Away for 120 seconds... или (време за почивка)...

Забелязал ли си колко много неща изискват вниманието ти всекидневно и отнемат от скъпоценното ти време?

Въпрос, който ме накара да се замисля...

Постоянно всички сме в движение - бързаме, всичко да свършим на време, понякога дори не ни остава време да забавим темпото от страх да не би да забравим нещо, планове имаме какви ли не за изпълнeние... и това ни е завладяло и сме забравили дори и за най - малките човешки удоволствия, които можем и трябва все по-често да си позволяваме...

Останали са ни много малко моменти на почивка, отделени в мечти и спокойствие... и все си казваме и утре е ден... утре ще го направя... но сякаш това утре все не идва...

В това наше забързано ежедневие, дори започването на деня ни вече не е както в доброто старо време... само с ароматното кафе сутрин...

Сега то е придружено с цял куп 'операции' като: включването на компа, проверяването на пощата/те и триенето на 1000-та спама, които сме получили за един ден, проверяването на Фейсбук и новините в него на приятелите, роднините, на групите в които са ни (сме се) включили... използваме Туитър, за да споделим дори и най-обикновенните и тривиалните аспекти от живота ни... все неща без които можем и без, които сме живяли доста спокойно преди... но сега сякаш повечето от тях са завладели животът ни и за някои от нас, животът вече сякаш е немислим без тях..

Имаше един период, в който и аз така започвах дните си... по една и съща схема... ден след ден... сега някак спрях и се опитвам да си оставям повече време за почивка... дори спрях да си отварям е-мейлите с дни... освен тези работните ми, които са част от работния ми ден...

Спрях и гледането на новините сутрин... действат ми някак депресиращо - защо ли? Защото съм забелязала, че в която и да е точка на света, по който и да канал, на която и да е телевизия, процедурата е все една и съща... След като говорителите ни поздравят с дежурната усмивка и дежурното 'Добро утро' или 'Добър ден', после те ни обясняват усмихнати и подробно в следващите 30 минути защо този ден няма нито да е добър, нито спокоен... Как да ти се иска да продължиш деня си бодро и с оптимизъм след една такава инжекция негативизъм още рано сутрин...

Някак дистанцирането ни от определени неща, понякога помага в по-лесното ни преминаване през всичкита суматоха около нас... Tова не значи, че трябва да се затворим в черупките си в най - далечния край на света и да не контактуваме с останалия свят, но... малко спокойствие от време на време, на никого не се е отразило зле..

Скоро попаднах на един линк, който се казва : the quiet place, the quiet place is a project of only one man who wants to change the world. (тихо и спокойно място е проект на един човек, който иска да промени света)...

Oт време на време го посещавам... за да ми напомни, че мога и заслужавам да си почивам и не друг, а аз съм тази, която трябва да го направи...без да чакам да дойде този подходящ момент... защото всеки един момент е подходящ, стига да го поискам и избера за такъв...

Предлагам и на теб, ако имаш 2 свободни минутки да ги отделиш в това - тихо и спокойно място... и да се отпуснеш и помечтаеш... away from all the madness around you...

Today is a special day....Happy Birthday, sis...

с много любов на Натали, моята малка сестричка...благодаря ти за това, че си винаги до мен...нека този и всеки следващ твой ден е специален и изпълнен с много усмивки, мечти, любов, щастие, късмет и светлина ...

....обичам те, слънце...

A sister listens to your worries and fears,
Gives consolation and dries up the tears,
Creates confidence when you haven't any left,
Help you feel good about yourself.

Through phone calls and pictures you both share
Triumphs, joys, problems, advice, love and care.
She's there for special days that come along,
Organizing, planning, making sure nothing goes wrong.

Sisters grow up competing over everything,
Squabbing and saying words they don't mean,
But standing together in times of adversity
Their loves shines through perfectly.

People will come and go leaving your heart hollow
But whenever life takes you a sister's love will follow.
With you from childhood until the end
Near and far she's your lifetime friend.

Happy, Happy Birthday sister...hugs and kisses from me...xoxoxo

Be happy, sis...

