Писмо до Съпругата. от Любовницата.

Не знаеше за мен, нали? Понякога радарът на прословутата женска интуиция не успява да засече дори очевидни сигнали, особено когато титулярката е прекалено влюбена, доверчива или отегчена. А и ти едва ли вярваш в историите за руси косми по ревера, червило по ризата и внезапно завърнали се от командировка съпруги – те съществуват само във вицовете, градския фолклор и следобедните пенсионерски сапунки.

Аз също дълго не знаех за теб. Каза ми, че е женен едва когато любовта като досадна муха закръжи около идилията на уж неангажиращия секс. В началото, докато ловуват, женените мъже обикновено крият халките си - изваждат ги едва по-късно, като магически амулет против влюбване. Не, че помага…

Дали съм по-хубава от теб? Не мисля. Съвсем обикновена жена съм. Знам, ти си мислиш, че съм по-млада, по-слаба, по-умна, по-интересна, представяш си ме като фатална красавица с изряден маникюр, премрежен поглед и сатенено бельо - магнетична, загадъчна, капризна, непокорна и адски секси. Мила, огледай се – колко такива жени си виждала сутрин в трамвая? Образът на жената вамп изобилно населява рекламите за водка, а не тайните квартири на шавливи съпрузи. Глен Клоуз сварява зайчето само на кино – за назидание на прелюбодейците. Всъщност имам няколко излишни килограма, целулит, гаден ПМС, изяждам по цял шоколад, когато съм в стрес, плача на филми, а допреди да седна да пиша този текст, рязах лук в кухнята. И дори не съм руса.

Защо тогава ти е изневерил с мен ли? Не знам.

Може би след като е потънал в мекото кресло на домашния уют с теб, ловецът в него е почнал да нервничи. И е имал нужда просто ей така, да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи, които все още не са виждали свитите му на топка мръсни чорапи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия. Ти си публиката, която вече не му ръкопляска, защото знае наизуст репертоара му от вицове. Ти си сигурността, чехлите под леглото, топлата супа, майката на децата му - опитомената женска, свила гнездо и пуснала корени в душата му. Аз съм адреналинът, ускореният пулс, необяздената кобила, бързият секс в обедната почивка, написаният крадешком sms и най-новият скалп, увиснал на колана му. Ти си свидетелят на живота му и обещанието, че няма да остарее сам. Аз съм символът на неговата лична свобода и право на сексуално разнообразие.

Нека не се заблуждаваме – моето място е вакантно, можеше да го заеме почти всяка жена, която изглежда сравнително прилично и е поне минимално заинтригувана от Него. Беше чиста случайност, че точно аз попаднах в обсега му точно в този момент. Не съм циник, реалист съм. Женените мъже рядко се влюбват в любовниците си, просто понякога объркват хормоналната си еуфория с любов. Любовницата е вълнуваща само докато не му пречи да си я измисля. Когато стане реален човек от плът и кръв, се превръща в потенциална съпруга. И е време за нова любовница.

Аз също не бях влюбена в него – или поне не е това думата. Просто ме привлече и се поддадох на импулса – не съм имала причина да не го правя, нито е моя работа да оглеждам предварително ръцете му за следи от халка.

Не съм искала да ти го отнемам, напротив, харесваше ми, че е женен - за мен това значи безопасен. Аз съм жена-единак, не обичам твърде обвързващите отношения, а бракът е усмирителна риза, която обезврежда мъжа – прави го по-лесно предвидим и управляем. И той наистина беше такъв. Знаех, че няма да продължи дълго, знаех, че не съм нито първата, нито последната му забежка. Знаех от какво се страхува, какво иска. Знаех кога ще си тръгне.

