пукнатата делва.

далече-далече в една китайска провинция живела една възрастна жена. ден след ден възрастната жена нарамвала кобилицата* с две големи делви на нея и носела вода от извора. едната делва била цяла-целеничка, а другата била пукната. и така, в края на дългия път пукнатата делва пристигала наполовина пълна и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина това, което се очаквало от нея.

един ден пукнатата делва казала на жената: срамувам се, заради пукнатината си. заради нея водата изтича по целия път до твоя дом. възрастната жена се усмихнала: знаейки за твоята пукнатина, аз засадих семенца от твоята страна на пътя и всеки ден, когато се връщаме от извора, ти ги поливаш. видяла ли си красивите цветя от твоята страна на пътя? без да си това, което си, тях нямаше да ги има.

*здрав прът носен на рамо. използва се за пренасяне на две тежести едновременно.



всеки от нас си има уникална пукнатина и уникална хубост. приемайки се точно каквито сме, ние си позволяваме да видим и другите такива, каквито са. да видим доброто в тях.

прочети повече ..

Заобичах своето тяло, когато започнах да обичам истински себе си.

Аз съм вегетарианка. Винаги съм била. Когато бях малка, обичах да спортувам, да се разхождам с часове. Не съм се замисляла много за здравето си, не съм имала и проблеми. Понякога експериментирах, повече за да тренирам волята си – 10 дни гладуване или пък Великденски пости. Винаги съм обичала да преодолявам границите си. И се чувствах прекрасно.

А после започнах да уча медицина. Тогава разбрах, че има незаменими аминокиселини, които се набавят само с животинска храна. Според дебелите книги съществуването ми беше под въпрос. Разбрах какво и как трябва да ям. Как да живея, как да тренирам, колко да спя. Разбрах, че зеленчуците и плодовете трябва да се измиват със сапун (интересно как е оцелял човешкият род през хилядолетията, през които не е познавал сапуна). И още много ценна информация за правилен живот.

Започнах да наддавам килограми по време на сесиите и да ги свалям с диети след това. И така до безкрай. Започнах да броя калории, да разделям храните на полезни и вредни. Не че спрях вредните храни – но започнах да ги ям с укор към себе си, с усещането, че правя нещо нередно. За мен храната се превърна в нещо, което ми създаваше проблеми.

Продължих да се усъвършенствам. Започнах да тормозя тялото и ума си и с медитативни практики. Все повече книги, все повече знания, все повече правила.

Един ден ми се случи нещо ужасно, много болезнено. Беше ми се случвало и преди, с други хора, но същата ситуация, същата болка. Мислех, че съм затворила тази страница от живота си, но разбрах, че съм преживяла болката, без да променя причината. Нещо в мен беше причина за тази болка. И разбрах, че ако не променя това, болката ще се връща отново и отново, независимо кой ще ми я причинява.

От четири години се занимавам със себе си по системата на Норбеков (огромна благодарност към тези хора). Там има едно упражнение с огледало – всяка сутрин трябваше да се усмихваме на себе си в огледалото в продължение на 10 минути.

Грабнах огледалото с твърдата решимост да реша този проблем веднъж завинаги и да приключа с тази болка. Погледнах се в огледалото и започнах да си казвам Обичам те. Правих го дни наред, с часове, хиляди пъти. Подсъзнанието ми ми подсказа това решение и аз го възприех с цялото си сърце и душа.

Толкова дълго се бях чудила какво значи да обичаш себе си. И си го представях по много по-различен начин – представях си любов, хармония, омиротвореност. Оказа се различно.

Изведнъж изпитах усещане, че нямам нужда да се ровичкам повече в душата си. Изчезна всякакво желание да променям каквото и да било в себе си. Изпитвах удоволствие просто да седя сама със себе си, да не мисля за нищо, без да мисля за проблеми, без да говоря с други хора. Изпитвах удоволствие от факта, че съществувам и нямах нужда да правя нищо повече. Започнах де усещам гласа на тялото си и да се вслушвам в него. Започнах да правя отдавна забравени неща – да спя, когато ми се спи, да ям, когато и каквото ми се яде, просто да загубя един ден в мързелуване или нещо, което ми е приятно. Изхвърлих кантара. За първи път от години усетих вкуса на храната. Когато спрях да го правя, осъзнах, че през годините си бях организирала душевна казарма – кога, какво и как да правя. Едва тогава осъзнах какво съм си причинявала и много плаках – за първи път през живота си плаках не заради други хора, а заради себе си.

И усетих себе си. Усетих отново чувствата си. Започнах да се радвам и на радостта, и на тъгата, защото и двете ми напомниха, че съм жива. Започнах да се смея, когато ми беше смешно, и да плача, когато ми беше тъжно. Започнах да отказвам нещата, които не желаех за себе си. Тръгнах си от отношения, които ме нараняваха.

И започнах да изпитвам радост от това да бъда себе си, точно каквато съм. Изпитах дълбокото вътрешно усещане, че всичко с мен е така, както трябва да бъде. В този момент попаднах и на думите на Ева Енслър: Обичам тялото си. Спирам да го поправям! То никога не се е разваляло!. Но днес бих ги перефразирала така: Обичам себе си. Спирам да се поправям. Никога не съм се разваляла!

Мая
love-aholic.com

_______________________________________________________
Разкажи ни твоята история, как заобича тялото си, през какви лишения и крайности премина и защо, кога се научи да не си вредиш, а да се харесваш. Изброи ни всичко, което харесваш в твоето тяло. И в заключение включи думите на Ева Енслър: Обичам тялото си. Спирам да го поправям! То никога не се е разваляло!

Вярваме, че инициативата Обичам моето тялo ще помогне на повече жени да спрат да си вредят, да осъзнаят колко добре изглеждат и да се насладят на телата си.

Твоята история изпрати на ilovemybody@jenite.net. Ще се радваме да прочетем всяка една!

прочети повече ..

Аз съм специалитетът за деня

Посвещавам този текст на всички, които се съмняват в красотата на собственото си тяло и го наказват за това. Посвещавам го и на себе си. Защото съм специална – за мен самата и за тези, които обичам и които ме обичат. Такава, каквато съм! Струваше ми много време и страдание, докато накрая осъзнах мъдрите думи на моята сестра: Тялото е нашата къщичка и за да ни е уютно в нея, не трябва да я рушим, а да я обичаме и да се грижим за нея с любов.

Цял живот се боря с тялото си.

Започнах с диета, експериментирах с гладуване, продължих като редувах диета с гладуване. Така постепенно храната спря да представлява интерес за мен. Тялото ми се промени. Опияняваха ме похвалите, придружени с погледите на възхищение и завист на тези, които ме познаваха в предишната ми форма. Спортът беше моят наркотик, а недохранването – ежедневният ми режим.

Промяната дойде внезапно, грубо и жестоко. Със загубата на татко загубих и смисъл да живея, да се боря, загубих и себе си. Тялото ми ме обгърна, покри ме с мека обвивка, сякаш за да ме запази от болката навън. А тази отвътре? Тя се трансформира и специалистите в бяло й дадоха куп сложни латински имена...

Днес съм на 37 и отново се боря. Боря се ЗА тялото си.

Храня се здравословно, вкусно и разумно. Спортувам умерено и за удоволствие.

И приемам тялото си. Сега то е стегнато, хармонично и женствено. Харесвам го и го обичам. Харесват го и другите. Харесват го и го обичат и всички скъпи на сърцето ми хора. Обичат цялата форма и съдържание на моето АЗ.

Спрях да се опитвам да поправям тялото си. Мисля, че то поправи мен. За да не се разваляме никога повече!

Nadezhda

_______________________________________________________
Разкажи ни твоята история, как заобича тялото си, през какви лишения и крайности премина и защо, кога се научи да не си вредиш, а да се харесваш. Изброи ни всичко, което харесваш в твоето тяло. И в заключение включи думите на Ева Енслър: Обичам тялото си. Спирам да го поправям! То никога не се е разваляло!

Вярваме, че инициативата Обичам моето тялo ще помогне на повече жени да спрат да си вредят, да осъзнаят колко добре изглеждат и да се насладят на телата си.

Твоята история изпрати на ilovemybody@jenite.net. Ще се радваме да прочетем всяка една!

прочети повече ..

По-важно от здравето няма

Взех решението да се включа и да споделя своя опит, защото преди да достигна до приемането на самата мен, на моите 'несъвършенства', преминах през различни трудности. Аз винаги съм била закръглена и пухкава, още от дете, с много голям апетит. Хранех се с охота. Не бях капризна и винаги когато ме поканеха да маса не отказвах. И така, докато не навлязох в годините на пубертетa.

Бях на 14, когато се вглъбих в идеята за съвършено и хармонично тяло. Започнах да тренирам много усилено, а диетите, които спазвах бяха меко казано убийствени. Състоянието, до което се докарах бе аменорея (липса на менструация), и отслабнах с 14 килограма за 1 месец.

Да изглеждах слаба, но болна! От този момент започнаха мъките, ходенето по лекари и изпиването на множество хормонални таблетки. Всеки лекар бе безсилен да ми помогне. Бях приета в ендокринологично отделение, но без резултатно. Докато приемах хормоналните таблетки качих 3 пъти повече килограми, издух се и изглеждах наистина ужасно. За да се въведа в ред започнах усилени тренировки, много, безкрайно много ограничения в храненето.

