Мечтите на Лейди Х - трета част

.... Все си мислех, че когато стана на тридесет, животът ми ще бъде по-подреден. Че ще имам пари в банка, зашеметяваща кариера като мениджър в банковия сектор, поне един чифт маркови обувки - не беше задължително да са "Маноло Бланик", щях да се примиря с "Геокс". Ето че тази година се случи - чукнах тридесетака - и разбрах, че повечето ми приятели са се изкачили по стълбицата на живота, получили са повишение, правят си косата при "Стилист Капанов", докато аз се изплъзвам все по-надолу. Да, ама не стана точно така.

Стигнала съм дъното - плъзнала съм се като змия.

Известно време си въобразявах, че съм се закрепила. Запознах се с мистър Y, влюбих се, купих си жилище, събрахме се да живеем заедно и имах чувството, че съм постигнала нещо, че имам някаква посока в живота. Изплащах ипотека, направила си бях застраховка "Живот", имах си партньор в живота. Макар да имах чувството, че си играя на възрастна, повечето хора се отнасяха към мен с уважение.

Какво от това, че кариерата ми не вървеше, както трябва? Любовта беше наред и животът ми се подреждаше. Скоро и останалото щеше да си дойде на мястото.

Вместо това всичко се разпадна с гръм и трясък, когато един ден помолих мистър Y да ми даде назаем сааба си и в жабката открих презервативи. Знам, че звучи банално. Открай време си мисля, че подобни неща се случват само на героите от сапунките или на гостите на шоуто на Миглена Ангелова, но ето че се озовах на един светофар, спряла точно пред пешеходната пътека, и ровех в жабката с надеждата да открия някой случайно попаднал там пакет цигари. За пред хората бях спряла да пуша преди месеци, но тайничко дръпвах по някоя и друга цигара. Само че вместо "Малборо лайтс" напипах кутия "Дюрекс", "асорти за по-голямо удоволствие".

Спомням си случая, все едно че беше вчера. В първият момент блокирах, докато се опитвах да приема факта, че съм открила презервативи в колата на гаджето си, но когато осъзнах, че кутията е дванайсет... Обърнах кутията и презервативите паднаха в скута ми. Ставаше въпрос за един-единствен презерватив. Беше останал само един. Освен това с ръбчета.

Имах чувството, че цяла вечност се взирах в презерватива върху дънките. Усетих как косъмчетата на врата ми настръхват. Сърцето ми отекваше чак в ушите. Обзе ме неестествено желание да се изсмея. Та това беше пълен абсурд. Мистър Y? Да ми изневерява? Да прави секс с някоя друга? Поредната взривоопасна вълна от гняв. Копелето мръсно! Как е могъл? Накрая ме обзе желание да ревна примиренчески.

Не направих нищо. Просто останах седнала зад волана. Музиката продължаваше да се носи. Моторът на колата ръмжеше. Светът се завъртя около мен. Накрая чух клаксоните на останалите автомобили и вдигнах поглед. Светофарът се бе сменил. Всичко беше различно.

Щом се върнах у нас, притиснах мистър Y до стената. Отначало той се опита да ми пробута, че презервативите не били негови. Били на асистента му - получи се някакво объркано обяснение, противоречеше си. Опита се да излезе с какви ли не обяснения. Накрая призна, че спял с някаква, не че бил влюбен в нея, било чиста проба секс. Просто секс.

Каза го толкова сопнато, сякаш беше без значение, едно нищо. И въпреки това тези две кратки думи се сблъскаха с добре подреденият ми свят, сякаш бяха желязна топка, запокитена от някой булдозер. Забравете за разбитото ми сърце, то направо се разпадна на части.

Съвзех се, разбира се. Хората винаги успяват да си стъпят на краката. Сега съм добре. Не казвам, че от време на време няма да ми бъде приятно да отида на среща, но просто не съм от жените, които със зъби и нокти драпат да открият "единственият и неповторим". Не че всяка вечер не си пожелавам да срещна съвършения мъж, в когото да се влюбя до полуда, а той да не може без мен. Е, може и да не е всяка вечер....

С малки корекции из "Внимавай какво си пожелаваш".

Началото...
Средата...