Да срещнеш любовта...



Може би се случва само веднъж в живота. Шанса да срещнеш любовта. Своята мечтана, споделена, истинска любов. Тази, която разтърсва сетивата ти и те оставя бездиханен. Онази едничка любов.

Може би се случва само веднъж да го срещнеш. И още от първия миг вече знаеш, че това е той. Човекът, който е за теб. Онзи, с когото говориш с очи и правиш любов с думи. С когото общуваш със сърце и се разбираш с докосване. Не е нужно много време да осъзнаеш, че това е той. Не са нужни години, търсения, колебания или доказателства. Просто го знаеш. Усещаш. Цялото ти същество шепти, че това е другарчето ти, а сърцето ти крещи, че иска точно и само него.

Да, животът ни предоставя този шанс. През един прекрасен, слънчев ден, в точно определен час, в дадена пресечна точка. Попадате там заедно. Още с първото докосване на погледите припламва и искрата помежду ви. А след първите думи, усмивка и смутени очи вече чувствате, че този човек е по-специален. В него просто се крие сродната душа, която всеки от нас цял живот търси.

И ако всичко беше толкова просто. И ако хората бяхме устроени така, че да си опростяваме живота, вместо да го усложняваме излишно, то нямаше да има пречка тази история да продължи и завърши с хепи енд. Е да, но така се случва рядко. Или по филмите. По филмите героите, след като съдбата веднъж ги срещне, в даден момент го прави отново. И става така, че те преминават през огън и вода, за да бъдат заедно. И накрая просто са. Ех... в живота обаче не се случва точно така.

Но можем ли още в първия миг да разберем? Да разберем и познаем любовта? Можем ли да я уловим и да не я пуснем? Защото втори шанс едва ли ще имаме някога отново. Ето тук е жалкото в цялата история. Понякога оставаме слепи и глухи пред зова на сърцето си. И се разминаваме. Изпускаме я. Онази любов. Която, може би, но дано не е така, се случва само веднъж в живота ни.

...Днес на този ъгъл те си стиснаха ръцете, за да си кажат Сбогом. Бяха късметлии, че пътищата им се пресичаха за втори път в рамките на няколко дни. Пламъкът се разгоря още в първия миг, в който преплетоха погледите си. Определено и двамата усещаха, че има нещо специално помежду им. Сякаш и пространството около тях трептеше от всепоглъщащата енергия, струяща от телата им. Успяха да си разменят няколко думи, макар и да говореха на различни езици. В буквалния смисъл. Не им трябваше да знаят много един за друг. Всичко беше между сетивата им, в сърцата им, в погледите.

Въпросът беше дали някога отново щяха да се срещнат, защото и двамата живееха на различни места с различни култури. В различни части по света. А тук, сега, беше тяхната пресечна точка.

Беше красив момент. Няколко изпълнени с магия красиви мига.

И после всичко свърши.

Той сви зад ъгъла. Тя се обърна назад, за да го потърси. За послен път се спогледаха. Тъжна усмивка. Тягостно усещане. Махнаха си с ръце. И всеки потегли по пътя си.

Тя се загледа пред себе си, вперила поглед в празното пространство. Каква пустош. А преди малко светът около нея беше пълен. Беше изпълнен. Май досега не се беше чувствала по този начин през целия си живот.

Дали някога щеше да го види отново? Изплаши се при тази мисъл. Може би, ако животът ни предоставяше само един подобен шанс, то това означаваше... Никога...


Facebook Comments

3 коментарa :

Unknown каза...

От къде е откъсът? Много ми хареса...

Gergana каза...

Откъсът е реална история, която ме провокира да пиша за това... Радвам се, че ви е харесало :)...
Поздрави! :)

Марина каза...

А тази реална история за сега до тук ли е стигнала, или...

Публикуване на коментар