цветове и стил (или My Beautiful I).
 |
последните години си стана традиция рождения ми ден да преминава по необикновен начин, да правя щури неща и да изненадвам сама себе си. тази година не отстъпи по нищо. дори напротив. две седмици преди заветната дата вече бях решила. дошъл е момента за моя анализ на цветове и стил.
_____________________________________
на-кратко що е то анализ на цветове и стил, и защо на него се бях спряла.
цветовете носят послания, това всеки го знае. те ни зареждат, те ни защитават, те казват на другите как искаме да се отнасят с нас. те са навсякъде. те са около нас, по нас и в нас. в началото на миналия век Йохан Итън, който тогава е преподавател в немската школа за изкуство и дизайн BAUHAUS, открива, че всеки от нас се чувства комфортно в цветовете, с които природата го е дарила. това са цвета на кожата, очите и косата. така във времето той разграничава 4 цветови типа и ги нарича на годишните времена. пролет, лято, есен, зима. [в картинката по долу отгоре надолу са в този ред] пролет, топли, ярки, ненаситени цветове. лято, студени, пастелни, ненаситени цветове. есен, топли, пастелни, наситени цветове. зима, студени, ярки, наситени цветове. но за да се определят цветовете не е достатъчно да се има предвид кожата, очите и косата. енергията, която излъчваш е важна. а за нея си трябва набито око на професионалист.
ако цветовете се опират на системата на Итън, то анализът на стила е изграден върху теорията за архетипите на Юнг. най-общо иде реч за съотношението между мъжката и женската енергия. а то от своя страна има две проявления. веднъж в структурата на тялото ни. и втори път в характера ни. 6 са основните стила при дрехите. драматичен стил. класически стил. естествен стил. игрив стил. ангелски стил и бляскав стил. и тяхното съответствие е на власт, класа, свобода, игра, творчество и любов. интересното е, че всеки от нас е комбинация от всички или повечето стилове. но 1 или 2 са преобладаващи (доминанти). а за да се стигне до тях, се минава по пътя на отхвърлянето и потвърждаването. колкото и да се стараем да притъпим или скрием стила си, той се проявява. всеки един от нас идва с мисия на таз земя и е безумие да следва чужда, и да бъде някой друг, а не себе си.
_____________________________________
в денят x излязох от вкъщи рано, опакована в къса лятна рокля без едно рамо, дънково яке украсено с последното купено цвете в лилаво и лилави летни сандали с коркова подметка. без да търся намерих парко място в баш центъра и заситних към студиото с красивото име, My Beautiful I. пред него ме чакаше Светла, готова да ме поеме. ..
изкачихме стълбите тесни и тъмно сини, и се настанихме удобно на бялото канапе в бялата стая. към нас се присъедини и Маргарита след минути. първо аз говорех, после те се включиха. докато не ме сложиха на стола пред голямото бяло огледало близо до прозореца. прибраха късите ми вече коси под бялата забрадка, наметнаха ми бяло наметало и останах само едно лице и едни очи. и се започна първа част от шоуто. .. цветове.
цвят след цвят. премятаха и наставяха цветни парчета плат под лицето ми и върху раменете ми. взираха се в отражението ми в огледалото. аз правех същото. но много не виждах. или поне нищо не разбирах от това, което виждах. разпознавах цветовете, с които си бях свикнала и с тях си ми беше удобно. на новите давах странни имена, като ужас, локва, .. имаше и други, но сега вече не ги помня. седях и бях в не моето лозе. нищо от случащото се не ми бе понятно. а и не ми трябваше. но все пак исках бързо да схвана и да заусещам. не помня колко продължи. лицата на Светла и Маргарита се променяха. виждаха нещо, което аз не виждах, че бях есен. от 4 сезона моят бе есен. 3 дни след случилото се ми е лесно да кажа: да, така си е. винаги съм обичала есента, с топлите й нюанси, със ситния дъжд, с танцуващите по пътя листа. но тогава, в онзи момент. стоях не вярваща. това бе първата изненада. бях се подготвила уж за няколко. но явно само аз така си мислех. ..
Светлето умело нанесе лек грим върху лицето ми. преди няколко години се отказах от него напълно. приех, че това е лицето ми и ще си го нося без обичайната женска маска. но си е друго да видя в огледалото равномерния си тен, подчертаните в прасковенo очи и уплътнените си устни. да, това бях аз, разчупила глинената си обвивка и открила парченце от блясъка си. ..