След като се върнах към нормалните си килограми, започнах да се храня правилно: често, но от всичко и по малко. Липсата на менструация продължи цели шест години. А как нещата се върнаха към нормалното си състояние: като започнах да се приемам, да се харесвам такава каквато съм. Всичко се промени към добро в момента, в който осъзнах, че по-важно от здравето няма, и ако някой не ме харесва нека гледа на друга страна, за да не ме гледа.

I.

_______________________________________________________
Разкажи ни твоята история, как заобича тялото си, през какви лишения и крайности премина и защо, кога се научи да не си вредиш, а да се харесваш. Изброи ни всичко, което харесваш в твоето тяло. И в заключение включи думите на Ева Енслър: Обичам тялото си. Спирам да го поправям! То никога не се е разваляло!

Вярваме, че инициативата Обичам моето тялo ще помогне на повече жени да спрат да си вредят, да осъзнаят колко добре изглеждат и да се насладят на телата си.

Твоята история изпрати на ilovemybody@jenite.net. Ще се радваме да прочетем всяка една!

прочети повече ..

Аз обичам моето тяло.

С нетърпение и много любов към моето тяло сядам да ти разкажа моята история. Съжалявам, няма да изненадам никой, но всичко започна, когато бях абитуриентка, разбира се. Първи любовни трепети, светлините на прожекторите сякаш са паднали точно върху теб в нощта на бала, а истината е че никой никога не забелязва, нито цвета на роклята ти, нито прическата ти, а камо ли че си свалил 3 килограма и половина.

Е, да де, ама на мен ми беше много важно да сваля 5 и започнах с безумните анорексични настроения от типа – днес преядох с пакетче солети. Ще спестя на аудиторията последвалите години и йо-йо ефект на килограмите, който неизбежно идва след гладувания. И нещастието, което ме сполетяваше всеки път, когато виждах стрелката нагоре.

И някъде там между грамовете и някакви си цифри се изгубих в това да видя как всъщност изглеждам. Харесвах ли тялото си изобщо?

Истината е, че аз никога не съм мразела тялото си, а това което мразех бяха просто броя на килограмите ми. Бях задълбала да робувам на норми, при все това, че не е ясно дали ако са по-малко ще изглеждам по-добре или ще съм по-щастлива. А всъщност аз обожавам тялото си. То е храма на моята душа, то е източник на удоволствия, то е наслада за моите очи и очите на любимия. То е уникалната опаковка, с която Господ ме е дарил, то все пак е първото, което подарявам като спомен на новите хора, с които се запознавам. То е любов. И аз обичам моето тяло.




Zlatina
newkidinthe.blog.bg

_______________________________________________________
Разкажи ни твоята история, как заобича тялото си, през какви лишения и крайности премина и защо, кога се научи да не си вредиш, а да се харесваш. Изброи ни всичко, което харесваш в твоето тяло. И в заключение включи думите на Ева Енслър: Обичам тялото си. Спирам да го поправям! То никога не се е разваляло!

Вярваме, че инициативата Обичам моето тялo ще помогне на повече жени да спрат да си вредят, да осъзнаят колко добре изглеждат и да се насладят на телата си.

Твоята история изпрати на ilovemybody@jenite.net. Ще се радваме да прочетем всяка една!

прочети повече ..

Tова съм аз – чаровна и неповторима

Разкайвам се за диетите, за вкусните блюда, които съм отказвала от суетност, така както съжалявам за всички пропуснати случаи да правя любов заради недовършена задача или от пуританска добродетелност.
Приказки, рецепти и други афродизиаци
Исабел Алиенде

Обичам тялото си, или поне така ми се иска, да е цялостно, на 100%, отдадено, така, както обичам морето, хубавите книги, разговорите с приятели, мечтите, които ме карат да не спя понякога вечер.. Липсата на тези 100% може би се дължи на факта, че още търся пътя на любовта към себе си.. дори и в момента, когато реших да започна тази история и да я разкажа с жарта на емоцията си, поглъщам препечени филийки със сирене-крема, чесън и копър. А храненето е свещенодействие, което трябва да се прави осъзнато, внимателно, с цялата насоченост на вниманието точно към този момент.. или поне така съветват йогите.. Но моята стрелческа-горяща-емоционална природа не ми позволява често съсредоточване точно в моментите на хранене.

Обичам храната, особено вегетарианската, но най-вече зеленчуци – във всякакви форми, вариации, приготовления. Но при мен тя често е онова хапче, което отчаяните и изживяващи самота в себе си хора приемат, когато тъгата се сгъсти.

Официално първата крачка от пътя към търсене на любовта към себе си започна преди много години, когато бях на 14-15 години.. началото започна с критика и неприемане на самата мен, на непохватната тийнейджърка, която е с много чувствителна душа, но която остава невидима за другите край мен. Дори и моите родители, в пика на своя възрастов апогей към 40 си години – работа, кариера, усещане за значимост и сила, не виждаха как имах нужда от внимание. Не, вече не ги обвинявам, не търся грешките им, защото осъзнах, че те са били още по-объркани и самотни деца в телата на големи хора.

Някъде в този период, на моите тийнейджърски години на далечната втора половина на 80 години на миналия век, започна и моята критика към самата себе си. Най-вероятно прехвърлих критиката на другите към мен от мен към мен. В детските си години не съм била източено, хилаво и кокалесто момиче. Просто приличам на родителите си, на бабите ми, най-вероятно на пра-пра-бабите ми. Гените в поколенията назад си казват думата, сега осъзнавам това, но в онези 14-15 мои години нищо не съм разбирала от осъзнатост, просто се чувствах грозна, изолирана и дебела. Някъде в паметта ми се са запечатали моментите, в които трябваше да играя физическо по къси черни шорти и бяла тениска и когато бягахме из училищния двор, покрай оградата винаги се намираше някой, който да си гледа, ей-така, нецеленасочено, по хайлашки.. обаче аз знаех, че гледа мен и ми се присмива, заради голямото дупе, едрите бедра и всичко, което представлявах. Ако можеше, исках земята да се отворя всеки път, когято трябваше да се явявам в този екип в салона и да показвам себе си. Аз не исках да показвам себе си, защото нямах никакво самочувствие. Нямаше кой да ми го даде. Баща ми като типичен представител на Телците, беше нескопосан мъж, който за да ме окуражи да направя нещо по-добро, ми казваше, че трябва да бъда като еди-кой си, защото той бил постигнал еди-какво си. Още оттогава познавам усещането нещо вътре в мен да се свива на топка като таралежче и най-вероятно тогава са пониквали и бодлите ми.

Майки ми в този период е изживявала своите си депресии. Помня критиката й, моментите, в които се карахме, а аз толкова копнеех да ме разбира, как се връщаше уморена от работа, стоеше права в кухнята и ядеше много храна. Сега я разбирам, доставяла е топлина и спокойствие на душата си, но предаде този навик и на мен, защото и аз понякога в моите 35 години стоя права в кухнята и ям набързо от всичко по много...

Първата диета започнах най-вероятно осъзнато в онези мои юношески години. Моят дядо ми беше купил нова корекомска дънкова пола и аз си поставих за цел да я облека.. защото когато ми я подари, не можех да вляза в нея. Не знам какво ядях или по-точно колко ядах, но в края на лятната ваканция полата се въртеше около ханша ми свободно и не беше дори нужно да я разкопчавам, за да я облека. Просто я нахлузвах и тя пасваше идеално на мен! В този летен период менструацията ми се изгуби цели 3 месеца. Сега разбирам, че тялото с неговата съвършена балансирана природа е спряло женската функция, за да реагира на драстичната агресия към него относно храненето.

На 15 септември същата година направих фурор с новата си визия. Всички говореха колко съм отслабнала. Всъщност, търсела съм приемане, да бъда харесвана, приета.. Някъде от тези години всички, които срещам в живота си – в годината няколко пъти или на няколко години веднъж, всички, без изключение се занимават само с това – колко съм отслабнала! Това ли е запомнящото се в мен?! Дори онзи ден срещнах моя съседка, много мила жена, която ми каза загрижено защо съм отслабнала толкова много.. Реакциите ми от онова време, та досега не са се променили въобще – продължавам извинително да обяснявам, че аз съм си добре, най-вероятно съм отслабнала в лицето, но пък колко си оставам едра в бедрата. Работя върху това как следващия път при абсолютно същия разговор ще казвам колко се чувствам красива и в хармония в себе си. Но си мисля, че един човек, който вместо Здравей! Как си, моето момиче? започва разговорите си с Аууу, колко си отслабнала! не би разбрал какво имам предвид като вътрешно усещане на зачитане, уважение и любов към мен и тялото ми..

Някъде в по-осъзнатите 18 години една моя съученичка ми каза ей-така, неангажиращо, докато се наливахме с кафета и пушехме като комини, че е много лесно да ядеш каквото и колкото си пожелаеш, а пък после просто да бръкнеш в гърлото си.. не знам защо, съзнанието ми е запомнило първия път, когато реших да опитам. Някъде по това време историята на все още живата тогава лейди Даяна и нейната булимия ме беше мотивирало да опитам този не толкова мъчителен начин да отслабвам.. Само, че тогава не знаех, че отварям врата, която трудно, да не кажа почти никога не се затваря лесно.

