Мъдрите слова на Един Монах

Пролетта идва с бясна, ураганна сила.
Вятър. Дъжд. Тук-там Слънце.

А аз се връщам далеч във Времето.
Когато бе Есен. Ранна Есен.

В един слънчев ден пътувах с колата по E79.
Прибирах се от Видин.

В колата бяхме Аз и Моят Мъдър брат Монах.

Нека бързо въведа ред в Мислите ти.
Той не е Монах.
Не и Сега.
Но аз вярвам, че някъде назад във Времето.
Той е бил точно това.
Мъдър Монах.
От думите му винаги струяла е Мъдрост.
А годините му някак скромни са.

Пред нас - Пътят бе като обагрен с Цветове Есенен Килим.
След нас - Танцът на Листата бе по-красив от Всякога.

В мой стил ..
Изохках, че съм забравила Камерата.

А Моят Мъдър Брат Монах умно отбеляза.
- Не ти трябва. Ти никога няма да забравиш този миг. Той ще е винаги пред теб.
Ще виждаш тази картина всеки път, когато я извикаш.

Тя е пред мен и Сега.
Виждам я всеки път, когато си поискам.

...
Не губя времето ти със Спомени от Миналото просто ей така.
Все още се случва да изОхкам, че Камерата не е с мен.
Все още си Спомням тази картина и думите на моят Брат Монах.
Все още вярвам, че не ми трябва Камерата, за да запечатам поредния миг от Моят Живот.
Все още мисля, че всичко Необходимо е винаги с Мен.