Църковен празник - Премъченица Евгения
Народен празник - Бъдни вечер, Малка Коледа, Кадена вечер
Днес празнуват именниците - Бистра, Божин, Божана, Евгени, Евгения
Празнична трапеза - обредни хлябове, сурово жито, варено жито, варен фасул, лук, мед, орехи, ошав, сарми (лозови или зелеви), сушени плодове, туршия,чесън, пълнени чушки, тиквеник, баница, зелник, вино и ракия
Днес е ден семеен, тържествен, изпълнен с емоции, с празнично настроение, с приготовления за празничната вечер и трапеза, с последните покупки на подаръци... и с онзи блясък на нетърпение в очите на малките деца в очакването им на дядо Коледа. Всеки един от нас, сякаш е завладян от магическата вихрушка наречена Коледа и всичко свързано с нея.
Всичко е магическо на Бъдни вечер, та дори и броя на блюдата, които трябва да се сложат на трапезата, те трябва да са нечетен брой - седем, девет или единайсет, в някои страни вместо 11 са 12 (7,9 и 12 са три от свещените числа на древноюдейската Кабала). Задължително е те да са посни, защото днес е последния ден от Великите пости.
Също важно за празничната трапеза е приготвянето на обредните хлябове.
Първият е най - важния, той се казва Боговица (Бъдняк, Богова пита, Благословник, колак, светец, кръсташ, погача) и без него не се прави Бъдни вечер, трябва да го има на всяка трапеза, защото той е жертвоприношение към Господ.
Прави се голям и с кръгла форма, отгоре се украсява с кръст, слънце, цветя или птици, а вътре в него се слага сребърна пара - и на когото тя се падне, той ще е късметлията през годината в семейството.
Вторият хляб (колак, кашара, черковник, вечерник, божичник) е за стопанството, който може да се украси с елементи от къщата и нивата, с животни, които да изобразяват прехраната на семейството.
Третият хляб (кравай – вит – превит, плетен и прав) се нарича и прави за Коледарите. Брашното с което се замесват се пресява през 3 сита и с вода, донесена от млада жена в бял котел, рано сутринта.
Преди да започне вечерята, всички се събират около нея и стоят прави, най-старият от семейството - мъж или жена, взема от огъня с ралник - 3 въглена и заедно с тамян прекадява 3 пъти къщата, трапезата, обора и кошарата. Като това е ритуал срещу лошите духове и болестите, така се и осветява храната и и се придава сила.
След това старейшината слага в огъня - бъдника (дъбов, крушов или буков пън, донесен от гората от един от момците в семейството). Той се оставя да гори цяла нощ в огнището, за да поддържа огъня жив до сутринта.
На трапезата трябва да присъстват всички от семейството, а ако някой го няма, на неговото място се слага от всички ястия. Обикновено вечерята започва рано към 18, 19 часа, и това не е случайно, защото тогава изгрява първата звезда. Трапезата се нарежда на земята върху слама.
Първо се разчупва Боговицата от стопаните на къщата, мъжът трябва да е с гръб обърнат на запад, а стопанката да е с гръб на изток, и тогава двамата хващат Боговицата в двата края и я разчупват над трапезата с думите : Толкова високо да е житото!, в когото е по - голямата част в него ще е късмета. После се оставя парчето на стопанина пред иконата на Богородица, а това на стопанката се разделя на равни части на всички, дори и на отсъстващите и животните и се раздават по ред според възрастта. Момите пък слагат първия залък от Боговицата, под възглавницата си вечерта за да сънуват, момъкът за когото ще се омъжат. Ако има майка, която кърми - на нея се дава кромид лук, за да има мляко.
Всички сядат заедно и не стават докато не приключи вечерята. После всички стават заедно. Всеки трябва да опита от всички ястия сложени на трапезата за да му върви през годината. Масата не се разчиства, а се оставя така до сутринта на Коледа, заради вярването, че вечерта идват умрелите и вечерят, също и за да не избяга късмета.
На Бъдни вечер се правят и гадания - който пръв кихне, ще го чака здраве и щастие през годината. Всеки на празничната трапеза, трябва да взема по един орех и да го счупи и според това каква е ядката вътре се казва дали ще е здрав или не. Има и гадания, които се правят по люспите на лука, всяка от тях се нарича на един от месеците в годината и се гледа какъв ще е, според люспата, която му се падне и дали ще е той сух или дъждовен.
Според едно вярване - ако дойде чужд човек в къщата, той се смята за пратеник на Бога и се посреща с големи почести. Затова и Коледарите са така чакани и почитани във всяка къща, защото те са тези, които носят с техните песни благата вест за Рождество Христово. Те са тези, които наричат за здраве, плодородие, успех и изобилие и благославят всяка къща и семейство. В замяна те получават дарове като: боб, брашно, вино, коледарски кравай, месо, пари, ракия и други.
Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!
Орач оре равно поле,
воловце му два ангела,
копрал му стрък босилек.
-Дай ми, Боже, да се роди,
се пченица, да омесим Богу колак.
прочети повече ..
кръстосвах Младост с колата, в компанията на Йоана. говорихме си за училището, както обикновено правим, когато я взимам от занималнята. тя въодушевено ми разказваше за миналата Коледа и как дядо Коледа сложил подаръците под елхата, докато тя, сестричката й, и мама и тати били на гости на едната баба в Пловдив. а после каза : - а, Кристиян не вярва в дядо Коледа. той и другите деца казват, че родителите купуват подаръците. но Натали мама и тати няма как успеят да купят подаръците, да се върнат до София и да ги оставят под елхата, докато ние спим.
движейки се на зиг-заг из трафика, търсех думичките, с които да отговоря на така зададения ми риторичен въпрос. тя нямаше как да види от задната седалка как лицето ми засия, докато я слушах. топло ми стана от нейната вяра, и желязна логика. казах само : има дядо Коледа, ЙоЙо, той живее във всеки от нас. и сменихме темата. знам, че един ден тя ще разбере, че дядо Коледа е навсякъде. и че ние често влизаме в ролята на негови джуджета, за да направим още едно детско, или отдавна пораснало сърце, щастливо.
 |
Духът на Дядо Коледа не е облечен непременно в червени дрехи! из Пилешка супа за душата
Бях се излегнала на задната седалка на стария ни понтиак, защото в четвърти клас няма друг начин да се седи. Баща ми отиваше на пазар в града и аз се возех с него. Поне така му бях казала. Всъщност обаче исках да го питам нещо много важно, което ми тежеше от две седмици и това беше първата възможност да остана незабелязано насаме с него.
- Татко... - започнах аз. И спрях.
- Да? - отвърна той.
- Децата в училище разправят разни неща, дето знам, че не са верни.
Усетих как долната ми устна започва да трепери от усилието да сдържа сълзите, които усещах, че напират в ъгълчето на дясното ми око - то винаги се разплакваше първо.
- И какво е то, репичке?
Знаех, че щом използва това обръщение, значи е в добро настроение.
- Децата разправят, че нямало Дядо Коледа.
Хлъц. Една сълза се търкулна.
- Казват ми, че съм тъпа, защото вярвам в Дядо Коледа... като малките деца. Лявото ми око също засили една сълза.
- Но аз вярвам на това, което ти си ми казал – че Дядо Коледа наистина съществува. Нали, татко?
По това време вече карахме по Нюуел авеню, което по онова време беше двулентов път, с дъбови дървета от двете страни. В отговор на моя въпрос баща ми хвърли поглед към лицето и позата ми. Отби встрани и спря колата. Изключи двигателя и се премести по-близо до мен, неговото все още малко момиченце, сгушено в ъгъла.
- Съучениците ти не са прави, Пати. Дядо Коледа на истина съществува.
- Знаех си! - въздъхнах аз с облекчение.
- Но трябва да ти кажа още някои неща за Дядо Коледа. Струва ми се, че си вече достатъчно голяма, за да разбереш това, което ще ти кажа. Готова ли си?
В очите на баща ми светеше особена нежност. Усещах, че се кани да ми каже нещо много важно и бях готова, защото му имах пълно доверие. Той никога не би ме излъгал.
- Навремето живеел един човек, който пътувал навред по света и където пътувал, раздавал подаръци на добрите и послушни деца. В различните страни името му било различно, но независимо от езика, в сърцето и душата си хората го наричали по един и същ начин. Ние го наричаме Дядо Коледа. Той е духът на безусловната любов и желанието да споделиш тази любов като раздаваш подаръци от все сърце. Когато навърши определена възраст, човек разбира, че Дядо Коледа не е старец, който се провира през комина на Бъдни вечер. Истинският вълшебен дух живее постоянно в твоето сърце, в моето сърце, в сърцето на мама и в сърцата и мислите на всички хора, които вярват в радостта да дават на другите. Истинският дух на Коледа се превръща в това, което можеш да дадеш, вместо в това какво можеш да получиш. Когато осъзнаеш това и то се превърне в част от теб, Коледа се превръща в нещо още по-вълшебно, защото започваш да разбираш, че ако вярваш в духа на Коледа и той живее в сърцето ти, вълшебството извира вътре в теб. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?
