Бащата на детето ми

Бащата на детето ми е синеок.
Той носи топлина и отговорност.
И знае що е мъка в тоз живот,
Но носи белезите с гордост.
Бащата на детето ми е свят,
Изпълнен с обич, чаша чай и мила дума.
И дръзко спира моя лош инат,
Когато пак аз границата мина.
Бащата на детето ми е всичко -
И майка, и баща,
сестра и брат,
когато пак останем ний самички.
Бащата на детето ми е с мен.
И знам, дори детето още да го няма,
То в някой хубав слънчев ден
Ще споделиме тази радост най-голяма.

прочети повече ..

Връщане към живота

Аз се събуждам от сън
и всичко наоколо не е такова, както преди.
За първи път отварям очи.
Дълго време ми се струваше,
че те могат да виждат.
А днес всичко, което ми изглеждаше истина,
е само илюзия, сън.
Затова, подобно на ярка звезда,
Ангелът на Смъртта
стана Ангел на живота и превърна моя сън
от драма, пълна със страх, във весела комедия.
Изпълнен с удивление, попитах Ангела:
Мъртъв ли съм?
Той отговори:
Да, вече от много години,
макар че сърцето ти е биело,
твоят разум е спял в могила от илюзии,
неосъзнавайки своята божествена природа.
Сега сърцето ти бие
и тялото ти диша,
но разумът ти излезе от ада.
Твоите обновени очи
се възхищават на въстаналата от съня красота,
пробужда се съзнанието
за твоята божествена природа,
цялата спяща в теб любов.
Далече са отминали страхът и ненавистта,
загинали са навеки вината и порицанието.
Твоята душа прощава,
и оживява божествена същност.
Очите ми, очаровани, се взират в Ангела.
И, усещайки пробуждането на истината,
аз се оставям на милостта на победителя
без всякакви условия.
Смирено приемам
смъртта и живота.
Измъквам се от ада на вечните претенции
и с нови очи виждам
как моята вечна любов се отдалечава.

Дон Мигел Руис

прочети повече ..

ОБИЧАМ ТE Пабло НЕРУДА

Обичам те някак необяснимо,
всъщност неизразимо, по начин противоречив.
Обичам те с многобройните си нагласи на духа,
които променят състоянието си непрекъснато.

Заради... но ти вече знаеш – времето, животът, смъртта...
Обичам те в един свят, който ми е непонятен,
сред хора, за които оставам неразбран,
с противоречията на душата си, с нелогичните си постъпки,
с фаталността на съдбата, с прикритостта на желанието,
с двусмислеността на извършеното.

Дори, когато ти казвам, че не те обичам, те обичам.
Дори когато те мамя, не те мамя.
Всъщност най-съкровеният ми подтик е
да се опитам да те обичам по-добре.

Обичам те неразумно, несъзнателно, необмислено,
стихийно, инстинктивно, импулсивно, ирационално.
Всъщност нямам логични аргументи, нито дори импровизирани,
за да обоснова тази любов, която чувствам към теб,
която избликна мистериозно от нищото,
която не промени магически нищо, но чудно как,
малко по малко, някак успя да подобри най-лошото в мен.

Обичам те. Обичам те плътски, без мисъл,
от сърце, неразумно и с глава, загубила координация.

Обичам те необяснимо, без да се питам защо те обичам,
без да ме интересува защо те обичам,
без никакво съмнение защо те обичам.

Обичам те просто, защото те обичам.
Аз самият не знам защо те обичам.
Обичам те с многобройните си нагласи на духа,
които променят състоянието си непрекъснато.

Заради... но ти вече знаеш – времето, животът, смъртта...
Обичам те в един свят, който ми е непонятен,
сред хора, за които оставам неразбран,
с противоречията на душата си, с нелогичните си постъпки,
с фаталността на съдбата, с прикритостта на желанието,
с двусмислеността на извършеното.

Дори, когато ти казвам, че не те обичам, те обичам.
Дори когато те мамя, не те мамя.
Всъщност най-съкровеният ми подтик е
да се опитам да те обичам по-добре.

