Away for 120 seconds... или (време за почивка)...

Забелязал ли си колко много неща изискват вниманието ти всекидневно и отнемат от скъпоценното ти време?

Въпрос, който ме накара да се замисля...

Постоянно всички сме в движение - бързаме, всичко да свършим на време, понякога дори не ни остава време да забавим темпото от страх да не би да забравим нещо, планове имаме какви ли не за изпълнeние... и това ни е завладяло и сме забравили дори и за най - малките човешки удоволствия, които можем и трябва все по-често да си позволяваме...

Останали са ни много малко моменти на почивка, отделени в мечти и спокойствие... и все си казваме и утре е ден... утре ще го направя... но сякаш това утре все не идва...

В това наше забързано ежедневие, дори започването на деня ни вече не е както в доброто старо време... само с ароматното кафе сутрин...

Сега то е придружено с цял куп 'операции' като: включването на компа, проверяването на пощата/те и триенето на 1000-та спама, които сме получили за един ден, проверяването на Фейсбук и новините в него на приятелите, роднините, на групите в които са ни (сме се) включили... използваме Туитър, за да споделим дори и най-обикновенните и тривиалните аспекти от живота ни... все неща без които можем и без, които сме живяли доста спокойно преди... но сега сякаш повечето от тях са завладели животът ни и за някои от нас, животът вече сякаш е немислим без тях..

Имаше един период, в който и аз така започвах дните си... по една и съща схема... ден след ден... сега някак спрях и се опитвам да си оставям повече време за почивка... дори спрях да си отварям е-мейлите с дни... освен тези работните ми, които са част от работния ми ден...

Спрях и гледането на новините сутрин... действат ми някак депресиращо - защо ли? Защото съм забелязала, че в която и да е точка на света, по който и да канал, на която и да е телевизия, процедурата е все една и съща... След като говорителите ни поздравят с дежурната усмивка и дежурното 'Добро утро' или 'Добър ден', после те ни обясняват усмихнати и подробно в следващите 30 минути защо този ден няма нито да е добър, нито спокоен... Как да ти се иска да продължиш деня си бодро и с оптимизъм след една такава инжекция негативизъм още рано сутрин...

Някак дистанцирането ни от определени неща, понякога помага в по-лесното ни преминаване през всичкита суматоха около нас... Tова не значи, че трябва да се затворим в черупките си в най - далечния край на света и да не контактуваме с останалия свят, но... малко спокойствие от време на време, на никого не се е отразило зле..

Скоро попаднах на един линк, който се казва : the quiet place, the quiet place is a project of only one man who wants to change the world. (тихо и спокойно място е проект на един човек, който иска да промени света)...

Oт време на време го посещавам... за да ми напомни, че мога и заслужавам да си почивам и не друг, а аз съм тази, която трябва да го направи...без да чакам да дойде този подходящ момент... защото всеки един момент е подходящ, стига да го поискам и избера за такъв...

Предлагам и на теб, ако имаш 2 свободни минутки да ги отделиш в това - тихо и спокойно място... и да се отпуснеш и помечтаеш... away from all the madness around you...

прочети повече ..

Today is a special day....Happy Birthday, sis...

с много любов на Натали, моята малка сестричка...благодаря ти за това, че си винаги до мен...нека този и всеки следващ твой ден е специален и изпълнен с много усмивки, мечти, любов, щастие, късмет и светлина ...

....обичам те, слънце...

A sister listens to your worries and fears,
Gives consolation and dries up the tears,
Creates confidence when you haven't any left,
Help you feel good about yourself.

Through phone calls and pictures you both share
Triumphs, joys, problems, advice, love and care.
She's there for special days that come along,
Organizing, planning, making sure nothing goes wrong.

Sisters grow up competing over everything,
Squabbing and saying words they don't mean,
But standing together in times of adversity
Their loves shines through perfectly.

People will come and go leaving your heart hollow
But whenever life takes you a sister's love will follow.
With you from childhood until the end
Near and far she's your lifetime friend.

Happy, Happy Birthday sister...hugs and kisses from me...xoxoxo

Be happy, sis...

прочети повече ..

1000 причини да се усмихнеш....

Свикнах някак от години да не се усмихвам на хубавите неща в живота ми открито, а само тайничко вътрешно със затворени очи, мечтаейки да мога да го правя и открито...

Дали от суеверие, страх или от навик... и с мисълта, която винаги ми е в главата, че винаги когато нещо хубаво ми се случи (после трябва да очаквам и лошото) и ей такава една от oгромна, та още по-огромна усмивка грейне на лицето ми и не иска да си ходи и след като поне 10 човека вече за сетен път са ме попитали на какво точно пък съм се (за)хилила толкова... и като допъленение към това започвам да чувам покрай мен какви ли не подмятания, уж някак с половин уста 'Не, че толкова ни влиза в работата и ни интересува, но все пак я си признай и то (без) бой, какви си ги забъркала?'...Трябва ли да съм 'забъркала' нещо за да мога да съм открито щастлива и да не съм трън в очите на околните... или е крайно време за някои хора да спрат от(при)крито да завиждат...

В моменти като тези си мисля: с какво ли ще ги заплатя после тези усмивки... какво ли лошо, ще дойде в животът ми... не може просто ей тъй вечно да си се хиля на живота - без(грижно)... защото кой ли на този свят няма грижи... та аз ли...

И за да избегна всички обяснение, въпроси и уточнения избрах лесната, но и в същото време грешната група... на тези без усмивките (поне видимите де), на тези, на които всекидневно им се дават не 100, а поне 10000 причини да плачат, точно по тази причина, защото са избрали грешният път на видимата тъга. Да, на тъгата, защото без усмивки какво друго ни остава да бъдем... освен: едни много тъжни и самотни хора... Kой обича тъжните?... Никой... Всички обичат усмихнатите хора, та дори и някои от тези усмивки да са от изкуствените, но все пак са там на лицата им... и с такива хора, или ние се правим, че не забелязваме всъщност, колко зад тях те са тъжни или на нас така ни е много по-лесно, защото няма да изпитваме неудобство да ги питаме постоянно... какво пак не е наред, какво лошо ти си е случило, че ПАК, за кой ли път си тъжен...

