Ученичката,
Легенди от Видинския край


уикендът ме изпрати в село Салаш (на границата със Сърбия) и оттатък граничната линия. а на връщане в Белоградчик. за първи път на скалите се изкачих като чавдарче. нямам спомен от възприятията си тогава. но имам ясен спомен за вечерите, в които притихнала слушах топлия глас на дядо да ниже легендите за тез места. преди години затъгувах за тях и се зарових из бумагите. успях да намеря книгата Шепот от вековете. Легенди от Видинския край, списана от Георги Попов и Кръстьо Джонов. и провокирана от разговорите на връщане в колата, ми хрумна да споделя парче от нея, за да се носи легендата отново..

19. Ученичката
Георги Попов


Тоя ден младият дервиш Абдията беше неспокоен. Дори в молитвите си към аллаха не виждаше друго освен нейния образ. И аллах сякаш се беше отказал от него. Похлупил очи към земята, мисълта му бягаше по алеята за горския извор към шубраците на Любовния камък. Устните му механически и захласнато мълвяха някаква молитвена наустница, но в жарещия му поглед се мяркаше тя — ученичката от килийното училище на гърбавия даскал. Такава, каквато я познаваше, каквато я срещаше по чаршията и горе на камъка, където тя се виждаше всяка вечер с един младеж. Заруменялото светло лице, от което усмивката не слизаше, трапчинките на розовите бузи, разплетените коси, сресани на път, облите скули, изопнатият сукман, тя, дъщерята на Станоя коюмджията, който държеше дюкян на пазарската улица, не излизаше от ума му.

А молитвеният дом не беше далеч от килийното училище. Делеше ги само малкият сокак. И Абдията, седнал на пейката под големия орех в празните сутрешни часове, чуваше високия гърлен глас на гърбавия даскал, който учеше децата, вслушваше се в шума, който идваше от школото, и в почивките между часовете, чуваше гласове, като при разроен пчелен кошер.

Понякога в малката джамия на текето в сънна унесеност го приспиваше словото на хаджията. До него в молитвена преданост слушаха наредени и другите братя дервиши Мекуш, Мустафа, Кабул, Юсуф и още други с големи бели кауци на главите, коленичили в молитвено бдение. Чок шей — мислеше той, но мисълта му бягаше там горе, към онзи усамотен камък, където беше видял Латинка — школничката от килийното училище да се гуши в пазвите на момъка и да разменя ласките си със сина на Бино казанджията.

Този ден той не успя пет пъти да измие очите, ушите и нозете си и толкова пъти да се моли на аллаха. Мисълта му беше заета другаде. И след Акшам намаз той дебнеше да се отскубне от високата ограда на текето и да отиде там, в гъстия шубрак при Любовния камък. Слушаше потайните слова на влюбените, гледаше с пламнали бузи и кръвта му биеше по слепоочието, сякаш ще потече по гладкото му чело. Дебнеше ги като звяр, който чака газелата на водопой, а в погледа му, див и несвястен, беше изписана бяс.

Безсилен беше да направи нещо повече и това го влудяваше. Левент беше Милотин, с широки плещи и здрави ръце, мечка да хване, ще я събори. А той Абдията, беше нисък слаб и кощиляв младеж.

Аллахън иши — мислеше той. — Щом не може така, хитростта ще помогне. И той на другия ден се запъти право при каймакамина на града. Наклевети невинния младеж в бунтарски сплетни, за които синът на Бино казанджията не беше и помислил. Бунтува хората от църковната махала, каймакам ефенди, срещал се с хората от дружината на хайдут Велко, хули аллаха и дига гяурската си глава срещу свещения ни падишах ...

Още същия ден Милотин беше запрян в кумбите на крепостта — влажни, тъмни и неприветливи. Може и да го пуснат — мислеше Абдията, — но тази вечер Латинка ще бъде моя ...