Аз с всичка сила зяпах едно дърво навън през предното стъкло. Страхувах се да погледна баща си - човекът, който цял живот ме беше уверявал, че Дядо Коледа е истински. Искаше ми се да вярвам, както вярвах миналата година - че Дядо Коледа е едър, здрав старец, облечен в червени дрехи. Не ми се искаше да преглътна хапчето за порастване и да видя нещата по друг начин.
- Пати, погледни ме.
Баща ми чакаше търпеливо. Аз обърнах глава и го погледнах.
Неговите очи също бяха пълни със сълзи - сълзи от радост. Лицето му светеше колкото хиляда галактики, а в очите му видях очите на Дядо Коледа. Истинският Дядо Коледа. Онзи, който беше прекарал толкова време да избира чудните подаръци, които получавах на Коледа откакто се бях родила на този свят. Дядо Коледа, който изяждаше моите старателно украсени курабиики и изпиваше топлото мляко. Дядо Коледа, който вероятно изяждаше и моркова, който оставях за елена Рудолф. Дядо Коледа, който - въпреки абсолютната си липса на технически умения - сглобяваше велосипеди, колички и какво ли не още посред нощ преди Коледа.
И го разбрах. Разбрах какво означава радостта, желанието да споделиш с някого, обичта. Баща ми ме придърпа към себе си и ме задържа в най-продължителната топла прегръдка, както ми се стори на мен. И двамата си поплакахме.
- Сега вече ти ставаш част от една особена група хора - продължи татко. - От сега нататък ще можеш да участваш в радостта на Коледа, Всеки ден през годината, а не само на празника. Защото сега Дядо Коледа живее в сърцето ти така, както и в моето. Сега ти имаш за задача да изпълняваш потребността от раздаване като част от духа на Коледа, който живее в теб. Това е едно от най-важните неща, които могат да ти се случат през целия живот, защото сега ти знаеш, че Дядо Коледа не може да съществува без хора като теб и мен, благодарение на които той е жив. Мислиш ли, че ще се справиш?
Сърцето ми щеше да се пръсне от гордост, а очите ми светеха от вълнение.
- Разбира се, татко. Искам той да живее в сърцето ми, както живее в твоето. Обичам те, татко. Ти си най-добрият Дядо Коледа в целия свят.
Когато дойде мой ред да обяснявам на децата си, че Дядо Коледа е истински, моля се духът на Коледа да ме дари със същото красноречие и обич, демонстрирани от моя баща в деня, когато научих, че духът на дядо Коледа не е облечен непременно в червени дрехи. И се надявам, че те ще проявят същото разбиране като мен. Аз им вярвам напълно и смятам, че ще се справят.
имаме само още 10 дни до края на годината. 21 декември е ден 355 в годината според григорианския календар. и е един много специален ден.
как научих за това? пред 2 седмици, Roshavka ми изпрати интервю с астролога Гал Едем Сасон по bTV.
направо ще цитирам какво той казва за 21 декември.
21 декември е много специален ден. в небето 3 планети се събират. нещо като конференция на планетите. това е много важно време, когато човек може да излекува себе си.
повечето хора няма да направят нищо специално на този ден. и ще пропуснат възможността. нещо като да пропуснеш обаждане от Господ. ако, обаче, направим нещо специално на 21 декември. например, ако имаш конфликт с тъщата си, обади й се. ако съседът ти иска да те съди, иди и си поговори с него. отиди на терапия, на доктор. направи си скенер. ако го направиш този ден. може да се види какво не е наред и да се излекува.
астрологията не ни казва какво ще се случи, казва ни какво се случва. може да разглеждаме астрологията като карта на нашето пътуване.
и две-три думи за Гал Едем Сасон (Gahl Eden Sassoon). астролог и последовател на Кабала. Мадона му е фенка. в България е идвал 6-7 пъти, баща му е българин. книгата му Космически навигатор е вече на пазара. има и много за нея онлайн : cosmicnavigator.com
и още две думи за 21 декември 2009. ден понеделник. луната е нарастваща. и се е наместила в знака на Водолей. на 21 декември е и зимното слънцестоене.
остава ни да направим нещо различно на 21 декември.
не просто да мечтаем, а да направим крачка към мечтите си.
Чай от Мароко? Оригинална шведска кухня (поднесена от натурален швед със забележителен български!)? Истинска виенска кифличка (тоест, френски кроасан) или пък виенско кафе? И, разбира се, български баници, питки, тиква. Специалитети от Бразилия, Пакистан, Португалия, Хърватска, Гърция, Турция, Словения, ... и още десетки страни!
На годишния благотворителен базар на Международния дамски клуб в София има по нещо за всеки вкус, за всяка възраст, за всякакви възможности ...
