работата, за която сме родени.
има книги, които избираш и книги, които те избират. тази беше от вторите. в един студен мрачен ден книгата бе подадена в ръцете ми. и аз я поех. започнах да я чета бавно. зачитах я и я оставях. завърших я преди година, докато живеех на плаваща къща из каналите на Холандия. мястото, времето и състоянието на духа ми бяха в пълен синхрон с редове на Работата, за която сме родени на Ник Уилямс, пътеводител в намирането на призванието и живота, посветен на любовта и благодарността, даването и получаването. колкото повече четях, толкоз повече си записвах. това е само изрязък от записките ми. ..
стр.30
не ходете на работа, за да изкарвате пари, а за да разпръсвате радост.
стр.69
убежденията ни са по-често нeсъзнателни и приличат на стъклени стени - не ги виждаме и узнаваме, че съществуват едва след като сме се сблъскали с тях.
стр.104
това, което търси неразвитият човек, е извън него. това, което търси напредналият човек, е вътре в него.
стр.105
може да се каже, че зад всеки недостиг се крие изобилие. зад всяка мъка има радост. зад всяка болест, цялостност. и точно както музиката се получава от разстоянието между нотите, така и животът ни се създава от пространството между собствените ни мисли, а зад всичко стои същността.
стр.120
да караш другите хора да се чувстват важни и ценени и да помислиш от какво може да имат нужда. опитай се да даваш, а не да получаваш. и виж какво ще се получи.
стр.122
преживяваме работата чрез отношението, с което работим и духа, който влагаме в нея. подобно на костюм или на роля от пиеса, в нея самата няма живот, докато ни й вдъхнем такъв.
стр.132
когато сме в синхрон със самите себе си сме естествени, сме склонни да бъдем щастливи, а когато се разминаваме със себе си, изпитваме нещастие.
стр.138
това, което сме способни да дадем и това, което сме, е едно и също.
стр.141
има 2 неща, които хората желаят по-силно от секса и парите - похвалата и признанието.
стр.149
любовта буквално лекува.
стр.151
сърцето никога няма да ни каже какво трябва и какво е желателно или задължително да правим. то никога няма да ни каже как да спечелим или победим някой друг. това са команди на личността и на егото. сърцето просто ни показва как да бъдем верни на себе си, на своята собствена природа. то никога няма да ни накаже или да ни се ядоса, независимо колко дълго сме го игнорирали, но винаги ще ни казва как да оправим погрешното си мислене и да се върнем на верния път. сърцето ни иска само да регулира, а не да наказва. то се обръща към нас само с любов.
стр.157
бъдете като птичка, която пее сутрин независимо дали някой я слуша или не. чудесно е да се чувстваме ценени от другите, но още по-прекрасно е да ценим себе си за това, че живеем живота, който искаме.
стр.164
за да можем наистина да познаем любовта в живота си, трябва да сме готови да се разкрием напълно пред хората около нас, които държим на 1 ръка разстояние или от които се опитваме да се защитим. а може и да научим, че няма нужда да крием нищо.
стр.200
някога забелязвали ли сте, че когато наистина сте искали нещо, отчаяно сте копнели за него и сте го преследвали, не се го получавали? това е привързаността.
стр.215
колкото повече даваме от себе си, като служите, толкова повече ще получавате, за да можете да давате. давайте заради радостта от споделянето.
стр.227
егото ни казва, че целта е да притежаваме колкото се може повече, но духът ни казва, че ключът е в това да позволим на парите да представляват безкрайния кръговрат на даване и получаване, като бъдат просто проводник.
стр.228
ако искате повече любов, бъдете по-любящи. ако искате повече уважение, отдайте повече уважение. ако искате повече пари, бъдете по-щедри.
стр.241
няма как да вкарваме голове, ако защитаваме само собствената си врата.
стр.265
духът ни не се нуждае от одобрение или позволение. тъй като не познава чувството на страх. страхът и нуждата от одобрение са присъщи единствено на ролите и на погрешните за нас убеждения.