Добре, признавам, че понякога ми доставяше удоволствие самото усещане за власт над него – властта да го накарам да се отрече от обета пред олтара. Да се отрече от теб, отдавайки се на мен. Не ми прави чест, но това е истината. Това няма нищо общо с теб, ти нямаш персонално значение за мен. Всяка друга можеше да бъде на твое място. И всеки друг – на негово. Усещането за пълен контрол над него ме опиянява, но и ме натъжава. Понякога тайно копнея за мъж, който поне веднъж да ме изненада – да устои или поне да не се предаде толкова лесно. Но на тях им е ужасно слаб ангелът. Винаги ги оставям да си мислят, че те ме избират и те решават – но всъщност решавам аз.

Между другото изневярата изобщо не е запазена марка само на женените. Неженените също изневеряват на поразия и нито бракът, нито липсата му са някаква защита срещу подобно нещастие. На мен самата също са ми изневерявали, и то редовно и многократно. Та ако това те успокоява, всевишният се е погрижил да си получа възмездието и като потърпевша. Когато ми се случи за пръв път, бях като попарена, заля ме паника, че го губя, първото, което си помислих, беше 'ама нали каза, че ме обича, тогава защо…!?' Едва по-късно разбрах, че мъжете рядко изневеряват, защото са спрели да те обичат. Ти например, като толкова обичаш любимата си чанта на Армани, защо си купуваш нова?

Знам, потресена си, не можеш да повярваш, чувстваш се предадена… Вярвала си в думата му, дадена в гражданското и църквата. Чувала си, че мъжете изневеряват, но си била убедена, че точно твоят съпруг няма да го направи - 'той не е такъв човек'. Ще ти го кажа - няма моногамни хора. Има само много влюбени, страхливи или мързеливи. И колкото повече човек се самонавива колко е моногамен, толкова по-полигамна му става душата. Просто хората сме така устроени, че в момента, в който обявим нещо за забранено, почваме да го искаме. А самото желание, дори да не е консумирано, вече е вид изневяра. Или може би ти ще се почувстваш добре, ако разбереш, че той жадно точи лиги след други жени, но си стиска ципа и ти е 'верен' от страх, че ще го хванеш и ще го причакаш зад вратата с точилката?

Не, вече не се срещаме. В началото казваше, че не може без мен, беше като обсебен. Почти чувах как адреналинът бълбука из вените му, вълнуваше се, очите му имаха оня хищен блясък на гладен котарак. После постепенно взе да става все по-зает, да го викат 'по спешност', 'да ремонтира апартамента'... Женените мъже имат безпогрешен инстинкт към заплахата от 'усложнения' и знаят кога точно да спрат. Накрая престана да ми се обажда, без обяснения. Може би не иска да изгори всички мостове, за да съм му подръка, ако през някой дъждовен следобед в офиса отново му доскучае. Понякога ми звъни протоколно да ме пита как съм – едва ли го интересува, просто не иска да се чувства лош и безсърдечен.

Не, не се опитвам да ти ставам приятелка – и двете знаем, че това би било лицемерен начин взаимно да се контролираме. Исках само да ти кажа истината – моята истина. Да я чуеш лично от мен. И да разбереш, че ние сме половинките на едно цяло – двете с теб взаимно се създаваме и съществуваме една чрез друга. Ти ме дебнеш, сънуваш ме, нервно душиш из въздуха, за да откриеш следите ми. Аз пък вечно се крия и пазя и никога не му звъня на мобилния вечер. Аз съм жената в сянка, жената без име, неговата доза самочувствие и твоят кошмар. Съпругата и любовницата – вечните врагове, Ева и Лилит, земята и небето, законът и грехът – воюваме от векове, нали? Но той разчита именно на това, разбираш ли? Нашата война е паметник на мъжкото му его, женските ни страхове и негово убежище.

Затова недей да ме мразиш, моля те.
Нямаш представа колко лесно можем да си разменим местата…

Жената Днес






Facebook Comments

60 коментарa :

Анонимен каза...

Горчива истина! (и спирам до тук)

а каза...

... но истина...

Ondine каза...

...какво ли бих написала аз ако съм в такава ситуация...може би нищо!:(

Анонимен каза...