Обикновено научавам за него от новините, едва след като вече е приключил. Тази година обаче (благодаря, Мариана!) имах късмет да разбера навреме и да успея да се потопя в чудесната му атмосфера.
Базарът трае само ден. Трудно ми е да си представя усилията на десетките жени, които влагат усилията, любовта и щедростта си да ни дарят чудото на общуването с толкова много култури. А средствата от него в продължение на цяла година подпомагат нуждаещи се от финансово съдействие за да учат, работят, творят ...
Освен че ни запознават с празничните традиции на страните и народите си, дамите практично дават възможност на употребявани дрешки, книжки и играчки за нов живот.
Щеше ми се да трае поне няколко дни. Дори не успях да опитам полските меденки, и австрийския щрудел, и ...
Вече разказах за една прекрасната инициатива, съчетаваща даряването на така необходимите средства с даряването на топлина и любов, време е за следващата инициатива, към която можем да се присъединим!
Преди малко посветих час от несъществуващото си свободно време на отдавна забравено занимание. Припомних си приказка! Е, не я прочетох от книжка, признавам си, гледах филмче ... а пък обичам да чета!
Днешната приказка ми беше подарена от Бензиностанции ОМВ и Фондация Карин Дом. Срещу наистина символична сума освен удоволствието да дадеш тази Коледа те ни припомнят любими заглавия от детството – Пепеляшка, Снежанка, любимата ми Пипи ... и всички те украсени с чудесни детски рисунки ...
Деца, деца, накъде отива този свят! (Свободен цитат от Кестнер)
Нали трябваше да даря, а вместо това самата аз получих подарък!
И нали съм си щедра, незабавно се сдобих с коледни подаръци и за близките си!
Миналата година ОМВ и Карин Дом пък ми помогнаха с късметчета за новогодишната баница ... с нетърпение очаквам изненада и за следващите Коледи!
И – непременно трябва да споделя – приветливостта и истинската радост на момичетата от бензиностанцията, които с такова въодушевление ми препоръчаха дисковете!
Възрастните са странни.
Искам да си поговорим малко за възрастните. И смятам, че най-добрият вариант за това е точно той, Mалкият принц. Той е един от любимите ми герои. Не просто любим, Обичам го много. Не знам какво щях да правя без него. Чела съм го 3 пъти и веднъж гледах куклен театър. Чували ли сте, че това е книга, която човек може да прочете и 10 пъти през живота си и всеки път тя да бъде различна? Не... това не е измислено виртуално издание, не се променя във времето, това просто е една уникална книжка с картинки! Прекрасни простички до съвършенство картинки.
Принцът разглежда възрастните като извънземен субект.
През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях.
Не е ли прекрасно нещо толкова простичко написано, да ни накара да се вгледаме в себе си. Важи и за тези, които искат да са възрастни, да пораснат, и за тези,които вече се смятат за такива. Тъжно ми е, че забравихме първичното щастие, първичните емоции, детските игри и закачки. Някои хора дори приемат думата дете за глупост, простащина... няма да споменавам основни словосъчетания. А това е най-чистата дума, това е най-красивото и смислено нещо, което можем да оставим след себе си. Това е може би и единственият смисъл на всичко!
Принцът ни разтърсва със своите на пръв поглед наивни размисли за живота, макар и представен като дете, думите му будят у нас недоумение и благоговение.
Не казвам, че трябва да правим бъркотии. Спомнете си като деца кои бяха най-любимите ни игри. Ние се целехме с 'боцки', онези бодливи топчета, които се залепват за дрехите. Беше забавно, разбира се, този които имаше най-много накрая се сърдеше, имаше и разплакани, но радостта от играта си беше голяма. Правехме си пясъчни кули на брега на морето или заривахме някого. Хлъзгахме се с найлони и шейни по стръмни пътеки през зимата, строяхме снежни човеци, целехме се със снежни топки, а след това се прибирахме мокри до кости у дома, зъзнещи. Слагахме дрехите си на печката или парното, капещи и заледени и седяхме там, топлейки почервенелите си от студ ръце. През лятната ваканция с брат ми вземахме глина, едно одеало и пръчки. С одеалото и пръчките си правехме палатка на двора, пълнехме една кана с вода и глина и цял ден творяхме различни форми. Оставяхме ги да изсъхнат на слънце и после ги подарявахме или просто се хвалехме с изобретателността си. Отивахме на някоя полянка, близо до течаща вода, палехме огън с приятели, печахме картофи, хапвахме си с приятели и си разказвахме весели истории. Вечер пеехме около махалата до късно.
