история за 1 жена и нейните 4 мъже

Имало едно време една жена, която имала 4 мъже.

Жената обичала четвъртия си мъж най-много. Обличала го със скъпи дрехи, хранела го с най-добрите деликатеси. Давала му винаги от най-доброто.

Третият също много го обичала. Била винаги до него, но въпреки това, се бояла, че един ден той ще я остави заради друга.

Обичала също и втория. Той й бил верен приятел, мил, внимателен и търпелив с нея. Винаги, когато жената била изправена пред проблем, тя можела да се опре на него. Той й помагал да премине през всички трудности на живота.

Първият й мъж бил лоялен и я обичал силно. Въпреки това, тя не го обичала и почти не го забелязвала.

Един ден жената се разболяла. Оставало й още съвсем малко да живее. Тогава тя се замислила върху живота си и си казала: Аз вече имам четирима мъже, но когато умра, ще остана сама.

Обърнала се към четвъртия си мъж: Обичах те най-много, дарих те с най-красивите дрехи и положих големи грижи за теб. Сега, когато съм на смъртен одър, те моля да ме последваш в смъртта и да не ме оставяш сама?

Няма начин!, отговорил четвъртият.
И си тръгнал, без да каже и дума повече.
Отговорът му пронизал сърцето й като остър нож.

Жената се обърнала към третия мъж: Обичах те през целия си живот. Сега, когато умирам, ела с мен, за да не съм сама?

Не!, отговорил третият. Животът е твърде хубав!
Когато умреш, аз ще се оженя за някоя друга!
Сърцето й било разбито.

Потърсила втория мъж и му отправила същата молба: Винаги си ми помагал, винаги си бил до мен. Когато умра, ще дойдеш ли с мен, за да не съм сама?

Съжалявам, не мога да ти помогна този път!, отговорил вторият.
Най-много да вървя до теб и да те изпроводя до гроба ти.
Отговорът му я ударил като гръм.

Тогава един глас се обадил: Аз ще дойда с теб.
Ще те следвам, където и да отидеш.

Жената погледнала нагоре и там стоял първия й мъж.
Силно опечалена, жената казала: Защо не се грижех за теб, когато имах този шанс!
________________________________________________________

Всъщност, ние, всички, имаме по 4 спътника в Живота:

Четвъртият ни спътник е тялото.
Без значение колко време и усилия полагаме.
Един ден то ще остарее и ще ни остави.

Третият ни спътник е богатството.
Когато умрем, то ще отиде при други хора.

Вторият е семейството и приятелите.
Без значение колко много пъти те са били до нас.
В края на пътя, те могат просто да стоят до нас.

Първият е духа.
Често го пренебрегваме.
Преследвайки богатство, власт и удоволствия.
Въпреки това, духът е единственият, който ще ни последва, винаги.

Погрижи се за него Сега. Защото той е част от теб и ще е с теб.


[една история на Shri Mangesh Maharudra Prasanna]


Facebook Comments

23 коментарa :

Анонимен каза...

уау, страхотна история!!! благодаря, че я сподели :)

Жасмина каза...

Да, и на мен много ми хареса.Това си е абсолютната истина.

Doni каза...

Прекрасно е! Благодаря!

Честит рожден ден!
:):):)

Анонимен каза...

НЯКОЙ ЗНАЕ ЛИ САЙТ ЗА СВАЛЯНЕ НА КНИГИ

Анонимен каза...

И СТРАШНО - МЪДРО , И МНОГО ВЯРНО.БЛАГОДАРЯ ВИ !!!

Анонимен каза...

Страхотно е !

Анонимен каза...

Много поучителна история!Благодаря!

Анонимен каза...

Бярвам,че Духът на Незабравимото ми Ангелче Пламен е единствения,който ше ме следва винаги,зашото Той е част от мен и вярвам,че ше е с мен!

Анонимен каза...

Страхотна история.

Анонимен каза...

сайт за сваляне на книги:
http://www.e-bookbg.com/index.php?option=com_docman&Itemid=61

annamoritz каза...

Blagodarq, dnes ste osobenno produktivni...

Анонимен каза...

goliama istina.dano vseki,koito e prochel tazi prikazka chesto da se sesta za neia(svoeto az)

Анонимен каза...

сравнението е просташко,нима би имала такава жена?или повечето сте? с 4? баси.... какво сравнение.и тези патки горе дето са писали и възхищавали....толкова ли не го прозират или те имат по повече...съгласни били...патки.една истинска жена има само един истински мъж.
от там на татък всички сравнения са неуместни.

Анонимен каза...

ne vjarvam, duha napuska tjaloto i se prerajda, ako e stignal do tova nivo

Анонимен каза...

дай сега нещо и за буда... и за будалите :о)

Анонимен каза...

Браво, поучителна история за всички жени.

Анонимен каза...

малко наивно
честно казано мина им времето на тези късометражни истории за аза.
все едно да кажеш кураж на човек който го е страх от високото и го качиш на покрива на небостъргач.

Анонимен каза...

Хубава притча с поучително послание!

Анонимен каза...

ne malko,a dosta naivno, bih kazala...i elementarno podneseno...ne e grabva i ne mi dopada...

Анонимен каза...

Историята наистина е много поучителна и ако човек вникне в казаното ще разбере смисъла на тези думи....

Анонимен каза...

това е самата истина,която ние земните не можем да проумеем.

Анонимен каза...

Не смятам,че е наивно!Хубаво би било човек да чете между редовете!

Ignatov каза...

Чудесна история наистина.

Иво Игнатов

Публикуване на коментар