Забелязала съм, че ако не се усмихваш, хората свикват да те виждат по този начин. Възприемат те така и всяка неочаквана промяна в теб (или ако решиш все пак да се усмихваш на всичко и всички напук) предизвиква особенно учудване у околните - въпроси като тези те заливат с пълна сила: какво става с теб... добре ли си?... по големите непукисти, оперирани от всякакви задръжки направо могат да ти го лепнат в лицето Въпросът, който и другите ги е глождил отвътре, но са нямали нужната дързост и нужната липса на възпитание... за да те попитат директно - Тий да не би снощи да си го ОТНЕСЛА нещо?...(и това придружено с едно мазно и гадно намигване). Не, снощи нищо не съм отнасяла, занасяла, пренасяла или каквото и да е от този сорт... защото както всички се досещаме става въпрос за любов, секс или по-точно за такива хора, като тези дори и любовта е принизена до един обикновен акт на задоволяване на първичният инстинкт само... а не е нещо, от което можеш да получиш много повече от физическото удоволствие... неща като любов, внимание, разбиране, споделяне, изживяване на хубави моменти на интимност с любимият човек... са далеч от техния и без това ограничен речник (но това е друга тема... затова ги оставям в пълното им неведение по въпроси като този, за да не си морят излишно мозъците...)

И защо например, за някои индивиди се изчерпат възможните причини за щастието на една жена само с цитираната по-горе... защо да не може една жена да е просто щастлива... без дори някаква конкретна причина... винаги ли трябва да се очаква от нас за да бъдем щастливи... да е задължително наличието на определен човек около нас за да ни прави такива... и обратно, неговата липса да е причината за киселата ни физиономия... не може ли просто причините да са едни от многото лимони, които всекидневно животът ни поднася... и мръщейки се искаме или не искаме, все пак ги преглъщаме, но с успокоението, че това, което не ни е убило, ни е направило по-силни и по-мъдри... и обратно: да се усмихваме на дори и дребните неща, които на пръв поглед може да изглеждат нищожни, но да ни изпълват с щастие... една добра дума, подарено цвете, детска усмивка, слънчев ден... Причините за усмивки си ги имаме постоянно всички, стига да искаме да си отворим хубаво очите и да ги видим...

Уморих се от този грешен път и искам да започна отново да се усмихвам, без да се чувствам зле заради това... без да се чувствам сканирана постоянно или подлагана на анализ от околните, защо точно сега съм решила да се променям и какво толкова имам в повече от тях, че да се чувствам добре... дори когато според другите, всъщност трябва да ми е зле...

Затова още от сега започвам открито и (без)отговорно да се усмихвам(хиля) на света, на всички... (усмивки, усмивки, усмивки изпращам и на теб, че те са заразителни)...

прочети повече ..

Направи си сам за Свети Валентин

Няма по-красиво от направения саморъчно с мисълта за любимият(те) подарък. Не съм против купените подаръци, но те не съдържат духа, любовта и чувствата, които влагаме по време на приготвянето на подаръците. Намерих няколко идеи, които много ми харесаха и реших да ги споделя с теб.


Сърце направено от 52 снимки с любимия(те) хора. Една година изпълнена с любов и спомените по седмици от нея и всичко, което би ни напомнило за щастлив изживян момент с любимия(те).




Казват, че една снимка струва повече от 1000 думи... Тук тези 1000 думи са събрани в три снимки. Ако искаш да кажеш на някой, че го обичаш и нямаш нужната смелост да му го кажеш по друг начин, защо не опиташ и така...


Какво по-лесно от това, може да се направи бързо и лесно и не струва кой знае колко, но крайният резултат и ефектът, който ще предизвикат могат да бъдат безценни... Не се изисква много, само две неща : едно тесте от карти и частица от любовта ти... Това, което може да се напише на малките пликчета, може да бъде какво ли не, възможностите са безкрайни... на теб оставям да избереш и сложиш това, което ти е на сърце.


Направи си сам fortune (valentine's cookies). Освен, че са красиви, но ще са и изпълнени със сладки любовни слова... като към тях може да добавиш и малко шоколадова сладост.


Пликове и картички украсени с цветя от дантела, изрязана от дантелени салфетки... семпло, нежно и ефектно...

Сладко, сладко и пак сладко... каквато е и ЛЮБОВТА...
Малко оризова (пергаментова) хартия в различни цветове изрязана във формата на сърце или плик, шевна машина, розови и червени бонбонки, сладки и бисквитки... всичко останало е желание и любовна магия.


Малки торбички с изненади. Какво ще поставиш вътре: сладки целувки, много нежност, прегръдки, надежди и очаквания... оставям на теб да решиш какво ще е съдържанието, но съм сигурна, че каквото и да сложиш то ще е изпълнено с много и красива любов...


Чаено парти за Свети Валентин с любимите ти хора, тези които карат сърцето ти да подскача, пее и твори чудеса. Какво по-хубаво начало на един ден за любов и щастие споделено.

images by marthastewart.com

прочети повече ..

No English title...

No Bulgarian neither...

Какво ли заглавие мога да добавя след снимка, като тази. Освен може би нещо от сорта 'I wish I was her' или по-точно казано ще е 'I wish it was me in her place'... И сигурно няма да съм само аз с тези мечти за място, като това.

Места, колкото искаш по света, но малко са местата, на които можеш да бъдеш и да се чувстваш така ... и то не е толкова до определеното място... а до това, кой ще е с теб и ще те кара да се чувстваш - добре, спокойна, желана, очаквана, единствена, красива, свободна, ефирна, секси и най-вече Жена, когато сте заедно.

Може би е изкуство, което някои владеят, а други не, или е нещо, което някои мъже дори не подозират, че притежават ... другите пък много добре знаят какво притежават и как могат да го използват, за да накарат жената до тях да се чувства сякаш времето е спряло. И ако това пък е подплатено и с любов, не само с желание - резултата ще е... everything you wished for...

Всичко изглежда и звучи прекалено хубаво, за да е истина... поне на мен... не отричам съществуването на Богоизбрани жени сред нас, които са му се насладили с пълни шепи, тела и души...

... но или аз съм последната в списъка на Господ или просто все още не съм го срещнала този мъж... кой знае, надявам се да е само второто, а не и двете в комплект.
Знам как ще ми се накарат за тези ми мисли първо сестрите, после и приятелките, на които им пука за мен. Знам, че трябва да имам повече вяра... но с годините някак сякаш или тя изчезна или аз спрях да я поливам достатъчно и тя повяхна. И вярата както всичко друго, освен да се полива... трябва и любов да я следва навсякъде, а липсата на такава, прави всички останали опити безуспешни и безсмислени.

В книгите пише, че когато се концентрираш прекалено в нещото, което ти липсва, така не му даваш възможност то да се превърне от липса в наличие и изобилие. Предполагам, че това е вярно. Щом имам толкова налични липси в последно време. И това ме води до мисълта - защо понякога когато имаме нещо в изобилие, то или сякаш в даден момент ни задушава и отнема частица от свободата ни, или се превръща след време в бреме и всячески тогава сякаш се мъчим да му избягаме.