Малко преди отварянето на тази врата, открих книгите за гладуване, разделно хранене, изрязвах всички статийки от вестници за диетата на Ким Бейсинджър, Мишел Пфайфър, намерих и касетата на прелестната в моите очи тогава Синди Крауфорд. Упорито изпълнявах упражнения, вместо гири размятах бутилки, пълни с пясък. Но бях толкова доволна, че правя нещо за себе си, че резултат ще има някъде, някога.. Гладувах, ядях по един портокал на ден, пушех много, пиех отвратително много кафета.

Дори и в статиите и в книгите да имаше споменато за любов и усещане за баланс вътре в Душата, нямаше как да разбера за това. Не бях готова за това, все още не бях.. Дори и в годините напред, след безумията на дълги гладувания, ядене на определени храни в определено време, грамчета, мерки, калории, четене на дълги списъци от позволени и забранени храни, бавно откривах пътя към Себе си, към Любовта, съществуваща вътре в мен. Бях готова да обичам, да се отдавам безрезервно, на хиляда процента, да се подарявам повече и от това, което бях, но не и да се запитам аз от какво имах нужда? Обичам ли се? Готова ли съм да си подам ръка и да си простя!

На 35 години съм и си мисля, че понякога пътят, който трябваше да извървя и все още вървя по него, към мен самата, е бил 100 години дълъг, криволичещ, обикалящ, труден, самотен.

Ядях като Исус в пустинята плодове и чай, но не стигнах неговите 40 дни пост и молитва. Най-дългият ми период беше 14 дни. Ядох и месо, много месо. Пиех огромни количества кока-кола, защото е без калории. Пушех цигари, за да убият апетита ми (това не е ли бил пътят към моето собствено убийство?!?), пиех цели кофи с варено черно кафе, за да не ям, защото като не ям, би трябвало да отслабвам. Но моето идеално тяло, с неговия перфектен механизъм, който би трябвало да е в синхрон с Вселенския часовник, като едно инатливо мое дете не отслабваше.. Понякога сваляше за заблуда някой и друг килограм, ей-така, да се успокои моята жестокост към мене си, но в повечето време беше много упорито да запазва и малкото, което му давах като храна, за да оцелее. Ако не ядях, се тъпчех и.. знаете после какво.. сега го наричат булимия.. Аз отказвам да се нарека буличимка, защото все още вярвам, че не съм такава. Официално никой психиатър не ме е включил в списъка си на пациент, значи не съм такава..

Най-яростните ми нападения срещу самата мен бяха в периода преди 3 години, когато с бившия си съпруг решихме да опитаме отново.. В моите представи всичко трябваше да бъде идеално-лесно. Двама души се събират, живеят кротко като съквартиранти, с някой и друг забързан секс късно вечер преди сън, но най-важната функция трябваше да бъде изпълнена – синът ни да расте с двама родители. Трябваше да отговоря на това, което хората край мен изискваха. Идеалистичната ми представа за нещата скоро рухна и имаше дни, в които поглъщах храна в наистина огромни количества и влизах и излизах от банята по 6-7 пъти на ден. Нищо не можех да контролирам от живота си, само храната можех и го правех по възможно най-необичния за мен начин. Тогава не само мразех себе си, мразех и виновника за провала в живота ми – нароченият от мен за враг №1 бивш съпруг. Защото се ожени за мен, не ме обичаше и ме изостави заради друга. Сега, когато погледна вече спокойно онзи период, си мисля, че съм била най-големия враг на себе си. Не бях спокойна, поглъщах всичко – храна, емоции, негативни мисли, усещания, омраза.. Обвинявах се за всичко, смятах се за най-голямата неудачница на този свят, в бонус – и самотница.

Дори и на модерен диетолог отидох, за да ми се направи таблица за храните, които МОЕТО ТЯЛО трябва да яде. Друг човек трябва да ми казва какво е най-доброто за моето тяло! Един ден просто чух това някъде в себе си и категоричната ми стрелческа природа се заяде и реши да обмисли сериозно тази идея.

В библиотеката си имам цели два стелажа с книги за диети, хранене, любов, изследвания за връзката между храната и любовта, за отношението към нас, за това как китайските жени, как французойките обичат себе си, Ева Енслър, та дори и Гореща вода за шоколад, и много Изабел Алиенде с нейните храни-афродизиаци. Явно моето израстване като любов към мен започна, когато всичко това забърках в една голяма манджа в главата си и все по-често четях за удоволствия, как да ги доставяме на СЕБЕ СИ! Започна да ми прояснява някак си какво означава Обичай себе си! Но не по онзи егоистичен начин, който те кара да скриваш всичко в шепите си само за себе си, въпреки че то срамно изтича между пръстите ти пред много хора.. Започнах да откривам колко са хубави моментите с мен си, да усещам вкуса и момента с него на сутрешното кафе с мляко, да поискам да добавя канела за кокетство, да искам да си купя чаши за мартини. Сякаш достигах целта, към която вървях от толкова хилядолетия... Пътят към кулата, в която се бях затворила сякаш се разкри и започна да ми става по-ясно коя съм, какво искам, какво мога да дам, но и да получа. Започнах да се вглеждам в това как се отнасям с хората, а после как те се отнасят към мен, защото с години затворих чувствителността си във висока кула и не позволявах на никой да стигне до там. И когато никой дори и не се опитваше да достигне там, по съвсем простата причина, че не знаеше за съществуването на тази кула, аз се скривах плачейки в нея и вземаща успокояващото хапче, наречено храна. Но в същото време носех и въображаемия си камшик за самобичуване и го правех вътре в мен самата жестоко, до кръв.

Много причиних на тялото си, много злоба му отправих, много ненавист, критика, омраза, себенараняване.. Много се търсех, но съм някак удовлетворена за Пътя, този, който един ден ще ме отведе право към извора на моята любов към самата мен. Не съм го достигнала на 100% (отново тези 100%), но се старая. Много ми струва, любовта към мен, обаче зная, че връщане назад няма. Както и цена няма! Защото любовта е една – към мен, към Бог, към сина ми, към хората, към морето, към хубавите неща, към мечтите.. тя е просто една и е хубаво, ако присъства в живота ни повече време...

Все още придърпвам ризите си под дупето, все още избягвам да нося къси потници, за да не ми се очертават бедрата, избягвам носенето на нещо късо над колената, селектирам снимките, на които да се появя във Фейсбук, но пък мога да се похваля, че нямам кантар, че съм заставала гола пред огледалото и съм отпращала много любов към тялото отсреща, че нося цветни дрехи, не броя калории, не следя разделно-неразделното си хранене в Зоната, все по-често си казвам: Ама това съм аз – чаровна и неповторима!, че няма друга като мен въпреки по-едрите бедра, дупе и добре оформено коремче пред мен. Аз съм точно толкова уникална, колкото си и ти! Прекрасна, женствена, лъчезарна, отворена за света!

Не бягам, не се потя, понякога танцувам с тялото си и с цялата си Душа само за мен, пия повече вода, но с много любов към бъбреците си, търся удоволствие в деня си, избягвам лошите мисли, почитам се като жена в най-женствения си период в месеца, нося обици, шарени шалчета, цветни дрехи, кокетно червило, за да внеса много цвят в себе си! Понякога си представям, че съм най-розовото, най-слънчевото, най-цветното и емоционално същество на Земята точно в този момент! Както беше написала Пития Пий в Духовни сестри: Открих Богинята в себе си и я обикнах! Искам да се възхищавам на цялата женска същност вътре в мен, да нося любов, цвят, настроение, радост, слънце, да съм чувствителна, ранима, но даваща и жадна за вълнуващи моменти! Затова.. просто се старая, опитвам се! Вървя по Пътя към себе си, търся се, гледам да не се отклонявам, понякога спирам, обръщам се назад като си мисля, че някъде назад беше по-лесно, после продължавам, понякога плача, просната насред този Път, но знам, че вървенето с мен за ръка е онова, от което имам нужда! И, не най-накрая, благодаря за това тяло, което имам – бяло, пухкаво, силно, издържливо, просто моето тяло!

Докато пишех всичко това, слушах само него! Има много страст, искреност, любов, разкаяние, самота, прошка в тази песен!



Melis

_______________________________________________________
Разкажи ни твоята история, как заобича тялото си, през какви лишения и крайности премина и защо, кога се научи да не си вредиш, а да се харесваш. Изброи ни всичко, което харесваш в твоето тяло. И в заключение включи думите на Ева Енслър: Обичам тялото си. Спирам да го поправям! То никога не се е разваляло!

Вярваме, че инициативата Обичам моето тялo ще помогне на повече жени да спрат да си вредят, да осъзнаят колко добре изглеждат и да се насладят на телата си.

Твоята история изпрати на ilovemybody@jenite.net. Ще се радваме да прочетем всяка една!

прочети повече ..

<Най-странната тайна>

<Най-странната тайна> e магически аудио запис на Ърл Найтингейл, известен като основоположник на личностното развитие. записът е направен през далечната 1956. по онова време Ърл Найтингейл е известен радио водещ и собственик на застрахователна компания, който прекарвал часове в мотивиране на екипа си. така възникнала и идеята да запише няколко вдъхновяващи думи към агентите, работещи в компанията му. по-късно записът бива озаглавен <Най-странната тайна> и разпространен в милиони копия. и до днес мощта на казаното не е намаляла, всеки ден хора се вдъхновяват към по-добро благодарение на прозрението на Ърл Найтингейл.



_______________________________________________________

Искам да ви разкажа за най-странната тайна на света. Преди няколко години, покойният нобелов лауреат доктор Алберт Швайцер бил попитан: Докторе, какво не е наред с хората днес? Той замълчал за момент, след което казал: Хората просто не мислят!

