Животът е това, което...

Животът е това, което се случва, докато кроиш планове за него.

Често ли ти се случва да гледаш през прозореца, да следиш с поглед стичащите се по стъклото капки вода и да мислиш, че светът е безкрайно скучно място за живеене?

Събуждаш се сутрин и тайничко надничаш зад завесата с надеждата, че слънцето ще свети по-силно от обикновено. Но то само те заслепява с лъчите си и ти се смее. Жалко. И този ден няма да е по-различен от другите.

Чакаш да свърши деня, седмицата, месеца, годината, а след време се усещаш, че животът си отива, докато чакаш подходящия момент, за да му се насладиш и да го изживееш пълноценно. После започваш да чакаш по навик всичко да свърши и се чувстваш безкрайно разочарован и уморен. Кога най-накрая ще започне истинският живот, онези прекрасни, незабравими моменти, заради които си струва да преглътнеш всички сълзи и обиди и да гледаш напред?

Сякаш всички вече сме забравили първоначалната си цел и чакаме по навик. Забравили сме какво искаме и какво всъщност е важно. Забравили сме, че докато чакаме да се случи нещо голямо, интересно и важно, пропускаме красотата, пропускаме същественото. Пропускаме малките неща, които се случват, докато ние се стремим да бъдем щастливи. Пропускаме усмивките и погледите. Пропускаме изгревите и залезите. Пропускаме любовта и емоциите. Пропускаме настоящето в стремежа си да дочакаме бъдещето. Пропускаме "днес", защото искаме да живеем "утре"...



Докато гледаш през прозореца и следиш с поглед капките по стъклото, безмислено и вглъбено, в стремежа си да дочакаш слънчевите лъчи, часовникът продължава тихо и монотонно да отброява изгубените ти минути. Бавно, но последователно и безвъзвратно. И не всичко се изчерпва с часовника. Става дума за живота ти!

Спри дъжда! Създай свое собствено слънце! Създай свое собствено щастие, защото то няма да дойде само при теб! Спри да чакаш! Направи нещо с живота ти! Бъди приятел на часовника! Живей днес! Живей сега! Живей за мига!

Надявам се, че не съжаляваш, че си загубил 5 минути, за да прочетеш това. Защото времето си тече и на никой не му прави впечатление, докато не стане твърде късно...


материал от нета...





Facebook Comments

2 коментарa :

Анонимен каза...

Мдааа, живота е гаден и после умираш. Но от време на време е полезно да четеш за капките по стъклото и да се помъчиш да промениш нещо. Току виж си успял.
Успех ви пожелавам!!!

Анонимен каза...

Понякога през стичащата се капка всичко изглежда разплакано,тъжно,болка неизказана.Понякога неприлично даже, еротично от голотата.Друг път стичащата се капка идва от границата на смях през сълзи...точно както Живота! Виждала съм капка, която се задържа, като, че ли всеки миг ще се отрони, а тя остава там, като малко петънце и изсъхва.Друга която неочаквано се стича, а си мислех,че ще се задържи там ръба...в мига на вечността! Живота-миг от вечността събрано в една единствена капка...

Sunny

Публикуване на коментар