Гоним нещо с всички сили и желание... и после ако то се окаже малко по-различно от това, което сме очаквали... решаваме, че не ни трябва и не го искаме повече и то ни задушава. Поне в повечето случаи е така и най-доброто решение в такива случаи е: да се търси златната среда и баланса или преминаването постоянно от едната най-крайна точка до другата такава противоположна; винаги ще ни води до липси в едно или друго нещо. Лесно се дават съвети, и лесно е да се каже на някой друг това, когато става въпрос за тяхното им щастие, положение и живот... но когато опре до нас, тогава всичко се превръща в съвсем различна история.

Някой ми беше предложил като решение на въпроса понижаването на очакванията ми (което пък е нож с две остриета, защото всяко понижаване на собствените ни expectations, води до правене на компромиси със собственото ни Аз, със собственото ни право да искаме и получаваме винаги само най-хубавото и най-доброто за нас, по простата причина, че наистина всеки един от нас го заслужава това най-доброто... кой би се съгласил с полу, или almost perfect) за определени хора и неща?

Но пък ако не го направим това, как тогава тези хора и неща, които толкова сме чакали и чакаме - ще могат да се появят в нашият живот? Ако не им дадем поле за изява и повод да ни изненадат - приятно, когато ни навестят най-неочаквано от собствената ни Dreamland и се окажат повече от това, за което сме мечтали дори и в най-смелите си мечти да бъдат... и така да им дадем възможност да станат нашата дългоочаквана реалност.

Мисли... мисли ... много и различни... забелязала съм, че колкото по-малко се мисли за нещо, толкова по-добре... и хората, които мислят по-малко или въобще не се затормозяват да мислят - живеят много по-щастливи и доволни с това, което имат и получават.

Затова спирам да мисля и се оставям на Вселената да реши какво ще ми изпрати... next...

прочети повече ..

Рождество Христово, 25 декември

Църковен празник - Рождество Христово

Народен празник - Коледа, Божник

Днес празнуват именниците - Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Ростислав, Христо, Христина

"...Или не съзнавате, че Иисус Христос е във вас?
Не съзнавате, само ако сте недостойни" (2 Кор. 13:5).

На този ден, свещен едно тайнство се е осъществило, преди много - много години... тайнство, което и до днес празнуваме - раждането на Иисус Христос. Тайнство, донесло със себе си и много други, много надежди, много и истинска вяра в сърцата ни, много любов - чиста и неприкосновена, много чудеса направили и най-дръзките човешки мечти - реалност.

Няма друг такъв ден в календара, той е само един. Някои го чакат заради подаръците, които ще намерят под елхата, други заради уютната семейна трапеза, трети заради споделянето му с любимите хора... но каквато и да е причината, все пак всички са от хубава, по-хубава и водят до едно: празнуването на най-светлия Християнски празник, идването на този свят не на друг, а на Спасителя.

Днес, 25 декември, Християнската църква празнува един от най-големите си празници - Рождество Христово.

Иисус Христос – Божият син се ражда като обикновено бебе в обикновено семейство. Избраната за Негова майка Мария и съпругът й Йосиф трябвало да се приберат в родния си град Витлеем за преброяването на населението. Малкото градче било препълнено, а в страноприемниците нямало места. Бременната жена вече имала силни родилни болки. Един скотовъдец се смилил над тях и им дал подслон в пещерата, в която държал добитъка си. И така, Спасителят се родил в обор. Вместо в креватче, сложили Го да легне в яслите, в които се дава сено на животните.

Първите, които поздравили Иисус с идването Му на този свят, били овчари, пасящи наблизо стадото си. Радостната новина им съобщил ангел с думите ‘Не се страхувайте, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички хора. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите младенец, повит и лежащ в ясли’ (Евангелие от Лука 2:10-12).

След тях дошли мъдреци от изток, водени от предсказания и пътеводната витлеемска звезда. Първоначално те потърсили новороденото в двореца на цар Ирод в Ерусалим, но свещениците ги упътили към Витлеем. Там мъдреците се поклонили на Божия син и го дарили с царски дарове: злато, ливан и смирна.

Празнуваме всички, малки и големи, млади и стари... казват, че днешния ден е особено празничен за младите майки, станали майки за първи път или тези, на които им предстои да станат скоро, защото на този ден е родила Богородица. Да им е честит празника и да са им живи и здрави дечицата, за да ги радват всеки ден.

с материали от нета

прочети повече ..

Една значка, Една любов и Един велик дизайнер

Както всяко нещо и всичко на този свят, което ни се случва си има логичното обяснение, така и този пост притежава такова. Всичко започна днес с една снимка на един мъж, името на когото (прoстете ми невежеството) до този момент не знаех. Макар, че обичам и винаги се наслаждавам на изкуството във всяка една от формите му и се опитвам да науча колкото се може по- вече за създателите му. Все още има много да уча, да чета и откривам, но в това все пак е и магията на нашият живот, всекидневно да се образоваме и да вървим само напред, и нагоре.

И така, въпросната снимка си имаше отдолу име Marcel Wanders и автор- Аnnie Leibovitz. Заех се да открия защо той е сред всички други личности от световен ранг, които е фотографирала световно известната фотографка и така открих неговата история.

Както всяка необикновенна и вълнуваща история, така и тази започнала преди повече от 20 години с любов. От силната любов на един мъж към една жена. Неговото име е Марсел - създател, дизайнер и популяризатор на значката на надеждата - The Hope pin.

Всичко започва, когато Марсел прави първата значка (бижу) за своята много болна приятелка и голяма любов. С нея той искал да й покаже и накара да се почувства такава каквато всъщност и до ден днешен продължава да бъде за него - Герой. Затова надписа на тази значка бил съставен единствено и само от четирите букви, гласящи - HERO. На значката те били изписани в превод на родният му език, холандски - HELD.

Идеята зад значката става и мотото й : 'The Hero pin - was meant to inspire people exploring what their most important values are. To be able to find these, recognize them in others and let them know by rewarding them with this hero pin. A small jewel that makes people look for the qualities they value most in people.'

Мечтата му да я популяризира и направи достъпна до всички, и да я превърне в символ на признателност се е осъществила. След толкова години, тя е популярна навсякъде по света, както и нейният създател. Макар, че тя не е поводът и началото на популярността на създателя си по света, а заслугата за това е на неговият стол наречен : Knotted Chair

Тя става символа на началото, което го е довело до създаването на толкова много различни и необикновени произведения на изкуството. Затова не друго, а нейната снимка и историята й е предпочел да постави на първо място в интернет страницата си.

