Как Една Жена Богиня Стана!

Имало Едно време ...
Един Мъж и Една Жена.
Жената се казвала - Елена, а мъжът – Иван.

Връщал се мъжът от работа, сядал пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, приготвяла вечерята. Сервирала на мъжа си вечерята и мърморела, че нищо не прави в къщи и малко пари печели… Иван се дразнел от мърморенето на жена си. Но не й отговарял грубо, само си мислел: Самата тя — мърлячка, а пък придиря. Когато се женихме, съвсем друга беше - красива и нежна.

Веднъж, когато мърморещата жена поискала Иван да изхвърли боклука, той с неохота се откъснал от телевизора и тръгнал към двора. Като се връщал се спрял пред вратата на къщата и мислено се обърнал към Бог:

- Боже мой, Боже мой! Несполучлив излезе животът ми. Нима цял живот ще трябва да се влача с такава тантонеща жена, че и не-красива? Това не е живот, а истинско мъчение.

И внезапно чул Иван тих глас Божи:

- Бих могъл, Иване, да ти помогна в бедата: Mога да ти дам прекрасна Богиня за жена, но щом съседите ти видят внезапната промяна в съдбата ти, ще се изумят. Нека постъпим тъй: жена ти Аз ще променям постепенно, ще вселявам в нея на Богиня дух и външността й ще променям. Но само запомни, ако с Богиня искаш да живееш, животът ти достоен за Богиня трябва да е.

- Благодаря ти, Боже. Всеки мъж живота си да промени заради Богиня е способен. Кажи ми само: кога ще почнеш да променяш моята жена?

- Още сега аз малко ще я променя. И с всяка минута ще я променям.

Влязъл в къщи Иван, седнал на креслото, взел вестника и пак включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледало и телевизия. Нямал търпение да погледне - дали пък поне мъничко не се променила жена му?

Станал, отворил врата към кухнята, опрял рамо на рамката и почнал внимателно да разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете след вечеря. Елена изведнъж почувствала погледа и се обърнала към вратата. Иван гледал жена си и мислел: Не, няма никаква промяна в жена ми.

Елена, като видяла необичайното внимание на мъжа си и без да разбира нищо, изведнъж оправила косите си, поруменяла и попитала:

- Защо ме гледаш така внимателно, Иване?

Мъжът не се сетил какво да каже и сам смутен внезапно произнесъл:

- Да ти помогна ли за съдовете? Не знам защо се сетих…

- Съдовете? Да ми помогнеш? - тихо повторила удивената жена, смъквайки мръсната престилка - ами аз вече ги измих.

Наистина, направо пред очите ми се променя - помислил Иван - изведнъж се разхубави.

И започнал да бърше съдовете.

На другия ден след работа Иван бързал към къщи с нетърпение, за да види как се превръща в Богиня мърморещата му жена.

А ако изведнъж много е станала Богиня? А аз както не съм се променил? За всеки случай ще купя аз цветя, за да не се излагам пред Богинята.

Отворил към дома вратата и спрял като омагьосан Иван. Пред него Елена стояла с хубава рокля, която преди година той й купил сам. Хубава прическа, в косите панделка. Той се объркал, неловко подал цветята, без да откъсва поглед от Елена.

Тя взела цветята и тихо ахнала, цялата поруменяла и свела поглед.

Ах, колко са прекрасни на Богинята ресниците! И колко е кротка по характер! Каква необичайна вътрешна красота и външност!

И ахнал на свой ред Иван като видял масата с приборите от сервиза, запалените две свещи, и две чаши, и с аромат божествен привличала храната.

Когато седнал той на масата, жена му Елена срещу него седнала, но скочила внезапно и казала:

- Извинявай, забравих да ти включа телевизора, но ето купила съм ти новите вестници.

- Не ми е нужен телевизорът, и вестници не ми се четат, все едно и също пише в тях - Иван й отговорил искрено - по-добре ти ми кажи, как утрешната събота би искала да си прекараш.

Съвсем изумена, Елена го попитала:

- А ти?

- Случайно два билета за театър купих. Но през деня ще си съгласна може би да се разходим по магазините. Щом ще ходим на театър, трябва първо да отидем в магазина и
достойна рокля да ти купим.

Едва не се изтървал Иван да каже заветните думи: ”рокля, достойна за Богиня”. Затова се смутил, погледнал я и ахнал пак. На масата пред него седяла Богиня. Лицето й от щастие сияело, очите й блестели. Стаената усмивка била и малко въпросителна.

О, Боже, колко е прекрасна моята Богиня! А ако всеки ден се разхубавява тя, дали ще успея аз да съм достоен за Богиня? - мислел Иван, и изведнъж пронизала го мисъл като мълния: Трябва да успея! Докато все още е Богинята до мен. Трябва да поискам и да моля дете да ми роди. Дете от мен и от най-прекрасната Богиня.

- Какво замисли се Иване, вълнение ли виждам на лицето ти? - Елена питала мъжа си.

А развълнуван той седял, не знаел как да й каже. Шега ли е - дете да искаш от Богиня?! Бог такъв подарък не му бил обещал. Не знаел как да каже за желанието си Иван и промълвил:

- Не знам… Ще може ли… Аз… исках да кажа… Отдавна… Да, от теб дете аз искам, Богиньо прекрасна.

Тя, Елена, се приближила към мъжа си Иван. От пълните с любов очи сълза щастлива се плъзнала по алените бузи. Ръка на рамото на Иван положила и сгряла го с дъха си горещ.

...

Ах, каква нощ! И какво утро! Какъв ден! Прекрасен е животът с Богиня! - мислел Иван, докато обличал за разходка втория си внук.

неизвестен автор


Facebook Comments

11 коментарa :

Баба Пена каза...

Всяка едсна жена има нужда от такова внимание и грижи. Дано повече мъже да прочетат статията. Определено е поднесена забавно.

Една Жена каза...

изумително е колко малко и трябва на една жена..за да се превърне в Богиня!

Анонимен каза...

Дали изобщо някой мъж ще прочете това?

Анонимен каза...

vsi4ki nie trqbva da ocenqvame tova koeto imame!

Анонимен каза...

Па дано го прочете някой мъж де! Има нужда май да го четат само мъже.

Марияна Тодорова каза...

Колко малко е нужно на Човек ?!

Пламен Петров (Пламски) каза...

Благодаря на неизвестния автор! Научих нова дума - "тантонеща".

Другото си го знам...

(който не вярва - да попита моята Богиня!) ;-)

Анонимен каза...

Сега ще го оставя отворено да го прочете и мъжа ми. Днес имаме годишнина от сватбата.

Цветан каза...

Историята призовава към инициатива не само мъжете, а и жените. Дано и повече жени да приложат поуката спрямо мъжете си.

Анонимен каза...

тук беше един мъж, прочете написаното, възхити му се и се съгласи...и ще се постарае да приложи наученото и да го разпространи
Благодаря

Людмила Дукова каза...

Страхотна история... това е истината!

Публикуване на коментар