Обичам те неразумно, несъзнателно, необмислено,
стихийно, инстинктивно, импулсивно, ирационално.
Всъщност нямам логични аргументи, нито дори импровизирани,
за да обоснова тази любов, която чувствам към теб,
която избликна мистериозно от нищото,
която не промени магически нищо, но чудно как,
малко по малко, някак успя да подобри най-лошото в мен.

Обичам те. Обичам те плътски, без мисъл,
от сърце, неразумно и с глава, загубила координация.

Обичам те необяснимо, без да се питам защо те обичам,
без да ме интересува защо те обичам,
без никакво съмнение защо те обичам.

Обичам те просто, защото те обичам.
Аз самият не знам защо те обичам.


_________________________________
Нефтали Рикардо Рейес Басуалто е по-известен с псевдонима Пабло Неруда. чилийски поет, Нобелов лауреат за литература и един от великите в световната поезия на 20 век.

прочети повече ..

Жива вода

Вечна обич, вечна младост,
вечер хората сънуват,
вечен живот, вечна сладост,
денем те бленуват!

Много странници я дирят -
нея, живата вода,
но по листата сутрин не съзират
мъничките, нежни капчици роса.

Те невинни са и уязвими,
също като нашите деца,
които със своята чистота незрима,
изпълват цялата Земя!

Минават бързешком край малкото поточе,
без дори с поглед единствен да го дарят,
а то сякаш за внимание клокочи,
за каквото младежките сърца горят.

Прекосяват те една река,
която бързо сменя своя ход
и никога не е една и съща,
и все по-устремено търси своя брод.

Така след младите устреми,
хората решават своята съдба,
следвайки своите тъги и радости
и открито гледайки света.

И ето, странниците стигат до морето,
необятно и наистина красиво,
и едва сега разбират за небето,
и за слънцето искрящо, живо!

Те оглеждат се в спокойните води,
напомнят, че верни спътници били са
и навяват тихи мисли за отминалите дни,
които неусетно в пътя се изнизали.

Така през призмата на мъдростта,
странниците с белите коси, всичко осъзнават.
Кристалната вода отмива болката и
отминалите мигове отново оживяват!

Прозрачни капчици роса,
игривото поточе и дивата река,
преливат към морската широта,
сливат се във вечността!

Образуват живата вода,
която живота обновява
и поддържа неговата красота.

16.05.2000 г.

прочети повече ..

Поправка

Аз все рисувах запетаи.
Залъгвах се, че други знаци няма.
И шансове ти/си давах с многоточие,
А нищо не поисках във замяна.

Но ето, че във дългото ни изречение
Дойде и ред на точката.
Дали ще мога?
Аз решавам.

Ще купя гума и ще трия.
Ако не стане – късам.
Ще паля къс по къс от дните,
Прекарани в безкрайно търсене.

Аз търсих тебе, търсих мен,
Но май изгубих се след толкоз лутане.
Намерих теб, изгубих мен
И май ще трябва да се препрочитам.

А може и с мастило да те залича
Ще драскам върху името ти грубо.
Ще цапам думите с петна,
За да не виждам нищо хубаво.

Едно обаче трябва да НЕ правя-
От любопитство, ей така,
НЕ трябва да обръщам листа.
Защото там - от другата страна,
Историята ни ще си стои на чисто.

прочети повече ..

Трябва да се намерим

защото започвам да слушам текстовете
и започвам да чувам между струните
и започвам да чувствам сред хората
и се променям
и се плаша
защото започвам да мисля
че съм те намерила
и ме е страх..
и не искам да чакам
и ти да ме намериш.
искам те сега
със всеки твой звук и красота
със всяка своя нетърпеливост и умора
и искам да избягам
защото иначе
ще бягам към теб.

Трябва да се намерим.
Или да продължим..
Изгубени.

прочети повече ..

Раздялата: Презареждане

Толкова много исках да съм част от него, че забравих за части
от себе си.

