... Обичам те!
- Какво се казва на някого, когото обичаш?
- Ами... "ОБИЧАМ ТЕ!" - каза той.
- А ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш. - каза той.
- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го. - каза той.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов. - каза той.
- А ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко... - каза той.
- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш... - каза той.
- А какво се прави, когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не. - каза той.
- А защо всички се женят?
- Защото не знаят, какво е да обичаш! - каза той.
- Кой знае?
- Ти знаеш! - каза той.
- Защо?
- Защото обичаш някого... - каза той.
- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш. - каза той.
- А какво правиш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”?
- Вярваш му! - каза той.
- Защо?
- Ще разбереш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”!- каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.
- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно... - каза той.
- Как така?
- Ще разбереш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”! - каза той.
- А какво правиш, когато някой те попита “ОБИЧАШ ЛИ МЕ”?
- Нищо. - каза той.
- Защо?
- Защото, ако го обичаш, той ще знае... и няма да има нужда да те пита - каза той.
- А защо всички все повтарят на другия “ОБИЧАМ ТЕ”?
- Защото не са сигурни... - каза той.
- В какво?
- В любовта си! - каза той.
- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо. - каза той.
- Защо?
- Защото тя не свършва! - каза той.
- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо. - каза той.
- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не... - каза той.
- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание! - каза той.
- Знаеш ли какво?
- Да... - каза той.
- ОБИЧАМ ТЕ!...
- Знам! - прошепна тихо той...
Какво съм АЗ за ТЕБ?
30 коментарa :
Страхотно е! Благодаря, Мел!
Невероятно красиво е, Мел :))
А ако трябва да го изчакваш цял живот да стане готов да го обичаш? Какъв "живот" е това, нали трябва да се живее тук и сега? Мен тези въпроси живо ме вълнуват ;)
Иначе съм съгласна: особено, че бракът и любовта нямат нищо общо, но за това ще има постче, че тук няма да се събере.
Хубава вечер и БЛАГОДАРЯ, че сподели!
Анел,
радвам се, че ти е харесало :)
Dimana,
"А ако трябва да го изчакваш цял живот да стане готов да го обичаш?" питаш...
ТОЙ (почти) винаги е "готов" да го обичаш. Проблемът е в тия две думички - "Обичам те!", които му казваш. И не защото това не му харесва или не пък не го иска. А защото знае, че ти очакваш той да ти отговори на тях. За ето този отговор май "не е готов"... ;)
Hei,momi4eta!Qwno ste na mnenie, 4e liubowta i brakyt nqmat ni6to ob6to, a az sym mai s dosta ostareli predstawi i razbiraniq:(.Obqsnete mi kak da jiweq w brak bez liubow????Kogato predi towa gi e imalo i dwete i o6te mnogo mnogo drugi hubawi ne6ta...Za men brakyt bez liubow nqma smisyl! Kakwo e toi togawa - sdelka ili sywmestno syjitelstwane za po-lesno pokriwane na materialnite razhodi???Ne razbiram!!! Obqsnete mi!
ВЪЗХИТИТЕЛНО - КАТО ТЕБ , МЕЛИСА !
Не съм съгласна, че бракът и любовта са взаимно отричащи се неща. Според мен са взаимно допълващи се. Но е вярно, че днес много хора встъпват в брак по много различни от тази причини - дете на път, родителски натиск, пари, възраст (считат се за "стари моми") и т.н.
Мария,
права си. Действително любовта и бракът се допълват. Аз не казвам, че двете взаимно се изключват или че не могат да съществуват заедно. А само, че може да съществува едното без другото. А това си е факт - има много примери за брак без любов, както и много случаи на любов без брак. Не си ли съгласна? :)
Страхотно е!
И аз Те обичам!
извинявам се, не е по темата - как да стана читател на сайта ? Благодаря...
Мелиса, разбира се, че съм съгласна. Аз по-скоро говорех за мнението на Димана. :)
Predpolagam,che sam mnogo po-vazrastna ot teb,no tova,koeto si sazdala,e mnogo krasivo i mnogo tochno.Iska mi se da te pregarna i da ti kaja,4e stavam malko po-uverena za utreshnia den,kogato razbera,che ima hora kato teb!Badi shtastlivo,milo dete!
Много е приятно, като обич.
Мария, за мен бракът е узаконено беззаконие. Сякаш се подписваш за придобиване на собственост. Съжалявам, но смятам, че вероятно в 80 % от случаите по-скоро убива любовта, отколкото да я допълва. Любовта трябва да има простор, свобода... Защо винаги се говори за "брачни окови"???
