КОЙ СЪМ АЗ? (2 част)

Въпросите, на които всеки, стига да иска, може да отговори.


Какви са силните ми страни?
За пръв път ми се налага да се опитвам да ги формулирам писмено, въпреки че често ревизирам мнението си за тях. Някои са ми вродени, а други са развити чрез подражание на свой близък колега (всъщност колежка, но наскоро разбрах, че няма такава дума в книжовния български език), когото считам за свой духовен наставник и ментор. Като най-силна своя страна определям комуникативността си и стремежа си винаги да гледам позитивно на всеки човек. Обичам да обичам! Може би е утопично или претенциозно, но мисля, че всяка моя усмивка стопля преди всичко моето сърце, а често и отсрещното. Съвсем доскоро този мой стремеж ме водеше до желанието да се опитвам да се харесвам на всички. Прозрението, че това не е възможно ме огорчи донякъде, но не ми попречи да се опитвам да бъда дружелюбна.

Ако трябва да анализирам силните си качества бих ги изброила така: Обичам да се трудя – считам, че чрез труда човек най-добре опознава себе си. Умея да научавам нови неща и изпитвам въодушевление всеки път, когато се докосна до ново знание.Отговорна съм и организирана (това е малко старомодно и не съм сигурна, че е мно го на почит сега) и очаквам това и от другите около мен, което може би е малко пресилено. Много съм прецизна в детайлите (понякога педантичността ми дразни околните, но въпреки това считам тази си черта за положителна). Умея да изслушвам хората и да търся компромисно решение. Когато вярвам в някаква кауза съм всеотдайна и давам всичко от себе си, ентузиазирана съм и влагам много плам и страст (според съпруга ми в доза, нездравословна за мен).

Както всеки човек и аз имам слаби страни. Като личност, преобладаващо интровертна, обичам да работя преди всичко с идеи и по-трудно с предмети. Понякога ентусиазма ми граничи с припряност и може би прекалено вълнение при изпълнение на задачите. Склонността ми към писмено излагане на мислите ми пречи да бъда достатъчно лаконична и убедителна при устното представяне на позицията ми. Осъзнавайки последната си слабост, работя всекидневно върху проблема си с 'устната презентация'.

За най-голяма своя слабост считам неумението си да се справям с арогантните и агресивни хора. Тяхното поведение ме разгневява, но още повече се ядосвам на себе си, че позволявам тези хора да ме надвият, разгневявайки ме. Стремежът ми към толерантност е резултат от възпитанието, което съм получила, но в случая той се тълкува като мекушавост и това още повече ме изнервя. Имах чувството, че съм в спирала, докато не прочетох книгата на Уолтър Андерсън Курс по увереност и не разбрах, че има 10 начина за преодоляване на гнева. Започвайки експериментите си с техниката time out или прекъсване, разбрах, че всеки проблем има начин за решаване стига човек да го търси.

Сигурна съм, че всеки човек трябва да търси силните си страни и да ги развива, но също така е важно да анализира слабостите си и да се опитва да тушира резултатите от тяхното проявление.

Как работя?
Захващайки се с даден проблем аз търся всякаква информация за решаването му, склонна съм да го анализирам детайлно и задълбочено. В резултат на което понякога откривам неподозирани за останалите дълбочини и странни решения. Всеки път когато приложа тактиката си на 'микроскопско изследване' на проблема, се сещам за моята класна ръководителка от руската гимназия в град Пловдив госпожа Александра Ермоленко. Тя е великолепен математик и педагог и преди четири години я помолих да подготви сина ми за кандидатгимназиалния изпит по математика. След неколкомесечна подготовка я попитах как се справя сина ми с решаването на задачите. Нейният отговор беше: Също като теб. Недоумявайки я помолих да ми обясни и тя каза: Търси винаги нестандартен, но дълъг и труден начин. Аз бях едновременно поласкана, шокирана и разколебана дали с гените си не съм обременила и сина си?!

Какво да се прави – човек не може да избяга от корена си.