Вечерта, когато луната показваше бледия си лик над Венеца и меката светлина обля студените скали, Латинка се отправи за срещата със своя любим горе на усамотения Любовен камък. Но вместо любимият из шубраците изскокна, като дявол из въртоп, преоблеченият дервиш. Той впи ръце в младата й плът, но тя с един замах се откопчи от нечистите му ръце и с разкъсана блуза полетя като стрела към панаирската ливада. Абдията, разгневен и настървен, хукна след нея. Широката му дреха се мяташе по драки и шубраци, парчета се късаха от халата, но можеше ли да стигне подгонена сърна? Докато той прекосяваше ливадата, девойката беше стигнала пред изправените скали. Грохнала от умора и уплаха, сърцето й биеше сякаш ще изхвръкне от младежките гърди. Но друг избор нямаше. С продрани нозе, с оросено от кръв лице, издраскано от шипки и глогинки, тя започна да се катери между процепите на отвесните скали. С тряскава бързина хващаше треви и шубраци, ронеха се камъни под ръцете й, но тя бързаше да изкачи скалата и да се скрие в затулената пещера. А беше чувала, че горе по скалите в задънена хралупа живееше отколе мечка стръвница. Но по-добре мечка стръвница да ме разкъса, отколкото да се оставя в ръцете на разбесуваният дервиш — мислеше уплашената девойка.

Опряна на скалите, с разтуптяно сърце, задъхана и бледа, с последни усилия тя прехапа ръба на скалата и отмаляла се отпусна върху площадката. А под нея пропастта зееше като отворен кладенец. Едва се съвзела, тя чуваше, че отдолу дервишът напира, шумоли между драките и с усилия се катери по склата. Но в този момент, когато дигна глава, Латинка с ужас забеляза, че срещу нея, като сянка се провира между камъните и дървесата огромното туловище на мечката стръвница. Дали беше подушила човешкия мирис на младата плът или случайно минаваше? Но щом зърна девойката, от уплаха или що, мечката се изправи с целия си ръст и ревна така, че цялата околност потрепера.

Вледеняващи тръпки полазиха по тялото на Латинка. В страха и изумлението си тя с отчаяние прошепна: Боже, смили се... Певърни ме в камък, зад мене е дервиш, отпред мечка ме дебне...

Повече нищо не можа да каже, защото в тоз миг чудото стана. Всичко наоколо сякаш с един замах се вкамени. Замря сърцето на девойката с поглед, отправен към светналия град, откъдето чакаше Милотин да дойде на помощ. Дервишът също се превърна в камък, така както беше спрял до изправената скала. А мечката в целия си ръст и до ден днешен стои като паметник над дефилето.

Когато пуснаха невинния момък от крепостта Хумба и той научи за нерадостната участ на своята любима, заплака и сълзите му като две бистри струи потекоха като прохладно изворче из дефилето. Там чешма се изгради и от чучура рукнаха бистри като сълзи чудотворни води. От този момент чешмата се помни с най-хубавта вода наречена Субашин (истинска) вода...

прочети повече ..

мъжът с отмерващия времето бастун.


тракащият звук по асфалта се приближаваше, сякаш отмерваше времето. равномерен, отсечен. глождещ любопитството ми. бе красив летен ден. жегата се приготвяше да обладае града. чудех се още колко дълго задачите ще ме държат прикрепена към клавиатурата на лаптопа, поставен на масичката на балкона. колко още преди да надвеся половината си тяло над перилата. още само миг. млад мъж с пригладена коса и спретнати дрехи си проправяше път из тихата уличка с белия си бастун. тъкмо той отмерваше времето. загледах се в него и разпознах война, напуснал своята панелна обител, за да изследва в победоносен поход звуците и ароматите на града. уверен и целеустремен. инстинктът ми се обади вътре в мен и изяви желание да го последва.

при втората ни условно наречена среща се насочих към перилата, за да проследя отново орбитата му, и в мен за миг се породи онази така типична човешка загриженост, която набързо се смеси с порция страх, дали ще чуе колата стрелкаща се между блоковото пространство. и той я чу, и отстъпи крачка встрани. идеше ми да се изсмея на себе си. срещата с различното за пореден път възпламени цяла поредица от чувства, този път тъга и страх. ..

осъзнаването навреме ме отпусна. прошепнах на минаващия мъж, разбунил духовете в мен: здравей, радостна съм да чуя стъпките ти. благодаря ти, че и днес се срещаме. и че срещата ни ми напомня да изследвам живота, всячески, като теб.

