изкуството на щастливия живот >> Далай Лама
 |
простата максима, че онова което искаме от живота е щастие. ако винаги подхождаме към избора в живота си от тази гледна точка ще ни е по-лесно да се откажем от неща, които в крайна сметка са вредни за нас, дори да ни носят моментно удовлетворение.
в случай, че трябва да водим битка. без да познаваме състоянието и способностите на врага, ние ще сме напълно неподготвени и парализирани от страх. ако обаче разберем бойните възможности на опонента, оръжието, с което разполага, тогава положението ни ще е много по-добро, когато действията започнат. по същия начин, ако се изправим пред своите проблеми, вместо да ги избягваме, ние ще бъдем в по-добра позиция да се справим с тях.
когато животът стане твърде сложен и се почувстваме объркани, често е полезно просто да се спрем и да си припомним нашата основна цел. когато се изправим пред усещането за объркване и безпътица, е полезно човек да отдели един час, половин ден или дори няколко дни, за да поразмисли кое ни носи истинско щастие, а после въз основа на тези разсъждения да пренастрои своите приоритети.
нашата нужда от други хора е парадокс. докато културата ни се задъхва от възхвала на яростната независимост, същевременно копнеем за близост и връзка с любим човек. насочваме цялата си енергия към намиране на онзи, за когото вярваме, че ще е лек за нашата самота и при това ще засили илюзията ни, че сме независими.
мисля, че в много случаи хората очакват първо другия да се отнася към тях по положителен начин, а не поемат инициативата за това. смятам, че подобен подход е погрешен. води до проблеми, превръща се в бариера и единствено подсилва чувството за изолираност от другите. за това, ако искате да преодолеете чувството за изолация и самота, мисля, че определящото ви отношение е от голямо значение. подхождайте към другите с мисъл за съчувствие в съзнанието си - това е най-добрият начин да постигнете отклик.
ако сме в състояние да мислим за болката като за реч на тялото, която то произнася по въпрос, който е от жизнено значение за нас, по най-ефективния начин за привличане на вниманието. тогава отношението ни към нея ще започне да се променя. а с промяната на отношението ще започне да намалява и болката.
винаги, когато срещнем хора пристъпваме към тях въз основа на най-основните неща, които са общи за нас. всички ние имаме физическо тяло, ум, емоции. всички сме родени по един и същи начин и всички умираме. всички се стремим към щастие и не искаме да страдаме. като гледам на другия от тази гледна точка, а не подчертавайки вторичните различия от рода на това, че аз съм от Тибет, че се различаваме по цвета на кожата, религията или културния си произход, винаги успявам да усетя в себе си чувството, че се срещам с човек също като мен.
ако основното ни виждане е, че страданието е негативно и трябва да се избягва на всяка цена, че донякъде е знак за провал, това ще прибави тревожност и непосносимост при срещата ни с трудни обстоятелсва, включително и чувство за объркване. ако основното ни виждане приема страданието като естествена част от нашето съществуване, това неизбежно ще ни направи по-толерантен спрямо обратите в живота. без известна поносимост към страданието нашият живот става злочест. той напомня на тежка нощ. тя изглежда безкрайна сякаш никога няма да свърши.
според будизма коренните причини на страданието са невежството, алчността и омразата. наричат ги трите отрови на ума.
дали ще страдаме до голяма степен зависи от това как реагирате на дадена ситуация. ако разберем, че някой говори лошо за нас зад гърба ни. ако реагираме с чувство на обида или гняв, ние сами разрушаваме собственото си душевно спокойствие. нашата болка е наше лично творение. от друга страна, ако се въздържаме от реакция по негативен начин, като оставим клеветата да мине, сякаш е тих вятър, повял край ушите ни, ние се предпазваме от чувството на обида и терзание. макар че не винаги сме в състояние да избегнем трудните ситуации, можем да намалим степента на страдание, в зависимост от това как ще изберем да реагираме на ситуацията.
Изкуството на щастливия живот:
Практическо ръководство
Далай Лама
п.п. трудно и мудно вървеше прочита на Изкуството на щастливия живот, но каквото търсиш, ще го намериш, дори да е заринато надълбоко.
в случай, че трябва да водим битка. без да познаваме състоянието и способностите на врага, ние ще сме напълно неподготвени и парализирани от страх. ако обаче разберем бойните възможности на опонента, оръжието, с което разполага, тогава положението ни ще е много по-добро, когато действията започнат. по същия начин, ако се изправим пред своите проблеми, вместо да ги избягваме, ние ще бъдем в по-добра позиция да се справим с тях.