Ако те е срам... когато останеш сам... излез навън, на терасата например,направи си един снежен човек... или иглу... Ако си сам сред природата и видиш неутъпкан път... изтичай там и легни върху снега... Ангелче! Обещавам ти... първоначално ще ти стане неудобно, може да се почувстваш глупаво... но после ще усетиш облекчение, веселие, ще си спомниш някои прекрасни преживявания, както се случи с мен.
Правя го за Нас. Искам да сме щастливи. Можем... Вярвам... СМЕ!
Малкият принц на Антоан Дьо Сент-Екзюпери за четене онлайн.
.....................................................................................
Просвещение
Тази епоха заема периода от втората половина на 17 и целия 18 век. Етимологията на думата е от френски език и означава светлина, век на светината.
Една прекрасна епоха, защото човешкото съзнание работи доста по-будно и целенасочено. Ти започваш да се чудиш какво е разумът, вълнува те психологията на индивида, произхода, развитието, формите и методите на познанието. Една от основните цели на Просвещението е да реши социалния статус, положението в обществото, на индивида. Много от просветителите на това време казват, че ние се раждаме свободни и попадайки в обществото, вече сме оковани. Образованият човек е издигнат в култ. Задължителна черта на литературното произведение е утилитарността, или то трябва да бъде полезно за читателя.
И понеже ние обичаме да четем, в ръцете ни попада една прекрасна книга, наречена Робинзон Крузо (Даниел Дефо).
Робинзон Крузо е поставен в ролята както на 'възпитаващ', така и на 'възпитаван'. Не е от особено голямо значение, каква позиция ще заеме героят. По-важно е друго - да се докаже превъзходството и силата на знанието като неизменна част от понятието смислен живот. Защото активният, съзидателният живот е истински - този, към който трябва да се стремим, да се борим и както казва Жан Жак Русо 'да живеем не значи да дишаме, значи да действаме'.
А колко правдоподобно и съвременно звучи тази идея. Замисли се, ние сме в новото време, но сме и едно добре забравено старо...
Това, което героят осъзнава, е нуждата от реална преценка на ситуацията, в която е попаднал, от съобразителност, усърдие, настойчивост, за да може неудобствата да се превърнат в удобства. Благодарение на усилен труд, старание и изобретателност, Робинзон Крузо успява да създаде чрез своя минал опит и придобит с усърдие настоящ, успява да подреди настоящото си съществуване и да осигури неговото продължение в бъдещето. Постепенно страданията биват превъзмогнати и чрез силата на волята 'лошото' избледнява, а като добро започва да се мисли за всичко това, което може да използвано в бита на героя на този остров: Като размислих трезво върху естеството на човешките съдбини, те ми се сториха доказателство, че всички добри неща на този свят са добри само тогава, когато можем да ги използваме.
Помисли над това!
Да направим място и за философията ...
ЖАН-ЖАК РУСО 1712 - 1778. Една уникална личност.
Казват, че произведенията на Русо са значителен фактор за възникването на социализма (различни теории за икономическата организация, застъпващи се за държавата, работника или публичната собственост), национализма (деология, насочена към запазване или подкрепяне на съществуването на дадена нация и е тясно свързан с идеята за държавността), романтизма (интелектуално движение в живописта, музиката, поезията и въобще културата и обществото), тоталитаризма (термин, възникнал след Първата световна война, за да опише формата надържавно устройство, при която властта е напълно централизирана и държавата се стреми да регулира и контролира всички аспекти на политическия, социалния и интелектуалния живот) и антирационализма (невяра в разума), че те са проправили пътя на Френската революция и са допринесли съществено за съвременните идеали за демокрация и равенство. Като заслуга му се приписва и това, че оказал голямо влияние върху теорията за възпитанието.
Човекът се ражда свободен, а навсякъде е в окови.
Жан–Жак Русо
Да обичаш дълбоко значи да забравиш себе си.
Жан–Жак Русо
Спокойно можеш да се наслаждаваш само на това, което можеш да загубиш без огорчение.
Жан–Жак Русо
Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.
Жан–Жак Русо
Като всеки човек и аз не съм безразлична към страданието. Ежедневно ни заливат призиви да помогнем на хора в беда, приближаващите празници са повод да се събудят тези толкова прекрасни и малко позатрупани под ежедневните проблеми чувства като съчувствие, съпричастност, солидарност, съдействие, благодетелност, благотворение, щедрост.
Без да искам да обидя когото и да било, набирането на средства с кратки съобщения (SMS) е най-бързият, лесният и, кратко казано, най-мързеливият начин да се потърси помощта ни! Няма да се спирам и на появилите се вече случаи на измами и злоупотреба с доверчивостта ни. Съдействието на ближния в беда не е възникнало с появата на мобилните телефони, дори картичките на UNICEF, с които съм израснала, не са първата форма да дадем своя дял бързо, лесно, достъпно и с радост.