1000 причини да се усмихнеш....

Свикнах някак от години да не се усмихвам на хубавите неща в живота ми открито, а само тайничко вътрешно със затворени очи, мечтаейки да мога да го правя и открито...

Дали от суеверие, страх или от навик... и с мисълта, която винаги ми е в главата, че винаги когато нещо хубаво ми се случи (после трябва да очаквам и лошото) и ей такава една от oгромна, та още по-огромна усмивка грейне на лицето ми и не иска да си ходи и след като поне 10 човека вече за сетен път са ме попитали на какво точно пък съм се (за)хилила толкова... и като допъленение към това започвам да чувам покрай мен какви ли не подмятания, уж някак с половин уста 'Не, че толкова ни влиза в работата и ни интересува, но все пак я си признай и то (без) бой, какви си ги забъркала?'...Трябва ли да съм 'забъркала' нещо за да мога да съм открито щастлива и да не съм трън в очите на околните... или е крайно време за някои хора да спрат от(при)крито да завиждат...

В моменти като тези си мисля: с какво ли ще ги заплатя после тези усмивки... какво ли лошо, ще дойде в животът ми... не може просто ей тъй вечно да си се хиля на живота - без(грижно)... защото кой ли на този свят няма грижи... та аз ли...

И за да избегна всички обяснение, въпроси и уточнения избрах лесната, но и в същото време грешната група... на тези без усмивките (поне видимите де), на тези, на които всекидневно им се дават не 100, а поне 10000 причини да плачат, точно по тази причина, защото са избрали грешният път на видимата тъга. Да, на тъгата, защото без усмивки какво друго ни остава да бъдем... освен: едни много тъжни и самотни хора... Kой обича тъжните?... Никой... Всички обичат усмихнатите хора, та дори и някои от тези усмивки да са от изкуствените, но все пак са там на лицата им... и с такива хора, или ние се правим, че не забелязваме всъщност, колко зад тях те са тъжни или на нас така ни е много по-лесно, защото няма да изпитваме неудобство да ги питаме постоянно... какво пак не е наред, какво лошо ти си е случило, че ПАК, за кой ли път си тъжен...

Забелязала съм, че ако не се усмихваш, хората свикват да те виждат по този начин. Възприемат те така и всяка неочаквана промяна в теб (или ако решиш все пак да се усмихваш на всичко и всички напук) предизвиква особенно учудване у околните - въпроси като тези те заливат с пълна сила: какво става с теб... добре ли си?... по големите непукисти, оперирани от всякакви задръжки направо могат да ти го лепнат в лицето Въпросът, който и другите ги е глождил отвътре, но са нямали нужната дързост и нужната липса на възпитание... за да те попитат директно - Тий да не би снощи да си го ОТНЕСЛА нещо?...(и това придружено с едно мазно и гадно намигване). Не, снощи нищо не съм отнасяла, занасяла, пренасяла или каквото и да е от този сорт... защото както всички се досещаме става въпрос за любов, секс или по-точно за такива хора, като тези дори и любовта е принизена до един обикновен акт на задоволяване на първичният инстинкт само... а не е нещо, от което можеш да получиш много повече от физическото удоволствие... неща като любов, внимание, разбиране, споделяне, изживяване на хубави моменти на интимност с любимият човек... са далеч от техния и без това ограничен речник (но това е друга тема... затова ги оставям в пълното им неведение по въпроси като този, за да не си морят излишно мозъците...)

И защо например, за някои индивиди се изчерпат възможните причини за щастието на една жена само с цитираната по-горе... защо да не може една жена да е просто щастлива... без дори някаква конкретна причина... винаги ли трябва да се очаква от нас за да бъдем щастливи... да е задължително наличието на определен човек около нас за да ни прави такива... и обратно, неговата липса да е причината за киселата ни физиономия... не може ли просто причините да са едни от многото лимони, които всекидневно животът ни поднася... и мръщейки се искаме или не искаме, все пак ги преглъщаме, но с успокоението, че това, което не ни е убило, ни е направило по-силни и по-мъдри... и обратно: да се усмихваме на дори и дребните неща, които на пръв поглед може да изглеждат нищожни, но да ни изпълват с щастие... една добра дума, подарено цвете, детска усмивка, слънчев ден... Причините за усмивки си ги имаме постоянно всички, стига да искаме да си отворим хубаво очите и да ги видим...

