Връщане към живота

Аз се събуждам от сън
и всичко наоколо не е такова, както преди.
За първи път отварям очи.
Дълго време ми се струваше,
че те могат да виждат.
А днес всичко, което ми изглеждаше истина,
е само илюзия, сън.
Затова, подобно на ярка звезда,
Ангелът на Смъртта
стана Ангел на живота и превърна моя сън
от драма, пълна със страх, във весела комедия.
Изпълнен с удивление, попитах Ангела:
Мъртъв ли съм?
Той отговори:
Да, вече от много години,
макар че сърцето ти е биело,
твоят разум е спял в могила от илюзии,
неосъзнавайки своята божествена природа.
Сега сърцето ти бие
и тялото ти диша,
но разумът ти излезе от ада.
Твоите обновени очи
се възхищават на въстаналата от съня красота,
пробужда се съзнанието
за твоята божествена природа,
цялата спяща в теб любов.
Далече са отминали страхът и ненавистта,
загинали са навеки вината и порицанието.
Твоята душа прощава,
и оживява божествена същност.
Очите ми, очаровани, се взират в Ангела.
И, усещайки пробуждането на истината,
аз се оставям на милостта на победителя
без всякакви условия.
Смирено приемам
смъртта и живота.
Измъквам се от ада на вечните претенции
и с нови очи виждам
как моята вечна любов се отдалечава.

Дон Мигел Руис

прочети повече ..

молитва за свобода

Създателю на Вселената,

Днес те молим да дойдеш и да споделиш с нас силния съюз на любовта. Знаем, че истинското ти име е любов, че за да общуваме с теб означава да споделим твоите вибрации, твоята често­та, защото ти си единственото, което съществува във вселената.

Помогни ни днес да бъдем като теб, да обичаме живо­та, да бъдем живот, да бъдем любов. Помогни ни да оби­чаме като теб, безусловно, без очаквания, без задължения, без да съдим. Помогни ни да обичаме и да приемаме себе си, без да се съдим, защото когато се съдим, ние се нами­раме за виновни и изпитваме нужда да бъдем наказани.

Помогни ни да обичаме безусловно всяко твое тво­рение, особено другите хора, особено близките си, всичките си роднини и хората, които така се стараем да обичаме. Защото когато ги отхвърляме, ние отхвър­ляме себе си, а когато отхвърляме себе си, ние отхвър­ляме теб.

Помогни ни да обичаме другите такива, каквито са, безусловно. Помогни ни да ги приемаме такива, каквито са, без да ги съдим, защото когато ги съдим, ние ги на­мираме за виновни, обвиняваме ги и изпитваме необхо­димост да ги накажем.

Днес изчисти сърцата ни от цялата емоционална отрова, освободи умовете ни от критичността, за да живеем в пълен покой и в съвършена любов.

Днес е специален ден. Днес ние отново отваряме сър­цата си за любовта, за да можем да си кажем един на друг 'обичам те', без никакъв страх и от сърце. Днес ние ти се принасяме в дар. Ела при нас, използвай гласовете ни, използвай очите ни, използвай ръцете ни и сърцата ни, за да осъществим съюз на любовта с всеки.

Създателю, помогни ни днес да бъдем като теб. Благо­дарим ти за всичко, което получаваме днес, особено за свободата да бъдем самите себе си.

Амин.

Дон Мигел Руис, Четирите споразумения

прочети повече ..

цитати на Дон Мигел Руис

Хората са разказвачите на Бога.

Да кажеш 'обичам те' е проява на божественото.

Животът може да бъде много лесен, когато се ръководи от любовта.

Колко обичате себе си, това е вашата цена и животът уважава тази цена.

Повечето от лъжите, в които вярваме се разсейват като спрем да им вярваме.

Това, което хората казват или правят, е проекция на собствената им реалност.

Вярата е творческата ни мощ и именно чрез нея създаваме разказа за живота си.

Да действаш означава да живееш пълноценно. Бездействието е начин за отричане на живота.

Освободете се от всички тези планове да бъдете това, което не сте, и станете това, което сте.

