Дзвер в колата
Аз съм спокоен човек. Поне така твърдят хората около мен (може би не и семейството ми, за които си падам малко командаджийка. какво да се прави, такава съм).
Но откакто си купихме кола, станах като хала. Фуча, викам, показвам среден пръст, крещя. И аз си се чудя откъде изскочи този демон в мен, що годе спокойния човек.
![]() |
Аз самата не шофирам - страх ме е и то не само от другите, но и за другите. Но пък пренастроих стила на шофиране на мъжа ми по мой вкус, въпреки че според мен в него все още се крие един Шумахер. И сега той кара бавно, спокойно, спазва правилата. И е доказателство, че дори и да се кара по правилата пак се стига от точка А до точка Б навреме.
За съжаление голям брой 'шофьори' смятат, че да спреш на червено или да дадеш мигач е загуба на време и нерви. Че да спазваш предимство или да спреш на пешеходна пътека е срамно. Че да пуснеш някой да мине пред теб или да караш спокойно е безсмислено.
И ето как като седна в колата от относително спокоен човек аз се превръщам в бесен демон с изпъкнали вратни жили и нервно потропващ крак. И винаги ще твърдя, че докато не се сложат камери навсякъде из София и не започнат да се пращат по пощата солени глоби няма да се оправим…

прочети повече ..












