пукнатата делва.

далече-далече в една китайска провинция живела една възрастна жена. ден след ден възрастната жена нарамвала кобилицата* с две големи делви на нея и носела вода от извора. едната делва била цяла-целеничка, а другата била пукната. и така, в края на дългия път пукнатата делва пристигала наполовина пълна и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина това, което се очаквало от нея.

един ден пукнатата делва казала на жената: срамувам се, заради пукнатината си. заради нея водата изтича по целия път до твоя дом. възрастната жена се усмихнала: знаейки за твоята пукнатина, аз засадих семенца от твоята страна на пътя и всеки ден, когато се връщаме от извора, ти ги поливаш. видяла ли си красивите цветя от твоята страна на пътя? без да си това, което си, тях нямаше да ги има.

*здрав прът носен на рамо. използва се за пренасяне на две тежести едновременно.



всеки от нас си има уникална пукнатина и уникална хубост. приемайки се точно каквито сме, ние си позволяваме да видим и другите такива, каквито са. да видим доброто в тях.