Уморих се от този грешен път и искам да започна отново да се усмихвам, без да се чувствам зле заради това... без да се чувствам сканирана постоянно или подлагана на анализ от околните, защо точно сега съм решила да се променям и какво толкова имам в повече от тях, че да се чувствам добре... дори когато според другите, всъщност трябва да ми е зле...

Затова още от сега започвам открито и (без)отговорно да се усмихвам(хиля) на света, на всички... (усмивки, усмивки, усмивки изпращам и на теб, че те са заразителни)...

Направи си сам за Свети Валентин

Няма по-красиво от направения саморъчно с мисълта за любимият(те) подарък. Не съм против купените подаръци, но те не съдържат духа, любовта и чувствата, които влагаме по време на приготвянето на подаръците. Намерих няколко идеи, които много ми харесаха и реших да ги споделя с теб.


Сърце направено от 52 снимки с любимия(те) хора. Една година изпълнена с любов и спомените по седмици от нея и всичко, което би ни напомнило за щастлив изживян момент с любимия(те).




Казват, че една снимка струва повече от 1000 думи... Тук тези 1000 думи са събрани в три снимки. Ако искаш да кажеш на някой, че го обичаш и нямаш нужната смелост да му го кажеш по друг начин, защо не опиташ и така...


Какво по-лесно от това, може да се направи бързо и лесно и не струва кой знае колко, но крайният резултат и ефектът, който ще предизвикат могат да бъдат безценни... Не се изисква много, само две неща : едно тесте от карти и частица от любовта ти... Това, което може да се напише на малките пликчета, може да бъде какво ли не, възможностите са безкрайни... на теб оставям да избереш и сложиш това, което ти е на сърце.


Направи си сам fortune (valentine's cookies). Освен, че са красиви, но ще са и изпълнени със сладки любовни слова... като към тях може да добавиш и малко шоколадова сладост.


Пликове и картички украсени с цветя от дантела, изрязана от дантелени салфетки... семпло, нежно и ефектно...

Сладко, сладко и пак сладко... каквато е и ЛЮБОВТА...
Малко оризова (пергаментова) хартия в различни цветове изрязана във формата на сърце или плик, шевна машина, розови и червени бонбонки, сладки и бисквитки... всичко останало е желание и любовна магия.


Малки торбички с изненади. Какво ще поставиш вътре: сладки целувки, много нежност, прегръдки, надежди и очаквания... оставям на теб да решиш какво ще е съдържанието, но съм сигурна, че каквото и да сложиш то ще е изпълнено с много и красива любов...


Чаено парти за Свети Валентин с любимите ти хора, тези които карат сърцето ти да подскача, пее и твори чудеса. Какво по-хубаво начало на един ден за любов и щастие споделено.

images by marthastewart.com

No English title...

No Bulgarian neither...

Какво ли заглавие мога да добавя след снимка, като тази. Освен може би нещо от сорта 'I wish I was her' или по-точно казано ще е 'I wish it was me in her place'... И сигурно няма да съм само аз с тези мечти за място, като това.

Места, колкото искаш по света, но малко са местата, на които можеш да бъдеш и да се чувстваш така ... и то не е толкова до определеното място... а до това, кой ще е с теб и ще те кара да се чувстваш - добре, спокойна, желана, очаквана, единствена, красива, свободна, ефирна, секси и най-вече Жена, когато сте заедно.

Може би е изкуство, което някои владеят, а други не, или е нещо, което някои мъже дори не подозират, че притежават ... другите пък много добре знаят какво притежават и как могат да го използват, за да накарат жената до тях да се чувства сякаш времето е спряло. И ако това пък е подплатено и с любов, не само с желание - резултата ще е... everything you wished for...