Историята на една малка значка, една голяма любов и признателност и как те са се превърнали в неговата визия и вдъхновение, които са го довели до величината на световноизвестен дизайнер, който никога не спира да твори чудеса.

'We are Here to create an environment of Love, Live with Passion and make our most Exiting Dreams come True!' Marcel Wanders

прочети повече ..

Любовта е...

LOVE: we think about it, dream about it, lose sleep worrying about it. When we don't have it, we search for it and when we discover it we don't know what to do with it, we fear losing it. It's our source of pleasure and pain but we can't predict which it will be from one moment to the next. It is a short word, easy to spell, difficult to define but IMPOSSIBLE to live without ♥

Живей за да обичаш и обичай за да живееш!

Любовта не е сляпа, тя просто вижда само това, което има значение.

Любовта е момент, който трае вечно.

Ще разбереш истинското значение на любовта, когато се влюбиш.

Най-трудното нещо в живота не е да намериш да обичаш някого, а да накараш този, когото обичаш, да те обича обратно.

Песента не е песен, докато не я изпееш. Камбаната не е камбана, докато не я накараш да звъни. Любовта в сърцето ти не е там за да стои, любовта не е любов, докато не я подариш.

Ще разбереш, че наистина обичаш някого, когато искаш той да бъде щастлив, дори ако неговото щастие означава, че няма да си част от него.

За тези, които обичат времето е вечност. Хенри Ван Дайк

Любовта няма нищо общо с това, което се очаква да получиш, само с това, което се очаква да дадеш, което е всичко. Катрин Хепбърн

Ако искаш дъгата, трябва да се примириш с малко дъжд! Доли Партън

По-добре да се обичал и загубил, отколкото никога да не си обичал дори. Св. Августин

Приятелство често завършва с любов, но любовта с приятелство никога. Чарлз Кейлъб Колтън

Няма лекарство за любов, освен да обичаш повече. Торо

Любовта е всичко, което знаем от Рая и всичко, което ни трябва от ада. Емили Дикинсън

Любовта е нито истинска или фалшива, любовта е Любов. Камила Сондърс

прочети повече ..

Ура за паралелното общество на будалите...

Понякога става така, че вярваме в грешни неща, като това че времето ще излекува всичко... според мен времето не лекува нищо... ако ние сами не решим да се излекуваме, без да се оставяме и осланяме на времето само.

Единствено вървейки през годините и раните, и болките, и всичко свързано с тях, някак си се научаваме да ги прикриваме от другите, претендирайки, че всичко е само спомен и ние сме добре.

Минало ни е... каквото и колкото и лошо да сме го изживели... и само ние си знаем най-добре, всъщност какво ни е било или продължава да ни бъде...

Дълги години си мислех, че ако спра да обръщам внимание на знаците като – Внимание!, Опасност пред теб! или Движиш се с бясна скорост над ограничението към your own disaster, които се появяваха пред очите ми и аз избирах за момента да не им обръщам кой знае колко внимание с надеждата, че са само предупреждение все пак, а не реална опасност... така поне си мислех тогава, но съм лъгала и заблуждавала не друг, а самата себе си.

Започва се винаги лека, полека, а не изведнъж... позволяваш на някой да те потъпква първо за малките неща, после за големите, използвайки 'намалението' в името на любовта и/или чувствата ти към него, а не в името на неговите, защото ако той наистина те обича никога няма да се налага въобще да те кара да се чувстваш зле или под една или друга форма да те потъпква или използва... Казваш си все пак любовта е това да се правят компромиси... Веднъж - да... два пъти е о.к, но когато се превърне всичко това в нечия практика първо ти става болно, че някой те потъпква по този начин и второ, защото ти доброволно му позволяваш това. (като това второто е по-гадното).

Времето си върви... нищо не се променя, само болката се увеличава... раните ти стават от големи та още по-големи и ги усещаш все по-осезателно дори когато най-малко очакваш... вече не само когато си сам с мислите си.... а са ти постоянни спътници в живота... станали са неразделна част от теб и от background-a около теб...

Позволяваш не само на един, а понякога на повечето хора около теб, да се държат зле с теб... и това не са само хора от най-близкия ти кръг или така наречените ти 'приятели', които си мислил, че са ти приятели без кавичките... и в един светъл и пре-светъл момент е дошло просветлението ти как наистина стоят нещата между вас, макар и късно, но в крайна сметка важното е все пак, че е дошло това просветление... и ти си отворил очите си широко и си Видял... за какво всъщност става въпрос...

За съжаление става така в крайна сметка, че всеки един от тях те използва в една ли друга форма за собствена си облага.

А какво да кажа за хората, с които работим, учим или всекидневно ни се налага да се сблъскаме... до там чак няма да се простирам, защото ако го направя... съвсем ще се депресирам и то безкрайно много... защото там алъш-вериша на облагата е безкраен.

Според тезата на една позната: Такова е положението ми не заради друго, ами защото аз сама съм си виновна и съм позволила от добрината си или от глупост, на тези so called: friends, спътници в живота или co-workers да ми се качат на главата (в преносния смисъл на думата го казвам това, защото ако беше в истинския смисъл - тогава съвсем съм го загазила, не само до колене, ами чак до шията). Освен това съм им дала една дълга и безкрайна зелена светлина от тук та до края на света, като не съм им казала нищо или поне не на време каквото и когато е трябвало. (E, крайно време е да си взема бележка вече - "безплатни" услуги на мой гръб - няма да има).

Да, предполагам е така, аз съм от хората, които си мълчат и предпочитат да не казват на сега и веднага, когато нещо не е както трябва и това е според мен част от темперамента ми, възпитанието ми, средата, в която израснах или просто на мързела ми да си браня земята под краката и личната си свобода в името на липсата на конфликти във връзките ми с хората свързани по една или друга форма с мен...

Отчитам го като голям минус единствено за мен, не за другите, защото те си живеят в неведение за моите вътрешни терзания породени от техните грешки и действия насочени към мен, просто защото аз самата не съм им казала нищо, ама абсолютно нищо и премълчавайки, съм се поставила сама на вълка в устата.

А как се излиза от там... по един начин само... с ГОЛЯМ зор!

Винаги ми се е искало да съм по-уверена, да не ми пука за на хората чувствата, душите и прочие... да не съм тази, която винаги щади другите преди всичко, а не себе си... и вместо да не знам какво е да си безцеремонен, безпардонен и да не даваш и 5 лева за на другия безсънните нощи и раните - аз съм тръгнала да спасявам света, или поне част от него.