а на себе си допълних: повярвай в силата, на другите. без значение познаваш ли ги или не. всеки един най-добре знае Вселената си и как да борави с нея. ако има нужда от теб под една или друга форма, ще ти подаде сигнал, който да разбереш.

p.s. срещите с мъжа с пригладената коса и отмерващия времето бял бастун продължават. и носят новото в себе си.

прочети повече ..

МИЛЕНКА

не познавам Миленка, но ми се иска да я познавам, гледайки и чувайки всичко това, което приятелите й правят за нея. Миленка е била на онзи злощастен балкон на 14 май. когато тя, Ради и едно момче са полетели надолу. тъпа случка, коствала живота на момчето и вкарало в болница Ради и Миленка. приятелите й ме помолиха да пусна това, което те са написали за нея и за събитието, което организират, отново за нея.

ЗА МИЛЕНКА

Тази година тя навърши 20. Ако попитате някого, който познава Милена, няма да спре да ви разказва за нея и през цялото време само ще се усмихва. Сега обаче всички питат: Как е Миленка? Ще се оправи ли? Събудиха ли я вече? Може ли да се движи? Тези въпроси започнаха да звучат след 14 май, когато се разигра грозната балконска сцена. Миленка беше в изкуствена кома в продължение на 1 месец, претърпя дренажи на белите дробове и две изключително тежки животоспасяващи операции.

Миленка се справи с всичко това, но за пълното й възстановяване трябват още средства, за да може да бъде скоро при нас! Като нас! Здрава.

Когато Милена се събуди, тя каза, че любовта й се е увеличила многократно.

ЕЛА НА 22 ЮЛИ В PORK PIE (МАЙМУНАРНИКА) В БОРИСОВАТА ГРАДИНА. RUBIKUB, RUTH, D2 и GRAVITY CO ще направят концерт за МИЛЕНКА.

Вход: 10 лева
Начало: 20.00 часа

Всички приходи от концерта ще бъдат внесени в банковата сметка на Миленка. Това е дарителската сметка BG12UBBS80021049734430 МИЛЕНА ОЛЕГОВА ПЕТРОВА.

прочети повече ..

Поправка


Аз все рисувах запетаи.
Залъгвах се, че други знаци няма.
И шансове ти/си давах с многоточие,
А нищо не поисках във замяна.

Но ето, че във дългото ни изречение
Дойде и ред на точката.
Дали ще мога?
Аз решавам.

Ще купя гума и ще трия.
Ако не стане – късам.
Ще паля къс по къс от дните,
Прекарани в безкрайно търсене.

Аз търсих тебе, търсих мен,
Но май изгубих се след толкоз лутане.
Намерих теб, изгубих мен
И май ще трябва да се препрочитам.

А може и с мастило да те залича
Ще драскам върху името ти грубо.
Ще цапам думите с петна,
За да не виждам нищо хубаво.

Едно обаче трябва да НЕ правя-
От любопитство, ей така,
НЕ трябва да обръщам листа.
Защото там - от другата страна,
Историята ни ще си стои на чисто.

прочети повече ..

изкуството на щастливия живот >> Далай Лама


простата максима, че онова което искаме от живота е щастие. ако винаги подхождаме към избора в живота си от тази гледна точка ще ни е по-лесно да се откажем от неща, които в крайна сметка са вредни за нас, дори да ни носят моментно удовлетворение.

в случай, че трябва да водим битка. без да познаваме състоянието и способностите на врага, ние ще сме напълно неподготвени и парализирани от страх. ако обаче разберем бойните възможности на опонента, оръжието, с което разполага, тогава положението ни ще е много по-добро, когато действията започнат. по същия начин, ако се изправим пред своите проблеми, вместо да ги избягваме, ние ще бъдем в по-добра позиция да се справим с тях.

когато животът стане твърде сложен и се почувстваме объркани, често е полезно просто да се спрем и да си припомним нашата основна цел. когато се изправим пред усещането за объркване и безпътица, е полезно човек да отдели един час, половин ден или дори няколко дни, за да поразмисли кое ни носи истинско щастие, а после въз основа на тези разсъждения да пренастрои своите приоритети.