Забравих, че преди него не ме болеше, когато си тръгвах.
Забравих, че не аз правих компромисите.
Забравих да казвам: Майната му! по-често.
Забравих, че аз определях правилата.
Забравих, че другите се съобразяваха с мен.
Забравих времето на пеперудите.
Забравих си някъде душата.

Сега е време за презареждане.
Рестартираме и започваме наново.
С пролетта.
С новите цветя, с новите птици.
С пролетния въздух.
С новата работа.

Днес направих едно пролетно почистване на съзнанието си.
Изтупах прашасалите мечти и извадих скритите надежди.
Счупих рамките, в които бяха поставени пеперудите
и ги пускам на свобода.
Ще се доверя на тях.
Те знаят накъде да летят.
Към Слънцето. С усмивка.
А той нека си стои в ледената епоха.
Аз мръзнах достатъчно.

Всичко хубаво започва през пролетта!

прочети повече ..

Слънца и слънчогледи...

Пожелавам си слънца и слънчогледи,
свежи, лилави цветя,
простори розови, безкрайни,
сред които да летя.

Пожелавам си розите, но без бодли.
Аромата им да ме обгръща
и да вдишвам със наслада
тъй сладко, със затворени очи.

Пожелавам си танца пеперуден
тъй нежен, свободен и желан.
Да усещам живота си на воля
и мечтите свои аз да окриля.

Пожелавам си дъгата чудна
и предшественика дъжд дори.
Цветността й да разпръсква
навсякъде любов, която да трепти.

Пожелавам си слънца и слънчогледи,
усмивки топли, сърца добри.
Пожелавам си и облачета меки.
И пак слънца, слънца... мечти...

прочети повече ..

Триумф на Радостта

Мама иска да пиша за утрото,
За Доброто и слънцето в мен.
Мама иска да види усмивката,
Залепена на мойто лице.
'Много тъжно е всичко в душата ти,
Напиши нещо ведро, за мене поне!'
Ето! Това е за тебе -
Снощи сънувах небе.
Имаше музика, хора усмихнати,
И колибри, жирафи, коне.
Знаеш - аз често измислям си,
Но сега със ръка на сърце
Аз ти казвам –
Животът обича ме.
И колибрито каза така.
А жирафът добави:
'Ей,виж как кокичето
Над снега пак подава глава!
Тъй и ти се събуждаш след зимата!
Просто вярвай, недей се мръщи!
И ще видиш как бързо живота ти
Весело ще се промени!'
'Хайде, скачай на мен!'- каза кончето
и изцвили готово за път.
Аз се метнах и тръгнах за някъде.
Виж - шарен бил светът!
С коня, верен другар във живота ми,
Обикалях из чудни места.
Виждах хора, които с ръцете си,
Караха водни колела.
Виждах мишки със рокли облечени,
Игуани с червени криле,
Крокодили с носии развлечени,
Светофарите- без цветове.
А тревата – и тя беше шарена!
Дъжд не падаше – само слънца!
Виждах само надежда, без спомени!
Виждах радост със много лица!
Но събудих се пак във леглото си.
'Всичко свърши!'- помислих си аз.
Щом показах глава през прозореца,
Розов слон ми дари ананас.

прочети повече ..

Чувства

Сподавени, притихнали, стаени...
Скрити надълбоко в моята душа.
Покрити със забрава и тъга,
обгърнати в тягост и мъгла.
Потънали в безвремие и
куп разпръснати мечти.
Сърцето вика им, крещи!
Няма нужда от сълзи,
а нещо, от което да гори,
да ги пробуди,
а после усмири.
А те чакат пламъка,
който да разпали ги.
Чакат любовта,
която да ги разбунтува.
Чакат пеперудите,
които да ги съживят.
Чакат слънцето,
което да ги стопли.
И вятъра - да разпилее пепелта.
Чакат болката,
онази сладката,
от любовта...
Искат буря, искат трепети,
искат щастие, магия,
радост, полет, лекота,
с която да се реят
като птичите ята,
носещи се из простора
с безгранична свобода.

Сподавени, притихнали, стаени...
Жадуващи да бъдат окрилени
и на воля да отекват
в незабравата на вечността.

прочети повече ..

