ne im puka za drugite, pravqt kakvoto im haresva, ne se sybrazqvat s nikogo i sa shtastlivi.tova sa svobodnite hora, znam, che e trudno da bydete kato tqh, no pone opitaite moje da vi haresa..

Анонимен каза...

bravo, tova e mnogo svejo.napravo me sabudi

Анонимен каза...

пУстиня
ЕгипеТ
Еееееееееех! :-(

Анонимен каза...

Много ми хареса! Отдавна не бях чела подобно нещо и осети, че много ми е липсвало. Не е допресарско, просто е истинско! Благодаря за красивите снимки и думи....

Анонимен каза...

4ak sega se zamislih che i az postoqnno chakam...chakam da zavursha uchilishte, chakam da vzema shofyorska knijka, chakam da se zapisha i da zavursha universitet, chakam da si namerq dobra i stabilna rabota i t. n.... dokato v sushtoto vreme izpuskam vsichki hubavi momenti... i si mislq che vsichko tova trqbva da stane za da sum istinski shtastliva... i chak sega osuznah izobshto che chakam... BLAGODARQ TI!!!!!

Анонимен каза...

Стоиш и чакаш,защото не избираш хората с които контактуваш или не повечето.Принуден си да търпиш някой неприятен било то по работа или по някаква друга причина.Казваш си че няма да обръщаш внимание и ще вършиш работата си,но ден след ден ти губиш усмивката си.Затова очите са ни помръкнали и се надяваме утре да е по-добро от днес и го чакаме с нетърпение.Живеем в постоянно очакване да се влюбим,да се смеем,да не бързаме,да почиваме,да се наслаждаваме на всичко.

Анонимен каза...

Хубаво написано, замислящо. Ставаме, пробягваме през деня и чакаме да се стъмни, заспиваме с мисълта, че утрото е по-мъдро от вечерта - чакаме с нетърпение да се съмне, дано новия ден донесе Нещото, което ще промени живота ни. И пак пробягваме през деня, спираме тук и там - за кратко, винаги за малко, защото времето е скъпо пък недостатъчно - все не достига.... маршрута е известен, добре познат- със завързани очи можем да го притичаме, след това отново вечер и отново нощ и така, все така, а докога - в очакване да се случи Нещото, чаканото Нещо пропиляваме безброи дни, месеци, години.......А онези малки, хубави Нещица, изпълващи дните ни - тях просто не ги забелязваме- за тях съвсем не остава време- нали изцяло ни е заето с мистичното голямо Нещо!.......... Увлякох се.....Добре си го написала!

Анонимен каза...

Много добро!!!!!!!!!!!!
Браво!!!!!!!

rome.leosoftbg.com каза...

Един път попитали известния суфи учител Идрис Шах каква е най-голямата грешка на
съвременния човек.
Той отговорил, че най-голямата грешка на съвременния човек е да си мисли, че е буден,
когато всъщност "спи в чакалнята на живота".
От нас зависи да не "спим в чакалнятана живота"
Животът е дар! :)

Анонимен каза...

истинско и тъжно....тъжно,защото е истинско

Публикуване на коментар