Преходност!
 |
Преходността и обратностите в живота....
Имам нуждата да пиша и така да изразя онази част от себе си, която не мога да изкажа гласно. Да напиша за онези чувства и мисли, които остават притихнали в мен. В последната една седмица тези мисли са много, емоциите също и всичко се преплита от гамата на любовта до тъгата и обратно. Когато си мислиш, че всичко е наред винаги се случва нещо, което да докаже, че не ти си изцяло господар на живота...
Така се случва и при мен, постоянно.
Бях постигнала хармония и вътрешен мир, успокоих се и реших, че за да живееш пълноценно трябва да го правиш чрез действията си. Седейки и мислейки за нещата те не се случват, излизайки от зоната си на комфорт осъзнаваш, че чудесата са именно там - след като прескочиш собствените си граници. Навлизаш в полето на неограничените възможности, твориш чрез мисъл и действие. Случват се неща и решаваш да не ги анализираш, а просто да ги изживяваш. Да се спуснеш в заешката дупа от приказката 'Алиса в страната на чудесата', това е магията на живота. Тя е винаги тук и сега, ако имаш смелостта да живееш я живееш, ако не, оставаш с мислите как би живял.
Нещата са толкова прости, че от страх ги сътворяваш сложни и непонятни. Когато се отпуснеш и решиш, че не се интересуваш от крайния резултат те се случват по най-добрия начин. Какво имам предвид ли? Ако си мислиш, че много искаш да изживееш любовта, да намериш 'подходящият човек' и всичко подчиняваш на мислите си как би трябвало да изглежда има огромен шанс да пропуснеш нещата, събитията и хората, които са около теб. Любовта не винаги изглежда така както си я представяш, дори в 99% от случаите тя дори не се докосва до онзи идеален образ. Мигът, в който се освободиш от очакванията и чудото се случва.
Това ме навежда веднага на мисълта за божествената игра в живота ни. Дадена ни е силата да творим, дадена ни е свободната воля да избираме, но често пропускаме шансове, възможности и ситуации. Вкопчени в представата си за света пропускаме важните и ценни неща, страха да направим крачка напред към себе си, да си признаем, че не сме точно това, за което се мислим, а напротив - много по-добри. Ето това ни спира на моменти, а тези моменти понякога са дни, месеци и години.
Когато допуснеш животът да протече през теб, да го усетиш с всяка фибра на тялото си, тогава ще осъзнаеш, че ритъма на Вселената тупти в унисон със сърцето ти и единственото, което ти остава да направиш е да полетиш към най-висшите си идеали и метчи...
EsiKa
Имам нуждата да пиша и така да изразя онази част от себе си, която не мога да изкажа гласно. Да напиша за онези чувства и мисли, които остават притихнали в мен. В последната една седмица тези мисли са много, емоциите също и всичко се преплита от гамата на любовта до тъгата и обратно. Когато си мислиш, че всичко е наред винаги се случва нещо, което да докаже, че не ти си изцяло господар на живота...
Така се случва и при мен, постоянно.
Бях постигнала хармония и вътрешен мир, успокоих се и реших, че за да живееш пълноценно трябва да го правиш чрез действията си. Седейки и мислейки за нещата те не се случват, излизайки от зоната си на комфорт осъзнаваш, че чудесата са именно там - след като прескочиш собствените си граници. Навлизаш в полето на неограничените възможности, твориш чрез мисъл и действие. Случват се неща и решаваш да не ги анализираш, а просто да ги изживяваш. Да се спуснеш в заешката дупа от приказката 'Алиса в страната на чудесата', това е магията на живота. Тя е винаги тук и сега, ако имаш смелостта да живееш я живееш, ако не, оставаш с мислите как би живял.
Нещата са толкова прости, че от страх ги сътворяваш сложни и непонятни. Когато се отпуснеш и решиш, че не се интересуваш от крайния резултат те се случват по най-добрия начин. Какво имам предвид ли? Ако си мислиш, че много искаш да изживееш любовта, да намериш 'подходящият човек' и всичко подчиняваш на мислите си как би трябвало да изглежда има огромен шанс да пропуснеш нещата, събитията и хората, които са около теб. Любовта не винаги изглежда така както си я представяш, дори в 99% от случаите тя дори не се докосва до онзи идеален образ. Мигът, в който се освободиш от очакванията и чудото се случва.
Това ме навежда веднага на мисълта за божествената игра в живота ни. Дадена ни е силата да творим, дадена ни е свободната воля да избираме, но често пропускаме шансове, възможности и ситуации. Вкопчени в представата си за света пропускаме важните и ценни неща, страха да направим крачка напред към себе си, да си признаем, че не сме точно това, за което се мислим, а напротив - много по-добри. Ето това ни спира на моменти, а тези моменти понякога са дни, месеци и години.
Когато допуснеш животът да протече през теб, да го усетиш с всяка фибра на тялото си, тогава ще осъзнаеш, че ритъма на Вселената тупти в унисон със сърцето ти и единственото, което ти остава да направиш е да полетиш към най-висшите си идеали и метчи...
EsiKa
1 коментарa :
Нещата са толкова прости, че от страх ги сътворяваш сложни и непонятни.
Публикуване на коментар