Моето уважение, възхищение и желание да стана част от добро дело предизвикват онези благотворителни начинания, които освен да искат помощ, ти дават нещо, дори това да е само усещането да си част от нещо добро. Нека се върнем към добрата народна мъдрост, че Господ помага на този, който сам си помага!
Ще разкажа за няколко примера на благотворение, които спечелиха уважението и подкрепата ми. Дори и ако са резултат от дейността на способен маркетинг екип, за мен те са пример как да ни накарат да пожелаем да дадем. Ще започна с идеята, която ми се струва най-спешна, защото можем да станем част от нейното превъплъщение само още няколко дни. Останалите ще могат да топлят празниците и ежедневието ни за по-дълъг период.
До 23 декември в магазините на Фотосинтезис всеки от нас може да напише коледното си пожелание за дечицата от един детски дом. За всяко отправено пожелание Фотосинтезис ще дари по 50 стотинки в полза на децата. По този начин децата не само ще получат топла дрешка и вкусна храна, а ще ги обгърне топлината на сърцата ни и ще ги изпълни щедростта на душите ни! Нека дарим Коледните си пожелания – в неделя аз ще бъда там, а ти?
Дори ще занеса не само своите пожелания ... но за това ще разкажа при следващата ни среща :-)
Замислял ли си се каква книга да четеш? От какво имаш нужда? Вярно е, че в днешно време малко хора все още се впускат в магията на книжните страници, но аз вярвам, че ги има. И любовта им към книгата е толкова силна, че може да надвие и най-запаления интернет маниак. Защото няма нищо по прекрасно от това, да прелистваш страниците на стара книга под светлината на ароматната свещ. Може да звучи старомодно, романтично... банално... да,такова е. Но простичките неща ни липсват... Колкото повече удобства имаме, толкова по-малко усилие правим да постигнем каквото и да било. И наистина, ако преди, за да ти е топло е трябвало да идеш и да набереш дърва от гората, да ги нацепиш и да запалиш печката... сега е нужно просто да врътнеш кранчето на радиатора. Светът е толкова забързан, препускащ, галопиращ... Предлагам ти да се потопим в един друг спокоен, красив, твой свят. Представи си твоето мило въображаемо убежище. Представи си как стоиш там, тишината, чуваш само горящия огън от камината, няколко ароматни свещички разсейват светлината. Можеш да добавиш каквото си пожелаеш, можеш да вземеш някой със себе си. Просто бъди там така, както ще си изпълнен с радост и умиротворение.
 |
Тук ще научиш нещо ново за себе си, за себе си, но преди много време и пак за себе си преди стотици години. Как си чел, какво и защо. Какво те е интересувало, какъв си бил.
.....................................................................................
Средновековие
Ти си средновековен човек. Твоите пра-пра-прадеди са се родили около 5 век след Христа, но ти живееш в периода от 11-17 век. Това е периодът на Средновековието. В светът на твоите деди не е имало нации и национален език, но в твоят те започват да се формират. Започваш да се идентифицираш. Кралят е абсолютен владетел. Духовният живот се осъществява под строгите канони на църквата. Всичко е обожествено и му е зададен същият смисъл. Естествено и ти, както и днешните хора, мечтаеш.
...Ако ми бъде позволено, бих искал да отправя един банален съвет към читателя и да му препоръчам вместо опитите за бягство към някякво въображаемо Средновековие да се запита честно дали би пожелал чрез силата на Мерлин или Оберон да бъде пренесен в онова време и да остане да живее там? Нека се замислим, че хората от Средновековието - и тук без страх от грешка можем да кажем, че всички хора от Средновековието - постоянно мечтаели да избягат от своето време, да отидат в отвъдното, на небето и че от всички разтърсващи ги страхове най-незначителен е бил страхът от смъртта... Жак Льо Гоф в Цивилизацията на Средновековния Запад
Основната част от написаните литературни произведения са с божествена тематика, но наред с тях се появяват първите светски творби. Това е рицарско-феодалната литература, представена от любовни стихове и рицарски романи, силно повлияни от героичния епос. От него имаш нужда. Да избягаш, да се пренесеш в една по-висша, героична и идеализирана действителност. Не те е страх от смъртта, тя е твоето спасение, търсиш героичното, онова което кара очите ти да се отворят широко и да погледнат някак си отгоре на този неясен и зараждащ се свят. И всяко нещо е пречупено през идеята за Бога, ти служиш на него, по-висш от него няма. Животът ти е изцяло построен от тези стени.