Най-големият ни страх не е смъртта, а да поемем риска да сме живи и да изразим това, което сме.

Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение, ще бъде истински дар той да напусне живота ви.

Никога няма да бъдете такива каквито не сте. Можете да бъдете само себе си и точка. В момента вие сте себе си и това не ви коства никакви усилия.

Дон Мигел Руис е писател, шаман и учител, нагуал.

нагуалът е човек, който помага на другите
да опознаят истинската си същност
да открият своя дух, свобода, радост, щастие и любов.

прочети повече ..

по пътя на едно решение.

всяка сутрин обличайки последната купена рокля, исках да се погледна в огледалото и да се харесам. и не ми се получаваше. единственото, което виждах е тъжния си поглед и загубената си усмивка. бях впримчена в материалния свят, обзета от чувството за недостатъчност. сама бях позволила да попадна в капана на несигурността и запълването му отвън. послушах другите, не себе си.

какво исках да направя ми бе известно отдавна, но страхa ми бе по-голям от желанието. усещах се скована и имах нужда от подкрепа, знаех го. получих я от Менис Юсри и първото ниво на Essence, от Нина Рей и нейните коучинг сесии, от *Дон Мигел Руис и неговия бюлетин.

един ден взех решението, разтръбих го на половин свят, за да съм сигурна, че няма да се отметна и го направих. напуснах работа. и заминах. поех по нов път. и нямам идея къде ще ме отведе той, но където и да е, за добро е.

когато нещо много искаш в материалния свят, когато нещо много ти липсва, задай си въпроса кое е онова, което наистина искаш и си го облякъл в материя. когато виждаш живота през призмата на недостига, нищо и никой не са достатъчно добри. ти, другите, непознатите. докато изобилието е навсякъде около теб и в теб. цялото е твое. подкрепата по пътя ти също, само да я поискаш и ще я получиш.

*Дон Мигел Руис пристига в България на 3 октомври.

прочети повече ..

и казват, животът е сън.

Животът не е нищо друго освен сън,
и ако ние сме майстори,
тогава ще сътворим нашия живот с любов,
и нашите мечти ще се превърнат
в шедьовър на изкуството.


из ОВЛАДЯВАНЕТО НА ЛЮБОВТА, или Умението да обичаш:
Дон Мигел Руис

прочети повече ..

това аз ли съм. или не съм аз.

тръгнах да пиша за мен, и моето .. какво аз, как аз. и се спрях. измислени уж да помагат. всъщност ми пречат да бъда аз. просто аз. без етикет.

и това е днешната тема. за аз(а) и не(аз)а. и как става така, че цял един живот актьори сме във театър. и така сме се вкопчили в ролите, и образите си. дори си имаме любими. че не се познаваме. не казваме каквото мислим. дори не чувстваме. защото ролята не го изисква. и нататък, за трансформацията ни.

преди години историята за хората с тела, покрити с рани, много ме впечатли. тя е из ОВЛАДЯВАНЕТО НА ЛЮБОВТА, или известна още като Умението да обичаш: Толтекска книга на мъдростта на Дон Мигел Руис. много ясно видях наяве думите на Дон Мигел Руис, и се свързах с тях. и често разказвам истории за хората покрити с рани. тук има една такава. провокирана наскоро.
@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@

има време, има и планета. и ти, и аз живеем на нея. и целите ни тела са покрити с рани, множество малки и големи, всички до една отворени. докоснем ли ги, болят много. с дни, месеци, болката тупти в нас. обаче всичко това си е съвсем нормално и естествено. защото така го приемаме. няма как, понякога се случва да докоснем някой друг, и в замяна на болката му, той ни докосва и нас пак ни боли.

обаче не е така, когато се раждаме. тогава сме здрави, с гладка и мека кожа. смеем се. играем си. мечтаем на килограм. понякога падаме, ала бързо ни минава и забравяме. и пак сме във вихъра си. не знаем нищо за бъдещето, а още по-малко за миналото. познаваме само това, което е сега. и винаги казваме на големите каквото си мислим, без много да го мислим. и никой не може да ни спре да го правим.