нашата нужда от други хора е парадокс. докато културата ни се задъхва от възхвала на яростната независимост, същевременно копнеем за близост и връзка с любим човек. насочваме цялата си енергия към намиране на онзи, за когото вярваме, че ще е лек за нашата самота и при това ще засили илюзията ни, че сме независими.

мисля, че в много случаи хората очакват първо другия да се отнася към тях по положителен начин, а не поемат инициативата за това. смятам, че подобен подход е погрешен. води до проблеми, превръща се в бариера и единствено подсилва чувството за изолираност от другите. за това, ако искате да преодолеете чувството за изолация и самота, мисля, че определящото ви отношение е от голямо значение. подхождайте към другите с мисъл за съчувствие в съзнанието си - това е най-добрият начин да постигнете отклик.

ако сме в състояние да мислим за болката като за реч на тялото, която то произнася по въпрос, който е от жизнено значение за нас, по най-ефективния начин за привличане на вниманието. тогава отношението ни към нея ще започне да се променя. а с промяната на отношението ще започне да намалява и болката.

винаги, когато срещнем хора пристъпваме към тях въз основа на най-основните неща, които са общи за нас. всички ние имаме физическо тяло, ум, емоции. всички сме родени по един и същи начин и всички умираме. всички се стремим към щастие и не искаме да страдаме. като гледам на другия от тази гледна точка, а не подчертавайки вторичните различия от рода на това, че аз съм от Тибет, че се различаваме по цвета на кожата, религията или културния си произход, винаги успявам да усетя в себе си чувството, че се срещам с човек също като мен.

ако основното ни виждане е, че страданието е негативно и трябва да се избягва на всяка цена, че донякъде е знак за провал, това ще прибави тревожност и непосносимост при срещата ни с трудни обстоятелсва, включително и чувство за объркване. ако основното ни виждане приема страданието като естествена част от нашето съществуване, това неизбежно ще ни направи по-толерантен спрямо обратите в живота. без известна поносимост към страданието нашият живот става злочест. той напомня на тежка нощ. тя изглежда безкрайна сякаш никога няма да свърши.

според будизма коренните причини на страданието са невежството, алчността и омразата. наричат ги трите отрови на ума.

дали ще страдаме до голяма степен зависи от това как реагирате на дадена ситуация. ако разберем, че някой говори лошо за нас зад гърба ни. ако реагираме с чувство на обида или гняв, ние сами разрушаваме собственото си душевно спокойствие. нашата болка е наше лично творение. от друга страна, ако се въздържаме от реакция по негативен начин, като оставим клеветата да мине, сякаш е тих вятър, повял край ушите ни, ние се предпазваме от чувството на обида и терзание. макар че не винаги сме в състояние да избегнем трудните ситуации, можем да намалим степента на страдание, в зависимост от това как ще изберем да реагираме на ситуацията.

Изкуството на щастливия живот:
Практическо ръководство
Далай Лама


п.п. трудно и мудно вървеше прочита на Изкуството на щастливия живот, но каквото търсиш, ще го намериш, дори да е заринато надълбоко.

прочети повече ..


Разкажи ни твоята история, как заобича тялото си, през какви лишения и крайности премина и защо, кога се научи да не си вредиш, а да се харесваш. Изброи ни всичко, което харесваш в твоето тяло. И в заключение включи думите на Ева Енслър : Обичам тялото си. Спирам да го поправям! То никога не се е разваляло!

Вярваме, че инициативата Обичам моето тяло ще помогне на повече жени да спрат да си вредят, да осъзнаят колко добре изглеждат и да се насладят на телата си.

Твоята история изпрати на Rali: rali@jenite.net Тя ще се радва да прочете всяка една!

прочети повече ..

кой отива на семинара на Робин Шарма в България на 21 септември?