Затова искам да поговоря с вас сега. Живеем в златна епоха, време за което хората са чакали, мечтали и работили в продължение на хиляди години. Но след като е тук го приемаме наготово. Ние сме особено щастливи, тъй като живеем в най-богатата епоха съществувала някога в историята. Във време на изобилни възможности за всеки. Но знаете ли какво се случва? Нека вземем 100 човека на 25 годишна възраст.....

Има те ли някаква идея какво ще се случи с тези хора, докато станат на 65 години? Всички те, когато са били на 25 си мислели, че ще успеят в живота. Ако попитате всеки дали е искал да бъде успешен, ще ви каже Да и ще забележите, че е бил нетърпелив към живота и е имал онзи ярък пламък в очите и дръзко поведение. Животът му се е струвал едно интересно приключение. Но до момента, в който тези 100 човека станат на 65, 1 ще бъде богат, 4 ще са финансово независими, 41 все още ще работят, и 54 ще бъдат разорени. Помислете за момент, от 100 само 5 стават велики. Защо толкова много се провалят? Какво се случило с пламъка в очите им, когато са били на 25? Какво е станало с мечтите, надеждите и плановете, и защо има такова отчаяние между това, което тези хора са искали да постигнат и това, което всъщност са постигнали..

Когато говорим за 5% постигнат успех, трябва да дефинираме успеха. Ето най-добрата дефиниция, открита досега: Успехът е прогресивна реализация на достоен идеал. Ако човек се стреми към предварително определена цел и знае къде отива, този човек е успял. Ако не прави това, той е провал. Успехът е прогресивната реализация на достоен идеал.

Роло Мей, известният психиатър, е написал една чудесна книга наречена Стремежът на човека към себе си и в нея казва: Противоположното на куража в нашето общество не е страха, а конформизма. И това е проблемът днес, конформизмът. Хора, които действат като всички останали, без да знаят защо или къде отиват.

Сега си помислете за момент. В България има над 2 милиона хора на над 65 годишна възраст и повечето от тях са разорени. Те разчитат на някой друг за нещата от първа необходимост. Учим се да четем, когато сме на 7. Учим се да изкарваме прехраната, докато сме на 25. И често тогава не само се издържаме, но се грижим и за семейство и все пак, докато станем на 65 не сме се научили как да бъдем финансово независими в най-богатата земя. Защо? Защото сме конформисти! Проблемът е, че повечето от нас действат като неправилната група, онези 95%, които не успяват.

Защо тези хора се подчиняват? В действителност не знаят. Те вярват, че живота им се оформя от обстоятелства, от неща, които се случват, от външни сили. Те са направлявани отвън. Веднъж беше проведено едно изследване, което включваше широка маса от работещи хора. Те били попитани: Защо работите?, Защо ставате сутрин от леглото? 19 от всеки 20 нямали понятие. Ако ги притиснете ще ви кажат: Всеки отива на работа сутрин. И това е причината, те да го правят, защото всеки друг го прави.

Нека се върнем сега на дефиницията ни за успех. Кой успява? Единственият човек, който успява е този, който прогресивно осъществява достоен идеал. Човекът, който заявява: Ще постигна това! И започва да работи за осъщестяването на този идеал. Ще ви кажа кои са успелите хора. Успешна е учителката, която преподава в училище, защото това иска да прави. Успешен е мъжът, който управлява газстанция, защото това е била мечтата му и защото това желае да прави. Успешни са предприемачите, които развиват собствена компания, защото са мечтали за това, и това са искали да постигнат. Успешен е успешният консултант, който иска да е номер 1 и да развива себе си и организацията си, и прави стъпка към тази цел. Успешен е всеки, който преследва целенасочено предварително обмислена цел, но само 1 от всеки 20 го прави. Ето защо днес няма кой знае каква конкуренция, освен ако не я направим сами. Вместо да се съревноваваме, просто трябва да създаваме.

В продължение на 20 години търся ключа, който ще определи, какво би се случило с човека. Исках да знам дали има ключ към узнаването на бъдещето, който да го превърне в обещание. Има ли начин да се гарантира бъдещия успех на човек, ако той знае как да го използва. Има такъв ключ. Питали ли сте се някога: Защо толкова много хора работят усилено и честно, и никога не постигат нищо определено? И защо други изглеждат така сякаш нищо не правят и имат всичко. Сякаш притежават магически допир. Чували сте да казват за някого: Всичко, което докосва се превръща в злато. Забелязали ли сте как този, който има успех, продължава да бъде все по-успешен и от друга страна онзи, който е провал, продължава да се проваля? Разликата е в целите. Някой от нас имат цели, други нямат. Хората с цели успяват, защото знаят накъде са тръгнали. Толкова е просто.

Представете си един кораб, който напуска пристанището. Представете си го с цялостното планиране на треакторията на пътуването. Капитанът и екипажът знаят с прецизност къде отива кораба и колко време ще му отнеме да стигне там. Тук има дефинирана цел. И 9,999 от 10,000 случая корабът ще акостира там, където е трябвало. Сега нека да вземем предвид друг кораб, точно същия като първият, но без екипаж и капитан на него. Нека не му даваме цел, нито предназначено пристанище. Просто стартираме двигателите и го пускаме. Мисля, че ще се съгласите с мен, че ако успее да излезе от пристанището, ще потъне или ще отиде на безлюден остров, изоставен. Не може да стигне доникъде, защото няма цел и напътствие.

Същото е и с човешкия ум. Да вземем например консултантът. Няма никой друг на света, чието бъдеще да е по-светло от това на консултанта. Продаването е най-скъпо платената професия на света, ако сте добри и знаете накъде отивате. Всяка компания има нужда от топ консултанти и ги награждава богато. Граница им е небето, но колко такива ще намерите. Икономиката днес може да се сравни с конвой по военно време. Цялата й структура е забавена, за да поддържа най-слабото място, точно както конвоя използва скоростта, която да позволи на най-бавният кораб да остане в групата.

Ето защо е толкова лесно да си изкараме прехраната днес. Не се изисква определен ум или талант, за да се издържа семейство. Имаме една основа, така наречената сигурност, ако човек търси това. Но всички ние трябва да решим колко над тази плоскост да се целим.

Нека сега се върнем към най-странната тайна на света. Историята, която исках да ви разкажа днес. Защо хората с цели успяват в живота и хората без тях се провалят. Нека ви кажа нещо, което ако наистина разберете, ще промени живота ви веднага. Изведнъж ще откриете, че привличате късмета. Нещата, които искате просто ще идват към вас, и от този момент няма да имате проблемите и тревогите, измъчващата бучка на безпокойство, които може би сте изпитвали. Съмнението и страхът ще останат в миналото. Ето ключът към успеха, както и към провала: Ние се превръщаме в това, което мислим. Нека да го кажа отново: Ние се превръщаме в това, което мислим.

В миналото велики учители и мъдреци, философи и предсказатели са спорели относно различни неща. Но само по този въпрос са били съвършенно и единодушно съгласни: Ние се превръщаме в това, което мислим.

Чуйте какво е казал великият император Марк Аврелий: Животът на човека е това, което той сам мисли за него. Бенджамин Дизраели е заключил: Всичко идва, ако човек само почака. След дълги медитации съм дошъл до заключението, че човешкото същество с предварителна цел трябва да я осъществи и нищо не може да устои на волята, която оправдава справедливото съществуване на нейното осъществяване. Ралф Уолдо Емерсън е написал следното: Човекът е това, за което мисли през целия ден.

Уилям Джеймс е казал: Най-голямото откритие на моето поколение е идеята, че човек може да променя живота си като промени умствената си нагласа. И също, нуждаем се само от хладнокръвно действие сякаш въпросното нещо е истинско и то ще стане непогрешимо истинско. Установявайки връзка с живота ни, ще стане толкова вплетено в навиците и емоциите ни, че интересите ни за него ще се превърнат в онези характеризиращи вярата, казал е и следното: Ако се интересувате достатъчно от определен резултат със сигурност ще го постигнете. Ако искате да бъдете богати, ще забогатеете. Ако искате да сте учени, ще станете. Ако искате да бъдете добри, ще бъдете. И продължава: Само трябва наистина да искате тези неща и единствено тях, а не в същото време да желаете 100 други неосъществими неща също толкова силно. В Библията четем Евангилието на Марк: Ако може да повярва всички неща, в които вярва, са възможни за него.

Старият ми приятел доктор Норман Винсънт Пийл го е казал по следния начин: Това е един от най-страхотните закони на Вселената. Пламенно искам да го бях открил като млад, но ме осени доста по-късно в живота и смятам, че е най-страхотното откритие. Дори моето най-страхотно откритие извън отношението ми с Бог. Този закон накратко гласи: Ако мислите негативно, ще имате негативни резултати. Ако мислиш по позитивен начин, ще получавате положителни резултати. Този прост факт продължава и е в основата на невероятен закон за собствените качества и успеха. В четири думи: Вярвай и ще успееш.

Уилям Шекспир го е казал по следния начин: Съмненията ни са предатели и ни карат да губим доброто, което често можем да спечелим, като не се страхуваме да опитаме. Джордж Бърнард Шоу е написал: Хората винаги винят обстоятелствата, за това което са. Аз не вярвам в обстоятелствата. хората, които идват на този свят са тези, които се изправят и търсят обстоятелствата, които искат и ако не ги намират, сами ги създават.