обаче растем. колкото повече растем. толкова повече големите ни заразяват. не става от раз. отнема време. и всичко това попива в нас. в телата и умовете ни. и един ден вече сме много болни, с безброй рани.

до преди това не мислехме какви сме, защо сме. просто си играехме. сега искаме да ни харесват. поглеждаме се, виждаме раните. и се научаваме как да ги замаскираме. слагаме им тонове грим. от това те се инфектират още повече. за това пък ставаме все по-добри в избора на грима. за това представление, слагаме от този. за другото от онзи. и всеки път сме различни. скоро забравяме изобщо кои сме. и така може дълго да продължа да разказвам.

един ден се събуждаме и а, чудо. кожата ни е здрава. няма я болката и раните ги няма. докосваме се и усещаме, приятно и нежно е. не е нужно да се пазим повече. и от гримове нямаме нужда. оглеждаме се и това сме ние. прекрасни обичащи същества.

и тръгваме да излизаме, да поздравим другите. и тогава виждаме, че те си носят раните. опитваме се да ги уловим, за да им кажем. а те побягват, в бързината ги докоснахме. и тях ги заболя.

тогава осъзнаваме, че каквото и другите да правят, то не ни наранява. че защитата ни е паднала напълно. но каквото ние правим, може да нарани. и така. натам.

@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@
в тази история се случи чудо. една сутрин станахме и болката вече я нямаше. убедена съм, че и такива случаи има. аз мога да кажа само за моя. този, който наблюдавам най-отблизо и най-внимателно. и всичко в него започна с осъзнаването. разбрах в колко много филма съм се вкарала. последва отхвърлянето на някои роли. други обаче останаха. все още не ми е известно до кога. както се казва проучвам въпроса. и да, понякога всичкото това ми е леко не-комфортно. но далеч не-болезнено. продължавайки в стила на историята, иска се да се грижа с любов и внимание за всяка една рана. че да я излекувам. а колкото до другите. спрях да давам акъл, как .. процесът е уникален при всеки. сега само слушам, слушам сърцето си и другите. и се изпълвам с радост откривайки парченцата от пъзела аз.

прочети повече ..

Четирите споразумения

1. Бъди безгрешен в словото си
Говори честно. Казвай само това, което мислиш.
Не използвай словото, за да се самоохулваш
или за да охулваш другите.
Насочи силата на словото към истината и любовта.
Ако проумееш, че словото има силата да твори,
че това, което казваш,
подготвя твоето бъдеще и бъдещето на другите,
ти ще станеш по-отговорен и към себе си, и към света.
Словото има силата на магия:
бяла или черна - зависи единствено от Теб!
Дай на словото си любов и помни, че
каквото изпратиш, това ще получиш.


2. Не приемай нищо лично
Хората не правят нищо заради теб.
Ти не си център на тяхната Вселена.
Ти си център единствено и само
на собствения си живот!
Това, което хората казват или правят,
е проекция на собствената им реалност.
Когато не приемаш нищо лично,
когато проумееш, че животът на другите
е резултат от техния избор,
тогава ти имаш имунитет срещу
мнението и действията на другите
и няма да станеш жертва
на ненужно страдание.


3. Не прави предположения
Намери смелост да задаваш въпроси
и да изразяваш желанията си.
Никой освен теб не знае твоите мисли,
затова - изразявай ги максимално точно,
за да избегнеш недоразуменията.
Ти не знаеш мислите на другите,
затова не прави предположения,
а задавай въпроси, за да избегнеш недоразуменията.
Общувай с другите възможно най-ясно,
за да избегнеш недоразумения, тъга и нещастия.


4. Винаги прави най-доброто,
на което си способен
Най-доброто, на което си способен,
е променлива величина.
При всички обстоятелства
давай най-доброто от себе си
и няма да се самоосъждаш,
самобичуваш и самосъжаляваш,
защото съвестта ти ще е чиста.