току-що жребият, за 2 книги на Робин Шарма и покана за семинара на Робин Шарма в България, бе изтеглен. книгите отиват при Диана Милушева и Милена Митева. а поканата е за Невена Попова. тя ще има честта да види Робин Шарма на живо в София на 21 септември. [честито! който участва, той печели]

Робин Шарма в България [поводът за наградите]

МАШИНАТА, КОЯТО ТЕГЛИ ВЛАКА В ПРАВИЛНАТА ПОСОКА С ПРАВИЛНИТЕ ПОДХОДИ!
[Невена Попова, печели покана за семинара на Робин Шарма]


Бъди лидер, такъв какъвто си сега и покажи лидерство във всичко, което правиш. Всеки може да бъде лидер без титла, стига да може да побеждава себе си.
[Милена Митева, печели книга на Робин Шарма]


Лидерството е в умението да научиш хората да си вярват и постепенно да се превръщат в онова,което биха могли да бъдат!Истинският лидер създава други лидери!
[Диана Милушева, печели книга на Робин Шарма]


Според Джулиан повечето хора свързват думата лидерство единствено с бизнеса. Но мъдреците са го научили, че то е много по-широко понятие. Забележителни лидери могат да бъдат способни учители, големи учени, добри майки, спортни треньори и политици. Лидерството, включително умението да бъдеш лидер на себе си, е философия за живота.
[Робин Шарма, Уроци по лидерство от монаха, ..]




прочети повече ..

цветове и стил (или My Beautiful I).


последните години си стана традиция рождения ми ден да преминава по необикновен начин, да правя щури неща и да изненадвам сама себе си. тази година не отстъпи по нищо. дори напротив. две седмици преди заветната дата вече бях решила. дошъл е момента за моя анализ на цветове и стил.
_____________________________________
на-кратко що е то анализ на цветове и стил, и защо на него се бях спряла.

цветовете носят послания, това всеки го знае. те ни зареждат, те ни защитават, те казват на другите как искаме да се отнасят с нас. те са навсякъде. те са около нас, по нас и в нас. в началото на миналия век Йохан Итън, който тогава е преподавател в немската школа за изкуство и дизайн BAUHAUS, открива, че всеки от нас се чувства комфортно в цветовете, с които природата го е дарила. това са цвета на кожата, очите и косата. така във времето той разграничава 4 цветови типа и ги нарича на годишните времена. пролет, лято, есен, зима. [в картинката по долу отгоре надолу са в този ред] пролет, топли, ярки, ненаситени цветове. лято, студени, пастелни, ненаситени цветове. есен, топли, пастелни, наситени цветове. зима, студени, ярки, наситени цветове. но за да се определят цветовете не е достатъчно да се има предвид кожата, очите и косата. енергията, която излъчваш е важна. а за нея си трябва набито око на професионалист.


ако цветовете се опират на системата на Итън, то анализът на стила е изграден върху теорията за архетипите на Юнг. най-общо иде реч за съотношението между мъжката и женската енергия. а то от своя страна има две проявления. веднъж в структурата на тялото ни. и втори път в характера ни. 6 са основните стила при дрехите. драматичен стил. класически стил. естествен стил. игрив стил. ангелски стил и бляскав стил. и тяхното съответствие е на власт, класа, свобода, игра, творчество и любов. интересното е, че всеки от нас е комбинация от всички или повечето стилове. но 1 или 2 са преобладаващи (доминанти). а за да се стигне до тях, се минава по пътя на отхвърлянето и потвърждаването. колкото и да се стараем да притъпим или скрием стила си, той се проявява. всеки един от нас идва с мисия на таз земя и е безумие да следва чужда, и да бъде някой друг, а не себе си.
_____________________________________

в денят x излязох от вкъщи рано, опакована в къса лятна рокля без едно рамо, дънково яке украсено с последното купено цвете в лилаво и лилави летни сандали с коркова подметка. без да търся намерих парко място в баш центъра и заситних към студиото с красивото име, My Beautiful I. пред него ме чакаше Светла, готова да ме поеме. ..

изкачихме стълбите тесни и тъмно сини, и се настанихме удобно на бялото канапе в бялата стая. към нас се присъедини и Маргарита след минути. първо аз говорех, после те се включиха. докато не ме сложиха на стола пред голямото бяло огледало близо до прозореца. прибраха късите ми вече коси под бялата забрадка, наметнаха ми бяло наметало и останах само едно лице и едни очи. и се започна първа част от шоуто. .. цветове.

