Малките неща са прекрасни...

Изгорялата електрическа крушка се събуди захвърлена на пустия морски бряг. И се почувства странно. Странно самотна и странно излишна, ненужна никому. И странно за една изгоряла електрическа крушка, почувства болка. Такава, каквато нямаше нищо общо с изгарянето, с прекъсването на някакви си жалки жички, които поддържаха светлината й.

О, не... Тази болка беше толкова различна, толкова всепоглъщаща, че ако имаше крушката очи, от тях щяха да се леят горчиви сълзи.И ако имаше сърце, то щеше да се къса на хиляди, милиони частици...

Но тя нямаше нито едното, нито другото и все пак това не й пречеше да се чувства така, сякаш ги има. Ако можеше, в този момент дори би се заклела, че чува ударите на невидимото си сърце, живо и мъртво, но само в нейните собствени представи. В които винаги беше нещо повече от тъжна крушка, захвърлена на пуст плаж...

Тя беше и океан...
И суша...
Сълза...
И усмивка...
Беше всичко и нищо, крушка и слънце...

Но мечтите й бяха по-красиви докато беше "жива", докато можеше да свети...
Защото знаеше, че е полезна и нужна... някъде... някому...

Слънцето погали студеното стъкло, сякаш се опитваше да го стопли и да я накара отново да свети. А тя самата толкова искаше пак да освети нечий път, нечие лице, нечия усмивка или дори сълза, толкова много... Тъгата я заливаше... не усети кога заспа отново. Неспокоен сън, пълен с океани, слънца и брегове... Детски глас я изтръгна от него и тя объркана посрещна отново слънчевите лъчи...

- Какво ли прави тази крушка тук? - попита босоного русо момиченце, което я взе от земята в мъничката си топла ръка и я заоглежда с изненада.

- Един от поредните боклуци - долетя отговорът на майка му - Виж, изгоряла е, за нищо не става...

- Но тя е топла... - прошепна детето - И има малка дупчица ето тук... Нали ти казах, че крушките светят, защото в тях живее една фея и когато тя ги напусне, угасват... може би от мъка, че са самички. А тази е топла, явно наскоро...

- Цяла сутрин е била на плажа. Затоплила се е. В това няма нищо магично. И ти казах, че феи не съществуват, знаех си, че Питър Пан ще ти напълни главата с глупости... Сега я изхвърли, няма никакви феи, това е просто крушка. Изгоряла крушка. Ненужна крушка.

- Мамо, престани да бъдеш винаги толкова... черногледа... Аз ще я взема с мен, защото сигурно е много самотна тук, далече от своята фея. Виж колко е малка. Малките неща са прекрасни!

И малката крушка се почувства нужна...
Малките неща са прекрасни!...

от нета...