Търся се

Аз вървя и от себе си бягам!
Непрестанно ме пита Нощта:
Спри се!Вече не се ли предаде?
Накъде се запъти сега?
Търся себе си, Нощ!
Търся Вятъра.
Търся бури и всички беди,
Търся грохота, търся душата си,
Търся спомен забравен дори.
И човеците търся, и хората,
И онези, които намразих за миг.
И любовите, уж дето зарових ги
И онези,които родих.
Няма спирка последна съзнанието,
Няма бряг, ни пристанище то.
А Сърцето - то вече предаде ме.
И го хвърлих. Убих го. Защо?
Няма болка, ни радост, ни спомени,
Няма смисъл живота сега.

Само Мозъка викаше радостно:
Смърт за предателя!
На път съм и него да изкореня…

Аз вървя и от себе си бягам!

прочети повече ..

Все ще търся...

Търся себе си, и тук, и там,
лутам се по непознати пътища.
Падам, ставам, продължавам...
все натам... към себе си.
Не искам да се спирам, да чакам, да се колебая...
Искам да мечтая, да се стремя и да дерзая.
Да копнея и страстно да обичам.
Да горя, да се отдавам и да дишам
в огъня на моята нестихваща любов.
Да се изгубвам аз по пътя си
готова съм, за да се намеря пак.
Ще бягам, ще пълзя, бездомна ще стоя,
отдадена на самота,
но искам да открия свойто у дома.
От всички ще се крия, от себе си дори,
за да мога отново да се появя
истинска и чакаща,
изтерзана и объркана,
но с цяла, изпълнена с любов душа.
Ще започвам, отначало ще се връщам,
но все към щастието свое ще вървя.
Ще ме боли понякога, ще страдам знам.
На върхове ще стъпвам, може би.
От възторжена любов високо ще летя.
После плавно или с трясък ще се приземявам,
но с усмивка на уста ще продължавам.

И пак ще скитам, все ще търся...
Към себе си ще стремя.
До сетен дъх, докато умра.

прочети повече ..

Защо се върна

Защо се върна?
Отново да се подиграеш!?
Да. Ти пак успя.
А аз като глупачка повярвах
и на тази твоя лъжа.

Не очаквах много,
но ти и малкото си спести.
Не съм наранена,
отдавна вече не боли.
Само тихо проклинам
денят в който ти се появи.

Не знам какво очаквам още,
надежда слаба плахо се крепи.
А може би не съм простила
на теб, на себе си дори.

Не ти се сърдя,
ти имаш собствен път.
Върви и стъпвай сигурно по него,
тъй както правиш всеки път.

Спри да се обръщаш вече,
отдавна няма никой тук.
Отдавна се разминахме със тебе
на онзи малък кръстопът.

прочети повече ..

Намерих ли те

Намерих ли те вече?
Или още не!?

А може би в желанието си да те открия,
забързана в кръговрата на деня,
пропуснах теб и твоята магия,
пропуснах шанса в любовта.

Да търся,
или просто да поседна,
край ъгъла на кръстопътя да почакам...
Изморена вече, само с надежда...

Не знам. И спомням ли си
аз за теб с усмивка,
или с тъга ще чакам всеки ден.
Дали усетих ласката човешка,
или съм още на мечтата в плен.

А кой си ти?
Дали наистина те има,
или мечта оставаш, ти за мен.
И мога ли да вярвам плахо,
с усмивка,
че тръгнал си към ъгъла за мен.

И как ще те позная като дойдеш?
Цветя ще носиш ли за мен...
Или просто ще дойдеш,
ще предложиш рамо,
за да отпочина след тежкия и дълъг ден...

прочети повече ..

Изтрих те от сърцето си

Изтрих те! - Дамян Дамянов Изтрих те с двойна гума от сърцето си, като ненужна правописна грешка. Но скъса се хартията там, гдето ти оставила бе нещо страшно тежко. През дупката днес духа само вятърът. Да, вятърът на зла обида духа. О, колко ли е скъсана душата ти, изтрила толкоз образи! Тя, куха, навярно зее накъде дълбоко в теб (ако изобщо още съществува)! Обидно е! И грозно и жестоко е с такива думи с теб да се сбогуваме. Със теб - мечтата, любовта, утехата, която сам създадох в свойте нощи. Но ти бе само на мечтата дрехата. А със самата нея - нищо общо... Изтрих те от душата си. Завинаги! Но само теб - пародия на обич. Оназ, Мечтата жива, неизстинала, остава да върви пред мен. До гроба...