Какъв съм Аз – читател или слушател?
Аз съм типичен читател. Обичам да чета писмени изложения по определена тема. Така мога да подчертавам най-важните пасажи от текста, впоследствие да се връщам да препрочитам само тях. Странното е, че всеки следващ път, четейки писмен текст, го възприемам по различен начин и поставям акценти на различни места в него. Смятам, че писаното слово, което предпочитам, импонира на стремежа ми към задълбочен анализ, както и на нагласата ми към писмена комуникация. Даже в моменти на устно служебно общуване (на оперативки например) обичам да си водя записки. Забелязала съм, че записването на някои факти става повод за моментни мои хрумвания или идеи.

По какъв начин уча?
Най-ефективния начин за учене за мен е чрез обсъждане с колеги, с които имаме еднаква степен на професионална подготовка. Разработвайки някаква професионална задача предпочитам всеки от нас да прочете информационните източници и после всички заедно да обсъдим прочетеното и да споделим кой как го тълкува. Давам си сметка, че за целта са необходими следните условия:

Хора, които да са мотивирани всеотдайно да участват в процеса.
Хора, които да имат еднаква степен на професионална компетентност.
Хората, които ще участват да нямат междуличностни конфликти.
Участниците да са готови да приемат принципа на споделеното лидерство (един от основните белези на работата в екип).

Може би за държавната администрация този принцип е трудноприложим, но все пак смятам, че в отдела, в който работя, действа в различна степен според конкретната ситуация.

Умея ли да се сработвам с другите или предпочитам да работя сама?
На този въпрос отчасти отговорих по-горе. Според мен по-добрия и по-ефективен начин на работа на хората е съвместната работа. Аз лично съм по-продуктивна и по-задълбочена, когато работя с други хора при условията, описани по-горе. Стремежът ми или по-скоро желанието ми да бъда лидер на групата датира от времето на ранните ми ученически години. Поради вродената ми стеснителност и възпитаваните от родителите ми толерантност и отстъпчивост, този стремеж не бе реализиран в началните ми ученически години. Решавайки по някакъв начин да завоювам предни позиции, в прогимназията вече бях отличничка на класа. Този факт за мое много голямо учудване имаше обратен ефект. Едва в пубертета, постъпвайки в руската гимназия, разбрах, че отношенията с хората правят човека лидер, а не неговите лични успехи.

До момента в професионален план съм била единствено в позицията на подчинен. Мисля, че бих приела предизвикателството на някаква ръководна длъжност само ако съм убедена, че имам достатъчно силен мотив(в който да вярвам безрезервно), за да го направя.

Как понасям напрежението в работата си?
Предпочитам да работя в структурирана среда, когато задачите са ясно зададени. Тогава може да се приложи творчески подход за решаването им. Ако средата е прекалено динамична (както се случва в държавната администрация в България – често променяща се и противоречива законодателна среда), то взимането на решение 'днес' може още 'утре' да се окаже погрешно. По-лошото е, че съответния администратор изглежда некомпетентен в очите на клиента си, а така намалява и авторитета на институцията, която представлява.

Ако съм в ситуация да избирам, не бих гледала една организация малка или голяма е, а каква е организационната й култура. За мен е важно да има нещо в работната ми среда (мисия, екип, възможност за творчество, финансови стимули или нещо друго), в което истински да вярвам, че е значим за мен фактор. Считам за водеща вярата, че всеки ден отивам на работа, която по някаква причина харесвам.

Какъв трябва да бъде моят принос в работата?
Всяка сутрин събуждайки се си мисля, че като че ли всичко тепърва започва. Всеки нов ден е за мен едно ново начало. Гледайки по този начин на живота, се опитвам да развивам ежедневно уменията си в работата. Това, което не съм направила вчера или съм го направила недостатъчно добре – може би днес ще ми се удаде по-лесно. Мисля си, че всяка една нова задача е за мен предизвикателство да покажа колко съм напреднала в собствения си път на личностно развитие. Развивайки себе си и силните си страни считам, че и резултатите в работата ми са по-добри.

