бързи уроци по емпатия

няколко бързи урока по емпатия получих в група от 15 жени, няколко бебета и малки деца. така се случи, че се озовах на първото издание на Емпатия с бебета и малки деца, организирано от Communication Academy и Естествени идеи. и уроци, и практика се преплитаха. бях цялата в слух да чуя историите на жените събрали се да се научат как да бъдат още по-свързани с децата си и напътствията на Еми, експерта по емпатия. на моменти чувствата ми бушуваха. разбиране се заменяше със съчувствие. осъзнатост с безпомощност. малко тъга и много радост при вида на поредната открадната малка усмивка. тествах на практика активното слушане и се учех в движение. урок ➊. да погледна навътре и да назова емоцията си и потребността, която тя е скрила. и да наблюдавам как интензитета й намалява. т.нар. спешна помощ в 30 секунди. урок ➋ идва като осъзнаване от урок ➊. емпатията към себе си работи, дори когато съм сама. урок ➌. да помня, че само 7% от общуването ни минава през думите, всичко останало е енергия. да назовавам на глас и моите емоции, и предполагаемите емоции на детето пред мен. дори и да не разбира то думите ми, енергията на думите и грижата дошла от сърцето ще достигне до него. и реакцията му ще ме води. урок ➍. ако слушам с идеята да отговоря, аз не присъствам в настоящия момент, аз не чувам другия. и това не е емпатия. урок ➎. представата за другите ми пречи да бъда емпатична. тук влизат целия набор от етикети. какво е добро. какво е лошо. как трябва едно дете да се държи в обществото. урок ➏. когато нямам ресурс за другите, да бъда открита първо пред себе си, а после и пред тях. за да присъствам за другите, трябва първо да присъствам за себе си. и когато давам навън или навътре, нека бъде то на 100%. урок ➐. емпатията е изследване. искам да разбера какво става. целта ми е да се свържа с другия. за това задавам въпроси, в които формулирам предполагаема емоция и предполагаема потребност (тъжна си, защото искаш внимание?)..

прочети повече ..

Книги за родители

Чудя се как да се изразя, за да не ме разбереш погрешно? Имам теория, че съвременните родители в стремежа си да направят най-доброто за своите деца, всъщност им вредят неимоверно много. Задушаваме ги с новите си изисквания, с многото допълнителн занимания още от бебета, с манящината си да са чисти, дори и когато играят навън, да се хранят само с био и еко храни, превръщайки ги в аутсайдери в училище, с претенциите си към госпожите - да не им се карат или наказват, дори и когато са виновни, т.к. така им се уронвало достойнството пред другите деца... въобще списакът е безкраен. За някои тези неща важат повече, а за други по-малко, но всички сме в капана 'че правим най-доброто за своето дете'. Дори и когато си мислим, че децата ни не могат да ходят на зелено училище, т.к. не могат да се справят без нас, че не могат да посещават нормална детска градина, защото там няма индивидуално отношение към детето ми, че детето ми няма да оздравее, ако мама не стои цяла нощ (и ден) край него...

Да си призная понякога ми се иска да не си отглеждам децата в София, точно поради описаното по-горе. Имам чувството, че аз нещо не съм в ред, не разбирам съвременните родители и не ми харесва как се променят децата ми. Не ми харесва това, че децата нямат ограничения и че всичко им е позволено, а ако не е мама и тати ще го направят да бъде. И точно чудейки се повредата в кой телевизор е, след поредната ситуация в която се оказахме, кое е правилно и кое погрешно, минавайки покрай една книжарница от витрината ме привлече една пъстра книга с разкривени букви Преди децата ти да те побъркат, прочети това. Влязох, поисках книгата и прочетох:

Авторът търси разумни отговори на универсални въпроси: защо не можем да се справим с децата си без да повишаваме тон, възможно ли е да възпитаваме 'мъдро и хладнокръвно' и как да избегнем ситуации, в които излизаме от контрол, а после съжаляваме... И всичко това – написано на жив и достъпен език, който ободрява и вдъхва кураж.

Почудих се, дали да си я закупя, т.к. съм чела доста литература на тема деца, но любопитството ми надделя и си я взех, изчетох я на един дъх. Оказа се, че книжката е много приятно написана, дори бих казала веселяшки. Информацията не е предоставена като лекции, както повечето които съм изчела, а е поднесена под формата на проблем – решение, това което ми е липсвало до момента. Мисля, че си заслужава всеки да я прочете, т.к. съм сигурна, че ще открие нещо полезно за себе си.


В допълнение искам да препоръчам още две книги, които участват в моя Топ 3 книги за деца, а именно: Подсъзнанието може всичко за деца от 3 до 12 години на Джон Кехоу, която също е написана на базата на проблем – решение. Тя ни показва как да отглеждаме деца си здрави, уверени в себе си, как да се спрявят със страховете си, как да си намерят подходящи приятели и т.н. все неизбежни въпроси, които се появяват в главата на едно израстващо дете, а ние като родители трябва да отговорим адекватно. Дори книжката може да я четем заедно с малко по-големите деца.


И последна, но не на последно място е книгата Всичко започва от деството на българския автор Стела Даскалова, която показва колко важно за бъдещето на един човек се оказва неговото детство.


Мисля, че мнението на психолога Мадлен Алгафари илюстрира всичко, което искам да споделя и аз:

Първото нещо, което всеки от нас иска, е децата ни да са здрави! А не си даваме сметка как самите ние ги разболяваме! Това не означава, че не ги обичаме! Но грешим от незнание и неосъзнатост! Тази книга ще те накара да се замислиш, родителю, ще ти подскаже, че ако слушаш сърцето си, ще грешиш по-малко, ще ти даде и много ценни съвети за това как да предотвратиш бъдещите проблеми на детето си, ако не бъркаш в подхода си към него в детските му години. Няма безгрешен родител! Но е хубаво, че осъзнатите родители стават все повече и си дават сметка какво огромно значение за бъдещето имат и най-малките детайли в отношението с децата ни. Ако прочетеш тази книга със сърцето си, ще си един от тях!

прочети повече ..

За всички слънчица... с любов!