стр.270
докато навършиш 18 години получаваме похвала, подкрепа или насърчение общо около 25000 пъти. докато навършим 18 години търпим и критика, прекъсвани сме, чуваме, че сме глупави и ни се присмиват приблизително 225 000 пъти. т.е съотношението е 9:1
стр.272
интимност произлиза от латинският термин in terme, което означава без страх.
стр.280
най-лесният начин да разберем в какво сме превърнали тъмната си страна е, като се вгледаме в това, което не можем да понасяме в другите. кои качества ви дразнят най-много? кое е качеството, което ясно разпознавате в другите и отричате, че притежавате.
стр.282
като прекараме известно време с добър учител, си тръгваме с мисълта колко велик и свят е той. а когато прекараме известно време с наистина велик учител, си тръгваме с убеждението колко свети и прекрасни сме самите ние и всички хора. великите учители просто ни напомнят онова, което сме забравили.
стр.317
истинското служене означава да получаваме и да приемаме дарбите от духа си и да сме готови да получаваме повече, за да можем да споделяме и да даваме повече. даването и получаването са едно и също нещо и всички познаваме чувството на удовлетвореност, когато сме дали най-доброто от себе си.
стр.323
служенето не е проява на лукс, когато вече сме успели, а пътят към истинския успех.
стр.327
през живота си сме давали по-скоро условно, с идеята да контролираме или да получим нещо в замяна. номерът е да се научим да го правим, без да имаме очаквания. защото, ако очакваме да получим нещо обратно, означава, че сме привързани към резултата, с което блокираме безпрепятствения поток на даването и получаването. парадоксът е, че когато не очакваме нищо в замяна, получаваме много, защото, като не се нуждаем от нищо, не сме обвързани и с резултатите.
стр.328
осъзнавам, че не мога да бъда наранен, когато давам, освен ако не се опитвам да получа нещо в замяна. така постеппно стигам до етапа, в който давам просто заради радостта от даването и се опитвам да имам все по-малка нужда от одобрение и похвала.
стр.337
играем роля, за да докажем колко сме ценни, което всъщност прикрива дълбокото ни вярване, че не сме достатъчно ценни. затова даваме, за да получим. обикновено играем роли, защото изпитваме чувство за малоценност или за превъзходство.
стр.338
обикновено възприемаме даването като някакво действие или нещо материално. някои от най-ценните неща, които можем да дадем обаче, са времето, вниманието или присъствието си.
стр.339
може да ни се струва, че действията ни са като капка в морето, но и самото море в съставено от милиони капки, както и любовта се състои от милионите добри дела, които ние всички можем да правим. любовта е експоненциална. дарбите ни се умножават и разпространяват като вълнички в морето.
стр.359
изразходваме толкова много време и енергия в опити да избегнем това, от което ни е страх, а когато се изправим срещу него, му се наслаждаваме и разбираме, че години наред сме се лишавали от радостта и удоволствието на това преживяване.
стр.361
една поговорка гласи, че единственият начин да бъдем в безопасност е никога да не изпитваме сигурност.
стр.363
единственото по-лошо нещо от това да изпитваме чувства, е да не ги изпитваме, да ги потискаме или отричаме.
стр.365
в сърцевината на всеки проблем битува вярването, че той ще ни даде нещо, което можем да загубим, ако се освободим от проблема, така че в основата му е страхът от загубата.
стр.371
обикновено промяната се случва в резултат на една от двете мотивации: вдъхновение или отчаяние.
стр.384
най-важното е да не забравяме да се наслаждаваме на всеки етап от пътя, по който вървим, във всеки един миг, и да усещаме 'уханието на розите'.
стр.385
несигурността е огромен дар от живота. ако постоянно изпитвахме сигурност, щяхме да бъдем лишени от радостта на новите открития и нямаше да гледаме с интерес в бъдещето, защото щяхме да знаем пред какво сме изправени.
