АМИ АКО...?
Време е да си поговорим истински. Всички знаем, че животът не е просто една красива приказка, изпълнена с безкрайна красота и илюзия за разкош и неповторимост. Да, прекрасни са онези мигове, в които сме истински щастливи, когато нещата са такива, каквито сме ги искали. И не зная кое е повече - доброто или лошото, нито пък кое продължава по-дълго! Как изобщо някой може да даде такава оценка!
В 80% от случаите изобщо не се замисляме дали е по-добре да живеем с доброто или лошото. Знаеш ли, че голяма част от това, което избираме всъщност е лошото!? Защо ли... защото доброто винаги ни се струва малко и недостатъчно, винаги искаме повече и повече, но вместо да го оставим да бъде добро, затъваме все повече и повече, и отново и отново, докато не стане задължително. Винаги искаме нещата да са по-различни: Искам този мъж, искам онази жена, искам онова нещо, искам да бъда там, искам да избягам, искам да имам това, онова....
Да, можеш да го правиш, да сменяш хората и вещите около себе си хиляди пъти. В началото е интересно и ново, любопитно, различно... после става рутинно и някак мъдро: Аз мога да го направя, Аз съм добър в това, но накрая това те убива! Разбери, че те убива и убива всичко около теб. Всяко нещо, всеки човек, който иска да те направи щастлив,в секи предмет, който е предназначен за това...
Кога ще започнем да си набиваме в главата, че всяко нещо което правим се отразява на всички останали, независимо дали искаме или не. Изборът Ни да НЕ правим това или онова, за да Не нараним или направим щастлив някого също рефлектира върху този някого!
Замисли се над въпроса: АМИ АКО... и го продължи както си пожелаеш... или го задай така: Защо пък да не ...?
Знаеш ли, ще ти споделя нещо... има човек, който ме вдъхновява да пиша всичко това... и аз съм му благодарна, макар на всички да е ясно, че той забравя да си задава въпросът: Ами ако... ...........
В 80% от случаите изобщо не се замисляме дали е по-добре да живеем с доброто или лошото. Знаеш ли, че голяма част от това, което избираме всъщност е лошото!? Защо ли... защото доброто винаги ни се струва малко и недостатъчно, винаги искаме повече и повече, но вместо да го оставим да бъде добро, затъваме все повече и повече, и отново и отново, докато не стане задължително. Винаги искаме нещата да са по-различни: Искам този мъж, искам онази жена, искам онова нещо, искам да бъда там, искам да избягам, искам да имам това, онова....
Да, можеш да го правиш, да сменяш хората и вещите около себе си хиляди пъти. В началото е интересно и ново, любопитно, различно... после става рутинно и някак мъдро: Аз мога да го направя, Аз съм добър в това, но накрая това те убива! Разбери, че те убива и убива всичко около теб. Всяко нещо, всеки човек, който иска да те направи щастлив,в секи предмет, който е предназначен за това...
Кога ще започнем да си набиваме в главата, че всяко нещо което правим се отразява на всички останали, независимо дали искаме или не. Изборът Ни да НЕ правим това или онова, за да Не нараним или направим щастлив някого също рефлектира върху този някого!
Замисли се над въпроса: АМИ АКО... и го продължи както си пожелаеш... или го задай така: Защо пък да не ...?
Знаеш ли, ще ти споделя нещо... има човек, който ме вдъхновява да пиша всичко това... и аз съм му благодарна, макар на всички да е ясно, че той забравя да си задава въпросът: Ами ако... ...........
3 коментарa :
kolkoto i hubavo da be6e tova ,koeto kaza,nai-vajno be6e poslednoto-4e ima 4ovek,koito da te vdahnovqva.A ako ...go nqma6e.......
Много хубаво и наистина е така....
Благодаря за нужното напомняне!
Публикуване на коментар