То е слънчице. Наричам го така, защото стопля дните ми и ги изпълва със светлина. То e съкровище. Казвам му така, защото е най-безценното нещо в живота ми и моето най-голямо богатство. Наричам го и Любов моя, защото с всеки изминал ден изпълва цялото ми същество с толкова любов и смисъл. То е щастие, защото ме кара да се усмихвам всеки ден и ми дава ентусиазъм да живея. Наричам го и дребосъче, не за друго, а защото е „джудже, стъпало на раменете на великан”. То е миличко, защото ме обгражда с толкова нежност и любов. Наричам го и бебенце, защото за мене винаги ще си остане онова мило и сладко същество, толкова мъничесто и беззащитно, още от мига, в който се появи - мое дете и моя рожба. Моята сила и моята слабост. Моят живот и моето слънце. Човечето, което в най-тежките ти моменти, поглеждайки го, ти казва, че трябва да продължиш без колебание, дори и само заради него.
Честит празник, детето ми...
Честит празник на всички деца!
И на тези, които още носят детето в себе си!

прочети повече ..

Любовта дойде...

Сладък миг, прошепнати мечти.
Първа обич милва ни с лъчи.
Не, не казвай нищо, замълчи.
С теб е същото нали?


Лудо бие моето сърце сякаш съм на седмото небе. Във мечтите си летя с крила любовта при мен дойде. И света за мен се промени щом усмихна ми се точно ти. Като музика в душата ми любовта във мен звучи. Като ярка празнична заря в нас разцъфна бързо любовта свети обич в нашите очи сребърни звезди. Празничен е всеки ден щом до теб съм, ти до мен ето, че големи сме любовта дойде. Без да искам изчервявам се. Свеждам поглед , но прекрасно е. И държим се с тебе за ръце любовта при нас дойде! Сладък миг,прошепнати мечти. Първа обич милва ни с лъчи. Не, не казвай нищо, замълчи. С теб е същото нали?

прочети повече ..

Направи си сам за Свети Валентин

Няма по-красиво от направения саморъчно с мисълта за любимият(те) подарък. Не съм против купените подаръци, но те не съдържат духа, любовта и чувствата, които влагаме по време на приготвянето на подаръците. Намерих няколко идеи, които много ми харесаха и реших да ги споделя с теб.


Сърце направено от 52 снимки с любимия(те) хора. Една година изпълнена с любов и спомените по седмици от нея и всичко, което би ни напомнило за щастлив изживян момент с любимия(те).




Казват, че една снимка струва повече от 1000 думи... Тук тези 1000 думи са събрани в три снимки. Ако искаш да кажеш на някой, че го обичаш и нямаш нужната смелост да му го кажеш по друг начин, защо не опиташ и така...


Какво по-лесно от това, може да се направи бързо и лесно и не струва кой знае колко, но крайният резултат и ефектът, който ще предизвикат могат да бъдат безценни... Не се изисква много, само две неща : едно тесте от карти и частица от любовта ти... Това, което може да се напише на малките пликчета, може да бъде какво ли не, възможностите са безкрайни... на теб оставям да избереш и сложиш това, което ти е на сърце.


Направи си сам fortune (valentine's cookies). Освен, че са красиви, но ще са и изпълнени със сладки любовни слова... като към тях може да добавиш и малко шоколадова сладост.


Пликове и картички украсени с цветя от дантела, изрязана от дантелени салфетки... семпло, нежно и ефектно...

Сладко, сладко и пак сладко... каквато е и ЛЮБОВТА...
Малко оризова (пергаментова) хартия в различни цветове изрязана във формата на сърце или плик, шевна машина, розови и червени бонбонки, сладки и бисквитки... всичко останало е желание и любовна магия.


Малки торбички с изненади. Какво ще поставиш вътре: сладки целувки, много нежност, прегръдки, надежди и очаквания... оставям на теб да решиш какво ще е съдържанието, но съм сигурна, че каквото и да сложиш то ще е изпълнено с много и красива любов...


Чаено парти за Свети Валентин с любимите ти хора, тези които карат сърцето ти да подскача, пее и твори чудеса. Какво по-хубаво начало на един ден за любов и щастие споделено.

images by marthastewart.com

прочети повече ..

СлонсКа рАзпроДажба

Внимание! Внимание! Всички майки на събрание!
Специална покана за дейност голяма.
Няма да продаваме слонове.
Но награди ще има с тонове.
Дрешки, колички, играчки дори.
Всичко излишно с тебе вземи.
Продавай, заменяй или подарявай.
Ела още в 10, не закъснявай.
Забавлявай се цял ден със Бебезона.
На сцената до площадката При слона.
из facebook

идеята за сбирката на мамите е на bebezona.bg. темата е ясно, че е бебешка. ще се продават, купуват и разменят бебешки и детски дрехи, колички, играчки, аксесоари и всичко, което може да е от полза на децата и мамите им. или как да се отървем от не-нужното и да си купим нещо на добра цена. какво по-еко от слонска разпродажба в консуматорски задръстения ни свят.

събитието е изпланирано за тази неделя, 19 септември, с начален старт в 10 сутринта. а мястото е зоопарка и по-точно сцената при слона.

какво още се предвижда?
демонстрация как се носи бебе в слинг. песни и танци, или движения с музика. изработка на играчки и бижута, екологични игри. йога практики за деца. рисуване, оцветяване и моделиране с домашно приготвен пластелин. и едно щастливо дете ще си тръгне с ВЕЛОСИПЕД.

останалото на място.

прочети повече ..

Джуджето Дългоноско. вълшебният глас из детството ми.

посягам към кофата с вода, за да полея билките, които се кипрят на градската ми тераса. а после влизам в кухнята и танцувам мой си странен танц. сред тенджери, купи и бъркалки. тананикам си ноти на песничка готварска, стара и вълшебна: трябва да си врял и кипял, много хляб да си изял, та тогаз да си разбрал, своя идеал.

бе останала някъде там далече, в детството ми, затрупана от тонове ненужно инфо. една любима жена в един на пръв поглед обикновен skype чат ме върна към нея, песничката из приказката за Джуджето Дългоноско. а също и към детето, подпряло с лакти глава, и вперило поглед в грамофона.

върна ме години назад, и в думите ми няма тъга или съчувствие към децата на настоящето. там във времето, когато бях дете, и нямах компютър, всъщност никой нямаше, нито нонстоп телевизия. там, имах купчини от книжки, грамофон и стар раздрънкан касетофон. детският ми свят привидно черно-бял бе всъщност приказно-цветен-и-вълшебен.

слушам я пак и пак, приказката за Джуджето Дългоноско, гъската Мими и старата зла магьосница. приказката, овкусила моя (а дали не и твоя?) свят с магически-билков-аромат. колкото и да съм пораснала, тези прибежки до детството ми и обратно, ме изпълват с доза чиста детска радост. и не само. дават ми куп ценни отговори на въпроси, които си задавам в настоящето.

