Бъдни вечер, 24 декември

Църковен празник - Премъченица Евгения

Народен празник - Бъдни вечер, Малка Коледа, Кадена вечер

Днес празнуват именниците - Бистра, Божин, Божана, Евгени, Евгения

Празнична трапеза - обредни хлябове, сурово жито, варено жито, варен фасул, лук, мед, орехи, ошав, сарми (лозови или зелеви), сушени плодове, туршия,чесън, пълнени чушки, тиквеник, баница, зелник, вино и ракия

Днес е ден семеен, тържествен, изпълнен с емоции, с празнично настроение, с приготовления за празничната вечер и трапеза, с последните покупки на подаръци... и с онзи блясък на нетърпение в очите на малките деца в очакването им на дядо Коледа. Всеки един от нас, сякаш е завладян от магическата вихрушка наречена Коледа и всичко свързано с нея.

Всичко е магическо на Бъдни вечер, та дори и броя на блюдата, които трябва да се сложат на трапезата, те трябва да са нечетен брой - седем, девет или единайсет, в някои страни вместо 11 са 12 (7,9 и 12 са три от свещените числа на древноюдейската Кабала). Задължително е те да са посни, защото днес е последния ден от Великите пости.


Също важно за празничната трапеза е приготвянето на обредните хлябове.

Първият е най - важния, той се казва Боговица (Бъдняк, Богова пита, Благословник, колак, светец, кръсташ, погача) и без него не се прави Бъдни вечер, трябва да го има на всяка трапеза, защото той е жертвоприношение към Господ.

Прави се голям и с кръгла форма, отгоре се украсява с кръст, слънце, цветя или птици, а вътре в него се слага сребърна пара - и на когото тя се падне, той ще е късметлията през годината в семейството.

Вторият хляб (колак, кашара, черковник, вечерник, божичник) е за стопанството, който може да се украси с елементи от къщата и нивата, с животни, които да изобразяват прехраната на семейството.


Третият хляб (кравай – вит – превит, плетен и прав) се нарича и прави за Коледарите. Брашното с което се замесват се пресява през 3 сита и с вода, донесена от млада жена в бял котел, рано сутринта.

Преди да започне вечерята, всички се събират около нея и стоят прави, най-старият от семейството - мъж или жена, взема от огъня с ралник - 3 въглена и заедно с тамян прекадява 3 пъти къщата, трапезата, обора и кошарата. Като това е ритуал срещу лошите духове и болестите, така се и осветява храната и и се придава сила.

След това старейшината слага в огъня - бъдника (дъбов, крушов или буков пън, донесен от гората от един от момците в семейството). Той се оставя да гори цяла нощ в огнището, за да поддържа огъня жив до сутринта.

На трапезата трябва да присъстват всички от семейството, а ако някой го няма, на неговото място се слага от всички ястия. Обикновено вечерята започва рано към 18, 19 часа, и това не е случайно, защото тогава изгрява първата звезда. Трапезата се нарежда на земята върху слама.

Първо се разчупва Боговицата от стопаните на къщата, мъжът трябва да е с гръб обърнат на запад, а стопанката да е с гръб на изток, и тогава двамата хващат Боговицата в двата края и я разчупват над трапезата с думите : Толкова високо да е житото!, в когото е по - голямата част в него ще е късмета. После се оставя парчето на стопанина пред иконата на Богородица, а това на стопанката се разделя на равни части на всички, дори и на отсъстващите и животните и се раздават по ред според възрастта. Момите пък слагат първия залък от Боговицата, под възглавницата си вечерта за да сънуват, момъкът за когото ще се омъжат. Ако има майка, която кърми - на нея се дава кромид лук, за да има мляко.

Всички сядат заедно и не стават докато не приключи вечерята. После всички стават заедно. Всеки трябва да опита от всички ястия сложени на трапезата за да му върви през годината. Масата не се разчиства, а се оставя така до сутринта на Коледа, заради вярването, че вечерта идват умрелите и вечерят, също и за да не избяга късмета.

На Бъдни вечер се правят и гадания - който пръв кихне, ще го чака здраве и щастие през годината. Всеки на празничната трапеза, трябва да взема по един орех и да го счупи и според това каква е ядката вътре се казва дали ще е здрав или не. Има и гадания, които се правят по люспите на лука, всяка от тях се нарича на един от месеците в годината и се гледа какъв ще е, според люспата, която му се падне и дали ще е той сух или дъждовен.

Според едно вярване - ако дойде чужд човек в къщата, той се смята за пратеник на Бога и се посреща с големи почести. Затова и Коледарите са така чакани и почитани във всяка къща, защото те са тези, които носят с техните песни благата вест за Рождество Христово. Те са тези, които наричат за здраве, плодородие, успех и изобилие и благославят всяка къща и семейство. В замяна те получават дарове като: боб, брашно, вино, коледарски кравай, месо, пари, ракия и други.



Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!
Орач оре равно поле,
воловце му два ангела,
копрал му стрък босилек.
-Дай ми, Боже, да се роди,
се пченица, да омесим Богу колак.