Няма Свободна Преса
На друго мнение ли си?
Тогава Чети...
John Swinton a journalist on the New York Times have told his staff at his retirement dinner
прочети повече ..
На друго мнение ли си?
Тогава Чети...
Posted by Nathalie на 26.3.08 1 коментарa
Етикети здраве , нещата от Живота , Робин Шарма , Nathalie
{из}прати на приятел
Posted by Nathalie на 26.3.08 4 коментарa
Етикети мъже , нещата от Живота , Nathalie
{из}прати на приятел
Posted by Nathalie на 26.3.08 11 коментарa
Етикети жени , нещата от Живота , Nathalie
{из}прати на приятел
Posted by Nathalie на 26.3.08 1 коментарa
Етикети жени , нещата от Живота , Nathalie
{из}прати на приятел
Posted by Nathalie на 25.3.08 1 коментарa
Етикети нещата от Живота , Робин Шарма , Nathalie
{из}прати на приятел
С колко точно Куфара пътуваме през годините на Живота?
Не са ли множко за крехките ни раменца?
Проблемът на Всяка Жена...
(уточнение)
Един от Проблемите На Всяка Една Жена, която аз познавам.
А може би и на Всеки Мъж.
е Миналото.
Прекалено много Мисли Назад.
Прекалено много Спомени Назад.
Прекалено много Стари Неща.
В хода на Живота си преминаваме през много Етапи.
Растем, Стараем, Развиваме се, Обогатяваме се.
Трупаме Спомени, Неща, Мисли.
Етапът свършва, а ние все още носим Куфарът.
Където сме скътали старите Спомени, Неща, Мисли.
Започва ново Плаване.
А ние все същите стари Куфари, влачим със себе си.
Резултатът е Налице?
Няма място в Каютата.
От старите Неща не остава място за новите Неща.
Каквото и да се случва около нас.
Ние виждаме единствено Миналото.
Всичко пред очите ни е като в Избледнял стар Филм.
Не е ли добре, първо да разчистим.
Преди да потеглим към Ново Пристанище.
Или пък да се върнем в Миналото!
.. и щом ни е легнало така на Сърце..
Да го направим Наше Настояще!
Posted by Nathalie на 25.3.08 3 коментарa
Етикети жени , нещата от Живота , Nathalie
{из}прати на приятел
Posted by Nathalie на 25.3.08 2 коментарa
Етикети жени , нещата от Живота , Nathalie
{из}прати на приятел
Така става, като много се чудя.
Накрая взимам по-малко от всичко в хладилника.
И става едно Чудо!
Какво имах?
бейби кремвирши
бекон
моркови
слънчогледово семе
зехтин
портокал
захар
сол
черен пипер
И какво още!
фурна
клечки за шишчета
ренде
Стига ми толкоз!
Първо.
Включих фурната да се загрее.
Второ.
Увих всяко бейби кремвиршче с бекон и го набучих на клечица. И така постъпих с всичките.
Трето.
Сложих в загрятата фурна така приготвените шишчета да се опекат.
Четвърто.
Настъргах 2 моркова на едрото ренде.
Пето.
В една купичка сложих малко стрита захар, нямаше и щипка, малко сол, малко черен пипер, зехтин повечко, и сока на един портокал. Разбърках всичко и Заливката за морковите бе готова.
Шесто.
Вместо да залея морковите със заливката, ги потопих в нея. Малко по-малко с ръчичка ги размачках, за да поемат хубаво и ги оставих така да си починат малко.
Седмо.
Шишчетата вече бяха готови. Добавих само малко слънчогледови семки към салатата. Наредих всичко в чиниите и бе време за Хапване!
Лесно! Бързо! Вкусно!
Няма какво друго да се добави!
От Нищо - Нещо!
Пролетта идва с бясна, ураганна сила.
Вятър. Дъжд. Тук-там Слънце.
А аз се връщам далеч във Времето.
Когато бе Есен. Ранна Есен.
Posted by Nathalie на 17.3.08 1 коментарa
Етикети лично , нещата от Живота , Nathalie
{из}прати на приятел
Толкова съм пристрастена към лаптопа си,
че там е събран целия ми живот.
Вече съм забравила как точно се пишеше
с молив или химикалка в ръка.
Ръката ми се уморява,
а после трудно си разчитам.
И преди съм го казвала ..
Загубя ли файл, изпадам в истерия..
А после и в дълбока депресия.
Разбира се, че се шегувам.
Все още не е толкоз зле.
Но е на път да стане.
Поради този интересен факт.
И поради желанието ми да не стане Зле.
Се сдобих с Тефтер.
Още му мисля Име.
Бележник за Мисли.
или Нотник.
Не защото мога да пиша или чета ноти.
Това никога не съм го можела.
А защото мислите са моите ноти.
Нотите, по които пея моята песен на Живота.
Обаче с Този тефтер.
Ще ми се налага да преписвам.
Двойна работа.
В училище казваха..
"Повторението е Майка на Знанието"
Във време, когато всеки цепи минутката на 4ри.
Аз искам да си губя времето и да пиша на ръка.
Абе, не си падам по загубата на ценно време.
Измислих го.
Просто е!
Разбира се.
Кодове име - Скенер.
Веднага се сетих за няколко Всезнайковци.
