Изрази любовта си
Нещо напоследък странно се е поизкривил светът. Прави ми впечатление нещо... Всъщност питам се: Защо ни е толкова трудно да изразяваме това, което чувстваме към някого? Да покажем, изкажем или демонстрираме любовта си към него. Ако я изпитваме в действителност, защо трябва да премълчаваме? И най-неразбираемото за мен – защо трябва да правим всичко възможно, за да не се издадем какво чувстваме и да влагаме енергия не в положителния израз на любов, а в това да я скрием? Страхуваме се да не бъдем отхвърлени, наранени, поставени в доста неизгодна и уязвима за нас позиция? Че ще станем обект на присмех, ще ни сметнат за глупаци или ще ни укорят? Да не би да има нещо странно и демоде в това най-чистосърдечно да признаеш чувствата си към някого? Не е ли това най-естествения път към любовта? Не е ли това всъщност израз на любовта? Защо я крием? Защо я спотайваме и не смеем да я изразим и покажем наяве?
Защо трябва да сме сдържани и да се пестим по отношение на чувства, себераздаване и любов? От какво ще се опазим? Какво ще постигнем? Та това е най-естествената човешка потребност – нежността, любовта, обичта, отдаването.
Не може да търсиш и да се надяваш на любов, да искаш да я получаваш и усещаш в изобилие, насочена точно към теб и в същото време да си толкова пестелив и сдържан що се отнася до твоят израз на такава. Не е ли нужна взаимност? Няма да станем по-уязвими, ако се отдадем на любовта си. Това е нашата сила, а не слабост. Силата, даваща ни смисъл да живеем. Тласъкът на житейския ни ритъм.
Мисля, че аз когато съм влюбена, ще искам да го крещя на целия свят! А да не говоря за човека, към когото са насочени чувствата ми. Ще искам и най-вече ще изпитвам нужда всячески да му показвам обич и да я изразявам. По този начин аз дарявам любовта си. Давам част от себе и се чувсвтвам дебре – удовлетворена и преизпълнена. И всеки миг на себеотдаване ще е моя заряд за следващия момент, час, за прекрасния ден, който живея... с любов в сърцето си.
Вероятно разсъждавам прекалено първосигнално. Вероятно за мнозина този мой възглед ще е прекалено наивен. Вероятно, ако съм преживяла много разочарования и през живота ми се е налагало да получавам прекалено много удари от любовни несполуки няма да мисля точно по този начин. Вероятно да. Но не е ли човекът по природа изтъкан от любов (от необходимостта да дава и да получава)? Не е ли смисълът на човешкото съществуване именно любовта? А какво е любовта, ако не я отдаваме постоянно? Ние сме изворът на любов – хората. Ако тя не извира от нас наяве, то все едно е изгубена. Аз не искам моята да е изгубена. А ти?
Защо трябва да сме сдържани и да се пестим по отношение на чувства, себераздаване и любов? От какво ще се опазим? Какво ще постигнем? Та това е най-естествената човешка потребност – нежността, любовта, обичта, отдаването.
Не може да търсиш и да се надяваш на любов, да искаш да я получаваш и усещаш в изобилие, насочена точно към теб и в същото време да си толкова пестелив и сдържан що се отнася до твоят израз на такава. Не е ли нужна взаимност? Няма да станем по-уязвими, ако се отдадем на любовта си. Това е нашата сила, а не слабост. Силата, даваща ни смисъл да живеем. Тласъкът на житейския ни ритъм.
Мисля, че аз когато съм влюбена, ще искам да го крещя на целия свят! А да не говоря за човека, към когото са насочени чувствата ми. Ще искам и най-вече ще изпитвам нужда всячески да му показвам обич и да я изразявам. По този начин аз дарявам любовта си. Давам част от себе и се чувсвтвам дебре – удовлетворена и преизпълнена. И всеки миг на себеотдаване ще е моя заряд за следващия момент, час, за прекрасния ден, който живея... с любов в сърцето си.
Вероятно разсъждавам прекалено първосигнално. Вероятно за мнозина този мой възглед ще е прекалено наивен. Вероятно, ако съм преживяла много разочарования и през живота ми се е налагало да получавам прекалено много удари от любовни несполуки няма да мисля точно по този начин. Вероятно да. Но не е ли човекът по природа изтъкан от любов (от необходимостта да дава и да получава)? Не е ли смисълът на човешкото съществуване именно любовта? А какво е любовта, ако не я отдаваме постоянно? Ние сме изворът на любов – хората. Ако тя не извира от нас наяве, то все едно е изгубена. Аз не искам моята да е изгубена. А ти?
3 коментарa :
Искам да давам... и всеки път давам, въпреки че всеки път до сега се разочаровам... а получавам много по-малко от това, което давам... а всеки път искам да крещя и целия свят да разбере, че обичам, че се чувствам жива... любовта е живот и смисъл на живота...
Няма отговор дори за себе си защо хората ги е страх да обичат и да казват, че обичат... странно е... може би е по-лесно, чувстват се по-малко обвързани и ангажирани
Когато аз обичам искам и ми е хубаво човека отсреща да знае това,да го усеща,да го чува.Не мога да крия емоциите си и не виждам и смисъл в това.Обичам да се раздавам емоционално,обичам да лаская,да показвам на човека когото обичам,че той за мен е целия свят и не се страхувам,че мога да остана неразбрана или по-малко обичана на думи :)Да,приятно ми е да обичам и с ушите си,но когато аз се раздавам за някой не ми пука той по колко пъти на ден ми казва "Обичам те".Достатъчно ми е да знам,че това е така,да го усещам,да ми го показва.Когато обичам съм щастлива,когато съм щастлива,съм усмихната...това е смисъла на живота.
Сега съм влюбена и обичам,чувствам се и много обичана,но все още усмивката липсва на лицето ми!Представяте ли си...обичана съм от най-страхотния мъж на света,чувствам се толкова жива,но не и щастлива!
Любовта сигурно е неописуемо чувство,но за жалост аз все още не съм обичала,не знам- може би не съм срещнала подходящия човек,влюбвала съм се,но не съм обичала.До сега в моите връзки(които не са толкова много) е имало влюбване,но след този период всичко като 4е ли се пропукваше и отминаваше, и се разделях с приятелите си-явно е вярно твърдението, че влюбването е да видиш у човека до себе себе си,сходни неща от твоя характер,а любовта е да приемеш недостатъците му,тоест да го приемаш такъв,какъвто е:)но винаги съм си мечтала за любов,при която чувствата са взаимни,да е много страстна и истинска,дано това ми се случи някой ден:)
Публикуване на коментар