Чувала съм и коментари от сорта - 'Ти си една голяма будала и вместо да гледаш ти да си добре, преди всички други и да съхраниш твоите си нерви, чувства и душа, ти си тръгнала да ставаш една от последователките на майка Тереза - раздаваш се, даваш на кой каквото му трябва или изисква от теб, а в замяна - не очакваш и не искаш нищо... и най-важното в повечето случаи наистина не получаваш нищо... и хората, наистина злоупотребяват с добрината ти.'

Някои дори ги дразни това ми поведение, виждам го в очите им, макар и да се опитват неумело да го прикрият.

Питам се от кога стана така, че в обществото в което живеем те смятат за будала, само защото не мислиш само за собствения си з....к? И защо това, че някой си мисли, че си будала му дава правото да те третира като такава... само защото си различен от тях... И тези дето са 'задници', се котират в това наше общество много повече от такива като мен.

Явно трябва да се върна назад в годините, защото май не съм за тук и сега...

Ако си нормален, добър и състрадателен си мухльо един вид, а ако си непукист и живееш на нечии гръб - тогава си от големите на деня. Както гледам май е наложително да се променя и да се уча от Големите 'задници'... как всъщност се процедира с другите... и за да съм добре трябва да се blend-на и стана като една от тях, за да не се набивам на очи много - много и да не ги дразня.... или просто да продължа така както си знам - напук на всички големи ....

прочети повече ..

Вярата в собствените ни сили...

Казват, че "Вярата в лекарствата ги прави целебни." Според мен вярата в каквото и да е го прави не само целебно но и вълшебно. Вярата сама по себе си може всичко... за нея няма граници, лимити и измерения.

Способни сме да се изЛекуваме, да се изцелим от всичко стига тя да е с нас... друго не ни трябва, тя ни прави недосегаеми. Болката бързо отминава, болестите бягат... В каквото и да повярваме, ние му даваме от собствената ни сила... правим го още по-силно от колкото е то само по себе си. Всеки един от нас избира обаче в какво точно да вярва...

Понякога ни е трудно да повярваме в каквото и да е... след като сме изгубили от силата си в нещо или някой, в който не си е заслужавало да я влагаме... Казваме си - следващият път ще е различно...

Друг е въпросът, колко по-различно очакваме то да бъде и колко по-различно ще е то и дали сме си взели урока на сериозно и сме си променили мисленето и методите на действие.

Винаги ни се дава само това, през което можем да преминем и да преодолеем колкото и трудно да е то... стига да вярваме, че всичко става по най-добрият начин за нас... макар, че често го забравяме това и правим от малките неща, пo-голяма драма отколкото всъщност ни е нужна...

В природата ни сякаш е заложено, да се тревожим прекалено за малките неща и когато дойдат големите... нямаме сили да се борим повече и ги приемаме спокойно такива каквито са и тогава сякаш от само себе всичко се получава много по-лесно и бързо... какъв парадокс само.

Губим сили и чувства в толкова незначителни, ежедневни неща, в незначителни хора... дава ме им сила, вярваме в тях... поставями ги на пиедестал, такъв който те не заслужават...

Губим дни, години... ценни мигове от толкова скъпоценното ни Земно време. Докато един момент разберем, че е нямало смисъл... И тогава си казваме - Къде беше Господи, когато ми трябваше твоята помощ и guidance?

Той е с нас постоянно, въпросът е дали искаме да го чуем когато сме си наумили нещо, че ще го направим макар да знаем още от самото начало, че това ще е грешният път, и въпреки всичко поемаме по него... сякаш да докажем на нас а и на всички останали, че с инат всичко се постига... та дори и големите грешки. После когато все пак си признаем поне пред себе си, че сме на грешната посока, едва тогава започваме да търсим лекарството/вярата за да оправим нещата...

Учим се от грешките, те ни правят по-силни, оставаме завинаги деца в училището на живота и вярваме твърдо, че - Everything happens for a reason!

A трябва ли да чакаме докато стане късно......... за да повярваме, че Можем... да предприемем следващата дори и малка крачка, че можем да спрем да се вдълбаваме в ненужните и нищожните неща и хора... и вместо да си хабим силите за тях... можем просто тези сили да ги вложим в едно ново и обещаващо начало...

МОЖЕМ, всичко можем стига да го поискаме...

прочети повече ..

за Мъжете и хубавото вино...

ЗА ЖЕНИТЕ , НА КОИТО ЩЕ ИМ Е ПРИЯТНО ДА СЕ ПОСМЕЯТ...
и за мъжете, които биха преглътнали това....


Приятните, добри мъже са грозни.

Красивите мъже не са приятни и добри.

Красивите и приятни мъже са хомосексуални.

Красивите, приятни и хетеросексуални мъже са женени.

Мъжете , които не са чак толкова красиви, но са приятни, нямат пари.

Мъжете, които не са чак толкова красиви, но са приятни и при това с пари, смятат, че ги преследваме заради парите.

Красивите мъже без пари преследват нашите пари.

Красивите мъже, които не са чак толкова приятни и са донякъде хетеросексуални, не смятат, че сме достатъчно красиви.

Мъжете, които ни смятат за красиви, които са хетеросексуални, донякъде приятни и имат пари са прасета.

Мъжете, които са донякъде красиви, донякъде приятни, имат достатъчно пари и – слава богу! – са хетеросексуални, са стеснителни и НИКОГА НЕ ПРАВЯТ ПЪРВАТА КРАЧКА!

Мъжете, които никога не правят първата крачка, автоматично изгубват интерес, когато ние поемем инициативата.

Мъжете са като хубавото вино. В началото са гроздови зърна и е наша работа да ги смачкаме и да ги държим на тъмно, докато узреят и се превърнат в нещо, с което да ти е приятно да вечеряш.

Ах, мъжете...

прочети повече ..

Mоят Bucket list

Имаш ли си 'Bucket list'?

Може би и ти си гледал филмът с това същото заглавие и си ме изпреварил и си имаш вече такъв лист...

Аз честно да си кажа, все отлагам и не сядам да го напиша, имам го като идея от години, стои си... закътан на дълбоко, и някак позабравен... дали с извинението, че нямам нужното време и средства сега да го изпълня точка по точка... или просто наистина не му е дошъл реда... знам ли?

Познавайки се най-добре, мисля, че рано или късно ще го изпълня и то не в голям период от време, ами може и да ми дойде музата и да го завърша за рекордно време... не, че съм обявила съревнование с времето и имам за цел да подобря нечии рекорд... просто се знам каква съм... някои неща ги отлагам с години, но когато си поставя за цел нещо - го правя.

Реших да седна и да го направя този мой лист, или поне част от него, защото мисля, че винаги и постоянно той трябва да се допълва, и задължително когато се отвори свободно място в него...

1. Да се науча да управлявам мотоциклет и да си купя такъв. (в малка част съм го започнала този процес, но има още МНОГО да се желае) .
   