любимите ми парчета из приказката, разхвърляни, звучат така: винаги нещо в пазарската врява бързо и най-неочаквано става, някой провиква се: Хора елате, елате и погледнете! а ти отговаряш : ще видя, ще преценя, ще одобря. а после: вземаш това и онова, по толкова и толкова. поръсваш с: гали стомахче. билката, дето я знаят само вълшебници. и е сладка, и е възкисела, и насища, и си още гладен. тук е и: баницата Сюзерена. царицата на баниците. сготвена по всички правила на готварското изкуство. на която й липсва един рядък аромат. билка, неизвестна в този край: кихни сладко. кара те да кихаш сладко, сладко. и трябва да си врял и кипял, много хляб да си изял, та тогаз да си разбрал, че самия идеал на готвач, херцог и крал, е във гозбата и супата. трябва да е пълна купата, ... за това готварска книга трябва спешно да си купиш, трябва да те завладее на готвачите страстта. .. само манджи могат да спасят света. трябва да си врял и кипял, много хляб да си изял, та тогаз да си разбрал, своя идеал. без тях детството ми нямаше да е такова, каквото си го харесвам: Вилхелм Хауф, написал приказката за Джуджето Дългоноско. Симеон Пиронков, композиторът съставил музиката из грамофоната плоча за Джуджето Дългоноско. и Николай Бинев, вълшебният глас на Джуджето Дългоноско.

прочети повече ..

Моята среща с раждането и кърменето

Преди време публикувах усещанията си за {Най-женските неща}. Последният коментар ме прикани да споделя нещо повече от преживяното за идващите след бременността ми раждане и кърмене, и дойде време да го направя. За раждането си загатнах в {На училище} и сега ще опиша накратко всички вълнения от онзи ден.


Моята бебка реши да избърза с две седмици и се наложи да ни помогнат оперативно, защото от третия месец, както си застана седалищно (за непросветените - с дупето надолу), повече не се обърна. От училището научих, че не е невъзможно да се роди седалищно разположено бебе, но това крие доста рискове и позата му трябва да е идеална. Е, при нас не беше - всеки месец като я гледахме и някак все в профил стоеше и си криеше муцунката с ръце, с крака и зад плацентата! Като я вадиха докторите казаха, че доста е била увита пъпната връв около нея и докато приключваше процедурите попитах гинеколожката си дали това е била причината да не се обърне и тя потвърди, че вероятно е за това. Като цяло за раждането мога да кажа, че бях подготвена да бъде естествено, бях настроена доста положително и не ме беше страх. Всичко започна на 06.02 някъде след 4 часа сутринта. Първоначално ми беше странно, защото не бях сигурна дали са ми изтекли водите (един от показателите, че е време да се тръгне към Родилно), но като започнаха някакви контракции реших, че не съм сгрешила. След три разговора с моята доктор Паньова към 10 и нещо ме приеха в Родилното и от там всичко се разви толкова бързо, че нито имах време за страх, а пък и изгарях от нетърпение да видя сладкото мъниче. Акушерката, която ме прие е близка на нашия татко, та имах още едни познати ръце и очи (освен докторските). В 11,30 се качихме в операционната и там имах също една позната сестра, с която ни свърза моята работа, когато тя имаше нужда от мен... и просто си знаех, че всичко ще бъде наред! Имам много добри спомени от целия екип, в който не се съмнявах за миг и не усетих паниката от първото си стъпване в операционна зала. След 13,30 ме свалиха в Родилно отделение и най-отговорно заявявам, че не съм имала никакви болки след излизане от упойката - естествено заради обезболяващи, но като цяло се възстанових доста бързо (вероятно заради спиналната упойка). На следващия ден ми казаха, че когато стана - ще ми дадат бебка в стаята и това беше доста добър стимул. Не очаквах да ми се завие свят, но след първия опит наистина ми причерня и трябваше да поседна, но всичко беше наред и следващия ден - когато ходех все по-уверено ми я дадоха и от там започнаха неволите със следващото най-женско нещо...

Кърменето се превърна за мен в постоянен източник на сълзи и се съмнявам, че докато описвам ще се размина с тях. Не мислех да споделям за това, но скоро си говорих с една позната мама, която се е сблъскала с този проблем подобно на мен и видях, че не съм единствената. Ще пиша за това, за да мога да бъда полезна на някоя бъдеща мама или да помогна на някоя настояща мама да се почувства разбрана, подкрепена. Пък и като погледна проблема от по-различен ъгъл се надявам да спра да се тормозя.

Основно моят проблем бяха гърдите. Винаги са ми били в тежест (буквално и преносно)! Още докато бях бременна, мама ми обясняваше как обикновено жените с големи гърди нямали много кърма - сякаш се опитваше да ме подготви. В Родилното моят доктор бе на същото мнение - те били, за да плашат мъжете. Освен това при мен млечните канали били по-назад, пък и като няма оформено зърно - мисията е почти невъзможна! Така беше! С доста кърмещи майки съм говорила и зная, че първите дни при тях също е било много трудно, но при мен го сравнявах все едно тиках на детенце планина, а то няма удобно за катерене място и силите не му стигат. Резултатът беше ревящо от глад бебе и ревяща от болка и безизходица мама! Като се добавят и наставленията на една сестра да го слагам на гърда поне по 10 минути, то ще се научи... ти идва не знам какво да направиш като гледаш сбръчканото от плач личице, което върти глава пред това нещо. Бях чела много за процеса, за позите, но просто за нас нямаше удобна позиция, защото трябваше някак хем да държа бебето, хем да придържам гърдата да не му запушва миниатюрното носле. Зная, че жената се опита да ми помогне, но явно не бе нацелила начина. Попитах как мога да кърмя легнала, защото освен всичко ми тежеше и на операцията, а тя ми се изсмя, че не се кърмило в легнало положение и това в интернет ли съм го била прочела?!!!

Проблем се оказа и сглобяването на помпата за кърма. Нещо толкова просто, както се оказа когато се прибрах вкъщи! Не мога да си обясня дали заради напрежението, умората, или невниманието ми когато я сглобявахме когато я купих (мислех, че ще имам време да си я разуча по-подробно). Въпросната сестра поне ми показа как да изцеждам на ръка, защото откакто има помпи - едва ли много често го практикуват. Резултатът от НЕродилните ми мъки в отделението беше, че когато си сложих сутиена при изписването едната ми гърда бе видимо доста по-голяма от другата, което ме хвърли в паника, но си отивахме вкъщи и знаех, че там ще е по-различно.