Всичко изглежда и звучи прекалено хубаво, за да е истина... поне на мен... не отричам съществуването на Богоизбрани жени сред нас, които са му се насладили с пълни шепи, тела и души...

... но или аз съм последната в списъка на Господ или просто все още не съм го срещнала този мъж... кой знае, надявам се да е само второто, а не и двете в комплект.
Знам как ще ми се накарат за тези ми мисли първо сестрите, после и приятелките, на които им пука за мен. Знам, че трябва да имам повече вяра... но с годините някак сякаш или тя изчезна или аз спрях да я поливам достатъчно и тя повяхна. И вярата както всичко друго, освен да се полива... трябва и любов да я следва навсякъде, а липсата на такава, прави всички останали опити безуспешни и безсмислени.

В книгите пише, че когато се концентрираш прекалено в нещото, което ти липсва, така не му даваш възможност то да се превърне от липса в наличие и изобилие. Предполагам, че това е вярно. Щом имам толкова налични липси в последно време. И това ме води до мисълта - защо понякога когато имаме нещо в изобилие, то или сякаш в даден момент ни задушава и отнема частица от свободата ни, или се превръща след време в бреме и всячески тогава сякаш се мъчим да му избягаме.

Гоним нещо с всички сили и желание... и после ако то се окаже малко по-различно от това, което сме очаквали... решаваме, че не ни трябва и не го искаме повече и то ни задушава. Поне в повечето случаи е така и най-доброто решение в такива случаи е: да се търси златната среда и баланса или преминаването постоянно от едната най-крайна точка до другата такава противоположна; винаги ще ни води до липси в едно или друго нещо. Лесно се дават съвети, и лесно е да се каже на някой друг това, когато става въпрос за тяхното им щастие, положение и живот... но когато опре до нас, тогава всичко се превръща в съвсем различна история.

Някой ми беше предложил като решение на въпроса понижаването на очакванията ми (което пък е нож с две остриета, защото всяко понижаване на собствените ни expectations, води до правене на компромиси със собственото ни Аз, със собственото ни право да искаме и получаваме винаги само най-хубавото и най-доброто за нас, по простата причина, че наистина всеки един от нас го заслужава това най-доброто... кой би се съгласил с полу, или almost perfect) за определени хора и неща?

Но пък ако не го направим това, как тогава тези хора и неща, които толкова сме чакали и чакаме - ще могат да се появят в нашият живот? Ако не им дадем поле за изява и повод да ни изненадат - приятно, когато ни навестят най-неочаквано от собствената ни Dreamland и се окажат повече от това, за което сме мечтали дори и в най-смелите си мечти да бъдат... и така да им дадем възможност да станат нашата дългоочаквана реалност.

Мисли... мисли ... много и различни... забелязала съм, че колкото по-малко се мисли за нещо, толкова по-добре... и хората, които мислят по-малко или въобще не се затормозяват да мислят - живеят много по-щастливи и доволни с това, което имат и получават.

Затова спирам да мисля и се оставям на Вселената да реши какво ще ми изпрати... next...

Рождество Христово, 25 декември

Църковен празник - Рождество Христово

Народен празник - Коледа, Божник

Днес празнуват именниците - Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Ростислав, Христо, Христина

"...Или не съзнавате, че Иисус Христос е във вас?
Не съзнавате, само ако сте недостойни" (2 Кор. 13:5).

На този ден, свещен едно тайнство се е осъществило, преди много - много години... тайнство, което и до днес празнуваме - раждането на Иисус Христос. Тайнство, донесло със себе си и много други, много надежди, много и истинска вяра в сърцата ни, много любов - чиста и неприкосновена, много чудеса направили и най-дръзките човешки мечти - реалност.

Няма друг такъв ден в календара, той е само един. Някои го чакат заради подаръците, които ще намерят под елхата, други заради уютната семейна трапеза, трети заради споделянето му с любимите хора... но каквато и да е причината, все пак всички са от хубава, по-хубава и водят до едно: празнуването на най-светлия Християнски празник, идването на този свят не на друг, а на Спасителя.