....аз, бих написала, че единственото което може човек да направи е да обича!!!

Mike Ramm каза...

Страхотно е! Много ми хареса!

Анонимен каза...

Хубаво е написано ,с много болка.Не съм била омъжена,но в подобна ситуация съм била от страната на първата...и това писмо почти ме накара да простя на любовницата...никои не е застрахован да бъде и любовницата и съпругата.

Анонимен каза...

Гадно е

Анонимен каза...

Това е животът. Гадно, но неизбежно.

георги каза...

Прочетох го цялото - хубаво е :) браво

Dimana каза...

Страхотно силно написано! Мисля си, че всеки се е сблъсквал поне веднъж с нещо такова. Лично не ми се е случвало, но ме е засегнало по много по-дълбок начин - може да се каже, че аз също съм била от страната на съпругата, защото съм била нейно дете, което гледа как любим човек страда и не може да направи нищо. Казах си, че никога не искам да съм от другата страна и да причиня подобно нещо на друг човек. Аз си бях избрала друг вид страдание - невъзможната любов, може би защото знаех, че тези ми мечти няма да бъдат осъществени и всичко покрай мен се бе превърнало във висша форма на мазохизъм! Когато се отърсих от него май залитнах към садизма, но за сега мисля, че възвърнах себе си.

Много харесах едни цитати от "11 минути", които Натали публикува по-рано: "Знай само, че това, което движи света, не е търсенето на удоволствие, а отказването от всички важни неща." и "... като винаги болката и страданието служат за оправдание на онова, което би трябвало да носи само радост: Любовта."

Прекалено много се гледа удоволствието, било то от секс, или нещо друго... Нека има само радост и любов :)))

Ели каза...

Ужасно е, ако е вярно, а звучи твърде достоверно за съжаление... Не знам, мен лично мисълта, че "мъжете са си такива" не ме успокоява особено; нищо не може да оправдае изневярата и просто никой не може да ме убеди, че това е начинът да се отървеш от рутината, досадата или еднообразието. Ако всичко горе е вярно, ако всяка жена може да го потвърди за себе си - тогава жалко за всички нас, че се примиряваме. Аз лично отказвам да живея в постоянно съмнение и дебнене, защото така ще си съсипа психиката и всеки хубав момент, но е абсурд да се примиря, че той просто е искал да си наточи ноктите. Човек трябва да си носи последснвията и отговорността от собствените действия, и ако аз съм го отегчила и си нося последствията да съм измамена, той като си е усмирил "ловджийския" инстинскт, ще си носи пък последствието да му се налага още дълго време след това да я кара на случайни "плячки"...

Анонимен каза...

Не знам как сме създадени.Но огледайте се и ще видите, не сме моногамни.През годидините, за да се вкараме в моногамността сме измисляли закони.Способни сме да обичаме много силно,но и много от нас нямат в себе си изградено чувство за постоянство в обичта,просто са повърхностни.И въпреки всичко в историята ни, освен войни за територии са се водили войни от любов.В тази история все пак въпреки този неспособен на обич мъж има две жени,които силно са обичали.Защото болката идва после, в началото е силното завладяващо чувство на любовта.Аз мисля, че такова писмо бе написал и мъж,само обаче, ако има силата да си признае собственото си страдание.Защото и мъжете обичат!

Анонимен каза...

Инстинкти, лов , жертви.... Всички в карйна сметка сме животни и думатра еволюция напълно се обесмисля. Било то мъже или жени, всички до един извършваме този така наречен " грях" като предаваме доверието на избранника си и се впускаме в тайни срещи, телефонни номера записани под чужди имена и мнжество лъжи. И въпреки, че влагаме безкрайно много от интелекта си, за да измислим най - доброто възможно управдание, накрая получаваме само болка, защото секса рано или късно се превръща в любов.
За съжаление живота ни (или по - точно активните ни години) са прекалено малко, за да правим компромис със себе си , затова си казваме щом този човек кара сърцето ми да бие лудо и отново се чувствам жив........ впускам се пък, каквото ще да става.
Предпочитам сърцето ми да се пръска от мъка след раздяла от една тайна, испепеляваща авантюра, отколкото да проклинам деня в който съм си обещала да бъда добрата и честната .
Мога само да ви кажа, че да си любовница е не по- лесно от това да си съпруга, а любовта не пита дали той има хълка или не.....от там нататък избора е само твой, както и живота .