Определено няма нищо по-хубаво от това да се върнеш вкъщи! Хем познато място, хем с много нови неща (защото таткото все казваше, че имало време и за няколко дни трябваше да подготви сам всичко за прибирането ни). Помпата бе сглобена и вече действах с нея, макар че от време на време опитвахме да я прилъжем да захапе. На три-четири пъти успя да суче малко и усетих какво е чувството! Завиждам благородно на всяка жена, която е кърмила/и! Обля ме такава нежност, чувствах връзката ни сходна като през бременността, а с помпата се чувствах като дойна крава... Вярно, благодарение на помпата (Isis на Avent), тя яде кърма няколко месеца, но като виждаш да яде кърма през биберона - чувството е съвсем различно.

Имах много помощ от свекърва си, която е детска сестра и й се доверявах за всичко. Обясни ми какви храни да ям за повече кърма, какво да избягвам поради риск от алергии и да се наливам с течности - основно прясно мляко. Ядях орехи, жито, малко лук, пийвах по малко бира от време на време. През последните месеци от бременността проядох пак месо, защото чувствах, че за мен почти нищо не остава, а и хемоглобинът ми беше паднал доста. Не зная дали беше от храните, или защото съм винаги наопаки - бях живо доказателство, че и големите гърди могат да имат доста кърма. Имаше дни, в които бебка ядеше само кърма и макар да беше през биберона, аз бях щастлива. Чувствах се добре, че храната идва от мен, че съм успяла да се погрижа за нея!

Тази идилия обаче не продължи дълго! Имах толкова кърма, че направих нещо като мастит. Гърдата, която даваше два пъти повече мляко се сдоби с бучка, която изглеждаше така, сякаш имам две гърди една върху друга. Визията не ме притесняваше, но болката беше невъобразима! Един ден се събудих и се заврях в другата стая, за да не събудя всички край мен - виех от болка, вероятно родилната треска ме беше хванала по-късно, защото цял ден бях с температура над 39 градуса. Съответно веднага бягахме на доктор и се наложи да пия антибиотик и да слагам студено, за да се ограничи възпалението. След като около седмица, тъй като буцата не спадаше, се стигна и до посещение при хирург, но човекът ме успокои, че не било толкова зле и да слагам топло, защото когато има възпалителен процес някъде в човешкото тяло се слага студено, обаче само на гърдите - топло. Предписа друг антибиотик, топло и много цедене...

При други мами, дори и кърмещи пак се получават бучки и ще споделя какво ми помогна да се отърва от моята - КОМПРЕС С РАКИЯ И СУХ МАГДАНОЗ! Правих си го с найлон, напоен с ракия памук, поръсвах със сушен магданоз и спях с него. Вероятно загрява и отпуска - за четири - пет дни видимо намаля и като се добави топлото и постоянното цедене се оказах победител. Естествено не мина без много нерви и сълзи, защото се наложи да хвърлям кърма (бебка нещо се разстрои - вероятно от антибиотиците) и да даваме адаптирано мляко, на което с дебели букви пише, че 'Майчината кърма е най-добрата храна за вашето бебе!' Таткото се опитваше да ме извади от граничещото ми до фанатизъм желание да кърмя, като даваше пример с други бебчета, които са отраснали с адаптирано мляко и важното било аз да се оправя, обаче аз само се измъчвах. Исках да дам най-доброто!

Лека полека се примирих и май се отказах точно когато можеше нещо да се получи. Когато стана на месец тя много изненадващо захапа. Тогава на няколко пъти кърмих, но околните започнаха да мрънкат, че така не виждаме колко изяжда, няма да знаем колко да й правим за дохранване... Толкова малко ми трябваше, за да прелее чашата и се предадох! Доста бях намалила течностите, изцеждах още известно време, но по този начин свърши по-бързо.

Скоро бях на сбирка, организирана от списание '9 месеца', където се разискваха въпросите за храненето и захранването на кърмачето. Бях отишла заради захранването, тъй като има толкова много стари, нови, местни, чужди схеми за това, че свят ти се завива! Почистването и преобуването на нааканото ни дупе не успя да ме отвлече достатъчно от темата за кърменето и отново да се почувствам по-ниска от тревата! Лекторката обясняваше за ползите от кърменето; за по-пълната връзка между мама и бебе; че кърмените деца боледуват по-малко, че се чувстват по-обичани; по едно време чете някаква друга статистика, че некърмените бебта можело да имат психични отклонения... За малко да си тръгна, особено когато се обясняваше как "нямало жена, която да иска да кърми и да не може"! Разбирам, че се прави, за да се стимулират бременните, но тези, които не сме се справили - не сме добри майки ли?!!!

Не мисля, че е така! Омръзна ми да се обвинявам, че не съм дала най-доброто; да ми се насълзяват очите, когато посягам към кутията с мляко; да мисля, че аз съм виновна, ако бебче се разболее! Иска ми се да не се бях предала, но не мога да върна времето назад, за да видя какво ще се случи, макар нищо да не ми гарантираше успех. Все пак правиш своя избор и трябва да се държиш за него.

В крайна сметка мисля, че за детенцето е по-важно да има спокойна мама, която да му обръща достатъчно внимание и която може да компенсира липсата на кърма с двойна доза обич! Определено усмивката на моето съкровище ми показва, че се чувства обичана и щастлива и с кърма, или без кърма аз ще се постарая да я запазя на прекрасното й личице!

прочети повече ..

На училище

Казват, че животът е училище и всички в него сме ученици. Вярвам, че е точно така! Като малки опознаваме света с широко отворени очи, тръгваме развълнувани на училище и година след година се връщаме при училищните чинове да трупаме нови знания и опит. Срещаме се с други деца, с различни учители, сприятеляваме се, разделяме се, след това идват следващите... и така докато не изкласим всички 11 - по мое време, а сега 12 класа. После идва ред евентуално на университета, чиято цел е да ни подготви професионално в дадена област, където сме избрали да се реализираме.

Стига да имаш желание, можеш да се научиш на всичко! А как да бъдеш родител?! От скоро съм мама и мисля, че всеки ден научаваш по нещо ново, заедно с детенцето. И все пак като за начало можеш да получиш доста прилична подготовка в УЧИЛИЩЕ ЗА РОДИТЕЛИ.