стр.389
един от начините, по които наистина можем да си помогнем да се променим, е като позволим на съзнанието си да си почине.
стр.456
когато правите това, което винаги сме правили, получаваме това, което винаги сме получавали.
стр.505
успехът не e нещо, което постигаме, той е това, което сме.
стр.30
не ходете на работа, за да изкарвате пари, а за да разпръсвате радост.
стр.69
убежденията ни са по-често нeсъзнателни и приличат на стъклени стени - не ги виждаме и узнаваме, че съществуват едва след като сме се сблъскали с тях.
стр.104
това, което търси неразвитият човек, е извън него. това, което търси напредналият човек, е вътре в него.
стр.105
може да се каже, че зад всеки недостиг се крие изобилие. зад всяка мъка има радост. зад всяка болест, цялостност. и точно както музиката се получава от разстоянието между нотите, така и животът ни се създава от пространството между собствените ни мисли, а зад всичко стои същността.
стр.120
да караш другите хора да се чувстват важни и ценени и да помислиш от какво може да имат нужда. опитай се да даваш, а не да получаваш. и виж какво ще се получи.
стр.122
преживяваме работата чрез отношението, с което работим и духа, който влагаме в нея. подобно на костюм или на роля от пиеса, в нея самата няма живот, докато ни й вдъхнем такъв.
стр.132
когато сме в синхрон със самите себе си сме естествени, сме склонни да бъдем щастливи, а когато се разминаваме със себе си, изпитваме нещастие.
стр.138
това, което сме способни да дадем и това, което сме, е едно и също.
стр.141
има 2 неща, които хората желаят по-силно от секса и парите - похвалата и признанието.
стр.149
любовта буквално лекува.
стр.151
сърцето никога няма да ни каже какво трябва и какво е желателно или задължително да правим. то никога няма да ни каже как да спечелим или победим някой друг. това са команди на личността и на егото. сърцето просто ни показва как да бъдем верни на себе си, на своята собствена природа. то никога няма да ни накаже или да ни се ядоса, независимо колко дълго сме го игнорирали, но винаги ще ни казва как да оправим погрешното си мислене и да се върнем на верния път. сърцето ни иска само да регулира, а не да наказва. то се обръща към нас само с любов.
стр.157
бъдете като птичка, която пее сутрин независимо дали някой я слуша или не. чудесно е да се чувстваме ценени от другите, но още по-прекрасно е да ценим себе си за това, че живеем живота, който искаме.
стр.164
за да можем наистина да познаем любовта в живота си, трябва да сме готови да се разкрием напълно пред хората около нас, които държим на 1 ръка разстояние или от които се опитваме да се защитим. а може и да научим, че няма нужда да крием нищо.
стр.200
някога забелязвали ли сте, че когато наистина сте искали нещо, отчаяно сте копнели за него и сте го преследвали, не се го получавали? това е привързаността.
стр.215
колкото повече даваме от себе си, като служите, толкова повече ще получавате, за да можете да давате. давайте заради радостта от споделянето.
стр.227
егото ни казва, че целта е да притежаваме колкото се може повече, но духът ни казва, че ключът е в това да позволим на парите да представляват безкрайния кръговрат на даване и получаване, като бъдат просто проводник.
стр.228
ако искате повече любов, бъдете по-любящи. ако искате повече уважение, отдайте повече уважение. ако искате повече пари, бъдете по-щедри.
стр.241
няма как да вкарваме голове, ако защитаваме само собствената си врата.
стр.265
духът ни не се нуждае от одобрение или позволение. тъй като не познава чувството на страх. страхът и нуждата от одобрение са присъщи единствено на ролите и на погрешните за нас убеждения.
стр.270
докато навършиш 18 години получаваме похвала, подкрепа или насърчение общо около 25000 пъти. докато навършим 18 години търпим и критика, прекъсвани сме, чуваме, че сме глупави и ни се присмиват приблизително 225 000 пъти. т.е съотношението е 9:1
стр.272
интимност произлиза от латинският термин in terme, което означава без страх.