Анонимен каза...

Впечатляващо точно! Била съм и от двете страни.За съжаление, когато обичаш, винаги боли. Независимо от коя страна на нещата от живота си. Не съм съгласна само с едно - че мъжете си точели ноктите. Понякога любовта връхлита и изпепелява всичко след себе си.

roshavka каза...

Знаех, че няма да продължи дълго, знаех, че не съм нито първата, нито последната му забежка. Знаех от какво се страхува, какво иска. Знаех кога ще си тръгне.

Анонимен каза...

готин часовник.

Анонимен каза...

Аз пък, не мога да разбера, защо авторът смята че другата се чувства по този начин? Ами ако и тя си имя любовник, или пък изобщо не й пука какво точно прави така наречения "съпруг"? Какво дава право на някого да създава образ и представа за чувствата и мислите на друг човек? Защо хората са склонни да прехвърлят своите мисли и чувства върху други хора? Не разбирам.

Анонимен каза...

Хаха, много е вярно, но поне за мен има една съществена разлика - не вярвам никому, не съм нито прекалено влюбена, нито прекалено наивна, нито прекалено подозрителна. Наясно съм, че примерно утре може да реши да ме напусне и съм готова...както и аз ако реша, ще го напусна без много угризения. Живея си живота, без да го посвещавам изцяло на някого, без да разчитам напълно на друг, освен себе си и както се казва: уважение всекиму, вяра - никому

Анонимен каза...

Много вярно!

Анонимен каза...

Най-добре е всеки един да си дава сметка какво и как прави! Да си открадне малко щастие - може, но не за сметка на друг, който ще страда!

Анонимен каза...

Аз пък се чудя защо една жена - "любовницата" се навира тъкмо на женен мъж. Какво иска от него? Какво очаква тя - че той веднага ще зареже жена си и семейството си, заради нея? И ще я направи новата си жена... Много тъпо. И после да хукне по други жени?... Просто "любовницата " трябва да се примири, че е нещо несериозно, колкото и той да и обяснява че е единствената на света. То е ясно, че това ще е временна връзка, до следващата. Така че, и "любовницата" да се замисли за какво си губи времето.... Като цяло всичко това е много долнопробно. Всеки трябва да си понесе отговорността.
Абсолютно съм съгласна с коментара на Еli по-горе.

Ondine каза...

Аз обаче едно не мога да разбера...защо е писмото към съпругата?Още един да се нарани..има ли смисъл?

Анонимен каза...

това са глупости (поне заключението ги прави такива) и това е така, защото има жени, които не са със слаб ангел и могат не само да си представят, че устояват на изкушението да се оплетат в интрига с женен мъж или да изневерят на мъжа си, а и да го направят.

Анонимен каза...

Ot edin myv:

Mnogo mi haresa. Mnogo to4en na4in za izrazqwane.Super e, kef da 4ete6 aftrkata,pozdrawi :)

Анонимен каза...

Не ми хареса. Манипулативно е."Ти например, като толкова обичаш любимата си чанта на Армани, защо си купуваш нова?" Това какво общо има с хората? Хората не са предмети. Не се сменят като чанти.

mari79 каза...

Ето точно това е действителността!

Анонимен каза...

Много ми хареса,такъв е животът!

Анонимен каза...