Защо реших, че не е излишно да посещавам такова? В началото на бременността ми разбрах от жена, която съвсем скоро беше минала по този път, че и в нашия град има фитнес, йога, водна гимнастика, курсове за бременни, но прецених, че не е необходимост. Чувствах се добре, четях книжки, имах си и работата, та го сметнах едва ли не за 'глезотийка'. Един ден, докато чаках да дам изследвания на моя доктор, ми дадоха да попълня една анкета, която включваше въпроси дали зная как да действам при задавяне, рана и други по-сериозни ситуации /при някои неща си знаех, но признавам - други направо ме ужасяваха и се почувствах неподготвена/. Дали считам за важно да науча някои основни неща относно грижите за бебчето, колко време и средства бих отделила за това? Все пак едно е да чета на теория, а друго е да ти покажат къде да го хванеш при къпане, как да сменяш памперс, вярната поза за кърмене, как да помогнеш като хълца, ако се задави, ако погълне твърд предмет... Определено си е нещо полезно!

Как тръгнах отново на училище? Бях оставила мейла си на анкетата и след няколко дни получих съобщение, че започва нов курс за бъдещи родители, който включва няколко модула - подготовка за раждането, за кърменето, грижи за новороденото. Пишеше, че е хубаво да се започне към 7мия месец, а аз тъкмо влизах в него. Без колебание се записах! Тъкмо бях започнала да се замислям и за самото раждане, защото колкото повече наближава си е нормално да те хваща страх... Дали всичко ще е наред, колко ще боли, как е по-добре да родиш, какво се случва като влезеш в родилното?

Защо ми хареса да бъда на училище? Доста неща успях да науча за бременността, за различните видове раждане, за упойките, как да си помагам през време на контракциите. Посетихме родилното, та бях напълно подготвена какви процедури ме очакват там, кое след кое следва, какво трябва да нося за мен и за бебче. Не на последно място, като във всяко училище много са важни и приятелчетата. Бяхме заедно четири бъдещи мами, които очакват бебоци в началото на годината. Обстановката винаги бе много приятна, защото всяка споделяше какво я притеснява, какво е прочела, какъв опит има с определено нещо. По този начин научих, че мога да неутрализирам рефлукса (тъй наречените киселини) с чаша прясно мляко (страхотно помага). Друго си е да споделяш с жени, които са в същото положение, които се интересуват от същите неща, които греят по същия начин! Дамата, която беше наш учител, приятел, помощник също допринасяше за прекрасната атмосфера. Запознаваше ни с всичко, което ни интересува, искаше да ни подготви, да изчисти страховете, да ни улесни за всичко... Тони, благодаря! Когато моето мъниче прецени, че трябва да излиза, аз бях готова. Поех към родилното без страх, макар в началото да не бях много сигурна водите ли са ми изтекли, трябва ли да тръгвам, но после си започнаха и контракциите (за които разбрах, че не е задължително да те боли и кръста) и ми стана ясно, че скоро ще си гушна мъничето. При мен всичко мина много бързо. Родих със секцио, защото бебка не се беше обърнала, а се оказа, че пъпната връв е била доста увита около нея и вероятно тя я е държала в това положение. Бях със спинална упойка не само, защото си ме е страх от пълна, а и защото за нищо на света не бих искала да пропусна да чуя как малка изплаква за пръв път. В общи линии не усетих кой знае колко болка. Контракциите бяха леки и нерегулярни, знам че щяха да се засилят, но щях да се справя и с естествено раждане, но нямаше как. За нас това беше най-добре!

Какво не успях да науча? Не трябва да се очаква, че е възможно да научиш всичко, но като цяло можеш да получиш достатъчно добра основа. Така се случи, че след Нова година се разболях и се наложи да отсъствам от училище. Пропуснах половината курс за кърменето и грижите за новороденото. В движение се научих да се справям с грижите, а и в началото имах много помощ от бабите, но не съм сигурна дали дори да бях завършила занятията за кърмене щях да имам успех. Мисля, че е много важно освен теоретично, предварително да подготвиш и тялото си за кърмене. А и не е зле първите дни да има кой да помогне, защото това е естествен процес, който напоследък се оказва доста труден. Не успях да се преборя, а доста се помъчих. И все се чудя дали е било достатъчно от моя страна, дали не се отказах точно когато бебка захапа - чак когато стана на месец, дали ако кърмех нямаше да свърши толкова бързо... Но трябва да се гледа напред, нали!?

Други предимства? Идват след като се появят бебетата. Поне тук при нас организират мероприятия, които можеш да посещаваш с детенцето, можеш да се научиш да плетеш, да ходите на фитнес с колички, да се виждаш с другите мами и да обменяте опит, да имаш винаги прясна информация за новите инициативи за деца в твоя град, запечатване по неповторим начин на щастливите физиономии на малките и пораснали палавници...

Къде има такива училища? Исках да бъда полезна и на теб, порових да намеря подобни на моето училище в други градове и установих, че {тук} може да намериш координати за доста от тях (включително и на моето - Happy Mums).

С или без училище ти пожелавам успех с родителството (когато и да се случи)! Важното е да даваш много обич и да бъдеш много търпелив!

прочети повече ..

Богатството да дадеш (продължение)

Вече разказах за една прекрасната инициатива, съчетаваща даряването на така необходимите средства с даряването на топлина и любов, време е за следващата инициатива, към която можем да се присъединим!

Преди малко посветих час от несъществуващото си свободно време на отдавна забравено занимание. Припомних си приказка! Е, не я прочетох от книжка, признавам си, гледах филмче ... а пък обичам да чета!



Днешната приказка ми беше подарена от Бензиностанции ОМВ и Фондация Карин Дом. Срещу наистина символична сума освен удоволствието да дадеш тази Коледа те ни припомнят любими заглавия от детството – Пепеляшка, Снежанка, любимата ми Пипи ... и всички те украсени с чудесни детски рисунки ...

Деца, деца, накъде отива този свят! (Свободен цитат от Кестнер)

Нали трябваше да даря, а вместо това самата аз получих подарък!

И нали съм си щедра, незабавно се сдобих с коледни подаръци и за близките си!

Миналата година ОМВ и Карин Дом пък ми помогнаха с късметчета за новогодишната баница ... с нетърпение очаквам изненада и за следващите Коледи!

И – непременно трябва да споделя – приветливостта и истинската радост на момичетата от бензиностанцията, които с такова въодушевление ми препоръчаха дисковете!

прочети повече ..

