бързи уроци по емпатия

няколко бързи урока по емпатия получих в група от 15 жени, няколко бебета и малки деца. така се случи, че се озовах на първото издание на Емпатия с бебета и малки деца, организирано от Communication Academy и Естествени идеи. и уроци, и практика се преплитаха. бях цялата в слух да чуя историите на жените събрали се да се научат как да бъдат още по-свързани с децата си и напътствията на Еми, експерта по емпатия. на моменти чувствата ми бушуваха. разбиране се заменяше със съчувствие. осъзнатост с безпомощност. малко тъга и много радост при вида на поредната открадната малка усмивка. тествах на практика активното слушане и се учех в движение. урок ➊. да погледна навътре и да назова емоцията си и потребността, която тя е скрила. и да наблюдавам как интензитета й намалява. т.нар. спешна помощ в 30 секунди. урок ➋ идва като осъзнаване от урок ➊. емпатията към себе си работи, дори когато съм сама. урок ➌. да помня, че само 7% от общуването ни минава през думите, всичко останало е енергия. да назовавам на глас и моите емоции, и предполагаемите емоции на детето пред мен. дори и да не разбира то думите ми, енергията на думите и грижата дошла от сърцето ще достигне до него. и реакцията му ще ме води. урок ➍. ако слушам с идеята да отговоря, аз не присъствам в настоящия момент, аз не чувам другия. и това не е емпатия. урок ➎. представата за другите ми пречи да бъда емпатична. тук влизат целия набор от етикети. какво е добро. какво е лошо. как трябва едно дете да се държи в обществото. урок ➏. когато нямам ресурс за другите, да бъда открита първо пред себе си, а после и пред тях. за да присъствам за другите, трябва първо да присъствам за себе си. и когато давам навън или навътре, нека бъде то на 100%. урок ➐. емпатията е изследване. искам да разбера какво става. целта ми е да се свържа с другия. за това задавам въпроси, в които формулирам предполагаема емоция и предполагаема потребност (тъжна си, защото искаш внимание?)..