2. Да стана горд и щастлив притежател на жълта кола най-накрая. (това ми е детска мечта, имаше една възможност преди доста години да стане реалност ... не знам как бях убедила родителите ми да стигнат до решението заради мен да закупят такава, но мисля единствената пречка тогава беше липсата на произведена такава с този специфичен цвят и липсата на опцията да се правят поръчки за цвят)....
3. Да си взема една година ваканция и да я посветя САМО на пътуване по света...Рим, Барселона, Париж, Египет, Тибет, Рио де Жанейро, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Москва... винаги има и място за още допълнения... Земята, макар и кръгла... не е малка...
   
4. Да се запиша на курс по стрелба с лък. (също детска мечта... може би и факта, че съм зодия Стрелец е + в това ми желание) .
   
5. Да нарисувам моето си щастие. (ТОВА Е ТРУДНО, макар и да изглежда на пръв поглед лесно...) .
   
6. Да изкача поне една планина, въпреки болките на които ще се подложа. (веднъж направих един полу-опит, неуспешен естествено... отказах се лесно, без да се боря... грешка., следващият път няма да има лесно отказване - обещавам) .
   
7. Да науча италиански и да го говоря свободно. (за мен този език е олицитворение на любов, романтика и красота... и ми звучи като мелодия... не случайно оперите са написани на италиански, мисля...) .
   
8. Да се науча да свиря на китара. (или по-точно да се доуча, защото въпреки уроците, които взех, не съм убедена, че мога) .
   
9. Да се науча да разпознавам звезди и съзвездия. (пак говори кентавъра в мен).
10. Фотографията да не ми е само хоби, а да се превърне в професия.

И така, засега си позволих една малка вратичка да открехна и да ти споделя само десет от моите-мечти/цели/посоки/желания.... оставям на теб да си напишеш твоите..... мечтай на воля.... и както се казва - The Sky is no longer the limit...

прочети повече ..

Today is a gift...Enjoy it

прочети повече ..

Всичко...

ВСИЧКО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЯ
Робърт Фулам

Повечето от онова, което наистина ми е потребно, за да знам как да живея, какво да правя, как да се държа, съм усвоил още в детската градина. Ето какво научих там:

Играйте честно.
Не удряйте хората.
Оставяйте нещата там, където сте ги намерили.
Не вземайте вещи, които не са ваши.
Извинете се, ако сте обидили някого.
Мийте ръцете си преди всяко ядене.
Изчервявайте се.
Топлите сладки и студеното мляко са полезни.
Живейте хармонично.
Научете нещо.
Измислете нещо.
Порисувайте.
Попейте.
Потанцувайте.
Поиграйте. Поработете... Всеки ден по малко.
Всеки следобед си поспивайте.
Когато сте на улицата, внимавайте дали не идва кола.
Дръжте се за ръце и вървете плътно един до друг.
Бъди готов за чудеса.
Помни малкото зрънце, което си посадил в пластмасовата чашка.
(Корените му отиват надолу, стъблото - нагоре, и никой
не знае как и защо, но и ние сме като него.)
Дори златната рибка, и хамстерите, и белите мишки,
и растението в пластмасовата чашка умират.
Ние също.

Най-важната дума на света е: Виж!
Всичко, което трябва да знаем, е някъде там.
Ти си на този свят, за да се учиш.

прочети повече ..

Ако можех ....

Бих набрала повече маргаритки.
Надин Стеър, 87 годишна

Ако можех да изживея живота си отново, бих релаксирала.
Бих си позволила да бъда по-глупава или по-наивна, както ти харесва.
Щях да приемам нещата по-малко сериозно.
Щях да си позволя да бъда по-луда.
Нямаше да се вторачвам в хигиената.
Бих се възползвала от повече шансове.
Бих предприела повече пътувания.
Бих изкачила повече планини.
И бих преплувала повече реки.
И бих видяла повече залези.
Бих яла повече сладолед и по-малко боб.
Бих се безпокоила по-малко и бих фантазирала повече.

Аз съм една от онези, които живеят разумно и практично, час след час, ден след ден.О, аз имах своите мигове! Но ако трябва да ги изживея отново, те наистина ще са много повече. Всъщност, бих искала да имам само тях. Само миговете, един след друг, ден след ден.

Аз бях от онези, които не ходят никъде без термометър, бутилка гореща вода, гаргара, дъждобран и чадър. Ако трябва да изживея живота си отново, бих отишла на места, на които никога не съм била, бих правила неща, които никога не съм правила, бих пътувала още по-надалеч. Ако можех да изживея живота си отново, бих започнала да ходя боса още рано напролет и бих продължила така до края.

Не бих се съобразявалa чак толкова с общоприетите норми, освен ако не е крайно наложително.

Бих играла повече хокей.
Бих яздила кончета в много въртележки.
Бих набрала много маргаритки.

из нета

прочети повече ..

Wishpin

Преди време за моя голяма и приятна изненада, получих тази книга по пощата в колет, изпратен от едната ми сестричка. Колетът беше пълен с много любов, мъдрост и настроение. Винаги когато нещо не ми дава мира и място, и се лутам от един полюс до друг... става така, че всичко си идва на мястото само... и дълго търсените отговори, и поглеждането на реалността от друг и различен ъгъл...

Благодаря и на двете си сестри за отговорите, които ми изпращат, подплатени с много мъдрост, надежди и мечти във формата на книги.
Предлагам и на теб, малка частичка от тази мъдрост и житейска истина.


Из книгата Wishpin на Джеймс Соул.

Ако искате да сте щастливи, бъдете. ~ Лев Толстой

Правим себе си или нещастни, или силни. И в двата случая влагаме еднакво усилие. ~ Карлос Кастанега

Радвайте се на малките неща, защото някой ден може да погледнете назад и да осъзнаете, че те са били големите неща. ~ Боб Бролт

Прехвърлянето на целите ви на хартия увеличава вероятността да ги постигнете с хиляда процента! ~ Брайщн Трейси

Ненаписаните цели си остават само пожелания. ~ неизвестен автор

Кой обичан, може да се смята беден? ~ Оскар Уайлд

Състоянието на живота ти е само едно отражение на състоянието на съзнанието ти. ~ Уейн Дайър

Невъзможно е дума само в речника на глупците. ~ Наполеон

Приятелството не е голяма работа - то е милион малки работи. ~ неизвестен автор

Ако нещо можеш да правиш или мечтаеш да можеш, започни. Дързостта носи в себе си гениалност, сила и магия. ~ Йохан Волфганг фон Гьоте