Е, аз се превърнах от любовница в съпруга, но заслугата не е моя, нито се корени в шеметната му любов към мен, просто... съпругата почина. Шемтната любов при него дойде после, в началото аз бях лудата. Ще кажете, щастлива развръзка. Не се оплаквам, но семейният живот май по нищо не прилича на любовната връзка, особено след една-две години под един покрив. Понякога ми липсват откраднатите часове, адреналина, болката в раменете от безумните ни прегръдки, която понякога продължаваше до другата среща. Сега какво, пита ме "Ще се чукаме ли?", аз казвам "Да" докато мия чиниите, после отивам в спалнята, а той ме чака чисто гол. Е, къде е романтиката, кажете ми?
Нямах намерение да разказвам личната си история, но виж, отплеснах се. Исках да кажа, че това според мен е ненаписано (или най-малкото - неизпратено) писмо от любовницата до съпругата. Повечето любовници не са толкова чувствителни към преживяванията на съпругата. За мен например ТЯ просто не съществуваше.

Анонимен каза...

преди година една мацка ми се лепна по чатовете и се опитваше да ме убеди да правим тройка с мъжа ѝ. като причината не беше просто разврат, а искаше да му се хареса, оплака ми се, че от 5 месеца не я поглеждал и сигурно си имал друга. от солидарност и жал започнах да ѝ пригласям и да плюя по моя, и така сме чатили пред камерите почти 2 часа. когато получих смс "в момента говориш с жена ми, да не си се изтървала за нас". оказа се една лятна свалка, който ме уверяваше, че е много Неженен, минал пред компа на жена си и ме видаял на екран, изтръпнал и за нищо на света не ми повярва, че по случайност жена му ми се натресе " е как от 7 милиона българи на теб ще се натресе" му беше коментарът! него го отсвирих, на нея ѝ отказах -няма да ги оправям цялото семейство... но ми е жал още за това момиче, което се опитваше да се хареса на тоя задник! в подобни ситуации смятам за излишно да се пишат каквито и да е писма, камо ли да се обяснява с кво яде задникът пържени филии - ОТСВИРВАНЕ!

Анонимен каза...

все едно аз съм го писала. И аз го попитах "защо точно мен избра", и аз не съм по-хубава, нито по-млада от съпругата, дори и не съм по-добра, но ...любовта не пита. И аз зная, че ще има край, и колкото и луди нощи да има ще свършат

manishar каза...

Интересно ми е дали това писмо е наистина написано от някой или се разпространява в интернет като история...? Натали?

Анонимен каза...

Аз пък см по-хубавата, но той е страхлив мухльо!

Анонимен каза...

Любовницата сама се е турила да свири втора цигулка и затова да не дава много ъкъл. По-добре да не се прави на светица, че утре ще е в положението на съпругата. Тогава може би ще напише писмо "От съпругата до любовницата". Ха-ха. Абе какви са тия глупости! Я дайте да прочетем писмо "От любовникът до съпругът" - ето това ще е по-забавно.

Ondine каза...

Те мъжете няма да си губят времето да пишат такива простотии....освен да вземат да пият по едно в някоя кръчма:lol:

Анонимен каза...

Това не са глупости, това са съвсем реални неща-такива, каквито се случват всеки ден и срещу, които никой от нас не е застрахован.Затова това "Ха-ха" просто не си е на мястото.Невероятно точно написано. Поздравления за авторът.

Анонимен каза...

Не си обиждайте, ама това всичко е като някоя сапунка - жената и любовницата. Да, така е, случва се, сигурно почти на всеки... за съжаление, но това показва само низки страсти /имам предвид и мъжът, и любовницата/. Мисля си, че в живота има далеч повече красиви неща, да не говорим пък и колко по-възвишени. Моят съвет е намерете красотата около вас... пълно е. Ще се чувстваме по-добре. Горното е суета

Галина каза...

Поздравления за автора на писмото!Браво, много ми хареса! Да, това е животът, колкото и да не ни харесва и да се мъчим да го отречем, това е факт. И трябва да си минал по този път / на Любовницата /, да си го преживял, за да го разбереш и да не я съдиш.

Ива каза...