Да не подхващам темата за хилядите разводи, защото никак не я харесвам...това са хора, повечето от които са се обичали, са искали да изживеят живота си заедно...
Мелиса,
радвам се, че все пак има хора като теб!Които се замислят над това какво е любовта.Какво значи "обичам те!"?Това не е просто фраза, това е израз на чувството, което напира да излезе на повърхността, това е уважение, грижа, копнеж, желание, отговорност, съпричастност... и още, и още..Каква е разликата м/у "обичам те!" и "обичаш ли ме?", какво значи "готов да обича", свършва ли любовта, какво е общото м/у любовта и брака, бракът предполага ли лична свобода?Толкова е просто да обичаш...Просто давай когато имаш... и ще получиш!И няма да имаш нужда да питаш, защото ако питаш,значи се съмняваш.И няма да има причина да чакаш, защото да чакаш значи да изискваш.А никой не обича да го принуждават, да го притискат.Пък ако не получиш, то значи не е това човекът за теб!
Бракът не е задължителен за любовта, но бракът без любов...,без свобода..., без още толкова много неща...???Бракът не убива любовта, убиват го други неща, и най-вече чувството, че притежавш другия, което те кара да се мъчиш да отнемеш личната му свобода!
А може ли любовта да свърши?Или просто никога не я е имало?
Любовта не свършва... Тя просто си отива.
Превръща се в друг вид енергия.
Здравей, Мелиса! Никога не съм могла да отговоря на въпроса ОБИЧАШ ЛИ МЕ?
Но сега искам да ти изпратя нещо малко, което съм написала и бих искала да чуя твоето мнение.
С нежно цвете в ръката погали ме,
със звездици в очите освети ме,
с усмивка на устата целуни ме
Обич моя прегърни ме.
Syglasna sym a mnenieto, 4e liubowta ne swyr6wa, ponqkoga si otiwa, a ponqkoga ediniqt q ubiwa. Za men tq e mnogo krasiwo, no i mnogo kaprizno zwete, koeto ima nujda ot grijite na dwama du6i za da zyfti. No ponqkoga ediniqt re6awa da uni6toji zweteto, za6toto to we4e ne mu hareswa ili sa mu dotegnali grijite ili...ili...4esto w du6ata na drugiq ostawa edno malko koren4e, koeto dylgo 4aka nqkoi da se seti da se pogriji za nego za da razcyfne otnowo krasiwoto zwete.Pri nqkoi se polu4awa, pro drugi - ne!
r_smile, stih4eto mnogo mi haresa!
dodi
r_smile,
искрено ти пожелавам в отговор на онова, което ти си написала, да получиш нещо такова:
От всичките цветя на таз земя,
най-красивите за тебе аз събрах!
На устните ти нежна усмивка засия,
а аз с копнеж в очите ти се взрях...
Вгледай се във тях сега и прочети
какво ти шепне моето сърце:
"Единствена за мене на света си ТИ!
Мила моя, чуй - ОБИЧАМ ТЕ!"
Благодаря ти, Мелиса!
Всеки един от нас си мечтае за взаимна обич, но не винаги се получава за жалост.
Желая ти един усмихнат ден.
Според мен любовта и брака са напълно съвместими, стига да си намерил точния човек. Но ако не е, то тогава любовта бързо си отива.
mnogo hubavo
Това е много свежо , браво
Тук прочетох за любовта с най-карсиви и най-истински написани думи!благодаря ти Мел.Пожелавам ти много истинска и красива любо!
Благодаря! :)
Не съм поет за да изразя какво е Любовта. Но чувството е магическо, искам да изкрещя на целия свят: Обичам те! Не мога да дишам без теб!
Привет, dodi!
Не бях обърнала внимание,че комантара Ви е адресиран до мен и не отговорих навреме. Моля да ме извините.Аз отскоро пиша кратки стихчета и се радвам на всеки коментар.Благодаря за отзива.И тъй като сравнявате любовта с цвете искам да Ви напиша още нещо.
Умира в самота обвита моята душа.
Умира тялото без ласка, нежност, топлина.
Умират двете -
както без слънце и вода
умира цвете.
r_smile, прекрасно стихче, макар и тъжно!
Драги дами, драги господа,
Позволявам си да направя и аз своята малка вметка - като човек, който е прекарал голяма част от живота си в търсенето на Нея и накрая намирайки Я - Любовта е цвете, което ако не се поддържа - умира! Колко от хората, които са с по-дългогодишна връзка не приемат партньора си за даденост и просто съквартирант? Колко хора полагат грижи за връзката си или за брака си години след началото? Е, как да оцелее нещо, което е останало на самотек и се е превърнало в навик...
Невероятно е!!!
Публикуване на коментар