прочети повече ..

Спомена за теб

Появи се от нищото на празната вечер.
Отвори вратата и влезе.

Дори не изчака да те поканя...
Разби всичко в стаята, размести предметите.
Разхвърля навсякъде.
Всичко обърна.

Не ме попита дали искам това.
А аз нямах сили да се противя.

А после...
Пoсле тъй бързо, както дойде, си отиде.
Хлопна вратата с трясък
и остави бъркотията да напомня за теб...

Оглеждам се в разхвърляната стая,
все още няма кой да подреди.
Спомени витаят в нея - красиви,
с блеснали от щастие очи...

прочети повече ..

Живей приятелю

Един стих събрал в себе си толкова много и толкова малко едновременно. Казал много с малко думи...

Понякога нещата се случват без да ги искаме...
Винаги в трудни моменти в съзнанието ми изниква този стих, който искам да споделя с теб, защото ми е помагал не веднъж. И не веднъж ми е давал силата да се изправя след като съм паднала...

Живей, когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей когато ти се плаче,
или от плач си отвратен...
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай негови сън
и ако всичко си отрекъл
повикай Слънцето отвън.

Живей дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечии нож в гърба.

Живей когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне лудо,
метални устни да кове.

Живей за всичко, а когато
живота вече изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей и всяка адска жега-
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
Живей приятелю, живей!

Матей Шопкин



Желая ти един прекрасен, усмихнат и слънчев ден.

прочети повече ..

Докосването на душата

Изстрадах го - докосването на душата. По зъбери вървях. И плаках. В пропасти пропадах, и урагани ме премятаха. Крещях и исках да умра... А след това, аз ставах и опитвах да вървя. Фалшиви думи ме омайваха, аз слушах. Илюзии ме гонеха. Мълчах. В безкрайни лесове се губех и къпех се в кристални езера... Миражи...тъй прекрасни и празни. Но пак вървях. И ето, изживях го. Докосването на душата. И всички светове избухнаха в неистов фойерверк. Аз полетях към слънцето. Да заредя сърцето си с лъчи. И най-накрая аз му дадох име, докосването на душата назовах. Усетих го като ЛЮБОВ...

прочети повече ..

Не умирай, без да си живял!

Не умирай,

без да си заплакал,

от нечия омраза и обида,

от предателството на приятел

от грубостта,

поне веднъж...

Не умирай,

без да си обичал,

някого безумно и жестоко,

на парчета без да си събирал

своето сърце,

поне веднъж...

Не умирай,

без да си се радвал,

на цветовете и нощта,

наприказките и децата,

на слънцето и светлината,

на пролетта,

поне веднъж…

Не умирай, без да си живял!

прочети повече ..

Какво за теб е любовта?

Какво за теб е любовта?
Дали е слънчева вселена?
Дали вълшебница е тя
или в оковите й някой стене?

Какво за теб е любовта?
За твоята ти разкажи ми...
дали е приказка в ноща,
дали поглъща много сили?

Какво за теб е любовта?
Трепет във сърцето, взив огромен...
От нея пламва ли страстта?
Остава ли от нея нежен спомен?

Какво за мен е любовта?
Най-истинското действие в живота.
Решаваш, че е чувство тя
и се наслаждаваш със охота...

Чувстваш я, ако я дават любовта,
Чувстваш я, когато те обичат.
Но за обичащия-действие е тя,
На обичания-сълзи му се стичат!

Сложна е в живота любовта,
обърква хората, замайва им главата...
Връхлита,никога не питя тя...
Изпълва с огън винаги сърцата!
Какво е всъщност любовта?...

Десислава Церовска

прочети повече ..