Богатството да дадеш

Като всеки човек и аз не съм безразлична към страданието. Ежедневно ни заливат призиви да помогнем на хора в беда, приближаващите празници са повод да се събудят тези толкова прекрасни и малко позатрупани под ежедневните проблеми чувства като съчувствие, съпричастност, солидарност, съдействие, благодетелност, благотворение, щедрост.

Без да искам да обидя когото и да било, набирането на средства с кратки съобщения (SMS) е най-бързият, лесният и, кратко казано, най-мързеливият начин да се потърси помощта ни! Няма да се спирам и на появилите се вече случаи на измами и злоупотреба с доверчивостта ни. Съдействието на ближния в беда не е възникнало с появата на мобилните телефони, дори картичките на UNICEF, с които съм израснала, не са първата форма да дадем своя дял бързо, лесно, достъпно и с радост.

Моето уважение, възхищение и желание да стана част от добро дело предизвикват онези благотворителни начинания, които освен да искат помощ, ти дават нещо, дори това да е само усещането да си част от нещо добро. Нека се върнем към добрата народна мъдрост, че Господ помага на този, който сам си помага!

Ще разкажа за няколко примера на благотворение, които спечелиха уважението и подкрепата ми. Дори и ако са резултат от дейността на способен маркетинг екип, за мен те са пример как да ни накарат да пожелаем да дадем. Ще започна с идеята, която ми се струва най-спешна, защото можем да станем част от нейното превъплъщение само още няколко дни. Останалите ще могат да топлят празниците и ежедневието ни за по-дълъг период.

До 23 декември в магазините на Фотосинтезис всеки от нас може да напише коледното си пожелание за дечицата от един детски дом. За всяко отправено пожелание Фотосинтезис ще дари по 50 стотинки в полза на децата. По този начин децата не само ще получат топла дрешка и вкусна храна, а ще ги обгърне топлината на сърцата ни и ще ги изпълни щедростта на душите ни! Нека дарим Коледните си пожелания – в неделя аз ще бъда там, а ти?

Дори ще занеса не само своите пожелания ... но за това ще разкажа при следващата ни среща :-)

прочети повече ..

Send It On....

Дисни Приятели за промяна : Проект Green и
песента Send It On



Една песен обиколила Света и превърнала се във вдъхновяващ химн на Проект Green . Един проект в който децата, нашето бъдеще поемат нещата в свои ръце за спасяването и опазването на Земята... Звездите на Дисни са се обединили в една кауза... в една идея... и в едно тяхно общо желание за едно по-хубаво, чисто и зелено бъдеще...

Всеки може да се включи без значение дете или възрастен, стига да има желание за промяна на собствените си навици... да започне промяната първо от себе си и собствените си действия... да сподели и предаде идеята напред... и не само да говори за промяна, а наистина да я започне тази промяна. Преди време бях писала по темата ето тук.

Нека наистина направим тази първа толкова трудна стъпка напред... и заедно да продължим напред и само напред...

И както се пее в песента - думите са само думи,
докато наистина не мислиш това, което казваш...
и любовта, не е любов докато не я дадеш.
Ние всички трябва да дадем...
дай нещо, за да направиш промяна.

Изпрати го напред и напред...
Само една ръка може да излекува друга,
стани част и докосни сърце,
Само една искра започва огън!
С едно малко действие
започва верижна реакция,
която никога не спира!
Направи я силна,
запали светлина и я изпрати!...


Send it on A word's, just a word, 'til you mean what you say And love, isn't love 'til you give it away We've all gotta give Give somethin' ta give, to make a change Send It on, On and On Just one hand can heal another, Be a part, reach a heart, Just one spark starts a fire! With one little action the chain reaction will never stop! Make it strong, Shine a light and send it on! Just Smile, (Just Smile) And the world (and the world) will smile along with you, That small act of love, stands for one become two! If We take the chances To change circumstances Imagine all we can do If we, Send It on, On and On Just one hand can heal another, Be a part, reach a heart, Just one spark starts a fire! With one little action the chain reaction will never stop! Make it strong, Shine a light and send it on! There's Power in all of the choices we make, So I'm starting now there's not a moment to waste! Усмихни се... Усмихни се, Читателю и се огледай около теб и виж какво можеш да промениш и с какво можеш да помогнеш на една кауза да продължи напред...

прочети повече ..

Всеки от нас е необикновен!

Реших да напиша този пост от позицията на жена и майка на дъщеря...

Според мен никога не е рано или късно да започнеш да възпитаваш децата си да се харесват... да оценяват истински това, което притежават, това което им е дадено от нас и от природата и да го обичат...



Няма обикновенни хора по Земята, всички един от нас се ражда уникален сам по себе си... всеки един от нас притежава нещо неповторимо и различно от всички останали...

Затова трябва още от най-ранна възраст да започне всяко дете да се гордее с тази си уникалност, вместо както в повечето случаи се случва - да се срамува... и тук идва и нашата задача, като родители наистина да им покажем техните добри страни, тяхната уникалност и да им напомняме постоянно, че те са перфектни точно по начина, по който са и изглеждат...

Също и, че са най-красивите, най-умните, най-добрите... и колкото повече и по-често им го повтаряме и напомняме... толкова по-бързо те сами ще го открият в себе си...

Няма грозни хора сред нас... има различни, които излизат от създадения стериотип за момента на мас медиите... ако по времето на Рубенс са се харесвали жените, които си имат всичко на всички нормални за една жена места... и са овековечени в неговите картини, сега този тип жени се заклеймяват с определения и 'меко казано' биват наричани 'пухкавички'...защо ли? Ами, защото някой някъде е решил, че нормалната жена трябва да изглежда сякаш не е яла нормално от години... да е с височина, която излиза от нормалните стандарти... защото повечето от нас дори не се доближават до завените мерки на един уважаващ себе си модел...

Накъдето и да погледнем около нас - кориците на списанията, вестниците, телевизията... отвсякъде ни заливат с едини и същи лъжи... аз ги наричам лъжи, защото на всички тези снимки на модели - питам кое е истинското в тях - многото грим или многото поправки с Фотошоп... или крайния продукт, който се е получил и не съществува в реалния живот.

Или дори създадения изкуствено имидж за съвременната жена и защо да не и мъж и Как според тях те трябва да изглеждат... идва и въпросът ми – как наистина да растат децата ни здрави в тази наистина нездрава среда?? Как? Всички деца се учат като копират големите... да те точно това правят... те ни наблюдават постоянно и правят това което им се показва, но след като те все още не са си изградили филтър кое е добро и кое не... те копират ВСИЧКО...

