Мечтите на лейди Х - втора част
... Та относно мечтите на лейди "Х"....
В момента ми се иска да не се бях натъпкала с тази огромна палачинка.
В същия момент се усещам, че стискам опаковката и ме бодва чувство на вина. Добре де, купих я от диетичният щанд и беше на полицата до сушените праскови и кафявия ориз, но какъв е смисълът да ви заблуждавам? Много добре знам, че не е диетична. Присвивам очи, за да прочета съдържанието. Господи, аз ли споменах думата диетична? На етикета е трябвало да сложат предупреждение, че това чудо е крайно вредно за здравето. Имате ли представа колко мазнина се съдържа в тази палачинка?
Смачквам опаковката на топка и я натъпквам бързо в чантата, която, както обикновено, пълна с обичайните боклуци, които разнасям навсякъде със себе си: протекли химикали, изпаднал от кутийката тампон, гланц за устни, който е останал без капаче и топчето отгоре е покрито с мърляв мъх. А, да, пазя и няколко билетчета от електронните кантари по модерните софийски аптеки. Това ми напомня за друго желание.
През обедната почивка влезнах в една такава лъскава аптека уж да си купя тампони, на не се въздържах и се качих на кантара. Много ми се искаше да покаже, че съм отслабнала с някой и друг килограм, но се оказа, че съм качила. Е, добре де, бяха цели два килограма и половина. Но сигурно дрехите ми тежат толкова.Глътвам корема и продължавам да крача бързо по главната улица.
Истината е, че си пожелавам толкова много неща, че няма начин да ги запомня всичките. Вземете например последните двадесет и четири часа. Ако трябва да запиша всичко, което съм си пожелавала, ще съставя безкраен списък...Иска ми се:
Да се бях прибрала у нас, вместо да ходя на бар с най-добрата си приятелка "Y"
Да не се бях напила с мартини
Земята да се бе отворила и да ме беше погълнала, когато заревях като магаре на масата песента на Барбара Стрейзанд "Влюбена жена". И то със затворени очи.
И когато се прибрах в нас в два след полунощ, да не бях изпращала sms на бившoто ми гадже. Само като си спомня, и ми призлява. Да изпратиш sms е едно, но да помниш какво си написала е съвсем друго.
Докато бях в тоалетната в службата да не бях изстискала така злобно цъфналата на брадата ми пъпка. Само че не устоях и сега грозницата си е довела и няколко приятелчета за морална подкрепа.
На двадесет и осмият ми рожден ден да ме бяха предупредили да не очаквам сред подаръците ми предложение за вечна любов и дългоочакваното предложение за брак. ( Да не би да се опитвате да ми кажете, че не става така?)
Мъжете да страдаха от предменстуален синдром.
Винаги да има свободни места в рейс 76. Да няма синя зона на улицата пред апартамента ни.
Да спечелия от лотарията.Това може да се окаже трудно, защото никога не си купувам билети. Само че това им е хубаво на желанията. Не е нужно да са реалистични.
Никога да не се събуждам с кофти коса, на която трябва да обърнеш специално внимание.
Да не бях пръцнала тъкмо когато инстуктораката по аеробика ми помагаше да се нагъна.
Да изпивам по осем чаши вода на ден. Цели осем чаши! Това е пълна досада, още повече че водата няма никакъв вкус......
Ще има и още...
А има и от преди...
0 коментарa :
Публикуване на коментар