Доста е ясно, нали? И всеки човек открил това за кратко е помислил, че е първият, който стига до тази истина. Ние се превръщаме в това, което мислим. Очевидно е, че човекът, който мисли за стабилна и достойна цел, ще я постигне, защото ние се превръщаме в това, което мислим. И обратно, човекът, който няма цел, не знае къде отива и чийте емоции са такива на объркване, притеснение, страх или безпокойство, се превръща в това, което мисли. Животът му придобива безпокойство, страх и притеснение. И ако мисли за нищо, се превръща в нищо.

Как работи този принцип? Защо се превръщаме в това, което мислим? Ще ви кажа как работи. За да направя това, искам да ви опиша една ситуация, която е паралел на човешкия ум. Човешкият ум прилича на парче земя. Представете си, че един фермер има парче земя и тя е добра и плодородна. Земята дава на фермера избор да посее каквото пожелае в нея. Земята не се интересува от това, какво е посято. Това зависи изцяло от фермера, помнете че сравняваме човешкия ум със земята на фермера, защото ума, както и земята, не се интересува какво посявате в него. Нека да предположим, че фермерът има две семена в ръката си. Едното е пшеница, а другото е беладона, смъртоносна отрова. Той изкопава две малки дупки и засажда и двете семена. И пшеницата, и отровата. Покрива дупките, полива ги и се грижи за земята. Какво ще стане? Земята неизменно ще даде това, което е засято в нея, както е написано в Библията: Каквото посееш, това ще пожънеш. Помнете, че земята не се интересува, ще произведе отровата, в същото изобилие, както пшеницата. Така че се появяват и двете растения. Едното пшеница, а другото отрова. Човешкият ум е много по-изобилен и невероятен от земята, но действа по същия начин. Не се интересува какво засаждаме, успех или провал. Стабилна, достойна цел или объркване, неразбирателство, страх, безпокойство и т.н. Но това, което засадим, трябва да се върне при нас. Човешкият ум е последният голям не-изследван континент на планетата, той притежава богатства надвишаващи мечтите, ще ни върне всичко, което посеем. Бихте попитали: Ако това е истина, защо хората не използват ума си повече. Мисля, че са измислили отговор на този въпрос. Проблемът е, че умовете ни идват като част от стандартното оборудване по рождение безплатно, а нещата, които са ни дадени безплатно, ние не ценим достатъчно. Нещата, за които даваме пари, ценим високо. Парадоксът е, че точно обратното е истина. Всичко, което е стойностно в живота ни, идва безплатно. Умовете ни, душите ни, телата ни, надеждите ни, мечтите ни, амбициите ни, интелигентността ни, любовта ни към семейството и децата, и приятелите, и родината. Всички тези безценни притежания са безплатни. Но нещата, които ни струват пари са всъщност евтини и могат да бъдат заменени по всяко време. Един добър човек може да е напълно разорен и да забогатее отново, може да го направи няколко пъти. Дори ако домът ни изгори, можем да го построим отново. Но нещата, които сме получили в замяна на нищо, не можем да заменим.

Човешкият ум не е използван, защото го приемаме наготово. Може да свърши всяка задача, която му поставим, но като цяло го използваме за малки неща, а не за големите важни въпроси. Така че решете сега: Какво искате? Посейте целта в ума си, това е най-важното решение, което някога ще направите в живота си. Какво искате да бъдете виден консултант, да блеснете в работата си, да постигнете определени позиции в компанията или общността си, да бъдете богат. Това, което трябва да направите е да посеете това семе в ума си, да се грижите за него, да работите усилено към вашата цел и тя ще стане реалност. Не просто ще стане, а няма начин да не стане. Виждате ли, това е законът, като законите на сър Айзък Нютон за гравитацията. Ако се качите на върха на една сграда и скочите, ще полетите надолу никога нагоре, същото е и с останалите закони на природата. Винаги работят, неумолими са. Помислете за целта си по-спокоен и позитивен начин. Представете си как постигате тази цел. Нашата епоха е наречена фернобитолна, време на язви, нервни сривове и успокоителни, когато медицинските изследвания са ни издигнали на нова платформа на добро здраве и дълголетие. Прекалено много от нас се тревожат и скъсяват живота си, опитвайки се да се справят с нещата по свои малки лични методи без да научим няколко велики закона, които ще се погрижат за всичко вместо нас. Ние довеждаме тези неща при себе си чрез постоянство в начина ни на мислене. Всеки един от нас е сума равна на мислите ни. Ние сме на мястото, на което се намираме понеже то е точно там, където искаме или чувстваме, че заслужаваме да бъдем, независимо дали го признаваме или не. Всеки от нас трябва да се прехранва с плодовете на нашите мисли в бъдеще, защото това което мислите днес и утре, следващия месец и година ще моделира живота ви и предоопредели бъдещето ви. Вие сте ръководени от ума си.

Спомням си веднъж минавах през Източна Аризона забелязах един от онези гигантски багери да бучи с 35 мили в час по пътя с нещо, което приличаше на 30 тона боклук върху него. Невероятно огромна машина и на върха й стоеше малък човечец с ръце на кормилото управлявайки я. Докато си карах по пътя, бях зашеметен от подобието на тази машина с човешкия мозък. Просто си представете, че контролирате такъв голям източник на енергия, ще си позволите ли да скръстите ръце, докато машината отива в канавката или ще държите с двете си ръце здраво волана и ще управлявате силата й към специфична, заслужаваща си цел. Зависи от вас. Вие седите на мястото на шофьора.

Вижте закона, който ни дава успеха, е нож с две остриета. Трябва да контролираме мислите си. Същото правило, което може да отведе хората до успех, богатство, щастие и всичко, за което са мечтали за тях самите и семейството им. Същото това правило може да ги отведе в канавката. Всичко се състои в това как се използва, за добро или за лошо. Това е най-странната тайна на света. Защо казвам, че е странна и защо я наричам тайна? Всъщност изобщо не е тайна. Най-напред е оповестена от някой от първите мъдреци и се повтаря отново и отново в Библията. Но много малко хора са я научили или разбрали. Ето защо е странна и по еднакво странен начин фактически остава тайна.

Вярвам, че ако излезете на главната улица във вашия град и питате всеки човек каква е тайната му на успеха, най-вероятно цял месец няма да срещнете такъв, който да ви отговори. Тази информация е невероятно ценна за нас, ако наистина я осмислим и приложим. Безценна е не само за живота ни, но и за живота на хората около нас, семействата ни, служителите ни, колегите, приятелите ни. Животът трябва да бъде едно вълнуващо приключение. Никога не трябва да е скука. Човек трябва да се раздава изцяло, да бъде жив, трябва да сте доволни, когато се събуждате сутрин. Трябва да работите нещо, което ви харесва, защото го правите добре.

Веднъж чух реч на Гроуф Патерсън, великият покоен редактор на Толедо Дейли Блейт, като привършваше речта си той каза нещо, което никога не съм забравял: Годините ми във вестникарския бизнес са ме убедили в няколко неща. Сред тях е, че хората по принцип са добри и идваме от едно място, за да отидем на друго, така че трябва да направим времето си тук на Земята едно вълшебно приключение. Архитектът на Вселената не е изградил стълба водеща никъде. Най-добрият учител, дърводелецът от равнините на Галилей, ни дава тайната отново и отново. Ако повярваш в нещо, то ще ти се случи.

Обясних ви най-странната тайна на света, както и как работи. Сега нека ви обясня как да докажете огромните възможни ползи в собствения си живот, като приложите тайната в практически тест. Необходимо е да направите един тест за 30 дни. Няма да е лесно, но ако положите усилие и изцяло ще промени живота ви за по-добро.

През 17 век сър Айзък Нютон, английският математик и натур философ, ни е дал естествените закони на физиката, които са еднакво приложими за хората, както и за движенията на телата във Вселената. И един от тези закони гласи: За всяко действие съществува равно противодействие. Казано по-прост начин, както се отнася за вас и мен означава, че не можем да постигнем нищо вместо да платим цената.

Резултатите от 30 дневния експеримент ще бъдат в права пропорционалност на усилията, които сте вложили. За да бъдете лекар трябва да платите цената с дълги години образование. За да бъдете успешни в продажбите и помнете, че всеки от нас успява в живота, дотолкова доколкото има способност да продава, да продава на семейството идеите си, да продава предимствата на добрия и честен живот на децата си и разбира се самата професия на продаване. Но за да успеем да продадем начина си на добър живот трябва да сме готови да платим цената. Каква е цената?

Всъщност е няколко неща: 1. Цената е емоционално и интелектуално да разберем, че буквало се превърщаме в това, което мислим и че трябва да контролираме мислите си, ако желаем да имаме контрол върху живота си. Напълно да разбираме, че колкото посеем, толкова ще пожънем. 2. Да премахнем оковите на съзнанието си и да му позволим да се извиси до степента на божествено предназначение. Осъзнайте, че границите ви са наложени от вас самите и възможностите днес са огромни отвъд вярата. Трябва да се извисите над тесногръдата сприхавост и предразсъдъци. 3. Да използвате целия си кураж, да се накарате да мислите позитивно за проблема си. Да определите ясна и категорична цел за себе си и да позволите на невероятния си ум да мисли да мисли за тази цел от всички възможни ъгли. Да оставите въображението си да действа свободно над много вероятни решения. Да откажете да повярвате, че има достатъчно силни възможности, които да предотвратят постигането на целта. Да действате веднага и решително, когато курса ви е ясен и постоянно да сте наясно с факта, че в този момент стоите насред собствения си акър от диаманти, както го е нарекал Ръсел Колуен. 4. Пестете най-малко по 10% от всичко, което изкарвате. Също помнете, че каквато и да е сегашната ви работа, има страхотни възможности, ако сте склонни да платите цената.