цвят след цвят. премятаха и наставяха цветни парчета плат под лицето ми и върху раменете ми. взираха се в отражението ми в огледалото. аз правех същото. но много не виждах. или поне нищо не разбирах от това, което виждах. разпознавах цветовете, с които си бях свикнала и с тях си ми беше удобно. на новите давах странни имена, като ужас, локва, .. имаше и други, но сега вече не ги помня. седях и бях в не моето лозе. нищо от случащото се не ми бе понятно. а и не ми трябваше. но все пак исках бързо да схвана и да заусещам. не помня колко продължи. лицата на Светла и Маргарита се променяха. виждаха нещо, което аз не виждах, че бях есен. от 4 сезона моят бе есен. 3 дни след случилото се ми е лесно да кажа: да, така си е. винаги съм обичала есента, с топлите й нюанси, със ситния дъжд, с танцуващите по пътя листа. но тогава, в онзи момент. стоях не вярваща. това бе първата изненада. бях се подготвила уж за няколко. но явно само аз така си мислех. ..

Светлето умело нанесе лек грим върху лицето ми. преди няколко години се отказах от него напълно. приех, че това е лицето ми и ще си го нося без обичайната женска маска. но си е друго да видя в огледалото равномерния си тен, подчертаните в прасковенo очи и уплътнените си устни. да, това бях аз, разчупила глинената си обвивка и открила парченце от блясъка си. ..

часовникът отброяваше 14. докато Маргото ми разказваше в подробности за всеки стил и ме разпитваше как ги усещам на пръв прочит, то Светлето приготвяше реквизита. след минути започнаха първите премени. огледалото беше умишлено завъртяно. не виждах какво се случва с изгледа ми. обличах каквото ми се подадеше. послушно сменях обици след обици и добавях колан след колан към тоалетите. първа премяна, втора премяна, трета премяна, четвърта премяна, пета премяна, шеста премяна. първи бяха основните 6 стила. драматичен. класически. естествен. игрив. ангелски и бляскав. коя бях аз, коя съм, кое е моето? след първия тур последва втория. вече бяха отпаднали 3 стила от 6. обличане, събличане, обличане, закачване, разкачване. ..

някъде там сред купищата дрехи се показа моето аз. онова, което обикновено крия зад миловидно лице, прости дрехи и закачливи добавки. стилът, който тайно винаги съм се надявала да нося, но който смело отлагах за един друг момент от живота си, когато косите ми побелеят и годините се навъртят. бляскав-класически стил. този е моят. но дали аз така радушно го приех. не, разбира се. съпротивлявах се под повърхността, а и над нея. задавах си въпроси. някак си се опитвах да се защитя, нищо че никой не ме нападаше. и след 8 часа заедно, заслизах по същите тъмно сини стълби, включих отново телефона и крачейки отмерено по тесния тротоар, заприемах чиститки.

24 часа след анализа на цветовете и стила на дрехите ми, все още се усещах объркана. вървях по улиците и виждах различно. другите и себе си. прибирах се и оглеждах гардероба си с въпросителни: това става ли, а това? винаги съм обичала всичко да се случва бързо. бързо да възприемам. бързо да свиквам. бързо да се променям. но в случая не ставаше дума за промяна, а за прием на моята собствена същност. на 32 все още не исках да напусна тийнейджърския си облик. искаше ми се още малко да остана в него.

на пощата ми пристигна файлът с подробностите и снимките от събитието. разглеждах комбинациите от класически дрехи, обувки, чанти и бляскави бижута, обагрени в меките и топли цветове на есента. спокойствието ме заля. да, това наистина беше моето. красиво, спретнато, топло и лъчезарно. поех си дъх и ... приех бляскавата си женственост. вече бях жена, а не дете.
това бе моят цветен и стилен рожден ден, и следствията му. пред мен се откри още едно парче знание за моята мисия и душевност. доволна и благодарна съм, че си позволих да се изненадам отново.



прочети повече ..

