Ура за
паралелното общество на будалите...



Понякога става така, че вярваме в грешни неща, като това че времето ще излекува всичко... според мен времето не лекува нищо... ако ние сами не решим да се излекуваме, без да се оставяме и осланяме на времето само.

Единствено вървейки през годините и раните, и болките, и всичко свързано с тях, някак си се научаваме да ги прикриваме от другите, претендирайки, че всичко е само спомен и ние сме добре.

Минало ни е... каквото и колкото и лошо да сме го изживели... и само ние си знаем най-добре, всъщност какво ни е било или продължава да ни бъде...

Дълги години си мислех, че ако спра да обръщам внимание на знаците като – Внимание!, Опасност пред теб! или Движиш се с бясна скорост над ограничението към your own disaster, които се появяваха пред очите ми и аз избирах за момента да не им обръщам кой знае колко внимание с надеждата, че са само предупреждение все пак, а не реална опасност... така поне си мислех тогава, но съм лъгала и заблуждавала не друг, а самата себе си.

Започва се винаги лека, полека, а не изведнъж... позволяваш на някой да те потъпква първо за малките неща, после за големите, използвайки 'намалението' в името на любовта и/или чувствата ти към него, а не в името на неговите, защото ако той наистина те обича никога няма да се налага въобще да те кара да се чувстваш зле или под една или друга форма да те потъпква или използва... Казваш си все пак любовта е това да се правят компромиси... Веднъж - да... два пъти е о.к, но когато се превърне всичко това в нечия практика първо ти става болно, че някой те потъпква по този начин и второ, защото ти доброволно му позволяваш това. (като това второто е по-гадното).

Времето си върви... нищо не се променя, само болката се увеличава... раните ти стават от големи та още по-големи и ги усещаш все по-осезателно дори когато най-малко очакваш... вече не само когато си сам с мислите си.... а са ти постоянни спътници в живота... станали са неразделна част от теб и от background-a около теб...

Позволяваш не само на един, а понякога на повечето хора около теб, да се държат зле с теб... и това не са само хора от най-близкия ти кръг или така наречените ти 'приятели', които си мислил, че са ти приятели без кавичките... и в един светъл и пре-светъл момент е дошло просветлението ти как наистина стоят нещата между вас, макар и късно, но в крайна сметка важното е все пак, че е дошло това просветление... и ти си отворил очите си широко и си Видял... за какво всъщност става въпрос...

За съжаление става така в крайна сметка, че всеки един от тях те използва в една ли друга форма за собствена си облага.

А какво да кажа за хората, с които работим, учим или всекидневно ни се налага да се сблъскаме... до там чак няма да се простирам, защото ако го направя... съвсем ще се депресирам и то безкрайно много... защото там алъш-вериша на облагата е безкраен.

Според тезата на една позната: Такова е положението ми не заради друго, ами защото аз сама съм си виновна и съм позволила от добрината си или от глупост, на тези so called: friends, спътници в живота или co-workers да ми се качат на главата (в преносния смисъл на думата го казвам това, защото ако беше в истинския смисъл - тогава съвсем съм го загазила, не само до колене, ами чак до шията). Освен това съм им дала една дълга и безкрайна зелена светлина от тук та до края на света, като не съм им казала нищо или поне не на време каквото и когато е трябвало. (E, крайно време е да си взема бележка вече - "безплатни" услуги на мой гръб - няма да има).

Да, предполагам е така, аз съм от хората, които си мълчат и предпочитат да не казват на сега и веднага, когато нещо не е както трябва и това е според мен част от темперамента ми, възпитанието ми, средата, в която израснах или просто на мързела ми да си браня земята под краката и личната си свобода в името на липсата на конфликти във връзките ми с хората свързани по една или друга форма с мен...

Отчитам го като голям минус единствено за мен, не за другите, защото те си живеят в неведение за моите вътрешни терзания породени от техните грешки и действия насочени към мен, просто защото аз самата не съм им казала нищо, ама абсолютно нищо и премълчавайки, съм се поставила сама на вълка в устата.

А как се излиза от там... по един начин само... с ГОЛЯМ зор!

Винаги ми се е искало да съм по-уверена, да не ми пука за на хората чувствата, душите и прочие... да не съм тази, която винаги щади другите преди всичко, а не себе си... и вместо да не знам какво е да си безцеремонен, безпардонен и да не даваш и 5 лева за на другия безсънните нощи и раните - аз съм тръгнала да спасявам света, или поне част от него.