Нека припомним важните точки на цената, която всеки от нас трябва да плати, за да има невероятен живот. Той, разбира се, си струва всяка цена. 1. Мисъл. Ще се превърнеш в това, което мислиш. 2. Въображение. Помни думата въображение и позволи на съзнанието ти да се извиси. 3. Кураж. Концентрирай се върху целата си всеки ден. 4. Спестяване. 10% от това, което печелиш. 5. Действие. Идеите са безполезни, ако не действаме според тях.

Сега ще очертая 30 дневния тест, които искам да направите като имате предвид, че няма какво да загубите, ако направите теста, но може да спечелите всичко. Две неща могат да бъдат казани за всеки човек. 1. Всеки от нас иска нещо. 2. Всеки от нас се страхува от нещо.

През следващите 30 дни следвайте тези стъпки, докато постигнете целта си. Искам да напишете на 1 лист какво желаете най-много. Може да искате да удовоите печалбите си или да направите определена сума пари. Може да искате красив дом, успех в работата, определена житейска позиция, хармония в семейството. Всеки от нас желае нещо. Напишете на един лист точно какво желаете. Опишете само една цел и ясно я дефинирайте. Не е нужно да го показвате на когото и да е било, даже е най-добре да не го показвате на никого. Носете картончето с вас, така че да можете да го гледате по няколко пъти на ден. Мислите за целите си по весел, отпускащ и позитивен начин всяка сутрин, когато станете и веднага ще имате към какво да се стремите, причина да ставате от леглото сутрин, смисъл на живота ви. Поглеждайте картончето всеки ден и преди да си легнете. Докато го гледате помнете, че ще стане това, за което мислите. И тъй като мислите за целта си, ще осъзнаете колко скоро ще я постигнете. Всъщност тя е ваша в момента, в който я напишете и започнете да мислите за нея. Вижте изобилието около вас, което наблюдавате всеки ден на път за работа. Имате право на това изобилие колкото всяко друго същество. То е ваше, ако го поискате.

Сега стигаме до трудната част. Трудна, защото обяснява създаването на чисто нов навик. Новите навици не се формират лесно, но веднъж изградени ще ви преследват до края на живота ви. Спрете да мислите от какво ви е страх. Всеки път щом неприятна или негативна мисъл ви дойде на ум, заменете я с мисловната картина на позитивна и заслужаваща си цел. Ще има моменти, когато ще искате да се откажете. По-лесно е за човек да мисли негативно, отколкото позитивно, за това само 5% успяват. Започнете да мислите за себе си като част от тази група. За 30 дни трябва да поемете контрол над съзнанието си. То ще мисли само за това, което му позволите. През всички 30 дни от този тест правете повече, отколкото трябва. Като допълнение на веселата, позитивна перспектива давайте повече от себе си, отколкото досега. Правете това, знаейки че това, което получавате в живота ще бъде в права пропорционалност на това, което сте дали. От момента, в който си поставите цел и я задействате, вие вече сте се превърнали в успешна личност, вече се намирате в рядката и успешна категория хора, които знаят накъде са тръгнали. От всеки 100 човека вие принадлежите на първите 5. Не се безпокойте прекалено много как ще постигнете целта си. Оставете това изцяло на сила по-висша от вас. Отговорите ще дойдат по своя воля в правилното време. Това, което трябва да знаете, е къде отивате. Запомнете тези думи от притчата на планината и ги помнете добре. Дръжте ги близо до себе си по време на месечния тест. Питай и ще ти бъде дадено. Търси и ще намериш. Почукай и ще ти отворят. Защото всеки, който пита, получава и който търси, намира, и който чука, му отварят. Толкова е невероятно и просто. Ако сте консулстант, раздайте се както никога до преди, но не с трескав маниер, а със спокойна и весела сигурност, че добре отделеното време ще ви донесе изобилието, което искате и заслужавате. Независимо от работата си, вършете е както никога по време на 30 дни и ако сте се фокусирали върху целта си всеки ден, ще се възхитите и учудите на новия живот, който ще сте намерили.

Доротея Бранде, изтъкната писателка и редакторка, открила това за себе си и го описва в книгата Събуди се и живей. Цялата й философия е сведена до думите: Действай така сякаш е невъзможно да се провалиш. Тя е направила собствен тест с искреност и вяра, и целия й живот бил променен от изумителен успех. Сега вие направете своя тест за 30 пълни дни. Не започвайте, докато не сте твърдо решение да издържите до край. Проявете упорство и демонстрирайте вяра. Упоритостта е просто друга дума на вяра. Ако нямате вяра, никога не бихте устояли. Ако се провалите през първите 30 дни, като с това имам предвид да бъдете затрупани от негативни мисли, трябва да започнете наново в продължение на още 30 дни. Постепенно новия ви навик ще се формира, докато видите себе си като член на онова прекрасно малцинство, за което почти нищо не е невъзможно. И не забравяйте картончето си. На едната му страна напишете целта си, каквато и да е тя, на другата страна запишете думите от притчата: Питай и ще ти бъде дадено. Търси и ще намериш. Почукай и ще ти бъде отворено. Защото всеки, който пита, получава.

Нищо велико не е постигнато без вдъхновение. Направете така че през първите 30 дни вашия собствен импулс да е на върха. Преди всичко не се тревожете. Тревогата носи страх, а страхът осакатява и паралелизира. Единственото нещо, което може да ви накара да се тревожите по време на теста, е че се опитвате да постигнете всичко сами. Знайте че това, което трябва да сторите е да държите целта пред вас, всичко останало ще се реши от само себе си. Помнете също да бъдете спокойни и ведри. Не позволявайте на дребни неща да ви ядосат и да ви отклонят от пътя. След като изпълняването на този тест е трудно, някой ще кажат: Защо въобще го правя? Ами, погледнете алтернативата. Никой не иска да се провали. Никой всъщност не желае да е посредствен. На никой не му се живее в страх, безпокойство и безсилие. Следователно помнете, че каквото посеете, това ще пожънете. Ако сеете негативни мисли, животът ви ще се изпълни с негативни неща. Ако сеете позитивни мисли, животът ви ще бъде весел, успешен и позитивен. Постепенно ще има тенденция да забравяте това, което сте научили току-що. Пускайте си този запис често. Напомняйте си какво трябва да направите, за да формирате този нов навик. Събирайте цялото си семейство в равни интервали и слушайте това, което е казано тук.

Повечето хора ще ви кажат, че искат да правят пари без да се съобразяват със закона. Единствените хора, които правят пари, работят в монетен двор, останалите от нас изкарват пари. Това е причината някой хора, който търсят нещо в замяна на нищо да се провалят в живота. Единственият начин да се печелят пари е като дадеш на хората услуги и продукти, от които имат нужда и които са полезни. Обменяме времето и продукта или услугата си с парите на другия човек. Следователно законът гласи: Финансовата ни полза да е право-пропорционална на обслужаването ни. Нашият успех не е резултат от печеленето на пари. Печеленето на пари е резултат от успеха. Успехът е пропорционален на обслужването ни. Повечето хора виждат този закон наобратно. Те си мислят, че си успешен, ако печелиш много пари. Истината е, че можеш да печелиш пари, единствено ако си успешен. Това е като историята с човека, който седял срещу печката и си говорел: Дай ми топлина и след това ще сложа дърво. Колко мъже и жени познавате със същото отношение към живота. Има милиони такива трябва да сложим горивото преди да очакваме топлина. По същия начин трябва да служим на хората преди да очакваме пари. Не се ангажирайте с парите. Служете на хората. Изграждайте. Работете. Мечтайте. Създавайте. Направете това и ще видите, че няма граница за просперитета и изобилието, което ще дойде при вас. Просперитета се основава на взаимен обмен, всеки човек, който допринася за просперитета, трябва да просперира. Понякога наградата няма да идва, директно от онези, които обслужвате, но трябва да дойде при вас отнякъде, защото това е закона. За всяко действие съществува равно противодействие.

Докато трае 30 дневния тест, успехът ви ще бъде измерван от количеството и качеството на обслужване, което отдавате и парите са критерии и мерило за това обслужване. Никой не може да стане богат, ако не обогати първо другите. Няма изключение на това правило. Някога да сте се замисляли, за този критерий. Интересен е. Веднъж разбрал изцяло този закон мислещият човек може да предскаже съдбата си. Ако иска повече, трябва да служи повече на тези, от които получава възнаграждението си. Ако иска по-малко, трябва просто да намали това, което дава. Това е цената, която трябва да платите за това, което искате. Ако вярвате, че можете да се обогатите като заблуждавате околните, ще свършите заблуждавайки единствено себе си. Може да отнеме известно време, но със сигурността, с която дишате това, което сте дали, ще се върне при вас. Не правете грешката да смятате, че можете да предовратите това. Невъзможно е. Може да избягаме от човешките закони за кратко, но има по-велики закони, които не могат да бъдат сломени.