Робин Шарма в България.
(виж го на живо)


Не позволявай нещата, които са най-важни за теб да остават последни в списъка. Всеки ден си задавай въпроса -> Това ли е най-добрият начин, по който мога да използвам времето и енергията си?

уроците по лидерство на Робин Шарма са известни на мнозина. те са залегнали във всичките му 11 бестселъра по лидерство, сред които най-спряган е Монахът, който продаде своето Ферари. към днешна дата за Робин се говори като за един от най-уважаваните експерти по лидерство в света.

не е случайно, че съм седнала днес да пиша за него. очаква се той да кацне в София на 21 септември тази година. точно 2 години след първото му посещение в България. за моя радост бях сред малкото поканени на прес-конференцията му тогава в Шератон. (Робин Шарма в България!) видях на живо автора, който ме бе вдъхновявал ред по ред. интересно, зареждащо и поучително събитие. уви, самата лекция на Робин Шарма бе за само за избрани. до нея така и не се добрах. за това пък на 21 септември няма как да не съм в залата. семинарът е достъпен за всеки пожелал да бъде част от него. темата е, разбира се, лидерството. новото разбиране за лидерство, че всеки е роден да бъде лидер и за да бъде такъв, няма нужда от титла. иначе казано Лидерство без титла: Новият начин за успех в бизнеса. въпреки че темата звучи доста бизнес-ориентирана, стратегиите на Робин са за всеки и са приложими както в бизнеса, така и във всеки аспект от нашето всекидневие. и това си го знаеш, ако си прелистил поне една от неговите книги.

и да продължа по темата.

по случай семинарът на Робин Шарма в България, организаторите на събитието Projecta се свързаха с мен с щедрото предложение да раздам 3 книги и 1 покана за семинара сред читателите на jenite. 1 книга вече пристигна в Бургас преди няколко часа. тя бе спечелена от Ева К. при играта-въпрос, публикувана във facebook страницата на jenite.

останаха другите 3 награди. тях искам да раздам тук ..

и условието е просто..

в периода 2 юли - 9 юли напиши твоя урок по лидерство под този пост. коментарът ти ще участва в жребий за 3 награди -> 2 книги на Робин Шарма и 1 покана за семинара в София на 21 септември. участват коментарите публикувани под този пост и съдържащи отговор на въпроса, в това число и тези под заглавието Facebook Comments. анонимните коментари не се броят, а ако случайно си публикувал 2 коментара, то те се броят като 1.

..ще се радвам да прочета твоя урок по лидерство.


прочети повече ..

не очаквай нищо.


имало едно време 2 индийски учителя. един по-млад. и един по-стар. по-младият бил ученик на по-стария. за това пък младият имал хиляди ученици. а старият само 20. един ден старият отишъл при по-младия и го попитал: Мислиш ли, че знаеш повече от мен? Не, учителю. Ти знаеш повече, нали точно ти ме обучаваше, му отговорил младият. Мислиш ли, че преподаваш по-добре, пак питал старият. Не, най-добрият учител в света си ти, отвърнал младият. Как според теб идва мъдростта, с желанието или с възрастта?, отново старият. Разбира се, че с възрастта, отговорил младият. Тогава защо твоите ученици са хиляди, а моите една шепа? a младият учител отвърнал: Идват малко (може би), защото очакваш да дойдат много. Аз не очаквам никого.

преразказана версия на една от приказките на Хорхе Букай.

прочети повече ..

заповеди за децата.


преравях стари публикувани неща и намерих един дълъг списък с детски писма до Бог. едно от тях ме впечатли и го отделих специално.

4 А клас пише писмо до Бог.

Господи,
Ти си създал заповеди за възрастни.
Ние измислихме заповеди за децата.
Ти само ги попрегледай.

Щом вече си се родил, не пискай.
В любовта дръж на своите хора.
Уважавай майка си и пастрока си.
Не си прави мазоли на зъбите.
Не се пъчи от мързел.
Не пуши на гладно.
Не погубвай природата, ти ще лежиш в нея.
Задоволявай се с малко, понеже и ти самият си още малък.
Не се обиждай на възрастните, радвай се, че има още да живееш.
Не се отказвай от удоволствия, щом душата ти ги иска, нали тя е от Бога.


прочети повече ..