* * *

За да проумееш същността
на Четирите споразумения,
трябва да преминеш през познанието
за Опитомяването и Самоопитомяването,
за Одобрението и Справедливостта,
за личния ад на Самоотхвърлянето.
И тогава ще разбереш, че изходът е
в Четирите споразумения!

Четирите споразумения, Дон Мигел Руис

прочети повече ..

силата на любовта

Ако в очите ви има любов, вие виждате любов където и да отидете. Дърветата са пълни с любов, животните са пълни с любов, водата е наситена с любов. Когато възприемате с любов, вие ставате едно с птиците, с природата, с друг човек, с всичко. С любовта си вие се свързвате с орела и ставате крилата или ставате дъжда или облаците. Но за да постигнете това, трябва да изчистите ума си от страха и да възприемате с очите на любовта. Трябва да развиете своята воля, докато тя стане толкова силна, че може да улови другата воля и да ги обедини в едно. Тогава ще имате крила да летите.Или бидейки вятъра можете да отидете тук или там, да разпръснете облаците и слънцето да изгрее. Това е силата на любовта.

Дон Мигел Руис

прочети повече ..

молитва за любов

Ще споделим един красив сън - сън, който няма да искате да свършва. В този сън денят е красив, топъл и слънчев. Чувате птичките, вятъра и малка рекичка. Вървите към нея. На брега и един старец медитира и вие виждате как от главата му струи красива разноцветна светлина.


Опитвате се да не му пречите, но той усеща присъствието ви и отваря очи. Очите му са пълни с любов и се усмихват. Питате го как успява да излъчва тази прекрасна светлина. Питате го дали може да ви научи да правите същото. Той отвръща, че преди много, много години е задал същия въпрос на учителя си.

Старецът започва да ви разказва историята си: Учителят ми отвори гърдите си, взе сърцето си и от него извади красив пламък. После отвори гърдите ми, отвори сърцето ми и сложи пламъчето в него. Върна сърцето ми в гърдите и щом то се озова вътре в мен, почувствах силна любов, защото пламъкът, който учителят сложи в сърцето ми, беше собствената му любов.

Този пламък растеше в сърцето ми и се превърна в голям, голям огън - огън, който не изгаря, но пречиства всичко, до което се докосне. И той докосна всяка клетка в тялото ми и клетките ми отвърнаха с любов. Аз станах едно с тялото си, но любовта ми продължаваше да расте. Този огън докосна всяко чувство в ума ми и всички чувства се превърнаха в силна, необятна любов. И аз обикнах себе си напълно и безусловно.

Но огънят продължи да гори и почувствах необходимостта да споделя любовта си. Реших да дам част от нея на всяко дърво и дърветата ми отвърнаха с любов, и аз станах едно цяло с тях, но любовта не престана да расте и расте. Дадох от нея на всяко цвете, на всяка тревичка, на почвата, и те ми отвърнаха с любов и станахме едно. Но любовта ми растеше и растеше и обикнах всяко животно на земята. Те отвърнаха на любовта ми и ние станахме едно. Но любовта ми не преставаше да расте.

Дадох част от любовта си на всеки кристал, на всеки камък по земята, на почвата, металите, и те ми отвърнаха със същото и аз станах едно със земята. Тогава реших да дам любовта си на водата, на океаните, реките, дъжда и снега. И те ми отвърнаха с любов и станахме едно. А любовта ми продължаваше да расте и расте. Реших да я дам на въздуха, на вятъра. Почувствах силна връзка със земята, с вятъра, с океаните, с природата и любовта ми растеше и растеше.

Насочих поглед към небето, към слънцето, към звездите и дадох част от любовта си на всяка звезда, на луната, на слънцето и те ми отвърнаха с любов. И аз станах едно с луната и със слънцето и със звездите и любовта ми продължи да расте и расте. Дадох част от нея на всеки човек и станах едно с цялото човечество. Където и да отида, когото и да срещна, виждам себе си в очите му, защото съм част от всичко, защото обичам.