Живейте си живота бе хора! Дали си любовница или съпруга, важно е да ти е готино. Той като не става има и други мъже.Към любовницата: уважавай жената на любовника си - тя търпи всичко останало !!

Анонимен каза...

Бях чела някъде, че една жена от 7 години си имала млад любовник. Мъжът й свършвал бързо, което направо след време било благодат за нея....случи ми се да я разбера...просто се случи.
Една приятелка заподозря,че нещо става с мен.
"Мислех,че си ми приятелка, кажи ми"...Е, казах й (НАЙ-ГОЛЯМАТА ГЛУПОСТ ОТ МОЯ СТРАНА), "живя" с моите трепети, "радваше се", когато греех като слънце! След време разбра,че мъжът й изневерява, и знаете ли какво направи - РАЗСЪРДИ МИ СЕ! Не ми говори, настрои всички общи приятели срещу мен, а те когато я питали "Какво става", а тя:"С курвенски работи не ми се занимава"....Никой не се сеща,нали!?!
Сега се разминаваме...и преди ме болеше зе изминалото хубаво време в нейната компания, сега го намирам за изгубено,по малко започвам да я намразвам ( а живеем на няколко крачки на улицата - ужас! Няма как да я игнорирам,мъжът ми пита какво е станало между нас...какво да му кажа!)
С 2 думи - на никой не е лесно да угажда на другия - който и да е!

Анонимен каза...

На кой до когато му е писано.

Анонимен каза...

Аз имам любовник! Обожавам го! И това, което мога да направя,за да компенсирам неговото "загубеното" време с мен, е да му помагам с каквото и както мога - било да отида до книжарницата и да преснимам книга от 200 страници за сина му, защото той няма време, или това да намеря най-добрият лекар за майка му, да му напомня да купи цветя на жена си за годишнината от сватбата им, да го убедя,че трябва да пусне дъщеря си на море с приятеля й, да му кажа,че все още, въпреки своите 50 години излежда добре и да го погаля...толкова малки и малко неща..но които му пълнят сърцето - и нито веднъж лоша дума за семейството му - знам,че са на първо място за него, просто има място в сърцето му и за мен, никой на никой не се сърди, ако не може да се видим, толкова колкото, до тогава до когато!!!!

Анонимен каза...

Едва ли има нещо по далеч от истината, но щом така й харесва на авторката (и тези, които я адмирират), нека бъде според вярата им ;)

kikimora63 каза...

Аз обаче едно не мога да разбера...защо е писмото към съпругата????? За мен това е изповед на една изоставена любовница .................

Анонимен каза...

Не може да обичаш едновременно и съпруга и любовница. Едната обичаш, другата уважаваш.С едната по принуда заради децата, с другата за развлечение, защото там няма проблеми.

Анонимен каза...

Ще има ли отговор от съпругата към любовницата?

... мъжете са представени като слабохаректерни, нещо с което не съм съгласен.

Анонимен каза...

Адмирации за автора!!! Била съм и Любовницата и Съпругата.Описаното е абсолютно точно!

Анонимен каза...

Абсолютно вярно,ако някой каже че след определен период от време брака не доскучава или не го е изпитал,или лъже и не бива да се обвиняват само мъжете,че имат умения на ловци или им липсва нещо друго,при жените нещата не са по различни,няма жена която не обича да бъде ухажвана,харесвана и желана и в двата случая се получава равен резултат.

Анонимен каза...

mnogo e vyarno .minalata godina siprugit mi mi izneverei.no za tazi iznevyara vinovnata byah az .mnogo raboteh i ne mu ottdelyah dostati4no vreme .zatova ne sa vinovni migete a sme vinovni nie genite.

Анонимен каза...

Била съм и двете.... истина е.. Лошото е, че двете неща си имат и плюсовете и минусите, а когато се отдадеш изцяло и безрезервно боли много, ако имаш едно на ум любовта не е пълна.. няма угодия мамка му- все сме недоволни. Ако нямаш повод за ревности, всичко зацикля. В една връзка винаги водещия е този, на който му пука по-малко.

