Укротяване на опърничавата

Казах ти от самото начало - ако искаш да ме променяш, не се занимавай с мен. Ако поискам, аз ще го направя сама. Но само когато реша, че ти си този, който заслужава. Знам, че има нещо объркано в мен. Не мога да бъда като другите, генетично ми е заложена различността. Смея се, когато хората смятат, че трябва да бъда съкрушена. Обичам да скитам сама и да навлизам навътре в неизвестното. То ме привлича. Опасността искам да ме държи за ръката. А Страхът нека ходи след мен като вярно куче. Не казвам, че не ме е страх. Напротив! Но аз знам, че той винаги ще е зад мен и съм свикнала с него.

А там, в далечината, там, където погледът не може да достигне - там искам да отида аз. Не ми се карай, че шляпам по двора боса. Аз така обичам. Не ме съди, че съм избухлива и нетърпелива. За кратко съм тук и нямам време. Не се сърди за нещата, които казвам, когато съм ядосана. Понякога не знам какво говоря. Осъзнавам го след момента на изричане, когато вече е късно. Не ми казвай постоянно кое е правилно и кое - не. Аз знам. Но искам да го направя по моя начин. Не съм свикнала мъж да се грижи за мен. Затова и не знаех как да се държа аз, когато ти искаше да ми помагаш. Не си мисли, че чета мисли. Ако искаш нещо - кажи го. Аз ще ти отговоря. Не мога да играя игрички. Не ме ограничавай. Щом съм била с теб, значи наистина съм искала да бъда. Ако не те исках, щях да го кажа. Може би е грешно, но за мен нещата са черни и бели. Аз признавам крайностите. Желание и нежелание. Любов и страх.

След толкова много лутане осъзнах едно - всичко на този свят се крепи на една единствена дума - ЖЕЛАНИЕ. Искаш ли нещо - правиш го. Останалото са оправдания. Не те моля за съвети каква трябва да бъда според теб.

Просто е. Ако ме искаш такава, аз ще бъда с теб. Ако не - продължи по пътя си.

Facebook Comments

2 коментарa :

Анонимен каза...

И все пак си почнала да мислиш.. Това е.. прогрес! Браво!
Също, обаче, ще ти кажа, че се променяш, да, само ако ти искаш, но не заради другия, а ЗАРАДИ СЕБЕ СИ! Схващането, че някой друг заслужава нещо и това нещо зависи от теб, само те ограничава. Ти заслужаваш само това, което правиш, това само зависи от теб. Другият зависи от себе си. От това дали смята за добре да се промени. И ще се промени не заради теб, а заради себе си. Ти не можеш да го промениш, нито той - теб. Помисли и над това. Ще останеш такава, каквато си, именно защото смяташ, че на теб ти е добре така. А добре ли ти е така? От нещата, които пишеш, е видно, че не. И ако е така то единственият път е промяната. Осъзнай кое ти пречи. НА ТЕБ! То е в теб! Кое те прави "избухлива и нетърпелива" например. Може пък да е страхът, който може би НЕ ИСКАШ да "ходи след теб", но не виждаш друг изход? Да вървиш по пътя със съзнанието, че страхът те следва, не е смелост. Опитай се да срещнеш страховете си, "очи в очи", да ги признаеш, да ги опознаеш и да ги приемеш. Бъди честна и откровена със себе си. Страховете от какво са провокирани - от страхът от изоставяне, от самотата, от безсилието, от липса на контрол, от липса на самочувствие.. Признаването на страховете ще те направи по-силна и ще ти даде сили да се пребориш с тях.
И.. нещата не са просто черни и бели. ИМА И СИВО. Колкото и да не ти се вярва. Крайностите са това, което ни кара да се лутаме и да страдаме. Опитай се да търсиш баланса. В него е съсредоточена цялата енергия на разбирането - на себе си и на другите, на отношението - към себе си и към другите, на посвещаването, на грижата, на отдадеността, на разбирателството, на ХАРМОНИЯТА, на ЛЮБОВТА - всичко, всичко това - за и към себе си и за и към другия! И, да, тръгва се от ЖЕЛАНИЕТО - ТВОЕТО! Цени и уважавай себе си и мисли за другите като за себе си! Така и те ще ти отвърнат със същото.
Желая ти успех!


Анонимен каза...

ne vi pojelavam da ste SIVI!!!! Poznavah SIVI hora. Dumi kato emoziia, lubov, grija, doverie sa samo klisheta za tiah! Sterilni vav vsichko! Konsumatori i manipulatori! Istinata ne e nito chista, nito prosta. Po-dobre istina biala ili cherna!!!!!!:)

Публикуване на коментар