И тогава старецът отваря гърдите си, изважда сърцето си с красивия пламък и слага този пламък в сърцето ви. И сега тази любов расте във вас. Сега сте едно с вятъра, с водата, със звездите, с цялата природа, с всички животни и с всички хора. Усещате топлината и светлината, излъчващи се от пламъка в сърцето ви. От главата ви струи красива многобагрена светлина, вие излъчвате огъня на любовта и се молите:

Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари. Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било истински необходимо. Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум. Благодаря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и безкраен дух, с топлата си и лъчиста светлина.

Благодаря ти, че използваш думите ми, очите ми и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида. Обичам те такъв, какъвто си и тъй като съм твое творение. Обичам и себе си такъв, какъвто съм. Помогни ми да запазя любовта и покоя в сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си.

Амин.

Четирите споразумения.
Толтектска книга на мъдростта.
Практическо ръководство за лична свобода.
123-126 страници
Дон Мигел Руис

прочети повече ..

Любов

Целият свят може да те обича, но тази любов няма да те направи щастлив. Това, което ще те направи щастлив, е любовта, която извира от теб. Това е любов, която е различна. Това не е любов, която другите имат за теб. Любовта към всички е твоята половина. Другата половина е това, което възприемаш. Ти си едната половина като сънуващ. А сънят е другата половина.

Ти си свободен да обичаш. (винаги)

Ако изборът ти е да имаш връзка. И партньорът ти играе същата игра, какъв подарък! Kогато връзка ви е напълно извън ада. Вие ще обичате себе си толкова много, че няма да се нуждаете един от друг. По ваша собствена воля, вие ще бъдете заедно и ще творите красота. И това, което двамата ще сътворите, ще бъде сън за Рая.

Дон Мигел Руис

прочети повече ..

Прошка

Започнете да работите върху прошката, започнете да прощавате. Отначало ще бъде трудно, но след това ще се превърне в навик. Единственият начин да възстановите способността си да прощавате е да започнете отново да прощавате. Практикувайте все повече и повече, и накрая ще откриете дали можете да простите и на себе си. В един момент разбирате, че трябва да простите на себе си за всички тези рани, за цялата емоционална отрова, която сте създали за себе си. Когато си простите, себеприемането и любовта към себе си започват да нарастват. Това е върховната прошка, когато простите на себе си.

Дон Мигел Руис

прочети повече ..

Четирите Споразумения

Всичко, което правим, се базира на споразуменията. Споразуменията, които сключваме със себе си, с другите хора, с Господ, с Живота. Най-важни обаче са споразуменията, които сключваме със себе си. Със споразуменията, ние казваме на себе си: Кой сме. Как да действаме. Какво е възможно и какво не. Повечето от нашите споразумения се базират на страховете ни. Те източват енергията и намаляват стойността в собствените ни очи. От нас зависи да открием споразуменията, които ни дърпат надолу.

Четирите Споразумения на Дон Мигел Руис.
Те могат да променят живота ни. Ако сме готови за това.

1. Бъди Точен в Думите си.
Говори само Истината.
Казвай само това, което мислиш.
Избягвай да говориш лошо за себе си.
Не клюкарствай по адрес на другите.
Използвай силата на думите в името на Истината и Любовта.

2. Не приемай нещата Лично.
Нищо, което другите правят, не е заради теб.
Това, което другите казват или правят, е отражение на тях самите.
Когато си изградиш имунитет към действията на другите.
Вече няма да си жертва на безмислени страдания.

3. Не прави Предположения.
Намери кураж да зададеш въпросите, които искаш.
Както и да обясниш какво искаш.
В комуникацията с другите бъди точен и искрен.
Само така може да избегнеш неразбирането и болката.

4. Давай най-доброто, на което си способен.
Най-доброто е различно в различните моменти от живота ти.
Едно е, когато си здрав. Друго е, когато си болен.
При каквито и да е обстоятелства : давай най-доброто от себе си.
Така ще предовратиш самокритиката си.
Ще спреш да се самообвиняваш за действията си.
И да съжаляваш за минали неща.

прочети повече ..