когато животът стане твърде сложен и се почувстваме объркани, често е полезно просто да се спрем и да си припомним нашата основна цел. когато се изправим пред усещането за объркване и безпътица, е полезно човек да отдели един час, половин ден или дори няколко дни, за да поразмисли кое ни носи истинско щастие, а после въз основа на тези разсъждения да пренастрои своите приоритети.
нашата нужда от други хора е парадокс. докато културата ни се задъхва от възхвала на яростната независимост, същевременно копнеем за близост и връзка с любим човек. насочваме цялата си енергия към намиране на онзи, за когото вярваме, че ще е лек за нашата самота и при това ще засили илюзията ни, че сме независими.
мисля, че в много случаи хората очакват първо другия да се отнася към тях по положителен начин, а не поемат инициативата за това. смятам, че подобен подход е погрешен. води до проблеми, превръща се в бариера и единствено подсилва чувството за изолираност от другите. за това, ако искате да преодолеете чувството за изолация и самота, мисля, че определящото ви отношение е от голямо значение. подхождайте към другите с мисъл за съчувствие в съзнанието си - това е най-добрият начин да постигнете отклик.
ако сме в състояние да мислим за болката като за реч на тялото, която то произнася по въпрос, който е от жизнено значение за нас, по най-ефективния начин за привличане на вниманието. тогава отношението ни към нея ще започне да се променя. а с промяната на отношението ще започне да намалява и болката.
винаги, когато срещнем хора пристъпваме към тях въз основа на най-основните неща, които са общи за нас. всички ние имаме физическо тяло, ум, емоции. всички сме родени по един и същи начин и всички умираме. всички се стремим към щастие и не искаме да страдаме. като гледам на другия от тази гледна точка, а не подчертавайки вторичните различия от рода на това, че аз съм от Тибет, че се различаваме по цвета на кожата, религията или културния си произход, винаги успявам да усетя в себе си чувството, че се срещам с човек също като мен.
ако основното ни виждане е, че страданието е негативно и трябва да се избягва на всяка цена, че донякъде е знак за провал, това ще прибави тревожност и непосносимост при срещата ни с трудни обстоятелсва, включително и чувство за объркване. ако основното ни виждане приема страданието като естествена част от нашето съществуване, това неизбежно ще ни направи по-толерантен спрямо обратите в живота. без известна поносимост към страданието нашият живот става злочест. той напомня на тежка нощ. тя изглежда безкрайна сякаш никога няма да свърши.
според будизма коренните причини на страданието са невежството, алчността и омразата. наричат ги трите отрови на ума.
дали ще страдаме до голяма степен зависи от това как реагирате на дадена ситуация. ако разберем, че някой говори лошо за нас зад гърба ни. ако реагираме с чувство на обида или гняв, ние сами разрушаваме собственото си душевно спокойствие. нашата болка е наше лично творение. от друга страна, ако се въздържаме от реакция по негативен начин, като оставим клеветата да мине, сякаш е тих вятър, повял край ушите ни, ние се предпазваме от чувството на обида и терзание. макар че не винаги сме в състояние да избегнем трудните ситуации, можем да намалим степента на страдание, в зависимост от това как ще изберем да реагираме на ситуацията.
Изкуството на щастливия живот:
Практическо ръководство
Далай Лама
п.п. трудно и мудно вървеше прочита на Изкуството на щастливия живот, но каквото търсиш, ще го намериш, дори да е заринато надълбоко.
1 коментарa :
добре казано и мъдро,но звучи поредната заблуда...защото не е достатъчно само да си вярваш,ами и нещата да се случват.Ако си сигурен в себе си,с постъпките си,във всичко,което правиш с добри намерения и нямаш задни подмолни цели,ако дори не се сещаш за гняв,омраза и алчност,само това достатъчно ли е?не съм алчна,но трудно си намирам работа и безпаричието ме измъчва.Прекрасно се грижа за големия си дом и за семейството си,но получавам обиди и критика постоянно от съпруга ми,който определено пада в графа невежа..и се питаш на какво ме учи това и трябва ли да изгубиш себе си,за да удисаш на акъла на другия?и колкото и любов да даряваш,без да очакваш признания има хора,които нямат нужда да получават.Хубви мъдри думи на Далай Лама и не само на него,изтока носи огромно влияние,но до колко тази култура помага на нас тук в тази хубава България?
Публикуване на коментар