Анна Димова каза...

Привет,
Аз съм авторката на текста. Мой приятел ми прати линка току-що, иначе вероятно никога нямаше да разбера, че текстът ми е публикуван (и) тук. Не съм прекалено суетна, но ми е неприятно и тъжно, когато намирам случайно мои текстове тук-там, без да е посочено кой е авторът. Аз поне, когато цитирам чужд текст, винаги уточнявам автор и източник - и наивно си въобразявам, че и другите правят така.
Иначе текстът е публикуван за първи път в "Жената днес" преди около 2 години. В интернет - освен в личния ми блог - го има и тук (с мое знание и съгласие):
http://www.public-republic.com/magazine/2008/02/1094.php
Именно от тук е копиран и отговора на съпругата (който не е мой).
Нямам друго за казване.
Поздрави!
Анна

Nathalie каза...

здравей Анна,

благодаря ти за коментара. много хора се чудеха кой е автора на писмото. ние също. никоя от нас не си е позволила да сложи подписа си под писмото, за да не заблуди читателя, че тя е автор.

с радост ще добавя името ти и твоя блог под писмото. ако имаш информация за автора на отговора ще съм ти благодарна, ако я споделиш.

и поздравления от мен за написаното от теб.

Анна Димова каза...

В първия ми коментар съм оставила линк към сайт, в който текстът ми е публикуван с мое съгласие - именно там е и отговорът, просто трябва да скролнете надолу в коментарите и ще го видите. Авторът е анонимен, само като никнейм е подписан - вероятно е най-коректно да оставите именно този линк като източник на "отговора от съпругата".

Nathalie каза...

намерено и поставено : )
благодаря ти отново!

Анонимен каза...

Когато човек не обича винаги си намира причини затова!

Анонимен каза...

Човешката история показва много случаи,в които любовницата става съпруга.Всичко зависи от характера на мъжа.Не става дума за разваляне на семейство.Понякога отношенията м/у двама човека си отиват или може би никога не са били достатъчно чисти,но се появяват деца и те се опитват да си наместват разликите,за да дадат среда на детето или децата.Но когато не върви,то просто не върви.И когато единият от двамата срещне любовта-любовницата...,само от него зависи дали ще има сила да се грижи за децата си,но вече с друг партньор до себе си.Така,че не слагайте любовницата под един знаменател-разваляща семейство фигура.Има жени,които наистина с това се "хранят",опиват се от властта да владеят мъжа на нечия жена,но когато има любов...тя не пита женен ли си или не,тя идва,и щастливи са тези,които я срещнат и преживеят макар и късно.По-добре късно,отколкото никога,стига да е взаимна любов.И пак казвам,от това дали мъжа ще избере да направи любовницата си съпруга,а настоящата да се превърне в бивша,зависи от характера на самият него.Мъжете,трудно правят този избор,защото свикват с удобството и имат навика да заглушават емоциите в уютният диван и в страха от евентуални промени и лични сътресения.Но!...Много го правят,ако не беше така,нямаше да има 2ри бракове и деца от 2ри бракове.Какво сега?Да съдим хората,които са намерили своят 2ри шанс и са щастливи?Мъжество,интелект,старание минимално да нараниш и най-вече осъзнато решение какво наистина чувстваш и смелостта да признаеш,че въпреки обстоятелствата,чувстваш,че обичаш...това е решението което стои м/у любовницата и съпругата.Това решение зависи от мъжа...,2те жени просто чакат да видят от коя порода е "самеца"...и едната накрая страда,разбира се.

Ани Ексерова каза...