Днес, 25 декември, Християнската църква празнува един от най-големите си празници - Рождество Христово.

Иисус Христос – Божият син се ражда като обикновено бебе в обикновено семейство. Избраната за Негова майка Мария и съпругът й Йосиф трябвало да се приберат в родния си град Витлеем за преброяването на населението. Малкото градче било препълнено, а в страноприемниците нямало места. Бременната жена вече имала силни родилни болки. Един скотовъдец се смилил над тях и им дал подслон в пещерата, в която държал добитъка си. И така, Спасителят се родил в обор. Вместо в креватче, сложили Го да легне в яслите, в които се дава сено на животните.

Първите, които поздравили Иисус с идването Му на този свят, били овчари, пасящи наблизо стадото си. Радостната новина им съобщил ангел с думите ‘Не се страхувайте, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички хора. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите младенец, повит и лежащ в ясли’ (Евангелие от Лука 2:10-12).

След тях дошли мъдреци от изток, водени от предсказания и пътеводната витлеемска звезда. Първоначално те потърсили новороденото в двореца на цар Ирод в Ерусалим, но свещениците ги упътили към Витлеем. Там мъдреците се поклонили на Божия син и го дарили с царски дарове: злато, ливан и смирна.

Празнуваме всички, малки и големи, млади и стари... казват, че днешния ден е особено празничен за младите майки, станали майки за първи път или тези, на които им предстои да станат скоро, защото на този ден е родила Богородица. Да им е честит празника и да са им живи и здрави дечицата, за да ги радват всеки ден.

с материали от нета

Една значка, Една любов и Един велик дизайнер

Както всяко нещо и всичко на този свят, което ни се случва си има логичното обяснение, така и този пост притежава такова. Всичко започна днес с една снимка на един мъж, името на когото (прoстете ми невежеството) до този момент не знаех. Макар, че обичам и винаги се наслаждавам на изкуството във всяка една от формите му и се опитвам да науча колкото се може по- вече за създателите му. Все още има много да уча, да чета и откривам, но в това все пак е и магията на нашият живот, всекидневно да се образоваме и да вървим само напред, и нагоре.

И така, въпросната снимка си имаше отдолу име Marcel Wanders и автор- Аnnie Leibovitz. Заех се да открия защо той е сред всички други личности от световен ранг, които е фотографирала световно известната фотографка и така открих неговата история.

Както всяка необикновенна и вълнуваща история, така и тази започнала преди повече от 20 години с любов. От силната любов на един мъж към една жена. Неговото име е Марсел - създател, дизайнер и популяризатор на значката на надеждата - The Hope pin.

Всичко започва, когато Марсел прави първата значка (бижу) за своята много болна приятелка и голяма любов. С нея той искал да й покаже и накара да се почувства такава каквато всъщност и до ден днешен продължава да бъде за него - Герой. Затова надписа на тази значка бил съставен единствено и само от четирите букви, гласящи - HERO. На значката те били изписани в превод на родният му език, холандски - HELD.

Идеята зад значката става и мотото й : 'The Hero pin - was meant to inspire people exploring what their most important values are. To be able to find these, recognize them in others and let them know by rewarding them with this hero pin. A small jewel that makes people look for the qualities they value most in people.'

Мечтата му да я популяризира и направи достъпна до всички, и да я превърне в символ на признателност се е осъществила. След толкова години, тя е популярна навсякъде по света, както и нейният създател. Макар, че тя не е поводът и началото на популярността на създателя си по света, а заслугата за това е на неговият стол наречен : Knotted Chair

Тя става символа на началото, което го е довело до създаването на толкова много различни и необикновени произведения на изкуството. Затова не друго, а нейната снимка и историята й е предпочел да постави на първо място в интернет страницата си.

Историята на една малка значка, една голяма любов и признателност и как те са се превърнали в неговата визия и вдъхновение, които са го довели до величината на световноизвестен дизайнер, който никога не спира да твори чудеса.

'We are Here to create an environment of Love, Live with Passion and make our most Exiting Dreams come True!' Marcel Wanders