стр.280
най-лесният начин да разберем в какво сме превърнали тъмната си страна е, като се вгледаме в това, което не можем да понасяме в другите. кои качества ви дразнят най-много? кое е качеството, което ясно разпознавате в другите и отричате, че притежавате.
стр.282
като прекараме известно време с добър учител, си тръгваме с мисълта колко велик и свят е той. а когато прекараме известно време с наистина велик учител, си тръгваме с убеждението колко свети и прекрасни сме самите ние и всички хора. великите учители просто ни напомнят онова, което сме забравили.
стр.317
истинското служене означава да получаваме и да приемаме дарбите от духа си и да сме готови да получаваме повече, за да можем да споделяме и да даваме повече. даването и получаването са едно и също нещо и всички познаваме чувството на удовлетвореност, когато сме дали най-доброто от себе си.
стр.323
служенето не е проява на лукс, когато вече сме успели, а пътят към истинския успех.
стр.327
през живота си сме давали по-скоро условно, с идеята да контролираме или да получим нещо в замяна. номерът е да се научим да го правим, без да имаме очаквания. защото, ако очакваме да получим нещо обратно, означава, че сме привързани към резултата, с което блокираме безпрепятствения поток на даването и получаването. парадоксът е, че когато не очакваме нищо в замяна, получаваме много, защото, като не се нуждаем от нищо, не сме обвързани и с резултатите.
стр.328
осъзнавам, че не мога да бъда наранен, когато давам, освен ако не се опитвам да получа нещо в замяна. така постеппно стигам до етапа, в който давам просто заради радостта от даването и се опитвам да имам все по-малка нужда от одобрение и похвала.
стр.337
играем роля, за да докажем колко сме ценни, което всъщност прикрива дълбокото ни вярване, че не сме достатъчно ценни. затова даваме, за да получим. обикновено играем роли, защото изпитваме чувство за малоценност или за превъзходство.
стр.338
обикновено възприемаме даването като някакво действие или нещо материално. някои от най-ценните неща, които можем да дадем обаче, са времето, вниманието или присъствието си.
стр.339
може да ни се струва, че действията ни са като капка в морето, но и самото море в съставено от милиони капки, както и любовта се състои от милионите добри дела, които ние всички можем да правим. любовта е експоненциална. дарбите ни се умножават и разпространяват като вълнички в морето.
стр.359
изразходваме толкова много време и енергия в опити да избегнем това, от което ни е страх, а когато се изправим срещу него, му се наслаждаваме и разбираме, че години наред сме се лишавали от радостта и удоволствието на това преживяване.
стр.361
една поговорка гласи, че единственият начин да бъдем в безопасност е никога да не изпитваме сигурност.
стр.363
единственото по-лошо нещо от това да изпитваме чувства, е да не ги изпитваме, да ги потискаме или отричаме.
стр.365
в сърцевината на всеки проблем битува вярването, че той ще ни даде нещо, което можем да загубим, ако се освободим от проблема, така че в основата му е страхът от загубата.
стр.371
обикновено промяната се случва в резултат на една от двете мотивации: вдъхновение или отчаяние.
стр.384
най-важното е да не забравяме да се наслаждаваме на всеки етап от пътя, по който вървим, във всеки един миг, и да усещаме 'уханието на розите'.
стр.385
несигурността е огромен дар от живота. ако постоянно изпитвахме сигурност, щяхме да бъдем лишени от радостта на новите открития и нямаше да гледаме с интерес в бъдещето, защото щяхме да знаем пред какво сме изправени.
стр.389
един от начините, по които наистина можем да си помогнем да се променим, е като позволим на съзнанието си да си почине.
стр.456
когато правите това, което винаги сме правили, получаваме това, което винаги сме получавали.
стр.505
успехът не e нещо, което постигаме, той е това, което сме.
0 коментарa :
Публикуване на коментар