Прочетох всички коментари и всеки говори за любовницата и съпругата,но никой не споменава,как се чувстват децата,как приемат изневярата на своите родители?За мъжа или жената всяка следваща връзка е едно ново начало,едно предизвикателство,но за децата е една голяма болка и тъга настанила се в душата им.Децата не могат да избирарат родителите си,каквито и да са те.Казвам всичко това от спомена за детското в мен.Бях на 7 години когато баща ми почина и след 4години майка ми се омъжи,за което не я виня имаше право. Всеки има право на личен живот.Но този човек така и не приех като баща и винаги изпитвах странно чувство.Когато ставаше въпрос за него пред моите приятели аз го назовавах по фамилия.Така че в такива ситуации трябва да се замислим какво причиняваме на нашите деца.
Ако нещо в семейството не върви,трябва да се разговаря за нещата случващи се между двамата и да се изяснят кой с какво е сгрешил и да се опитат да постигнат някакъв резултат в отношенията един към друг.Без диалог от двете страни това е невъзможно.

Анонимен каза...

Емоционалната сфера на човека е дефинитивно неразгадана и неразгадаема. Има теория, според която емоциите се появяват във взаимовръзка и зависимост с хормоналните и физиологични потребности на организма. Обичаме не толкова заради обекта (който винаги в крайна сметка ще се окаже Гъз), а защото организма ни се нуждае от това! Така че - спокойно! Всичко е под контрол. Природата се е погрижила! И все пак - умната!

Анонимен каза...

анче, анче, сега ти е по-леко, нали?
личи си, че отдавна не си била женена или си била женена за малко ... или цял живот си си била единаК. няма как да знаеш, че след третата любовница, на съпругата вече и писва да души за косми по ревера и изобщо не й пука при коя като теб си мери егото неизбежното зло съпруг, всички сме кукли в ръцете на мъжете, всички, до една, така че нямай угризения, огледай се за следващия. "Спи с мъжа ти изобщо не е празна фраза"

Анонимен каза...

жестоко

Анонимен каза...

Zdraveite! Ne prochetoh cqloto pisanie, samo ot chasti, kakto i komentarite - bezsmisleno e. Izkazvate mnenie, a ne znaete dali vsashtnost e taka. Vseki chovek e individualen - s razlichna gledna tochka i useshtane. Ta... i az da kaja kakvo mislq... DA, sashto sam lubovnica na semeen maj s dalgogodishen brak i deca. Ne izpitvam absolutno nikakvo chuvstvo na vina sprqmo sebe si ili semeistvoto mu! Nito me grize savestta, che adje ba razrushavam edna "krepost". Dori i da slojite halkite na prastite, tova kakto sami vijdate ne e bilet za vechna vqrnost. Nqma nishto vechno, znam che takava vrazka nqma perspektiva, nezavisimo kolko godini shte prodalji...v edin moment trqbva da slojish krai. Tova ne me plashi, naprotiv, sled vreme s usmivka i nostalgiq shte si spomnqm kakvi krasivi izjivqtaniq i migove na strast sam imala s maj, koito "prinadleji na druga". A kolko smeshno zvuchi dumata "prinadleji"...nie ne sme veshti, ne sa ni kupili, za da badem nechiq sobstvenost! Chovek prinadleji edinstveno na sebe si i e svoboden sam da napravi izborat si! E, Az i Toi sme napravili nashiqt - lubovta e lubov pod vsichkite i formi! Naslajdavame se na vremeto prekarano zaedno, na vsichki noshti v koito ne spim, na tova kak me gleda i potava v ochite mi, kak vecher me zaviva, a toi ostava otkrit...i oshte mnogo, mnogo lubov izrazena s razlichni jestove! A az go obicham s vseki edin atom ot tqloto i sashtestvoto si! Za jena mu li...ne me interesuva kak izglejda, dali ima moite ochi ili pohodka - ot nego tq poluchava samo priznanieto, che mu e rodila deca, a az men e cqlata mu lubov i strast. Taka che, predani i sveotdaini saprugi, vasheto mnenie i sadesticni komentari slabo me interesuvat! Pluiite si na volq... Ako nqkoi shte me sadi, tova opredeleno ne ste vie!!! All the best ot men :)

Публикуване на коментар