КОЙ СЪМ АЗ? (1 част)

преди месец и повече една жена, носеща красивото име Екатерина, ми изпрати нейна курсова работа. с темата ДА УПРАВЛЯВАШ СЕБЕ СИ и под въпрос КОЙ СЪМ АЗ? заинтригува ме.

с нейно позволение, споделям думите й с теб. темата е дългичка и ще я разделя на 3 парчета. днес е ред на парчето под номер 1.


ДА УПРАВЛЯВАШ СЕБЕ СИ
КОЙ СЪМ АЗ?


Темата на настоящата курсова работа извиква в съзнанието ми спомена за юношеските години с характерните за тях екзистенциални въпроси. Тогава (преди около 25 години) считах, че е нормално човек да е 'философ' на 18 години, но че някак не приляга на поколението на родителите ми да се вълнуват от въпроси от вида: Кой съм аз? Смятах, че завършвайки средното си образование вече трябва да съм наясно с отговора на този въпрос.

Следването ми в Софийския университет (и то в първия випуск на една новосъздадена и много модна за времето си специалност – биотехнологии) ми създаде илюзорното усещане, че съм много 'добра' и успяваща. Самочувствието ми бе високо, тъй като до момента се справях блестящо с всичко, което се бе изисквало от мен. Завърших като първенец на випуска и считах, че животът ми е длъжник. Каква илюзия на младостта! До момента бях успяла да завърша висше образование, да се омъжа и да имам едногодишен син. Мислех, че ми предстои да смаям света с професионалните си качества. И точно тогава дойде демокрацията, смени се обществения ред, научната организация, чиято стипендиантка бях като студентка, беше закрита и така и не остана никой, когото да смаям. Смаяната бях аз. Тогава всъщност разбрах, че аз тепърва започвам да си задавам въпроса: Кой съм аз?

Истината е, че всекидневно се анализираме и самоопределяме чрез изборите, които правим. Живеейки човек се научава да прави най-ценното за себе си – да се самопроменя, да се самоизгражда. Истинският избор на човек в живота е избора на неговия характер. Таланта си той не може да избере, но със сигурност може да избере какъв да бъде неговия характер. И това не е моментен избор, а непрекъснат процес на изграждане.

Дълго време аз самата считах, че най-важното нещо за един човек е да бъде преуспял (в професионален и личен план), докато не прочетох думите на носителя на Нобелова награда, писателя Александър Солженицин:

Смисълът на нашето земно съществуване се заключава не, както сме свикнали да мислим от най-млада възраст, в просперитета ни, а в развитието на душата.


Изграждането на характера лежи в основата на нашето развитие. Убедена съм, че ако човек се води от своята позитивна нагласа към света наоколо и развива най-доброто заложено в него, то той ще бъде привлекателен както за себе си, така и за околните.

КОЙ СЪМ АЗ? (3 част)

Екатерина.

Facebook Comments

2 коментарa :

Анонимен каза...

Очаквам с интерес и следващите части защото и аз се вълнувам от същите въпроси и често разсъждавам над тях.

keti pavlova каза...

Би било интересно да споделяме отговорите си?!

Публикуване на коментар