Френската поема за Роланд, испанските за Сид и Родриго, немските «Песни за нибелунгите», английските балади за Робин Худ.
.....................................................................................
Ренесанс
Историците определят епохата на Ренесанса като общо название за преходния период между Средновековие и Ново време от 14 до началото на 16 век, характеризиращ се със зараждането на буржоазните отношения и промени във всички области на човешката дейност. Много неща се променят Дейците на ренесансовите изкуства променят мирогледа на обществото, вече в центъра стои свободния човек, а не феодала, привилегиите на духовенството са пренебрегнати, защото буржоазията е настроена против сколастичното мислене и каноните на църквата.
Затова тази епоха станала свидетел на гениалните постижения на много художници, скулптори и литератори. В културата на Ренесанса ясно се открояват мотивите идващи от античните автори. Възродени са идеите на Аристотел в динамиката и философията, на Птолемей в астрономията и картографията, на Гален и Хипократ — в медицината. Едни от най-видимите и впечатляващи белези на новата ренесансова култура били хората на изкуството и техните гениални творения. В замяна на тази обезличаваща отделния творец идея през Ренесанса се развило схващането, че всяко произведение на изкуството е дело на уникалната личност на твореца. Така, когато един от големите колекционери и меценати от онази епоха описвал постиженията на Микеланджело като «божествени», той подчертавал, че новият творец споделя власт, до този момент обладавана единствено от Бог. Затова, когато всемогъщият император Карл V посетил ателието на гениалния художник Тициан и се навел да вдигне изтърваната от живописеца четка, за всички станало ясно, че триумфът на новата творческа личност е вече факт. На търсещия човек предстояло да открие един нов свят, който щели да му разкрият Великите географски открития.
И ние четем Хамлет. Причините за трагедията на Хамлет са далеч по-сложни и по-значителни, отколкото посочените външни прояви на нарушено душевно равновесие и безсилие, което всъщност се оказва привидно. Неговите лутания и страдания са присъщи на човек, чиито представи за нравственост и човечност, за доброто и злото до голяма степен се сриват рязко и безвъзвратно. Това е трагизмът на хуманиста от късния ренесанс, породен от конфликта между възвишените му идеали за човека и заобикалящата го отблъскваща действителност на развихрени страсти за власт и богатство на всяка цена. И щом Шекспир е разказал тази история,значи от това е имал нужда ренесансовият човек.
Горещо е. Студено е.
Шумно е. Тихо е.
Сигурно е. Опасно е.
Рано е. Късно е.
Любов е. Раздяла е.
Радост е. Мъка е.
Победа е. Падение е.
Истина е. Лъжа е.
Красиво е. Грозно е.
Лесно е. Трудно е.
Щастие е. Болка е.
Ден е. Нощ е.
Лудост е. Самота е.
Има милувки. Има тръпка.
Няма целувки. Няма прегръдка.
Има смелост. Има страх.
Има смях. Има сълзи.
Има романтика. Има безразличие.
Има надежда. Има отчаяние.
Ад е. Живот е.
прочети повече ..
 |
Най-важното нещо, което трябва да правим, за да сме щастливи.
Основни продукти :
Сутрешно кафе
Усмивка
Възглавница
Нов ден
Музика
Начин на приготвяне:
Още щом отвориш очички сутрин си забрани да мислиш за лоши неща и се усмихни. Прибави гушкане на възглавницата и се протегни с удоволствие. Ако се събудиш до любим човек, просто го прегърни. Посрещни новият ден. Стани и направи любимото си нещо. Аз например, първото нещо, което правя сутрин, е кафе. Приготви се за деня (за работа). Излез с усмивка, независимо колко са намръщени всички. Ако обичаш да слушаш музика по пътя, вземи слушалки и подбери приятни песни. До тук добре.
По някое време през деня започва ужасът, сблъсъкът с горчивата реалност. Срещаме се с намусени, оплакващи се хора, безотговорни, неприятни за нас по една или друга причина...
Идва най-важната съставка. Запомни я, защото без нея рецептата е безмислена... Приемане... Да приемеме нещата, такива каквито са. Те са такива. За хубаво или лошо. Набий си го в главата. Това е положението. Приеми го и вместо да го изпълваш с още по-неприятни мисли и да затъваш в тази мръсна и тъмна дупка, си кажи: Спри! Спри да мислиш за лошите неща, да се задълбаваш в тях. Разказвай ги с усмивка, за да ти олекне, смей им се. Ти си над тях. Просто се усмихни. Дръж ситуацията под контрол. Обещавам, че щом проблемът приключи (неизбежно е) ще се почувстваш много ценен за самия себе си. Защото си се справил!
