Заобичах своето тяло, когато започнах да обичам истински себе си.



Аз съм вегетарианка. Винаги съм била. Когато бях малка, обичах да спортувам, да се разхождам с часове. Не съм се замисляла много за здравето си, не съм имала и проблеми. Понякога експериментирах, повече за да тренирам волята си – 10 дни гладуване или пък Великденски пости. Винаги съм обичала да преодолявам границите си. И се чувствах прекрасно.

А после започнах да уча медицина. Тогава разбрах, че има незаменими аминокиселини, които се набавят само с животинска храна. Според дебелите книги съществуването ми беше под въпрос. Разбрах какво и как трябва да ям. Как да живея, как да тренирам, колко да спя. Разбрах, че зеленчуците и плодовете трябва да се измиват със сапун (интересно как е оцелял човешкият род през хилядолетията, през които не е познавал сапуна). И още много ценна информация за правилен живот.

Започнах да наддавам килограми по време на сесиите и да ги свалям с диети след това. И така до безкрай. Започнах да броя калории, да разделям храните на полезни и вредни. Не че спрях вредните храни – но започнах да ги ям с укор към себе си, с усещането, че правя нещо нередно. За мен храната се превърна в нещо, което ми създаваше проблеми.

Продължих да се усъвършенствам. Започнах да тормозя тялото и ума си и с медитативни практики. Все повече книги, все повече знания, все повече правила.

Един ден ми се случи нещо ужасно, много болезнено. Беше ми се случвало и преди, с други хора, но същата ситуация, същата болка. Мислех, че съм затворила тази страница от живота си, но разбрах, че съм преживяла болката, без да променя причината. Нещо в мен беше причина за тази болка. И разбрах, че ако не променя това, болката ще се връща отново и отново, независимо кой ще ми я причинява.

От четири години се занимавам със себе си по системата на Норбеков (огромна благодарност към тези хора). Там има едно упражнение с огледало – всяка сутрин трябваше да се усмихваме на себе си в огледалото в продължение на 10 минути.

Грабнах огледалото с твърдата решимост да реша този проблем веднъж завинаги и да приключа с тази болка. Погледнах се в огледалото и започнах да си казвам Обичам те. Правих го дни наред, с часове, хиляди пъти. Подсъзнанието ми ми подсказа това решение и аз го възприех с цялото си сърце и душа.

Толкова дълго се бях чудила какво значи да обичаш себе си. И си го представях по много по-различен начин – представях си любов, хармония, омиротвореност. Оказа се различно.

Изведнъж изпитах усещане, че нямам нужда да се ровичкам повече в душата си. Изчезна всякакво желание да променям каквото и да било в себе си. Изпитвах удоволствие просто да седя сама със себе си, да не мисля за нищо, без да мисля за проблеми, без да говоря с други хора. Изпитвах удоволствие от факта, че съществувам и нямах нужда да правя нищо повече. Започнах де усещам гласа на тялото си и да се вслушвам в него. Започнах да правя отдавна забравени неща – да спя, когато ми се спи, да ям, когато и каквото ми се яде, просто да загубя един ден в мързелуване или нещо, което ми е приятно. Изхвърлих кантара. За първи път от години усетих вкуса на храната. Когато спрях да го правя, осъзнах, че през годините си бях организирала душевна казарма – кога, какво и как да правя. Едва тогава осъзнах какво съм си причинявала и много плаках – за първи път през живота си плаках не заради други хора, а заради себе си.

И усетих себе си. Усетих отново чувствата си. Започнах да се радвам и на радостта, и на тъгата, защото и двете ми напомниха, че съм жива. Започнах да се смея, когато ми беше смешно, и да плача, когато ми беше тъжно. Започнах да отказвам нещата, които не желаех за себе си. Тръгнах си от отношения, които ме нараняваха.

И започнах да изпитвам радост от това да бъда себе си, точно каквато съм. Изпитах дълбокото вътрешно усещане, че всичко с мен е така, както трябва да бъде. В този момент попаднах и на думите на Ева Енслър: Обичам тялото си. Спирам да го поправям! То никога не се е разваляло!. Но днес бих ги перефразирала така: Обичам себе си. Спирам да се поправям. Никога не съм се разваляла!

Мая
love-aholic.com

_______________________________________________________
Разкажи ни твоята история, как заобича тялото си, през какви лишения и крайности премина и защо, кога се научи да не си вредиш, а да се харесваш. Изброи ни всичко, което харесваш в твоето тяло. И в заключение включи думите на Ева Енслър: Обичам тялото си. Спирам да го поправям! То никога не се е разваляло!

Вярваме, че инициативата Обичам моето тялo ще помогне на повече жени да спрат да си вредят, да осъзнаят колко добре изглеждат и да се насладят на телата си.

Твоята история изпрати на ilovemybody@jenite.net. Ще се радваме да прочетем всяка една!

Facebook Comments

1 коментарa :

My world/Моят свят каза...

Браво, Мая!

Публикуване на коментар