Неуспехът е ключът към успеха; всяка грешка на нещо ни учи. ~ Морихей Уетиба

Прочисти едно ъгълче на ума си и креативността веднага ще го изпълни. ~ Дий Хок

Важното е: във всеки момент да можем да жертваме това, което сме, в името на това, което бихме могли да станем. ~ Шарл Дюбоа

Вчера дръзнах да се боря. Днес дръзвам да спечеля. ~ Бернадет Девлин

Животът е като лук: обелваш го люспа по люспа и понякога плачеш. ~ Карл Сандбърг

Където и да отиваш, отивай с цялото си сърце. ~ Конфуций

Има само един успех - да можеш да изживееш живота си по свой начин. ~ Кристофър Морли

Красотата не е изписана на лицето; тя е светлина в сърцето. ~ Халил Джибран

Ако днес е било идеално, нямаше да има нужда от утре. ~ надпис на постер

Не забравяй, че земята обича да усеща босите ти крака и ветровете копнеят да играят с косата ти. ~ Халил Джибран

Бъдете щастливи в мига, това е достатъчно. Мигът е всичко, от което се нуждаем, нищо повече. ~ Mайка Тереза

Moже да се каже, че сме живи само в моментите, в които сърцата усещат съкровищата ни. ~ Тортън Уайлдър

Щом престанеш да сравняваш това, което имаш с това, което нямаш или което искаш да стане, ще започнеш да се наслаждаваш на това, което е. ~ Чери Хюбър

Щастието не е място, а посока. ~ Сидни Дж. Харис

Само живеенето не стига, човек трябва да има слънце, свобода и малко цветя. ~ Ханс Кристиан Андерсен

Ние избираме радостите и скърбите си много преди да ги изпитаме. ~ Халил Джибран

Успехът е колко високо ще отскочиш, след като удариш дъното. ~ Джордж Смит Патън

Животът е по - лесен, отколкото си мислите: всичко, което се иска, е да приемете невъзможното, да минете без необходимото и да понесете непоносимото. ~ Катлийн Норис

Има нещо странно в живота : ако откажеш да приемеш нещо, което не е най - доброто, много често го получаваш. ~ Съмърсет Моъм

Една роза може да е моята градина... Един приятел - моят свят. ~Лио Бускалия

Успехът се блокира, когато се концентрираме върху него и го планираме. Срамежлив е - не излиза, докато го гледам. ~ Тенеси Уилямс

Само едно нещо трябва да се промени, за да познаем щастието в живота си : къде фокусираме вниманието си. ~ Грег Андерсън

Част съм от всичко, с което съм се срещнал. ~ Алфред Лорд Тенисън

Изгубването на една илюзия ви прави по - мъдри, отколкото откриването на една истина. ~ Лудвиг Бьорне

Съвършенството е достигнато не когато няма какво да се добави, а когато няма какво да се премахне. ~ Антоан дьо Сент Екзюпери

Трябва да сме готови да се отървем от живота, който сме си предначертали, за да изживеем този, който ни чака. ~ Джоузеф Камбъл

Живейте в стаи, пълни със светлина. ~ Корнелий Целс

Аз живея в настоящето. Миналото само си спомням, а бъдещето очаквам. ~ Хенри Дейвид Торо

прочети повече ..

Terms of ENDEARMENT

Terms of Endearment = нежности, нежни/галъовни думи, думи на нежност... скъпи, мили мой/моя, любов, захарче, душичка, сладур, baby, honey, pumpkin и т.н....

Използваме ги всички - към любимите ни и обичани спътници в живота, към нашите деца, към любимото ни куче или коте дори.

Някакси любовта ни кара да бъдем много по-нежни, да се отнасяме с тях, да говорим, да мислим за тях по по–различен начин... Не ни е страх да си го покажем или да го кажем пред всички, а и говорейки и използвайки нежните и гальовни думи, те сами по себе си говорят за нашите чувства към даден човек, животно или дори към любимият ни лаптоп или кола.

Даваме им различни имена, кръщаваме ги наново, дори си създаваме наши си кодови имена за пред другите, които само ние знаем какво означават (и сякаш е някакси по-романтично така), а и за да ни е лесно и на обществени места да кажем колко обичаме другия без да звучим прекалено по детски или банално за нашата възраст. То никога не е било срамно да обичаш или да си влюбен в някой, но винаги ще се намерят хора (доброжелатели), които ще те заклеймят или запратят в някоя си тяхна категория хора, и ще кажат за теб например : Виж го този/тази, любовта му е "изпила" мозъка и какви ги говори и то на тази възраст. Сякаш те никога не са били до "ушите" в любовта и не им се е искало да изкрещят в лицето на целия свят, точно колко са щастливи от това.

Както всичко на този свят опира и се ръководи от любовта... от любовта ни към всичко и всички, които ни заобикалят, към близките, дори към това, което правим, работата ни... изобщо всичко, за което мога да се сетя на този свят е изтъкано от любовта на всеки един от нас... от любовта, която получаваме и даваме всекидневно през годините на нашият живот...

Нищо не може да бъде създадено или да съществува, ако не са грижите на някой, който го обича...

Някой беше казал: Казвайте на всички любими хора колко ги обичате всекидневно, защото никой никога не знае, кога ще е последният път, в който ще имате тази възможност... животът е кратък като миг...

Не се страхувайте да ги използвате тези същите нежни думи... казвайте ги с повод или без повод... (но всъщност защо ли трябва да имаме повод, за да кажем на някой колко той е скъп за нас и колко го обичаме)...



А ти каза ли днес на твоя любим/а колко го обичаш?

прочети повече ..

(само) Жените знаят защо?

Има много неща, които ние, като Жени харесваме и обичаме да правим. Неща, които Мъжете не могат да разберат или просто не искат да си губят времето за да разберат, и да си отговорят на въпроса: И защо все пак е така?... обратното твърдение също е вярно...така, че винаги ще има както разбрани така и неразбрани... и в такива моменти винаги ми идва на ума заглавието на една книга на Джон Грей ' Мъжете са от Марс, Жените са от Венера '.

Вярно твърдение, защото освен метафората има и много истина и тя е, че макар да сме човешки същества, все пак сме много различни (и добре, че е така, защото иначе нямаше да има какво да ни привлича и прави интересни за противоположният пол, та дори и с риска да останем неразбрани)...

...но нека да оставим различията за малко настрана.... Кои са нещата, които Жените обичат (обичат да правят), но винаги някои от тях ще останат неразбрани от Мъжете? Предлагам един списък, но мисля, че ще има още много да се добави към него. Oставям на теб да продължиш и споделиш тези, които аз съм пропуснала.

01. Пазаруване по време на криза.

02. Колекционирането на списания.