Разбира се, хора сме, ако ти се плаче, поплачи си. Дай време за болката и разочарованието. Ако не го направиш, следващият път няма да можеш да се зарадваш истински. Ще скърбиш постоянно.
Помни... Най-краткият път между двама човека е усмивката.
Успех на теб! Надявам се да се получи вкусно.
За учените тя е - Euphorbia pulcherrima (сродница на Магнолията) или млечка, за други тя е Коледно цвете, в Мексико и Гватемала я наричат 'Flor De La Noche Buena' (цветето на Светата нощ, или Коледната нощ), в Испания я познават като - 'Flor de Pascua' (Великденско цвете), в Чили и Перу е 'Короната на Андите', в САЩ е Поинсетиа, а за нас тя е Коледна звезда.
Историята на Коледната звезда е дълга и интересна.
Започва още с древните Ацтеки, които са я наричали : Cuetlaxochitl 'Кожно цвете'. Освен за украса те са използвали добитата от прицветника й червена боя, за боядисване на платове и правенето на козметика. А с млечния й бял сок са проготвяли лекарство за сваляне на висока температура.
 Най-големи заслуги за разпространението и известността на Коледната звезда по света има американския учен и ботаник - Джоел Робъртс Поинсет (1779 - 1851), създателя на Smithsonian Institution. Джоел, като баща си френски лекар, учил в медицинско училище, но всъщност неговата истинска страст била - ботаниката.
Назначен от президент Мадисън през 1825 година за първия посланник на САЩ в Мексико, Джоел Поинсет заминава за малкото Южно мексиканско градче на име - Такско дел Аркон.
 Отивайки в Такско, той за пръв път видял това красиво червено растение, цъфтящо през декември в областта около селището. Очарован от красотата на този храст или по-точно казано - това малко дърво (което може да достигне до 4 метра височина), той изпратил няколко от тях в плантацията си с парници в Грийнвил, Южна Каролина. И така започнало отглеждането и разпространението на Коледната звезда по ботаническите градини, първо в САЩ, а после и по света.
Отначало тя е наричана с ботаническото й име, дадено и от немски таксономист през 1833 година: Euphorbia pulcherrima (в превод 'най - красивата Euphorbia'). За първи път Поинсетията е продадена под това име от Робърт Буист, собственик на разсадници в Пенсилвания. Името си - Поинсетия, в чест на откривателя си, тя получава в 1836 година.
На 12 декември всяка година се чества деня на Поинсетията, денят, в който е починал откривателят й Джоел Поинсет.
През 16 век за първи път се е започнало свързването на Коледната звезда с Коледа. Според една легенда, в различни източници, тя е разказана с момиче на други с момче на име Хозе, но продължението навсякъде е едно и също. Та - традицията повелявала на Коледа да се занесе в църквата подарък за празнуването на раждането на Исус Христос, но тъй като семейството на момичето било много бедно и нямало пари за да купи подарък. Явил се ангел пред момичето и му казал да откъсне вървейки към църквата от тревите, които растат отстрани на пътя. И когато отиде в църквата да ги сложи отпред на олтара.
Изпълнило момичето на ангела заръката и когато оставило тревите пред олтара, те цъфнали с ярко червени цветове и се превърнали в красиви Коледни звезди.
Няколко съвета за желаещите да си я имат вкъщи и да и се радват по Коледните празници.
Светлината
Поставете саксията на светло, до слънчев прозорец, но далече от стъклото.
Водата
Избягвайте преполиването. На дъното на саксията задължително трябва да има дупки за отцеждане на водата. Проверявайте повърхността на почвата всеки ден. Не оставяйте вода в подложката.
Подхранване
След като растението прецъфти, подхранвайте всяка седмица със средно силен течен тор.
Температура
Оптималната температура в помещението да е между 19 и 24 градуса. През нощта може да е по – ниска. Пазете коледната звезда от течение и климатици.
Най-подходящи за отглеждане у дома, са видовете: Freedom, Cortez, Star и Lilo и съответно техните разноцветни форми.
Основно тя се отглежда в САЩ, Германия и Холандия. Всяка година само в САЩ се продават над 70 милиона поинсетии, което я прави най-продаваното цъфтящо растение в саксия. Един от щатовете, който отглежда най-много поинсетии е Калифорния. Там тя е толкова популярна и почитана, че дори има наречен на нея град - Вентура, известен с името - Град на Поинсетиите.
 Коледната звезда може да се използва както за Коледна украса с нейните различни нюанси на червено, така и за ефектен подарък. Една идея: можете да я поставите в цветна кутия като тази и да я поднесете с много любов на любим човек... вместо букет с цветя...
| |