часовникът отброяваше 14. докато Маргото ми разказваше в подробности за всеки стил и ме разпитваше как ги усещам на пръв прочит, то Светлето приготвяше реквизита. след минути започнаха първите премени. огледалото беше умишлено завъртяно. не виждах какво се случва с изгледа ми. обличах каквото ми се подадеше. послушно сменях обици след обици и добавях колан след колан към тоалетите. първа премяна, втора премяна, трета премяна, четвърта премяна, пета премяна, шеста премяна. първи бяха основните 6 стила. драматичен. класически. естествен. игрив. ангелски и бляскав. коя бях аз, коя съм, кое е моето? след първия тур последва втория. вече бяха отпаднали 3 стила от 6. обличане, събличане, обличане, закачване, разкачване. ..
някъде там сред купищата дрехи се показа моето аз. онова, което обикновено крия зад миловидно лице, прости дрехи и закачливи добавки. стилът, който тайно винаги съм се надявала да нося, но който смело отлагах за един друг момент от живота си, когато косите ми побелеят и годините се навъртят. бляскав-класически стил. този е моят. но дали аз така радушно го приех. не, разбира се. съпротивлявах се под повърхността, а и над нея. задавах си въпроси. някак си се опитвах да се защитя, нищо че никой не ме нападаше. и след 8 часа заедно, заслизах по същите тъмно сини стълби, включих отново телефона и крачейки отмерено по тесния тротоар, заприемах чиститки.
24 часа след анализа на цветовете и стила на дрехите ми, все още се усещах объркана. вървях по улиците и виждах различно. другите и себе си. прибирах се и оглеждах гардероба си с въпросителни: това става ли, а това? винаги съм обичала всичко да се случва бързо. бързо да възприемам. бързо да свиквам. бързо да се променям. но в случая не ставаше дума за промяна, а за прием на моята собствена същност. на 32 все още не исках да напусна тийнейджърския си облик. искаше ми се още малко да остана в него.
на пощата ми пристигна файлът с подробностите и снимките от събитието. разглеждах комбинациите от класически дрехи, обувки, чанти и бляскави бижута, обагрени в меките и топли цветове на есента. спокойствието ме заля. да, това наистина беше моето. красиво, спретнато, топло и лъчезарно. поех си дъх и ... приех бляскавата си женственост. вече бях жена, а не дете.
това бе моят цветен и стилен рожден ден, и следствията му. пред мен се откри още едно парче знание за моята мисия и душевност. доволна и благодарна съм, че си позволих да се изненадам отново.
_____________________________________
на-кратко що е то анализ на цветове и стил, и защо на него се бях спряла.
цветовете носят послания, това всеки го знае. те ни зареждат, те ни защитават, те казват на другите как искаме да се отнасят с нас. те са навсякъде. те са около нас, по нас и в нас. в началото на миналия век Йохан Итън, който тогава е преподавател в немската школа за изкуство и дизайн BAUHAUS, открива, че всеки от нас се чувства комфортно в цветовете, с които природата го е дарила. това са цвета на кожата, очите и косата. така във времето той разграничава 4 цветови типа и ги нарича на годишните времена. пролет, лято, есен, зима. [в картинката по долу отгоре надолу са в този ред] пролет, топли, ярки, ненаситени цветове. лято, студени, пастелни, ненаситени цветове. есен, топли, пастелни, наситени цветове. зима, студени, ярки, наситени цветове. но за да се определят цветовете не е достатъчно да се има предвид кожата, очите и косата. енергията, която излъчваш е важна. а за нея си трябва набито око на професионалист.
 |
ако цветовете се опират на системата на Итън, то анализът на стила е изграден върху теорията за архетипите на Юнг. най-общо иде реч за съотношението между мъжката и женската енергия. а то от своя страна има две проявления. веднъж в структурата на тялото ни. и втори път в характера ни. 6 са основните стила при дрехите. драматичен стил. класически стил. естествен стил. игрив стил. ангелски стил и бляскав стил. и тяхното съответствие е на власт, класа, свобода, игра, творчество и любов. интересното е, че всеки от нас е комбинация от всички или повечето стилове. но 1 или 2 са преобладаващи (доминанти). а за да се стигне до тях, се минава по пътя на отхвърлянето и потвърждаването. колкото и да се стараем да притъпим или скрием стила си, той се проявява. всеки един от нас идва с мисия на таз земя и е безумие да следва чужда, и да бъде някой друг, а не себе си.