03. Музиката на Селин Дион и Барбра Страйзънд.

04. Четенето на хороскопи всеки ден. (особено закупуването на целогодишни такива според зодията).

05. Говоренето по телефона с приятелка с часове... (макар и да сте се разделили преди час с нея и да сте били преди това заедно на кафе, което е продължило поне 3 часа).

06. и в продължение на 05. Обсъждането на познати, непознати, приятели, неприятели, известни актьори, личности и техния живот, макар и без да ги познавате.

07. Сменянето на прическата и цвета на косата според настроението, в което се намирате в даденият момент.

08. Нощницата. (в мъжките очи, тя е само един потенциален шал, и в един момент си губи смисълът).

09. Любовната (пред)игра. (за какво точно става въпрос, след като с нея или без нея...секса си върви).

10. Дамските питиета.? (питието или е питие или не е)

11. Танцуването.

12. Плаченето по време на филм.

13. Определянето на мъже като Зак Ефрон, Джеймс Патисън, Леонардо Ди Каприo и Даниел Радклиф за секси и hot.

14. Гледането на сапунени сериали.

15. Гледането на реалити шоута.

16. Тъмният (черният) лак за нокти.

17. Притежаването на цял гардероб само за обувки и чанти.

18. Пиенето на безкофеиново кафе.

19. Пиенето на диетична кола.

20. Мюзикълите.

21. Четенето на любовни романи.

22. Притежаването на вибратор(и).

23. Носенето на сутиен.

24. Умилението и просълзяването при гледането на снимки на бебета и бебета - животни.

25. Постоянното променяне на статуcа във Facebook, My Space, Twitter, Skype.

26. Слагането на грим(което ще отнеме в най - добрия случай поне час)и обуването на високи обувки дори за отиването до кварталния супермаркет.

27. Отделянето на дни (седмици) в търсенето на перфектния чифт обувки или рокля...

28. Жените и шоколада, връзка непонятна откъдето и да я погледнеш. (наличието на шоколад винаги успокоява Жените)

29. Притежаването на колекция от дамски аксесоари (фибички, шнолички, панделки и т.н.) и постоянното й попълване... защото за нас никога нищо не е достатъчно, винаги може и още.

30. Очакването с нетърпение на поредният епизод от 'Сексът и градът'.

31. Оправянето на леглото всяка сутрин. (има ли смисъл, след като ще се спи отново в него)

32. Драмата във всичките й форми. (от наша страна)

33. Крещенето при вида на паяк, хлебарка или някоя друга буболечка.

34. ...........

прочети повече ..

Когато обичаш някой ...

Когато обичаш някой,
когато имаш място само за този някой в сърцето си,
когато този някой е всичко за теб и въздуха и водата... и Рая и Ада...
когато всичко друго около теб е като в мъгла...
и сякаш си е загубило смисъла и силата...
когато имаш очи само за този Единствен някой...
когато се чувстваш вече половин човек или половин душа,
когато този Някой не е близко до теб...
когато мисълта, че няма да видиш този Някой никога повече
те плаши дори повече от смъртта...
когато никога никой и нищо преди в живота ти не са били толкова
до болка истински и нереални в същото време....
когато името на този Някой е за теб
единственият синоним на думата любов...


когато всички пътища на този свят водят към и единствено до Него...
когато всички сънища твои се превърнат в един...
и той е с лика на този само Твой някой...
когато този някой се превърне в твоята причина за Живот....
когато за теб не съществува бъдеще,
в което този някой да не е на Първа позиция там....
когато този някой престане да има недостатъци
и за теб той е Перфектен, точно по начина по който е....
когато го гледаш и очите ти виждат само думите щастие Мое
в неговите очи изписани с пламъка на обичта....
когато заспиваш и се събуждаш с мисълта за този някой...
и дори през по-голямата част от деня мислиш Само за него...
когато той стане Единствената ти причина сутрин,
за да станеш от леглото и да се впуснеш в живота....
когато този някой стане единственото Вдъхновение за теб....
когато погледнеш реалността в очите и видиш,
че преди да се откриете един друг...
дори не сте живели,
а само сте съществували за Момента на вашата среща...
когато часовете в които не сте Заедно...
не са часове а сякаш векове....
когато знаеш, че каквото и да правиш,
винаги всичко с този някой ще е сложно и объркано,
но въпреки всичко вместо да се откажеш на 'време'...
ти продължавам още по-устремено Напред...


когато нощите станат дни
и ти сякаш дори не забелязваш кръговрата на дните,
защото този някой се е превърнал в твоето Слънце и Луна...
когато целувката на този някой те кара да се чувстваш Жив отново...
когато болките и радостите на този някой се превърнат в твои Лични....
когато се съмняваш...
....просто погледни на този някой
в очите и ще Намериш там всички твои отговори...

прочети повече ..

Какво струва Женското щастие?

Не е хич трудно да направиш една жена щастлива!
Трябва само да си добър:

01) Приятел
02) Другар
03) Любовник
04) Брат
05) Баща
06) Учител
07) Възпитател
08) Майстор готвач
09) Механик
10) Водопроводчик
11) Дизайнер (интериор)
12) Модист
13) Електротехник
14) Сексолог
15) Гинеколог
16) Психолог
17) Психиатър
18) Терапевт
19) Остроумен
20) Симпатичен
21) Атлетичен
22) Нежен
23) Внимателен
24) Кавалер
25) Интелигентен
26) Мъж с богато въображение
27) Съзидателен
28) Благ
29) Силен
30) Разбиращ
31) Толерантен
32) Благоразумен
33) Амбициозен
34) Даровит
35) Смел
36) Решителен
37) Заслужаващ доверие
38) Съобразителен
39) Страстен
40) и преди всичко...... Платежоспособен.


Същевременно не бива да се забравя, че е задължително:
1.Да не си ревнив, но без да оставяш впечатление, че нехаеш за нея.

2.Да се разбираш добре с техните, но в никакъв случай повече, отколкото с нея самата.

3.Да я оставяш да прави нейните си неща, но и да изразяваш интерес къде ходи и какво прави...

Особено е важно да:
Не забравяш рождените дни, годишнините, именните дни, менструацията й, датата на първата ви целувка, рождените дни на любимите й леля, брат и сестра, на бабата и дядото, на най добрата й приятелка.

За съжаление изпълнението мо-та-мо на тези инструкции не ти гарантират напълно,че:
Тя ще се чувства истински щастлива, понеже може да бъде обзета от усещането, че е нетърпимо обсебена от задушаващо перфектен живот, в следствие на което да се хвърли на врата на първия мъж, който намери!

Бог е казал: Обичай я! ... а не : Разбирай я!

прочети повече ..