Чувала съм и коментари от сорта - 'Ти си една голяма будала и вместо да гледаш ти да си добре, преди всички други и да съхраниш твоите си нерви, чувства и душа, ти си тръгнала да ставаш една от последователките на майка Тереза - раздаваш се, даваш на кой каквото му трябва или изисква от теб, а в замяна - не очакваш и не искаш нищо... и най-важното в повечето случаи наистина не получаваш нищо... и хората, наистина злоупотребяват с добрината ти.'

Някои дори ги дразни това ми поведение, виждам го в очите им, макар и да се опитват неумело да го прикрият.

Питам се от кога стана така, че в обществото в което живеем те смятат за будала, само защото не мислиш само за собствения си з....к? И защо това, че някой си мисли, че си будала му дава правото да те третира като такава... само защото си различен от тях... И тези дето са 'задници', се котират в това наше общество много повече от такива като мен.

Явно трябва да се върна назад в годините, защото май не съм за тук и сега...

Ако си нормален, добър и състрадателен си мухльо един вид, а ако си непукист и живееш на нечии гръб - тогава си от големите на деня. Както гледам май е наложително да се променя и да се уча от Големите 'задници'... как всъщност се процедира с другите... и за да съм добре трябва да се blend-на и стана като една от тях, за да не се набивам на очи много - много и да не ги дразня.... или просто да продължа така както си знам - напук на всички големи ....



Facebook Comments

13 коментарa :

Кръстю каза...

Остави ги да лапат, за тях светът свършва с тях,не знаят какво и за какво са и що е Дух:)
А за мнението им да не ти пука
Нямя по-голяма обида от похвалата на глупака- е казал един древен мъдрец(смях)

Анонимен каза...

И аз съм така- различна от масата, понякога ми е много трудно. Хората осъждат всичко що е над и под тях и не се вписва в общата меркантилна и нахакана родна картинка. Но аз сама съм избрала този път и си нося кръста, знам, че ги дразня, знам и че често завиждат, знам, че злобата човешка няма граници, човек е може би най- жестокия вид измежду тварите, но както е казал Питагор: "Ако можеш да си орел, не се напъвай да бъдеш пръв сред гаргите".

Antonia Petkova каза...

Браво, страхотно написано! Поздравления и покло за избрания път! Аз също съм го избрала за себе си, "напук на големите" и напук на Разума...защото слушам Душата си повече...Душите ни знаят всичко и ни водят по нашия Път! Разумът ни е ограничен и не може да обхване цялостната картина никога...
Прегръщам те, Georgina, и ти благодаря за написаното, което прочетох аз, когато ми бе нужно малко напомняне:)От сърце ти желая цялото изобилие от Светлина и Топлина, което е в теб да те радва и да ти дарява прекрасни емоции занапред!

Пламен Петров (Пламски) каза...

Имам нещо за теб: http://blogatstvo.com/successology/not-alone/

;-)

Ели каза...

хубав пост, но една забележка - светът не е черно-бял и не се дели на вас, добрите и търпеливите, и другите, задниците. има и хора по средата, и аз поне мисля, че съм от тях - които се дразнят и не оставят на "задниците" да ги мачкат (а те разбира кого могат да мачкат и затова злоупотребяват именно с тези хора) и които се чудят на "добрите", защото със сигурност не им е приятно да ги мачкат, но все пак го допускат...
иначе със сигурност всеки е имал усещането в един или друг момент, че някой е злоупотребил с него и с търпението му. мога даже да се обзаложа, че така мислят и хората, които често мачкат някой друг. да се изживяваш като жертва на собствената си доброта е много лесно, едва ли има човек, който да не се мисли за много добър и търпелив, и жертва на останалите ужасни и зли хора. и понякога дори не осъзнава, че той прави същото по отношение на другите, а и те не си казват, щото и те са много добри и търпеливи...
не знам, в крайна сметка хората правят компромиси, това е част от живота в общност. важното е 1. да не правиш компромиси твърде често, до степен това да срине самочувствието и себеуважението ти, и 2. да не караш другите да правят постоянно компромиси заради теб като влизаш в ролята на лошия. и светът ще стане едно по-добро място за живеене :)))...

peti_pius каза...

Ели, напълно съм съгласна с теб! Добре, че прочетох коментарите до края, иначе щяхме да се повторим... :) и споредмен меродавният момент е да уцелиш златната среда! човек егоизма си го има в природата оше от Адам и Ева. Важно е да съумеш да балансираш егоизма спрямо "себе си" и егоизма спрямо "другите"... това човек се учи да го прави, чрез житейския си път и чрез неволите - друг начин просто няма... а степента на овладяването на този баланс до голяма степен те прави Личност... и накрая, като се пообърнеш назад и малко около теб пак осъзнаваш, че "никой не може да ти отнеме любовта и обичта на Хората".

Анонимен каза...