Които и секунда няма да загубят, за да ме обяват за Глупачка.
И то защото?
Защото Google, виждате ли, нямало да ми индексира тексчето?
Голямо чудо.
Че аз да не си пиша, заради Google и неговия индекс.
Правя го за кеф и за да освобoдя енергията, заключена в мен.
За тези, които хич не са запознати.
Чудя се, а трябва ли да са.
Но все пак ще поясня.
Индексиране му се вика...
Когато умният паяк на чичко Google прочете всяка моя думичка и старателно е архивира в неговата Библиотечка.
(Смях)
Google е просто един Архиватор.
Чиновник.
Следващ строги правила и принципи.
А винаги се намира в сектор А.
И Б е където трябва.
Сега ми хрумна това сравнение.
(Смях)
Пак на темата.
Знам, че ще се намерят и такива, които няма да ми разчетат йероглифите.
Естествен подбор - така му се вика на това.
Ще оцелеят само силните.
Очаквайте скоро Написаното от мен на Ръка!
Връщане към Старите традиции.
Синя химикалка.
Бял лист хартия.
Изцапани с мастило ръце.
( Усмивка )
Какво се случи после?
Провери!
Поне за Католиците това е Вярно.
Великден е на 24 март.
А за нас Християните.
Ние ще почакаме до 27 април.
Но аз вече получих първия си подарък по случай Великден!
Красив е и Ужасно Вкусен.
И е интересна идея.
Вместо стандартния козунак и дузина червени яйца.
Шоколадов кейк с Поздрав!
Posted by Nathalie на 17.3.08 2 коментарa
Етикети подаръци , празници , Nathalie
{из}прати на приятел
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Когато се замислих за Стреса,
с които се сблъсква всеки от нас.
Думите на Никола Вапцаров
сами изникнаха в съзнанието ми.
Борбата е безмилостно жестока..
Всеки, по свой си начин, си се бори и бори..
от спирка London Wimbledon.
По-кратко нямаше как да го кажа.
Гара.
Посрещане.
Думи.
Думи.
Кеф.
Говоря на български.
Изстрелвам думите като ракети.
Оплитам се.
Нямам търпение.
Имам толкоз много да кажа.
Не искам да се спирам.
Часове наред.
Мелодично.
Леко.
Красиво.
Колко често се замисляш..
върху фактът,
че говориш
един от най-красивите езици?
Всеки ден.
Да бяха само Новините.
А то, какво?
Тази вълна е обхванала всичко живо!
Няма Блог, в който да не видя поредното..
Вижте - Грешка!
Вижте - Това е Зле!
Вижте - Това само в България го има!
Вижте - Само при нас Хора умират!
Е, Айде Стига!
До Гуша ми Дойде!
То няма Край.
Съгласна съм.
Живеем в забързан свят.
При това хич не е Идеален.
Ние още по-Малко.
Искаме повече и повече.
Крещим за Права.
Претендираме, че сме много Учени.
А Истината каква е?
Банда Депресари.
Затворени в Черупките си.
Крещящи за Внимание.
И?
Любов.
Айде, сега Огледайте се.
И вземете намерете Нещо хубаво..
И за него напишете.
За себе си - Аз реших.
Това е последният Такъв Пост.
Спирам да ви чета Депресиращите постове.
Спирам да гледам Новини.
И ще пиша за всичко Хубаво..
което ме заобикаля.
което ме изпълва.
което ми дава сила.
да продължа.
да обичам.
да дишам.
А аз си мислех, че по-зле от БГ новини няма?
Е, значи - има.
Първо да чуем за скока на данъците.
И алкохолът счака.
Сценки на пияни младежи.
Момичета също.
Момиче убито от тийнейджъри, защото билo облеченo в стил готик.
Още едно убийство.
Иранец, който ще бъде експортиран обратно в страната си, и може би публично убит.
Защото виждате ли, бил гей.
И най-накрая..
Принц Чарлз удрял барабанчета някъде си с любимата си.
Как да го кажа?
Май това бяха последните новини, които гледах.
Тези хора определено искат да живеем в страх и стрес.
Ако не бяха смешните сериалчета и уроците по готвене ...
Просто щях да изхърля телевизора през прозореца ...
и да спя спокойно.
Англия, това са 60 милиона зверчета.
България, ако има 6 милиона, ще е добре.
Чудя се ..?
Няма ли как да има един ден на Положителните Новини.
Един ден, в които да няма нищо гадно, нищо трагично.
Един ден, в които ще ми покажат красивото, щастливото.
Не съм Кон с Капаци.
Нормален ЧОвек съм.
И искам да живея Нормално.
В Любов и Мир.
Същото искам и за неродените си деца.
Но ако те ще виждат само насилие.
Ще решат, че това е Животът.
Един 14 годишен убива и изведнъж става Медиен Герой.
Защото това правят Новините - правят от Лошите - Герои!
Posted by Nathalie на 14.3.08 4 коментарa
Етикети жени , нещата от Живота , Nathalie
{из}прати на приятел
Кой не обича Картофки?
При това запеченки.
Ммм..вкусно!
Винаги се сещам за на Баба - картофките с печено пилеце.
Но сега съм намислила нещо различно.
Картофки, запечени на фурна и поляти със сметана и магданоз.