Относно Внимавай какво си пожелаваш

Чудя се, дали е по-добре да плагиатстваш или да твориш самостоятелно.

Когато се опитвам да опиша себе си и хората около мен, или пък каквото ми се случва във реалният живот получавам критики, за това, че споделям с непознати.

Когато взаимствам от романите или от Интернет, отново получавам недоволство от това, че не пиша за истинския живот.

Сега се замислям, че в момента чета една книга 'Внимавай какво си пожелаваш" на Александра Потър. В някой моменти се бъркам дали пише за мен или за Хедър.

За една тридесет годишна фотографка или за една двадесет и осем годишна "телефонистка".

Аз си мислех, че някой неща са ми се случвали само на мен, но не било така, не съм открила топлата вода в професионалните крахове и в личният живот.

Бях доста впечатлена от това, че и на една лондончанка и се случва, да си напъха носна кърпичка, тъй като новите и сандали я убиват...

Или да си пожелава неща, които рядко се случват...

Както и да си признава сама, за грешките, които е правила...

Мога да продължа доста така, но ще ви оставя ако решите сами да се насладите на живота на Хедър, като никога не е късно да си представите, че това е колежката, която стои в другият край на стаята и вие съвсем не я харесвате...