Много добре написано и това малко ми вдъхна сили и кураж.Не искам да се променям искам да съм си същата ,Уча се от доста време насам да казвам НЕ когато трябва да кажа НЕ и винаги си казвам хората ме обичат такава каквато съм ,няма значение какво мислят колегите за мен .Работя в сверата на ресторантьорството аз съм си и барман и сервитьор сама в бар ,клиентите ми идват не за да пият по нещо ,а за да ме видят .За огромно мое съжаление колежката която е българка ми показа колко мръсни можем да бъдем Българите зад граница колко озлобени могат да са хората когато виждат,че някой е добър и щастлив и когато хората го обичат .Това ни трови най много и започваме да пускаме змииски езици по адрес на добрите и естествени хора.И понеже повечето като мен не можем да издържим на тази отрова ставаме в един момент и си тръгваме си мисля.Винаги остават егоистите,глупавите,доносниците,"мръсните",те се кутират на едно работно място и те са тези,които се издигат и просперират.Колкото и жалко да е това е истината.За първи път се сблъсках с изречение по мой адрес"тя сигурно настройва клиентите да не ме харесват и никой не иска да идва при мен "-казано зад гърба ми на шефа.Един българин можеш да ги изпиташ ,когато си зад граница ,не че товане се случва и в БГ ,но най силно изразено е на вънка зад граница.Не знам дали това е мястото на което мога да напиша това.
Малко по малко се уча да търпя ,но е много трудно ,в един момент търпението се изчерпва ,правех доста добрини на този човек ,докато не започнаха в отговор да се връща само злоба и завист на мой гръб.Тези хора са родени само за това ,и затова са винаги сами и не могат да изпитат обич и любов от истински приятели.Трябваше да стана на 30 за да се убедя че истинските ти приятели се броят само на едната ръка.Отвратително е постоянно да си нащрек и постоянно да се отбраняваш от хората.

Dimana каза...

От мен ще имаш само едно ОГРОМНО ГУШ и моля те не се променяй дотолкова, че да заприличаш на "задниците". Но ако имаш нужда от промяна - дерзай и не давай да те тъпчат повече!

Georgina каза...

Много благодаря на всички за хубавите думи и подкрепата... и се радвам, че не съм сама...
На Дими - едно голямо гуш обратно изпращам:)

Нели каза...

Добри, интересни и определено валидни наблюдения и разсъждения, Georgina. И хубави коментари за "средния път" :) (Само, защо "приятели" трябва непременно да са friends, колеги - co-workers, и т.н. Не съм "пуристка", но не разбрах какъв подтекст си вложила в ползването на английски думи в случая... Сигурно изпускам нещо.)

Анонимен каза...

и аз съм същата ,оставям се да ме мачкат , но напоследък реших ,че е по добре да спра да им позволявам това и започнах по малко да отстоявам позициите си ,... лелле какъв вой настъпи тогава... много от тях опитаха отново с още по силен натиск и дори възмущение ? казвах си : колко ли са самозабравени хората , които не усещат колко е ранима душата ни понякога ? и как няма нужда от цялата тази суета и доказване , но няма как човешката природа е такава ....и трябва да им прощаваме и все пак да отстояваме себе си , защото все пак не е приятно да живееш винаги под натиск , понякога това което е под натиск избухва с такава сила /като тенджера под налягане ,вулкан / ,че преобръща целият ни свят и кара другите да се чудят откъде се появи това ... така ,че силата е в баланса .

Анонимен каза...

да гадно е!!! но как да е... най-боли когато тези хора са ти най-близките. Хора с които си живял цял живот да ти кажат "ай не се прави на най-добрата, ай не се прави на светица..." . Леле как ми се забива това в сърцето, как сълзите ми мигновено потичат,, ах , как само боли. И никой не ти вярва , че доброто го правиш от сърце, и всеги го слага под съмнение и тръгва да търси скрития замисъл... защо вече всички са толкова изкривени?!? имах период от живота си, в които всички масово ми реагираха така. Започнах да търся наистина грешката в себе си, обвинявах се , мъчех се да се променя....но виждах, че нищо не се получава. Не аз не съм светица и не се мъча да бъда!!! Но доброто което искам да сторя или да кажа никой никога няма да ме спре!!! не съм манекенка,, не съм философ, нямам си никаква дарба, аз съм най-обикновено момиче, НО съм ДОБРА и това е моето богатство на тази земя :))) гордейте се с това , хора!!!!

Кремена каза...

Аз също вярвам, че човек трябва да дава, без да търси отплата. Но не мога да позволя да ме мачкат или да ме унизят. Дължа го на себе си. Ако се уважаваш , тогава има какво да дадеш и на другите. Да се намери балансът е трудно, но не невъзможно.
А хорските приказки не ме интересуват..

Публикуване на коментар