Така и от рано започват да не закусват сутрин, започват да не ядат това или онова... или си изяждат пред нас вечерята и после отиват и я повръщат... защото някой им е казал, че онези какички моделките – хубавиците по списанията, които всички харесват – така правят... а други правят точно обратното - депресират се от всичко това и започват да ядат в неограничени количества, за да притъпят болката от мисълта, че никога... ама никога дори няма и да се приближат до вида на един съвременен модел за красота... а вместо това те са поставени всекидневно на присмех от другите...

Случайно попаднах на това Видео:

Това видео е част от поетата кампания на Dove заедно с организации като Girls Scouts, Girls Inc. и Boys and Girls Clubs, които са се заели с провеждането на така наречените: 'Self-esteem workshops'(Семинари по самоуважение) под мотото:

Всяко момиче заслужава да се чувства красиво.

Ето и няколко от фактите, които те излагат: Момичетата с ниско самочувствие! 92% от момичетата искат да променят външността си. 57% от момичетата имат майка, която критикува своята външност. 25% от момичетата, ще помислят за пластична операция. 75% от момичетата имат проблеми с яденето, пият, пушат, агресивни са към връстниците си, когато се чувстват зле. Всяко 7-мо от 10 момичета мисли, че не е достатъчно добро или не отговаря на изискванията за външен вид, с постиженията си в училище и във връзките си с приятелите си и семейството си... Все факти, които не радват нито нас, като родители... нито обществото, в което живеем... И се надявам все повече да стават инициативите от този род, все повече да се набляга на истинските и стойностните неща в нашият живот... а не да се дава все зелена светлина на това, което се продава лесно...

прочети повече ..

Най-женските неща...

Някой беше казал, че човек се ражда сам и умира сам, а през останалото време някакви хора му досаждат, или му се пречкат. Напоследък се замислих по темата и ми се струва, че това не е вярно на сто процента. Има период, или няколко периода в живота на жената, когато тя не е сама. И това усещане е уникално и достъпно само за жени! Имам предвид БРЕМЕННОСТТА и идващите след това раждане и кърмене.


Точно преди три месеца разбрах, че ми предстои да имам бебче. Малко преди това вече се усещах, че не ме е страх от идеята да бъда мама - бях готова. Дойде ми като подарък малко след рождения ден, но както всяка промяна - доведе със себе си доста въпроси... 'Ще бъде ли всичко наред?', 'Ще се справя ли с цялата отговорност?', 'Ще бъда ли добра майка?', 'Ще мога ли да продължа да работя това, което обичам?', 'Ще имам ли време за всичко?'... Все пак искаш - не искаш се променяш, а аз харесвах живота си (и още го харесвам все повече и повече). Трябваше ми малко време, за да свикна, защото вече светът бе различен за мен. Приоритетите ми са съвсем други и всичко, което бях смятала за важно някак съвсем естествено отстъпи назад. Много рядко се появява нещо, което е с достатъчен интензитет, за да ме ядоса, както по-рано.

Обаче промяната е още по-голяма, отколкото си бях представяла. Тялото вече не е само мое и трябва да се съобразявам с вкусовете и настроенията на човечето, което го споделя с мен. Как можеш да се чувстваш сам тогава? Никога няма да забравя, когато беше малко като бобче (нямаше два сантиметра) и докторката ми пусна да чуя как бие сърчицето му... Толкова малко и същевременно толкова значимо! Неописуемо е! А сега, когато усещам движения - все още не са ритници, но и това ще дойде след някой месец, като виждам на преглед как се мърда и протяга е още по-неповторимо като усещане и ме изпълва с толкова обич, която се лее от насълзените очи.

Защо казвам, че това е най-женското нещо? Все пак напоследък има татковци, които са толкова отдадени на децата си, колкото и майките, които се включват най-активно в къпане, сменяне на памперси, обличане, разходки, игри... Но точно в тези начални моменти са малко ощетени. Хем знаят, че има едно човече, но не могат да го видят, да го пипнат, да го усетят като мърда за пръв път, като иска внимание или нещо за хапване. А ти си свързана с това човече и можеш да го усетиш, да го разбереш. Таткото ще може да усети ритничетата чак към последните месеци.

За раждането и кърменето не бих могла все още да говоря, но ги включвам в най-женските неща, защото могат да се усетят само от нас. При раждането не си сама, бебчето се бори също като теб, заедно с теб, да заживее отделно. И се оказва, че горното твърдение не е съвсем така - не се раждаш сам, в този момент се борите двама, както ще продължите и занапред...

А с кърменето сте свързани още няколко месеца, защото бебо все още е зависим от твоето тяло, а с всеки изминал ден ще се отделя все повече и повече, ще стане самостоятелен...

И все пак, тази уникална връзка между вас може да се запази. Пример за мен са отношенията ми с моята майка и се надявам да съм научила достатъчно от нея, за да мога да имам това и с моето дете.

прочети повече ..

Mамите, татковците и бебчовците ...

Бебета ... в тази дума сякаш се събира цялото ни минало, настояще и бъдеще. Толкова малки и в същотото време, толкова силни ... променят живота ни от първия ден, в който теста ни за бременност се окаже положителен ... момент, в който разбираме, че животът ни никога няма вече да бъде същият, какъвто е бил преди ...

Някои от тях идват неочаквано, а други са дълго, дълго чакани и изстрадани ... от първия ден ни карат да си задаваме въпросите – Дали ще мога да се справя ... дали ще бъда добра майка(татко) ... ? от първия ден правят мечтите ни да се реят ... едни в розово ... а други в бебешко синьо ... дават ни сили, които дори не сме подозирали, че имаме в нас ... дават ни надежди за едно по-добро утре ... карат ни да бъдем по-добри ... по-нежни ... да пораснем и поемем отговорности, които до този момент само сме сънували, че ще поемаме ... правят невъзможното – възможно ... мига, в който за първи път ги поемем в ръце ... тогава сякаш всичко друго изчезва, всичко около нас за един безкраен миг престава да съществува и всичко е забравено - всичките съмнения ... притеснения ... и несигурност ... и тогава в този сякаш безкраен миг ... точно тогава всичко си идва на мястото ... идват и отговорите на въпросите, които не са ни давали мира през месеците на очакване ... отговори, които никой друг не е могъл да ни даде ... и да ни убеди, че всичко наистина, всичко ще е наред ...




