Огледалце, огледалце



Случвало ли ти се е да се запознаеш с някого и да усетите моментална взаимна симпатия? Да се виждате за първи път, а да ви се струва, че се познавате от дълго време? Да имате толкова много общи черти, сходни интереси и представи, че да се разбирате от половин дума? Да изпитвате неограничена близост, разбиране и приемане?

Обясняването на това привличане като среща на сродни души ме устройва. Колкото повече информация намирам, толкова повече вярвам, че няма нищо случайно в живота ни, още по-малко хората, които срещаме по пътя си. Особено ми допада тълкуванието на Едгар Кейси, който не смята сродната душа непременно за 'другата ни половинка', без която не сме цялостни. Според него това привличане, което изпитваме на духовно ниво е НЕ защото сме срещнали 'идеалната' половинка, която ни допълва, а защото по един или друг начин ни подтиква да станем цялостни. Това пасва на вярването ми, че се прераждаме с много сродни души и вероятно няма да изпитаме това чувство само веднъж.

Случи ми се преди около шест години да срещна моето огледалце. Така наричам едно много специално за мен момиче, приятелче, жена, сродна душа. Когато започнах работа и ме представяха на хората, с които ще работя, тя липсваше на бюрото си и някак усетих празнина. Дойде в моя офис да остави документи и беше доста необикновена среща, заради това силно привличане, каквото не бях изпитвала до сега. Спомням си, че беше облечена с дълга кафява велурена пола, точно какъвто панталон имах аз. Стилът й на обличане ми допадна, може би защото приличаше на моя. Излъчваше толкова чар и магнетизъм, че си обясних липсата, когато я е нямало. Харесахме се още тогава, от пръв поглед!

Беше толкова лесно и приятно да работим заедно. Разбирахме се с по една дума и всичко ставаше от раз. Не сме имали нужда от много говорене, от много време, самото присъствие беше ключето за хубав ден. В един момент ми стана чак странно защо привличането към нея е толкова силно. Определено не беше на физическо ниво. Да, тя е красива, невероятно чаровна, лъчезарна, уверена, спокойна, секси, но не натрапчиво, женствена, някак чиста, естествена, майка... Вероятно съм искала да виждам това в себе си и част от нещата ги съзирах.

Явно тя ме усещаше по същия начин, защото веднъж покрай работата ми каза колко й е приятно да ме вижда и че сме един тип жена. Нямаше нужда от много обяснения - разбрах какво има предвид. Усещах същото. Оставаше и аз да се приема! Страшно много я харесвах, бяхме почти еднакви и го виждах. Сякаш се поглеждам в огледало, отвън навътре. Защо тогава не можех да харесам по този начин и себе си?

В един момент и това се случи. Приех своята женска страна! За това много ми помогна и бременността. Смятам също, че никак не беше случайно нейното идване в момента, когато разбрах, че чакам дете!

Така се стекоха обстоятелствата, че се разделихме малко след това. Трябваше да преминем през различни неща. Тя се прибра в родния си град, аз станах майка и огромна част от времето ми принадлежеше на дъщеря ми. През това лято отново се доближихме и обогатихме, защото сме на една вълна както се казва. Дали можем да бъдем още по-цялостни и щастливи - само времето ще покаже?!

А през това време смятам да виждам огледалцето си по-често, защото е много важна част от мен и е много хубаво да се приемам!




Facebook Comments

1 коментарa :

Keti каза...

Много се радвам на написаното и искрено споделеното! Всичко, което прочетох лично съм го преживяла и продължавам да преживявам. Радвам се, че ми се пслучва и че се случва и на други хора. Много е красиво, зареждащо...просто чудесно! Обичам да се радвам и ви благодаря, че ме зарадвахте! Кате, благодаря ти! Кети

Публикуване на коментар