Отговорността на взаимоотношенията
Служебните ми задължения изискват работа в групи от по двама или трима човека. Сформират се комисии, които инспектират поднадзорните ни лица. Обикновено това се извършва в работните им помещения (офиси, производствени или търговски обекти). Спецификата на дейността изисква сработване между колегите. За съжаление в България това е труден процес. Аз самата приемам факта, че хората са различни и всеки има свои силни и слаби страни, свой начин на работа и ценности. Склонна съм да приема всякакво различие стига да е налице добронамереност в отношенията и желание за работа. Много често първото липсва у някои хора поради завист или стремеж за самоизтъкване. Ако в този случай са налице постигнати резултати от съответните служители, то това все пак е по-добрия изход, отколкото когато хората са безразлични към собствената си работа. Мисля, че много малко се прави за повишаване мотивацията на държавните служители. В администрацията, в която работя липсват тренингпрограми, корпоративни обучения за формиране и изграждане на екипи. Считам, че както човек може непрекъснато да се доизгражда, така също е възможно постепенното и последователно усъвършенстване на набор от поведенчески модели в екипа.

Вълнувайки се от темата за работата в екип, с любопитство прочетох книгата на Патрик Ленсиони – Петте основни слабости при работата в екип. Според автора петте слабости са:

Липса на доверие сред членовете на екипа. Страх от конфликти. Липса на ангажираност. Избягване търсенето на отговорност. Отклоняване от резултатите.

До този момент не се бях замисляла за слабостите в служебния ми екип. Оказва се, че повечето от гореизброените са налице. Надявам се те да бъдат преодолени, но знам, че това в голяма степен зависи от лидера и неговите качества. Това ме навежда на мисълта, че ролята на ръководител би ме изкушила с възможността за лидерска позиция, която предоставя. Примамлива ми се струва идеята да се опитам да изграждам добър екип.

КОЙ СЪМ АЗ? (1 част)КОЙ СЪМ АЗ? (3 част)

Екатерина.

Facebook Comments

5 коментарa :

Vladimir каза...

Хубаво описание, самооценка и анализ, перфектно мотивационно писмо за кандидатстване за по висока позиция и развитие. Дано повече хора от държавната администарция имат такова желание да бъдат полезни на обществото или полезни сами по себе си на работата, която извъшват.

Анонимен каза...

Бла, бла.... Абонирана съм за този сайт и го чета ежедневно. Харесвам го! Но статии от този сорт ме дразнят много. Мога да препиша всяко едно изречение и срещу него да противопоставя истината от живота. "Обичам да се трудя – считам, че чрез труда човек най-добре опознава себе си." кой ли ще напише обичам да се шляя по кафетата и да си губа времето като харча пари. Да, но за целта трябва да имаш пари. или "Предпочитам да работя в структурирана среда, когато задачите са ясно зададени.", че кой обича шефа да дойде и да говори 30 мин. след което да не знаеш какво точно е казал!!!???? и т.н. до безкрай. Както е написал Владимир може да се извадат доста цитати за да си напише човек мотивационно писмо, но май за друго не става.

keti pavlova каза...

Аз съм автора на тази курсова работа и заставам с името си зад всяка своя дума. Съжалявам ако нещо Ви е прозвучало претенциозно, но всичко, което съм написала е вярно и искрено. Това, че обичам да се трудя не значи, че не обичам да мързелувам от време на време-да лежа в къщи, да ходя по кафета или клубове с приятели, да пазарувам и др. такива релаксиращи неща, но всичко гореизброено ми доскучава след време и имам нужда ДА РАБОТЯ. НАИСТИНА е така. Въпросът за избора на работа, която човек да харесва е съвсем др. тема, по която също можем да си поговорим, но др. път. А що се касае до структурираната среда-това значи следното: да има ясно установени процедури, ред и работните задачи да са съобразени с някаква обща цел, а не решаване "на парче" и според конкретната конюнктура.А колкото до мотивационното писмо:в държавната администрация /а и не само там/ мотивационните писма се пишат, защото "така трябва", обикновено никой не ги чете, а даже и да ги прочете нищо не следва от това. Благодаря на всички за коментарите и се надявам да съм предизвикала поне размисли по интересни въпроси.

Анонимен каза...

... и какво от това, драга???? ...
Ако си имала нужда от публична самоанализа - ОК! надявам се да ти е помогнала.
Но аз обичам да си пия кафето с този блог - обикновено винаги научавам нещо ново и интересно или пък си сверявам часовника, а това твоето, честно да си кажа ме подразни, пък и малко си прекалила с мястото, не мсяташ ли?

Nathalie каза...

би било хубаво ако всеки отговори на въпросите по-горе искрено пред себе си.

Публикуване на коментар