Тогава идва и сигурността, че каквото и да стане отсега нататък - ние сме готови заедно да го посрещнем и никой... ама никой не може да ни отнеме и прекъсне онази невидима връзка, която винаги ще съществува между нас и ще ни свързва...

И колкото и да пораснат - те вигаги ще си останат за нас – деца ... и винаги ще мислим за тях, така както сме започнали от самия първи ден да мислим - с много любов ... и ако има нещо на този свят, което може да направи един човек истински щастлив ... това за мен са децата ...

прочети повече ..

Нежното Раждане. 18 септември.

мами и татковци, бъдещи мами и татковци, и всички любопитковци.

в петък, 18 септември, в 10:30 часа ще има прожекция на филма Нежното раждане {Gentle birth choices}. мястото е Плейцентър Приятели. а адресът Белите брези, бл. 2, ап. 4.


Нежното раждане е филм, показващ най-доброто от световните практики на естественото раждане : раждане във вода, вагинално раждане след секцио, раждане в различни пози, с присъствието на братя и сестри, емоциите на бащата, раждане вкъщи или в родилен център, както и вокализации и ефективни техники за справяне с болката.

продуцент на Нежното раждане е Барбара Харпър : експерт в областта на раждането и автор на книгата Gentle Birth Choices.

прожекцията е организирана от estestveno.com. след прожекцията ще има и дискусия по филма, ще се говори и за раждането в нашенските родилни домове.

важно !
местата са ограничени. иска се да пратим емайл на events@estestveno.com, че сме мераклии да присъстваме. цената на прожекцията е 5 лева.

прочети повече ..

детските въпроси.

И понеже настроението ми върви винаги редом до времето, днес си казах, че не трябва дъждът да помрачава именно днешния ден. Защо, не мога да си отговоря, защото има една мисъл, че обичат слънцето онези, които не са танцували под дъжда.

Отворих пак онази папка и забелязвам как вниманието ми се привлича само към тъжни, мрачни неща...несподелена любов или някакъв вид самота, или всичко, което би било идеално, за да ме вкара в последно време любимата ми емоционална дупка.

Пропуснах ги, като смело давах към края на папката, където знам, че преди около година или две, бях намерила нещо, което знаех ,че някой ден ще ми потрябва..и не, защото ще намеря отговори там, а именно въпроси..

Имам най-прекрасната сестра и племенничка на света, не мога да опиша връзката, която имам..по-рано със сестра ми, а сега и с невероятното човече, което от ден на ден все повече ми липсва (рядко се виждаме). И когато ме види...тази прегръдка..Не мога да я опиша,но и сега се почувствах толкова добре. Едни малки детски ръчички, които се увиват около врата ми в някаква невинна схватка, която пожелавам да бъде заключвана около всеки.



По онова време се опитах да работя на бюро, по цял ден прикована към монитора на един компютър, с ръка винаги в готовност да вдигне телефонната слушалка. И естествено намирах някакво четиво, което да запълва съзнанието ми, та да минат тези мъчителни часове, които прекарвах в разговори с хора, които не познавах, които дори не исках да виждам. Бях се научила да ги разпознавам по гласовете..имаше толкова студени хора..
Попаднах на едно четиво, заради което бързо отидох до принтера и извадих на лист хартия, а по-късно дадох на сестра ми..

....Сутринта в офиса срещам мрачната физиономия на колегата Георги. Мълчаливо пие кафе и изглежда изнервено. Изведнъж ни в клин, ни в ръкав бърка в джоба си и вади някакъв лист хартия и почва:

- Сутринта жена ми ме подхвана: Не обръщаш внимание на децата. Работа, работа, ама те си искат своето. Растат и непрекъснато питат. Уморена съм...Какво толкова - и викам - като питат,отговаряй. А тя - Отговаряй ти! И ми пъхна този лист в ръцете.

И Георги уплашено започна да чете:

Защо доставчикът на пици идва по-бързо от линейката на Бърза помощ?
Защо хората си поръчват двоен хамбургер,голяма порция пържени картофки и след това диетична кола?
Защо майката не може да си слага очна спирала със затворена уста?
Защо думата съкращение е толкова дълга?
Защо трябва да кликнеш Start за да затвориш Windows ?
Защо лимоновият сок съдържа изкуствени ароматизатори, а таблетките за миялната машина - натурален лимонов сок?
Защо не произвеждат храна за котки с вкус на мишки?
Защо на опаковките за храна на кучета пише : Нов, по-добър вкус - че кой я е пробвал?
Защо заведенията и магазините, които са отворени 24 часа в денонощието, имат ключалки?
Всеки е чувал за неразрушимата черна кутия в самолета...защо не направят целия самолет от този материал?
Ако летенето е толкова безопасно, защо залата на пристигащите на летището се нарича терминал?
Защо натискаме бутоните на дистанционното по-силно, когато батериите са почти празни?
Защо пилотите камикадзе носят каски?
Защо перем хавлиите за баня след къпане - не сме ли чисти, когато ги използваме?
Как са успели да сложат табела Забранено ходенето по тревата в средата на тревната площ?
Защо Ной не е утрепал последните два комара?
Защо овцете не се смаляват, когато вали?

...И още подобни въпроси, които признавам си, преди да прочета това не се бях замисляла толкова за тях..

Стигнах до извода, че наивните въпроси на децата съдържат толкова логика и истина, разбира се, можем да отговорим на тях, но тогава може би нещо ще изгуби очарованието си..дали ние, когато най-после дадем отговор, дали децата, които очакват да чуят друго..или най-малкото, ще премахнем диетичната кола от обяда си.

прочети повече ..

кърменето : най-нежното нещо

клипът Най-Нежното Нещо е сниман по повод Световната седмица на кърменето миналата година (2008). песента от клипа е на Ваня Костова : Море от нежност. а главните действащи лица са кърмещите майки и техните бебета. всяка година в началото на август се отбелязва Световната седмица на кърменето. още една инициатива, която ни напомня за естественото, естествената грижа за децата. кърмата си остава най-добрата храна за бебетата през първите шест месеца от живота им. тя им предоставя всички необходими хранителни вещества за развитието и растежа им. да кърмиш е най-нормалното и естествено, и приятно и нежно нещо.

прочети повече ..

приспивна музика за бебета

1. Beethoven: музика за бебета и деца
2. Babys: класическа музика за бебета
3. Cancion para mi Bebe: песен за моето бебе

прочети повече ..