Един известен лекар наскоро описа 6 стъпки, които ще ви помогнат да осъзнаете успеха. Ето ги. 1. Поставете си ясна цел. 2. Престанете да критикувате себе си. 3. Спрете да мислите за всички причини да не можете да бъдете успешни и вместо това мислете за причините, поради които можете. 4. Проследете отношението си назад до детството и открийте къде първо сте придобили идеята, че не може да сте успешни. Ако това е начинът, по който разсъждавате. 5. Променете представата си за себе си като напишете описание на човека, който искате да бъдете. 6. Действайте в роля на успешна личност, в която сте решили да се превърнете. Лекарят написал тези думи е известния психиатър от Западния бряг доктор Дейв Харъл Финт.

Правете това, което експерти още от зората на историята са ви казали да направите. Платете цената като станете човека, който искате да бъдете. Съвсем не е толкоз трудно, колкото да живеете безуспешно. Направете този 30 дневен тест, след което го повторете, след което го повторете отново. Всеки път той ще става по-голяма част от вас, докато се почудите как сте живели по другия начин досега. Живейте по този нов начин и портите на изобилието ще се отворят и ще излеят повече богатства, отколкото някога сте мечтали. Пари? Да. Много пари? Но по-важното е ще притежавате спокойствие. Ще сте част от прекрасното малцинство, което води спокоен, весел, успешен живот. Започнете днес. Нямате какво да губите. Но имате целия си живот да спечелите.

Това е Ърл Найтингейл.
Благодаря ви.



<Най-странната тайна> на български
<Най-странната тайна> на английски

прочети повече ..

My Beautiful I как да кажa коя съм, без да се налага да говоря.

непознатото буди страх. съпротива. срещата ми с много новости, които днес са дадености, е предизвиквало точно тази реакция. защо си мислех, че този път ще е различно? защото съм по-мъдра? уви, понякога заучените модели са по-силни от нас. преди близо 2 години влязох в студиото на Маргото, My Beautiful I с ясната идея, че това, което ще науча там, ще допълни картинката за мен. така и стана. обаче началото бе турбулентно. всичките ми страхове наскачаха като ужилени. показвайки на показ истинската си същност, моята женственост, нямаше да остана нeзабелязана. но пък от опит вече знаех, че добре познатия ми елегантно-спортен стил, без бижута и грим, чиято задача бе да ме пази от прекалена публичност и чужда натрапчивост, отдавна не ми служеше добре. дори и добре скрита, винаги бях откривана. хора масово скъсяваха дистанцията и навлизаха в уж добре защитената ми аура.

и така. аз вярвам в практиката и в дисциплината. започнах полека. първо една рокля. след това втора. отне ми месеци да вляза в магазин за бижута и да избера един набор от перлени гривни. и когато веднъж вече ги нанизах на китките си, не можех да си представя как съм живяла без тях. ръката ми изглеждаше като изваяна с тази малка добавка. ..

както с всяко ново нещо, срещу което се бунтуваме, но което ни съпътства всеки ден, така и аз се влюбих в моя стил. по-равно смесица от блясък и класа. женственост и умереност. откритост и дистанция. усещане за жена и кралица. и днес роклите са повече от всичко друго в гардероба ми. но все още се случва да се извинявам свенливо и да омаловажавам естествената си красота, изтънчено подчертана от стила ми.

какво е стила, ако ли не е израз на същността ни. той е първото нещо, което влиза в комуникация с другите. дрехите, които носим казват на другите кои сме ние, откъде сме тръгнали и докъде искаме да стигнем. и другите ни отговарят според това послание. езикът на дрехите може и да е неуловим, но е безпогрешен.



магьосница. кралица. героиня. елф. принцеса или нимфа. архитиповете, които познаваме от приказките, митовете и легендите, са в основата на шестте стила. драматичен стил. класически стил. естествен стил. игрив стил. ангелски стил. и бляскав стил.



анализът на стила стъпва на теорията за архитипите на Карл Юнг, измерва съотношението между мъжката и женската ни енергия, изследвайки пропорциите на тялото и излъчването ни. кои архитипове са изразени най-силно в характера ни и в тялото ни? това е едно свеообразно връщане към нас самите. възможност да покажем на другите сила, класа, невинност или любов. това, което е в нас.

драматичен	магьосница	власт	не се приближавай
класически	кралица	класа	дръж се както подобава
естествен	героиня	свобода	хвани ме, ако можеш
игрив	елф	игра	бъди ми приятел
ангелски	принцеса	невинност	бъди нежен
бляскав	нимфа	любов	обичай ме

съчетанието от пропорции и излъчване не наподобява ничие друго. стилът на всеки е уникален. все повече жени (и мъже) срещам, които държат в ръце палитри и говорят уверено за Карл Юнг и личния си стил. и с някои от тях имаме общо. все пак, подобното привлича подобно. и все пак. всеки от нас носи дрехите си със собствен чар и енергия.



ще те попитам нещо. когато разглеждаш поредното модно списание, кои са дрехите, които привличат и задържат погледа ти? в тези малки моменти на отмора сме искрени. това, което сме ние отвътре непрекъснато търси външното си отражение. тук обаче идват вярванията и ограниченията, които сами си поставяме. на мен не би ми стояло. прекалено слаба съм, дебела съм. тези рокли са прекалено скъпи. не мога да си ги позволя. такава дреха не мога никъде да намеря. ако така се поява в офиса, ще ме сметнат за луда. хората ще ме заглеждат.

практикуването на моя личен стил разби много от вярванията ми. всъщност красиви рокли има под път и над път, стига да съм готова да ги видя. красиви есенни съчетания, точно като за моята палитра, се откриват лесно във всеки един магазин. цената често много приятно ме изненадва и е точно толкова-колкото мога да платя в момента. а реакцията на околните? безкраен низ от възхищение, обожание и радост.

имам една нова-забавна история, която е добър пример. имах среща вечерта и много ми се искаше специално за нея да имам нова рокля. имах и допълнително изискване, да е кафява. такава нямах. но и време нямах, за да я търся. програмата ми бе стройно подредена. между срещите си бях отредила и време да напазарувам. и точно там, на една закачалка в супермаркета намерих моето ново кафяво съкровище на големи красиви цветя.

подбраната с вкус и знание дреха не е задължително най-скъпата, но е тази, която подчертава теб и красотата ти по най-уникалния начин. модата е това, което другите казват, че трябва да носиш. стилът е това, което показва най-доброто от теб на другите. разкриването на стила ми ми помогна да видя и преживея истинската си красота в нейния пълен блясък, донесе ми увереност и подкрепи силно посланието ми към света. жената в мен тържествува свободна, заредена, разцъфтяла, благодарение на Маргарита Асадурова или накратко Маргото от My Beautiful I.

прочети повече ..

работата, за която сме родени.

има книги, които избираш и книги, които те избират. тази беше от вторите. в един студен мрачен ден книгата бе подадена в ръцете ми. и аз я поех. започнах да я чета бавно. зачитах я и я оставях. завърших я преди година, докато живеех на плаваща къща из каналите на Холандия. мястото, времето и състоянието на духа ми бяха в пълен синхрон с редове на Работата, за която сме родени на Ник Уилямс, пътеводител в намирането на призванието и живота, посветен на любовта и благодарността, даването и получаването. колкото повече четях, толкоз повече си записвах. това е само изрязък от записките ми. ..

стр.30
не ходете на работа, за да изкарвате пари, а за да разпръсвате радост.

стр.69
убежденията ни са по-често нeсъзнателни и приличат на стъклени стени - не ги виждаме и узнаваме, че съществуват едва след като сме се сблъскали с тях.

стр.104
това, което търси неразвитият човек, е извън него. това, което търси напредналият човек, е вътре в него.

стр.105
може да се каже, че зад всеки недостиг се крие изобилие. зад всяка мъка има радост. зад всяка болест, цялостност. и точно както музиката се получава от разстоянието между нотите, така и животът ни се създава от пространството между собствените ни мисли, а зад всичко стои същността.

стр.120
да караш другите хора да се чувстват важни и ценени и да помислиш от какво може да имат нужда. опитай се да даваш, а не да получаваш. и виж какво ще се получи.

стр.122
преживяваме работата чрез отношението, с което работим и духа, който влагаме в нея. подобно на костюм или на роля от пиеса, в нея самата няма живот, докато ни й вдъхнем такъв.

стр.132
когато сме в синхрон със самите себе си сме естествени, сме склонни да бъдем щастливи, а когато се разминаваме със себе си, изпитваме нещастие.

стр.138
това, което сме способни да дадем и това, което сме, е едно и също.

стр.141
има 2 неща, които хората желаят по-силно от секса и парите - похвалата и признанието.

стр.149
любовта буквално лекува.

стр.151
сърцето никога няма да ни каже какво трябва и какво е желателно или задължително да правим. то никога няма да ни каже как да спечелим или победим някой друг. това са команди на личността и на егото. сърцето просто ни показва как да бъдем верни на себе си, на своята собствена природа. то никога няма да ни накаже или да ни се ядоса, независимо колко дълго сме го игнорирали, но винаги ще ни казва как да оправим погрешното си мислене и да се върнем на верния път. сърцето ни иска само да регулира, а не да наказва. то се обръща към нас само с любов.

стр.157
бъдете като птичка, която пее сутрин независимо дали някой я слуша или не. чудесно е да се чувстваме ценени от другите, но още по-прекрасно е да ценим себе си за това, че живеем живота, който искаме.

стр.164
за да можем наистина да познаем любовта в живота си, трябва да сме готови да се разкрием напълно пред хората около нас, които държим на 1 ръка разстояние или от които се опитваме да се защитим. а може и да научим, че няма нужда да крием нищо.

