КОЙ СЪМ АЗ? (3 част)


Втората половина от живота ми
През 2007 навърших 40 години 'черния' рожден ден както твърдят англичаните. Подготвяйки се за отпразнуването на юбилея се замислих какво бих искала да ми се случи оттук нататък. Споделих тези мисли с моята най-близка приятелка и тя ми каза, че имала списък с нещата, които трябва да свърши преди да навърши 40 и че голяма част от тях е изпълнила (например да вземе шофьорска книжка, да си купи кола, да обиколи България с нея, да се научи да кара ски, да се качи на Айфеловата кула и други такива). Аз се замислих за моя списък – преди и след 40 години. Точно в този мой период ми попадна книгата на Тина Тесина и Елизабет Уилямс – Десетте най-умни решения, които една жена може да вземе преди 40. Оказа се, че част от тези решения аз още не съм взела.

Въпреки, че вече сме част от ЕС и сме възприели западните ценности, все още бита ни не е съответстващ на западните стандарти. Така че много от нашите решения са продиктувани от финансови причини.

Едно от десетте най-умни решения, според авторките на книгата, е решението, свързано с постигането на финансова сигурност.

За себе си мисля, че бих започнала нова и различна кариера, ако е по-добре платена. Синът ми през настоящата година навършва 18 години и мисля, че е достатъчно пораснал, за да има нужда от все по-малко време, което да му отделям. Разбира се, ако търсения от мен финансов резултат бих могла да постигна чрез паралелна кариера, бих използвала и тази възможност.

Колкото до мобилността – мисля, че е добра идея човек периодично 'да се рестартира'. Новата работа стимулира и зарежда с желание за себепромяна. Когато човек е семеен има редица съображения, които ограничават правото на личен избор. За мен самата стабилността и просперитета (включително финансовия) на моето семейство има приоритет пред амбициите ми за лична кариера.

Връщайки се отново на заглавието на настоящата курсова работа, се запитвам колко често човек се замисля на тази тема. Аз за себе си знам, че тези въпроси ме вълнуват непрекъснато, но никога досега не съм ги формулирала така последователно. Правейки това в момента върху белия лист, си давам сметка, че непрекъснато се опитвам да се управлявам и променям без да съм анализирала своите естествени нагласи. Но съм убедена, че всеки интуитивно търси себе си и се оглежда в хората около себе си, за да види собственото си отражение в тях.

Бих се радвала, ако повече хора в нашата страна имат осъзнатата необходимост, а след това и желание реално да управляват сами себе си. Мисля, че това би предизвикало една нова духовна вълна, която би възродила страната ни. За себе си много бих искала да бъда част от нея. Ако имах вълшебна пръчица бих направила точно това. Засега ще се задоволя да опитвам да управлявам себе си, оставайки в очакване да се присъединят и други.

КОЙ СЪМ АЗ? (2 част)

Екатерина.

Facebook Comments

6 коментарa :

Lillie каза...

Поздравления, Катя! И аз си мечтая все повече хора да имат вътрешната мотивация и воля да управляват и усъвършенстват себе си. Аз също осъзнах, че това е много важно, а още по-важното е това да става систематично и целенасочено, а не спорадично и защото така е модерно. Бих се радвала, ако някой ден се срещнем и работим заедно.

keti каза...

Благодаря ти много за добрите думи! Искрено им се зарадвах, защото вече си мислих, че може би сбърках с това, че изпратих курсовата си работа. Много бих искала да се срещнем и дай боже да се случи скоро.
А за приятелите си съм Кети. Би ми било приятно да се обръщаш към мен така.
До скоро!
Весели и светли празнични дни!

Анонимен каза...

Мила Кети, аз съм вече на 62 години и бих могла да ти бъда майка. Но много от тези въпроси продължават да ме вълнуват непрекъснато - коя съм аз, каква съм, каква трябва да бъда, как живях, как живея сега и как бих искала да живея в бъдеще?
Бих могла да говоря мното дълго по въпросите, а смятам, че те са основни за всеки човек, ще се опитам да кажа накратко най-същественото. Според възпитанието ми, опита ми, книгите, които чета и взаимоотношенията ми с другите хора, аз непрекъснато формирам отново светогледа си и смятам, че така е с всеки човек.
Вярвам, че ние пресъздаваме отново себе си всеки момент по начина, по който правим различни избори, както пише Нийл Доналд Уолш в"Разговори с Бога". И в основата на всеки избор е нашето желание, какви искаме да бъдем в дадена ситуация. А светът е такъв, какъвто е, но толкова много ми се иска да бъде място на хора, които се обичат и уважават, и си помагат.
Но виждам, че има такива хора, и това ми дава надежда и ме прави щастлива.
Желая ти всичко най-хубаво и много успехи!

keti каза...

От сърце ти благодаря за силните думи, които много ме трогнаха!
Наближават светлите дни на Христовото рождество и се радвам, че точно в такъв момент откривам хора, които имат нуждата да споделят доброто в себе си с други хора! Радвам се също, че има място, където можем да обменяме мисли, въпроси и отговори! Благодаря за всичко това!
Пожелавам на всички много здраве и светлина в дните!

Julia каза...

Pozdravlenia, Keti, napisala si naistina nesto stoinostno!Haresva mi temata, stilat ti i nai-veche otkrovenostta, s koiato spodeliash mislite i chuvstvata si.Pojelavam ti da osastestviavash mechtite si! Ti veche znaesh koia si i kakvo iskash ot tozi jivot! Pojelavam ti uspeh i kasmet v duhovnoto ti izrastvane i profesionalnata realizatsia!Mnogo stasie, za teb i blizkite do sartse to ti hora!

keti каза...

Благодаря ти Юли! С теб се познаваме от забавачката /така се казваше на времето/ и съм радостна за признанието ти! Изминах дълъг път, а и ти също, но хубавото още предстои! Кураж! И Късмет!

Публикуване на коментар