Ще ти разкажа една истинска история.
Една история пропита с любов и омраза, лъжи и ревност.
Прилича на реклама за латино сериал, но всичко това се случи пред очите ми.
Та ето ти една реална приказка.
Имало едно време една красива принцеса.
Тя живяла в далечно царство, в едно далечно господарство.
Принцесата имала любяща майка, и по малък брат, наследник на тази плодородна земя.
Принцесата рано се сбогувала със своя баща, кралят, който ги оставил сами да се справят с непокорните им поданици.
Принцесата била влюбена в един беден момък, единствения син на кралският свещеник.
Те били неразделни, прекарвали дните си заедно в градината, вечер изпращали залеза и гадаели по звездите, какво бъдеще ги очаква.
Тъй като принцесата страдала по загубата на обичният й баща, тя намирала утеха в разговорите със свещеника. Съпругата на отеца я приемала като своя дъщеря.
Всички живеели щастливо и спокойно, докато наближил рождения ден на принцесата.
От известно време любимият на принцесата не бил същият, нещо в него се било променило. Ревнувал принцесата, обвинявал я в това, че не го обича, често го заварвали да пие в кръчмата до ранни зори и да се задява с прислужниците.
Принцесата дочувала хорските приказки, но не искала да повярва на чуждите думи.
Та дошъл денят за празненства, принцесата цял ден очаквала любимият да и изпрати вест за поздрав, но не щеш ли всички вестоносци, които пристигали носели поздравления от всички познати, но не и от него.
Принцесата тръпнела в очакване, денят се изнизвал през пръстите й, но вест не идвала. Когато съвсем се отчаяла принцесата получила писмо от него, единственият, но вестта не била добра.
Младата жена не вярвала на очите си, вместо пожелания и клетви във вечна любов, ТОЙ и бил написал обиди и лъжи. Наричал я каква ли не, обвинявал я в какви ли не престъпления.
Принцесата не знаела какво да прави, била зашеметена от болката и силата на удара нанесен и без причина.
Тя пратила вест до любимият човек, но вестоносецът се върнал без отговор. Ни помен ни кост имало от него, този, който и се кълнял във вечна любов.
Така се нижели дните, принцесата живеела в самота и в постоянно очакване на вест от него.
Но такава не пристигала. Принцесата осъзнала, че време да продължи живота си.
От хилядите принцове, които се поставяли в нейните нозе, тя избрала този, който бил пълна противоположност на НЕГО.
Заживели те така, в постоянни спорове и дните се нижели тягостни. Принцесата знаела, че не е щастлива, но след болката не и оставало нищо друго освен да се примири със съдбата си. Тя знаела, че няма да обича никой както НЕГО.
Не щеш ли след година на рождения ден на принцесата пристигнал вестоносец. Той пътувал дълго от съседното царство, като носел спешна вест до принцесата. Тя отворила свитaкa и не могла да повярва на очите си. Това било послание за рождения й ден от НЕГО, този който е напуснал без причина преди една година.
Принцесата четяла и не можела да повярва на очите си. Той и се извинявал и искал разрешение да й пише.
Не знаейки какво да каже принцесата се съгласила. Така се занизали дните в очакване на поредната вест от НЕГО. Всеки ден по няколко пъти вестоносци пресичали на длъж и на шир пределите на кралството, за да разнасят кореспонденцията между тези две души.
Синът на свещеника разказвал къде се скитал и какво е преживял, принцесата четяла със затаен дъх, но някъде в душата й все още стояла отворена старата рана, нанесена й от този мъж.
Не щеш ли един ден вестоносецът донесъл писмо, в което ТОЙ й се обяснявал във вечна любов, казвал й как не може да обича никоя друга, как животът му нямал смисъл без нейната любов...
Принцесата не знаела какво да каже, та нали тя вече имала друг човек до нея, а и нямало как да забрави болка..
Седяла и мислела, не знаела какво да му отговори, та той и предлагал брак, предлагал й да постави сърцето си в нозете й.
Отчаянието, което изпитвал прозирало през разкривените редове на посланието... и принцесата решила, че е време да загърби призраците на миналото и да се срещне с НЕГО...
Срещата щяла да бъде в едно затънтено място, далеч от хорските погледи, където две влюбени и наранени души щели да решат съдбата си...
А какъв ще бъде краят само времето ще покаже...
Но мили влюбени вярвайте в магията на любовта, ако е истинска тя ще преживее и бури и земетресения.
За тези, който не вярват в приказки, мога да им кажа, че написаното от мен е чистата истина, макар и разказано като приказка.
Това е за Ели, която беше спряла да вярва в любовта, но мила все още стават чудеса.