стр.200
някога забелязвали ли сте, че когато наистина сте искали нещо, отчаяно сте копнели за него и сте го преследвали, не се го получавали? това е привързаността.

стр.215
колкото повече даваме от себе си, като служите, толкова повече ще получавате, за да можете да давате. давайте заради радостта от споделянето.

стр.227
егото ни казва, че целта е да притежаваме колкото се може повече, но духът ни казва, че ключът е в това да позволим на парите да представляват безкрайния кръговрат на даване и получаване, като бъдат просто проводник.

стр.228
ако искате повече любов, бъдете по-любящи. ако искате повече уважение, отдайте повече уважение. ако искате повече пари, бъдете по-щедри.

стр.241
няма как да вкарваме голове, ако защитаваме само собствената си врата.

стр.265
духът ни не се нуждае от одобрение или позволение. тъй като не познава чувството на страх. страхът и нуждата от одобрение са присъщи единствено на ролите и на погрешните за нас убеждения.

стр.270
докато навършиш 18 години получаваме похвала, подкрепа или насърчение общо около 25000 пъти. докато навършим 18 години търпим и критика, прекъсвани сме, чуваме, че сме глупави и ни се присмиват приблизително 225 000 пъти. т.е съотношението е 9:1

стр.272
интимност произлиза от латинският термин in terme, което означава без страх.

стр.280
най-лесният начин да разберем в какво сме превърнали тъмната си страна е, като се вгледаме в това, което не можем да понасяме в другите. кои качества ви дразнят най-много? кое е качеството, което ясно разпознавате в другите и отричате, че притежавате.

стр.282
като прекараме известно време с добър учител, си тръгваме с мисълта колко велик и свят е той. а когато прекараме известно време с наистина велик учител, си тръгваме с убеждението колко свети и прекрасни сме самите ние и всички хора. великите учители просто ни напомнят онова, което сме забравили.

стр.317
истинското служене означава да получаваме и да приемаме дарбите от духа си и да сме готови да получаваме повече, за да можем да споделяме и да даваме повече. даването и получаването са едно и също нещо и всички познаваме чувството на удовлетвореност, когато сме дали най-доброто от себе си.

стр.323
служенето не е проява на лукс, когато вече сме успели, а пътят към истинския успех.

стр.327
през живота си сме давали по-скоро условно, с идеята да контролираме или да получим нещо в замяна. номерът е да се научим да го правим, без да имаме очаквания. защото, ако очакваме да получим нещо обратно, означава, че сме привързани към резултата, с което блокираме безпрепятствения поток на даването и получаването. парадоксът е, че когато не очакваме нищо в замяна, получаваме много, защото, като не се нуждаем от нищо, не сме обвързани и с резултатите.

стр.328
осъзнавам, че не мога да бъда наранен, когато давам, освен ако не се опитвам да получа нещо в замяна. така постеппно стигам до етапа, в който давам просто заради радостта от даването и се опитвам да имам все по-малка нужда от одобрение и похвала.

стр.337
играем роля, за да докажем колко сме ценни, което всъщност прикрива дълбокото ни вярване, че не сме достатъчно ценни. затова даваме, за да получим. обикновено играем роли, защото изпитваме чувство за малоценност или за превъзходство.

стр.338
обикновено възприемаме даването като някакво действие или нещо материално. някои от най-ценните неща, които можем да дадем обаче, са времето, вниманието или присъствието си.

стр.339
може да ни се струва, че действията ни са като капка в морето, но и самото море в съставено от милиони капки, както и любовта се състои от милионите добри дела, които ние всички можем да правим. любовта е експоненциална. дарбите ни се умножават и разпространяват като вълнички в морето.

стр.359
изразходваме толкова много време и енергия в опити да избегнем това, от което ни е страх, а когато се изправим срещу него, му се наслаждаваме и разбираме, че години наред сме се лишавали от радостта и удоволствието на това преживяване.

стр.361
една поговорка гласи, че единственият начин да бъдем в безопасност е никога да не изпитваме сигурност.

стр.363
единственото по-лошо нещо от това да изпитваме чувства, е да не ги изпитваме, да ги потискаме или отричаме.

стр.365
в сърцевината на всеки проблем битува вярването, че той ще ни даде нещо, което можем да загубим, ако се освободим от проблема, така че в основата му е страхът от загубата.

стр.371
обикновено промяната се случва в резултат на една от двете мотивации: вдъхновение или отчаяние.

стр.384
най-важното е да не забравяме да се наслаждаваме на всеки етап от пътя, по който вървим, във всеки един миг, и да усещаме 'уханието на розите'.

стр.385
несигурността е огромен дар от живота. ако постоянно изпитвахме сигурност, щяхме да бъдем лишени от радостта на новите открития и нямаше да гледаме с интерес в бъдещето, защото щяхме да знаем пред какво сме изправени.

стр.389
един от начините, по които наистина можем да си помогнем да се променим, е като позволим на съзнанието си да си почине.

стр.456
когато правите това, което винаги сме правили, получаваме това, което винаги сме получавали.

стр.505
успехът не e нещо, което постигаме, той е това, което сме.

прочети повече ..

по-красива си, отколкото си мислиш.

красива си. много си красива. в рамките на ден-два го чувах непрекъснато от присъстващите заедно с мен на един курс. наистина ли? наистина ли съм красива? чак пък толкоз? замислих се. те ли виждаха нещо, което аз не виждах. или просто бяхме прекарали прекалено много време в споделяне, че виждахме само красивото един-в-друг. отговорът не закъсня. дни след случката, попаднах на видео. видео, което съвсем нагледно показва какво виждаме ние и какво виждат другите в нас. видеото е част от кампанията на Dove, Истинска красота (Real Beauty) и е провокирано от статистиката, че само 4% от жените по света се смятат за красиви.

главно лице във видеото е Гил Замора (Gil Zamorа), съдебен художник от полицейски участък с над 3000 скици зад гърба си. Dove го наемат да интервюира и изготви по две скици на седем различни жени. първата скица се основава на описанието, което всяка една жена дава за себе си. втората скица се основава на описанието, дадено от непознат, който тя е срещнала преди минути. разликите са огромни. всичко, от формата на лицето до размер на носа, е преувеличено в думите на всяка една от седемте жени. докато очите на наблюдателя виждат красотата навсякъде. в очите, в контурите на лицето.

когато тези седем жени се изправят очи в очи със скиците, реакцията им е трогателна и поучителна за всички нас, които имат и грам съмнение в красотата, която носят.

Трябва да съм благодарна за моята естествена красота. Красотата пряко се отразява върху приятелствата, които правим, работата, за която кандидатстваме, начина, по който се отнасяме към нашите деца. Тя се отразява на всичко. Тя е много важна за нашето щастие. Ние прекарваме много време като жени анализирайки и опитвайки се да поправим нещата, които не са съвсем наред, а трябва да прекарваме повече време оценявайки нещата, които харесваме.

прочети повече ..

шест години по пътя на откритията. свободно съчинение.

всички тези подбрани и извадени от контекста думи. всички тези пре-разказани истории. имало е дни в живота ми и все още ги има, когато всичко това ми се е струвало прекалено просто, за да е истина. прекалено недостатъчно, за да отговори на всичките ми объркани въпроси.

отдавайки се, се изправих пред съмнения и моменти на несигурност. моменти, когато спирам. когато не виждам смисъл. и тогава открих повторното отдаване. отново се свързвам и отново поемам по пътя. замислял ли си се кое е онова нещо, на което се отдаваш все по-силно и по-дълбоко всеки ден в живота си?

мислех си, че когато достигна до една точка, тя завинаги ще е с мен. лъжех се. изпусках момента, че стигайки до точката на хоризонта, идва и промяната. вече не съм същата.

приемах, че успеха е мой. и само мой. и че винаги ще е с мен. а открих, че аз съм успеха и аз съм и провала. и едното и другото са част от пътуване. свързване с източника в мен (в теб) и отдалечаване от същия. като вълните на океана. и някъде там на хоризонта всички те се събират.

мислех си, че щастливия живот е лишен от болка и страдание. а какво са болката и страданието, ако ли не събирателни на цял спектър от чувства? да имам свободата да чувствам цялата палитра от чувства, не е ли това щастие? да виждам изобилието от чувства, емоции, нужди и страхове във всичко и всички. докато чувствам, съм жива. благодарна съм, че чувствам. и си прощавам, че чувствайки измервам чувствата си в добри и лоши.

казват, че за да се намериш, първо трябва напълно и безпаметно да се загубиш. всеки път, когато се намеря си казвам, че никога повече няма да се загубя, нали веднъж вече се намерих. и като че ли напук, се губя, за да мога отново да се намеря. и всеки път потъвам по-дълбоко и виждам по-ясно. мъглата се разчиства и просто знам. думите са излишни. то е в мен. пътеката е открита и просто вървя и всичко изглежда точно такова, каквото е.

да бъда изгубена е дар.
да греша е благословия.
и всичко в живота е метафора на живота.
какво друго ми остава освен да продължа да греша.
да изследвам и оборвам вярванията си.
да правя неща, които никога не съм правила.
да уча, да живея, да се променям.
просто да го правя.

честит 6 рожден ден, и благодаря!



честит рожден ден, мое у дома
рожден ден No4
jenite станаха на 3 години.
Сайтът на Една Жена вече на 2!
Сайтът на Една Жена на 1 годинка!

прочети повече ..