_____________________________________
в денят x излязох от вкъщи рано, опакована в къса лятна рокля без едно рамо, дънково яке украсено с последното купено цвете в лилаво и лилави летни сандали с коркова подметка. без да търся намерих парко място в баш центъра и заситних към студиото с красивото име, My Beautiful I. пред него ме чакаше Светла, готова да ме поеме. ..
изкачихме стълбите тесни и тъмно сини, и се настанихме удобно на бялото канапе в бялата стая. към нас се присъедини и Маргарита след минути. първо аз говорех, после те се включиха. докато не ме сложиха на стола пред голямото бяло огледало близо до прозореца. прибраха късите ми вече коси под бялата забрадка, наметнаха ми бяло наметало и останах само едно лице и едни очи. и се започна първа част от шоуто. .. цветове.
цвят след цвят. премятаха и наставяха цветни парчета плат под лицето ми и върху раменете ми. взираха се в отражението ми в огледалото. аз правех същото. но много не виждах. или поне нищо не разбирах от това, което виждах. разпознавах цветовете, с които си бях свикнала и с тях си ми беше удобно. на новите давах странни имена, като ужас, локва, .. имаше и други, но сега вече не ги помня. седях и бях в не моето лозе. нищо от случащото се не ми бе понятно. а и не ми трябваше. но все пак исках бързо да схвана и да заусещам. не помня колко продължи. лицата на Светла и Маргарита се променяха. виждаха нещо, което аз не виждах, че бях есен. от 4 сезона моят бе есен. 3 дни след случилото се ми е лесно да кажа: да, така си е. винаги съм обичала есента, с топлите й нюанси, със ситния дъжд, с танцуващите по пътя листа. но тогава, в онзи момент. стоях не вярваща. това бе първата изненада. бях се подготвила уж за няколко. но явно само аз така си мислех. ..
Светлето умело нанесе лек грим върху лицето ми. преди няколко години се отказах от него напълно. приех, че това е лицето ми и ще си го нося без обичайната женска маска. но си е друго да видя в огледалото равномерния си тен, подчертаните в прасковенo очи и уплътнените си устни. да, това бях аз, разчупила глинената си обвивка и открила парченце от блясъка си. ..
часовникът отброяваше 14. докато Маргото ми разказваше в подробности за всеки стил и ме разпитваше как ги усещам на пръв прочит, то Светлето приготвяше реквизита. след минути започнаха първите премени. огледалото беше умишлено завъртяно. не виждах какво се случва с изгледа ми. обличах каквото ми се подадеше. послушно сменях обици след обици и добавях колан след колан към тоалетите. първа премяна, втора премяна, трета премяна, четвърта премяна, пета премяна, шеста премяна. първи бяха основните 6 стила. драматичен. класически. естествен. игрив. ангелски и бляскав. коя бях аз, коя съм, кое е моето? след първия тур последва втория. вече бяха отпаднали 3 стила от 6. обличане, събличане, обличане, закачване, разкачване. ..
някъде там сред купищата дрехи се показа моето аз. онова, което обикновено крия зад миловидно лице, прости дрехи и закачливи добавки. стилът, който тайно винаги съм се надявала да нося, но който смело отлагах за един друг момент от живота си, когато косите ми побелеят и годините се навъртят. бляскав-класически стил. този е моят. но дали аз така радушно го приех. не, разбира се. съпротивлявах се под повърхността, а и над нея. задавах си въпроси. някак си се опитвах да се защитя, нищо че никой не ме нападаше. и след 8 часа заедно, заслизах по същите тъмно сини стълби, включих отново телефона и крачейки отмерено по тесния тротоар, заприемах чиститки.
24 часа след анализа на цветовете и стила на дрехите ми, все още се усещах объркана. вървях по улиците и виждах различно. другите и себе си. прибирах се и оглеждах гардероба си с въпросителни: това става ли, а това? винаги съм обичала всичко да се случва бързо. бързо да възприемам. бързо да свиквам. бързо да се променям. но в случая не ставаше дума за промяна, а за прием на моята собствена същност. на 32 все още не исках да напусна тийнейджърския си облик. искаше ми се още малко да остана в него.
на пощата ми пристигна файлът с подробностите и снимките от събитието. разглеждах комбинациите от класически дрехи, обувки, чанти и бляскави бижута, обагрени в меките и топли цветове на есента. спокойствието ме заля. да, това наистина беше моето. красиво, спретнато, топло и лъчезарно. поех си дъх и ... приех бляскавата си женственост. вече бях жена, а не дете.
 |
0 коментарa :
Публикуване на коментар